127.Двете жени

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе Словото (албум Песента на Ангелите) или тук

Добрата молитва

127."Двете жени" Беседа от Учителя, държана на 12 юни 1921 г. в София.

Молитвен наряд за край:

Молитва на Братството,

"Благост"

Господнята молитва

„Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ (Лука 17:35)

„Две жени ще заедно да мелят.“ Значи и двете ще бъдат на мелница. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това са иносказателни, символични изречения, чрез които се изразява висшият, т.е. Божественият живот. С думи тоя живот не може да се предаде. Единствената реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В живота, като проява, се включва животът на всички живи същества: на млекопитаещите, на рибите, на птиците, на растенията. При това всяко живо същество има стремеж да запази своя живот.

Христос казва: „Две жени ще наедно да мелят; едната ще бъде взета, а другата ще се остави“. – Кога ще стане това? – В онзи ден. – Кога е тоя ден? – Когато дойде Син Человечески. Ако имате две дъщери и красивият момък посети дома ви, коя от тях ще вземе? – Най-красивата, най-стройната, най-здравата. И двете мелят на майка си по цели дни. – Как и с какво мелят? – С устата си. Устата дъвче, а стомахът мели. Христос казва: „Две здрави жени ще мелят със стомасите си заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави“. – Защо се взима едната? – Защото е удобна за работа, момъкът я харесва. И религиозните питат: Защо едната се взима, а другата се оставя? – Защото едната е развита, а другата – недоразвита. Развитата мома се сгодява, оженва се и след това напуща майчиния си дом. Двете жени представят двата живота на човека. Изобщо жената е символ и на материалното, и на духовното начало в човека. – Кое от двете начала се взима? – Духовното. Значи духовният, т.е. Божественият живот на човека се взима, понеже той има условия да се развива, а материалният остава на земята.

[цветна дъга]

" Приятните чувства не представят още живота; и неприятните чувства не са признак на лишаване от живота. В живота има много илюзии, от които трябва да се освободите. Илюзиите са сънят на живота. Колко пъти сънувате неприятни сънища: гонят ви, убиват ви, бесят ви, но като се събудите, въздъхвате си спокойно и казвате: „Слава Богу, жив съм. Добре, че било сън!“ В съня си вие се смущавате за неща, които нямат никаква реалност. Колко от смущенията ви през деня са реални?

Сега вие трябва да разберете духовния живот от гледището на сегашния ви живот, а не от гледището на миналия или на бъдещия ви живот.

Бъдещето, както и миналото, подразбират условията, които са дадени и които ще се дадат.

Обаче, истинският живот се изразява в настоящето. Ето защо, още в настоящето човек трябва да се определи, да знае какви убеждения и вярвания има. И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях.

Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи.

Кой е низшият свят? – Който е под земята.

Едно предание казва, че под земята, на разстояние около две хиляди километра оттук, живеят хора с култура, подобна на нашата. Ако един ясновидец от низшия свят погледне земята през зимата, когато има сняг, лед, виелици, ще каже на подземните жители, че земята е покрита с вечни снегове и ледове, че хората не се виждат от снега. Вярно ли е това?

Друг ясновидец може да дойде на земята през лятото, когато цветята цъфтят, птичките пеят, плодовете зреят. Той ще каже, че животът на земята е рай. Вярно ли е това? Двамата ясновидци спорят помежду си: единият твърди, че земята е покрита със сняг и лед.

Ако назърнете в ангелския свят, ще видите, че и там стават промени: и там има сняг, и там има цветя, плодове и птички. Ще кажете: „Ние бягаме от сняг, а и тук се натъкваме на него“. – Тук снегът е символ. Не си правете илюзии, че ако влезете в ангелския свят, ще бъдете щастливи. При сегашното си развитие и в Божествения свят да влезете пак няма да бъдете щастливи.

Много хора се готвят за духовния свят и мислят, че там ще бъдат щастливи. Те се заблуждават – ще бъдат толкова щастливи, колкото рибата, която изнесохте от дъното на морето. За да се ползваш от условията на духовния свят, трябва да се приготвиш за него, да изучиш неговите закони. Ако влезеш там неподготвен, ще бъдеш нещастен.

Колкото по-благородни са чувствата ви, толкова повече се развива вашият ум; колкото повече се развива умът, толкова по-благородни са чувствата. И обратно: колкото повече се проявяват низшите чувства, толкова повече умът отслабва. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени.

Животът не е нито много добър, нито много лош.

Светът страда все от набожни хора.

Истински

набожен е оня, който има ум, сърце и душа като Божиите. Ако мислите, че който е физически силен, е набожен, вие се самоизлъгвате. Христос казва на слушателите си: „Помнете Лотовата жена“. – Защо се превърна тя на солен стълб? – Защото се обърна да гледа към Содом и Гомор, искаше да види какво ще стане с тях. На друго място Христос казва: „Който е хванал ралото и се обръща назад, не е достоен за мене“. Често младите казват: „Духовният живот не е за нас“. Казвам: Който мисли така, той е като хилавата мома.

Под „Бог“ разбирам възвишеното, великото, благородното в света. Не е името, което определя нещата. Ако служиш на Бога, ще живееш в хармония с всички живи същества. Това всеки може да опита.

Човек има право да се произнася за нещата след като е минал през всички условия на живота и ги разбира. Не е достатъчно да разбира само доброто. Доброто, което имате, не е ваше; животът, който баща ви е дал, още не е ваш; животът, който майка ви е дала, още не е ваш. Ваше е само онова, което вие сами съзнателно сте изработили и спечелили.

Днес вълкът се храни с месо, но като не може да го намери, яде и трева. Умовете на много хора са изопачени, както е изопачен вълкът.

Питам: Кой живот предпочитате – на затворника, който живее в разкош, но в ограничения, или свободния живот на праведния, който отглежда ниви и градини и се ползва от техните плодове? За предпочитане е да получиш десет тояги по задницата си, но да бъдеш свободен, отколкото да имаш на разположение добра обстановка, хубава храна, но да си ограничен. Сегашният свят е като тоя в миналото.

Ако жената гледа на живота като на Божествена проява, тя няма да се счита ограничена и ще разрешава въпросите си правилно. Такава жена никой мъж не може да ограничи. Същото се отнася и за мъжа.

Сега и вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Знайте, че ако царят ви дава, ще си го вземе назад; ако ви вземе нещо, ще ви го даде. Това е велик закон, който работи в разумната природа. Никое същество на земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете, кога и да е, то ще се върне при вас. Сега аз нямам време да ви обяснявам вътрешните тайни на живота. Като изучавате окултните науки, вие сами ще се домогнете до тия тайни.

Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром.

Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на ангелите. Какво ще кажете на това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на земята, да мине през големи страдания и мъчнотии.

Казвате: „Да сме ангели!“ Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един ангел да слезе на земята в плът. Това значи да се отвори пред него нов свят. Животът на земята остава неразбран, ако не се мине през него. И ангелският живот не може да се разбере, ако не се мине през него. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората. Това се дължи на интензивността, с която ангелите живеят. По отношение на ангелите човешкият живот е като тоя на растенията.

За да влезете във връзка с един ангел, той трябва да слезе на земята и дълго време да ви бута, докато ви събуди и раздвижи мозъка ви. Вие се чудите защо ви събуждат. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.

Корените представят човешкия живот, а клоните – Божествения. Клоните се отсичат, а корените остават.

Тогава ще знаете, че духовният живот е за млади хора, а не за стари. Старите трябва да си вземат шапките и да си отидат, няма защо да ме слушат. Старите ще ги изпратим в затвора с мебелираните стаи, с хубавите канапета и килими, дето има ядене и пиене; младите ще изпратим на нивите и градините да сеят и копаят и ще им ударим по десет тояги. Ако ви ударят по десет тояги, ще знаете, че сте от избраните.

Вземат ли парите на някого, той полудява. Сегашните хора, вярващи и безверници, искат да минат за герои. Според мене герой е оня, който може да живее с трева и без пари. – Може ли да се живее без пари? – Може, но не при сегашния строй и сегашните условия.

Щом е дошъл на земята, човек разполага с някаква сила, с известни дарби и способности, от които богатите хора ще се ползват. Ако твоите мускули са здрави и можеш да работиш, богатият, който има нужда от канапета, ще те накара да направиш такива. Ако не си силен, способен или даровит, никой няма да ти даде работа. Богатите хора са неспособни за работа; бедните са способни, те работят на нивите и градините. Богатите живеят в ограничения, обиколени с канапета и килими. Сега аз не ви упреквам, не казвам, като отидете в домовете си, да изхвърлите канапетата и килимите си. Преди всичко вие нямате доблест да направите това. Дръжте килимите и канапетата си, докато цар Амар ви удари десет тояги. След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене. – Защо Амар наказвал праведните, а възнаграждавал грешните? – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи.

Низшия живот, т.е. злото, ще използвате за корените на вашия живот, а висшето, т.е. доброто – за цветовете и плодовете на вашия живот. Тия два живота във вас трябва да се примирят. Казвате: „Обществото трябва да се измени, хората да станат добри“. – Докато разбиранията на хората не се изменят, нито те ще станат по-добри, нито обществото. При сегашните разбирания на хората Царството Божие не може да дойде на земята.

От вас се иска съзнателна, интензивна работа върху ума, сърцето и волята. Работете ден и нощ върху себе си, без тревоги и безпокойства. Ако в ума ви влезе една лъжлива мисъл, в сърцето – едно лъжливо чувство, и във волята – лъжлива постъпка, изхвърлете ги навън по всички правила на окултната наука.

Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдат засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. Оная жена, която се взима, ликвидира вече с тая карма. Тя е свободна от задължения. Другата жена, която остава, не е ликвидирала още с кармата. И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. Ти не си използвал една стотна част от това, което Господ ти е дал.

След всичко това искат да ни убедят, че силата е във външния живот. Не, Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия път. В тая сила е реалността на нещата.

В Божествения свят не се плаща за никакви служби. Там всички работят даром, от любов.

Следователно не мислете, че духовният свят е на настроения и приятни чувства. В духовния свят се крият причините на нещата. Той обяснява защо вашият живот е такъв, какъвто го виждате. Духовната наука обяснява защо живеете по тоя начин, а не другояче. Светът е създаден така, че не може да минете по друг път, освен по тоя, по който сега вървите. Никой не е в състояние да измени вашия живот; никой не е в състояние да ви отклони от вашия път. Земята, сама по себе си, ще се измени и ще влезе в нова фаза. Тя ще се повдигне в по-висока област, а с нея заедно ще се повдигнат и съществата, които я населяват.

Сега ще питате защо съществува злото в света. Отговарям: Злото съществува като необходимост в развитието на Битието, но не като благо. Без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели – демони. Благодарете, че има кой да ви измъчва. Иначе, вие щяхте да измъчвате по-долностоящите от вас. Ако няма кой да ви мъчи, вие щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта. Ако си богат и неразумен, невидимият свят изпраща един лош дух да те обере. Иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни. Ако си здрав, ще дойде един лош дух да ти причини нещастие, от което да заболееш. Така ще те запази да не правиш пакости на близките си. Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добро. Ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече отколкото сега. Иде време и вие да се повдигнете, да излезете от постоянните тревоги за прехраната.

Духовните хора трябва да бъдат умни, да не работят с фантазии, но с реалностите, с видимото, с осезаемото. Те трябва да знаят кое е вярно и кое – невярно.

Човек трябва да развива всички свои чувства и способности. Чрез обективния си ум той ще създаде веждите си; чрез разсъдъка ще създаде челото си. Всеки трябва да се развива всестранно, да създаде правилна форма на главата си.

Без чернозем никакво жито не се ражда. Бяла земя житце не дава. Бели хора, бяла жена житце не дават. Черните хора, черните жени хубаво житце раждат. Казваш: „Лош, черен е тоя човек“. – Черен е, но жито ражда. – Тоя е бял човек. – Бял е, но жито не ражда. – Какво трябва да се прави? – Ще турите бялата жена в черната и те заедно ще родят много плод. Това е закон в природата, който трябва да се използва разумно.

Бъдете смели и решителни в живота си и знайте, че светът е създаден за вас, да се учите без да поддържате лоши мисли и чувства в себе си. Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате."

"Двете жени" , беседа, държана от Учителя на 12 юни 1921 г., София

[Розалина]

Всички хора, които живеят на земята, имат свои задачи: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. И аз имам свои задачи. Всеки ще реши задачите си според своите вътрешни разбирания, както и според степента на своето развитие.

Благодаря на цветна дъга за подробното резюме на тази прекрасна беседа.

Скъпи приятели.Тази е последната неделна беседа на Порталът за отиващата си 2010 година.На днешния светъл ден-вторият от Рождество Христово,искам да пожелая на всички, успешно да решим своите задачи ,за които говори Учителят в днешната беседа.

"Двете жени"

Беседа от Учителя, държана на 12 юни 1921 г. в София.

[Лъчезарна]

Ваше е само онова, което вие сами съзнателно сте изработили и спечелили.

*

Питайте един правоверен в какво се заключава Христовото учение, той ще ви каже, че Христос е дошъл да спаси света, или да научи хората да се обичат. – Това не е достатъчно. Важно е да се види де е приложено учението на Христа в пълнотата му.

*

Като ви говоря, едни ме разбират по един начин, а други – другояче. Някой казва: „Защо не ни говориш по-ясно, да те разберем?“ Аз говоря така, че всички да ме разберат поне 25%. Такъв е законът. Останалото, 75%, сами ще откриете. Вие трябва да преживявате нещата, да не очаквате наготово, защото условията, дарбите и способностите са у вас. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Останалото се изисква от вас.

*

Докато разбиранията на хората не се изменят, нито те ще станат по-добри, нито обществото. При сегашните разбирания на хората Царството Божие не може да дойде на земята. Даже и между религиозните хора не може да се очаква идването на Царството Божие. И те се натъкват на големи противоречия. И досега те не са дошли до еднакво разбиране за спасението на човека, за идването на Христа на земята, за въдворяване на Царството Божие между хората. Колкото религиозни хора, толкова мнения и тълкувания.

Христос трябва да дойде наново на земята, да каже на своите ученици и последователи в какво се заключава Неговото учение. Ще кажете, че учението Му е написано. – Това, което е написано, съставя малка, микроскопическа част от казаното от Христа. – Де ще намерим това, което Христос е казал? – Във великата разумна природа. Да влезем във връзка с тая природа и да изучаваме нейната книга.

*

Хората пък говорят за любовта и разбират връзката между мъжа и жената. Според мене тая любов е работа за продължение на рода, но не и любов. Майката работи вкъщи не от любов, но от егоизъм, да се осигури на стари години.

Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече любов. Човек изпитва всички чувства, докато дойде до истинската любов. Тогава той се взима в другия свят и казва: „Едно време бях сляп, но сега виждам, сега разбирам какво нещо е любовта“. Павел казва: „Едно време знаех отчасти; сега познах, както съм бил познат“.

И вие ще изпитате Любовта, както Бог я проявява във вас. Тази любов ще даде подтик на новата наука, да се прояви във всичките си отрасли. Тая наука е нужна и на млади, и на стари. Не мислете, че духовните хора не се нуждаят от наука. Няма по-опасен човек от духовния, който не носи знанието в себе си. Истински духовен е оня, който разполага със знанието, до което човечеството е достигнало.

Казвате: „Като отидем в другия свят, там ще учим“. – Това е друг въпрос. На небето ще учите едно, а на земята – друго. Ето защо, докато сте на земята ще учите земното знание. Всеки трябва да има знание. Аз не разбирам да бъде човек справочна книга. Това е натоварена камила. Аз говоря за онова знание, което обяснява как е създаден светът, на какви закони е основан и т.н. Човек трябва да развива всички свои чувства и способности. "

Двете жени, Неделни Беседи,12.06.1921 г., София

[Слънчева]

Благодаря на всички за беседата и подготвянето и.

...Много хора се готвят за духовния свят и мислят, че там ще бъдат щастливи. Те се заблуждават – ще бъдат толкова щастливи, колкото рибата, която изнесохте от дъното на морето. За да се ползваш от условията на духовния свят, трябва да се приготвиш за него, да изучиш неговите закони. Ако влезеш там неподготвен, ще бъдеш нещастен. Който се готви за духовния свят, трябва да изучава неговите закони. Духовният свят има отношение към чувствата. Ако една духовна мома обича светски момък, страданията й ще бъдат големи. Щом страданията й са големи, и радостите са големи; и обратно: когато радостите са големи, и страданията са големи. Този закон има отношение към чувствата на човека, а чувствата – към ума. Колкото по-благородни са чувствата ви, толкова повече се развива вашият ум; колкото повече се развива умът, толкова по-благородни са чувствата. И обратно: колкото повече се проявяват низшите чувства, толкова повече умът отслабва. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени. Някога сърцето изпада в миньорна гама, а умът – в мажорна; някога умът е в миньорна гама, а сърцето – в мажорна.

Според мене истински набожен е оня, който има ум, сърце и душа като Божиите. Ако мислите, че който е физически силен, е набожен, вие се самоизлъгвате. Христос казва на слушателите си: „Помнете Лотовата жена“. – Защо се превърна тя на солен стълб? – Защото се обърна да гледа към Содом и Гомор, искаше да види какво ще стане с тях. На друго място Христос казва: „Който е хванал ралото и се обръща назад, не е достоен за мене“. Често младите казват: „Духовният живот не е за нас“. Казвам: Който мисли така, той е като хилавата мома. Той не е за новата култура. Като дойде новата култура, ще подеме само ония, които са готови за нея. Хилавите ще останат за бъдещето. Семето, което се посее на нивата, има условия да се размножава; онова, което остава в хамбара, продава се и през камък минава. Който се взима, на нивата се поставя, за да расте и да се развива; който остава, влиза в хромела – не може да расте и да се развива. Някой казва: „Дано не съм от тия, които се взимат“. – Ако не те вземат, ще останеш под хромела. Не си правете илюзии, природата не прави изключение за никого: или на нивата ще те посеят, или под хромела ще те турят. Или на Бога ще служиш, или на Мамона. Под „Бог“ разбирам възвишеното, великото, благородното в света. Не е името, което определя нещата. Ако служиш на Бога, ще живееш в хармония с всички живи същества. Това всеки може да опита. Религията, духовният живот е опитна наука. Всеки може да подложи духовния живот на строго научен опит, но за това е нужно голямо хладнокръвие.

Питам: Кой живот предпочитате – на затворника, който живее в разкош, но в ограничения, или свободния живот на праведния, който отглежда ниви и градини и се ползва от техните плодове? За предпочитане е да получиш десет тояги по задницата си, но да бъдеш свободен, отколкото да имаш на разположение добра обстановка, хубава храна, но да си ограничен. Сегашният свят е като тоя в миналото. И днес цар Амар управлява света. Той е поставил всички престъпници в затвори, добре наредени, с хубави килими и канапета, с добра храна, но ограничени. При това всеки затворник е длъжен сам да изнася нечистотиите си. На праведните царят дава ниви и градини, да сеят и орат, да живеят свободно. Обаче, за всяка най-малка грешка ще получат по десет тояги. Казвате: „Това значи да правиш добро!“ Днес царува цар Амар, но хората още не са го разбрали. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, наказва го“. – В какво се изразява наказанието? – В тоягата, т.е. в единицата, която показва, че нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Който мери нещата от гледището на тази единица, той има прави разбирания за живота. Ако жената гледа на живота като на Божествена проява, тя няма да се счита ограничена и ще разрешава въпросите си правилно. Такава жена никой мъж не може да ограничи. Същото се отнася и за мъжа. Ако мъжът и жената гледат на живота като на нещо произволно и го измерват не с единицата, а с числото две, нещастията започват да се сипят върху тях. Казвате: „Ние знаем тия неща“. – Не ги знаете, не сте правили опит. Някои са правили опит, но мнозина стоят на едно и също място и там тъпчат. Те казват: „Всичко изгубихме, обедняхме, нямаме пари, къщи, мебели. Не струва, човек да живее добре“. – Ако сте бедни, радвайте се, вие сте праведни хора. Царят ще ви даде ниви и градини да работите. Ако сте богати, грешни сте. Царят ви е затворил в богати затвори, с всички удобства. Царят имал две книги, в които записвал какво взимал от богатите и какво давал на бедните. Богатите се оплаквали от царя, че ги онеправдавал, а бедните казвали, че по-добър от техния цар нямало. Като държал сметка за всичко, което давал и взимал, на всеки 50 години царят извиквал поданиците си и на всеки от забогателите казвал: „Ти ми дължиш толкова лева“. На всеки богат, който обеднял, казвал: „Ти спечели толкова“. Тогава мнението на поданиците му се изменяло. Богатите казвали: „Царят печели за нас“. Бедните казвали: „Царят ни излъга“. Сега и вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Знайте, че ако царят ви дава, ще си го вземе назад; ако ви вземе нещо, ще ви го даде. Това е велик закон, който работи в разумната природа. Никое същество на земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете, кога и да е, то ще се върне при вас. Сега аз нямам време да ви обяснявам вътрешните тайни на живота. Като изучавате окултните науки, вие сами ще се домогнете до тия тайни.

Като ви говоря, едни ме разбират по един начин, а други – другояче. Някой казва: „Защо не ни говориш по-ясно, да те разберем?“ Аз говоря така, че всички да ме разберат поне 25%. Такъв е законът. Останалото, 75%, сами ще откриете. Вие трябва да преживявате нещата, да не очаквате наготово, защото условията, дарбите и способностите са у вас. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Останалото се изисква от вас. Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на ангелите. Какво ще кажете на това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на земята, да мине през големи страдания и мъчнотии. В духовния свят ангелът е подобен на дърво, което може да се увеличава по обем, но не и нагоре. В духовния свят той може да е стигнал върха на своето развитие, но на земята се откриват за него условия за растене и развиване. Казвате: „Да сме ангели!“ Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един ангел да слезе на земята в плът...

Казва се в Писанието: „Христос знаеше, какво щеше да прави“. Някои казват: едно време Христос е знаял, обаче, ако Той дойде сега, в наши дни, няма да знае, какво да нрави, Той не беше много учен човек. Не обратното е: първите хора, които дойдоха на земята, бяха много учени; последващите бяха малко глупави, а ние сега сме най-глупавите. Обратен процес на еволюция. Първите хора, които дойдоха създадоха земята; вторите създадоха само градините, третите, които излязоха от рая, научиха се да орат; четвъртите — да се бият, а петите научиха мързела. Сегашната култура аз наричам „култура на духовния мързел“. Всеки човек работи, бърза да забогатее и като добие пари, удари го на широко, на живот. Питам: това работа ли е? — Не е работа. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Аз казвам: в света, в нас трябва да има само един материален обект —- Мъдростта. Тя ще дойде като сила, която ще ни направи свободни, самостоятелни срещу несгодите в този живот. По този начин ще опитаме Любовта в света. Някой казва: ние знаем това, но утре трябва да ядем. Кой не знае, че трябва да яде? Аз не казвам, че не трябва да се яде...

Сега, мнозина искат да отидат при ангелите, какво ще научиш? За да отидеш при ангелите, трябва да имаш техните органи. Казвате: ами като отидем при тях, ще ни посрещнат ли? Ами ти можеш ли да възприемеш тяхната Любов? Един ангел може да се спре при тебе само ако разбираш, неговия език. И при Бога е същото. С този език никъде няма да ни приемат. Като проповядвам Божията Любов, подразбирам, че трябва да научим Божествения език. Като научим този език, само тогава ще влезем във връзка с Бога. Някой казва: аз трябва да се науча да се моля. Да, ще се молиш, но затова трябва да научиш свещения език на молитвата. Само една свещена дума е останала от молитвата — „амин“. И египтяните имали думата „амин“. В това време имало някои фараони с това име „амен“. Индусите имат същата свещена дума „аум“. Те произнасят тази дума преди служенето, а християните, като четат „Отче наш“ всякога на края казват „амин“. Какво подразбират под тази дума? Когато някой индус чете свещената книга на ведите, той започва с думата „аум“. Какво означава тази дума? Тя е свещена дума, останала от една възвишена култура. Всички казват „амин“, „да бъде така“. Само тази свещена дума е останала от свещения език. И сега трябва да се повърнем назад, да възстановим всички свещени думи на този свещен език, да разберем, как са започнали нещата, и тогава ние ще бъдем послушни към Бога. А сегашната култура ще се измени. Сегашните думи, които произнасяме, носят разврат в себе си. Почнете да говорите на кой да е българин за Любовта, той ще се съблазни. Например някой казва: аз те обичам много. Тия думи веднага произвеждат смут. Някоя сестра е свободна в отношенията си към някой брат, но заговори ли й той за любов. произнесе ли тази дума пред нея, тя става вече малко сериозна, студена. Къде отиде любовта? Ти изговаряш думата, а любовта я няма. Значи, думата „любов“ е опетнена. Ако пък произнесеш думата „омраза“, тя има обратен ефект. Кажеш ли никому „аз те мразя“, тази дума има обратна сила. Като срещнеш този човек втори път, той вече е по-топъл, гледа да ти услужи, отваря се към тебе. Значи, като си произнесъл думата „омраза“, произнесъл си я по-правилно, отколкото думата „любов“. Питам: де е силата на тази любов? Има нещо особено в човешката душа, има един вътрешен език, на който ние трябва да си говорим. Аз считам това нещо за едно от най-добрите качества — то е почитанието. Като срещна някой човек и го погледна, да познае, че му го говоря Истината. Не той да ми казва: кажи ми Истината! Казвам: ти готов ли си да ме разбереш? Аз ще ти кажа само една дума: „аум, аумен“. И като ти кажа тази дума, ти трябва да ме разбереш. „Аумен амин“ — тази дума съдържа всичко в себе си. „Аумен“ — това е ключът.

Христос казва: „Едната се взима, а другата се оставя“. Значи животът, който е в хармония с Бога, се взима; животът, който не е в хармония с Бога, се оставя. Ако вашият ум и сърце са в хармония с Бога, те се взимат; ако не са в хармония, те се оставят. – Докажи, че е така. – В Божествения свят нещата не се доказват. Там всичко се опитва и, като направиш сто опита, и стоте трябва да излязат верни. Ако искаш там да научиш нещо, сам ще влезеш, ще го видиш и ще го опиташ. Когато говореше на учениците си, Христос им казваше: „Пазете се от живота на Лотовата жена“. – Кой е тоя живот? – Старият. Някои от вас казват: „Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот“. – В какво се заключава старото? Историята го е описала, но аз бих желал и вие да го опишете. Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории, ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е старият живот. Религиозни хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. – Защо става това? – Мъжете се бият за жени, жените – за мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целият свят е във военно положение. След това казват: „Така е писано, така е казал Господ“. – Това било Христовото учение! Това били християни! Не, това са утайки от старата култура, която е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдат засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. Оная жена, която се взима, ликвидира вече с тая карма. Тя е свободна от задължения. Другата жена, която остава, не е ликвидирала още с кармата. И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. Ти не си използвал една стотна част от това, което Господ ти е дал. Срещаш един човек и не го цениш за неговите вътрешни качества, но гледаш дали е красив, добре облечен, богат, с високо обществено положение. И светия да е, щом е беден и окъсан ти казваш: „Не си струва човек да има работа с такъв бедняк“. Така мъжът оценява своята жена, и жената – своя мъж; така децата оценяват своите родители и родителите – своите деца. Когато бащата е богат и учен, синовете и дъщерите му го ценят; когато е прост и беден, те не искат да го знаят. Това било християни!

След всичко това искат да ни убедят, че силата е във външния живот. Не, Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия път. В тая сила е реалността на нещата. Време е вече всички да тръгнете в пътя на светлината по вътрешен, а не по външен начин.

Като казвам, че за четвъртото измерение очите ви трябва да се затворят, вие се страхувате, считате, че това е опасна работа. На оня, който е минал през първото, второто и третото измерение, казвам: Ти си дошъл вече до четвъртото измерение. Затвори очите си, да се качиш горе. Следователно не мислете, че духовният свят е на настроения и приятни чувства. В духовния свят се крият причините на нещата. Той обяснява защо вашият живот е такъв, какъвто го виждате. Духовната наука обяснява защо живеете по тоя начин, а не другояче. Светът е създаден така, че не може да минете по друг път, освен по тоя, по който сега вървите. Никой не е в състояние да измени вашия живот; никой не е в състояние да ви отклони от вашия път. Земята, сама по себе си, ще се измени и ще влезе в нова фаза. Тя ще се повдигне в по-висока област, а с нея заедно ще се повдигнат и съществата, които я населяват. Ония, които първи се повдигнат, ще възкръснат и ще влязат в новата култура. Ония, които няма да се повдигнат, остават в гробовете си, т.е. в старата култура. Те ще бъдат демоните на животните и растенията и ще ги измъчват. Едно време, когато ангелите са били в положението на хора, минавали през различни изпити. Едни от тях издържали изпитите си, а други не ги издържали и паднали. Те и до днес измъчват хората. – Защо е станало така? – Това не е ваша работа. Ако искате да разрешите тоя въпрос, трябва да се откажете от ядене. – Може ли да се откажете? – Не можете. Може ли да се откажете от мисълта? – Не можете. – От чувстване? – Пак не можете.

Сега ще питате защо съществува злото в света. Отговарям: Злото съществува като необходимост в развитието на Битието, но не като благо. Без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели – демони. Благодарете, че има кой да ви измъчва. Иначе, вие щяхте да измъчвате по-долностоящите от вас. Ако няма кой да ви мъчи, вие щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта. Ако си богат и неразумен, невидимият свят изпраща един лош дух да те обере. Иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни. Ако си здрав, ще дойде един лош дух да ти причини нещастие, от което да заболееш. Така ще те запази да не правиш пакости на близките си. Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добро. Ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече отколкото сега. Иде време и вие да се повдигнете, да излезете от постоянните тревоги за прехраната.

Две жени ще наедно да мелят.“ Едната жена е бяла, а другата – черна. Бялата трябва да влезе в черната, т.е. висшият духовен живот трябва да проникне в низшия. Като умира, човек казва: „Свърших вече с трите измерения. Сега започвам с четвъртото измерение“. Това значи, да затвориш очите си за тоя свят, а да ги отвориш за онзи свят. Някои хора и като затворят очите си, пак мислят за този свят. Не, ще се освободиш от всички тревоги, ще забравиш този свят и ще кажеш: „Започвам нов живот, без тревоги и смущения“. – Какво ще излезе от тебе? – Какво ще родиш? – Житце ще родиш. Който влезе в четвъртото измерение, става на жито. Всички хора трябва да се превърнат на жито, да проникнат навсякъде. Стремете се да станете спасители на света. Носете навсякъде жито, да храните целия свят. В тоя смисъл житните зърна са ангели, напреднали същества, които спасяват и повдигат цялото човечество. Като взема едно житно зрънце, дълго време го разглеждам и му казвам: Хората ще те разберат, само когато те приемат вътре в себе си, с любов и съзнание. Бъдете смели и решителни в живота си и знайте, че светът е създаден за вас, да се учите без да поддържате лоши мисли и чувства в себе си. Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате.

Двете жени

[Розалина]

Ще ви приведа един пример от края на сребърния период на човечеството, от времето на Елмарите. Последен цар от тоя период бил Амар. Той създал един закон, според който трябвало да се взима излишъка от богатството на всеки богат човек и да се дава на ония бедни, които страдали от глад и немотия. Когато двама души се съдели, царят издавал следната присъда: „Престъпникът да се затвори“. Преди да стане това той извиквал виновника в дома си, угощавал го добре и след това го пращал в затвора, който бил постлан с хубави килими и добре отоплен. Към праведния, обвинен в някаква грешка, постъпвал по-строго. Първо заповядвал да му ударят няколко тояги, а след това му давал да обработва ниви и градини. На престъпниците царят давал условия да задоволят своята алчност, затова затворите представяли живот на разкош и удоволствия. Обаче, всеки затворник сам си чистел и изнасял нечистотиите. Умен бил тоя цар: знаел как да задоволи желанията на човека.

И днес цар Амар управлява света. Той е поставил всички престъпници в затвори, добре наредени, с хубави килими и канапета, с добра храна, но ограничени. При това всеки затворник е длъжен сам да изнася нечистотиите си. На праведните царят дава ниви и градини, да сеят и орат, да живеят свободно. Обаче, за всяка най-малка грешка ще получат по десет тояги. Казвате: „Това значи да правиш добро!“ Днес царува цар Амар, но хората още не са го разбрали. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, наказва го“. – В какво се изразява наказанието? – В тоягата, т.е. в единицата, която показва, че нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Който мери нещата от гледището на тази единица, той има прави разбирания за животаВие трябва да преживявате нещата, да не очаквате наготово, защото условията, дарбите и способностите са у вас. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Останалото се изисква от вас.

Животът на земята остава неразбран, ако не се мине през него.

Ако мислите, че животът ви не струва нищо, вие се заблуждавате. Вашият живот е голямо богатство.

Защо Амар наказвал праведните, а възнаграждавал грешните? – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи. Той заповядвал да им удрят по десет тояги, за да ги направи смели и решителни. Някой казва: „Аз съм честен човек“. – Честен си, защото се страхуваш от тоягата. Прилагайте доброто, избягвайте злото не от страх, но от разбиране на законите. Това са два несъвместими живота.

Двете жени

Редактирано Декември 26, 2010 от Розалина