Канел Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Всички сме виждали баби с бради, лелички с единични косми по лицето, мъже и дядовци с космати уши, носове, вежди и т.н. Защо се променя окосмяването с годините, най-вече с настъпване на старостта? Някои хора се запазват до края, а други не - веждите избуяват, по ушите щръкват косми и пр, сигурно познавате такива хора. Дали това е само физиологичен процес на остаряване или е свързано с някакъв вътрешен живот? Чел съм, че космите са свързани с желанията по някакъв начин. Някой може ли да ме насочи към повече информация? И не на последно място може да коментираме цвета на косата - защо едни посивяват, а други се сдобиват с коса като сняг (особено се отнася за учителите)? Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Смята се, че окосмяването по принцип е генетично обусловено. Но, не е задължително човек да е роб на гените си. Също така, въпросната поява на "смешни" косми на местата, за които говориш - е пряко свързано с понижаването на нивото на хормоните с навлизането ни в зрялата възраст. Но, пак не е задължително. Наистина има хора, при които това не се забелязва, колкото и да са редки случаите. А относно побеляването - те и него го смятат за генетично определено... уж... Ще дам пример със себе си и личните си проучвания. В нашият род от страна на баща ми са все руси и синеоки, а от страна на майка ми - чернокоси и пъстрооки. Е да, ама аз съм рижа като лисица И в двата ми рода - окосмяването е налице. Обаче, аз от дете съм като бял боб - без грам косъм .. даже до втората си година съм била и плешива, че и без вежди - бебешките ми снимки го потвърждават.. ( Пък уж не са ме осиновили, ама то знае ли човек ) Освен това, откакто станах вегетарианка през 1990 година - започнах да побелявам застрашително и в момента половината от косата ми е бяла..( Дължало се на липсата на животински меланин.. или нещо от сорта.) Хвала на козметичната индустрия, че е изобретила боите за коса и благодарение на която имам шанса да поддържам имиджа си на рижа вещица Сега сериозно: Преди няколко години си направих мое проучване по тези въпроси. Работих в институт по козметика и наблюдавах и проучвах ползващите процедурите за кола-маска. Оказа се, че хората наистина са силно зависими от гена си и той пряко повлиява не само на физиологичните, но и на психологичните изменения в човека, както и в предразположеностите му към такива. Но, смятам, че човек може да използва силата на мисълта си, за да въздейства на тялото си и да го промени в желаната от него посока и визия. Розалина, LUCIUS, aiia и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Ирина е дала прекрасен отговор на Канел.Аз обаче искам вмъкна някои мои наблюдения,като потвърждение на казаното от нея.За побеляването на косата,генетичния фактор играе голяма- на мой съученик косата му побеля 80% още в 9-ти клас,каза,че прилича на дядо си.От друга страна,неочаквания стрес,ужас също може да доведе до побеляване на косата-приятел на баща ми,миньор бива затрупан в мината.Когато го изваждат е бил с напълно побеляла коса/преди това е бил с тъмна/,бил е на 31г. Канел и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Смята се, че окосмяването по принцип е генетично обусловено. Но, не е задължително човек да е роб на гените си. Също така, въпросната поява на "смешни" косми на местата, за които говориш - е пряко свързано с понижаването на нивото на хормоните с навлизането ни в зрялата възраст. Но, пак не е задължително. Наистина има хора, при които това не се забелязва, колкото и да са редки случаите. А относно побеляването - те и него го смятат за генетично определено... уж... Ще дам пример със себе си и личните си проучвания. В нашият род от страна на баща ми са все руси и синеоки, а от страна на майка ми - чернокоси и пъстрооки. Е да, ама аз съм рижа като лисица И в двата ми рода - окосмяването е налице. Обаче, аз от дете съм като бял боб - без грам косъм .. даже до втората си година съм била и плешива, че и без вежди - бебешките ми снимки го потвърждават.. ( Пък уж не са ме осиновили, ама то знае ли човек ) Освен това, откакто станах вегетарианка през 1990 година - започнах да побелявам застрашително и в момента половината от косата ми е бяла..( Дължало се на липсата на животински меланин.. или нещо от сорта.) Хвала на козметичната индустрия, че е изобретила боите за коса и благодарение на която имам шанса да поддържам имиджа си на рижа вещица Сега сериозно: Преди няколко години си направих мое проучване по тези въпроси. Работих в институт по козметика и наблюдавах и проучвах ползващите процедурите за кола-маска. Оказа се, че хората наистина са силно зависими от гена си и той пряко повлиява не само на физиологичните, но и на психологичните изменения в човека, както и в предразположеностите му към такива. Но, смятам, че човек може да използва силата на мисълта си, за да въздейства на тялото си и да го промени в желаната от него посока и визия. Живо-Здраво! Всъщност всеки, който е добър проводник на Божията Благодат и който се е себеотдал до толкова, че Божествената енергия да изпълни тялото му, всеки такъв човек няма окосмяване. Египетските жреци са били такива, а и всички, у които Благодатта е достигнала до мозъка на костите. Космите всъщност са "антени" и "проводници", чрез които талото се опитва да "набере" Прана по "външен" път, тъй като в ума има блокажи и по среднинния канал няма теч на Благодат. Когато срединния канал в човека е отворен, тогава се случват куп неща и човек навлиза в това, което в Даоизма се нарича предрожденно дишане, а в Йога вътрешно-пранично дишане, което се установява по време на Самадхи. Аз например съм се родил космат кат кактос и със старческа муцуна. Това рпазбира се е от нежеланието ми (толкова ми е бил акъла) да се появя на този свят. Явно, поради някакво си по вид просветление в предишни инкарнации, което добре помня, съм имал очаквания, че вече няма да "слизъм" на Земята. Само, че съм се лъгъл. Благодарение на това, че в този живот към мен се спусна много Милост от Всевишния имам вече друго съзнание и вече Земята за мен не е неприветливо място. Вече знам и как се "излиза" от Самсара, но за това има още много да "работя", ако може въобще така да е каже, защото от подобна позиция Самасара вече не е място от което искаш да се спасиш. Та наистина човек може да си промени окосмяването на тялото, стига да го зарежда с енергия, независимо дали чрез "външно", "нормално" дишането с нослето и устата, чакрите и пр., сиреч по хоризонта; или с "вътрешно" дишане по вертикала, сиреч от Духа, от Благодатта. Клетките просто си искат своето и ако ума се е барикадирал, то те, тялото търси алтернативи. Космите са една такава алтернатива. Не само окосмяването може да промени човек, а и костите - дължина, дебелина, здравина; чертите на лицето се изменят според изменянето на съзнанието. Колкото повече човек отива към детето в себе си, толкова повече половите белези изчезват. После да се чудиш за такъв момче ли е, момиче ли е... На мен ми се е случвало, а и още се случва даже цвета на очите да ми се мени - кажяви, зелени, пъстри, сини. Пламъче, brijit и Канел 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Какво означава един мъж да няма брада и окосмяване по тялото,а косата да му е гъста? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Какво означава един мъж да няма брада и окосмяване по тялото,а косата да му е гъста? Здравей! Това, според мен говори много добре. Съзнанието изгражда тялото, поддъжа го и го изменя. Съзнанието има много аспекти, много "удове". То е "пръснато" из тялото, като основата на това съзнание се намира 7-мия център, чиято проекция е сърцето. Не само се гледа гъстотата на госата, а и дебелината на косъма, както и дълбочината на която се намира "луковицата" му. Пластовете кожа - епидермис и дермата. В китайската медицита меридианите на белите дробове и на дебелото черво са свързани с окосмяването. Дишането и чистата отделителна система. Кожата и подкожието принадлежат към втора чакра. Също така се гледа дали косата е права, дали е чуплива, или е къдрава. Свети Илия, сподер Писанието е бил плешив, но когато човек е вързан здраво в "мрежата" и черпи много енергия, неговата коса може да е превъзходно състояние - тип божествено. Има много примери за йоги със страходни дълги и здрави коси. Всичко зависи от съзнанието. Като цяло обаче преди възнесението косата и ноктите може да останат, ако адепта не е успял да трансформира и трансмутира и тях. Ето един пример: "ТЯЛО НА ДЪГАТА Чрез тези практики на Дзогчен овладелите ги до съвършенство могат да завършат живота си по един удивителен и триумфален начин. Когато умират, те дават възможност на тялото си да се абсорбира отново в светлинната същност на елементите, от които се състои, в резултат на което материалното им тяло се разтваря и изчезва напълно. Този процес е известен като „тяло на дъгата" или „тяло от светлина", защото често е съпроводен от спонтанно излъчване на светлина и появата на цветни дъги. Древните тантри на Дзогчен и текстовете на великите учители говорят за различни категории на този изумителен, неземен процес, защото някога той е бил ако не нещо нормално, то поне доста често срещано явление. Обикновено човекът, който знае, че ще постигне тяло на дъгата, желае да бъде оставен в покой в стая или шатра в продължение на седем дни. На осмия ден остават само ноктите, косата и нечистотиите на тялото. В наше време е много трудно да се повярва в подобно нещо, но фактическата история на приемствената традиция на Дзогчен е изпълнена с примери за хора, постигнали тяло на дъгата, и както казваше Дуджом Ринпоче, това не е само древна история. От многото примери бих искал да избера един от най-скорошните. С него съм свързан и лично. През 1952 година в Източен Тибет много хора станали свидетели на нашумял случай. Човекът, който постигнал тяло на дъгата тогава, Сьонам Намгял, беше баща на моя възпитател и брат на лама Цетен, чиято смърт описах в началото на книгата. Той беше обикновен, много смирен човек, който се препитаваше като пътуващ каменоделец - изписваше мантри и свещени текстове върху камък. Говореше се, че на млади години бил ловец и че бил обучаван от велик учител. Никой не знаеше, че практикува - беше това, което се нарича „скрит йога". Известно време преди смъртта му го забелязвали да се изкачва в планината, да седи неподвижно на фона на небето и да гледа втренчено в пространството. Композирал свои собствени песни и напеви и не използвал традиционните. Никой нямал представа какво прави. След това се разболял или поне така изглеждало, но - странно! - ставал все по-весел. Когато състоянието му се влошило, близките му повикали лекари и учители. Синът му го посъветвал да си припомни всички учения, които е чул, но той се усмихнал и отговорил: „И без това вече не помня нищо. Няма какво да си спомням. Всичко е илюзия, но аз съм уверен, че няма да има проблеми." Точно преди да умре на седемдесет и девет години той казал: „Искам, когато умра, да не местите тялото ми в продължение на седмица." След като умрял, близките увили тялото му и повикали лами и монаси, за да се молят за него. Поставили го в малка стаичка в къщата и си дали сметка, че въпреки ръста му не представлявало никакво усилие да го внесат вътре - сякаш се бил смалил. В същото време около къщата се забелязвали странни светлини с цветовете на дъгата. Когато на шестия ден погледнали в стаята, видели, че тялото се е смалило още. На сутринта на осмия ден след смъртта му, когато трябвало да се извърши погребението, дошли погребалните служители, за да вземат трупа. Когато махнали покривката, отдолу имало само коса и нокти. Моят учител Джамянг Кхиентсе поиска да му ги занесат и потвърди, че това е случай на „тяло на дъгата"." Из "Тибетска книга на живота и смърта" Согиал Ринпоче РАМАЛИНГА СВАМИГАЛ, Валлалар. Забележителен индийски светец и поет, с дейност в средата на на 19 в. Роден е в с. Марудур, до Чидамбар, където е прочутата статуя на Натараджа (танцуващия Шива). От ранно детство проявява необичайни способности; знаел свещените писания, без да ги е изучавал. Р. освен това е олицетворение на смирението и проявява любов към всичко живо. По-късно живее в Мадрас, но винаги отделен в своя храм. Там обаче започнали да прииждат ученици, вдъхновени от простата му, но резултатна молитва към Единния Бог: "Арут Перун Джьоти, Арут Перун Джьоти, Тханип Перун Каруная, Арут Перун Джьоти" (Светлина на висшата Милост, излей се върху нас, Светлина на висшата Милост!) Р. в беседите и поемите си (известни от сборника му «Божествената песен на Милостта») говори за «истинното отношение» към Бога, което е неизменно, докато другите отношения са светски и затова временни. Самият той е бил женен, но подобно на Рамакришна не е консумирал брака си. Според неговите ученици и други очевици, много чудеса на изцеление и превръщане са се случвали в негово присъствие, а накрая се твърди, че при Валадура тялото му просто изчезнало в сноп от виолетова Светлина (при шиваитите, даоистите, тибетците, християните и в други традиции също се говори за възможността на пълно енергийно преобразуване на тялото при най-напредналите адепти). Но най-великото чудо според Р. е това на Любовта и състраданието. Той отричал убиийството на животните, формалните обряди, системата на кастовите разделения и религиозния фундаментализъм, което било голяма проява на смелост в тогавашното традиционно общество. Макар и основно по пътя на предаността (бхакти), той препоръчвал и вътрешно аналитично запитване, чрез въпросите: "Кое е моята истинска природа", "Откъде произлизат човешките съдби?" и т.н. Последователите му и до днес поддържат вечен огън в неговото светилище и раздават храна на бедните. Редактирано Декември 22, 2010 от Ники_ Пламъче и brijit 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Декември 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Благодарение на това, че в този живот към мен се спусна много Милост от Всевишния имам вече друго съзнание и вече Земята за мен не е неприветливо място. Напълно те разбирам, Ники. И аз имах един такъв период, когато бях се засилил да излизам от Самсара, докато не разбрах някои работи. Информацията, която споделихте е интересна, благодаря ви. И още нещо ми идва като въпрос: какво мислите за обезкосмяването? Сега е много модно, та чак опасно - сещам се дори за една реклама по телевизията дето някакъв мъж си бръсне гърдите под душа (лош пример за младите, защото както е известно бръсненето стимулира растежа на космите и само задълбочава проблема)! Днес в този дух се възпитава идното поколение - обезкосмяване поголовно - подмишници, гърди, крака, гениталии. Доколкото знам сега младежите почти всички имат обезкосмени интимни части (ЦЪК). Предполагам, че епилацията е далеч по-добър вариант от бръсненето, но какви ще са дългосрочните резултати? Какво мислите за това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) И още нещо ми идва като въпрос: какво мислите за обезкосмяването? Сега е много модно, та чак опасно - сещам се дори за една реклама по телевизията дето някакъв мъж си бръсне гърдите под душа (лош пример за младите, защото както е известно бръсненето стимулира растежа на космите и само задълбочава проблема)! Днес в този дух се възпитава идното поколение - обезкосмяване поголовно - подмишници, гърди, крака, гениталии. Доколкото знам сега младежите почти всички имат обезкосмени интимни части (ЦЪК). Предполагам, че епилацията е далеч по-добър вариант от бръсненето, но какви ще са дългосрочните резултати? Какво мислите за това? "Суета на суетите" е казал Еклесиаст. Поради неведението. Пради копнежа за Любов. Душата на всеки човек е жадна за Любов, но хората бъркаме и търсим тази Любов (която е от Бога) в света на измениниета и нетрайностите. Разбира се там получаваме единствено подобие на тази Любов, а сиреч обич, която е временно явление. Тази обич не може да засити душата и поради това пасива, дефицита продължава да го има. Цял живот човек прави това - търси Любовта. Поради това са и напъните за значимост, стремежа да бъдем харесвани и пр.. Дрехите, бижутата, скъпите вещи, имуществото и т.н., та дори и това да се докараме с определен ум, като ниво (умен, духовен, изобретателен, гениален, просветен) пред някой - всичко е поради този пасив, а той е поради неведението. Редактирано Декември 22, 2010 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magito023 Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 Веднага мога да отговоря, що се касае до снежно-белите коси на учителите. Хората просто са подложени на много голям стрес и напрежение, особено в България, който няма как да не се прояви по някакъв начин. И ето, побеляват им косите! Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Февруари 18, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2019 В 2.05.2011 г. at 23:18, magito023 каза: Веднага мога да отговоря, що се касае до снежно-белите коси на учителите. Хората просто са подложени на много голям стрес и напрежение, особено в България, който няма как да не се прояви по някакъв начин. И ето, побеляват им косите! Мисля, че по - горе се визират духовните учители. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.