Духовният живот като героизъм

[mvm]

Красимире, спри се вече

разчепка Станимир, разчлени го,

разгледа думите му  под микроскоп, обръща ги наляво и надясно, нагоре и надолу

обсъжда ги, анализира ги по много пъти и по различни начини

Стига вече, че стваш досаден

 

Разбрахме, че без Любовта , Мъдростта и Истината сме обречени на вечни мъки и страдания

разбрахме, че трябва да вървим към Бога, то ние това си го знаехме де

но , нищо, и ти ни го напомни многократно

 

Човек трябва да има мярка във всичко,

разрови си Библията и евангелията и си намери цитати по този въпрос, не може да няма

ти нали я знаеш почти наизуст......аз не претендирам за такива познания богословски

Но твоето надхвърли вече всякакви граници на приличие и на уважение към опонента

 

Моля, вече да се осъзнаеш, гледната ти  точка по въпроса за героите и героизма вече я разбрахме

няма нужда да навлизаш в излишни и никому ненужни анализи

[Станимир]

Ами ето тава си казал:  "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение."

 

Тук казваш че се съмняваш в способностите на Христос. После заявяваш че не си Христос, което е ясно, само че Христос показа на хората какви божествени заложби се крият в тях и как могат да ги проявят. Значи щом не искаш да си като Христос - Човека, не искаш и Божествената си същност да развиеш и проявиш. А на хората които не искат да дадат изява на Божественото в тях им се налага да се "изстискват до край" както се изразяваш много по често и по силно, от тези които търсят Бог и Христос.

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)

Такааа. Сега слушай внимателно. Казах, че се съмнявам в способността на Христос да предвиди всичко. Обърни внимание на думата "всичко". Това е различно от твоето разбиране, че съм се съмнявам в Христос. Аз съм сигурен, че той ще направи всичко по възможностите си за хората и че той може да направи много. Обаче да можеш много не е като да можеш всичко. Това са две различни неща. По просто не мога да го обясня и ако не можеш да го разбереш не знам кое ще можеш.

 

А би ли ми обяснил на какво основание направи заключението, че не искам да съм като Христос? Всъщност задай си въпроса на себе си - мен отговора ти не ме интересува. Казах, че той не може да предвиди всичко и ти изведнъж правиш заключението, че не искам да съм като него. Ами ако можеше да предвижда всичко нямаше да искам да съм като него, но той не може. Това е добре, защото животът му би бил най-голямото наказание, ако можеше, а и на всеки друг, който може.

[Станимир]

Ами аз и сега отричам че духовно силния и извисен човек е герой, просто думата герой е негов синоним - ето и още синоними на героя: Синоними на думата герой

(същ.) борец, юнак, воин, кавалер, рицар, победител, храбрец

(същ.) действуващо лице, деятел, фактор.

Всички тези думи са синоними на героя Станимир. Важно е съдържанието а не формата, не героя като синоним, а духовно извисения и силен човек. Думата герой е просто една от многото възможни както виждаш, а съдържанието е само едно - човек със силен дух и вяра в Бог и Христос.

Синонимите и тяхното значение и употреба се учеха в осми клас по български език и литература, ако не се лъжа.

Такаааа. Сега за синонимите. Смисълът на синонимите е, че това са думи с различно звучене, но са взаимозаменяеми като смисъл. Е това формата ли е или съдържанието. Формата е звученето, съдържанието е смисъла. Ти в случая приемаш, че думата "герой" е синоним на духовно извисен човек, а в същото време го отхвърляш. Ами това ако не е противоречие, то кое е?

[Станимир]

Житното зърно когато покълне в земята слабо ли е? После като поникне по силно ли е? А когато житното стъбло даде клас изпълнен със зърна още по силно ли е? Това е Пътя на житното зърно, да покълне, поникне и изкласи. Духовния път на човека е да посее кълновете на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.

По отношение на зърното не може да използваш квалификации като силно или слабо. По отношение на човека можеш. Житното зърно е тотално зависимо от условията и при него липсва воля и възможност да я приложи по отношение на това дали ще израсне или не. При човека развитието е свързано с проява на волята. Етапът в който някой го посажда и чака да израсне е отминал. Ако човек не положи индивидуални усилия за своето развитие до никъде няма да стигне, независимо от волята на Бог. Да, сега можеш да ме обвиниш в светотатство, но Бог не може да направи така, че един човек да постигне нужното му развитие, ако самият човек не пожелае и не съдейства за това.

[Станимир]

При следващо мнение не по темата ще я затворя.

[Диана Илиева]

...

Ами ако можеше да предвижда всичко (Исус Христос) нямаше да искам да съм като него, но той не може. Това е добре, защото животът му би бил най-голямото наказание, ако можеше, а и на всеки друг, който може.

Ето това е много интересно.

Стан, а дали феномени като Ванга, Кочовска и др.под. могат да предвиждат всичко? Или ако не всичко, то поне много, много неща?

Аз си мисля, че Исус Христос е предвиждал, дори не, това не е точната дума - Исус Христос е виждал/знаел всичко и въпреки това го е направил, последвал е участта си, изпълнил е мисията си. А от всичко прочетено до тук, точно това, струва ми се, ти определяш като героизъм.

 

Нещо повече, аз смятам, че всеки от нас, с нашето под- или свръх-съзнание също знаем/предвиждаме всичко; прекрасно си знаем и мисията и всичко около нея, но с обикновеното си дневно съзнание сме (поставени сме умишлено/нарочно!) в така да се каже "информационно затъмнение" и тренираме ли тренираме способностите/възможностите си за уж свободен избор, с тенденция в един момент да започнем да правим разумен свободен избор, такъв, който е в унисон с Божията воля и води до подкрепяне/създаване/увеличаване на световната хармония.

[Станимир]

Добре, затварям темата. Няма да отговарям на въпроса, защото не ми се спори. Пък и не знам с какво мнението ми, че Христос не е можел да предвижда всичко означава, че се съмнявам в него, което всъщност обвинение беше отправено към мен.