Духовният живот като героизъм

[Пламъче]

Ани!

Учителя ни е съветвал:

"На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. "

този пост говори сам...

[Канел]

Типично по нашенски – ако някой е разперил криле – дай да му ги резнеме.

Не, просто се опитваме да покажем на брат Станимир, че подхожда с грешна мотивация. В края на краищата нали за това е отворил темата - за да си "свери часовника", предполагам.

Хубаво е човек да взема пример от героите, но не може сам да си определи мястото сред тях. Това е като самоанализа при психоаналитиците - колкото и да си добър, трябва някой друг да те анализира, не може сам.

Защо на някои много им харесва да твърдят, че членовете на бялото братство са луди, психично болни или лелки и бабишкери предимно...? И никой не смее и дума да им каже. Не видях подобна реакция на този пост. Всички го приехте като нещо нормално... като забавна весела шега...

Повярвай ми, Ани, ако искам, мога така да те обидя, че да ти изтръпнат ушите, без да кажа дори една обидна дума. Всичко зависи от вложените чувства .... е, и от приемника де.

Днес от вас се изисква повече почитание. Българите, изобщо, са груби. И между вас има нежни, внимателни, обаче повечето са груби. Казвам ви една истина.

Поздравът на Любовта

Това си е вярно.

И аз си мечтая някой ден навсякъде да говорим на правилен български език на академична висота, да се отнасяме галантно и джентълменски едни с други, да се поздравяваме и усмихваме често. Но изкуствено не става, първо трябва уважение отвътре. Освен това и културата си има инерция, която е една пречка.

[Ани]

Типично по нашенски – ако някой е разперил криле – дай да му ги резнеме.

Не, просто се опитваме да покажем на брат Станимир, че подхожда с грешна мотивация. В края на краищата нали за това е отворил темата - за да си "свери часовника", предполагам.

Хубаво е човек да взема пример от героите, но не може сам да си определи мястото сред тях. Това е като самоанализа при психоаналитиците - колкото и да си добър, трябва някой друг да те анализира, не може сам.

Аз не видях в темата някой да се е определил като герой?

Защо на някои много им харесва да твърдят, че членовете на бялото братство са луди, психично болни или лелки и бабишкери предимно...? И никой не смее и дума да им каже. Не видях подобна реакция на този пост. Всички го приехте като нещо нормално... като забавна весела шега...

Повярвай ми, Ани, ако искам, мога така да те обидя, че да ти изтръпнат ушите, без да кажа дори една обидна дума. Всичко зависи от вложените чувства .... е, и от приемника де.

Вярвам ти. Идва ти отвътре. Имаш талант в това отношение.

Всъщност темата зави в нежелана според мен посока. Затова смятам да спра до тук. Това съвсем не означава, че повдигнатите въпроси в нея не заслужават внимание.

Накрая - нещо извън темата. Предпочитам добрите и чистосърдечни хора, пред такива с фасада на грамотност и култура, прикриваща нещо друго... за което не ми се пише.

Редактирано Декември 28, 2010 от Ани

[B__]

Сетих се нещо като афоризъм:

"запомняме слабите с техните изсилвания, а силните с техните слабости"

Героизмът е понятие свързано не със характеристиките на героя, а с отношението на другите към него. Героят не е герой, ако свърши нещо тихомълком, а само, ако се говори за неговия героизъм и се обозначава като такъв от другите. Героизмът по смисъл не е сам за себе си, а с цел да влияе на другите хора и да ги мотивира да правят нещо.

Героизмът е свързан с неща като дълг, чест и достойнство. Той е нещо, което не всеки би направил, а ако го направи, то е с цел да покрие изискванията на собствения Свръх-Аз (като психологическо понятие), за когото съм споменавал нееднократно, че е част от колективното несъзнавано.

Когато човекът изпълни нещо, което се изисква от колективното несъзнавано и което повечето хора ги е страх да изпълнят, то той става герой и пример за останалите, които не са достатъчно отдадени на колективното несъзнавано. И на останалите се говорят неща като "Виж Митко Палаузов какво е направил, а ти не искаш да си доядеш супата". Героят се натрапва като мярка за другите, смята се, че всички хора трябва да вървят по неговия път. Опитва се да бъде представен като еталон за подражание, а знаем, че всеки кумир ни отклонява от истината.

Една психологическа дисциплина, която доста добре изследва колективното несъзнавано се нарича психология на тълпата

Така героизмът служи на тълпата, на общността, на държавата, на дадена религия. Той е по-скоро несъзнавано проявление на управлението на тези общности. От тази гледна точка не мога да го свържа с духовното развитие, където всеки е сам и неговите постижения не могат да бъдат потвърдени от другите хора и са по-скоро в посока обратна на колективното несъзнавано.

Мисля, че в дадения цитат много добре е определен духовния героизъм, когото "всички хора" трябва да постигнат, да станат нови хора. Не става въпрос за възвеличаване на някого, който да се откроява над другите, още повече, че тази беседа е за вредите от гордостта. Всеки човешки героизъм стимулира подгордяването и внушава чувство за малоценност у останалите хора, а пък според Учителя "за да се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва да внесе в себе си самоуважението", така че на нас герои не ни трябват, а ни трябва всички ние да станем нови хора.

Редактирано Декември 28, 2010 от БожидарЗим

[Канел]

Аз не видях в темата някой да се е определил като герой?

Може и да не се е определил, но определено показва желание да се закичи с медали и ордени. Ти също изпитваш желание за дистанциране от "сивата маса", не е ли така? А сега, помисли как се нарича това качество?

Накрая - нещо извън темата. Предпочитам добрите и чистосърдечни хора, пред такива с фасада на грамотност и култура, прикриваща нещо друго... за което не ми се пише.

Тогава защо се обиди като ви нарекох "бабишкери"?

Администраторска бележка: Моля избягвайте такъв език във форумите на портала

[Guest Христо]

За мен е геройство, че пиша все по - малко глупости. Всъщност, нямам време и желание. Значи за да си герой, трябва хората да са те признали, друг да те е признал, явно няма геройство без признание. Иначе за Бог, сигурно всички сме герои на сцената на живота.

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Мария-София]

Човек, когато тръгне по даден път, трябва да знае какво реално го очаква.

В началото на Духовния Път човек не знае какво го очаква,просто вътрешният копнеж е много силен.

Когато трансформациите започнат да се случват,промяната се усеща от околните и тогава започват трудностите.

Това е момента,когато решаваш за себе си дали ще следваш Порива ,или ще останеш в

статуквото....Ако продължиш,идва мига,когато ти се прояснява траекторията на собственият ти живот,

ставаш буден,и всъщност точно тогава разбираш какво те очаква занапред-все по-сериозни изпитания

на всеки етап и все по-големи отговорности, вече не можеш да се оправдаеш,че не си знаел....

Атаките стават все по-мощни,и може би наистина е героизъм да кажеш "Благославям" и да обърнеш другата буза...

[Станимир]

Типично по нашенски – ако някой е разперил криле – дай да му ги резнеме.

Не, просто се опитваме да покажем на брат Станимир, че подхожда с грешна мотивация. В края на краищата нали за това е отворил темата - за да си "свери часовника", предполагам.

Хубаво е човек да взема пример от героите, но не може сам да си определи мястото сред тях. Това е като самоанализа при психоаналитиците - колкото и да си добър, трябва някой друг да те анализира, не може сам.

В предходните си постове изясних своята позиция и мотивация. Тук няма да повтарям написаното в тях. Дали искам да съм герой? Да, сигурно. Затова и когато оценявам себе си използвам като мерило за сравнение хора, които заслужават да се нарекат герои. Това няма как да усили егото ми, защото разкрива множество направления в които трябва да работя за да достигна до желаното ниво. Егото изисква човека да се сравнява с по-слабите от него, да има един нисък идеал. Така то може да изпъкне. Да, някой може сравнявайки себе си с Христос да реши, че е духовно по-израснал от Него, но какво отношение има такава заблуда към темата? С какво отменя това факта, че Христос е герой и всеки, който иска да утвърди духовното начало в себе си трябва да прояви героизъм за да го направи? И няма никакво значение дали някой ще оцени това като героизъм или не. Славата е едно, а героизмът – друго.

Героизмът винаги е свързан с вдъхновението (или йеровдъхновението, защото истинското вдъхновение се корени в йерархичната верига на светлите сили). Не можеш да надскочиш себе си без вдъхновение, да станеш проводник на висшето и да го продължиш към другите. Вдъхновението, а и героизмът е заместване на личното начало с духа на цялата йерархична верига.

И в отговор на Христо: Когато заместваш един егоистичен навик с едно надличностно качество на духа, не може да става дума за отстояване на себе си, в смисъл на тесните си личностни интереси. Да, да се жертваш за другите е израз на себеотрицание и висок духовен пример, но реално тази жертва може и с нищо да не спомогне развитието на този за който си се жертвал, ако той не успее да я оцени правилно, ако той не приеме високата постъпка като пример за подражание. А рядко ли се случва да създаваме от героите кумири вместо да следваме примера им (разбира се доколкото можем).

Геройството често се свързва със славата. Всъщност двете са доста различни. Славата не те прави герой и невинаги геройството влече след себе си слава (поне не земна). Реално повечето хора се стремят не към геройство, а към слава.

Редактирано Декември 28, 2010 от Станимир

[Guest Христо]

И явно трябва да има голяма награда за всичките тези изпитания, удари и трудности ? Иначе файда от развитието няма. Трябва отплатата да е достойна, предполагам.

Егото изисква човека да се сравнява с по-слабите от него, да има един нисък идеал. Така то може да изпъкне.

Станимире, някои се стремят да задминат по - силните, да станат по - добри от тях в дадена област.

И в отговор на Христо: Когато заместваш един егоистичен навик с едно надличностно качество на духа, не може да става дума за отстояване на себе си, в смисъл на тесните си личностни интереси.

Е, да. Но сигурно и егото може да взима участие, в моментите, които се отстояваш.

П.п.:Каква е небесната слава, в какво може да се изразява тя ?

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Пламъче]

Аз приемам духовния живот като необходимост,а не като героизъм.

[Станимир]

Егото изисква човека да се сравнява с по-слабите от него, да има един нисък идеал. Така то може да изпъкне.

Станимире, някои се стремят да задминат по - силните, да станат по - добри от тях в дадена област.

Да, но темата е за духовното развитие. Тук стремежи като Футболист на годината или Мис България са несъвместими. Да, някой може да иска да е по-духовноразвит от Христос, но всъщност първото което е, въпросният някой дори си няма представа в какво би се изразявала тази по-високоразвитост. Докато поставянето на Христос като идеал за следване е една реална цел. Човек има жив пример който да следва, и който всъщност е даден за да бъде следван, а не за да бъде боготворен.

Духовността може да бъде изопачена по хиляди начини. Нас обаче преди всичко би трябвало да ни интересува истинската духовност, а не изопачената.

И в отговор на Христо: Когато заместваш един егоистичен навик с едно надличностно качество на духа, не може да става дума за отстояване на себе си, в смисъл на тесните си личностни интереси.

Е, да. Но сигурно и егото може да взима участие, в моментите, които се отстояваш.

П.п.:Каква е небесната слава, в какво може да се изразява тя ?

Няма значение. Всяко действие предизвиква съответното последствие. Каквато и да е наградата, тя точно ще съответства на реално-стореното от човека. Мисълта за награда сама по себе си е безсмислена.

[Guest Христо]

Човек има жив пример който да следва, и който всъщност е даден за да бъде следван, а не за да бъде боготворен.

Обаче нали казват, че няма как да сме сигурни напълно, какъв е истинският образ на Христос. При всички положения ще е бил много духовен. Е, зависи кой какво разбира под духовно. Но някои казват, че е имал жена и дори деца - за други това вреди на духовния образ на Христос, и може би е така,знам ли.

[Ани]

В началото на Духовния Път човек не знае какво го очаква,просто вътрешният копнеж е много силен.

Когато трансформациите започнат да се случват,промяната се усеща от околните и тогава започват трудностите.

Това е момента,когато решаваш за себе си дали ще следваш Порива ,или ще останеш в

статуквото....Ако продължиш,идва мига,когато ти се прояснява траекторията на собственият ти живот,

ставаш буден,и всъщност точно тогава разбираш какво те очаква занапред-все по-сериозни изпитания

на всеки етап и все по-големи отговорности, вече не можеш да се оправдаеш,че не си знаел....

Атаките стават все по-мощни,и може би наистина е героизъм да кажеш "Благославям" и да обърнеш другата буза...

Права си Мария. Наистина е героизъм да кажеш "Благославям" и да обърнеш другата буза...Затова и не всеки може да го направи. Не всеки е герой...

[Академик]

За много хора духовност=психоидеология. Следователно, пишем за "психоидеологическия живот като героизъм".

Истинската духовност е във вътрешната свобода на душата. Свобода от религиони и социално-политически догми, предразсъдъци и суеверия.

[Станимир]

Човек има жив пример който да следва, и който всъщност е даден за да бъде следван, а не за да бъде боготворен.

Обаче нали казват, че няма как да сме сигурни напълно, какъв е истинският образ на Христос. При всички положения ще е бил много духовен. Е, зависи кой какво разбира под духовно. Но някои казват, че е имал жена и дори деца - за други това вреди на духовния образ на Христос, и може би е така,знам ли.

Така, както е описан в Библията, Христос е достатъчно висок пример за подражание. Действителната му духовност сме неспособни да обхванем с представите си. Нека не бъркаме следването на идеала с имитирането. Христос може да е нямал деца, а последователите му да решат да имат. Христос никога не е казвал човек да няма деца и да не се жени, а просто да не поставя нищо земно преди духовното. Един човек следващ Христос разумно и заради собствените си убеждения сам ще реши дали да има деца или не, докато имитаторът ще следва сляпо примера на Христос без оглед на конкретната ситуация.

[Guest Христо]

Христос е казвал, че ако не може човек без секс, по - добре да прави. Това не са точните думи, но смисълът е този (става дума за секс само в брака). Може да намеря цитата и да го пусна.

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Станимир]

За много хора духовност=психоидеология. Следователно, пишем за "психоидеологическия живот като героизъм".

„Много хора“ не означава „всички хора“. В този смисъл заключението ти е погрешно.

Истинската духовност е във вътрешната свобода на душата. Свобода от религиони и социално-политически догми, предразсъдъци и суеверия.

Да, но освобождаването от предразсъдъците, суеверията и въобще всякакви закостенели модели на мислене и реакция е само едната страна на духовността. Иначе нямаше да има нищо по-духовно от камъните. Пиленцето трябва да разчупи черупката на яйцето, но първо трябва да порасне достатъчно. В противен случай дори и извън яйцето то няма да може да се движи свободно. Свободата идва с израстването, а не само с преодоляването на ограниченията.

Редактирано Декември 28, 2010 от Станимир

[Канел]

Христос е казвал, че ако не може човек без секс, по - добре да прави. Това не са точните думи, но смисълът е този ( като става дума за секс в брака). Може да намеря цитата и да го пусна.

Не Христос, а един от апостолите - ако човек не може да се въздържа, да се ожени. Но това е предписание за учениците, хардлайнерите, не за обикновените хора. Иначе положението става страшно.

[Guest Христо]

В едно от четирите евангелия имаше съвет на Христос, смисълът на който съвет е същият като този, който ти каза и който аз обясних.Не мога да намеря цитата в момента : смисълът е че някой се въздържат, защото са скопени от човеци, други се въздържат, защото са скопени от природата ( отдава им се), трети пък са посветили живота си на бога ( монаси), и че повечето хора не могат да са такива и за тях е по - добре да не се въздържат, но Христос има предвид само брачните отношения.

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Матей 19

¹Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.

²И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

³Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?

⁴А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:

⁵“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?

⁶Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

⁷Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?

⁸Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

⁹И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.

¹⁰Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

¹¹А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

¹²Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

¹³Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.

¹⁴А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

¹⁵И възложи ръце на тях, и замина оттам.

¹⁶И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

¹⁷А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

¹⁸Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

¹⁹Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.

²⁰Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?

²¹Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

²²Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

²⁴При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

²⁶А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

²⁷Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

²⁸А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

²⁹И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

³⁰Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

Редактирано Декември 28, 2010 от Ирина - Horus - Чебурашка

[Guest Христо]

Ирина, ще може ли да потъмниш и уголемиш съответните цитати, за да се виждат по - лесно, в случай, че някой не желае да чете всичко. Даже можеше само тях да пуснеш. Все пак благодаря за информацията.

[Диана Илиева]

Определянето за героизъм и геройство са външни за героя. Те не са мотиватор или търсен път. Ако целат е собствена героизация, вече говорим за суета.

Aз съм съгласна с Вятър*, много точно казано според мен.

Въобще доста странна тема е това за мен.

Духовният живот като героизъм сигурно звучи доста благозвучно в много уши, но ... не е ли това само една храна за така разчепкваното тук из форумите его (което също нямам особен афинитет да коментирам)? Ако един човек, вместо да следва пътя си, защото така го разбира и така го намира за важно и полезно да го върви, ами вземе да се спира и да се чуди - ама това дето правя, дали пък не е съизмеримо с героизъм, а?

А има ли значение героизъм ли е или не? Ако да - за кого и за какво?

Ииии ... - защо примерно за Франциск от Асизи или Иван Рилски не казваме, че са извършили героизъм в такъв случай?!?

Типично по нашенски – ако някой е разперил криле – дай да му ги резнеме. Ако някой е с една глава по-висок – също. Да се смачка всичко което е различно. А недай си боже някой да се е помислил за герой! Ужас! Как е възможно такова нещо! Какво право има той да ми се прави на велик!? Ама, че „его” имал! (Тази дума между другото стана една от най-обидните във форума).

...

И когато някой възкликне – „иска ми се да съм герой”, да не му забиваме веднага главата в калта.

...

E, Ани, недей така. Според мен между небето и калта има още много пространство. Защо така да гледаме - или само високо в небето, или само долу в калта?! Нещата не са бяло/черни единствено. Има и много други цветове и нюанси. Ако казваме в случая, че героизмът е доста висока летва от една страна, а от друга - несъпоставима/неприложима спрямо духовния живот (виж аргументите по темата не само на Вятър*, но и на БожидарЗим, и на Канел, че героизмът по-малко или повече е някакво обществено признато явление, нещо в светлините на прожекторите и т.н.), може би имаме някакво основание за това.

Освен това всеки си е различен, има право да мисли така или иначе Във всеки случай никой на никого нито е искал, нито е забивал главата в калта.

...

Не виждам в тази тема някой да е казал – „аз съм герой”. Но сега, като ви чета, то си мисля, че наистина се изисква героизъм за отстояване на убежденията. Добре, че това е един форум – виртуално пространство. Човек леко може да затвори връзката. Всъщност, преди време Браман написа нещо много интересно – това е един тренажор. За издържливост може би? В реалния свят. Само, че тук понякога страстите са много повече експонирани имайки предвид анонимността зад която се крият някои пишещи. А също така и липсата на визуален контакт води понякога до неразбиране думите на човека, който просто иска да сподели, да попита...

...

Ами да, никой не е казал "аз съм герой", обаче зад думите това прозира - "дали пък, след като водя един по-различен, духовен живот от останалите, това не е героизъм от моя страна, още повече в съвременните суперматериални условия и тенденции?!?".

Е, за мен това е твърде малко, за да го нарека героизъм. Ти обаче казваш, че дори отстояването на собствените убеждения тук във форума е героизъм. В такъв случай, явно зависи много от гледната точка, какво определяме като героизъм.

Освен това "духовен живот" е едно твърде щекотливо понятие. Какво е духовен живот, кой води и кой не води духовен живот? Аз неколкократно в други теми съм отхвърляла за себе си понятието духовен човек, защото ми се струва нещо недостижимо поне на този етап за мен. Какво различава духовния от светския човек? Има ли точна граница? Или е размита?

За себе си мога да кажа, че правя или не правя нещо, не за да го нарека аз или някой друг героизъм; въобще не ми се мярка дори такава мисъл в главата. Правя или не правя нещо, защото ми се струва, че така е по-добре/полезно/необходимо за мен и за другите. Какво и как съм направила и дали е било за всеобщото добро, не мога аз да оценя. Харесаха ми думите на Пламъче:

Аз приемам духовния живот като необходимост,а не като героизъм.

...

В момента чета книгите на д-р Вергилий Кръстев – „Изгревът на Бялото Братство...”. Същото нещо се е вихрело и на Изгрева. Учудваме, че и там са се замервали с подобни думи – „ти на много духовен ли ще ми се правиш”.

...

Знаеш ли, сигурно съм от грубите, защото не съм го казвала, но и на мен ми е идвало на ум, като чета някои хора тук, точно същата мисъл "Защо този човек се прави на много духовен, след като ясно прозира обратното?". А струва ми се и ти си се сблъсквала с подобно нещо. За мен е много неприятна такава фалшива, показна духовност. Съзнавам, че някои хора го правят несъзнателно това - в смисъл сами са убедени, че са много духовни от една страна и не се усещат, че така натрапливо го демонстрират от друга ... Както и да е ... Хубаво е, че все повече се увеличават хората, които могат да видят и оценят и вътрешното съдържание на другите и тогава всичко това ще отмре от самосебе си.

[Ани]

Освен това всеки си е различен, има право да мисли така или иначе Във всеки случай никой на никого нито е искал, нито е забивал главата в калта.

Наистина - всеки е различен и всеки има право да си каже мисълта. Предполагам, че и аз? Знам, че нито на теб, нито на Канел ще ви хареса, а може и на доста други от форума - но аз предпочитам летящите хора пред пълзящите - това е. А по отношение на духовността - определено не съм такава. Повече съм от светските. Ако бях истински последовател на Учителя - щях смирено и търпеливо да мълча може би. Както правят някои други на които се възхищавам.

Не бих искала да ме разберете погрешно - за мен от летящите сте и ти, и Канел, и Вятър..., но защо не ви харесват другите - не знам?

Редактирано Декември 28, 2010 от Ани

[B__]

Ани, това е текущо повторение

потокът ромоли,

яребицата стигна до водата,

стрелецът опъна лъка,

просто отпусни тетивата,

яребицата си ти,

яребица съм и аз,

във този късен час.

[braman]

Думата "героизъм" рядко се среща в речника дори на светците, независимо от коя религия. Това е по-скоро социалната оценка, на хората от света. Поне аз не съм чел за някоя духовна личност, тръгнала към своята пещера на познанието или аскетизма, да счита, че трябва да извърши героизъм. За нея това е път към спасение, път който въобще няма да е лек, но в собствените си очи да е герой?!

Спомням си за Миларепа. Изключително тежък аскетичен живот. Около неговата пещера нямало нищо за ядене освен малко коприва - храни се само с нея (трябва да задържи душата си в тялото). След време сестра му го вижда, и започва да плаче покрусена от външния му вид, нещо наподобяващ по-скоро на скелет, от колкото на човек, зелено на цвят (от копривата) и без дрехи. Но той и казва, че не плаче за когото трябва. За хората оплетени в Мая трябва да плаче, а не за садхуто вървящ към просветление...

Но не останах с впечатление Миларепа да се мисли за герой. Просто нещата се случват и това е.

А защо Учителя споменава този термин? Много неща, които са били с краката на долу, Учителя ги изправя. Хората ръкопляскат повече на външното - на него слагат епитети, пеят му песни. Невидимия труд не се вижда.

П.П. Относно "сивата тълпа". За Бог хората не са сива тълпа, а цветя, някои напъпили, други пред разцъфване, а трети са още толкова малки, че приличат на тревички. Но Бог знае - цветя са, и тяхния ред щедойде.