Бързо духовно израстване?

[B__]

Не знам дали попитах, но в какво за вас се изразява бързането по духовния път ?

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора.

Тук силно се изкушавам да дам един цитат на Тодор Живков: "Ти как ще се преустройваш като нямаш пари, бе?"

Как ще даваш, ако няма какво да даваш

[B__]

Сега ще обясня какво имам предвид - това означава да разширим обекта на действие на егоизма постепенно до всички хора.

Веднъж в едно предаване по БНТ, интервюираха една клошарка и тя каза :"Разширете егоизма си до границите на света."

"Четете историята на Хитлер. Ако гледате през какви страдания, през какви изпитания е минал той, но днес се е качил на високо. Но знаете ли нататък какво ще стане? Вие виждате сегашното, но не знаете какво ще стане. Хубавото в Хитлер е, че човекът при всички страдания си е казвал: „Аз ще надмогна на всички страдания!“ Човек може да победи своята съдба. Ти казваш: „Хитлер колко лош човек е!“ Не, ти не разбираш Хитлер. Поучавай се от Хитлер. „Хит“ на английски значи да удариш някого, но „хит“ значи и топлина. Ти трябва да имаш достатъчно топлина в себе си, за да можеш да поставиш всяка мъчнотия в огъня на своето сърдце и да я стопиш." Из "Симфония на щастието"

Христо, Христо, виж как си освободил съзнанието си. Сещам се за нашата обща приятелка. Понякога ти е коректив. Всеки му е нужен такъв. Благодаря.

[Станимир]

Не знам дали попитах, но в какво за вас се изразява бързането по духовния път ?

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора.

Тук силно се изкушавам да дам един цитат на Тодор Живков: "Ти как ще се преустройваш като нямаш пари, бе?"

Как ще даваш, ако няма какво да даваш

Дай пример с човек, който няма какво да даде.

[B__]

Не знам дали попитах, но в какво за вас се изразява бързането по духовния път ?

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора.

Тук силно се изкушавам да дам един цитат на Тодор Живков: "Ти как ще се преустройваш като нямаш пари, бе?"

Как ще даваш, ако няма какво да даваш

Дай пример с човек, който няма какво да даде.

ех, това пак е обобщение.

Казваш, че всеки човек може да даде нещо. Така е. Все нещо може да даде.

Аз казвах, че не може да дадеш това, от което нямаш.

[Станимир]

Ти това ли разбираш под „да дадеш всичко от себе си“ – да дадеш и от това, от което нямаш?

[Guest Христо]

Не знам дали попитах, но в какво за вас се изразява бързането по духовния път ?

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора.

Тук силно се изкушавам да дам един цитат на Тодор Живков: "Ти как ще се преустройваш като нямаш пари, бе?"

Как ще даваш, ако няма какво да даваш

И друг път съм чувал този израз, споменат от Божидар. А, ако нямаш, значи ли, че трябва да взимаш ? И ако взимаш, от къде ?

Сещам се за нашата обща приятелка. Понякога ти е коректив. Всеки му е нужен такъв.

За късметче ли става дума ? Тя в случая ме хвали, поне така изглежда. Не знам дали понякога ми е коректив, но в случая не изглежда да ми е коректив - защо споменаваш, че понякога ми е коректив и че всеки има нужда от такъв ? Забелязъх, че си цитирал подписа ми - какво му е на подписа ? Или ти харесва ? Редактирано Ноември 2, 2011 от Христо

[Креми (късметче)]

Такаааа.

Когато си казах мнението ( за мненията, не за подписите),

или не е имало такъв подпис,

или съм направила обичайната грешка да не чета дребния шрифт.

Човек много трябва да внимава със словото.

Особено с цитатите и особено с някои,

които стоят добре предимно в по-широк контекст.

Затова млъквам.

[Guest Христо]

или не е имало такъв подпис,

или съм направила обичайната грешка да не чета дребния шрифт.

Късметче, не съм 100% сигурен, че Божо е имал предвид теб. Пък и не съм сигурен дали е правил връзка някаква между подписа ми и теб.

особено с някои,

които стоят добре предимно в по-широк контекст.

То си е даден линк за целиот мат`риал. Пък и дори от самия цитатъ си се разбира, за какво иде реч в случая. Редактирано Ноември 2, 2011 от Христо

[Станимир]

Хитлер определено е притежавал някои силно развити положителни качество. И точно това идва да покаже, че прекомерното развитие на едни качества не могат да компенсират слабото развитие на други. Духовното развитие предполага цялостно развитие, защото иначе се получава дисбаланс и сериозни отклонения.

[Guest Христо]

Пък и в цитата не става дума да се поучаваш от еди кого си във всички аспекти на личността му. Хитлер е бил и малко тъпичък като че ли (не че това му е най - големият грях де ). Бил е на принципа "всичко или нищо", което е допринесло за краха му. Но това може би е и някакъв болен максимализъм, който също е свързан с тъпота, това е липса на гъвкавост в нужните моменти.

Редактирано Ноември 2, 2011 от Христо

[B__]

Нямах предвид Късметче, но пък Късметче има хубав псевдоним, та можем да си го повтаряме

[B__]

В цялата таз дискусия аз се опитвам да кажа и май е добре да го изложа като кратки, стегнати, ясни изречения, които са достатъчно къси, за да не се загуби човек в тях, опитвайки се обхване началото и края на изречението, чийто края явно упорито бяга и се налага да го сложа ведната и на момента или както казват някои, отмъх.

Първо, не може да дадеш нещо конкретно, което го нямаш. И по желание не може да го дадеш.

Второ, Станимир говори за движение в конкретна, определена посока по-нагоре. За което движение е готов да даде всичко ("даването на всичко от себе си в избраната насока").

С мен ли сте? Сега да внимаваме.

След като посоката е конкретна, то значи се искат конкретни неща да се следва и стига. А не просто да се дава там, каквото може да се дава.

АМи след като се искат конкретни неща, то като нямаш някое от тези неща, как ще го дадеш? Като го няма. Което означава, че колкото и да си мислиш, че даваш, не се движиш в тази посока.

Конкретен пример. Искам да развивам логическо мислене. Да развия определен начин на мислене. Да, ама ако съм от онези 50% от хората, които са с отворен мисловен апарат? Астрологично обусловено. На тях околните постоянно им инжектират мисли, те ги приемат за свои и дори са готови да се бият за тях. Пример бившата ми жена. Някоя й казала, че може да имам любовница и тя веднага решава, че имам. Друга приятелка й била пък казала, че съм би прекалено висок. И тя почва: "Ама много си висок, прекалено си висок. Абе, ти как може да си толкова висок, бе!!!"

Или пък аз да се развивам като силна личност. Няма как да стане, защото астрологически ми е предопределено, аз да копирам и съпреживявам личностите на други хора и да имам постоянно различни преживявания и модели на поведение. Не мога да се спра на една личност, за да я направя силна

Редактирано Ноември 2, 2011 от БожидарЗим

[Inatari]

Е, Божидаре вече ме зариби да си изпратя личните данни до теб,хахаха.

Жените са така, ама и мъжете и те са същата работа.

Иначе съм 100 % съгласна за даването на нещо, което нямаш. Да не говорим колко хора се занимават и правят неща, които са им тотално чужди и целият им живот може да мине докато вървят срещу вятъра.

Редактирано Ноември 2, 2011 от Inatari

[Guest Христо]

Друга приятелка й била пък казала, че съм би прекалено висок. И тя почва: "Ама много си висок, прекалено си висок. Абе, ти как може да си толкова висок, бе!!!"

Ами защо те е взела. Пфф, егати ... Редактирано Ноември 3, 2011 от Христо

[Станимир]

Тук ми се иска да обърна внимание на един момент, касаеш наличието или липсата на благоприятни условия. Ние не винаги можем да разпознаем дали условията са благоприятни или не. Например, има голяма разлика между това да си вътрешно спокоен ако живееш в осигурена среда в къщичка с градинка в някой богат квартал, с разбиращо се семейство и осигурена работа и това да си спокоен в гетото, при постоянни караници наоколо и т.н. Но кое спокойствие ще е по-ценно. Разбира се, второто. Астрологията може да покаже в кои насоки ще имаме по-малко съпротивление, но малкото съпротивление невинаги е най-доброто и невинаги дава най-добри резултати. Разбира се ние следва разумно да преценим силите си, защото от друга страна прекалено силното съпротивление може да ни „смаже“.

[Guest Емил от Льонеберя]

А според мен първото спокойствие е по-ценно.

[Ани]

И аз бих предпочела да живея при първия вариант даден в примера на Станимир. Но това е почивка за душата в повечето случаи. Не учене.

Лесно е да си спокоен при благоприятни условия, но я се опитайте да запазите подобно спокойствие сред кавги, разправии. Точно в този случай се разбира до колко човек е постигнал нещо в развитието си. Може би една жена в Сомалия, която се чуди как да нахрани умиращите си от глад деца, развива в момента много повече качества от осигурената във всичко западно европейска домакиня например.

По отношение на бързото духовно израстване - не съм от хората които са се забързали в духовното си развитие, но се възхищавам на тези, които за кратко време са постигнали наистина големи резултати.

Ако един човек има импулс за бързо израстване и го прави - това е прекрасно. И не бива да бъде обвиняван. Ако не може да бърза, също не трябва да му се дава зор. Външната намеса и в давата случая не е за предпочитане.

Обаче, ако си приел да влезеш в дадена духовна школа, то трябва да се съобразяваш с ритъма в нея.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да бъдат ученици. Аз говоря за онези, на които умовете са просветени. Който не иска да бъде ученик, той не може да се просвети и ще остане назад. Никой няма да го чака, защото времето е скъпо, не може да се губи. Днес часът, минутата, секундата е скъпа. Бърз е процесът на развитието на човешката душа. Ние сме в месец май, когато всичко бързо расте. Който не бърза, той е в периода на зимата и може да отлага нещата. За него има още време, но за нас няма. Ние сме бързи, не можем да спираме, да отлагаме, да губим време. Който е в месец май, той трябва да бърза, да създаде своите органи, които да съдействат за облагородяване на ума, сърцето и волята му.

Създаване на нови органи

Редактирано Ноември 4, 2011 от Ани

[dcveta]

Който иска да израства бързо духовно, ще трябва да плаща и цената. Всяко обещание си има условие.

[Guest Христо]

Може би е по - приятно и по - сигурно да се израства умерено бързо, средно темпо. Няма смисъл от прибързване - още повече, че може да се сгромолясъш.

Човек ако живее в хубаво кварталче, да отиде в гето ли - та да са му по - трудни условията ? Май няма нужда, те трудностите и сами ни намират, защо да се бутаме в тях. Като е приятно времето, да се почива и това е.

[Станимир]

Човек ако живее в хубаво кварталче, да отиде в гето ли - та да са му по - трудни условията ?

Не, става въпрос за това човек да се движи в желаната посока, независимо от условията, т.е. трудните условия да не ни служат за оправдание. Условията се променят: след лесните ще последват трудни и след трудните – лесни. Леките условия са доста коварни и по този начин също си имат своята специфична тежест, защото в тях е много трудно да намериш мотивация да се развиваш.

[Ани]

Може би е по - приятно и по - сигурно да се израства умерено бързо, средно темпо. Няма смисъл от прибързване - още повече, че може да се сгромолясъш.

Човек ако живее в хубаво кварталче, да отиде в гето ли - та да са му по - трудни условията ? Май няма нужда, те трудностите и сами ни намират, защо да се бутаме в тях. Като е приятно времето, да се почива и това е.

Христо, това което за един е бързо, за друг е средно, а за трети е направо пълзене. Т.е. темпото се определя от всеки индивидуално.

Съгласна съм със Станимир, че леките условия са коварни и имат наистина своя специфична тежест. При тях е опасно отпускането и потъването в леност и забрава. Но да се отиде на зорлем в някое гето е още по-опасно според мен. Всеки се е родил там където трябва.

[Inatari]

А понякога тези, които мислят,че летят - пълзят. Тези, които мислят,че правят малки крачки прескачат планини, ето това е мистиката на духовното израстване.

Всеки трябва да търси вътрешния си учител, просто да се научи да общува с Бог, това е изконна връзка, дадена още с рождението.

Редактирано Ноември 4, 2011 от Inatari

[Ани]

А понякога тези, които мислят,че летят - пълзят. Тези, които мислят,че правят малки крачки прескачат планини, ето това е мистиката на духовното израстване.

Всеки трябва да търси вътрешния си учител, просто да се научи да обшува с Бог, това е изконна връзка, дадена още с рождението.

Много точно! Забелязала съм го на практика. И се отнася не само до духовното израстване, а и до обикновения, както казваме понякога - светски живот.

[Guest Христо]

Може би е по - приятно и по - сигурно да се израства умерено бързо, средно темпо. Няма смисъл от прибързване - още повече, че може да се сгромолясъш.

Човек ако живее в хубаво кварталче, да отиде в гето ли - та да са му по - трудни условията ? Май няма нужда, те трудностите и сами ни намират, защо да се бутаме в тях. Като е приятно времето, да се почива и това е.

Христо, това което за един е бързо, за друг е средно, а за трети е направо пълзене. Т.е. темпото се определя от всеки индивидуално.

Говоря съотнесено към конкретния индивид. И все пак няма ли универсална мерка ?

Редактирано Ноември 4, 2011 от Христо

[Ани]

Може би е по - приятно и по - сигурно да се израства умерено бързо, средно темпо. Няма смисъл от прибързване - още повече, че може да се сгромолясъш.

Човек ако живее в хубаво кварталче, да отиде в гето ли - та да са му по - трудни условията ? Май няма нужда, те трудностите и сами ни намират, защо да се бутаме в тях. Като е приятно времето, да се почива и това е.

Христо, това което за един е бързо, за друг е средно, а за трети е направо пълзене. Т.е. темпото се определя от всеки индивидуално.

Говоря съотнесено към конкретния индивид. И все пак няма ли универсална мерка ?

Не мога да кажа със сигурност. Мисля, че няма? Например "души в почивка" за които се говори в спомените на учениците в "Изгревът на Бялото Братство", 10 т. При тях няма никакво бързане.

Моето мнение е, че все пак трябва да се бърза. Да не забравяме, че сме в ликвидационен век. Но на принципа на Цезар - "бързай бавно" (Festina lente!).