Психичните отклонения при духовно търсещите

[veselinvalchev1981]

Според мен няма нищо общо шизофренията със ясновидството ,двете са един вид на различни полюси ,и двете са следствие от нещо ,едното е следствие от любовта а другото произлиза от страхът .Колкото до това дали духовнотърсещите са с някакви проблеми ,или следствие от някакъв проблем започват да търсят духовното развитие ,тука ще се съглася ,но бих казал че 98-99 % от населението на Земята е болно ,фактът че от 2000 години след Христа не сме се помръднали много от тогава ,голяма част от хората продължават да робуват на негативни мисли ,чувства и постъпки ,робуват им и си мислят ,че това е в редът на нещата и т.н. .Но всъщност човек е хубаво да мини през тия меко казано негативни стойности в началото ,за да може да оцени хармонията ,любовта и всичко което произлиза от тях .

[Florestan]

Затова всички духовни школи имат първо стъпало себеопознаване и психотерапия. Да, точно психитерапия. На времето в Бялото Братство е било така и Учителя точно такава е провеждал.

Такова е и първото стъпало на Кабала. Така е и при клонките на теософските школи днес. Който не си мине психотерапията с доказана вътрешна трансформация, няма да мине напред.

Психотерапия като понятие звучи доста съвременно, за да се съглася, че Учителя "точно такава е провеждал"... Освен това, дори и да се е занимавал с част от проблемите, с които би се занимавала една психотерапия - а струва ми се, с голяма част от тях и не се е занимавал, по причини, които всеки читател може да се опита сам да предположи - то със сигурност се е занимавал и с много други неща. И то, като е имал умения и знания, които съвсем няма защо да сравняваме с тези, които се използват в психотерапията.

Един въпрос - не се ли препоръчва на един ученик да не споделя някои неща от вътрешния си живот, освен евентуално да ги дискутира със своя учител? Различни неща са ми попадали тук-таме, но сега не мога да се сетя за конкретен пример. Също така, за да укрепне ученикът, не трябва ли той в един момент да спре да разчита на съветите на чужди хора, които така или иначе не могат да го разберат така добре, както той сам се разбира или дори както близките му хора го разбират, освен ако психиатърът не му стане също близък. Не на последно място, не става ли личността на психиатъра от голямо значение, ако една психотерапия се превърне едва ли не в начална стъпка от духовното развитие.

В крайна сметка, във времето, когато не е имало психотерапия пак е имало ученици, които са се справяли със задачите си, а освен това много от тях са разчитали само на себе си.

[Орлин Баев]

Психотерапия е имало винаги. Наричала се е другояче, но е имало винаги такава. В систематизиран съвременен вид я има от около 150 години, от преди времето на лекциите на Учителя. За духовния ученик: съгласен съм, че в по-голяма степен е нужно да разчита на себе си. учителят го е казал по отношение на телесното лечение на ученика, но важи и за психичното - ако съумее сам обаче! Друг е въпросът кой е ученик наистина, кой се смята за такъв и кой желае да бъде такъв. А съвсем оделен въпрос е, че някои състояния на ума изискват професионална намеса - т.н. психиатрични разстройства. Ако духовният ученик има тежко психиатрично състояние, пробва, но не успява сам с години, нима не е по-добре да се обърне към специалист учил дълги години как именно се процедира с лечението на подобни състояния?! Разликата може би е, че Ученикът е добре известно време сам да пробва. Ако обаче честно установи, че усилията му са на погрешен път и че духовната му сисема не му помага в справянето, според мен разумното решение би било да се обърне към психотерапевт. Има и християнски такива, има и трансперсонално(духовно) работещи и т.н. Същото е като с телесната болест. Ученикът ще гладува, ще мисли, ще се концентрира, ще диша и медитира, ще се моли, но ако болестта се влошава въпреки това, разумният избор би бил да се обърне към специалист по телесно здраве.

Разлика между психотерапевт и духовен учител разбира се, че има и то огромна! Дори е странно да се прави подобно срвнение. Ще илюстрирам с една приказка за лекаря Нидал (по памет и парафразирана): " Нидал бил прочут лечител, имал много ученици, името му се носело надалеч. Някои негови ученици започнали да го уверяват, че е велик и че не отстъпва по нищо на пророка (Мохамед). Нидал само се усмихвал и махал с ръка. Един ден се разболял и легнал в болница за няколко дни. Случило се така, че до него лежал един от онези негови ученици, които го увещавали да се провъзгласи за пророк. Нидал бил отслабнал силно и едва мърдал в леглото си. През нощта ожаднял силно и помолил ученика да отиде до кладенеца в двора и му сипе вода. Ученикът обаче казал, че е зле, че навън е студено и че не може сега да излезе. Започнали да водят философски дебат за това, кое е по-важно, кое има смисъл и т.н. Ученикът обаче спорел и отказвал да донесе вода. Така в спор минала цялата нощ. На сутринта се чул гласът на ходжата, който призовал вярващите към молитва. Ученикът чевръсто скокнал и в сутрешният хлад излязъл навън, за да се поклони на изток и си каже молитвата. Когато се върнал, Нидал му казал - Сега виждаш ли каква е разликата между мен и пророка? Аз цяла нощ не можах да те убедя да ми сипеш малко вода, пророкът, въпреки че от столетия не е между живите, те накара веднага да се размърдаш... "

[B__]

Благодаря Орлине,

Florestan, разбирам твоята съпротива. Тя най-директно показва нуждата

Окултният ученик няма да бъде допуснат да постигне НИЩО, ако не си реши психичните проблеми. Всеки учител ще бди над това.

Изглеждам краен, но да, има изключения. Едно на милион.

[Слънчева]

Психологията е добър помощник в духовния път. Но не значи, че всички психолози и психотерапевти са окултни ученици.

За ученика е важно да развива ума и сърцето си. Съзнанието си. На по-късен етап връзка с душата, Духа...

[B__]

Психологията е добър помощник в духовния път. Но не значи, че всички психолози и психотерапевти са окултни ученици.

За ученика е важно да развива ума и сърцето си. Съзнанието си. На по-късен етап връзка с душата, Духа...

За това говоря. Няма как да стане, ако не се преодолеят блокажите.

[Орлин Баев]

Но не значи, че всички психолози и психотерапевти са окултни ученици.

Разбира се!

[Guest Христо]

Би ли могло да се каже "психичните търсения, при духовно отклонените" ?

[Диана Илиева]

Доста писах тука, отказвах се.

Всъщност психичните отклонения нямат значение. Всеки първоначално има настройка на психиката, която му пречи да вникне в духовния път или податливост към "влудяване", ако се занимава с тези неща без подготовка. Почти всеки, който се занимава с тези неща без подготовка, ще психяса.

Затова всички духовни школи имат първо стъпало себеопознаване и психотерапия. Да, точно психитерапия. На времето в Бялото Братство е било така и Учителя точно такава е провеждал.

Такова е и първото стъпало на Кабала. Така е и при клонките на теософските школи днес. Който не си мине психотерапията с доказана вътрешна трансформация, няма да мине напред.

Затова всеки, който се усеща, че е почнал да се занимава с духовност, трябва да премине курс на психотерапия, ако съвременната му школа не съдържа това нещо. Съвсем не се шегувам - нещата са сериозни.

Разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб, обаче да ме извинят психотерапевтите, но не мисля, че те биха могли да помогнат съществено, именно защото не всички от тях са ... как го казахте ... окултни ученици.

И точно заради тази опасност, за която намеква Божидар, се препоръчва всеки ученик да си има учител, който да се грижи за неговата стабилност - физическа, психическа, духовна, всякава.

А нещата наистина не са шега, съвсем са сериозни. Чувам много хора да казват - на мен Учителя ми е учител, на мен всички около мен са ми учител и др.п. Няма как да стане. В най-добрия случай човекът, работещ самостоятелно, без учител, не напредва особено, стига до някъде и после ... буксува. А учителят, реален (което не означва непременно материален, макар и най-често да е такъв) наистина идва, винаги, когато някой е на етап да има учител.

[Вятър*]

А нещата наистина не са шега, съвсем са сериозни. Чувам много хора да казват - на мен Учителя ми е учител, на мен всички около мен са ми учител и др.п. Няма как да стане. В най-добрия случай човекът, работещ самостоятелно, без учител, не напредва особено, стига до някъде и после ... буксува. А учителят, реален (което не означва непременно материален, макар и най-често да е такъв) наистина идва, винаги, когато някой е на етап да има учител.

Да, много си права. Преди известно време и аз бих дала такъв "профански" отговор, но само защото не съм се замисляла за хората, които са се появявали в живота ми.

По темата : не мисля, че има психични отклонения при духовно търсещите, а по - скоро, че има хора с психични проблеми, които заповат да се наричат духовно търсещи. Причината е проста -техните "нетрадиционни" преживявания могат да бъдат съотнесени, приети за определено време в компанията, ученията и т.н.на духовно търсещите. Там хората с проблеми не изглеждат луди, странни. И ако сте забелязали те сменят "религиите' си, защото в един момент навсякъде става неудобно. И най- накрая, ако са по- устойчиви психически основават "свои вярвания", а в друг случай попадат под медицински контрол.

Някой тук беше споменал, че е трудно да се отдели истински екстрасенс, от неистински. Нищо подобно. Даже е много просто, достатъчно е да се зададе прост въпрос за познаване, обясняване и т.н. . а по отговорите и конкретиката лесно се преценява

Редактирано Декември 31, 2010 от Вятър*

[kipenzov]

Най-осезаемото "психично отклонение" при доста от "духовно търсещите", когато започнат да напредват по пътя е "духовната надменност".

Огромна част от претендиращите и самоназоваващи се като "духовно търсещи" всъщност нямат елементарно ниво на осъзнаване за егоистичното им самопоставяне над другите. Още по-малко пък са съзнателни за пасивната агресия, с която пропагандират "шаблони".

„Нямам нужда от приятел, който се променя, когато аз се променям и който кима, когато аз кимам. Сянката ми прави това много по-добре.“ - Плутарх. 

Животът не е само за служене и братстване. Той сам по себе си е учител на всеки, дори и на "духовно нетърсещия".

 

Редактирано Декември 8, 2019 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Едно добро четиво : http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/199-roberto

 

 

Цитат

 

Добавено Септември 22, 2006

Преди няколо месеца приятелката ми ме попита: "Каква е разликата между ясновидството и шизофренията, като знаем че "симптомите" и на двете много си приличат?" Аз се замислих... Наскоро тя отново ме попита същото, с други думи: "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" Приятелката ми е много мъдро момиче! Пак се замислих...

 

Според мен разликата е в това как се чувства човека . И външно погледнато как се справя с  живота , как се вписва в обществото .Трудното е , че това са заключения . а знаем как такива са относителни спрямо обществената нагласа .

 Начин за определяне на правилната нормалност , е разглеждане на отношенията с мисълта излизаща от съвеста , третираща общото материално/логично виждане на събитията .