Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Шизофрения и предаването и в поколенията


Gummybar

Recommended Posts

Здравейте! На 35 години съм и съм разкъсана от съмнения дали да опитаме с мъжа ми да имаме дете.

Брат ми е с диагноза шизофрения вече от 18 години. За нещастие, първият ми братовчед, син на чичо ми, има същата диагноза поне от 7 години. От родителите си съм чувала, че баба ми по бащина линия е имала психически проблеми, но никога не е била диагностицирана. На моменти не е разпознавала и собствените си синове. Баща ми не ни допускаше до нея. Посещаваше я сам и казваше, че имала тумор в мозъка. Предполагам, че при тумор в мозъка, хората не живеят дълго, ако не се оперират, а баба ми не се е подлагала на никакви операции, надживя баща ми и почина в преклонна възраст. Нямам никаква информация за пра-родители. Опасявам се, че в семейството ми болестта се предава и се проявява през поколение.

Ужасно е да живееш с психично болен- постоянен страх и напрежение, нито един спокоен миг, постоянно съобразяване с емоционалното му състояние. Лошото е, че въпреки обичта и усилията, които близките полагат за него, понякога той се настройва срещу тях и възникват опасни ситуации. Не искам да изживея това за втори път. Ако детето ми не се разболее, това може да се случи на внуците ми.

Когато с мъжа ми бяхме по-млади, бяхме категорични, че няма да имаме деца, за да не даваме шанс на болестта. Сега сме във възраст и етап от живота си, в които трява да решим окончателно, докато все още имаме шанс "да хванем последния влак". Прочетох много материали, в които се говори за рисковете за предаване на болестта от болни родители на деца, но не намерих нищо, което да отговаря на моята ситуация. Моля за професионалното ви мнение и съвет!

Линк към коментар
Share on other sites

"За роднините на болни от шизофрения емпиричният риск да заболеят е около 10% при първа степен на родство и 3% – при втора степен на родство, докато популационният риск е значително по-нисък – 1%. Рискът за братята и сестрите на болен от шизофрения е най-висок при двама болни родители – 47%, по нисък при един болен родител – 16.7% и е най-нисък при здрави родители – 5.6%. При едно от най-мащабните епидемиологични изследвания на популация от 1.75 милиона души(психиатричен регистър в Дания) са открити 2669 шизофреници и е определен релативния риск, който е 9.31%, ако боледува майката, бащата или брат/сестра."

източник

Шансовете за предаване, доколкото е известно на науката, са 5-10%. Тоест не особено големи! Тогава остава въпросът какво точно искате вие! Вижте живота си след 10 години - вижте се без дете. Как бихте се чувствала тогава? Няма ли да съжалявате? А мъжът ви? Наистина ли искате да имате дете? Колко силно го искате по скалата от 0 до 10? Знаете ли, че рисковете са нормално съпътстваща живота ни неизвестност, когато са разумни? А във вашия случай струва ми се, са разумни. Какво би станало ако имате едно чудесно детенце - искате ли го? Какви медицински изследвания толкова сте чели, за да имате такава слаба вяра в себе си и съдбата си? Дали само медицинските данни са спирали опитите ви досега или нещо във вас самите?

Надявам се хип да се включи също, както и другите колеги!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

По повод на въпроса Ви се консултирах с опитен лекар-доцент по генетика.И двамата мислим,че шансът да предадете заболяването на бъдещото си дете е максимум 20 - 25 процента. Казано по друг начин, възможността да имате здраво дете е 4 или дори 5 към едно.Това, както и факта,че евентуалната шизофрения на детето би се развила след 15 -25 години ни кара да мислим, че нямате основание да не опитате да имате собствени деца. В медицината това е много голям срок и най-вероятно в неговите рамки ще се открие ефективно лечение на заболяването.

Весели празници!

Линк към коментар
Share on other sites

Безкрайно съм ви благодарна за мненията и за времето, което сте отделили. Дадохте ми богат материал за размисъл. Толкова съм наплашена от тази болест, че дори рискът 1:4 ми се струва висок. Трябва да работя над себе си и чувството си на безпокойство. Всеки път се обливам в сълзи само при мисълта, че нероденото ми дете може да се разболее или при перспективата да го гледам всеки ден до 20-та (25-та )му година и да се питам дали това ще се случи.

Линк към коментар
Share on other sites

---------,,,Трябва да работя над себе си и чувството си на безпокойство.'''

Това беше и препоръката на доцента по генетика-да се поработи с вас за намаляване на тревожността.Тя би пречила и на възможността за забременяване и на възпитанието на детето.

/Една от най-значителните промени в характера на човека има при ранната епилепсията.Първоначално се е смятало,че причината е в самото заболяване-припадъците.Днес се знае, че психологичнията фактор-тревожните родители, които разглезват детето, са не по-малко важен фактор за формирането на особеният характер на децата болни от тази болест./

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Здравейте,

Понеже изчетох различна информация и това повече ме обърка искам да попитам.

В рода на приятелката ми (чичо и ) и по-големия и брат са с диагноза шизофрения.

Общо са 3 деца, като най-големия и брат има нормално момиченце.

Какъв е риска, ако имаме поколение с нея?

В техния род казват че се предава по мъжка линия.

Благодаря предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...