Духовното развитие

[Станимир]

Не може ли Бог да направи така, че духовната еволюция да е неустоимо привлекателна, лесна и приятна, а пък духовната деградация да е адски отблъскваща, трудна за постигане и скучна.

Нещата са си такива каквито са и няма Бог или каквото и да е друго, което да може да ги промени. Основата на всичко съществуващо, същността на нещата е вечна и неизменна. Това, че разсъждавайки върху нея хората се опитват да я персонализират, да и придадат самосъзнателност и някаква неограничена власт, си е техен проблем. Волята е свободна, но няма воля, която да може да наруши естеството на нещата. Познавайки това естество обаче, човек може да борави с него както пожелае (разбира се в зависимост от това доколко го познава).

На всичкото отгоре не ме кефи особено идеята, че трябва да учим ...уроци и че ученето им е свързано със страдания, което си е един вид плесници на съдбата, егати

Нищо не трябва – нито да учиш, нито да страдаш. Или искаш да учиш, или не искаш. А страданието неведнъж е споменавано, че е негативното отношение на човек към трудностите в живота му. Някой може да приеме за страдание ако го накарат да направи 30 лицеви опори и да се жалва от тежката си участ, вместо да приеме простата истина, че проблемът в действителност е неговата слаба физика. Духовното развитие обхваща всички аспекти на човека: воля, мисъл, чувства. За какво развитие можем да говорим, ако човек не може да преодолее дадена трудност? Да, към определен момент може и да не му стигат силите, но развитието предполага рано или късно да я преодолее.

[Guest Христо]

Понякога ми изглежда като привилегия това, че съществуваме и че сме вечни, друг път се чудя : защо сме създадени ( ако сме създавани някога), защо съществувам ?Абе хем е уникално, че ме има, хем се питам защо съществувам. Факт е че е уникално да съществуваш, да те има, да си вечен, супер. Обаче като теб са безброй други. Съществуването ни : нещо уникално, някакъв подарък от Твореца ли е или е просто нещо без особено значение, нещо без особена ценност, дето го притежават безброй създания.

Нещата са си такива каквито са и няма Бог или каквото и да е друго, което да може да ги промени. Основата на всичко съществуващо, същността на нещата е вечна и неизменна.

Това, че разсъждавайки върху нея хората се опитват да я персонализират, да и придадат самосъзнателност и някаква неограничена власт, си е техен проблем.

Някак си е тъпо да няма Бог, а пък в същото време ние малките хора да сме вечни, да има невидими за очите неща и т.н. Понякога ми е странно, че съществуваме, тоест създадени сме без да ни пита някой дали искаме да влизаме в съществуването. Обаче ако не си създаден, няма как да те питат дали искаш да съществуваш. В същото време : щом се прераждаме, явно го искаме.

Нищо не трябва – нито да учиш, нито да страдаш.

Както се казва : цялото знание е в нас.

Някой може да приеме за страдание ако го накарат да направи 30 лицеви опори и да се жалва от тежката си участ, вместо да приеме простата истина, че проблемът в действителност е неговата слаба физика.

А не може ли с две думи да си увеличи физическата сила или просто да щракне с пръсти и да спрат да го карат.

[Ники_]

А всичките проповеди на Ошо за насилствено "оставяне на егото" на какво приличат?

Не ми отговаряй - риторичен въпрос.

Да видим какво казва Петър Константинов Дънов по въпроса: човек трябва да стане господар на себе си и на своя живот.

Как ли ще стане това, ако той не може да контролира н и щ о...

Пътят не е различен. Той е един и същ. Всеки нормален учител ще те въведе в изкачването на този връх, успоредно с което ще нарасне и его-то. Ако егото не нарасне, няма да може да се "пукне", да се смири.

Пътят е отлично описан в Евангелието, чрез Иисуса. Накрая човек завършва в абсолютно смирение - на кръста, разпънал себе си - нозете, ръцете... с трънен венец на главата.

В Дао това е познато като Вей-У-Вей. Действие, чрез недействие, а в Гита-та - като най-съвършенно действие, което и мъдрите обърква.

До преди кръста Иисус изцеляваше, пророкуваше, учеше хората, възкръсяваше от мъртвите, ходеше по вода, хранеше народа с пет хляба, и две риби, а после и с други количаства хляб и риба, извъшваше много чудеса.

Накрая, както е писано - научи се на послушание: http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=65&g=5&s=8&sw=научи%20се%20на%20послушание&tr_search=1. отправи помитва към Бога, когато бе в градината. Какво съдържаше тази молитва?

Лука 22:42

Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

И кръста...

Всъщност кой иска да променя това, или онова? Който не е съгласен с въпросните? А кой не е съгласен? Противникът (Сатана/его-то).

След това, когато човек е в безусловната Любов, няма значение какво идва към него и как, нито кога, щото нали е без условия...

Тогава човек разбира това що е рекъл Руми - "Каквото има, нека дойде", опиянен от Захарта, която излиза от Аллах, от Виното/Любовта.

До тогава Шива все ще призовава: "Защо още не сте се предали?"

Та човек трябва да достигне върха. Това всеки Учител прекрасно знае.

[shining_star]

Говориш от позицията на този "висок връх", защо говориш веднага за високия връх?... Ами дотам?

Егото ще отпадне когато му дойде времето, не и преди това.За нещата, които не харесваме и искаме да променим: ами нормално е да го искаме, сам казваш:"...като ме връхлети вихрушката"...!

Но принципно си прав, няма противоречие.

За Исус, и той казва, че трябва да разработваме капитала и потенциала, който ни е даден /притчата за талантите/.

"Ще паднеш в ръцете на създателя" - не знам дали има такъв момент, но е много готино това.

Само се учудих дето казваш, че не можем да контролираме мисленето...или че отчасти само можем...да, отчасти. Достатъчно е.

[Guest Христо]

"Ще паднеш в ръцете на създателя"

Звучи много любовно. Или пък заплашително.

[shining_star]

"Ще паднеш в ръцете на създателя"

Звучи много любовно. Или пък заплашително.

Да, ТОЧНО. И на мен така ми прозвуча - хем любовно, хем страшно.

За махатмите - нямам си представа какъв е случая.

Знам какво ти е, и аз го минах това, и още го минавам. По-добре остави кой е Бог и има ли той почва у нас, и погледни "кой съм аз, защо съм тук и какво правя тука. Виж Ники какво казва, по въпроса и е прав, но трябва да се изживее. Няма друг начин.

[Станимир]

Понякога ми изглежда като привилегия това, че съществуваме и че сме вечни, друг път се чудя : защо сме създадени ( ако сме създавани някога), защо съществувам ?Абе хем е уникално, че ме има, хем се питам защо съществувам. Факт е че е уникално да съществуваш, да те има, да си вечен, супер. Обаче като теб са безброй други. Съществуването ни : нещо уникално, някакъв подарък от Твореца ли е или е просто нещо без особено значение, нещо без особена ценност, дето го притежават безброй създания.

Съществуването ни е факт, реалност. Има ли значение защо съществуваме, вместо да не съществуваме? Отговаряйки на въпроса можем да навлезем в някои чисто философски разсъждения, но засега ще се въздържа. Това, че числото на съществуващите същества е безкрайно не обезценява съществуването. Без него всичко останало е невъзможно. Уникални са самите същества. И най-хубавото е, че те сами градят своята уникалност. Безсилен съм да го обясня по-ясно.

Нещата са си такива каквито са и няма Бог или каквото и да е друго, което да може да ги промени. Основата на всичко съществуващо, същността на нещата е вечна и неизменна.

Това, че разсъждавайки върху нея хората се опитват да я персонализират, да и придадат самосъзнателност и някаква неограничена власт, си е техен проблем.

Някак си е тъпо да няма Бог, а пък в същото време ние малките хора да сме вечни, да има невидими за очите неща и т.н. Понякога ми е странно, че съществуваме, тоест създадени сме без да ни пита някой дали искаме да влизаме в съществуването. Обаче ако не си създаден, няма как да те питат дали искаш да съществуваш. В същото време : щом се прераждаме, явно го искаме.

Бог е само една дума. Важно е какво влагаме зад нея. Много от нещата, които отнасяме към Бог съществуват, други – не, трети съществуват, но по-съвсем различен начин от представите ни, а да не говорим за това, което дори не можем и да се представим... Малко и голямо се отнася само за външната форма. Самият човек като дух има потенциала да се прояви дори и като една галактика, дори и като цялата вселена. Духът и в атома, и в звездите е отвъд времето, разстоянията и формите.

Нищо не трябва – нито да учиш, нито да страдаш.

Както се казва : цялото знание е в нас.

Някой може да приеме за страдание ако го накарат да направи 30 лицеви опори и да се жалва от тежката си участ, вместо да приеме простата истина, че проблемът в действителност е неговата слаба физика.

А не може ли с две думи да си увеличи физическата сила или просто да щракне с пръсти и да спрат да го карат.

Има абсурдни желания. Примерно да пожелаеш да хвърлиш тетрадката в която си писал в огъня и да очакваш от него да изгори правописните ти грешки, без да засегне нищо друго. Или когато спре тока и не можеш да слушаш музика от компа, да помолиш стола да ти изпее нещо за да не скучаеш. И как можеш да планираш каквото и да е в живота си, ако комшията изведнъж реши, че трябва да си врабче? Някои хора разбират точно това под свободна воля, но всъщност подобно положение би довело до пълна липса на свобода. Истинската свобода е извън случайностите.

Редактирано Януари 6, 2011 от Станимир

[Guest Христо]

И как можеш да планираш каквото и да е в живота си, ако комшията изведнъж реши, че трябва да си врабче?

Аз ще стана пак човек, ще го превърна него, той пак ще превърне мен. Прав си, не може да се свърши работа като хората ако всеки можеше да е толкова свободен. Аз веднъж сънувах как превръщам първия ми съквартирант в различни все по - дребни неща. Всъщност, май ще е най - добре само аз да мога да превръщам, иначе ще стане мазало. Ако навредя на някого, веднага ще му се реванширам като ми мине яда или каквото и да е там чувството, което ме е накарало да използвам силата си срещу него. Мисля че бързо ще отменям наказанията. Даже ще правя друго : ще се стремя вместо да превръщам хората в това или онова, ще се стремя да им пожелавам да придобиват еди какви си добродетели, да се изпълват с любов и т.н.

Абе Станимире, нали ако ми спрат тока, мога да щракна с пръсти и токът да дойде, причината за спирането му да изчезне за секунда.Защо ми е да карам стола да пее, малко ли е, че сядам отгоре му.

Редактирано Януари 6, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Всъщност,преди година и нещо се срещнах с Бог, но оттогава не съм го мяркал. Ако имате някакви въпроси, кажете ги на мен, ще му ги предам другия път като се засечем някъде. Може да ми пратите списък с въпроси на пощата в сайта.

http://www.sibir.bg/blog/momchev/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=375646

Редактирано Януари 6, 2011 от Христо

[Мария-София]

Не може ли Бог да направи така, че духовната еволюция да е неустоимо привлекателна, лесна и приятна,

Христо, духовната еволюция Е неустоимо привлекателна и приятна,когато я търсиш съзнателно

и тя е смисъл на живота ти.Зора е докато се осъзнаеш да я потърсиш.Иначе лесно няма....

[Guest Христо]

Ако бай Драган е Бог и бай Иван също е Бог, има ли право байчо Драган да се разпорежда с вещите на байчо Иван ? Нали ти си аз и аз съм ти.

Редактирано Януари 6, 2011 от Христо

[Ники_]

Ако бай Драган е Бог и бай Иван също е Бог, има ли право байчо Драган да се разпорежда с вещите на байчо Иван ? Нали ти си аз и аз съм ти.

Разбира се, че има право, щото нали са Едно и между тех нема разлика... ама за да стане това разпореждане с вещите е нужно да го има качеството "вещина".

[Ники_]

Всъщност,преди година и нещо се срещнах с Бог, но оттогава не съм го мяркал. Ако имате някакви въпроси, кажете ги на мен, ще му ги предам другия път като се засечем някъде. Може да ми пратите списък с въпроси на пощата в сайта.

http://www.sibir.bg/...le&artID=375646

Кат го видиш пак, предай Му много здраве от Мен. За въпроси, май нямам какво да Го/се питам.

[Ники_]

Говориш от позицията на този "висок връх", защо говориш веднага за високия връх?... Ами дотам?

Егото ще отпадне когато му дойде времето, не и преди това.За нещата, които не харесваме и искаме да променим: ами нормално е да го искаме, сам казваш:"...като ме връхлети вихрушката"...!

Но принципно си прав, няма противоречие.

За Исус, и той казва, че трябва да разработваме капитала и потенциала, който ни е даден /притчата за талантите/.

"Ще паднеш в ръцете на създателя" - не знам дали има такъв момент, но е много готино това.

Само се учудих дето казваш, че не можем да контролираме мисленето...или че отчасти само можем...да, отчасти. Достатъчно е.

Ами до там има много вода да изтече за тоя или оня. Като накрая се минава през лудостта, смъртта и ада, както е писано в Писанието (евангелието).

То не че в картите Таро не се казва същото...

[shining_star]

Значи да съм спокойна: лудостта, смъртта и ада ги преминах.

"Аз мина-а-а-а-х!" /българина в реката с крокодили/.

Да му мислят другите.

[Ники_]

Значи да съм спокойна: лудостта, смъртта и ада ги преминах.

[Мария-София]

В тях влиза ли и Разпъването на кръста?Или е оттделно....

[shining_star]

Значи да съм спокойна: лудостта, смъртта и ада ги преминах.

Не ти се вярва, нали, Ники? Трябва да имаш повече доверие.

Да не си мислиш, че ти си единствения, който е близо до върха, а другите са некви мравки там, в далечината...да не гледаш човека да го умаловажиш, а напротив.

[Ники_]

Значи да съм спокойна: лудостта, смъртта и ада ги преминах.

Не ти се вярва, нали, Ники? Трябва да имаш повече доверие.

Да не си мислиш, че ти си единствения, който е близо до върха, а другите са некви мравки там, в далечината...да не гледаш човека да го умаловажиш, а напротив.

Оу, напротив. Много ми се вярва даже и никак не се считам за единствен. Виж за Единствен, да, но за единствен - не.

[Ники_]

В тях влиза ли и Разпъването на кръста?Или е оттделно....

Те започват след разпването.

[Станимир]

Ако бай Драган е Бог и бай Иван също е Бог, има ли право байчо Драган да се разпорежда с вещите на байчо Иван ? Нали ти си аз и аз съм ти.

Откъде пък ти идват на акъла подобни въпроси. Остави го тоя Бог да си почине най-накрая. В ситуацията има един основен проблем и той е, че нито бай Драган, нито бай Иван могат да смятат вещите за свои. Бог със сигурност не ги смята за свои. Духовността изисква вещите да се използват според необходимостта, като преценката е в зависимост от конкретните условия. Ако бай Драган и бай Иван притежават достатъчно духовни качества, ще се разберат.

[Мария-София]

В тях влиза ли и Разпъването на кръста?Или е оттделно....

Те започват след разпването.

Успокои ме ,пак се оказах напред с материала.........

[Ники_]

В тях влиза ли и Разпъването на кръста?Или е оттделно....

Те започват след разпването.

Успокои ме ,пак се оказах напред с материала.........

Браво!

[Guest Христо]

Този въпрос ми хрумна през 2007г., но тогава не получих отговор. Говоря на Станимир.

Редактирано Януари 7, 2011 от Христо

[shining_star]

В тях влиза ли и Разпъването на кръста?Или е оттделно....

Влиза, но не в буквалния смисъл да те обесят на дърво.