Духовното развитие

[Канел]

За много от участниците в този форум духовното развитие е цел и смисъл на живота .

Сега ше видим тая работа.

Редактирано Декември 29, 2010 от Канел

[Канел]

Преглеждам и други теми, теми на деня дори - най-често повтаряната дума е духовност, духовен ...

Всъщност аз така и не разбрах какво се визира под духовен и духовност? Ако се прави връзка между духовност и знаене на езотерични истини, преследване на здравословен начин на живот, какъвто и да е той, четене на книги за Бога - такова нещо аз не мога да нарека духовно.

Духовно, за мен, ще е онова знание, което те кара да учиш езици, да четеш много, да си социален и познаващ реалността. Често "духовното: по смисъла на духовен (божии), е своего рода бягство от реалността.

За пример: Сартр е духовен човек, Камю, Джоузеф Кембъл, Юнг, Петър Увалиев - наистина странници, духовни емигранти - увлечени в своя устрем и давайки познание и светлина на света.

[B__]

Ами Канел,

Ако духовното развитие е цел и смисъл на човешкия живот, то къде оставяме препоръките от псалм 91.

Та нали с него почват доста от беседите на Учителя. И определено е важен за осмислянето на беседите.

9. Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище,

10. няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти.

11. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища:

12. на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си.

"Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище". Да, какво е смисълът на живота? Да направиш Господа своето упование.

Какво е духовното развитие? Стремеж на човека към човешко усъвършенстване. По-високо ли е то от това да направим Господа свое упование? НЕ!!!

Защото Божият промисъл е по-високо от всяко духовно развитие и може да иска от мен нещо съвсем различно от това, което си представям като духовно развитие.

Духовното развитие си е пак човешко качество. Не можем да го поставяме над Божественото като основен смисъл на живота ни.

Духовното развитие е една от основните заблуди, чрез които си служи черната школа, за да отклонява хората.

Нека се откажем от духовното развитие в името Му.

Редактирано Януари 2, 2011 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Канел, тъкмо се канех да отворя и аз подобна тема - Що е то духовно развитие и духовен човек?

Но виждам, че ти вече си свършил тая работа.

Затова ще използвам и ще попитам тук - някой може ли да ми обясни така по-подробно, но с прости думи, какво е това духовно развитие и какво е това духовен човек?

И защо ми се струва, че всеки си представя различни неща зад тези две понятия (което интересно, но не ни пречи да си говорим надълго и нашироко за тях, дори да спорим и т.н.)? Това личи и от отговорите в анкетата, и дори от поставените въпроси. Чудя се, непременно в резултат на духовното си развитие ли служим на Бог или така или иначе си Му служим? Има ли на земята някой човек, който да не е в духовно развитие - ако да, моля, обяснете ми по-подробно кой и какъв е той, да се науча да ги познавам и аз. Много интересно ми стана и искам да помоля тези, които са отговорили, че очакват освобождение и просветление в ТОЗИ ЖИВОТ, да обяснят какво именно е това (например освобождение от кого/какво, просветление в какво отношение, в какъв смисъл) и как и кога ще стане, според тях, какво им дава основание да смятат, че ще е още в този им живот?

[Донка]

Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята.

Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното.

Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно. Ние считаме това, което виждаме за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност.

Онзи свят и този свят са един свят. Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят.

Ангелският свят е по-реален от нашия.

Изворът на доброто

Сравнението с метаморфозите е много показателно и точно, според мен. Няма как да си гъсеница и да останеш такава - рано или късно преминаваш в пашкул и после в пеперуда. Въпрос на време е.

Обаче, струва ми се, има нива на метаморфозата - тъкмо се усети човек пеперуда и хоп -- оглежда се и пак се излюпва от яйцето като гъсеница, но в друг свят, с нови задачки... И така...

[Guest Христо]

Това не е ли досадно и гадно. А има ли почивки и наслаждение от постигнатите резултати ? Този въпрос силно ме вълнува.

Редактирано Януари 2, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Обяснете ми, дали им е гадно на душите постоянно да стават гъсеници. Това е важно за мен като въпрос от духовната сфера на живота.

[Aliya]

Духовното развитие не е нищо друго освен завръщане към себе си, припомняне на себе си и своята най-истинска вътрешна същност. А пътуването към себе си се нарича осъзнаване, будност. Ти, най-вътрешната ти същност е вратата към Бог и Духовност се нарича отварянето на тази врата.

Духовното развитие не е идея или вярване на ума ти, които да те отвеждат далече напред в необозримото бъдеще и по този начин те отделят от собствения ти център на съществото. Духовното развитие е винаги Тук и Сега, да осъзнаеш своя център, който е истинският храм на духовността. За това е достатъчно просто да Бъдеш, да останеш осъзнат, нащрек, като оставиш да си отидат от теб всички натрупани и програмирани в ума ти концепции, идеи, вярвания, всяко едно мъртво знание, което не е собствения ти опит.

Тогава постепенно ще приемеш себе си и съществуванието извън дуалистичното мислене за добро и зло, материално и духовно и ще разбереш, че всичко е едно, всичко е Бог.

Това абсолютно и безусловно приемане е просветлението, което е вратата към безкрайното пътуване към Бог. При това пътуване към Непознаваемото Пътуващият е изчезнал, разтворил се е в Пътя и е останало само Блаженство, Истина, Любов.

[Guest Христо]

Имам чувството, че съм осъществил някакъв напредък, но като стане дума за просветления, освобождавания и се чувствам много малък и далечен от просветлението.

[Мария-София]

Апостол Павел е казал, че естественият, т.е. физическият човек не може да разбира духовните работи. – Защо? – Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у човека.

Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят. Някои считат физическия живот за реален, а духовният – за нереален.

Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа.

Сега, като се говори за духовен живот, хората трябва да знаят какво представлява този живот.

Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил.

Духовен живот е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва.

Който няма светлина в себе си, той всякога се спъва.

Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му.

За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието.

Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човка, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“.

Тази слепота не е била само физическа, но и духовна.

Следователно при всички случаи на живота си човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере какво му липсва и как може да придобие духовна светлина.Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква.

Силата на човека се състои именно в правилните отношения между неговата душа и Бога. Щом наруши тия отношения, човек е изложен на големи страдания.

„Познай себе си“ – казва Сократ. Това се отнася за всеки човек, специално и за ученика.

По какво се познава, че човек е свързан с духовния свят? – По усилване светлината на съзнанието му. Щом светлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава към свят, където живеят разумни същества.

Когато се казва, че животът е движение, това подразбира, че човешката душа се движи от физическия към духовния свят и обратно – от духовния към физическия. Каквото представлява физическият свят, такова нещо е и духовният. И там има градове, къщи, живи същества, но културата, отношенията между съществата са по-високи от тия на земята. Както на земята има населени и ненаселени места, такива има и в духовния свят. Физическият свят представлява бледо копие на духовния.

Следователно, колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат.

Тази връзка не е външна, но вътрешна. Затова човек трябва да се стреми към вътрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нещата.

Духовният и физическият свят представляват още и състояния на съзнанието. Срещате човек разположен, вдъхновен, готов на всички жертви, на всяко служене. – Защо? – Той е влязъл в духовния свят.

И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина.

Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Където е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина. Това значи да разбира човек Божиите пътища. Когато разумните същества от духовния свят видят човек, у когото съзнанието е целокупно, те се заинтересуват от него и започват да му помагат, както ние помагаме на бедни, но способни деца

Силата на човека седи във вътрешния му живот.

Разликата между ангелите и хората седи в това, че ангелите знаят кой ги е изпратил на работа и помнят пътя, по който са вървели.

Хората са забравили всичко това и днес трябва усилено да работят, да си припомнят откъде са дошли и кой ги е изпратил, за да могат един ден да се върнат към Бога, от Когото са излезли.

Силата на ученика се състои в схващане целокупността на фактите, а не на тяхната отделност. Силата на ученика се състои в запазване на вътрешната връзка с живота, в единството на неговото съзнание. Силата на ученика седи в приложение на великия закон – Любов към Бога и Любов към ближния.

Единство на съзнанието,ООК

[Guest Христо]

Благодаря, Мария.

[Мария-София]

Благодаря, Мария.

:wub:

Сега ще приведа още един пример, да видите как невидимият свят работи. Един наш приятел имал една важна работа, за свършването на която трябвало да става всяка сутрин в три часа. Обаче той нямал будилник, а не могъл сам да се събужда. Легнал си вечерта и дълбоко в себе си се помолил да се събуди по някакъв начин в три часа, за да започне работата си. Като наближило три часа, той чул, че една голяма муха бръмчи над главата му, не го оставя да спи. Той станал, погледнал джобния си часовник и видял, че часът е три. Веднага скочил от леглото си, облякъл се и започнал да работи. На другата сутрин мухата пак започнала да бръмчи и той се принудил да стане. Това се продължило цял месец, през което време той свършил работата си. Значи мухата изпълнила ролята на будилник. Невидимият свят я използвал като слуга, като свой проводник.

Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползва от светлината на това знание и върви напред. За да се ползва от тази светлина, човек трябва да бъде отворен за нея, да има добро разположение на духа.За да разбере света, човек трябва да има разположение, да вижда нещата правилно.

Божествена светлина,ООК

[Guest Христо]

Обаче аз си мислех, че само тъмните същества ни правят спънки. Да, чел съм го това за мухата. И че ако някоя муха много ти досажда, това може би е знак от невидимия свят, че трябва да се откажеш от планувани действия, или от някакви мисли, които ти се въртят в главата. Или просто да се изкъпеш. Или да гледаш да не пускаш мухи.

[Ани]

Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползва от светлината на това знание и върви напред. За да се ползва от тази светлина, човек трябва да бъде отворен за нея, да има добро разположение на духа.За да разбере света, човек трябва да има разположение, да вижда нещата правилно.

Божествена светлина,ООК

Обаче аз си мислех, че само тъмните същества ни правят спънки. Да, чел съм го това за мухата. И че ако някоя муха много ти досажда, това може би е знак от невидимия свят, че трябва да се откажеш от планувани действия, или от някакви мисли, които ти се въртят в главата. Или просто да се изкъпеш. Или да гледаш да не пускаш мухи.

Нещо за мухите - вариант за решаване на проблема.

http://www.youtube.com/watch?v=oEjg-KI7r9A

Редактирано Януари 3, 2011 от Ани

[Guest Христо]

Гледал съм го, благодаря. И все по - лесно го прилагам.

Редактирано Януари 3, 2011 от Христо

[Aliya]

Имам чувството, че съм осъществил някакъв напредък, но като стане дума за просветления, освобождавания и се чувствам много малък и далечен от просветлението.

Да се чувстваш малък и далечен от просветлението е много удобно и освобождаващо от лична отговорност. Това е позицията на - "Ние сме обикновени, земни хора, а просветлението е за онези, големите, които сме готови да боготворим, само и само да не се налага да бъдем като тях. "

Да си малък е удобно, защото тогава не се налага да увисваш на кръста и да бъдеш сочен с пръст! Подобна политика е един от триковете на човешкия ум, който по този начин те държи теб, Съществото ти, в своята власт. Само така Слугата /Умът ти/ сумява да държи във властта си Твоето Същество /истинският Господар/ .

Редактирано Януари 3, 2011 от Aliya

[Guest Христо]

Коментарът ми не е свързан с това, човек да се опитва да оправдава греховността си и да бездейства по отношение на нея, да се примирява, да не прави усилия за промяна. Имах предвид, каквото казах :"Имам чувството, че съм осъществил някакъв напредък, но като стане дума за просветления, освобождавания и се чувствам много малък и далечен от просветлението." Тоест чувствам се по - слаб, малък, бездуховен, далечен от тези състояния, леко нищожен. С няколко думи : човек направо да се отчая ако почне да се замисля колко е нищожен в духовен план и колко още има да учи, цели животи на усъвършенстване. Не съм отричал опитите за промяна, не съм подкрепял оправданията, това не е оправдание. Просто казвам, как би се почувствал човек, ако тръгне да се сравнява с еди кой си, направо да се отчае и да затъне в греховност. Не съм имал предвид соченето с пръст или пък поемането на кръст.

Да си малък е удобно, защото тогава не се налага да увисваш на кръста и да бъдеш сочен с пръст!

Мммм, аз въобще не съм говорил за това кое е удобно. Просто констатирах. Преди време ми бяха показали притча за един йога и един пияница. Йогата като разбрал, че въпреки всичките му усилия му остават 10 живота до просветлението, взел че се отчаял и животите до целта станали много повече. А пък пияницата, лека полека се пробуждал и успял преди йогата да постигне просветление, въпреки че на него му трябвало 100 живота.

П.п.: И аз понякога като че ли съм се дразнил от преклонението и превъзнасянето на разни духовни личности ! Понеже нали те не са повече от нас, просто са започнали еволюцията си по - рано ?! Ние сме равни пред Бог. Ние също ще станем като тях, силата е в нас.

Редактирано Януари 3, 2011 от Христо

[Канел]

Да се чувстваш малък и далечен от просветлението е много удобно и освобождаващо от лична отговорност.

А бе защо постоянно искате да натоварите хората с отговорности? Всеки ти слага чували, мотики, камъни, кръстове на гърба, иска да те направи на магаре.

Не са ли в крайна сметка просветлението и освобождението освобождение от отговорност? Ами така де, за какво ми е да се издигам като рисковете ще се увеличават?

[Мария-София]

Крис,

както не веднъж съм ти казвала,

ти напредваш доста бързо по Пътя, ,вервай ми

[Guest Христо]

Относно кръста : да речем че човек прави стъпки по Пътя. Не е ли по - добре, ако мислиш, че ти не би издържал тежестта на дадени присмехи и на даден кръст, в такъв случай да се движиш по - бавно, с по - малки стъпки. Отколкото да нарамиш по - голям кръст, обаче да не издържиш на тежестта и да се озлобиш и пропаднеш. Може би ако нещо наистина ти идва отвътре, ако наистина му е дошло времето : сигурно човекът би могъл да поеме съответния кръст без да се озлоби и така ще напредне още повече в духовния си Път.

Всеки ти слага чували, мотики, камъни, кръстове на гърба, иска да те направи на магаре. Канел

Преди време мислех да споделя следната моя мисъл : Единствената заслуга на духовните учители е, че са се родили по - рано.

Ами така де, за какво ми е да се издигам като рисковете ще се увеличават?

Понякога ми изниква въпросът, защо са ми по - големи радости, като и трудностите за постигането им ще са по - големи.

[Станимир]

Относно кръста : да речем че човек прави стъпки по Пътя. Не е ли по - добре, ако мислиш, че ти не би издържал тежестта на дадени присмехи и на даден кръст, в такъв случай да се движиш по - бавно, с по - малки стъпки. Отколкото да нарамиш по - голям кръст, обаче да не издържиш на тежестта и да се озлобиш и пропаднеш.

Ами човек сам трябва да си прецени силите. Подценяването и надценяването са еднакво нежелателни. Разумно е да се тръгне от малкото, но е глупаво да си останеш с него.

[Aliya]

А бе защо постоянно искате да натоварите хората с отговорности? Всеки ти слага чували, мотики, камъни, кръстове на гърба, иска да те направи на магаре.

Не са ли в крайна сметка просветлението и освобождението освобождение от отговорност? Ами така де, за какво ми е да се издигам като рисковете ще се увеличават?

Просветлението е най-истинската, най-автентична отговорност - да бъдеш себе си!!!

А на магаре никой друг не може да те направи - сам ти можеш да се превърнеш в магаре, когато се инатиш да се видиш в истинската си същност и да поемеш отговорност за това, което си, за собствения си живот. Да мечтаеш за "освобождение от отговорност" е да мечтаеш да те превърнат в роб. Когато прехвърляш своите отговорности върху другите, ти им даваш и власт над теб. Свободата е най-висшата отговорност, ето защо толкова много се пише за нея и толкова малко свобода има по света.

Да бъдеш свободен означава сам да решаваш за себе си, сам да носиш отговорност за своя живот. А това изисква от теб всеки един отделен момент от своя живот да бъдеш осъзнат и нащрек, просветлен за истината такава, каквато Е.

[Канел]

Просветлението е най-истинската, най-автентична отговорност - да бъдеш себе си!!!

А на магаре никой друг не може да те направи - сам ти можеш да се превърнеш в магаре, когато се инатиш да се видиш в истинската си същност и да поемеш отговорност за това, което си, за собствения си живот. Да мечтаеш за "освобождение от отговорност" е да мечтаеш да те превърнат в роб. Когато прехвърляш своите отговорности върху другите, ти им даваш и власт над теб. Свободата е най-висшата отговорност, ето защо толкова много се пише за нея и толкова малко свобода има по света.

Да бъдеш свободен означава сам да решаваш за себе си, сам да носиш отговорност за своя живот. А това изисква от теб всеки един отделен момент от своя живот да бъдеш осъзнат и нащрек, просветлен за истината такава, каквато Е.

Е, хубаво де, отговорността в известен смисъл е и дълг. Но най-лошото е, че човек никога не знае точно докъде се простира неговата отговорност. В една фабрика отговорността е малко или много дефинирана под формата на права и задължения - ти ще правиш това и това, ще работиш от еди колко си до еди колко си, ще почиваш тогава и тогава. Но в живота? Например, ако някой изтрещял политик (тук, в Близкия Изток, САЩ или където и да било) тръгне да прави война и ме викнат на фронта, къде е моята отговорност и къде неговата? Къде тази на Папата и къде тази на ООН? Къде на земната кора и къде на слънчевата активност?

Ако си купя маратонки дали не участвам в експлоатацията на детски труд или безотговорно изхвърляне на токсични отпадъци в океана?

Идеята ми е, че човек не е сам на тоя свят, за да може изцяло да контролира живота си. Неговата отговорност е преплетена с тази на околните, както и животът му. Следователно и отговорността се размива.

Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.

[Aliya]

Идеята ми е, че човек не е сам на тоя свят, за да може изцяло да контролира живота си. Неговата отговорност е преплетена с тази на околните, както и животът му. Следователно и отговорността се размива.

Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.

Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия! А съществуванието не признава копията, а само оригиналите - автентични и истински!

И тук има един много малка, но важна подробност - дори не е необходимо другият, другите да са до теб и да се наричат твои учители. От детството си досега всеки един от нас е обуславян и програмиран от другите - семейството, училището, обществото, църквата, институциите, медиите. В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб. Затова, когато в дадена ситуация действаш, воден от ума си и неговите внушения, ти действаш в съгласие с другите, ти даваш път на другите да действат чрез теб.

Истински автентичното и свободно човешко същество, познало и реализирало себе си, във всяка една дадена житейска ситуация действа не според ума си и неговите обусловености, а според своята истинска същност, центъра на съществото си. Такъв човек е трансцедентирал ограниченията на ума си и действа от нивото на Висшето съзнание, от своя най-вътрешен център, който е и центърът на Вселената. Такъв човек винаги слуша вътрешния глас на сърцето си, на истинската си същност и заради този глас може да се изправи дори срещу целия свят, ако това е, което гласът на истината в него иска. Такова същество с разцъфтяла индивидуалност е бил и Исус, и Учителят, и много други светли същества, стъпвали по тази хубава Земя.

[Канел]

Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.

Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия!

Нещо не мога да разбера. Може ли да го дешифрираш, моля?