Духовният живот като героизъм

[АлександърТ.А.]

Човешко е да се защитава някаква идея.Постоянно го правим.Но не трябва да затваряме прозорците за различното.Разберем ли го израстваме.Много често опонентите защитават  една идея с различни думи.Исус Христос е връх сред човеците.Дали ще го наречеш връх на планината ,,Герой" или Бог,няма значение ,неговия образ не  потъмнява.Напротив добива цвят  ,става по разбираем ,по близък .То е като да покажеш бялата светлина с описание на цветовете в светлинния спектър.

Редактирано Март 24, 2013 от АлександърТ.А.

[Диана Илиева]

Всички ние (не само хората) идваме на земята със своя си мисия, която понякога може да бъде нещо такова, че да бъде обществено видимо, да бъде нещо неконвенционално и тогава какво - хоп, класифицираме човека като герой. А може в следващия си живот човек да дойде на земята, за да поработи върху някакви свои кофти черти на характера, да възпита определени добродетели и за целта да бъде поставен в много лоши и неблагоприятни условия, животът му да е труден, изпълнен със страдания и ако все пак не се озлоби, ако успее да съхрани доброто в себе си, то той пак ще е изпълнил своята мисия, но никой няма да го брои за герой; той ще бъда в очите на другите просто един аутсайдер, един неудачник, несретник ... И този, втория живот може да е много по-ценен от първия - и за самия човек, и за света като цяло, защото човект е част от Цялото.

Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава?

Именно, това имам предвид.

Обаче ти казваш - има смисъл от героите, защото са ни като стимул да ги следваме, защото ги даваме за пример и т.н. Мда, ама този несретник никой няма да го забележи, никой няма да го дава за пример на някой друг ...

 

А има и друго, което си пропуснал в моето мнение - идеята ми е, че всеки прави в този си живот толкова, колкото му е възможно и колкото му е заложено. Т.е важно е всеки от нас да изпълни мисията си, с която е дошъл на земята, това е. Да определяме някой като герой, да препоръчваме на някой да се стреми да бъде като еди кой си, а на него съвсем друго да му е заложено ... какъв е смисъла? Вредно е дори. Това се опитвам да кажа.

[Станимир]

Героят си е герой и когато няма свидетели на героизма му. В този случай естествено хората няма да могат да почерпят пряко вдъхновение от въпросния героизъм. В други случаи, даже в повечето, ще има свидетели. Някои ще го оценят по достойнство, други ще го принизят. Но дори и да няма свидетели, дори и никой от свидетелите да не оцени героизмът, то законът за причината и следствието ще го направи.

 

Не всеки действа в живота си с пълния си потенциал. Освен това заложбите не са следствие от нечия външна намеса, а развитието им е един процес движен от самия човек. В критични ситуации е възможно духът да намери сили и да се окаже, че е имал възможности за които никой не е подозирал. Знаем, че е достатъчна вяра колкото синапено зърно. Героите идват да ни покажат, че много от това, което считаме за невъзможно, всъщност е възможно. Те са един импулс за вярата ни.

[Диана Илиева]

Казано така и в този смисъл - да, съгласна съм с теб.

Но не и да призоваваме всички да стават герои. Нито е възможно, нито е нужно и ... как да кажа ... това си е чисто човешко и твърде субективно, имам предвид квалификацията "герой".

[krasi 33]

Станимир:

"Героят си е герой и когато няма свидетели на героизма му."

  Интересно заключение, можеш ли да се обосновеш как си стигнал до него? Някакви факти ицитати които да ни убедят в това.

Станимир:

" В този случай естествено хората няма да могат да почерпят пряко вдъхновение от въпросния героизъм."

  След като не можем да почерпим от нещо което не виждаме как да знаем какво е то?

Станимир:

"Но дори и да няма свидетели, дори и никой от свидетелите да не оцени героизмът, то законът за причината и следствието ще го направи."

  Закона за причинно следстевната връзка дали "оценява" героизма, или въздава на всеки му според делата?

Станимир:

 "Не всеки действа в живота си с пълния си потенциал. Освен това заложбите не са следствие от нечия външна намеса, а развитието им е един процес движен от самия човек. В критични ситуации е възможно духът да намери сили и да се окаже, че е имал възможности за които никой не е подозирал. Знаем, че е достатъчна вяра колкото синапено зърно. Героите идват да ни покажат, че много от това, което считаме за невъзможно, всъщност е възможно. Те са един импулс за вярата ни."

  Христос дойде да освободи пълния потенциал на всеки един от нас, но това може да стане само със съгласието на всеки един от нас.  "Създадох ви по свой образ и подобие..." - значи заложбите на всеки човек са като на Христос, а тяхната проява зависи от всеки един от нас. Ако някои не подозира че е създаден по Божий образ и подобие това говори че не се е пробудил. "Истина ви казвам, ако вярата ви беше голяма колкото синапово зърно и вие щяхте да вършите това което върша и Аз..." значи се иска вяра, а не героизъм иначе словото Божие щеше да звучи по друг начин. Импулса на вярата ни е Бог и неговия възлюбен син Христос, а не героите.

 Всъщност трябва да си зададем въпроса дали са ни нужни посредници в общуването с Бог, трябват ли ни герои за пример когато имаме Бог и Христос? Като избираме героите не се ли отричаме от Христос, защото родил ли се е на земята герой, който да надминава Христос по качества? Не се е родил такъв герой, значи Христос е нашия жив пример и еталон за подражание.

[Станимир]

Мисля, че в последното си адресирано към теб мнение изразих ясна позиция и се надявам да я уважиш. Повече няма какво да си кажем, затова че не ми задавай въпроси. Отговори няма да получиш, независимо от въпросите ти.

Редактирано Март 24, 2013 от Станимир

[Станимир]

Казано така и в този смисъл - да, съгласна съм с теб.

Но не и да призоваваме всички да стават герои. Нито е възможно, нито е нужно и ... как да кажа ... това си е чисто човешко и твърде субективно, имам предвид квалификацията "герой".

Понятието "герой" може да не е точно дефинирано, както предполагам ти се иска, но това не означава, че зад проявите на героизъм не стоят множество духовни качества и многовековен духовен опит. В кой аспект от живота хората са в състояние да различат истината от илюзията, че да очакваме да могат винаги да оценят точно проявите на духа в случая с героизма? Да, за едно и също нещо едни ще кажат: това е героизъм, други: не, това не е героизъм. Хората правят това обаче и по отношение на всичко останало.

 

А духовното развитие е един непрекъснат процес на преодоляване на собствените ограничения, на победа на духа над материята, на нейното организиране за целите на духа, вместо допускане духът да се подаде на нейната хаотичност и инертност. Духовното развитие не е процес, който се извършва лесно и от само себе си. Да, човек може да си живурка подобно на растение еон след еон, но това няма да доведе до неговото духовно израстване, а единствено до поддържане на съществуването му.

[krasi 33]

"Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот."

Добри плодове

В този цитат който си дал Учителя ясно посочва: "Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот." Любовта към Бог е на първо място, а не любовта към героя. Бих добавил че някои хора са влюбени в егото си. За това са излезли от Бога и са влезли в калта на човешкия живот. Но всеки сам може да прецени.

   Твое право е да не отговаряш, но нали искаш да защитиш идеята си че духовния път е за герои проявяващи героизъм? Моите коментари до тук не са насочени срещу теб, а правят сравнение до колко обективно или субективно е твето и моето мнение. 

[Станимир]

Няма какво да защитавам. Тезата си съм я защитил за тези, които трябва. Такива като тебе дето си служат само със спекулации и изопачаване не ме интересуват. А доказателство за думите си мога да дам и от горното ти мнение.

[mvm]

Думите кумир и герой са синоними. Кумир е неодушевен или одушевен - жив обект на поклонение, преклонение и подражание. Героя е само жив обект - човек за подражание. 

 

Значение на думата кумир – от тълковен речник

мн. кумири, (два) кумира, м.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.

От Уикипедия - Герой в обществен смисъл е личност, която в поведението си проявява изключителни качества и способности. Понятието „герой“ има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат не в своя полза, а в полза на обществото.

Двете думи не са синоними. Кумирът е обект за подражание или преклонение, без да е заслужил това преклонение с обществено полезни и значими за всички хора дейности, Певецът не е извършил геройство, а само има талант

 

Ако приемем поведението и действията на героя за еталон на подражание, какво става с хората които могат да се справят по добре от героя? Може би тях трябва да ги "подкастрим" защото са на по високо равнище от героя и не се вписват в героичната картина?

Хората, които се справят по-добре от героя не се подкастрят, Те се присъединяват към него, за да се мултиплицира ефекта от неговото дело. Не знам как ти хрумна да елиминираш по-кадърните от героя

 

Но когато имаме герой ние автоматично ограничаваме мирогледа си до този на героя, което е в противоречие с неограничената същност на Бог, а и на човека. 

Правиш отново много обобщен извод и си сигурен в него, като че ли изхождаш от себе си. Автоматично се ограничавал мирогледа до героя. Не е така, ти продължаваш да не можеш да си представиш как хората могат да съвместяват Бог и Герой , и едното да не пречи на другото. , нито да го измества или замества. Според тебе има или само Бог, или само герой, никак не могат да съществуват едновременно. Но те могат.

 

За това човека който живее по законите на Любовта, Мъдростта и Истината има всичко, и не иска нищо, защото може всичко. За него няма нерешими проблеми и трудни ситуации в които да се нуждае от герои и героични постъпки. 

Познаваш ли такъв човек, който има всичко и може всичко? Ти такъв ли си? Твърде мистично определение. По-надолу казваш, че имало такива хора в Шамбала и в други светове – кои са тези други светове? Кажи ни как и ние да отидем там, да ги видим тея хора, които могат всичко и нямат проблеми. Ти бил ли си в тези други светове? Къде се намират?

 

Аз и много хора искаме да бъдем като Христос и да достигнем неговото ниво, по това се различаваме от хората които искат да са като героите си - кумирите си

Държа тук да отбележа, че хората и те като вас – другите хора, също искат да бъдат близо до Бога. Да уважаваш един герой и да го почиташ не означава да се откажеш от Бога.

 

Героите се опитват да заобиколят Христос и да ни кажат че не ни е много нужен.

Ето това вече е гвоздеят – дай пример за един герой, който е искал да покаже на хората, че Бог не им е нужен? Кой герой, извършил едно добро дело, го е извършил заобикаляйки божиите закони? Ами то тогава не би бил герой, а злодей.

 

Има много такива хора, в Агарта, в Шамбала и в други светове. Ако за теб моженето е смешно значи и Бог е смешен, защото Той може всичко.

Как реши, че щом за някои моженето е смешно, то и Бог за тях е смешен. Защо проектираш своите мисли и разсъждения и ги приписваш на други хора? Решаваш нещо, правиш заключение и отсичаш – щом уважавате героите, значи сте богохулници. Ама чакай, кой си ти да правиш такива оценки? Говорител на Бога ли си? Негов парламентьор? Или какво?

[mvm]

По анализите, които правиш от цитатите на Дънов - навсякъде казваш, че Дънов използва думата герой като синоним

синоним на какво? - на човек обърнат към Бог, Любовта, Мъдростта и \Истината - това е точно героят

 

как да ти се обясни, че човек с его, не може да стане герой,

и в Уикипедия са го обяснили - човек, който върши значими дела НЕ ЗА СЕБЕ СИ, а за другите хора?

Човек с его не може да извърши значими дела за другите хора, разбери го това нещо най-после

Човек с его би работил за себе си, не за другите хора със себеотрицание.

[krasi 33]

Станимир:

  "В кой аспект от живота хората са в състояние да различат истината от илюзията, че да очакваме да могат винаги да оценят точно проявите на духа в случая с героизма? Да, за едно и също нещо едни ще кажат: това е героизъм, други: не, това не е героизъм. Хората правят това обаче и по отношение на всичко останало."

   Човешко е да се греши, Божествено е да се прощава, за това да се учим да различаваме истината от илюзията е основна задача за всеки човек. Именно за това Христос дойде сред хората, да ги учи на Истината, за да ги изведе от човешките илюзии. Истината е от Бог и е в Бог, а не е от героя. Бог и Христос са нашата пътеводна светлина в мъгливия океан от човешки илюзии, за това Те трябва да са нашия модел за подражание, а не човешките представи за герои.

Станимир:

 "А духовното развитие е един непрекъснат процес на преодоляване на собствените ограничения, на победа на духа над материята, на нейното организиране за целите на духа, вместо допускане духът да се подаде на нейната хаотичност и инертност."

  И аз казвам същото:  "А духовното развитие е един непрекъснат процес на преодоляване на собствените ограничения...", но от къде вадиш извода че материята не е организирана за целите на духа? Как разбра че материята е хаотична и инертна? Бог сътвори Вселената и материята е част от Божието творение, по твоите думи излиза че Бог е сътворил хаос и инертност??? Това не е ли отричане на Бог? Излиза че не знае как да си свърши работата? В предишна твоя публикация казваш: "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам." - ти се съмняваш и в способностите на Христос??? Това не е ли отричане на Христос? Ако махнем Бог и Христос какво остава? Може би само нечие Его? Ако един човек живее в собствен свят в който Бог и Христос са поставени под съмнение - отречени в някаква степен то наистина живота на този човек е труден и е трудно да се различи истината от илюзията. 

Станимир:

 "Да, човек може да си живурка подобно на растение еон след еон, но това няма да доведе до неговото духовно израстване, а единствено до поддържане на съществуването му."

     Всичко във Вселената се развива и израства духовно когато следва Божествения порядък. Дори и растителния свят за който говориш преди това е бил минерален свят. Учителя обяснява това нашироко в беседите си. Само човека който е напълно свободен, може да се откаже дори от развитието си, когато не следва Бог, а своите илюзии.

[krasi 33]

mvm:

"Двете думи не са синоними. Кумирът е обект за подражание или преклонение, без да е заслужил това преклонение с обществено полезни и значими за всички хора дейности, Певецът не е извършил геройство, а само има талант"

  Таланта който има певеца не е ли обществено значим? Значи певеца е обект за подражание и преклонение без да е заслужил това преклонение с таланта си, защото таланта му не е обществено полезен и значим??? Това определение е Много Интересно! А таланта на певеца дали не е от Бог? И дали певеца не го е доразвил с труда си?

mvm:

"Хората, които се справят по-добре от героя не се подкастрят, Те се присъединяват към него, за да се мултиплицира ефекта от неговото дело. Не знам как ти хрумна да елиминираш по-кадърните от героя"

  А тези които не искат да се присъединят към героя за да се мултиплицира ефекта от неговото дело и скат да се присъединят към Бог, имат ли свобода на избора? Присъединяването им на всяка цена и против волятя им не е ли подкастряне? И светата инквизиция е действала по същия начин векове наред, който не е с църквата е срещу нея. Точно за тази опасност говоря.

mvm:

"Правиш отново много обобщен извод и си сигурен в него, като че ли изхождаш от себе си. Автоматично се ограничавал мирогледа до героя. Не е така, ти продължаваш да не можеш да си представиш как хората могат да съвместяват Бог и Герой , и едното да не пречи на другото. , нито да го измества или замества. Според тебе има или само Бог, или само герой, никак не могат да съществуват едновременно. Но те могат."

  Понеже е ясно че героя е ограничен, а Бог е неограничен ясно е че Бог е над героя. Могат да съществуват заедно, но това ограничава човека който вярва в герои, защото разделя вярата му между Бог и героя. А разделението не е част от духовния път. Можеш ли да носиш две дини под една мишница? Ако вярваш в неограничения Бог защо ти е да търсиш ограничени герои? Та Бог съдържа в Себеси всички качества на всички герои.

mvm:

"Познаваш ли такъв човек, който има всичко и може всичко? Ти такъв ли си? Твърде мистично определение. По-надолу казваш, че имало такива хора в Шамбала и в други светове – кои са тези други светове? Кажи ни как и ние да отидем там, да ги видим тея хора, които могат всичко и нямат проблеми. Ти бил ли си в тези други светове? Къде се намират?"

  Познавам такъв човек, и ти също го познаваш, но илюзиите на егото се стремят да го отдалечат от нас. Христос е човека, този който възкръсна от мъртвите! Аз съм обикновен човек, от тези които не се стремят към вниманието на героите. В Шамбала и в други светова се отива с покана, когато човека е постигнал определено равнище на духовно развитие. Можеш да прочетеш "Рила врата към Агарта" от Учителя. Мнозина са били там но не се връщат за да разказват приказни истории, а да помагат на останалите да се извисят духовно и също да отидат там.

mvm:

 "Държа тук да отбележа, че хората и те като вас – другите хора, също искат да бъдат близо до Бога. Да уважаваш един герой и да го почиташ не означава да се откажеш от Бога."

  Аз различавам само един вид хора, не ги деля на несретници и герои, защото това са субективни илюзорни квалификации създадени от егото да разделят хората. За това и разбоиника и Христос влязоха в Рая заедно. 

mvm:

"Ето това вече е гвоздеят – дай пример за един герой, който е искал да покаже на хората, че Бог не им е нужен? Кой герой, извършил едно добро дело, го е извършил заобикаляйки божиите закони? Ами то тогава не би бил герой, а злодей."

  Вярата в героя намалява вярата в Бог: Исус казва: “Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее” (Йоан 6:35).  - За тези които твърдят че развивам мои теории държа да подчертая че това не са мои думи. Глад и жажда има сред хората, и наи жадни и гладни са тези които са отишли при човешки герои, а не при Христос.

mvm:

"Как реши, че щом за някои моженето е смешно, то и Бог за тях е смешен. Защо проектираш своите мисли и разсъждения и ги приписваш на други хора? Решаваш нещо, правиш заключение и отсичаш – щом уважавате героите, значи сте богохулници. Ама чакай, кой си ти да правиш такива оценки? Говорител на Бога ли си? Негов парламентьор? Или какво?"

  Моженето е от Бог, неможенето е от егото. След като Бог е дал частица от Себе си на всеки човек, като се присмиваме на можещия, значи се присмиваме на Бог който Го е надарил с талант. Аз не оценявам хората, мен ме "оцениха" многократно защитниците на героите и героизма. Всеки който твърди че Следва Бог, Христос и се стреми да проявява Любовта, Мъдростта и Истината е говорител на Бог. Учителя също, както и всеки човек който носи Бог в сърцето си. Оценки не давам, а само цитати които не са мои. Ако нечие его е наранено то това е признак за слабост, а не за сила. Нека всеки сам да прецени до колко обективни са твърденията ми.

Редактирано Март 25, 2013 от krasi 33

[krasi 33]

mvm:

  "По анализите, които правиш от цитатите на Дънов - навсякъде казваш, че Дънов използва думата герой като синоним

синоним на какво? - на човек обърнат към Бог, Любовта, Мъдростта и \Истината - това е точно героят"

   Учителя използва думата герой като синоним на духовно силен и извисен човек. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а човека обърнат към бог е Син Божии, а не герой.  ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ, Глава 5

9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА, Глава 20

34. Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ, Глава 8

14. понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ГАЛАТЯНИ, Глава 3
26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;

mvm:

"как да ти се обясни, че човек с его, не може да стане герой,

и в Уикипедия са го обяснили - човек, който върши значими дела НЕ ЗА СЕБЕ СИ, а за другите хора?

Човек с его не може да извърши значими дела за другите хора, разбери го това нещо най-после

Човек с его би работил за себе си, не за другите хора със себеотрицание."

   Човек с его не търси Бог и Христос, а герои за водачи и героизъм за подражание. Човек без его търси Бог и Христос, такъв човек е Син Божии, а не герой. За Бог всички дела са значими, щом са насочени към въздигането и просветлението на човека. „Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Лука 21:3

 Стотинката дадена от бедната жена е ценна колкото милиона, защото е дадена от сърце и с любов. След като Бог не дели човешките дела на значими и незначителни а ги оценява по достойнство, кой е човека който ще ги раздели? Щом Бог не дели хората на несретници и герои кой е човека който ще ги раздели? Нищо против Уикипедия, но Христовото слово е най добрия източник за цитати, а не Уикипедия. 

  Накрая мога да обобщя че след като Бог е извора на Любовта, Мъдростта и Истината, най доброто за човека е да пие директно от извора.

  "Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява." Петър Дънов

 Този цитат от учителя показва ясно какво става когато Любовта минава през посредници, а и не само Любовта.

[АлександърТ.А.]

Диана Илиева, on 24 Mar 2013 - 17:39, said:

Станимир, on 23 Mar 2013 - 19:48, said:

Quote

Всички ние (не само хората) идваме на земята със своя си мисия, която понякога може да бъде нещо такова, че да бъде обществено видимо, да бъде нещо неконвенционално и тогава какво - хоп, класифицираме човека като герой. А може в следващия си живот човек да дойде на земята, за да поработи върху някакви свои кофти черти на характера, да възпита определени добродетели и за целта да бъде поставен в много лоши и неблагоприятни условия, животът му да е труден, изпълнен със страдания и ако все пак не се озлоби, ако успее да съхрани доброто в себе си, то той пак ще е изпълнил своята мисия, но никой няма да го брои за герой; той ще бъда в очите на другите просто един аутсайдер, един неудачник, несретник ... И този, втория живот може да е много по-ценен от първия - и за самия човек, и за света като цяло, защото човект е част от Цялото.

Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава?

Именно, това имам предвид.

Обаче ти казваш - има смисъл от героите, защото са ни като стимул да ги следваме, защото ги даваме за пример и т.н. Мда, ама този несретник никой няма да го забележи, никой няма да го дава за пример на някой друг ...

А има и друго, което си пропуснал в моето мнение - идеята ми е, че всеки прави в този си живот толкова, колкото му е възможно и колкото му е заложено. Т.е важно е всеки от нас да изпълни мисията си, с която е дошъл на земята, това е. Да определяме някой като герой, да препоръчваме на някой да се стреми да бъде като еди кой си, а на него съвсем друго да му е заложено ... какъв е смисъла? Вредно е дори. Това се опитвам да кажа.

Герой?Несретник?Това е нечие мнение(илюзия),преклонение или презрение.Да се чувстваш герой е здраве.Да се чувстваш несретник е болест.Всеки с комплекс за малоценност се чувства несретник...За второто.Може да навреди само насилието.Може да се поднесе идеята но не и да се натъпче някъде.Манипулациите са вредни.Важен е принципа да даваш от сърце.........Колко години се говори за Христос.И какво ,по близко ли сме до Бога?Колко път има още докато стигнем?По добре е да се насочим към по близките цели.Да придобием и затвърдим по достъпните добродетели.Когато не мразиш,ти харесваш,обичаш.Човека комуто приписваш някакви добродетели е твоя герой.Той може да бъде твоят(та) любим(ма).Може да бъде почистващия фасовете след гордите.Може да бъде всеки изпъкващ с нещо човек(герой).Защото добродетелите са на всякъде .И струва ми се стават все повече.Какъв етикет бихте лепнали на възрастния белобрадко просещ пред храма,дарил 16000 лв.на родната ни църква.Просяк или герой.В дните преди избора на патриарх бе нужно да се напомни кое е важното.

Помните ли Любчо от село Фролош. Заедно с кончето си Април младият мъж спасяваше останалите без хляб и лекарства възрастни хора в селата в Рила планина през ледените дни на миналата зима. Обилният сняг тогава затрупа пътя в района и 40 махали останаха блокирани.Ето това е героят-Човек действащ  въпреки всичко ,воден от истината такава каквато я вижда с главата и сърцето си.

Редактирано Март 25, 2013 от АлександърТ.А.

[Станимир]

"Плодът, изобщо, служи за подкрепа на човешкия живот. Резултатът е в богатата жетва, но ако тази жетва няма никакво отношение към нашия живот, какво ни ползва тя? Ако химикът или ученият имат отлични резултати, какво ще ни ползват резултатите от техните опити, ако те нямат нищо общо с нас? Всички резултати на науката трябва да допринасят нещо за благото на човешката душа. Всяка душа поотделно трябва да се развива, защото това развитие има отношение към съзнанието на цялото човечество. Човек се отличава от другите същества, именно, в придобиване на добродетели, които могат да се посяват на нивата. Каква добродетел е тази, която остава затворена в хамбара? Следователно, като човек, ще взимаш участие в общия живот. Ако вървиш по брега на морето и видиш, че се дави човек, трябва ли да отминеш, без да му се притечеш на помощ? Де е геройството на човека: в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобил някаква добродетел, или че си спасил някого, но ти си герой. Трябва ли да търсиш геройството в това, хората да обезсмъртят твоето име?

 

Човек трябва да бъде герой в себе си, да е доволен, че е помогнал на някой страдащ, колкото и да е малка помощта му. Трябва да се знае, че никой герой не може да мине без страдания. Забелязано е, че повечето хора искат да минат за герои без страдания. Това е лесно. И младата мома, пременена и накичена, отива на хорото, иска да мине живота си без страдания. И младият момък, с накривен калпак, отива на хорото, иска да мине за герой без страдания. Това не е геройство, това е резултат. Какъв герой е този момък, който живее на гърба на баща си? По цели дни той яде и пие с другари и нищо не работи. Каква героиня е тази мома, която мисли само за хорото и как по-добре да се облече и накичи? Тя живее на гърба на майка си, за сметка на нейната красота. Майката е красива, затова и дъщерята е красива. Светът се нуждае от истински герои. Няма по-голямо нещастие за света, ако изчезнат героите. Казва се, че великите и учените хора ще обърнат света с главата надолу. Следователно, няма нужда от тях. И религията поддържа същата мисъл. Според религиозните, няма нужда от учени, от велики хора и герои. — Защо? — Защото Бог е създал вече, каквото трябва, няма защо да очакваме на хората. Каквото Бог е направил, това е последната дума на творението. — Ето едно криво заключение. Бог постоянно работи. Христос казва: "Отец ми постоянно работи, и аз ще работя." Следователно, щом Бог работи, и ние трябва да работим. Бог не е престанал да мисли, значи, не може да престане да твори и работи. Ако Той престане да работи, светът е осъден на смърт."

Да се благовествува

 

Който има очи да гледа, останалите ...

Редактирано Март 25, 2013 от Станимир

[krasi 33]

АлександърТ.А:

  "Колко години се говори за Христос.И какво ,по близко ли сме до Бога?Колко път има още докато стигнем?По добре е да се насочим към по близките цели.Да придобием и затвърдим по достъпните добродетели."

 Александър, аз не налагам мнение, а просто сравнявам. Проблема е че повече се говори и по малко се прави. Но да не забравяме че доброто дело започва от доброто слово:" Йоан 1:1-5 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.То в начало беше у Бога.Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не обхвана. Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." 

Това че пътя е дълъг можели да е оправдание да се откажем да го извървим? Пътя е дълъг само когато се отклоним от Христовия пример и започнем да следваме заблудите на егото, които ни отдалечават и ни повеждат по криволичещи пътеки далеч от Бог и Христос. Може ли да кажем че духовните цели се делят на близки и далечни? По скоро са по лесни и по трудни, изискващи по малка сила на духа и такива изискващи по голяма духовна сила. Добродетелите са достъпни само за силните духом, защото те са преборили егото си, а слабите духом трябва да работят за това да увеличават силата на своя дух всеки ден.

АлександърТ.А.:

 "Какъв етикет бихте лепнали на възрастния белобрадко просещ пред храма,дарил 16000 лв.на родната ни църква.Просяк или герой.В дните преди избора на патриарх бе нужно да се напомни кое е важното."

  Бих казал че този човек върви по своя духовен път който Бог му е определил, той е ученик като всеки от нас, ученик в училището на Бог, което сме призвани да завършим успешно. Всеки който следва Христос ще може да се нарече Син Божии.

[krasi 33]

"Де е геройството на човека: в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобил някаква добродетел, или че си спасил някого, но ти си герой. Трябва ли да търсиш геройството в това, хората да обезсмъртят твоето име?"

    Когато изразяваме състрадание като помагаме на давещия се, това не е ли проява на Любовта която е един от трите основни закона на Вселената? Тук героизма отново е синоним на проявена Любов. Героизма е форма, а Любовта е съдържанието, а съдържанието - Любовта е първопричината за силния духом човек (герой) да я възприеме и приложи - прояви в живота си, а не да се води от егото си.

 "Според религиозните, няма нужда от учени, от велики хора и герои. — Защо? — Защото Бог е създал вече, каквото трябва, няма защо да очакваме на хората. Каквото Бог е направил, това е последната дума на творението. — Ето едно криво заключение. Бог постоянно работи. Христос казва: "Отец ми постоянно работи, и аз ще работя." Следователно, щом Бог работи, и ние трябва да работим. Бог не е престанал да мисли, значи, не може да престане да твори и работи. Ако Той престане да работи, светът е осъден на смърт."

   Именно заради това че Бог работи непрестанно, то и света се изменя. За това и всяко време с героите си, образа на героя не е "стационарен" - постоянен, вечни са добродетелите, Любовта, Мъдростта и Истината, и във всеки един момент те се проявяват по различен начин защото Бог работи и създава различни условия за проявлението им. За това всички ние сме ученици на Бог и Христос, който желае може да се стреми да бъде герой, а друг да бъде слуга Божии. (Псалм 50:14; Еклисиаст 5:4, 5) Дяволът ще се опитва да ти попречи да служиш на Йехова. (1 Петър 5:8) Но ти се приближавай до Бога в молитва.

Ето в това е голямата опасност, когато има герой за подражание кой стои зад неговия образ. Хората които не са достатъчно силни духом лесно стават жертва на лъжегерои. Когато си ученик на Бога и черпиш познание директно от извора тази опасност да те заблуди някой лъжегерой я няма. За това казвам че може и без герои да се върви по духовния път. Защото образа на Бог и Христос е кристално ясен, а образа на героя не е еднозначен, често е многолик, според равнището на духовното развитие на човека. Пример: Ако подариш една риба за вечеря на беден човек, това е проява на Любов (геройство), ако нучиш този човек да лови риба, това е друга проява на Любов (геройство). В първия случаи си задоволил еднократно нуждата му от физическа храна, във втория си задоволил тази негова нужда до живот. И в двата случая правиш добро, но във втория мислиш и за бъдещето на човека. Христос каза на учениците си: 16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

 Разбира се всеки е свободен да решава сам дали го влече героизма и героите, или това да се учи да проявява Любовта, Мъдростта и Истината. Много често героя и героизма е по близък и по лесно смилаем от Бог, Христос и Трите закона. Но дали по лесното е и по качествено?

[Станимир]

В теб любов няма. Твоето е тъпо лицемерие. Говориш за любов, но тя ти е толкова далечна, че повече няма накъде. Изопачаваш, манипулираш - все методи на черните. Ти дори и думите на този, когото наричаш Учителя изопачаваш за да се напаснат на религиозните ти фанатични убеждения, които могат да минат за християнски, но не и да се свържат с П. Дънов. Изкарах предостатъчно цитати, но ти така не ги прие. П. Дънов ясно използва думата герой без да я противопоставя на вярата в Бог и Христос, но ти не. Е кое е егоизъм, моето или твоето. Любовта това, любовта онова. Думи без покритие. Опитваш се да очерниш едно понятие, което този, който наричаш Учителя изрично казва: "Светът се нуждае от истински герои. Няма по-голямо нещастие за света, ако изчезнат героите." Но не, ти и някои други се опитвате всячески да принизите понятието и да измените темата в желаната от вас посока. Е, може и да успеете. На мен ми пука и затова съм по-остър към такива като теб. А ти си проявявай мъдростта и любовта (горко им на тези към които я насочваш).

Редактирано Март 25, 2013 от Станимир

[krasi 33]

Станимир:

 "В теб любов няма. Твоето е тъпо лицемерие. Говориш за любов, но тя ти е толкова далечна, че повече няма накъде."

  Не се сърдя на думите ти, но къде в беседите на Учителя си срещал такива квалификации и думи? Нали си последовател на Учителя...? Дори и в най лошия човек има Любов, има и Божествена искра, именно за това за Бог всички хора са равни, та дори и аз да съм най лошия както казваш ти. Ти споменаваш че ти се налага често да се напрягаш в живота, дали това не е резултат от противоречията в теб? Аз не се оплаквам, Бог ми е дал всичко от което се нуждая и за това Му благодаря всеки ден.

Станимир:

"Изопачаваш, манипулираш - все методи на черните."

  Черните разделят хората, белите обединяват. Черните ограничават, белите освобождават. Всеки сам може да прецени какво правя. На този свят Съдията е един. Както съдиш така ще те съдят, Станимир.

Станимир:

"Ти дори и думите на този, когото наричаш Учителя изопачаваш за да се напаснат на религиозните ти фанатични убеждения, които могат да минат за християнски, но не и да се свържат с П. Дънов. Изкарах предостатъчно цитати, но ти така не ги прие. П. Дънов ясно използва думата герой без да я противопоставя на вярата в Бог и Христос, но ти не. Е кое е егоизъм, моето или твоето."

  Ако да поставиш на първо място Бог, Христос, Любовта, Мъдростта и Истината е фанатизъм, какво ли е да ги отричаш? Учителя използва героя като синоним на духовно силния и извисен човек, този които е по пътя да се освободи от оковите на егото. Аз не противопоставям героя на вярата в Бог и Христос, а казвам че вярата в героя не може да бъде по голяма от тази в Бог и Христос, защото ако е по голяма то и героя е по голям от Бог и Христос.

Станимир:

"Любовта това, любовта онова. Думи без покритие."

 Ако за теб Любовта е дума без покритие, за мен е основополагащ закон. И понеже Любовта е от Бог, така поставяш под съмнение и Него, а понеже и ти си от Бога сътворен, отричаш се и от себе си. Животворната всепроникваща Божествена Любов е в основата на живота, прецени сам дали да се отречеш от Нея. А покритието на думите ми е потвърдено от цитати.

Станимир:

"Опитваш се да очерниш едно понятие, което този, който наричаш Учителя изрично казва: "Светът се нуждае от истински герои. Няма по-голямо нещастие за света, ако изчезнат героите." Но не, ти и някои други се опитвате всячески да принизите понятието и да измените темата в желаната от вас посока. Е, може и да успеете. На мен ми пука и затова съм по-остър към такива като теб. А ти си проявявай мъдростта и любовта (горко им на тези към които я насочваш)."

   Да, света се нуждае от силни духом люде, проявяващи Божествената Любов, Мъдрост и Истина за благото на хората. Героя е техен синоним. Това което аз и някои други правим е да подпомогнем и извисим духовно слабите, за да не мислят че като са слаби, за тях няма място на духовния път. И слабия има качествата на силния, но още не се е научил да ги развие. За това духовния път е за всеки, а не само за герои. За това се казва Духовен път, път по който всеки човек калява и усилва своя дух, за да прояви още по добре добродетелите си. За това Пътя не е нито геройски, нито героичен, а е духовен.

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.“ (11:25)

„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.“ (10:11)

„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9)

„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (8:12)

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.“ (15:1)

И това ли са празни приказки Станимир? И това ли е изопачаване? Казал го е Човека Христос, в когото ти изразяваш съмнение.

[АлександърТ.А.]

Краси  защо мислиш че си на правата отсечка,а не на някоя магистрала встрани.Това че цитираме нещо не значи че го разбираме.Само му даваме някакво обяснение.Относно ,,героя" не е ли време да напишеш няколко прилагателни.Щото не ми е силна страна четенето на дълги постове.Има нещо объркващо в тях.И не му се връзвай на Станимир.Кой се сърди на децата,те всички са герои

Редактирано Март 25, 2013 от АлександърТ.А.

[Станимир]

 

Не се сърдя на думите ти, но къде в беседите на Учителя си срещал такива квалификации и думи? Нали си последовател на Учителя...?

Не, не съм. Харесвам повечето от идеите му и беседите му истински, но не съм му последовател. Освен това хубавите думи често прикриват лицемерие и лъжа. Аз съм докрай откровен с теб, защото не намирам смисъл специално в този случай да проявявам тактичност. В други мога да проявя и го правя, в твоя - не. А ти си прави каквито си искаш изводи.

 

Ти споменаваш че ти се налага често да се напрягаш в живота, дали това не е резултат от противоречията в теб?

Не съм споменавал подобно нещо. Този, когото наричаш Учителя казва и аз го подкрепям, че животът на героите е изпълнен с трудности и страдания. Не знам дали в героите според този, когото наричаш Учителя, има противоречия. Аз не се включвам в тази категория. Но твоята и на някои други пишещи в темата потребители грешка е, че свързвате героизма с егоизъм и самоизтъкване и също така проектирате въпросните качества и върху мен. Та затова и си останал с впечатлението, че съм споменал, че ми се налага да се напрягам често в живота си.

 

Черните разделят хората, белите обединяват. Черните ограничават, белите освобождават. Всеки сам може да прецени какво правя. На този свят Съдията е един. Както съдиш така ще те съдят, Станимир.

Единственото, което правиш е да отричаш. А по твърдението ти може да се поспори, но тук не е мястото. Още веднъж заставам зад всяка своя дума, а пък да ме съди който иска.

 

 Ако за теб Любовта е дума без покритие, за мен е основополагащ закон.

Ето отново изопачаваш думите ми, а това са методи на знаеш кои. Казах, че думите ти за любовта нямат покритие, защото в теб любов няма. Но ти изведнъж правиш "гениалното" заключение, че за мен любовта е дума без покритие. Не, твоите думи са без покритие, а не любовта. За теб тя може да е основополагащ закон, ама само на думи. Аз поне не претендирам за подобно нещо и не предявявам претенции към другите за същото.

 

И понеже Любовта е от Бог, така поставяш под съмнение и Него, а понеже и ти си от Бога сътворен, отричаш се и от себе си. Животворната всепроникваща Божествена Любов е в основата на живота, прецени сам дали да се отречеш от Нея. А покритието на думите ми е потвърдено от цитати.

Думите ти за героизма не са покрити с цитати, а точно обратното. Темата е за героизма, а не за Бог, но ти като фанатик няма как да разбереш това. Аз не го и изисквам от теб. За мен всичко е ок. Нали си наясно, че горното ти разсъждение е неточно, тъй като се основава на неточното ти предположение, че за мен любовта е дума без покритие. По-горе разгледах защо предположението ти е погрешно.

 

Да, света се нуждае от силни духом люде, проявяващи Божествената Любов, Мъдрост и Истина за благото на хората. Героя е техен синоним.

Аха, героят е техен синоним. Ама ти досега отричаше и то доста яростно именно това твърдение.

 

Това което аз и някои други правим е да подпомогнем и извисим духовно слабите, за да не мислят че като са слаби, за тях няма място на духовния път. И слабия има качествата на силния, но още не се е научил да ги развие. За това духовния път е за всеки, а не само за герои. За това се казва Духовен път, път по който всеки човек калява и усилва своя дух, за да прояви още по добре добродетелите си. За това Пътя не е нито геройски, нито героичен, а е духовен.

Не, слабите няма да достигнат, докато не станат силни, т.е. герои. С това не отричам възможността да достигнат, но първо трябва да станат силни и това е смисъла на развитието.

 

"Сега всички се смущавате за бъдещето си. – Бъдещето ви е отлично. Един ден вие ще бъдете щастливи, като ангелите. Един габровски търговец дал една голяма сума на едно дружество да завърши работата си. В знак на благодарност, дружеството турило бюста на своя благодетел на почетно място. Колкото пъти минавал край своя бюст, търговецът се спирал пред него и си казвал: Колко боб изяде, докато дойдеш на това място! Един ден, като ви видя между ангелите, и аз ще кажа: Колко страдания минахте, докато дойдете на това място! Пътят на великите хора е път на страдания. Пътят на героите е път на страдания. Пътят на цялото човечество е път на страдания. Не, че ние искаме да страдаме и да страдате, но такъв е пътят на развитието. Затова, кажете си: Всичко, което се случва на онези, които имат в себе си закона на любовта, мъдростта и истината, ще се превърне на добро." /Него видя Исус/

 

Казано е и в Библията как се взема Царството Божие. Няма лесен път.

 

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.“ (11:25)

„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.“ (10:11)

„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9)

„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (8:12)

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.“ (15:1)

И това ли са празни приказки Станимир? И това ли е изопачаване? Казал го е Човека Христос, в когото ти изразяваш съмнение.

Ето, ти отново лъжеш. Кога и къде съм изразил съмнение в Христос? Ами докога ще продължаваш със спекулациите и лъжите? Хайде спри се най-накрая. После, защо съм бил остър към теб. Ами къде е покритието на думите ти - само лъжи и изопачаване.

Редактирано Март 26, 2013 от Станимир

[krasi 33]

Когато един маратонец трябва да избяга дълго разстояние, той не изразходва силите си в началото, а ги разпределя според тактиката си. Защо? Защото не е необходимо и не е целесъобразно. Да хабиш усилия, които ситуацията не изисква е също толкова нецелесъобразно, колкото и да ги пестиш, когато трябва да ги положиш. Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение. Омръзна ми да се обяснявам. За мен е достатъчно, че П. Дънов и някой, който ценя повече от П. Дънов призовават учениците си да бъдат герои. А това вече са не един, а два съвсем различни източника. Всеки сам избира какво да приложи от едно учение и дали то му е достатъчно.

 

Ами ето тава си казал:  "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение."

 

Тук казваш че се съмняваш в способностите на Христос. После заявяваш че не си Христос, което е ясно, само че Христос показа на хората какви божествени заложби се крият в тях и как могат да ги проявят. Значи щом не искаш да си като Христос - Човека, не искаш и Божествената си същност да развиеш и проявиш. А на хората които не искат да дадат изява на Божественото в тях им се налага да се "изстискват до край" както се изразяваш много по често и по силно, от тези които търсят Бог и Христос.

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)

 

Редактирано Март 26, 2013 от krasi 33

[Станимир]

Да, подкрепям думите си, че се съмнявам в способността на Христос да предвижда всичко. Не се съмнявам обаче в способността на Христос да предвиди много повече от мен, а и от останалите хора. Не се съмнявам и в останалите качества, които притежава. Но в същото време аз не абсолютизирам способностите му - това би ме направило фанатик и също така би ме отдалечило от истината. 

[krasi 33]

Quote

Не се сърдя на думите ти, но къде в беседите на Учителя си срещал такива квалификации и думи? Нали си последовател на Учителя...?

Не, не съм. Харесвам повечето от идеите му и беседите му истински, но не съм му последовател. Освен това хубавите думи често прикриват лицемерие и лъжа. Аз съм докрай откровен с теб, защото не намирам смисъл специално в този случай да проявявам тактичност. В други мога да проявя и го правя, в твоя - не. А ти си прави каквито си искаш изводи.

   Станимир, тук нещо не разбирам, чии думи прикриват лицемерие и лъжа, надявам се не тези на Учителя??? Както казах спокойно можеш да говориш каквото смяташ за правилно по мой адрес, това е твое право. Истината има едно лице, а заблудата е многолика, за това истината не се нуждае от тактичност, а от прямост.

  Quote

Ти споменаваш че ти се налага често да се напрягаш в живота, дали това не е резултат от противоречията в теб?

"Не съм споменавал подобно нещо. Този, когото наричаш Учителя казва и аз го подкрепям, че животът на героите е изпълнен с трудности и страдания. Не знам дали в героите според този, когото наричаш Учителя, има противоречия. Аз не се включвам в тази категория. Но твоята и на някои други пишещи в темата потребители грешка е, че свързвате героизма с егоизъм и самоизтъкване и също така проектирате въпросните качества и върху мен. Та затова и си останал с впечатлението, че съм споменал, че ми се налага да се напрягам често в живота си."

   Станимир, on 07 Mar 2013 - 16:30, said:

Когато един маратонец трябва да избяга дълго разстояние, той не изразходва силите си в началото, а ги разпределя според тактиката си. Защо? Защото не е необходимо и не е целесъобразно. Да хабиш усилия, които ситуацията не изисква е също толкова нецелесъобразно, колкото и да ги пестиш, когато трябва да ги положиш. Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение. Омръзна ми да се обяснявам. За мен е достатъчно, че П. Дънов и някой, който ценя повече от П. Дънов призовават учениците си да бъдат герои. А това вече са не един, а два съвсем различни източника. Всеки сам избира какво да приложи от едно учение и дали то му е достатъчно.

 

Ами ето тава си казал:  "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение."

 

Тук казваш че се съмняваш в способностите на Христос. После заявяваш че не си Христос, което е ясно, само че Христос показа на хората какви божествени заложби се крият в тях и как могат да ги проявят. Значи щом не искаш да си като Христос - Човека, не искаш и Божествената си същност да развиеш и проявиш. А на хората които не искат да дадат изява на Божественото в тях им се налага да се "изстискват до край" както се изразяваш много по често и по силно, от тези които търсят Бог и Христос.

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)

По ясно казано от тези думи на Христос няма на къде.

  Quote

Черните разделят хората, белите обединяват. Черните ограничават, белите освобождават. Всеки сам може да прецени какво правя. На този свят Съдията е един. Както съдиш така ще те съдят, Станимир.

"Единственото, което правиш е да отричаш. А по твърдението ти може да се поспори, но тук не е мястото. Още веднъж заставам зад всяка своя дума, а пък да ме съди който иска."

   Злото което човек сам си причини и най големия му враг не може да му го причини. Много хора се самоосъждат без да го осъзнават, Станимир. 

 

Quote

 Ако за теб Любовта е дума без покритие, за мен е основополагащ закон.

Ето отново изопачаваш думите ми, а това са методи на знаеш кои. Казах, че думите ти за любовта нямат покритие, защото в теб любов няма. Но ти изведнъж правиш "гениалното" заключение, че за мен любовта е дума без покритие. Не, твоите думи са без покритие, а не любовта. За теб тя може да е основополагащ закон, ама само на думи. Аз поне не претендирам за подобно нещо и не предявявам претенции към другите за същото.

   Станимир, един човек не може и един миг да съществува без Любовта, та и аз в това число. В теб също има Любов, но дали я проявяваш като определяш равнището на другите и мериш те колко имат или нямат от нея? По скоро проявяваш омразата породена от заблудите на егото. Точно за това Христос каза когато го разпъваха: "Господи, прости им този грях, защото те не знаят какво вършат". Той им прости че го убиха, защото бяха заблудени от предразсъдъците на егото.

  Quote

Да, света се нуждае от силни духом люде, проявяващи Божествената Любов, Мъдрост и Истина за благото на хората. Героя е техен синоним.

"Аха, героят е техен синоним. Ама ти досега отричаше и то доста яростно именно това твърдение."

    Ами аз и сега отричам че духовно силния и извисен човек е герой, просто думата герой е негов синоним - ето и още синоними на героя:

Синоними на думата герой

(същ.) борец, юнак, воин, кавалер, рицар, победител, храбрец
(същ.) действуващо лице, деятел, фактор.

Всички тези думи са синоними на героя Станимир. Важно е съдържанието а не формата, не героя като синоним, а духовно извисения и силен човек. Думата герой е просто една от многото възможни както виждаш, а съдържанието е само едно - човек със силен дух и вяра в Бог и Христос.

Синонимите и тяхното значение и употреба се учеха в осми клас по български език и литература, ако не се лъжа. 

Quote

Това което аз и някои други правим е да подпомогнем и извисим духовно слабите, за да не мислят че като са слаби, за тях няма място на духовния път. И слабия има качествата на силния, но още не се е научил да ги развие. За това духовния път е за всеки, а не само за герои. За това се казва Духовен път, път по който всеки човек калява и усилва своя дух, за да прояви още по добре добродетелите си. За това Пътя не е нито геройски, нито героичен, а е духовен.

Не, слабите няма да достигнат, докато не станат силни, т.е. герои. С това не отричам възможността да достигнат, но първо трябва да станат силни и това е смисъла на развитието.

   Житното зърно когато покълне в земята слабо ли е? После като поникне по силно ли е? А когато житното стъбло даде клас изпълнен със зърна още по силно ли е? Това е Пътя на житното зърно, да покълне, поникне и изкласи. Духовния път на човека е да посее кълновете на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Христос го е казал най точно:

 

"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:

излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;

а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;

други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;

а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.

Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"

 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

ой отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;  а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.

Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Прочети добре тълкуванието дадено от Христос, Станимир!

 

 

Quote

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.“ (11:25)

„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.“ (10:11)

„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9)

„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (8:12)

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.“ (15:1)

И това ли са празни приказки Станимир? И това ли е изопачаване? Казал го е Човека Христос, в когото ти изразяваш съмнение.

Ето, ти отново лъжеш. Кога и къде съм изразил съмнение в Христос? Ами докога ще продължаваш със спекулациите и лъжите? Хайде спри се най-накрая. После, защо съм бил остър към теб. Ами къде е покритието на думите ти - само лъжи и изопачаване.

   Ами ето тук Станимир: "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам."

 

Както казва Христос словото се приема в различна степен от всеки, но въпреки това "Сеяча" продължава да сее семената на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.

 Значи щом Христос "сее" за всички и не дели хората, никой няма право да ги дели. Духовния път е за всеки, не само за силните, не само за героите.

  Учителя се определя като продължител на делото на Христос на земята. Та ако имаш някакви съмнения то те се пренасят и върху неговото дело.