Духовният живот като героизъм

[Станимир]

Все пак темата е във „Философия“. Това означава тя да бъде разгледана от една по-обща и абстрактна гледна точка. В случая, дали някой се мисли за герой или не, няма нищо общо с темата. За съжаление повечето мнения бяха насочени в тази посока. „Този се мислел за герой“, „онзи не се мислел за герой“... „Духовно-извисените личности никога не са гледали на себе си като на герой“. Да, не са гледали, ама са били. Факт. Който отрича това, отрича самото духовно развитие и го принизява до обичайното хорско ежедневие. И колкото по-духовно извисена е една индивидуалност, толкова в по-голяма степен животът й може да се определи като героизъм. Или и това ще отречем?! Няма значение дали въпросната индивидуалност се определя като герой или не. Говорим за духовното развитие. Не за нечие конкретно духовно развитие, моето или нечие друго, не за нечия субективна (само)оценка, а за общия принцип. Или поне би трябвало, ако се придържаме към форума и темата. Всеки е герой в степен съответстваща на стремежа му към духовното. Тука местоимения като аз, ти, той, ние и т.н. нямат значение, нито нечия субективна оценка. Вече споменах: героя е герой независимо от това дали хората го оценяват като такъв или не. Това, което е зависимо от хорската оценка е не героизма, а славата. Хората могат да признаят някого за герой, но реално той може и да не е. Това, реалното, хората не могат да изменят. Малко ли са случаите в които престъпници са издигани до национални герои, а истински герои са били публично заклеймявани като престъпници? Такава е славата и тя далеч не се покрива с геройството.

„На всички хора, изобщо, предстои велика задача – да станат носители на новите идеи. Новите времена изискват нови хора – герои. За героя нито светът, със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от пътя му, или да го снемат от неговото място. Новият човек е човек на безсмъртието, на Вечния живот.“

(

Гордост и ревност

)

Когато тези думи са изречени, идеята е много ясна: всички хора да станат носители на новите идеи. Всички хора да бъдат герои. Не става въпрос човек да се самоопредели като герой за да изпъкне пред останалите, а ясно е написано – всички. Това разбира се е крайната цел, а човек трябва да започне от себе си. По духовния път не може да се върви без вдъхновение, без вяра в постижимостта на целта и без готовност да дадеш всичко от себе си за тази цел. А героизмът се определя от степента в която човек отговаря на последните три условия.

[Канел]

Говорим за духовното развитие...

По духовния път не може да се върви без вдъхновение, без вяра в постижимостта на целта и без готовност да дадеш всичко от себе си за тази цел. А героизмът се определя от степента в която човек отговаря на последните три условия.

Брат Станимир, защо фетишизираш "духовното развитие"?

[Диана Илиева]

Освен това всеки си е различен, има право да мисли така или иначе Във всеки случай никой на никого нито е искал, нито е забивал главата в калта.

Наистина - всеки е различен и всеки има право да си каже мисълта. Предполагам, че и аз? Знам, че нито на теб, нито на Канел ще ви хареса, а може и на доста други от форума - но аз предпочитам летящите хора пред пълзящите - това е. А по отношение на духовността - определено не съм такава. Повече съм от светските. Ако бях истински последовател на Учителя - щях смирено и търпеливо да мълча може би. Както правят някои други на които се възхищавам.

Не бих искала да ме разберете погрешно - за мен от летящите сте и ти, и Канел, и Вятър..., но защо не ви харесват другите - не знам?

Ох, Ани, по-скоро аз вече не знам как трябва да си формулирам мислите, за да бъда разбрана правилно. Но може би няма и смисъл. Ще отговоря само на това, което си подчертала - добре, разбрах какво предпочиташ ти и уважавам много твоето предпочитание; а аз предпочитам първо да не деля хората на летящи и пълзящи и второ - забелязвам, че болшинството хора са между тези две крайни положения - лошо ли е и имам ли право на такива предпочитания? Или пак ще ми се разсърдиш?

А по отношение на духовността - казах, че предпочитам да не деля хората; такива мисли (в предишния ми пост) се пораждат в мен само и единствено, когато се сблъскам с такава показна, фалшива духовност. И в интерес на истината след това бързо забравям за това. Това е

Извинявам се, че постът ми е извън темата. Ако сметнете за необходимо, изтрийте го.

[Ани]

Освен това всеки си е различен, има право да мисли така или иначе Във всеки случай никой на никого нито е искал, нито е забивал главата в калта.

Наистина - всеки е различен и всеки има право да си каже мисълта. Предполагам, че и аз? Знам, че нито на теб, нито на Канел ще ви хареса, а може и на доста други от форума - но аз предпочитам летящите хора пред пълзящите - това е. А по отношение на духовността - определено не съм такава. Повече съм от светските. Ако бях истински последовател на Учителя - щях смирено и търпеливо да мълча може би. Както правят някои други на които се възхищавам.

Не бих искала да ме разберете погрешно - за мен от летящите сте и ти, и Канел, и Вятър..., но защо не ви харесват другите - не знам?

Ох, Ани, по-скоро аз вече не знам как трябва да си формулирам мислите, за да бъда разбрана правилно. Но може би няма и смисъл. Ще отговоря само на това, което си подчертала - добре, разбрах какво предпочиташ ти и уважавам много твоето предпочитание; а аз предпочитам първо да не деля хората на летящи и пълзящи и второ - забелязвам, че болшинството хора са между тези две крайни положения - лошо ли е и имам ли право на такива предпочитания? Или пак ще ми се разсърдиш?

А по отношение на духовността - казах, че предпочитам да не деля хората; такива мисли (в предишния ми пост) се пораждат в мен само и единствено, когато се сблъскам с такава показна, фалшива духовност. И в интерес на истината след това бързо забравям за това. Това е

Извинявам се, че постът ми е извън темата. Ако сметнете за необходимо, изтрийте го.

Не знам защо всички видяхте в моите постове агресия. Всъщност и аз смятам, че хората са най-различни и харесвам всички. Или почти всички... Написах на ЛС на теб и на още един от писалите тук защо имам "алергия" към пълзенето и сивата маса. Дано сте ме разбрали.

Някой може да "лети" в дадени области, а в други да "пълзи". Просто исках да кажа, че на мен ми харесва "летенето". На всеки му се е случвало може би такова състояние? Това според мен е докосване ако не до Божественото, то поне до по-висшите сфери...

Само това исках да споделя.

[Мария-София]

Говорим за духовното развитие...

По духовния път не може да се върви без вдъхновение, без вяра в постижимостта на целта и без готовност да дадеш всичко от себе си за тази цел. А героизмът се определя от степента в която човек отговаря на последните три условия.

Брат Станимир, защо фетишизираш "духовното развитие"?

За много от участниците в този форум духовното развитие е цел и смисъл на живота .

[Станимир]

Говорим за духовното развитие...

По духовния път не може да се върви без вдъхновение, без вяра в постижимостта на целта и без готовност да дадеш всичко от себе си за тази цел. А героизмът се определя от степента в която човек отговаря на последните три условия.

Брат Станимир, защо фетишизираш "духовното развитие"?

Може би го фетишизирам, но това не е сляпо преклонение, а по-скоро стремежът към духовното е нещото което изпълва живота ми със смисъл. Защо? Защото смятам, че да се развива духовно е естественото положение за човека. И това, че духовното развитие би трябвало да е нещо естествено не отменя нуждата от героизъм при осъществяване на развитието, която нараства пропорционално със самото развитие.

[Ани]

Може би го фетишизирам, но това не е сляпо преклонение, а по-скоро стремежът към духовното е нещото което изпълва живота ми със смисъл. Защо? Защото смятам, че да се развива духовно е естественото положение за човека. И това, че духовното развитие би трябвало да е нещо естествено не отменя нуждата от героизъм при осъществяване на развитието, която нараства пропорционално със самото развитие.

Не отговорих на Диана за духовното, но и аз мисля като Станимир. Имаше една тема – кое е по-страшно от смъртта. Ами според мен това е духовната смърт. Ако човек спре духовното си развитие.

А колкото до това дали светските хора имат такова развитие – имат го! Една майка, която жертва всичко за децата си/детето си, дори и да е атеистка, според мен се развива духовно. Дори и да не го осъзнава. Духовното се е е преплело навсякъде около нас. Особено в ликвадицанионния век в който живеем. И е героизъм, когато един човек, осъзнал го – да отстоява своите убеждения. Независимо от всичко и всички!

Дали Бог ще е вън от нас или вътре – няма значение!

Редактирано Декември 29, 2010 от Ани

[Guest Мона]

Преглеждам и други теми, теми на деня дори - най-често повтаряната дума е духовност, духовен ...

Всъщност аз така и не разбрах какво се визира под духовен и духовност? Ако се прави връзка между духовност и знаене на езотерични истини, преследване на здравословен начин на живот, какъвто и да е той, четене на книги за Бога - такова нещо аз не мога да нарека духовно.

Духовно, за мен, ще е онова знание, което те кара да учиш езици, да четеш много, да си социален и познаващ реалността. Често "духовното: по смисъла на духовен (божии), е своего рода бягство от реалността.

За пример: Сартр е духовен човек, Камю, Джоузеф Кембъл, Юнг, Петър Увалиев - наистина странници, духовни емигранти - увлечени в своя устрем и давайки познание и светлина на света.

А героят, търсенето на героя и пътят на героя са перфектно описани от Джоузеф Кембъл, а преди това и от Юнг - основен архетип за всяко човешко израстване. Геройството просто е жертвата, която трябва да направи Аз-а е да се прости с илюзиите на несъзнаваното си, на несъзнавания си живот. Това е всичко. Геройството е да се видиш в огледалото, преминавайки през бурите и страданията.

В крайна сметка, всеки, който желае да знае повече, ще плати затова с илюзиите си за спокоен живот.

Така мисля аз.

Редактирано Декември 29, 2010 от Мона

[Розалина]

Преглеждам и други теми, теми на деня дори - най-често повтаряната дума е духовност, духовен ...

Всъщност аз така и не разбрах какво се визира под духовен и духовност? Ако се прави връзка между духовност и знаене на езотерични истини, преследване на здравословен начин на живот, какъвто и да е той, четене на книги за Бога - такова нещо аз не мога да нарека духовно.

Духовно, за мен, ще е онова знание, което те кара да учиш езици, да четеш много, да си социален и познаващ реалността. Често "духовното: по смисъла на духовен (божии), е своего рода бягство от реалността.

За пример: Сартр е духовен човек, Камю, Джоузеф Кембъл, Юнг, Петър Увалиев - наистина странници, духовни емигранти - увлечени в своя устрем и давайки познание и светлина на света.

А героят, търсенето на героя и пътят на героя са перфектно описани от Джоузеф Кембъл, а преди това и от Юнг - основен архетип за всяко човешко израстване. Геройството просто е жертвата, която трябва да направи Аз-а е да се прости с илюзиите на несъзнаваното си, на несъзнавания си живот. Това е всичко. Геройството е да се видиш в огледалото, преминавайки през бурите и страданията.

В крайна сметка, всеки, който желае да знае повече, ще плати затова с илюзиите си за спокоен живот.

Така мисля аз.

Мона,в едно си права,че когато една дума се употребява много често и навсякъде,тя се изхабява и губи енергийния си заряд.Всъщност и Учителят ни казва това,като в неговия пример става дума за думата любов.

Изкуших се да отговоря,защото ми стана интересно твоето неприемане на духовността ,като "..........знаене на езотерични истини, преследване на здравословен начин на живот, какъвто и да е той, четене на книги за Бога - такова нещо аз не мога да нарека духовно." и същевременно определението ,че :"Духовно, за мен, ще е онова знание, което те кара да учиш езици, да четеш много, да си социален и познаващ реалността. Често "духовното: по смисъла на духовен (божии), е своего рода бягство от реалността."

В мен се породи спонтанен въпрос.Ханибал Лекстър (популярния герой от "Мълчанието на агнетата") духовен ли е ,при положение,че знаем за него от книгата и филма следното:

Ханибал е изключително проницателен и прозорлив. Ханибал също така е и много интелигентен и начетен. Има дълбоки познания за изкуството, литература, музиката и повечето науки. Свири на пиано, рецитира поезия, прави жерави от хартия, демонстрира познания по физика, химия, зоология.Освен това е социален и перфектно запознат с реалността .Разчита много правилно хората, разбира мотивите им да се държат по определен начин и бързо напипва точно и прецизно най-тънките струни от характера и душата им.И на фона на цялото това знание и качества е канибал.

Двете неща,които ти на практика противопоставяш,аз приемам като минимално необходими условия за всеки човек ,предхождащи тръгването му по пътя на духовното израстване.Важно е да се чете,да се образова човек,да знае езици,да е социален.Тези всички неща съвсем не пречат ,даже напротив често именно тези придобити знания,изпращат хората,които ги притежават към търсене на езотерични знания,търсене на Бог,четене на Бибията,ако щеш,търсене на здравословен начин на живот.Защо е нужно да противопоставяме ,вместо да приемем и двете и в крайна сметка да признаем на всеки правото да бъде себе си.

Поздрави.

Редактирано Декември 29, 2010 от Розалина

[Guest Мона]

Изкуших се да отговоря,защото ми стана интересно твоето неприемане на духовността ,като "..........знаене на езотерични истини, преследване на здравословен начин на живот, какъвто и да е той, четене на книги за Бога - такова нещо аз не мога да нарека духовно." и същевременно определението ,че :"Духовно, за мен, ще е онова знание, което те кара да учиш езици, да четеш много, да си социален и познаващ реалността. Често "духовното: по смисъла на духовен (божии), е своего рода бягство от реалността."

В мен се породи спонтанен въпрос.Ханибал Лекстър (популярния герой от "Мълчанието на агнетата") духовен ли е ,при положение,че знаем за него от книгата и филма следното:

Ханибал е изключително проницателен и прозорлив. Ханибал също така е и много интелигентен и начетен. Има дълбоки познания за изкуството, литература, музиката и повечето науки. Свири на пиано, рецитира поезия, прави жерави от хартия, демонстрира познания по физика, химия, зоология.Освен това е социален и перфектно запознат с реалността .Разчита много правилно хората, разбира мотивите им да се държат по определен начин и бързо напипва точно и прецизно най-тънките струни от характера и душата им.И на фона на цялото това знание и качества е канибал.

Прекрасно знаеш, че няма как да ти отговоря на този въпрос, а и този въпрос е от естеството на психиатрията или на психологията; освен това е частен случай, извън характерното за интелигентните хора поведение; дорй той (Лектър) е идеалният пример за социопат. Но, ако отпусна въображението си, то мога да приема Лекстър за герой, по смисъла на изяждането - канибализма: другите хора са неговият липсващ Аз, и когато този аз бива унищожен, той е намерил отново спокойствието. Но тук жестоко излизаме извън контекста на темата.

Мога да го приема и за духовен: има духовни познания и интереси, което не значи морални или нравствени.

Май пак трябва да се връщаме към Кант и Хегел

По същата логика, духовни ли са били маите или ацтеките, които са избивали масово хора за своите ритуали; или която и да е нация, за която кръвта е единствената възможна духовност и само по този начин успяват с болните си глави да възстановят равновесието.

Единствено нашето време дава основания за геройство по смисъла на огромната празнота, образувала се в душите на хората (особено след Първата световна война) и търсенето на смисъла: Аз-ът трябва да бъде намерен и реабилитиран, но не за сметка на архетипа. Не мисля, че спасението е навън (имам предвид дори не и в източните религии, които ни упояват като наркотик), борбата е винаги вътрешна: 300-та дяволи са в нас и обикновено са проекция на страховете ни: хайде да убием дракона и едва тогава ще бъдем герои

Редактирано Декември 29, 2010 от Мона

[Розалина]

Ханибал е частен случай и слава на Бог,че е така.

Аз само предложих да не противопоставяме ,а да примирим и приемем в себе си нещата,които в твоето мнение бяха подчертано противопоставени.Затова избрах този драстичен пример.

Що се отнася до празнотата вътре в нас,мисля,че ако човек насочи внимание в дупката,ще я направи още по-дълбока.Каквото мислим,това става,това сме.

[Вятър*]

На всеки герой му е нужен противник ( бил той 3 глава ламя, несправедливост и т.н.)- няма лошо, ако с мненията си му създадем основа за това. Трудно е в днешно време да намериш противници, които да те "поведат" по геройски път.

п.п. на места из форума жертавата се определя като : геройство, духовност; Част от пътя, но не и преднамерана и в двата случая. В случая с темата и отдаването на "геройски" живот волево, по- скоро би клоняла към аскетизъм.

[Станимир]

От противници никой никога не е бил лишен. Даже са в преизобилие. Понякога ни се струва че ги няма, когато стоим на едно място или вървим назад, но всъщност именно тогава противниците ни водят. Та както пишеше в една книга: „Бой се се повече от тях когато не ги виждаш“.

[Мария-София]

Аскетизмът си идва закономерно на даден етап на отделяне от суетата на светския живот,

Защото консумацията и свръхпотреблението е приоритетно за материалните хора в ниските вибрации.

а "геройският живот" върви в комплект със силен вътрешен стремеж, а не с воля.

[Вятър*]

а "геройският живот" върви в комплект със силен вътрешен стремеж, а не с воля.

волево е различно от воля

много често на вътрешната сила и стремеж се появява равно по сила и обратно по посока противодействие - страх, нежелание, отричане, отказване ; Да се отдадеш волево е да направиш (така тиражирания тук) свободен избор. Няма романтизъм във вътрешния стремеж. Всички сте вижали хора, като маймунките, които чуват, но си запушват ушите, виждат и си затварят очите....

[Guest Христо]

Аз не искам да посрещам трудностите негеройски, камо ли страхливо и малодушно. Затова е нормално да искам да съм герой, ако не си герой ти си негерой.

[Деанна]

Мисля, че героизма е неосъзнато действие.

Каквото и голямо добро да направи човек, ако си мисли, аз ще направя добро, или аз сега правя добро - това вече е някаква корист и не е саможертва.

И като казвам неосъзнато, нямам в предвид безотговорно, от неосъзнат човек, нещо случайно. А че не съзнава, величието на постъпката си, не го прави да да стане герой, прави го защото така чувства, че трябва да постъпи.

Тези, които стават герои непременно са именно хора на високо духовно ниво.

[Станимир]

Тук не съм съвсем съгласен. Да, има много случаи на геройство, когато хората не осъзнават величието на подвига, който извършват. Дори може би в повечето случаи е така. Но не е задължително. Какво излича: че един далновиден и мъдър човек осъзнаващ последствията от постъпките си, не е способен да извърши подвиг? Не, способен е, и мисля, че неосъзнатостта не е задължителна. Човек може да осъзнава, че извършва геройство и въпреки това да действа безкористно, без стремеж към слава и егоизъм. Най-яркият пример е Христос на кръста. Той е знаел значението на действието си и славата, която ще последва.

[Деанна]

Христос не е правел геройство, а жертва, не за слава, а за спасение.

В една книга прочетох интересно послание:

Ако Бог смяташе, че имаме нужда от знание, щеше да ни изпрати Учен.

Ако Бог смяташе, че имаме нужда от пари, щеше да ни изпрати Икономист.

Ако бог смяташе, че имаме нужда от дом , щеше да ни изпрати Строител

Но, Бог реши, че имаме нужда от прошка и затова ни изпрати Спасител.

Това е донякъде игра на думи. Христос ни донесе и познание - така, че той е и Учител

Не ни научи, как да бъдем богати, но откупи по-ценното душите ни, не с пари с жертвата си

Не ни научи как да си построим дом тук, но ни обеща на небето да се завърнем.

Обикновено най-големя, човешки подвиг е да даде живота си за да спаси друг/други. Но ако изхождаме, че най-ценното е живота.

Христос, не е смъртен, така че умирайки на кръста не жертва живота си. Неговата жертва е в това, че като безсмъртен живя трудния живот на един обикновен човек. Унижеинието и мъчението на кръстта, са част от този труден живот, най-трудната да умре. Защото смъртта плаши с две неща: че след нея всичко свършва, и другото е мъчението при умирането.

Но за Христос не свършва нищо след смъртта, затова умирането му е част от трудния начин на човешко съществуване.

Мисля, че нещата са несъизмерими межу човек герой и Христос.

Но да, има хора, които съзнават че правят нещо специално, но не славата и увенчаването им като герои ги мотивират за този акт. Винаги има възможност, никой да не разбере за саможертвата им, но това изобщо не ги притеснява, само акта, който щ е помогне за каузата за която ще се жертват.

Нито, аз нито ти нито кой да е от нас не знае какво е да жертваш живота си за някого, защото още не сме го изпитали. Със сигурност обаче сме правили мънички жертви в името на нещо добро.

Ако съдя по усещането, когато участвам в нещо "съдбовно", човек не мисли по обичайния начин. Не е трезв, има приток на адреналин. Света почти изчезва. Остават само най-важните неща.

И да осъзнава, че прави нещо голямо в такъв момент не е едно от тях. Мисълта е само, че трябва да го направи и това е най-важното.

Прави го съзнателно, отговорно, но неосъзнаващ, колко важно ще е делото му за другите. Дори да има време да го обмисли, пак не може да е трезв, тоест пак суетата е изчезнала и не може да осъзнае, ето аз ще направя велико дело, защото е под адреналин. Самата мисъл, че ще направи нещо голямо, кара тялото да отдели тези вещества в организма.

Така, че спор няма. Съзнателно се прави действието, съзнава се че е важно и голямо, но самото геройство не се съзнава, просто е невъзможно - то автоматически би превключило съзнанието на друго по-ниско ниво.

[B__]

„На всички хора, изобщо, предстои велика задача – да станат носители на новите идеи. Новите времена изискват нови хора – герои. За героя нито светът, със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от пътя му, или да го снемат от неговото място. Новият човек е човек на безсмъртието, на Вечния живот.“

(

Гордост и ревност

)

Ние често говорим за духовното и се стремим към воденето на един по-чист и разумен живот. Рядко обаче възприемаме Духовния Път, като Път предназначен за герои. И дали въобще разбираме същността на думата „герои“?

Нека да поговорим за героизма в стремежа към духовното. Има ли го? Осъзнаваме ли го? В какво се състои?

За да намериш себе си, трябва да пожертваш себе си. Би могло да се нарече и героизъм

[Ники_]

Най-първо, трябва да се родиш по плът. А след туй трябва да се родиш по Дух. Роденото по плът върви по закона на индуското учение за кармата. Този въпрос и досега седи неразрешен. Поддържате, че човек трябва да се въплъти втори път. Като се родиш по плът, после трябва да се родиш и по Дух. Единият процес е несъзнателен. Баща ти и майка ти знаят, че се раждаш, а ти не помниш. При другия процес ти сам ще знаеш, че си се родил от вода и Дух. Та казвам, ако човек в този живот не се роди два пъти, пак ще действа колелото на кармата, тя се увеличава. Втория път, ако не се роди по Дух, не го чака добро, върви в низходяща степен. Ако се роди по Дух, върви във възходяща степен. Втория път, като се родиш по плът, пак трябва да се родиш по Дух. Третия, като се родиш по плът, пак трябва да се родиш по Дух. Вие питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Вие може да кажете, че човек трябва да яде. Да яде, но как? Като яде, да е недоволен? Не. Да яде, че да е доволен. Да има едно приятно чувство, да се радва. След като си ял, увиваш се, заболял те коремът. Туй ядене не струва. По плът ядене, то е коремоболие. Що е раждане по плът? Коремоболие. Що е раждане по Дух? Ще се радваш. Казваш: „Искам така да ям.“ Ако те заболи корем, то е ядене по плът. Ако не те боли корем, по Дух е яденето. Всякога, когато ядеш зле, е по плът. А когато ядеш добре, е по Дух. Ясна да бъде идеята ви.

Пита Го Никодим и Христос му казва: „Ти си учител Израилев, тия работи не ги ли знаеш?“ За да родиш, ти трябва да се смалиш. Когато минаваш през голяма врата, няма какво да се смаляваш. Да допуснем, че отиваш в един двор с каруца или с автомобил, а вратата е много малка. Ще оставиш автомобила и ще влезеш сам през вратата. Не може да влезеш с автомобила вътре. По плът роден значи с автомобила си влязъл в двора, а по Дух роден значи вратата е много малка, тесен е пътят. Следователно, щом дойде твоят автомобил, и шофьорът отвън ще остане, и ти ще излезеш из автомобила, ще влезеш в тази врата и ще идеш на гости там, дето те викат.

Сега вашето разбиране какво е? Вие, като влезете в онзи свят, викате другите хора. Вие още сами не сте влезли, а викате другите да дойдат там. Някой път говоря, и вие казвате: „Елате да слушате.“ Онзи, който слуша, казва: „Я е вярно, я не. Такива работи всеки ги казва.“ Щом слушаш Божественото Слово, ако не се запалиш от него, ти не го разбираш. Когато слушаш едно Божие Слово, ако сърцето ти не гори, когато слушаш едно Божие Слово, ако умът ти не свети, когато се говори Словото Божие, ако душата не проявява своята сила – не разбираш Словото Божие. Вие казвате: „В наши времена да е говорил Христос.“ Ако беше във вашите времена, мислите ли, че ще Го разберете по-добре? Ще ви каже Христос: „Напусни жена си, ти не може да живееш с нея. Напусни я, да си намери друг, да си живее с него, и ти да проповядваш.“ Казваш: „Как ще я напусна?“ Ти си търговец, Христос ти казва: „Раздай всичко и иди да проповядваш.“ Казваш: „Как ще раздам, деца имам?“ Ние всички искаме лекия живот. Аз толкоз години гледам, и това не ми харесва. Аз не виждам герои.

из "Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София)

Герой - на гръцки "Херос" - Пробуден за духовни знания, който извършва подвизи в полето на духа за овладяване на скритите сили в себе си. Посветен в тайните знания за космическите закони, които управляват Видимия и Невидимия свят. Напр. Героят Херакъл /Херкулес/ извършва 12 подвига, за да бъде допуснат до Елевсинските мистерии. Всъщност тези подвизи са изпитание за духовна издържливост и за да получи Посвещение. Тълкуването на 12-те подвига е следното:

1. Убиване на гордостта и надменността;

2. Унищожаване на егоизма;

3. Добиване на кротост, доброта и красота;

4. Овладяване на агресивността;

5. Отказ от материално притежание;

6. Изчистване на тялото, душата и духа;

7. Овладяване на сексуалната енергия;

8. Овладяване на желанието за власт;

9. Добиване на вътрешен мир;

10. Получаване на първите духовни знания за живота и смъртта;

11. Получаване на висши езотерични знания за същността на нещата и скритите сили в човека;

12. Приемане на саможертвата и получаване на безсмъртие.

из http://www.vezneva-p...com/bg/dict.php

Що е то героизъм?

Да подвизаваш!

Не е лесно, защото Божията Любов е изпепеляваща и там две воли на може да съществуват:

„Господ нас не ни обича.“ Не е право. Ние всички страдаме от чрезмерна Божия любов, повече ни е обичал, отколкото заслужаваме. От любов страдаме, не от безлюбие.

http://www.beinsadou...res.php?id=3218

Ние, жителите на Земята, сме се приближили на такова разстояние до Слънцето, каквото е нужно. Ако се приближим повече до Слънцето, нашите очи не могат да издържат на тази светлина и нашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи. Някои от вас искате да имате Божията Любов. Тъй, както разбирате, човек не е в състояние да издържи Божията Любов. Един евангелски проповедник се е молил да опита Божията Любов. (Това е било в Бургас.) Той се молил, и нещо му казвало: „Още не си за Любовта.“ Казва: „Аз искам да опитам Любовта, Божията Любов, каква е.“ Молил се е дълго и една вечер иде едно същество и в него се запалва един огън, той ляга на корема си и започва да рита. Рита, рита и казва: „Господи, моля Ти се, ще се пукна, повече не искам от тази Любов.“

В света Любовта разпъва човека. Като влезе, като дойде, тя го надува като гайда, и ако не знаеш да свириш, ще се пукне гайдата. Като се отвори тази гайда, свирѝ. Ако не знаеш как да я отвориш, опасна работа е.

из "Възлюблени"

Човек трябва да е готов, трябва да е преданноотдаден, трябва да е себеотдаден до край, до смърт. Трудно е, не е лесно. Колкото повече себеотдаденост, толкова повече Любов към теб се спуска, толкова повече и "мазето" ти се осветява и по-видно става какво има в него.

Това са посвещения, това е героизъм, това е отчистване на греховното в човека, на несъвършеното, на порочното, на неправдата. Трудно е, не е леко.

12 посвещения са нужни да измине всеки.

В Дао това се води за Голямата небесна орбита/циркулация - отнасяща се до 12-те канала. преди това човек преминава през Малката небесна орбита, отнасяща се до задния и предния срединни канали. По тях в първом протича Енергията/Чистота/Светостта.

И тъй, докато не се измени всяка клетка, всеки корен на клетката, сиреч ДНК-то. Това вече говорим за тотална промяна, готова за Възнесение ("Славно тяло", според Християнството - http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2 ; Йоан 20:17), говорим за ново същество по плът и кръв.

Колко от това искаш и колко би могъл да понесеш?

Ето това е въпросът, който стои днес пред всеки.

До каква степен ти е героизма?

Колко неща те спират? Привързаности, страхове, очаквания... опасения, навици...

Да, затова Учителя казва че не вижда герои!

Малко са. Само няколко съм виждал.

Редактирано Септември 9, 2012 от Ники_

[Станимир]

"Казвам: Освен външната борба на човека с мечката, съществува и вътрешна борба. Често човек се бори със своите мисли, чувства и постъпки и, ако те го победят, той пада на земята. Какъв герой е оня, който не може да издържи в борбата със своите мисли, чувства и постъпки? Външната борба отчасти е завършена. Сега човек се бори вътрешно и, ако не успее в тази борба, не може да се нарече юнак. Геройството трябва да се пренесе вътре в човека.

...

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки, да ги прилагате в живота си. Не може ли да ги прилагате, ще приличате на оня млад момък, на когото баба му казала: Синко, ела, баба да ти бае, като срещнеш мечка, да не те напада. Той казал: Бабо, по-добре ми бай, никак да не ме среща мечка. Това е по-добре за мене. Как мислите, кой от двамата е по-умен: бабата или внукът? Според мене, бабата е по-умна. Вие ще кажете, че оня, който писал тоя анекдот, дал криво тълкуване. Той искал да каже, че внукът не вярвал в баенето на баба си. Тя била умна жена, искала да каже на внука си, че трябва да учи, да знае езика на мечката, да се разговаря с нея. Който не знае езика на мечката, тя всякога ще го тъпче и плюе. Човек е господар на това, което разбира. Ако не разбира нещо, той му става роб. Значи, ще владееш, което разбираш; ще те владее, което не разбираш. Кое е по-силно: воденичното колело, или водата, която го върти? Привидно, колелото е по-силно, защото е твърдо, яко. Всъщност, водата е по-силна.

...

Сега вие търсите начин, как по-лесно да излезете от затвора. – Няма лесен път. – Ще се самоубия. – Ще се натъкнеш на по-голямо зло. На страхливия човек работите не вървят добре. Той не може да намери правия път. Ако си герой, лесно ще го намериш. – Ще отстъпвам. – Ако си юнак, ще знаеш, как да отстъпиш. Ако си страхлив, и с отстъпване няма да имаш успех. И на другия свят да отидеш, пак ще те върнат на земята. Другият свят е за героите. Казано е в Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. Казваш: Така се говори, но ние не сме баби. – Според мене, всички сте баби, страхливци сте. Учете, мислете правилно, за да се подмладите. Вие се нуждаете от истинско знание. Бъдете герои, да се борите не само с един противник, но с много, и всички да победите. Казваш: Победих неприятеля си. – Още много неприятели имаш. Ще вземеш нож и револвер, ще минеш край неприятелите си и ще воюваш, докато ги победиш. След това ще отидеш пред вратата на Царството Божие, там ще сложиш ножа и револвера и ще станеш свободен човек. Ще дойде ден, когато ще победиш всичките си врагове.

 

Като говоря за борба, аз взимам тази дума в широк смисъл. Всеки човек се бори, докато разреши известен въпрос. Щом го разреши, борбата свършва. Героите се борят. Страхливите не обичат борбата. – Кой е страхлив човек? – Който лъже, който не държи на обещанието си, който нищо не работи, не учи. Ще се бориш, ще учиш, ще работиш. Иначе, никаква култура няма да придобиеш.

...

Като ученици, вие трябва да правите преводи на явленията в живота и в природата, и да се домогнете до техния вътрешен смисъл. Трябва да знаете произхода на всички неща, на противоречията, на всички мисли и чувства, които се явяват в ума и в сърцето ви. Ако не дойдете до вътрешната философия на живота, не може да разберете сегашния си живот. Много мъчнотии ще срещате, но трябва да ги разрешите. Ако не ги разрешите, ще ви осмеят. Не си правете илюзии да мислите, че ще вървите по гладък път. Христос, най-великият човек в света, беше подиграван и осмиван. Най-после Го разпнаха и Му казаха: „Като си Син Божи, слез от кръста!“ Няма човек на земята, който да не е бил осмиван и подигравай. Ако мислите, че вие ще минете по друг път, лъжете се. Че ще ви осмиват и подиграват, в това няма нищо лошо. Вашата задача е да търсите причината за това и да се поучавате. Това значи, да бъдещ герой. Герой е оня, който може да се справя с мъчнотиите си.

 

Какво разбрахте от днешната лекция? – Че не сте герои. Ако досега сте мислили, че сте герои, днес разбрахте, че не сте такива, но може да станете – от вас зависи.

...

Сега, да не оставя в ума ви мисълта, защо живеете. – Живеете, за да намерите разрешението на живота. Живеете, за да станете истински герои. Колкото пъти те бият, кажи: Ще стана герой! Страхливият се обезличава, но герой не става. За страхливия никой не си спомня, а за юнака – всички. Вие сте кандидати за герои, но още не сте истински герои. Никой от вас още не е бил професора си. Други хора може да сте били, но оня професор-герой, никой не се е докоснал до него. Ще кажете, че професорът не се бие. – Бие се, но трябва да знаеш, кога и как да биеш. Под „професор“ разбирам съдбата. Помни: Професорът, с когото трябва да се справиш, това е твоята съдба. Ще срещнеш професора си и ще застанеш пред него като ученик. Като разбере, че си страхлив, той казва: Този ученик да излезе вън! Не го искам при мене. Ако си умен, смел и даровит, той казва: От този ученик ще излезе нещо. Съдбата е безпощадна, строга, но справедлива. Някога тя постъпва с хората така, както е постъпил Тарас Булба със синовете си. Бащата, т. е. съдбата изпитва сина си, но и синът изпитва баща си. Синът казва: Как така ще оставя баща ми да ме бие? Запретва се синът, запретва се и бащата и се бият. Бащата казва: Бива го този синковец!

 

Желая на всички, и вие да бъдете такива юнаци, да се биете със своята съдба. Не да се биете със слабия и да го победите, но да се биете със силния. Ако не си се борил със своята съдба, със своя професор, не си никакъв юнак."

 

От Свободата

[Станимир]

"Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава.
Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.

 

Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди
години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.

 

Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души."

 

От От сърцето

[Станимир]

Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.

 

От Пътя на енергията

[B__]

Абе Станимир, ти за герой ли се мислиш?!?!?