Неразбраното Добро

[Донка]

Когато усетя у себе си вътре някакво възмущение, някакъв импулс да "поправя" нещо, в ума ми започва да тече като онези движещи се новини мисълта на Учителя, че това, което ни се струва лошо и неправилно, всъщност е неразбраното от нас Добро - все още. Ако вместо да се борим с него (с доброто си всъщност), инвестираме времето и силите си да го разберем, прозрем доброто зад зеления стипчив плод, ние ще го превърнем само в незавършената картина. И тогава ще видим четката в ръката си, с която да го довършим.

Има ли в живота ви примери, които доказват това?

Какви са вашите техники да прозрете доброто зад горчивата му черупка?

[Станимир]

Добре е и правилно да се разглежда злото като нещо преходно, като нещо, което ще отмине, но то не винаги е необходим етап към постигането на крайния резултат – доброто. Всъщност ако е необходим етап от пътя, то в действителност няма да е зло, а само в нашите субективни и несъвършени представи. Да, много от това, което наричаме зло всъщност не е зло. Но духовните източници (вкл. Б. Дуно) говорят за разумни страдания, за разумни трудности и изпитания, и за неразумни такива. Едните са необходими за израстването ни, докато другите са просто последствия от глупавите ни егоистични решения. Някой човек може да поддържа даден порок в себе си хиляди години. Това е ненужно. Реална полза от сляпото следване на грубите стремежи няма, а единствено в усилията за тяхното преодоляване. Но ако разгледаме целия период през който човекът е поддържал в себе си въпросния порок ще забележим, че по-голямата част от него е била ненужна. Могат да се дадат и други примери. Не всяко зло е неразбрано добро. Всъщност важно е това, което преодолява ограниченията в себе си; това, което преодолява злото. Злото само по себе си няма да стане добро, а винаги достига до самоунищожение.

[Guest Дриада]

Неразбрано добро го тълкувам като действие или акт на даден човек да направи нещо с усилие на волята.За да направиш наистина добро трябва необходимост, потребност да го приеме отсрещния.В такъв случай то е оценено. Може да проявиш толерантност към правещия добро и да приемеш постъпката му като акт или изражение на любов, макар за теб самият да не е.Трябва да познаваш, много добре човека срещу тебе, за да оцениш че това е вид език на любовта.Ако не приемеш това негово действие, ти не го разбираш, това е умение за общуване, емпатия, уважение.Но ако непознат човек реши да ти направи добро на всяка цена, в тия времена и то от алтруистични подбуди не би се тълкувало сериозно. Всичко е въпрос на култура на индивидите.Но допускам, че има и такъв момент на неразбано добро.

[Пламъче]

Моята майка обичаше да казва:"Направи добро и го хвърли зад гърба си",т.е направи добро и забрави,че си го направил - направи го от сърце и душа,а не заради това че някой трябва да го разбере и оцени.

Направеното Добро винаги се връща,когато човек се нуждае от него,само че почти винаги от друго място.

[B__]

.....

Какви са вашите техники да прозрете доброто зад горчивата му черупка?

Знаеш моята любов към поговорките като носители на символично знание

Бих казал за всичко, че "Всяко зло за добро"