Психичните отклонения при духовно търсещите

[Орлин Баев]

Преди няколо месеца приятелката ми ме попита: "Каква е разликата между ясновидството и шизофренията, като знаем че "симптомите" и на двете много си приличат?" Аз се замислих... Наскоро тя отново ме попита същото, с други думи: "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" Приятелката ми е много мъдро момиче! Пак се замислих...

Сега чета Зигмунд Фройд, който ме поразява с брилянтността си. Разбира се, често се лута и предполага нещата в грешна посока, но това е поради факта, че е разчитал единствено на собствения си опит и интелект. Но този интелект е изумителен все пак. Като изключим че смята аза за телесен и не приема съществуването на фини структури независимо от тялото, останалата част от разсъжденията му е поразително правилна и в пълна хармония с езотеричните постановки, процеси, опит. Поне що се отнася до моя опит. Но опитът е всичко в нашите животи все пак - теорията само ни насочва към по-правилно натрупване на личен опит!

Искам да чуя ваши разсъждения по въпроса след което ще споделя моите и тези на Хер Фройд относно нормалността, лудостта и процесите които ги определят, съпътстват и предизвикват!

[Валентин Петров]

http://www.sma.org.sg/sma_news/3403/commentary.pdf

[Благост]

Здравей, Орли !

знаеш колко много те обичам благодаря за темата - нужна е най - вече за самите нас отличен въпрос - практически полезен за себеПознаването и верната себеДиагностика...задавам си го от дете - щото се чудех що ме гледат понякога ...странно / тъпо / злобно /завистливо / недоумяващо чудех се /терзаех се / страдах и разни други лоши / неБожествени неща правех + време и енергия "губех" и разсъждавах...защо става тъй, че не ме разбират / не ме подкрепят....а противодействат / блокират/ вредят - пък аз съм си всъщност толкоз естествено ясна + умничка + добронамерена+ безкористна + прекрасна малка вметка - моля, ама много моля...ако на някой четящ съфорумец му мине мисълта...че тук и сега говори мойто Его и прочие...ще го помоля веднага да си проветри / поизчисти първо мислите в собствената си глава...да си имаме уважението...по същество

Орли, много много верен + умен / мъдър извод пишеш/правиш...подай моля източника на цитата или сте го изРодили с приятелката си, или пък си е само твоичък

Но опитът е всичко в нашите животи все пак - теорията само ни насочва към по-правилно натрупване на личен опит!

Личен горчиво - сладък опит....толкоз безброй пъти са ме гледали с усмивка тънка / съжалителна / пренебрежителна...."я па тая...кви ги дрънка" / и не само за изказа, а и за поведението / даже с издребняване до детайли на жестовете и дрехите ( ясно ви е че не влизам в храма по бански + запозната съм с дипломатическия етикет+ съм от тези дето са с "кадифена" ръкавица действащи, но постигащи...щом е в съгласие с Волята Божия )...пробождаше ме в сплита , когато отказваха да ме схванат / проумеят, развеселяваха ме помисли + фрази ...в духа на "ей, како...супер специалист си по "въртенето" на крушките от близки и не съвсем близки человеци...всички сме го преживявали...всеки по своему и всички по еднаквому..дааа

"Каква е разликата между ясновидството и шизофренията, като знаем че "симптомите" и на двете много си приличат?" Аз се замислих... Наскоро тя отново ме попита същото, с други думи: "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" Приятелката ми е много мъдро момиче! Пак се замислих...

И при мен има мисловен процес по поставените въпроси...

Като например - каква е разликата между А - Б ...като "симптомите" им много си приличат ...ми то и рибата, и патицата/лебеда , и корабчето...плуват...всички рибки плуват...само пържените не...имат си и те общи симптоми

Какви ще са критериите ни ориентировъчни за талантлив - гениален, духовно търсещ - луд , за шизофренията някаква актуална инфо..

Не ми се мисли и пише за т.н. рамки на нормата, обществени норми за "нормалността" ( силно неактуални отдавна ) - то си е очеизвадно...ще ги поизменим, критичната маса действа вече..новите норми божествени действат видими и невидимо , но неумолимо...отдавна вече не ми пука ( с нежна Любов) дали ме "разбират" и как реагират...важното е тройцата в мен правилно да ги разбира и правилно да реагира, та отговарям си бързо / мигновено почти... къде Аз не съм била ясна / разбрана и дали трябва да се доизяснявам изобщо...дааа.

Мисля си за Другостта - Различността - Справеделивостта - Моралността - Разумността ... Мярката наша за пресоляването в другостта / различността / своенравността и ...Устойчивостта ни в Другостта...

Божията Благодат да е с теб и приятелката ти! ОМ

Любов + Светлина + Мир + Радост + Хармония

[Синева]

Не се шашкайте!

Може след време ненормалното до стане нормално, а нормалното - ненормално.

Лудите да се мислят за нормални, а на нормалните да се гледа като на луди.

Ми то като се замисли човек така е било и така ще бъде и зависи от индивидуалните представи. За нормални се приемат сходствата и еднаквостта на разбиранията от множеството, а за не нормални са мненията и разбиранията на хората различаващи се от общоприетите представи, така, че ние сме си луди и не съвсем - луд за луд не се признава! Абе горе-долу!!! Хем сме луди, хем не сме!

Болестното състояние, колкото и да е скрито, то не седи дълго на тъмно и изкача като заек. Иначе сме много близки вярно е. А дали не сме от болните? Когато не намираш едни възприятия за интересни се раждат /появяват/ други. Естествената защита на ума е като се пренатовари да се оттегли за почивка и ако дълго не допускаме тази почивка да се осъществи, по едни или по други причини, то умът автоматично си създава бариери, с които сам се предпазва от нарушаване на управлението на останалите жизненоважни функции. Предпазва себе си от това да не “изпуши” напълно, да не “изгърми”.

Отскачаш на друго мисловно поле и развиваш редица способности покрай това. При болните винаги съществува бариерата от липсата на здраве и тяхното разбиране и чувство остава недоразвито, но това е опитност доста ценна за следващия по реда си живот. Може би в следващата си проява тази душа ще е готова да бъде пророк. Само Бог знае смисъла и целта на тези преживявания, опитностти и уроци.

[Орлин Баев]

Благодаря за хубавите мнения Синева, Благост. Валентин е сложил много ценен линк. В статията се казва че според съвременните психологически проучвания в повечето от талантливите, а още повече при гениалните хора се наблюдават ментални дисордери, такива като биполярно разстройство (маниако-депресивност), дислексия, дори шизофрения - при гениалните. Благодаря ви. Пожелавам красива и спокойна есен на всички посетители на сайта!

[Орлин Баев]

Според Фройд при неврозите и психозите, тоест пр лудостта има отдръпване на либидото от външните обекти към "аза". И това е точно така. Дали е точно към "аза", тоест съзнанието, или към подсъзнанието, това е друг въпрос, но отдръпване на либидото има. Същото се цели и в духовния път - либидото се откъсва от обектите на страстта и се насочва навътре, към вътрешните структури. Има специално разработени системи за това отдръпване. Дори тази фиксация се нарича почитание на божествената майка или небесен баща в някои религии ...

Факт е че както при шизофрениците, така и при последователите на духовно учение се появява връзка с нещо невидимо и неосезаемо за околните "нормални" индивиди! Гласове, визии, контакти. Както последователите на дадена школа, така и шизофрениците имат усещането, че зад привидната реалност се разиграва друга реалност. И двете групи имат чувството, че навсякъде около тях има знаци з атях, които следват. И двете групи чуват гласове (гласа на учителя). Има един вид шизофрения - кататонна - при която човек изпада в ступор - застава неподвижно и седи така часове. По същия начин много йоги на изток умишлено предизвикват такова състояние. Както и шизофрениците, които губят последователността на ясното мислене, така и последователите на "духовните" школи умишлено се учат да разкъсват, блокират и преустановяват мисълта си - например дзен коаните и въобще медитацията като цяло! Шизофрениците са в аутистично състояние, при което шивеят в собствения си вътрешен свят. По същия начин "добрият" ученик е силно интровертиран и живее силно във вътрешния си свят. Шизофрениците имат изключително амбивалентно(противоречиво) поведение и мислене, пориви и действия. По същия начин духовните последователи често са разкъсани от противоречия в борбата с поривите на "низшата" си природа, които на практика никога не успяват да потиснат(защото повечето от тях именно се опитват да ги потиснат).

Симптомите на шизофренията на практика съвпадат с тези на един напреднъл ученик на коя да е духовна школа... И двамата имат визии(халюцинации), странно мислене поведение(налудности), и двамата имат изравнен афект - губят представа за добро и лошо, за болка и удоволствие, имат тенденция към социално оттегляне и усамотение...

Като съпоставим горните факти, се питаме: духовните школи развъдници на шизофреници ли са?

Според мен - точно след следването на духовни учения мнозина наистина са развили психотизъм, и то от най-лош вид.

Но защо, и има ли разлика между "Ученика" и психотика?

Според моето собствено мнение разлика има! Защото наистина има реалност зад привидната реалност в която сме потопени. Защото наистина има знаци. Защото наистина има същества и вибрационни нива, които науката още не е постигнала, за които не знае. А разликата е, че при един стабилен и силен психически духовно търсещ "азът", (самосъзнанието) е стабилен и силен и винаги остава там, на мястото си, в центъра на съществото. Един развиващ и разширяващ границите си "аз". Докато при шизофрениците, тоест лудите "азът" се срива, губи опорите си. Той и в твърдата реалност(привичния ни свят) не е умеел да се приспособи добре, и затова е бил силно разклатен, стените му са паднали, отворени са вратите за други нива на съществуване, но азът, самосъзнанието е напълно объркано и най-често бива обсебено! Това е цялата разлика!

Затова в ученията за развитие на съзнанието толкова се държи на предварителната подготовка по натрупване на психическа сила и стабилност, на уменията за работа със съзнанието, сублимация, целомъдрие, вътрешна сила!

[Благост]

Следването на високия идеал + ясната цел + осъзнатото постоянството в Пътя...са разликата.

Будността и Виделината да са винаги в нас! ОМ

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Cryptophore]

Аз не попадам изпод нито една от четирите характеристики, което при всички случаи си е лош жребий. Но виждам, че предложени по тоя начин, в така изписаното заглавие, талантливост се явява реципрочна на лудост, а гениалност на психотичност. А може би не са реципрочни, а отразени? Ако ясновидецът и шизофреникът виждат неща, които ние, посредствените, не виждаме, то те виждат ли едно и също нещо? Ако имах по-добър жребий от отредения ми, можех и да знам, затова пък сега ще догаждам. Да вземем дон Кихот, луд ли е той? Луд е! Това, че края на романа го представя като станал нормален, опомнил се, ни го разкрива като луд. Ясновидецът никога не стига до заключението: виж ти, другите май са прави, аз наистина халюцинирам. Лудият колкото и да се пре, накрая кляка. Е, до края ние все ще се чудим, луд ли е тоя или е свръхсетивен? Обаче, ако някой ми каже, че съм прост, объркан и направо нещастен и че той го знае това, щото е проницател, по всяка вероятност аз ще го нарека ненормалник. Като едновременно с това подобаващо ще го намразя. Няма да чакам никакъв донкихотовски край, ще зачеркна гения като идиот. Аз да си призная чета книги, ей тъй, през куп за грош. Щото се ядосвам. Тия хора, струват-правят, все пишат едни работи дето ме изкарват недъгав. Затуй аз си имам едно видение, много ми е скъпо, пускам си го по няколко пъти на ден. Представям си, че съм учен-изследовател. Какво изследвам? Ами гения и лудостта. Хубаво ми е да подправя всеки изпречил ми се гений с щипка щуротия, с някоя шизо-цикло-кукуригурия. И да ви кажа, тъй се вживявам, че все забравям поне барем на един луд да връча някое зрънце гений. Но това си ми е видението, тъй си го обичам. Може да е малко срамно, че възвестявам своята посредственост тъй все едно съм награден, но поне не съм като ония, другите. Сигурно сте ги виждали, те са едни дето имат страст към ясновидци. То, Орлине, ти ще кажеш, чичко Фройд как им вижда на тия секса. Та въпросните мераклии за ясновидци явно искат някакво знание да получат, някаква помощ. Аз нали не съм ясновидец и не знам какво би им казал той, но пък имам една догадка: няма ли най-първо да им се рече, че са посредствени, че знанието само ще профучи покрай тях, че яснотата ще ги заслепи. Оттук си заключавам нещо мое, а то е, че онзи, който счита, че има ясновидци, най-вече в себе си таи празната надежда, че сам той е ясновидец. Което си е връх на посредствеността. Аз си знам, ако срещна ясновидец и той ми рече нещо друго, извън моята посредственост, то той никакъв ясновидец не е, а един най-досаден посредственик. От тия, на които един друг зван-самозван посредственик е вменил ясновидство. Тъй сме ние в стадото, един друг се признаваме, щото да ти кажат, че си овца е обикновено истина, но не е никакво признание. Колкото до по-скромно посредствените от нас те ще са доволни, ако понякога им се казва: знаете ли, във вас има нещо ненормално, нещо шизофренично. Нали това не е като да ти кажат, че си на стадото в средата…

[Георги]

Здравейте

Темата е много необятна. Орлине, както виждам сам си дал отговор на въпроса. Няма да навлизам дълбоко в корените на шизофренията, но най-общо казано това е процес на раздвоение на личността, който се отключва при някакви (все още неизвестни на никой) обсотятелства и започва процес при който личността се загубва напълно. Това психарите във веселите болници (дето се влиза със жълта диплома) потискат, забавят и уж контролират с медикаменти, които потискат мозачни центрове свързани с развитието на това психично разстройство. За съжаление без успех.

Разликата между шизофрения и ясновидство е много ясна. При едното нямаме разпад на личността а при другото имаме. От тук сами може да намерите безбройните разлики.

Колкото до дядо Фройд как да ви кажа. Едно от главните течения в психологията е психоаналитичната насоченост, която има за основи следните неща: - според мен не са много подходящи за обяснение на човека:

най-кратко казано:

1. Всеки знае. Споед Фройд. сексуалния инстинкт движи човека. Има го но не е той - на скоро пак критикуваха и доразвиха теорията му

2. Гледната точка от която гледат човек е: - той е болен и никога не се намира в покой

3. Всичко е сексуализирано в нашия живот.

4. Човек се стреми към принципа на удоволствието - дълга тема

На въпроса на приятелката ти "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" ще отговоря така:

Ако имаме една права и в ляво са нормални а дясно лудите, духовно търсещите са по-средата (според нормата за лудост, която за всеки е различна). За обществото тези хора са т.нар. граничен тип. Но за да си такъв трябва да отговаряш на норми (има международна класификация на лудостите) за да си такъв. Духовно търсещите (ДТ) са по-към нормата, но за повечето те са луди. ДТ са осъзнати, мислещи и мн. др. качества, които ги класифицират като развит човек. Но когато на някой мозъка му работи над нормата той луд ли е...според нормите на хората да!)) (Ванга, Кочовска и други феномени). Но според Божествената норма, ако има такава...те може да са много под нея...Така че, според мен зависи с какво човек иска да се срвнява. "Никоий човек не може да бъде меродавен за другите."

Луд или ДТ- разликата може би е в това, кой какво влага за другите. Имаше една луда на Рила. баба Милка Вселенска, такива ги плещише, че няма как не си кажеш тази е луда. Но как завършваще цялата и исторя: (не помня дословно)"И нека всички да се обичат, помагат и подкрепят. Аз го правя и ще го правя. Да бъдем добри и да вярваме....Нека Бог е с Вас...

Говорил съм с мн. луди (затворени). Никой не говори така. Има един вид религиозни преживявания, които са близко до шизофренията, но учените са открили корена в детството и някаква психопатологично и болестно развитив в крайно негативна среда.

За финал Сладка лудост е тази, която ти носи вътрешна хармония. Нека другите са нормални и да се чудят за елементарни неща, за коото един луд има смелост да се потруди, да ги търси и открива. ДА НЯМА СТАХ от това...

П.С ако има въпроси ICQ 43482264

и който иска нещо за шизофренията да пише

Редактирано Септември 27, 2006 от Георги

[Валентин Петров]

Затова в ученията за развитие на съзнанието толкова се държи на предварителната подготовка по натрупване на психическа сила и стабилност, на уменията за работа със съзнанието, сублимация, целомъдрие, вътрешна сила!

[Орлин Баев]

Благодаря ви, съфорумци!

За горните постановки на Фройд: аз съм напълно съгласен с тях. Сексуалността и принципа на търсене на удоволствие са движещата сила не само на човека, но и на всичко във вселената. Ядрените реакции на слънцето също са синтез-сливане на двата полюса, също са сексуални. В по-видим за нас план силата, която наричаме сексуална, се проявява като стремеж към създаване на потомство или просто удоволствие от секса. В по-сублимиран вид тя се проявява като изкуство или като стремеж за всякакъв вид творчество. Също и като работа - работа за постигане на външни цели - пари, средства, блага - а задкулисната подсъзнателна цел на всеки труд е удоволствието - работиш, печелиш, имаш - изпитваш удоволствие от спечеленото, спокойствие, тоест пак удоволствие от осигуреността. На още по-фин план секс. сила се изявява като вътрешна работа - така сублимирана тази сила прониква все по-близо до първоизточника си - кръговратът започва да се затваря! Азът, самосъзнанието винаги се движи от стремежа към удоволствие - според развитието на аза то може да е грубо физическо сетивно или фино душевно, тоест радост, любов, алтруизъм. Удоволствието е по-груба проява на радостта и любовта в по-сгъстена материя. А зад цялото либидо и проявите му в един или друг вид - духовен или материален - стои енергия! Рамешвара - ки - Джей!

[Bugi]

По повод изложението на Георги, по специално за шизофренията.Според съвременни изследвания /информацията е от канадски сайтове на френски език/ шизофренията се отключва при наличието на кумулативно / едновременно/ две предпоставки : 1/ В ранното си детство болният да е потърпевш от майка-тиранин / изрично е казано "майка" а не "баща"/;

2/Болният в детството си да е бил свидетел на непоносимо за съзнанието крайно шокиращо събитие / напр. опит за самоубийство на родител,/.

Възрастта , в която приоритетно започва болестта е до 30-35 години.Може и над тази възраст, но вече протича по-леко .Още доста може да се коментира по физическото проявление на болестта, как трябва да реагират близките на болния / полезни практически съвети/ и др. Според водещите американски психиатри надделява мнението , че тази болест не е наследствена. Ако потърпевшия е семеен трябва всяко семейство да намери собствен начин да се адаптира към тази ситуация, като за последното няма рецепти. Що се касае до екстрасенството и шизофренията много често първото води до второто. Зависи екстрасенса с кои сили работи / дали лечението му е дадено от горе или не/, дали работи сам / по човешки/ или Бог лекува чрез него. Знам, че последното Ви звучи много субективно, разтегливо, отвлечено и т.н.Познавам случай в който човек на когото е дадено да лекува възстанови 3/4 от нолмалното състояние на шизоик / шизофреник/ с крайни прояви, без последния и да подозира за това.

[Слънчева]

симптомите на шизофренията на практика съвпадат с тези, на един напреднал ученик на която и да е духовна школа.

И аз съм си задавала въпроса- дали не съм ? Когато започне да чува гласове, човек започва да се съмнява. Но пък щом се съмнява в собствената си нормалност значи е добре, защото лудите едва ли съзнават какво се случва с тях.

Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които идат от черната ложа. Онзи, който люби Господа, не може да бъде спънат от ничия сила в развитието си. Господ е единствения, който е най-близо до нас. Той е на небето, на земята и вътре в самите нас.

Б. Дуно

Също и Дон Мигел Руис говори за "онези шепнения". Ако сте гледали "Красив ум" ще се сетите как се побеждават изкушенията и злото.

Хареса ми сравнението"граничен тип".

Разликата между шизофрения и ясновидство е много ясна. При едното нямаме разпад на личността, а при другото имаме.

На мен отдавна са ми лепнали присъдата "тиха луда", така че не ми пука. Ако съм луда защо ми завиждат? Защо злобеят? Нали лудите са болни

[Силвия СД]

Тази тема е изключително важна, благодаря на Орлин, че я отвори, по - точно на неговата приятелка за мъдростта! За сега следя мненията с голям интерес. Шизоидните състояния не са още шизофрения, а само лек намек.

Има и огромна разлика между екстрасензорност и патосензорните прояви - наричат ги в психиатрията психосензорни разстройства, но екстрасензитивността не е едно от тях, това е добре да се отбележи.

Шизофренията е ендогенна психоза, заболяване! Има теории, че е хромозомно детерминирана болест, цитогенетично обусловена, но все още няма единно мнение по въпроса за етиологията. Отключващи могат да бъдат най - различни травматични моменти. При нея има страшно разнообразие от симптоматика, нямам намерение да описвам богатата й клинична картина и множеството й форми, но най - общо доминиращи са проявите на разцепване, разпад на единството на психиката. На лице са разстройства в мисленето в няколко насоки, в емоционалната сфера, във възприятийно - представната сфера, соматични прояви, а интелектът остава незасегнат във формалните му изяви.

На повърхностен пръв поглед, шизофренните състояния имат допирни точки с нетрадиционността. Но, според мен, ученикът и шизофреникът се различават именно в силата и стабилността на психиката, единият се докосва до реални отвъдности, а другият живее в илюзорни реалности. Може много да се говори по темата. Както и да е, едно да е ясно - шизофренията няма нищо общо с различността, другостта, напредналостта, талантливостта, гениалността, отвореността.

[Слънчева]

шизофренията няма нищо общо с различността, другостта, напредналостта, талантливостта, гениалността,

Да, защото те са свързани с Любовта!

[Валентин Петров]

шизофренията няма нищо общо с различността, другостта, напредналостта, талантливостта, гениалността, отвореността

умът превключва в друг режим на работа

Веднъж ми хрумна че интелектът е като широка ролка тиксо.

Залепва отделните елементи в колажа образуван от сетивата и формира "този свят", тоест интерпретацията му.

И аз знам например че заради перспективата онова дърво е ей там, а тази врата - по близо и ако опитам да хвана дръжката и, моментът на пипването е синхронен с информацията от зрителния анализатор.

Не случайно Кастанеда говори за точка на сглобяване.

И при умствените нарушения, и при някои видове медитация, "нормалната" интерпретация на битието се разпада.

Но пътищата да се загубиш в гората са много повече отколкото тези които ще отведат до целта.

И за разлика от йогите, които могат за секунди да сглобят "нормална" интерпретация, душевноболните не могат.

Редактирано Септември 29, 2006 от Валентин Петров

[angoisse]

Преди няколо месеца приятелката ми ме попита: "Каква е разликата между ясновидството и шизофренията, като знаем че "симптомите" и на двете много си приличат?" Аз се замислих... Наскоро тя отново ме попита същото, с други думи: "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" Приятелката ми е много мъдро момиче! Пак се замислих...

  Сега чета Зигмунд Фройд, който ме поразява с брилянтността си. Разбира се, често се лута и предполага нещата в грешна посока, но това е поради факта, че е разчитал единствено на собствения си опит и интелект. Но този интелект е изумителен все пак. Като изключим че смята аза за телесен и не приема съществуването на фини структури независимо от тялото, останалата част от разсъжденията му е поразително правилна и в пълна хармония с езотеричните постановки, процеси, опит. Поне що се отнася до моя опит. Но опитът е всичко в нашите животи все пак - теорията само ни насочва към по-правилно натрупване на личен опит!

  Искам да чуя ваши разсъждения по въпроса след което ще споделя моите и тези на Хер Фройд относно нормалността, лудостта и процесите които ги определят, съпътстват и предизвикват! 

По памет. Според Фройд психиката функционира "нормално", ако не настъпи конфликт между То, Аза и Свръхаза. То търси вечното задоволяване на самото себе си, То иска, То желае, То не знае насита. Свръхаза цензурира ненаситната алчност на То. В детството родителската инстанция, изпълнявайки санкционираща функция, не само обуздава алчността на То, но може, понякога и съвсем несъзнателно, да ограничи свободата на Аза толкова много, като натовари Свръхаза с изключително тежка и ограничаваща роля в живота на възрастния човек. Тук започва драмата. Защото То винаги ще иска собственото си удовлетворение, а здравият Аз се нуждае от свободата да се разположи хармонично между ограниченията на нравствения цензор / Свръхаза/ и виталността и пълната безнравственост на То. Фройд ни утешава, все пак, че здравата психика се различава от болната по това, че първата си позволява само да сънува онова, което втората наистина си позволява да извършва. Действието поражда и престъплението, докато разстроената психика се защитава в безброй сложни ритули на измествания, които се демонстрират в едно налудно поведение. С извинение пред аудиторията, но нямам нищо общо нито с психоанализата, нито с психиатрията.

[Георги]

Здрявей Буги

Това за шизофренията от канадския сайт изглежда много интересно и хвърля нова светлина върху тази проблематика. Когато бях на практика във Варненската лудница и говорих с председателя на международната психиатрична организация по повод един пациент който ни показаха...се оказа, че няма никакви еднакви преживявания на пациентите от описаните в кандския сайт предпоставки за развитието на това разстройство. Като психиатри те търсеха физиологичната причина докато ние като психолози психичната. Според мен обаче може да се търсят връзки между описаните неща. Имам приятели, които специализират последна година психиатрия и при първа възможност ще обсъдим дали има такива случаи. В окултната литература шизофренията се обяснява като вселяване на две или повече души в едно тяло. Но дали това се улеснява от майка-тиранин и травматична случка...незная. Както споменах и преди предпочитам хуманистичната парадигма за човека отколкото психоаналитичната и бихевиористичната. Жалко, че психиатрите лекуват симптомите а не причината, която в повечето случаи се оказва психична. Още веднъж мерси за информацията.

П.С има един доцент по невропсихофизиология...ще има с кого да коментирам

[Bugi]

Друго интересно за тази болест е, че засяга "чисти" хора - т.е. крайно откровенни , отворени към всички и от тук имащи трудности с адаптацията в живота и обществото. Даже по оценки от същите сайтове този тип хора са истински нормалните / не правят компромиси /, а останалите имат проблеми / може би адаптирането в средата отнема нещо от чистотата./ Нали децата са най- чисти и при прехода им към възрастни става промяна в тях . Душата при слизането си на земята трябва да мине през различни състояния и да се върне обратно с натрупан опит.

[Донка]

Да, шизофреникът е откровен с хората - моите скромни наблюдения, обаче показват, че в тази откровеност той е убеден (и/или се опитва да убеди другите) в правилността и истинността на СВОЯТА картина на света.

Детето тепърва създава тази своя картина и непрекъснато я променя и допълва. Затова то откровено споделя своите представи с възрастните - нужно му е потвърждението или корекцията им.

Трудността с адаптацията на шизофреника идва (пак според наблденията ми) от това, че той иска светът да се адаптира към него, а не той към света. Всяка необходимост от гъвкавост и промяна според условията на настоящето той нарича компромис с Истината и отказва да го прави.

НО:

Адаптация не е равно на компромиси!

Децата отлично разбират това подсъзнателно благодарение на естествения си механизъм, (който наистина все още е относително чист от правилата на груповото съзнание) и не "правят компромиси" - т.е. не приемат промяната в поведението и отношението си като "отричане на себе си", защото те все още са в процес на изграждане на това себе си.

На мен симптомите на шизофренията по-скоро ми напомнят поведението на възрастни, които смятат себе си за абсолютни авторитети и се чувстват призвани да слагат другите на местата им и да ги вкарват в правия път - на всяка цена.

(За шизофренията споделям само лични впечатления, но за децата - професионални.)

[Bugi]

В този смисъл ако успеем да убедим този тип хора, че имат проблеми вече сме направили една крачка към овладяване на заболяването им. Тук според мен са разрешени почти всички начини за това, само без големите крайности.

[Добромир]

Аз пък виждам съответната проблематика по следния начин. Колкото е по-висше и многоизмерно развитието, толкова по-трудно е да се осигури неговата хармония. Ето защо по-напредналите духовно страдат по-често от психични (а и от обикновени "невротични, вегетативни и т.н.") нарушения. Това вероятно би могло да се намали като фактор - ако имаше по-достоверна информираност, по-способни (а не само претендиращи) учители или да речем поне опитни инструктори по сложните проблеми на развитието; и също ако отделният човек си даваше повече сметка, че трябва не само да се захласва, но и да внимава по Пътя! Дисбалансът е опасен и на грубо материално равнище, но е далеч по-опасен с всяко изкачване по стълбицата.. а освен изкачване има и слизане... има и "разчекване" на различни части на съществото между различните планове... Считам, че повечето от вас ме разбират добре.

[Орлин Баев]

Да, става дума за това, че същите тези нива на психиката и вибрация на живота, в които навлизат някои неготови за това хора в следствие от неумение да отработят външни и вътрешни натоварвания - и психясват, грубо казано - в същите тези измерения на психиката навлизат и Учениците на окултните школи - но осъзнато, и желателно по правилен начин, с желателно по-пълен контрол над психиката си! Разликата между двете групи хора е в:

- стимула - едните имат за стимул неспособноста си да смелят ставащото и в резултат на слабата си и неумела или липсваща способност за работа със собственото си психе - психясват. Уениците, от своя страна - навлизат във по-фините области на себе си под влиянието на съзнателен преднамерен стимул, с пълна воля и ясно съзнание!

- Наличието на силен интегриращ Аз при едните, при Уениците, и липсата м упри другите.

- Способността за сублимация при Учениците. Подвластността на принципа разделяй и владей, разделението на добро и лошо, на разцепление на собствената психика при обикновените хора!

Редактирано Ноември 16, 2006 от Орлин

[Guest Кристиян]

упс....днес за втори път така става,че или постинга ми се "пуска" недовършен, или два пъти се поства...

Редактирано Ноември 16, 2006 от Кристиян

[Guest Кристиян]

Привет Орлине,

Хубава тема си задал....Катобях студент, през 1992/93 ходех на кръжок- естествено по психиатрия и психология...и според "правоспособните" психиатри, няма нормални хора, има непрегледани...така че, едва ли можем да изведем критарии за "нормалност"....

Не е ли по-удачно според теб, да се говори за степени на съзнание и осъзнаване? Има хора, които според степента на съзнанието си и осъзнаването, биха попаднали в някаква група, която да има общи белези, и някакви "референтни стойности", подобно на обертоновете в един тон от някоя октава, или нюансите от някой конкретен цвят...

Вероятно ще стигнем до структура, която прилича на пирамида, но според мен- тя няма да е равномерно изградена, и няма да е симетрична...По мое мнение, има пренаситени "стъпала", има стъпала на които никой не е стъпил, а по-горле пък има стъпала на които се срещат тук-таме някои, но не статично, а динамично, като можем да проследим и някакви цикли...За едно денонощие един човек може да пребивава на различни стъпала- може дори да бъде на всяко едно стъпало от пирамидата, но все пак, някъе ще стои повечко време, на другостпъпалце ще му се иска да стои повечко, но няма да може да отдели повемче време от..., на друго стъпало би попаднал като "опит да счупи рекорда си", на дрлуго стъпало би попаднал сякаш "по погрешка"....психиката на човека е много динамично нещо, въпреки привидните що-годе постоянни "настройки" на еквалайзера на психиката на съвременния човек, независимо от каква раса, пол и възраст е той...

Би било интересно да споделиш повечко като човек, който изучава туй "животно"- психиката....пък, тук-таме и такива като мен, които не разбират, но въпреки това, понякога като хирург ми се налага първо да закърпя съдраната аура на някой, преди да го сложа на операционната маса....та, по известния на всички учебен метод на неволята, съм понаучил нещо и аз...а като си спомня, исках да стана психиатър...но, взе та ми дойде "акъл" и се отказах овреме... Та, такива като мен, които от тук от там по нещо са понаучили, можем да споделяме непрофесионално мнение, но така или иначе, би трябвало да ни запознае поне с основните структури, които да ползваме, за да имаме отправна точка...

Например, някои автори като Е. Кречмер свързват физическата конструкция с психическата такава...и колкото и да е "аматьорски" опита на Кречмер, все пак попадението е правилно- има връзка...тук френологията, хиромантията отдавна са показали тази връзка...но има вероятно и много други начини по които да откриваме връзки...и да разберем на кой му хлопа дъската, на кой пък му е хвръкнало цялбото дюшеме...

Така или иначе, всеки иска да е нормален, но вътрешно се противи....никой не иска пък и да го "подравнят" с някой друг...И докатонан физическо ниво все пак можем да подравняваме...например по номера на обувките, размера на панталоните или сутиена, или подобни разни "измерими" неща...то психиката май е нещо, което няма с какво да се измери...или поне на мен не ми е известен официален "инструментариум"...

Тестовете за интелигентност не дават представа за това...аз със връзкщи изкарвам около 35-40 точки на такъв тест, и би следвало да съм класически "олигофрен"...но, ако не решавам тестовете, излиза че минавам дза интелигентен човечец...поне никой досега не ми е правил намеци че трябва да нося риза с много дълги ръкави или нещо подобно...

Приятен ден!