Духовният живот като героизъм

[krasi 33]

 Станимир:

"Как така един човек, посветил живота си на другите да не е герой?"

  Да посветиш живота си на другите е проява на Любов към тях, проява на Мъдрост е да разбираш и напътстваш, проява на Истина е да им посочиш свободата. Това прави Христос, това прави и Учителя.

Станимир:

"Какъв е този духовен път, който да е отделен от материалния?"

  Никъде не твърдя че духовния път е отделен от материалния. Когато един човек е избрал духовния път той търси предимно духовна храна но освен това има нужда и от физическа храна, такъв човек се храни за да живее и да върви по Пътя. Този който е избрал материалния път живее за да се храни, търси човешка слава и почести, може би и признание за своя героизъм и геройски постъпки, но и той когато се изправи пред проблеми които са неразрешими с неговото материално мислене търси духовния Свят и Път.

Станимир:

"Нима Христос не е прокарвал сам идеите си обикаляйки с учениците си?"

  Христос не е прокарвал сам идеите си защото Той е гласът на Бог, а идеите му са вътре в нашия дух, сърце и разум. Той просто идва да ни пробуди за "Живот вечен". Христос идва да ни освободи от зависимостта и ограничеността в която се стреми да ни държи нашето его. Най големата битка за всеки човек е битката със себе си - "Който побеждава противника си е силен, който победи себе си е всемогъщ" Лао Цзъ.

Станимир:

  "А когато мотивите са безкористни и човек действа заради другите - това е героизъм. Христос не умря ли на кръста и за себе си ли умря? За себе си ли живя? И не правеше ли всичко със собствените си ръце? Или може би пращаше други от негово име?"

  Когато мотивите са безкористни това е отново проявена божествена Любов, Мъдрост и Истина, а не героизъм. Христос дойде да ни покаже че дори и смъртта няма власт над човека който е пробудил и проявил в себе си Любовта, Мъдростта и Истината. Като възкръсна Христос доказа на хората точно това.

Станимир:

"Не каза ли Христос: "Не мир дойдох да донеса, а меч"? Но има ли смисъл да коментираме тези думи, след като дори отричаме героичността в действията му? Нещо повече след като смятаме героизма за нещо недуховно и недостойно за човека? Има ли смисъл да споменаваме за героизма на тези висши същества, които пазят съществуването на битието от вълните на хаоса? Ние дори не можем да си представим тези усилия, благодарение на които живеем тук и сега."

   Както пише и Слънчева меча на Христос е Словото. А това което се отрича е Любовта, Мъдростта и Истината, защото има опит те да се заменят с героизъм и герои. Вълните на хаоса съществуват само в главите на хората които не са се освободили от зависимастта на егото си, тези които не са победили себе си защото никъде във Вселената няма хаос, във Вселената цари хармонията на сътворението. За това Христос казва на учениците си "Тръгнете след мен и ще ви направя ловци на човеци"

Напредналите същества се опитват да пробудят Любовта Мъдростта и Истината в нас хората, да пробудят Божествената същност на човека.

Станимир:

"По-лесно е да вярваш, че Бог създаде небето, земята и човека и всички заживели щастливи и доволни."

 Точно от тук започва проблема, че човек не вярва в Бог и Божия порядък и се стреми да замести Бог с герои за пример, Любовта, Мъдростта и Истината с героизъм. Но всеки човек има право да се отрече от Бог ако така смята за правилно. Както казва Христос "Истина ви казвам, очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне..."

  Накрая искам да кажа че моето мнение не е насочено към никого конкретно и не цели да обиди някого. Казвам го защото се оказа че защитниците на героите и героизма са с лесно ранимо его, което е разбираемо. Когато го разпъваха на кръста и забиваха пирони в тялото му Христос каза: "Господи прости им това, защото те не знаят какво правят" Бог прости на тези които го убиха. Всеки сам може да си напрови изводи.

[АлександърТ.А.]

krasi 33    Чудесно мнение с което съм съгласен.За да бъде по завършено имам малки забележки:Няма по духовен път.Тъй като нищо извън духа не съществува...Не аз и ти измисляме думите,само им придаваме лично значение .Те съществуват отдавна .Така е и с ,,Героя".Темата е да си дам сметка какво значи това за мен лично.Мога ли да използвам ,,Героя" за повдигането си.

[Станимир]

Станимир:

"Как така един човек, посветил живота си на другите да не е герой?"

  Да посветиш живота си на другите е проява на Любов към тях, проява на Мъдрост е да разбираш и напътстваш, проява на Истина е да им посочиш свободата. Това прави Христос, това прави и Учителя.

Това е единственото на което ще обърна внимание. Просто наистина няма смисъл да пиша при положение че противопоставяш героизма на любовта, мъдростта и т.н. Добре, дай пример за герой. Кажи един човек, който според теб е герой.

[krasi 33]

Станимир, не противопоставям героизма на Любовта, Мъдростта и Истината, а ги сравнявам. Любовта, Мъдростта и Истината са градивните - съзидателните принципи на които е изградена и функционира Вселената. Те произхождат от Твореца - Бог и са застъпени дори във функционирането на твоето и на всеки човек тяло. Всяка клетка от тялото ти работи за всички останали и всички останали работят за нея когато тя има нужда от кислород или храна. Ако извадиш тази клетка от тялото си колко дълго ще оцелее? Но по някога законите на Любовта, Мъдростта и Истината биват нарушени и тогава такава клетка става "егоист" и започва да се храни с всичката храна която успее да поеме, в резултат на това тази клетка започва да расте и да се възпроизвежда много бързо отнемайки от жизнените сили на здравите клетки. Тази клетка се е преърнала в туморна клетка, и резултата от нейното егоистично развитие води до смъртта на тялото защото живота е възможен само в условия на Любов, Мъдрост и Истина. Ето това е опасността от прекаления егоизъм, защото той ни води бавно и неусетно към разрушение и самоунищожение. А героя е нравствена категория създадена от егото за да бъде пример за подражание, но ако подражаваме на героя това означава че поставяме Христос - живия Бог на второ или по задно място. Значи се отричаме от Лбовта, Мъдростта и Истината за да се доверим на героя и героизма. А героя рано или късно се изправя пред непреодолими за героизма му проблеми като предателството например. Христос беше предаден от хората, осъден без вина и убит, но възкръсна защото дори материалната смърт е безсилна пред Любовта, Мъдростта и Истината като всемирни закони. За това Христос дойде да ни пробуди за "живот вечен" който ни е гарантиран когато живеем в хармония с трите закона на Вселената. Увеличението на раковите заболявания на последък е резултат не толкова от замърсяването на храните, а от силното развитие на егото и егоизма у много хора, всеки живее сам за себе си. Такава е действителността ако се гледа с "духовни" очи, а иначе лекарите ще кажат нещо друго. За това аз лично нямам нужда от герои, а имам нужда от Бог и Христос който да ме напътства и съветва. 

  Човека е призван да прояви божествената си същност, а не да бъде герой. Както казва Учителя в една от беседите си "човек не отива на извора с пълни стомни, може ли в пълни стомни да налее вода?" Пълните стомни са главите на хората когато не възприемат новите послания и идеи защото са пълни със заблудите на егото. Затова често Бог "изпразва" стомните на хората за да отвори място за нови светли идеи. 

[Станимир]

Зададох въпрос. Още един: защо противопоставяш героизма на това някой да прояви божествената си същност? Ти всъщност си нямаш представа какво точно отричаш. Хванала си се за някакво си твое тълкуване за героизма и си караш с него без да допускаш, че другите може да не го споделят. Бенковски егоист ли е? Жана Д'Арк егоист ли е? Как така даваш пример с клетките в тялото като оприличаваш героизма на това някоя клетка да се отдели от цялото? Другото не било героизъм, било любов и мъдрост. Все едно да кажа, че ти не си човек, а жена. Това е твоята логика. Приемам твърдението ти, че ти нямаш нужда от герои. Ако тръгнеш да се давиш обаче се надявам хората около теб да не се ограничат с молитвите си към Бог, а някой все пак да скочи и да те изкара от водата. А ти си го наричай както си искаш.

Аз не мога да разбера как така има хора, за които героите са тъждествени с Дон Кихот на Сервантес. Още повече не разбирам защо се опитват да насадят това си разбиране и в останалите лишавайки ги от пример за подражание и вдъхновение. Ами добре, ако за някой героите са излишни - така да е. Това е малко егоистично - да се очаква всички да са посредствени и никой да не изпъква с качествата си над другите, всичко да е обикновено и сиво, никой да не ни превъзхожда в нищо... Да, така ставаме и по-малко взискателни към себе си, защото щом няма герои, то отсъства и висшето с което да се сравняваме и към което да се стремим.

[АлександърТ.А.]

krasi 33   Егоист, това ли е главното с което можеш да определиш героя

Редактирано Март 22, 2013 от АлександърТ.А.

[B__]

Спонтанно реших, че това, което ми хрумна, е за тук.

"Когато призоваваме Бог да покаже своята Воля, трябва да сме готови за това да се окаже, че Волята му е да е срещу самите нас."

Когато искаме да сме герои, дали Го призоваваме? Или призоваваме други сили? И когато го призоваваме, какви искаме да сме? И когато сме го призовали, какви можем да бъдем в сравнение с Волята му?

Горното има и философски израз: "Всяко действие имало своето противодействие?! Не, не, всяко действие има своята подкрепа, иначе няма да се случи."

Има и общожитейски израз: "И тотално да си се насрал, ако те подкрепят отгоре, ще успееш. Насралите се успяват, но никой не ги признава за герои" .... освен в някои по-висши измерения....

[mvm]

 и тогава такава клетка става "егоист" и започва да се храни с всичката храна която успее да поеме, в резултат на това тази клетка започва да расте и да се възпроизвежда много бързо отнемайки от жизнените сили на здравите клетки. Тази клетка се е преърнала в туморна клетка, и резултата от нейното егоистично развитие води до смъртта на тялото защото живота е възможен само в условия на Любов, Мъдрост и Истина. Ето това е опасността от прекаления егоизъм, защото той ни води бавно и неусетно към разрушение и самоунищожение. А героя е нравствена категория създадена от егото 

...Оригинално определение за герой и героизъм, просто съм потресена

 

краси,

защо не се помолиш на Бог, Христос или на когото искаш от Боговете,

да ти изпрати просвлетление по въпроса за клетките поне

то явно за героизма и героите тотално си се объркала

Редактирано Март 22, 2013 от mvm

[krasi 33]

Станимир:

"Зададох въпрос. Още един: защо противопоставяш героизма на това някой да прояви божествената си същност? Ти всъщност си нямаш представа какво точно отричаш. Хванала си се за някакво си твое тълкуване за героизма и си караш с него без да допускаш, че другите може да не го споделят."

   Не противопоставям нищо, само посочвам че героизма е нравствена категория създадена от човешкото его и представи за добро. За това никъде Христос не говори за герои и героизъм, и Учителя също. Не съм се хванал за някакво мое определение, защото цитатите от Бог, Христос и Учителя които потвърждават това не са мои, мисля че е излишно да го казвам. Както казах всеки може да се отрече от Бог и Христос, щом героите и героизма са му по скъпи. Но това автоматично води до неразрешими проблеми - такъв човек се превръща в клетката извадена от тялото.

Станимир:

   "Ако тръгнеш да се давиш обаче се надявам хората около теб да не се ограничат с молитвите си към Бог, а някой все пак да скочи и да те изкара от водата. А ти си го наричай както си искаш."

  Хората се давят в заблудите си, както в духовен така и във визически аспект и като не виждат Бог търсят герой който да ги спаси - те са клетките извън тялото.. А тези който виждат Бог просто не се давят, те са клетките в тялото.

Станимир:

  "Аз не мога да разбера как така има хора, за които героите са тъждествени с Дон Кихот на Сервантес. Още повече не разбирам защо се опитват да насадят това си разбиране и в останалите лишавайки ги от пример за подражание и вдъхновение. Ами добре, ако за някой героите са излишни - така да е."

 Ами да, много хора се борят с вятърни мелници за да докажат че са герои, а просто трябва да се учат на Любов, Мъдрост и Истина. Не се опитвам да насадя разбирането си на другите, просто излагам факти и цитати, до тук никой от поддръжниците на героите не е дал нито един цитат от Бог, Христос или Учителя в подкрепа на героизма и героите.

Станимир:

"Това е малко егоистично - да се очаква всички да са посредствени и никой да не изпъква с качествата си над другите, всичко да е обикновено и сиво, никой да не ни превъзхожда в нищо... Да, така ставаме и по-малко взискателни към себе си, защото щом няма герои, то отсъства и висшето с което да се сравняваме и към което да се стремим."

  Посредствеността е следствие от ограничеността, Бог е безграничен и всеобхватен, а героя е ограничен, за това Следващите Бог са неограничени, а следващите героя са силно ограничени. Христос не дойде за да изпъква пред другите, а да ни учи на Любов, Мъдрост и Истина, да пробуди Божествената същност на човека, да ни даде пример. Точно в това е проблема, ти искаш да изпъкваш над другите, а Бог не дели хората, за Него всеки е важен. За това и разбойника влиза в рая заедно с Христос, в твоя свят това няма как да стане, рабойника понеже не е герой не би влязъл в рая. Знака за равенство между героя и Висшето който поставяш говори точно за проблема че ти(егото ти) искаш да замениш Бог, Христос с героя. Нека всеки сам да си прави изводи.

[krasi 33]

 и тогава такава клетка става "егоист" и започва да се храни с всичката храна която успее да поеме, в резултат на това тази клетка започва да расте и да се възпроизвежда много бързо отнемайки от жизнените сили на здравите клетки. Тази клетка се е преърнала в туморна клетка, и резултата от нейното егоистично развитие води до смъртта на тялото защото живота е възможен само в условия на Любов, Мъдрост и Истина. Ето това е опасността от прекаления егоизъм, защото той ни води бавно и неусетно към разрушение и самоунищожение. А героя е нравствена категория създадена от егото 

...Оригинално определение за герой и героизъм, просто съм потресена

 

краси,

защо не се помолиш на Бог, Христос или на когото искаш от Боговете,

да ти изпрати просвлетление по въпроса за клетките поне

то явно за героизма и героите тотално си се объркала

Не съм тук за да давам определения за другите, въпреки че ти го правиш за втори път спрямо мен. По въпроса за това как функционират здравите и туморните клетки има достатъчно информация, можеш да я провериш. Както съм написал ако гледаш с "духовни очи" можеш да видиш същественото. С  физически очи виждаш само атоми...

  По въпроса за героите и героизма съм посочил цитати с ясен източник, очаквам да направиш същото ако желаеш твоето твърдение да има някаква стойност по голяма от думи. Отново повтарям че мое мнение няма, има обективна истина, за нея говоря. В профила ми ясно съм посочил моя пол, ако си направиш труда да го видиш ще ти стане ясно.

  Има един Бог, не богове. 

[Станимир]

Не противопоставям нищо, само посочвам че героизма е нравствена категория създадена от човешкото его и представи за добро. За това никъде Христос не говори за герои и героизъм, и Учителя също.

Учителя говори за героизма и приведох немалко цитати. Освен това Христос дава личен пример, който е повече от говоренето.

до тук никой от поддръжниците на героите не е дал нито един цитат от Бог, Христос или Учителя в подкрепа на героизма и героите.

Това разбира се не е вярно.

 

Както казах всеки може да се отрече от Бог и Христос, щом героите и героизма са му по скъпи. Но това автоматично води до неразрешими проблеми - такъв човек се превръща в клетката извадена от тялото.

Хайде стига с тези спекулации. Каква е тази логика, че щом се прекланяш пред нечие героично действие ти ги поставяш над Бог и Христос.

Редактирано Март 23, 2013 от Станимир

[mvm]

 Както казах всеки може да се отрече от Бог и Христос, щом героите и героизма са му по скъпи. Но това автоматично води до неразрешими проблеми - такъв човек се превръща в клетката извадена от тялото.

Защо правиш кардинални изводи, че щом някой уважава героите и героизма им, се е отрекъл от Бог?

Ти като че ли не можеш да си представиш, че двете неща са съвместими

Можем да зачитаме Бог и божественото му повели, но същевременно да отдаваме нужното и на героите

Защо твърдиш, че героизма е само и единствено плод на човешкото его

Ами това не е така.

Героят е станал герой не поради егото си, а точно защото е спазвал законите на Любовта, Мъдростта и Истината

и воден от тях, той е извършил героични неща. Един човек с его дори напротив, не би се проявил като герой

Хората го уважават не поради тяхното его, а защото са видяли в него положителното, а защо не и пример за подражание. Това не означава, че те автоматично са се отрекли от Бога

Напротив, и те, следвайки законите на Любовта, Мъдростта и Истината са успяли да отделят зърното от плявата и да му отдадат нужното уважение

[krasi 33]

Думите кумир и герой са синоними. Кумир е неодушевен или одушевен - жив обект на поклонение, преклонение и подражание. Героя е само жив обект - човек за подражание. Бог е казал на хората "не си правете кумири от туй що е на небесата...". Всеки сам може да прецени за какво говоря.

  Но нека да видим каква е същността на героя и неговия героизъм, тя се изразява в някакво действие, поведение или решение което обикновено надхвърля общоприетия модел на действие и поведение. Не претендирам че това определение е най точното, но мисля че в общи линии ще се съгласите с него.

Ако приемем поведението и действията на героя за еталон на подражание, какво става с хората които могат да се справят по добре от героя? Може би тях трябва да ги "подкастрим" защото са на по високо равнище от героя и не се вписват в героичната картина? Точно това става с Христос който проповядва против фарисеите и всички властници, героите на онова време. Вече споменах че Бог е неограничен - "създадох ви по свой образ и подобие, да сте свободни и да се обичате..." то и потенциала на човека е неограничен. Но когато имаме герой ние автоматично ограничаваме мирогледа си до този на героя, което е в противоречие с неограничената същност на Бог, а и на човека. За това всичко което ограничава не е от Бог, а е от егото, а всичко което освобождава е от Бог и е срещу контрола на егото. Този който спазва законите на Любовта, Мъдростта и Истината идва да лекува болните, да освободи робите. Христос казва: "сина Божии е дошъл заради болните, а не заради здравите".

   За това човека който живее по законите на Любовта, Мъдростта и Истината има всичко, и не иска нищо, защото може всичко. За него няма нерешими проблеми и трудни ситуации в които да се нуждае от герои и героични постъпки. Това което прави е да помага на тези които не са толкова напред в развитието си, защото освобождавайки ги от техните ограничения всички стават по свободни и по близки до Бог.

 

Тук давам цитати за размисъл, особено последния говори ясно за това нужни ли са герои. Ще се радвам и защитниците на героите да цитират по същия начин нуждата от герои.

 

   "Ако се чувствате жертва, която няма никаква сила да промени ситуацията, то това доказва, че у вас има нещо, на което не сте още готови да погледнете. Затова ще останете жертва толкова, колкото е необходимо, за да се настрадате така, че в края на краищата да приемете решението да видите гредата в окото си."     Ким Майкълс

 

 

"Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството." Петър Дънов

 

 

"Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши. Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича." Петър Дънов

 

 

"Доволният човек действа в истинска пълна свобода. Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко. Той вижда светлината в "мрака", яснотата в мъглявото, бързината в "бавното", пълнотата в "празното". Готвачът, който създава едно ястие със собствените си ръце, има толкова достойнство в неговите очи, колкото и някой известен певец или висш служител. Той няма печалба за вземане, няма заплата за губене, няма овации, няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност, дракон скрит сред хората." (Гъ Хун)

[Станимир]

Думите "кумир" и "герой" не са синоними. Героят е герой без значение дали някой ще го забележи и дали някой ще го почита. Кумирът от своя страна трябва да бъде почитан за да бъде кумир. Кумирът освен това е недостижим. Между идолопоклонникът и идола има непреодолима пропаст. Смисълът на почитането на героите е в това да бъдем като тях, да достигнем или поне да опитаме тяхното ниво. Пропастта тук я няма. За духа всичко е възможно и постижимо, а човекът е дух. Да почиташ някого заради това, което е направил няма нищо лошо - даже напротив. Но да поставяш непреодолима граница между него и теб - ето това е лошото. Колкото и велик да е някой, той е започнал от там откъдето и всеки друг, той е бил и е като всеки друг и с правилни усилия е постигнал това за което ние му се възхищаваме. Проблемът е когато се отрича възможността на човек да постигне нещо, а именно това прави идолопоклоничеството - при него човек не се стреми да достигне идола си или поне до някъде да прилича на него и да го има за пример, а имаме единствено сляпо преклонение.

[Станимир]

Но нека да видим каква е същността на героя и неговия героизъм, тя се изразява в някакво действие, поведение или решение което обикновено надхвърля общоприетия модел на действие и поведение. Не претендирам че това определение е най точното, но мисля че в общи линии ще се съгласите с него. Ако приемем поведението и действията на героя за еталон на подражание, какво става с хората които могат да се справят по добре от героя? Може би тях трябва да ги "подкастрим" защото са на по високо равнище от героя и не се вписват в героичната картина? Точно това става с Христос който проповядва против фарисеите и всички властници, героите на онова време.

Защо спекулираш с думите? Сега пък фарисеите и властниците станаха герои. Хайде вземи се в ръце. Откъде накъде ги направи тези изводи за подкастрянето? Ами честно казано не знам дали изобщо трябва да отговарям на подобни ... Героят се определя от действията, а не от това какво някой мисли за него. Може да няма свидетели на героизма на човек - това прави ли го по-малко герой? Или пак ще търсим заобиколни думички като любов, мъдрост и т.н. и т.н.?

[Станимир]

За това човека който живее по законите на Любовта, Мъдростта и Истината има всичко, и не иска нищо, защото може всичко. За него няма нерешими проблеми и трудни ситуации в които да се нуждае от герои и героични постъпки. Това което прави е да помага на тези които не са толкова напред в развитието си, защото освобождавайки ги от техните ограничения всички стават по свободни и по близки до Бог.

Ти колко такива човека познаваш? А това с моженето на всичко осъзнаваш ли колко е смешно? Ами да такива богочовеци нямат нужда от герои - та те ги надвишават хилядократно. И да - героите не помагат... предразсъдъци, предразсъдъци, предразсъдъци... Само вярващите в Бог помагат! Алелуя!

[Станимир]

Тук давам цитати за размисъл, особено последния говори ясно за това нужни ли са герои. Ще се радвам и защитниците на героите да цитират по същия начин нуждата от герои.

Ами цитирал съм, но кой да чете - нали по-важното е да се спори. Мога и още много да цитирам, само че нещата стават малко като бисерите и свинете и със сигурност това, което съм смятал да цитирам и да пиша по темата няма да го направя.

 

П.П. Сега като прочетох цитатите направо нямам думи. Поне по отношение на цитатите можеше да се постараеш малко повече и да приведеш някои по-подходящи за защита на позицията ти по отношение на героите.

Редактирано Март 23, 2013 от Станимир

[Слънчева]

...всеки свят има свои закони. Следователно говорите ли за Любовта, и за нея можете да кажете същото, т.е. Любовта във всички светове има свои методи на приложение. На физическия свят Любовта има свой метод на приложение; в астралния свят Любовта има свой метод на приложение; в умствения свят Любовта има свой метод на приложение; в причинния свят Любовта има свой метод на приложение. И най-после, дойдете ли до Божествения свят, и там Любовта има свой специфичен метод на приложение. Следователно във всеки свят Любовта се прилага по свой специфичен начин.

 

Приложите ли я във всички светове по един и същ начин, вие ще създадете цяла катастрофа. На физическия свят, от обич към детето си, майката го храни много, да бъде силно, здраво, но с това тя му причинява големи страдания и го осакатява. Влезе ли в умствения свят, майката изразява любовта си по друг начин, но пак го осакатява. Като иска да запази силите му, да бъде здраво, тя не му дава да учи много, вследствие на което детето остава невежо.

 

Човек трябва да знае какви закони да прилага. Някой иска да не страда. В кой свят иска да не страда? Ако избягва страданията в астралния свят, той трябва да яде малко. Дойдете ли до света на сърцето, т.е. до света на чувствата, малко ще ядете. Ако искате да не страдате в сърдечния свят и си наложите няколкодневен пост на физическия свят, вие съвсем ще се объркате. Докато е във физическия свят, човек трябва да яде умерено; ако е в астралния свят, той трябва да пости; ако е в умствения свят, трябва да се въздържа; ако е в причинния свят, той е свободен да прави, каквото иска. Защо? Защото в причинния свят не се вършат престъпления. Каквото престъпление или зло да направиш на някого, то веднага се превръща в добро. В причинния свят всеки може да направи зло само на себе си, на никое друго същество. И като си причини някакво зло, той сам ще се мъчи. В Божествения свят пък съществува само добро. Там Любовта служи за мярка на отношенията. Божественият свят е свят на Любовта.

 

Като говорим за петте свята – физически, чувствен, умствен, причинен и Божествен, хората се спират пред причинния и Божествения – тях не познават. Първите три свята им са познати, защото се движат повече в тях. Като слушат да им се говори за причинния свят, те се чудят как е възможно там да не може човек да прави зло на другите, освен на себе си. Не само зло не могат да правят на другите, но и добро не могат да правят. Направят ли добро на някого, доброто пак се връща към тях. Доброто и злото, което човек прави в причинния свят, в края на краищата се връща към самия него. Значи в причинния свят няма нито злосторници, нито добродетелни хора.

 

~

Влезе ли добродетелен човек в причинния свят, всичките му добрини пропадат. Както книжните пари губят стойността си, така и добрините на човека в причинния свят губят своето значение. Следователно искате ли да бъдете добри хора, научете се първо да правите добро на себе си. Правите ли добро на себе си, вие сте на прав път. Ако правите добро на другите хора, вие сте на крив път. Защо? Защото това добро не е добро за вас. Истинско добро, което води човека в правия път, е това, което преди всичко е добро за него. Не е ли добро за него, а добро за другите хора, то не е добро.

 

Докато е на земята, човек не може да познае дали доброто, което прави на другите, е добро и за него. Това се познава само в причинния свят. Приложете същия закон и при храненето. Ако яденето, което предлагате на другите, е вкусно първо на вас, то ще бъде вкусно и на другите. Онзи, който разбира и оценява нещата, може да бъде мярка, с която да определя постъпките и отношенията си с другите хора. Някои правят добро с цел да бъдат добре на онзи свят. Те искат там да им се плаща за доброто, което са направили. Мислят ли така, те са на крив път. Преди всичко те няма да познаят ония, на които са правили добро.

 

Познаването на другите е в зависимост от познаването на себе си. Вие можете да познаете колко добър и умен е един човек по това, доколко познавате своята доброта и разумност. Човек трябва да се стреми да подобри живота си във всички светове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвам, че човек трябва да мисли първо за себе си, нямам предвид онзи груб, свещен егоизъм. Под думата „себе“ аз разбирам Божественото в човека. Първо ще мислите за Божественото в себе си. Като задоволите нуждите на Божественото в себе си, вие едновременно задоволявате нуждите на Божественото и в другите хора.

 

~

Човек трябва да работи! Дали е във физическия, или в духовния свят, работа се иска от него. Той ще отговаря за всяка своя мисъл, за всяко свое чувство и желание. Той трябва да ги приложи първо за себе си, а после за другите. Не прави ли същото изворът? Преди да има вода за себе си, той не може да даде на другите. Изворът дава от изобилието си. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот и на другите. Ако коритото му е празно, какъв ще бъде неговият живот?

 

Ще каже някой, че хората не са добри. Защо не са добри? Защото не са му дали това, което е очаквал. Наистина, като изучавате живота, ще видите, че всички хора, които дават, които работят за другите, минават за добри. Престанат ли да дават и да работят за другите, не са вече добри хора. Това е относителна преценка за човека. Докато някой ви помага, лекува, вие го считате за добър човек. Особено е добър, ако нищо не ви взима. Много лекари лекуват без пари, но и природата не търпи това. Тя балансира силите си. Ако лекува беден човек, тя плаща за него. Ако лекува някой богат, тя изисква от него да плати. Заплатата на природата се дава в злато, чиста монета. За всяко добро, направено от природата или от някой приятел, човек непременно трябва да плати. По какъв начин? По какъвто и да е начин, но да стане компенсация между изразходваните и придобити енергии.

 

Сега всички слушат, но искат да чуят нещо ново. Какво ново ги интересува? Те искат да се научат да лекуват. С една дума те искат да им се даде някаква дарба. Това не може да стане даром. Човек трябва да работи върху себе си, да развие известна дарба, да не чака наготово да му се даде. Всеки сам трябва да съзнае, че е добър за себе си и няма защо да прави усилия в това направление. Всеки в себе си трябва да каже, че е добър. За да подържа добротата си, първо човек трябва да има отношение към Бога, т.е. към Божественото съзнание в себе си. После вече идват отношенията към ближните.

 

Първото посещение, което човек трябва да направи със ставането си от сън, е да отиде в Божествения свят – в света на Любовта, и да се разшири, да се приготви да люби Божественото в човека. После ще отиде в умствения свят, където може да яде много, без страх, че ще се разболее от ядене. После ще посети астралния свят, където ще яде малко. Иска ли да си хапне повече, той ще слезе още по-долу, във физическия свят, където го чака голямо изобилие.

 

За да си изработят правилна философия за живота, хората трябва да познават своите прояви, да се разбират. Те живеят едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, но като не разбират законите на тия светове, понякога разменят нещата от единия в другия свят. Щом не могат да поставят всяко нещо на мястото му, те се натъкват на противоречия, вследствие на което страдат. Слушате някой да се оплаква, че е болен, че ще умре от глад. Той е болен, защото е в астралния свят, където трябва да яде малко, а не е привикнал на този живот. За да се излекува, лекарите му препоръчват силна храна, повече ядене. По този начин той слиза на физическия свят, където има голямо изобилие на храна.

 

Едно трябва да знаете: Докато сте в астралния свят, вие ще ядете малко. В астралния свят ще бъдете пчели, ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. Щом сте на земята, ще имате стомаха на човека. Като влезете в астралния свят, ще имате стомаха на пчелата. И най-после, като влезете в умствения свят, ще имате стомаха на слона – там много се яде. Значи това, което е благословение за умствения свят, не е благословение за астралния; благословението за астралния свят пък не е благословение за физическия.

 

~

Съвременните хора страдат от неразбиране на живота, който Бог е вложил в тях. ...Противоречията в живота на човека показват, че той не разбира нещата. Щом се натъкне на известно страдание, той трябва да се запита отде иде това страдание и защо иде. Като разбере, че страданието иде от физическия свят, човек може да се качи в астралния свят и да се освободи от него; ако страданието иде от астралния свят, човек може да се качи в умствения; ако иде от умствения свят, човек може да се качи в причинния, където работите се нареждат добре.

 

Ще кажете, че за да нареди работата си добре, човек трябва да мисли. Как трябва да мисли човек? Той трябва да мисли не само по физическия начин, но и по Божествен начин. Като мисли по Божествен начин, ще бъде добре за ума му; щом е добре за ума му, ще бъде добре и за неговото сърце; щом е добре за ума и сърцето му, ще бъде добре и за тялото му. За да постигне това, човек трябва да живее в причинния свят, където няма никакви престъпления. Влезе ли в този свят, човек може да направи зло само на себе си, на никого другиго. В този свят човек има възможност да се изправи. Ако всеки може да ви причинява пакости, вие сте в света на злото. За да се освободи от злото, човек трябва да напусне този низш свят и да се издигне в причинния или в Божествения свят.

 

Човек трябва да държи в ума си мисълта, че никой на никого не може да причини зло или добро, освен той сам на себе си. Това, което Христос е казал за самоотричането, подразбира, че всеки човек може да бъде господар на себе си, на своята съдба. Ако човек не мисли така, никой не може да му помогне. Бог, Който учи човека отвътре, всякога му нашепва: „Ти ще постъпваш с хората така, както аз постъпвам с тебе“. Искате ли да не страдате, идете в Божествения свят. Там и душата, и умът, и сърцето, и тялото ви ще бъдат неуязвими, както Бог е неуязвим.

 

Следователно решите ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от низшите светове – физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. Там всеки човек сам може да си причини някакво зло; там всичко е неуязвимо. Опита ли се някой да причини зло на другите, той сам ще падне в това зло, т.е. сам ще падне в низките светове. Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на земята, между ония хора, които обичат да правят зло.

 

Христос слезе на земята да научи хората, именно, на този закон. Той им доказа, че макар да е слязъл на земята, пак живее в Божествения свят, където никой не може да му причини зло.

Причинният свят

от тук

[Диана Илиева]

Кой и как определя някой като герой или нещо като героично?

Има ли герои в природата? Някой ще потупа ли по рамото семенцето, дето се е преборило със сушата и други неблагоприятни фактори и е успяло въпреки тях да покълне и израсте и да се превърне в голямо растение, полезно за целия свят?

Всички ние (не само хората) идваме на земята със своя си мисия, която понякога може да бъде нещо такова, че да бъде обществено видимо, да бъде нещо неконвенционално и тогава какво - хоп, класифицираме човека като герой. А може в следващия си живот човек да дойде на земята, за да поработи върху някакви свои кофти черти на характера, да възпита определени добродетели и за целта да бъде поставен в много лоши и неблагоприятни условия, животът му да е труден, изпълнен със страдания и ако все пак не се озлоби, ако успее да съхрани доброто в себе си, то той пак ще е изпълнил своята мисия, но никой няма да го брои за герой; той ще бъда в очите на другите просто един аутсайдер, един неудачник, несретник ... И този, втория живот може да е много по-ценен от първия - и за самия човек, и за света като цяло, защото човект е част от Цялото.

[Станимир]

Има ли герои в природата? Някой ще потупа ли по рамото семенцето, дето се е преборило със сушата и други неблагоприятни фактори и е успяло въпреки тях да покълне и израсте и да се превърне в голямо растение, полезно за целия свят?

 

Тук нямаме нито избор, нито усилия насочени от индивидуалния разум - знаеш това много добре. Дори и при животните нямаме достатъчно развито самосъзнание и респективно отговорност за последствията - положителни и отрицателни.

[Станимир]

Всички ние (не само хората) идваме на земята със своя си мисия, която понякога може да бъде нещо такова, че да бъде обществено видимо, да бъде нещо неконвенционално и тогава какво - хоп, класифицираме човека като герой. А може в следващия си живот човек да дойде на земята, за да поработи върху някакви свои кофти черти на характера, да възпита определени добродетели и за целта да бъде поставен в много лоши и неблагоприятни условия, животът му да е труден, изпълнен със страдания и ако все пак не се озлоби, ако успее да съхрани доброто в себе си, то той пак ще е изпълнил своята мисия, но никой няма да го брои за герой; той ще бъда в очите на другите просто един аутсайдер, един неудачник, несретник ... И този, втория живот може да е много по-ценен от първия - и за самия човек, и за света като цяло, защото човект е част от Цялото.

Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава?

[krasi 33]

Станимир:

"Смисълът на почитането на героите е в това да бъдем като тях, да достигнем или поне да опитаме тяхното ниво."

   Аз и много хора искаме да бъдем като Христос и да достигнем неговото ниво, по това се различаваме от хората които искат да са като героите си - кумирите си. В това е смисъла на духовния път, а не в героизма.

Станимир:

" Героят се определя от действията, а не от това какво някой мисли за него. Може да няма свидетели на героизма на човек - това прави ли го по-малко герой? Или пак ще търсим заобиколни думички като любов, мъдрост и т.н. и т.н.?"

  Като няма свидетели на героизма как разбираш че има герой и героизъм??? То много неща стават без свидетели, значи ли че те са геройски? Любовта, Мъдростта и Истината не са заобиколни думички а са стълбовете на които е изградена вселената и ти Станимир. Героите се опитват да заобиколят Христос и да ни кажат че не ни е много нужен.

Станимир:

 "Ти колко такива човека познаваш? А това с моженето на всичко осъзнаваш ли колко е смешно? Ами да такива богочовеци нямат нужда от герои - та те ги надвишават хилядократно. И да - героите не помагат... предразсъдъци, предразсъдъци, предразсъдъци... Само вярващите в Бог помагат! Алелуя!"

  Има много такива хора, в Агарта, в Шамбала и в други светове. Ако за теб моженето е смешно значи и Бог е смешен, защото Той може всичко. За мен и много хора, да се учим да можем повече е цел. Прав си като казваш че богочовеците нямат нужда от герои, и аз това се опитвам да обясня, сега само остава да разбереш че и ти си от тях, просто трябва да отхвърлиш от себе си заблудите на егото.

Станимир:

  "Ами цитирал съм, но кой да чете - нали по-важното е да се спори. Мога и още много да цитирам, само че нещата стават малко като бисерите и свинете и със сигурност това, което съм смятал да цитирам и да пиша по темата няма да го направя."

  Цитирай отново, може да съм ги пропуснал. 

 

Има ли герои в природата? Някой ще потупа ли по рамото семенцето, дето се е преборило със сушата и други неблагоприятни фактори и е успяло въпреки тях да покълне и израсте и да се превърне в голямо растение, полезно за целия свят?

 

Тук нямаме нито избор, нито усилия насочени от индивидуалния разум - знаеш това много добре. Дори и при животните нямаме достатъчно развито самосъзнание и респективно отговорност за последствията - положителни и отрицателни.

Много хора също нямат развито самосъзнание, за това Бог се грижи за тях така както и за семенцето, въпреки че те не осъзнават това. Това е проявена Божия Любов, Станимир. Бог се надява че тези негови деца ще се осъзнаят и ще тръгнат по пътя към "живот вечен..." За това работят и всички напреднали същества, за просвещението и въздигането на човека.

Станимир:

 "Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава?"

  Щом хората не могат винаги да преценят правилно нечии действия дали са героични защо са ни такива неточни преценки за герои и героизъм? 

  "²⁸ Исус им каза: „Истина ви казвам: в новия свят, който Бог ще установи, Човешкият Син ^[h] ще седне на своя славен ^[i]престол и всички вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола и ще съдите дванадесетте племена на Израел. ²⁹ И всеки, който е оставил дом, братя, сестри, баща, майка, деца или ниви, за да ме последва, ще получи сто пъти повече от това, което е оставил, и ще наследи вечен живот. ³⁰ Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а тези, които сега са последни, ще станат първи."

  Да, тези които са първи в човешката йерархия ще станат последни в Божествения свят, а тези които са последни в човешката йерархия ще станат първи в Божествената. Мисля че е ясно къде ще се намират героите. Нека всеки сам да прецени.

[Станимир]

"Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

Като себе си

 

"Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и на неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Измениш ли тази посока и поемеш [ли] посоката на намаляващите величини, ти сам се излагаш на мъчнотии и страдания. Ден след ден организмът ти ще слабее, лицето ти ще се набръчква и ще търсиш лекари да ти помогнат. В какво се заключава помощта на лекаря? Да покаже на болния пътя към растящите величини."

И отиде, та се пристави

 

"Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света.

 

Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот."

Добри плодове

 

"Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие."

Събиране и изваждане

 

"Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне. Христос се разтърси и те паднаха на земята - Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: Сега познавате ли, кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте, вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее."

Под тебе и над тебе

 

"Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници."

Вътрешна просвета

 

"Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее, и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека, и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и, без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува."

Неоцененото богатство

 

"Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят"."

Учене и служене 2

 

"Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат.

 

Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори."

Безопасният път

[Станимир]

Станимир:

"Смисълът на почитането на героите е в това да бъдем като тях, да достигнем или поне да опитаме тяхното ниво."

   Аз и много хора искаме да бъдем като Христос и да достигнем неговото ниво, по това се различаваме от хората които искат да са като героите си - кумирите си. В това е смисъла на духовния път, а не в героизма.

Ще обърна внимание на това мнение, защото то е доказателство за това, че ти не четеш мненията ми, а просто спориш за да се намираш на приказки. Не споменах ли ясно разликата между идолопоклонничеството и почитането на героите, но не ти продължаваш със словесните си спекулации. Е, преведох няколко цитата от Дънов, но както и предните съм сигурен, че и тези ще си отминат незабелязано и след време ще се появи още някой с твърдения относно отношението на П. Дънов към героите подобни на твоите. Истината е, че 99% от хората приемат беседите само дотолкова доколкото им е изгодно и се имат за последователи на П. Дънов само дотолкова, доколкото им е изгодно, а всичко казано от него, което някак си не се вързва със светогледа им, отминават с лека ръка. Е, ти може да си от единия процент изключения, но се съмнявам. Както и да е, аз не мисля че има повече какво да си кажем.

[krasi 33]

"Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

Като себе си

     В тази беседа Учителя говори за пълно себеотрицание, себеотрицание от егото и неговите желания. Такива хора са смели и решителни, и тук героя е употребен като синоним и по разбираемо определение на тези категории. Важно е съдържанието, а не формата Станимир. Много хора четат но малцина разбират, много хора гледат, но малцина виждат.

 

 "Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и на неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Измениш ли тази посока и поемеш [ли] посоката на намаляващите величини, ти сам се излагаш на мъчнотии и страдания. Ден след ден организмът ти ще слабее, лицето ти ще се набръчква и ще търсиш лекари да ти помогнат. В какво се заключава помощта на лекаря? Да покаже на болния пътя към растящите величини."

И отиде, та се пристави

  И тук Учителя говори за саможертвата и за това че човек трябва да се жертва ежедневно, а не само когато му е удобно, саможертвата е отричане отричане от егото и обединение с Бог и Христос. Отново героя тук е синоним на човека отрекъл се от себе си.

 

 "Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света.

   И тук учителя казва че трябва винаги да следваме Любовта, а не героите. После казва: "един ден хората ще ви признаят за герой" - който се стреми към човешкото признание ще е герой, който се стреми към това Бог да го признае и оцени ще се нарече Син Божии, всеки сам избира към какво се стреми.

 

 

"Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот."

Добри плодове

  Тук Учителя описва човешката представа за героя - не е безсмъртен защото не е възлюбил Бог и Христос, ближния си и себе си най накрая.

 

  "Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие."

Събиране и изваждане

 И отново словото на Учителя е за Любовта, за това че трябва да я проявяваме. Любящият не страда защото е победил егото си, страданията са за тези които все още се борят с него.

 

"Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне. Христос се разтърси и те паднаха на земята - Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: Сега познавате ли, кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте, вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее."

Под тебе и над тебе

Тук героя отново е синоним на Силния, силен е този които носи Любовта в себе си и я проявява непрестанно. Любовта прави човека силен, а не героизма.

 

"Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници."

Вътрешна просвета

  Злото е храна за силния изпълнен с Любов човек, защото само със силата на Любовта човек може да преодолее всяко зло и всякя преграда. Отново героя е синоним на човека изпълнен с Любов, Мъдрост и Истина.

 

"Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее, и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека, и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и, без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува."

Неоцененото богатство

  И тук героя е синоним на силния човек, този в когото Бог живее, а Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Слабия вижда силния като герой, защото още не е приел Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Направи ли го, слабият вече ще е силен.

 

"Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят"."

Учене и служене 2

  Всички трябва да бъдем силни (герои), а силата идва от проявената Любов, Мъдрост и Истина.

 

"Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат.

  Христос живее и проповядва за нас хората, да ни въздигне за "живот вечен", тои се жертва за нас което е възможно при пълно отрицание на егото. В такава среда Любовта, Мъдростта и Истината се проявяват в пълната си сила и човека не е подвластен дори на смъртта - Христос възкръсна от мъртвите да ни докаже точно това. Страданието се изразява имнно в борбата със заблудите на егото, а за да преборим егото се иска сила. Отново геройството е синоним на духовна сила.

 

 

Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори."

Безопасният път

  И тук смели са хората които живеят в Любовта, а героя е техен синоним. Ако трябва да избирам аз държа да бъда смел и силен, а не герой. Искам да проявявам Любовта, Мъдростта и Истината, а не героизъм. То е много просто, нека всеки сам да прецени.

    В заключение ще кажа че когато четем словото на Учителя трябва да се стараем да вникнем в съдържанието, а не да се хващаме само за думите които са само несъвършена изразна форма. Казано е че думите немогат да опишат Неописуемото и да обхванат Необятното. Неописаемото и Необятното е Бог. За това човек трябва да се научи да гледа с "духовни очи", това означава да чете между редовете, да възприема посланията и съдържанието на текста, а не отделни думи. За това много хора казват че когато четат библията не я разбират. За да се разбере Божието слово трябва да се чете със сърце, разум и дух, а не само с очи. И Христос казва: "очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне..."Учителя обяснява Божието слово чрез по разбираем начин именно като използва синоними като герои и героизъм, но това не променя съдържанието му. А съдържанието и от цитатите които си дал е че трябва да сме силни за да преборим егото си и да проявим заложената в нас Божествена същност. Да проявим Любовта, Мъдростта и Истината.

Отново искам да подчертая че тези думи не са насочени към никого, въпреки че повечето защитници на героите и героизма определиха моето ниво неколкократно. На този свят Учителя е само един - Бог, и само той определя нивото на всеки от нас. Хората които определят чуждото ниво имат още какво да научат за Любовта, Мъдростта и Истината.

Редактирано Март 24, 2013 от krasi 33