Gummybar Добавено Декември 29, 2010 Доклад Share Добавено Декември 29, 2010 Здравейте! На 35 години съм и съм разкъсана от съмнения дали да опитаме с мъжа ми да имаме дете. Брат ми е с диагноза шизофрения вече от 18 години. За нещастие, първият ми братовчед, син на чичо ми, има същата диагноза поне от 7 години. От родителите си съм чувала, че баба ми по бащина линия е имала психически проблеми, но никога не е била диагностицирана. На моменти не е разпознавала и собствените си синове. Баща ми не ни допускаше до нея. Посещаваше я сам и казваше, че имала тумор в мозъка. Предполагам, че при тумор в мозъка, хората не живеят дълго, ако не се оперират, а баба ми не се е подлагала на никакви операции, надживя баща ми и почина в преклонна възраст. Нямам никаква информация за пра-родители. Опасявам се, че в семейството ми болестта се предава и се проявява през поколение. Ужасно е да живееш с психично болен- постоянен страх и напрежение, нито един спокоен миг, постоянно съобразяване с емоционалното му състояние. Лошото е, че въпреки обичта и усилията, които близките полагат за него, понякога той се настройва срещу тях и възникват опасни ситуации. Не искам да изживея това за втори път. Ако детето ми не се разболее, това може да се случи на внуците ми. Когато с мъжа ми бяхме по-млади, бяхме категорични, че няма да имаме деца, за да не даваме шанс на болестта. Сега сме във възраст и етап от живота си, в които трява да решим окончателно, докато все още имаме шанс "да хванем последния влак". Прочетох много материали, в които се говори за рисковете за предаване на болестта от болни родители на деца, но не намерих нищо, което да отговаря на моята ситуация. Моля за професионалното ви мнение и съвет! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 29, 2010 Доклад Share Добавено Декември 29, 2010 "За роднините на болни от шизофрения емпиричният риск да заболеят е около 10% при първа степен на родство и 3% – при втора степен на родство, докато популационният риск е значително по-нисък – 1%. Рискът за братята и сестрите на болен от шизофрения е най-висок при двама болни родители – 47%, по нисък при един болен родител – 16.7% и е най-нисък при здрави родители – 5.6%. При едно от най-мащабните епидемиологични изследвания на популация от 1.75 милиона души(психиатричен регистър в Дания) са открити 2669 шизофреници и е определен релативния риск, който е 9.31%, ако боледува майката, бащата или брат/сестра." източник Шансовете за предаване, доколкото е известно на науката, са 5-10%. Тоест не особено големи! Тогава остава въпросът какво точно искате вие! Вижте живота си след 10 години - вижте се без дете. Как бихте се чувствала тогава? Няма ли да съжалявате? А мъжът ви? Наистина ли искате да имате дете? Колко силно го искате по скалата от 0 до 10? Знаете ли, че рисковете са нормално съпътстваща живота ни неизвестност, когато са разумни? А във вашия случай струва ми се, са разумни. Какво би станало ако имате едно чудесно детенце - искате ли го? Какви медицински изследвания толкова сте чели, за да имате такава слаба вяра в себе си и съдбата си? Дали само медицинските данни са спирали опитите ви досега или нещо във вас самите? Надявам се хип да се включи също, както и другите колеги! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Здравейте! По повод на въпроса Ви се консултирах с опитен лекар-доцент по генетика.И двамата мислим,че шансът да предадете заболяването на бъдещото си дете е максимум 20 - 25 процента. Казано по друг начин, възможността да имате здраво дете е 4 или дори 5 към едно.Това, както и факта,че евентуалната шизофрения на детето би се развила след 15 -25 години ни кара да мислим, че нямате основание да не опитате да имате собствени деца. В медицината това е много голям срок и най-вероятно в неговите рамки ще се открие ефективно лечение на заболяването. Весели празници! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gummybar Добавено Януари 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2011 Безкрайно съм ви благодарна за мненията и за времето, което сте отделили. Дадохте ми богат материал за размисъл. Толкова съм наплашена от тази болест, че дори рискът 1:4 ми се струва висок. Трябва да работя над себе си и чувството си на безпокойство. Всеки път се обливам в сълзи само при мисълта, че нероденото ми дете може да се разболее или при перспективата да го гледам всеки ден до 20-та (25-та )му година и да се питам дали това ще се случи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 ---------,,,Трябва да работя над себе си и чувството си на безпокойство.''' Това беше и препоръката на доцента по генетика-да се поработи с вас за намаляване на тревожността.Тя би пречила и на възможността за забременяване и на възпитанието на детето. /Една от най-значителните промени в характера на човека има при ранната епилепсията.Първоначално се е смятало,че причината е в самото заболяване-припадъците.Днес се знае, че психологичнията фактор-тревожните родители, които разглезват детето, са не по-малко важен фактор за формирането на особеният характер на децата болни от тази болест./ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Shuker Добавено Август 25, 2011 Доклад Share Добавено Август 25, 2011 Здравейте, Понеже изчетох различна информация и това повече ме обърка искам да попитам. В рода на приятелката ми (чичо и ) и по-големия и брат са с диагноза шизофрения. Общо са 3 деца, като най-големия и брат има нормално момиченце. Какъв е риска, ако имаме поколение с нея? В техния род казват че се предава по мъжка линия. Благодаря предварително. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 25, 2011 Доклад Share Добавено Август 25, 2011 Нищо по-различно не мога да ви кажа от написаното в отговор на Gummybar .Ситуацията е идентична. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts