Учителя и Щайнер

[Guest devashaktika]

С ЖИВА ВЯРА

По-късно ни бе гост и един друг швейцарец, който запита Учителя: „Каква е разликата между така наречените окултни движения?“

Има едно знание инволюционно, т.е. знание, добито при слизане на човешкото съзнание към материалния свят, и друго – еволюционно, добито при възлизането на човешкото съзнание към Божествения свят. У много окултни братства знанието е инволюционно. Във всички окултни науки имат по една изгубена дума, която все още я търсят и не са я намерили.

Въпрос: Кой метод трябва да употребим при еволюционната фаза? Искам да знам разликата между еволюционните и инволюционните методи.

Инволюционният метод е от голямото към малкото, където Великото трябва да се приспособи към малкото. А при еволюционният начин малкото трябва да се приспособи към Великото.

Въпрос: Как мислите, че можем да употребим окултните сили в науките, например в медицината, в земеделието, във възпитанието? По кой начин един лекар или земеделец може съвсем реално да използва тези сили?

Окултните сили имат голямо приложение във всички науки. Но за целта човек трябва да изучи окултната страна на медицината, окултните закони при земеделието и т.н.

Въпрос: Как да се влезе в хармония с Природата?

С жива вяра се влиза в хармония с Живата Природа. Този метод е твърде дълъг процес, но докато трае, ще се употребят силите на растенията, на въздуха и на светлината.

Въпрос: Мислите ли, че съчетанията на звездите имат влияние върху растенията, върху посаждането им и пр.? Могат ли да се дадат точни показания за това?

Да, могат. Стига човек да бъде в съгласие с Природата и тя ще му се отблагодари. Ако посеете един декар земя навреме и обикаляте нивата с Любов, тя ще даде добър плод.

Въпрос: Занимавате ли се със социалния въпрос?

Първо трябва да се възстанови правото на всеки, естественото право.

Въпрос: Мислите ли, че духовното движение в съвременния свят, както това движение в България, така и движението на Кришнамурти²⁹, на Рудолф Щайнер³⁰ и други, ще имат голямо влияние в света, или че те са малки изключения, които ще изчезнат?

Няма да изчезнат, а ще играят важна роля. Човечеството отива към една духовна епоха и това е един естествен процес в развитието му. Душата ще се пробуди, ще се развие вътрешното Ă зрение. За да стане това, трябва да има правилен строеж на цялата глава. И всички стари форми ще си отидат, защото са остарели. Окултните движения в света се делят на три раздела: едни вървят по пътя на Любовта, други – по пътя на Мъдростта, и трети – по пътя на Истината. Школата на Бялото Братство съединява трите пътя в едно. Аз съм в духовна връзка с всички мистични движения в света, но не искам да вляза в механична връзка с тях.

Швейцарецът попита за положението в света и Учителя каза:

Има живот на децата, има живот и на възрастните. Човечеството се намира в своето юношество. Или другояче казано, нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция. Знанието, което е имала при слизането си нашата раса, днес не може да помогне. Условията за възлизането Ă са налице и тя трябва да научи новото. Най-лесното нещо е животът, но неразбирането му го прави труден. Неразбирането всякога спъва, трудно е да се живее без Любов.

Имаме физическа, духовна и умствена страна на човешкия живот. Някой път е трудно да се справим с физическите мъчнотии, но духовните мъчнотии на човечеството са доста по-големи. Всеки народ развива специфични качества, които един ден ще бъдат принос към човечеството.

Сега индусите има да се учат. Кастата на париите³¹ в Индия няма никакви права, а е повече от 60 милиона. Индуският народ се нуждае от светлина, която имат само някои между тях. Но това е едно преходно положение. Новата раса, новите хора, новото човечество вече се сформира и близко е времето, когато ще се създаде нов ред, който да смени днешния, тъй както змията съблича своята кожа.

Бащата как отглежда своите синове? Плащат ли му те нещо за грижите и всеотдайността му? Когато хората осъзнаят, че са твърде близки, ще постъпват с Любов, тъй както е в семейството. Слугите работят с пари, а синовете – без пари, но те са, които ще останат наследници, докато слугите ще напуснат, щом свърши службата им.

Днес големите градове са като предпотопни животни. И човек, за да не се деформира, не бива да работи постоянно във фабриките, но да променя работата си. Един ден човечеството на Земята ще бъде организирано, както мозъкът е организиран сега. В мозъка има три милиарда и шестстотин милиона клетки, които са си разпределили работата. Ако хората се държаха за Бога, за Неговите закони, за Любовта, то нищо лошо не щеше да ги достигне. И понеже се отклониха, дошли са в тези противоречия. Но в Невидимия свят има милиони кандидати, които искат да работят за Новата култура, която иде.

Из Акордиране на човешката душа, т. 3

[Мария-София]

Станимир,

всеки има собствен път.Излишното знание за един ,е необходимост за друг.

Захващайки се с нещо, обикновено събирам информация от всички възможни источници,

считам за ненужно и загуба на време да откривам всеки път топлата вода.

Важна част от пътя е да се учим и от чуждата опитност,защото там,където отиваме,това би ни

помогнало,би ни спестило лутане,би ни дало коректив....

А самото знание те променя.Учейки инженерно образование,многото висша математика в него

не е целяла да ме направи математик,а да формира логическото ми мислене.

Терминологията - всяка наука или учение си има специфична такава.

Готовото знание впоследствие се превръща в познание.

Колкото до Осмата сфера,ако не си чел друго от Щайнер,няма как да го разбереш.

Малко дълго стана,извинявам се за което.

[Ани]

...

Виждам, че във форума има хора много по-добре запознати от мен както с учението на Учителя, така и с идеите на атропософията, заложени от Р. Щайнер и доразвити от много други след него. Затова ще си позволя да задам един въпрос, който преди няколко години зададох във форума на антропософите (вече няма такъв форум – не знам защо), но отговора така и не разбрах. А въпросът е – какво се разбира в антропсофията под Бог?

Има ли според вас разлика между това което Учителя разбира под Бог и разбирането на антропсофите?

Май ме забравихте?

За мен това е много важен въпрос. Във всяко едно учение, вяра, религия - понятието Бог е основно. Или го има, или го няма, или има много богове. Къде е приликата и разликата между Учителя и Щайнер по този въпрос?

Иначе за Щайнер всичко което пишете съм го чела - има го в книгите, има го и в нета - техния сайт е доста богат (също като Портала )с литература. Но за съжаление нямат вече форум, както писах и не мога да питам.

[Станимир]

...

Колкото до Осмата сфера,ако не си чел друго от Щайнер,няма как да го разбереш.

...

Чел съм и други лекции и книжки, но дадох този пример, защото е най-отчетлив.

[albatross_bg]

Всички сме тръгнали за едно и също място, но тръгваме от различни места - от там докъдето сме стигнали "преди". И нямам предвид по-високо или по-далеч... просто от друга посока... Така и на всеки от нас му предстои да премине по различен път, за да се съберем накрая там, за където всички сме тръгнали. Затова и пътеводителите, които ще ни водят в пътя са различни. Някои от нас тръгват от "блажени нищите духом", и техния път минава през ласкавите слънчеви поляни на любовта и интуицията. Други от нас поемат по дългия път, тръгвайки от дебрите на "материалистическите" логика, научен подход и техният път ще мине през дебрите на "познанието", лутането в "логическите противоречия"... "Всички пътища водят към Рим". Това, което е най-добро за един, не е за друг. Просто е. Затова ги има и Учителя, и Щайнер, и другите - за да упътят онези, които тръгват от близките им "спирки"... В планинските хижи не са необходими инструкции за "Борба за Живучест на Кораба", нито пък разпознаването на ядливите гъби ще ви помогне при корабокрушение...

[B__]

П. Дънов дава това, което е необходимо за духовното израстване. Щайнер засяга подробности с доста съмнителна необходимост. Отделно от това не се знае и доколко са точни....

Кое е важното: да се даде знание наготово (което със сигурност четящият няма да разбере и ще изопачи) или да се подготви първо самият човек за да вмести висшето познание в себе си, след което той до голяма степен сам ще започне да го открива? Лошото е, че хората дори и в лекциите на Дънов търсят готовото знание. Това правят и много теософи лутащи се в лабиринта от цикли, раси, класове същества и термини, неосъзнавайки всъщност, че Блаватска е казала може би едвам една-стотна от цялата истина, колкото да предизвика духовното любопитство в света, а останалото скоро няма да бъде дадено на човечеството. На

Всъщност висшето познание е абстрактно, универсално, широкообхватно и не може да се даде в готов вид, а единствено да бъде представено в най-общи линии в символичен вид.

Това, което Щайнер дава, предполага, че трябва да те подготви да станеш ученик. Предполага се, че все още нямаш учител.

Идеята на теософията и производните школи е да създаде стабилна общност, която да пренесе духовно знание през мрачните бездуховни векове, в които се намираме. Така, след време ще бъде много по-лесно да се възроди духовността.

Другата идея е да ти помогнат да станеш ученик, т.е. да намериш истинския си учител.

Учението на Учителя е по-различно в смисъл, че човек обикновено е почнал да го усеща и улавя негови моменти още преди да е чел лекциите. Тези лекции и беседи не са просто лекции и беседи, а те преобразуват живота на този, който е свързан с тях. Затова трябва да се следи за символичното им значение и въздействие, но не всеки е допуснат до техния смисъл дори и да ги чете.

Някой по-нагоре каза, че учението на Учителя е лесно........

Сещам се за упражнението "Да живееш в Божията любов". За един месец човек трябва да се откаже от парите, които печели. Да работи работата си, но да раздаде заплатата си, да не взема пари от приятели и роднини, да не се храни при приятели и роднини. Прехраната си трябва да изкарва чрез случайна работа (строителство, миене на чинии) и то така че един път на ден за ядене да стига.

Това, ако е лесен и прав път....

[Мария-София]

Май ме забравихте?

За мен това е много важен въпрос. Във всяко едно учение, вяра, религия - понятието Бог е основно. Или го има, или го няма, или има много богове. Къде е приликата и разликата между Учителя и Щайнер по този въпрос?

Ани,не намирам разлики,Йерархията е същата.

Тълкуванията на Евангелията са много добри,те са в отделни книги.

Ето няколко откъса на прима виста.

Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава - зад пределите на Серафимите - бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: "Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! " От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.

По този начин ние се издигнахме до много високите Духове, които се наричат "Екскузиаи", "Откровения". Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме като Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите. Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора. Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи - чак до тези, които ние нарекохме епохални духове. Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега - към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество. И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам;

Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от гледна точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи. Ако обърнем внимание на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище. Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно. Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини. А сега, какво е основа на учението на Павел? Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят. И Павел прави паралел между Христовото явявяне пред него и Неговото явяване пред другите. Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св. апостол Павел към Коринтяни 15:5-8 – бел. пр.) Това допълнение на Павел “роденият преди своето време" е странно. Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му. Павел иска да обясни с тези думи, че понеже е бил роден преди своето време, той е по-малко вплетен в материалното съществуване. Той намери своето озарение от знанието си: Христос живее и е тук. Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като резултат от непосредствено възприятие

Би трябвало да осъзнаем, че онези, от които Евангелията водят своето начало, бяха Посветени, пробудени души, вземайки впредвид също, че има различни нива на пробуждане. Просто си представете, че различни хора описват планински пейзаж; един стои в подножието, друг по средата и трети на върха. Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение. Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия. Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж. Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан. Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината

Колкото повече остаряваме, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост. В житейската мъдрост, в узряването на своята духовна житейска мъдрост, човек подготвя зародиша за следващия си живот. Делата на любовта, обаче, са такива, че не трябва да търсим за тях компенсация в следващия живот. Всичко, което правим от любов, да се разбира така, сякаш с това ние плащаме своите дългове. Единствените дела, от които няма да получим нищо в бъдеще, са тези, извършени от истинска любов. Тъй като хората знаят толкова малко за подсъзнанието, поради това има толкова малко любов на света. Трябва една душа да бъде вече много напреднала, за да направи нещо, от което няма да има полза за себе си. И от това света печели повече. Любовта е моралното слънце на света. Обаче ползата от създаването на Земята е предпоставка за любовта. Една духовна наука без любов ще представлява опасност за човечеството. Без сетивната любов не би възникнало нищо сетивно, без духовната любов - нищо духовно. Чрез любовта се разгръщат творческите сили. На делата на любовта от миналото ние дължим нашето съществуване. Затова е мъдро да платим своите дългове чрез делата на любовта. Заедно с любовта има още две сили: властта и мъдростта. За последните две важи понятието големина и степенуване. Любовта не ги познава. Затова всеобхватното качество на божествеността не е всемогъществото или премъдростта, а любовта. Бог е чиста любов, не е най-висшата власт, не е най-висшата мъдрост. Последните две Той дели с Ариман и Луцифер. Мъдростта и властта се развиват в света, но любовта е един неповторим божествен импулс.Като противовес на импулса на властта и мъдростта стои мистерията на Голгота. Затова, който знае за тайнството на любовта, може да бъде християнин. Духовната наука се нуждае от тази любов, в противен случай тя води до егоизъм.

Мистерията на Голгота е едно божествено дело, една божествена работа. Това дело ние не можем да го схващаме като мъдрост, ние можем да го разбираме само като любов. С егоизма идва злото на света.Това трябваше да се случи, защото доброто нямаше да бъде разбрано без злото. Но чрез победата на човека над самия себе си, е дадена възможност за проявяване на любовта. Светлината става познаваема чрез тъмнината.

Има ли божествена всемъдрост? Тук силният стремеж на хората към божественост е най-високата цел, която, би трябвало, да води нашите стремежи към всемъдрост. Мъдростта ли е тогава най-голямото добро? Ако това е така, тогава би трябвало вьв всеки момент, да се отваря пропаст между хората и Бога. Ако би било така, че Бог да има в Себе си най-голямото добро - всемъдростта - и да не я дава на хората, човек би трябвало във всеки момент да осъзнава тази пропаст. За боговете най-обхватното качество не е всемогъществото, не е всемъдростта, а любовта; качеството, при което никакво степенуване не е възможно. Бог е пълна любов, е чиста любов, така да се каже, е роден от субстанцията на любовта. Бог е чиста, безкористна любов, нито най-висока мъдрост, нито най-висока власт. Бог задържа любовта - но Той раздели властта и мъдростта с Ариман и Луцифер. Мъдростта Той раздели с Луцифер, властта с Ариман, за да бъде човек свободен, за да може, под влиянието на мъдростта да върви по-нататък. Ако търсим да изследваме всичко творческо, така ще дойдем до любовта, тя е основата на всичко живо. Един друг импулс има вътре в развитието, който води натам, че съществата стават винаги по-мъдри и по-силни. Съвършенството се постига чрез мъдрост и власт. Как се променя развитието от мъдростта и властта, това ние виждаме в хода на еволюцията на човечеството, ние имаме едно непрекъснато развитие, след това Христовия импулс, който идва в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Любовта не е дошла на дребно в света, а тя се лее като дар Божи в човечеството, като една завършена цялост се влива любовта вътре в човечеството. Обаче, човек може да приеме нейния импулс само постепенно. Един неповторим импулс е божествения импулс на любовта, тъй като ние се нуждаем от него като земен импулс.

Истинската любов не е способна на намаление и увеличение, тя е нещо, което има съвсем друга природа, в сравнение с мъдростта и силата. Любовта не събужда надежди за бъдещето, тя е изплащане с разсрочки за миналото. По същият начин се поставя в развитието на света мистерията на Голгота. Било ли е тогава Божеството с нещо длъжно на човечеството?

Старата мъдрост,която ясновидецът постига чрез откровение е отпечатана във възвишените слова от \древната молитва на човечеството: Ex Deo Nascimur - От Бога сме родени. Това е стара мъдрост. Христос, Който дойде от духовните светове, свърза мъдростта с любовта, те ще победят егоизма, това е тяхната цел. Обаче, те трябва самостоятелно, свободно да бъдат отдавани от същество на същество: затова ерата на любовта започна заедно с егоизма. Изходният пункт на Космоса е любовта, от нея напълно самостоятелно израства егоизма. Напротив, импулсът на Христос, импулсът на любовта, ще превъзмогнат с времето разделението, което е дошло на света и човекът, постепенно, ще придобива тази сила на любовта. В характерните монументални думи ние чувстваме любовта да се излива в сърцата на хората чрез Христовите думи: "Където двама са заедно в Моето име, там съм и Аз с тях".

Но човешкото бъдеще ще бъде съставено и от нещо друго освен любовта. Духовното усъвършенстване ще бъде достойна цел за земното човечество. Но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствените си стремежи към усъвършенстване някакви егоистични цели. Той ще каже: нека бъдат тези стремежи безкористни. Усъвършенстването е нещо, чрез което ние искаме да усилим и насърчим нашето същество, нашата личност. Обаче, ние можем да видим нещата за света изключително в делата на любовта, не в делата на самоусъвършенстването. Относно това, ние не трябва да се заблуждаваме. Някой търси да следва Христос по пътя на любовта към мъдростта, това важи за тази мъдрост, която той поставя в служба на света, само тази, която е изпълнена с любов.

Мъдрост, която е потопена в любов, която същевременно подпомага света и довежда Христос, тази любов към мъдрост, изключва лъжата. Защото лъжата е противоположност на фактите, и който се потопява с любов в тях, той не познава лъжата, тя произхожда от егоизма, без изключение. Когато ние чрез любовта сме намерили пътя към мъдростта, тогава ние сме си пробили път чрез порасналите сили на душевното усилие, чрез безкористната любов също към мъдрост. Чрез това човек става свободна личност. Злото е фона, на който светлината на любовта би могла да изгрее, но тя е това което прави познаваеми смисъла и мястото на злото в света. Светлината става познаваема чрез тъмнината. Само свободният човек може да бъде истински християнин.

И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а проста та истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на "Аз-съм", той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!

[braman]

Щайнер е от окултните Учители, които слагат Христос в сърцевината на своето учение - "Не аз, а Христос в мен." Неговата дълбочина е изключително голяма и наистина Щайнер не е за всеки. В началото той е бил председател на немската секция на теософското общество, но се отделя поради две главни причини: Неразбиране, от страна на теософите, на събитието на Голгота и цялата мисия на Исус Христос. Прекаленото залитане към индийските щколи, неразбирайки, че методите им са остарели. И втората главна причина е издигането на детето Кришнамурти като миров Учител - Щайнер въобще не е споделял тази идея.

Редактирано Януари 7, 2011 от braman

[Florestan]

...

Виждам, че във форума има хора много по-добре запознати от мен както с учението на Учителя, така и с идеите на атропософията, заложени от Р. Щайнер и доразвити от много други след него. Затова ще си позволя да задам един въпрос, който преди няколко години зададох във форума на антропософите (вече няма такъв форум – не знам защо), но отговора така и не разбрах. А въпросът е – какво се разбира в антропсофията под Бог?

Има ли според вас разлика между това което Учителя разбира под Бог и разбирането на антропсофите?

Май ме забравихте?

За мен това е много важен въпрос. Във всяко едно учение, вяра, религия - понятието Бог е основно. Или го има, или го няма, или има много богове. Къде е приликата и разликата между Учителя и Щайнер по този въпрос?

Иначе за Щайнер всичко което пишете съм го чела - има го в книгите, има го и в нета - техния сайт е доста богат (също като Портала )с литература. Но за съжаление нямат вече форум, както писах и не мога да питам.

Трябва да призная, че когато сутринта прочетох въпроса, осъзнах, че не ми е много лесно да отговоря. Нямах много време и реших да пиша по-късно. В действителност, въпросът е доста интересен, но тук трябва да спомена, че макар често да използвам цитати от Щайнер, както знаете, и макар че съм чел известен брой негови произведения и лекции, съвсем не мога да претендирам за това, че каквото напиша може да бъде изчерпателно. Например, от петте книги, които се препоръчват да се четат в началото от Щайнер съм чел всъщност само две - и то части от тях.

И все пак, моето впечатление е следното. В действителност, както Ани е забелязала, почти толкова често, колкото в беседите на Учителя се говори за Бог, толкова често при Щайнер това е заменено с "боговете, един Бог, божествено". Т.е. при Щайнер наистина много често се говори за различни богове, а когато той свързва това с митологиите на някои народи - и не само тогава - всъщност под "богове" се разбират същества, които принадлежат към някои от по-високите йерархии - във всеки случай, това обикновено са йерархии над ангелите. Естествено, в неговите лекции, от друга гледна точка, централно място заема Христос, за когото Щайнер понякога говори като за един от Боговете - например, той казва, че се е наложило "един Бог" да слезе на земята и да изпита страдания като човешките, за да може да внесе нещо от тук в божествения свят.

Мисля, че е ясно, че при Учителя основно място заема по-скоро монотеизма. Струва ми се, че единството при Щайнер трябва да се търси не толкова във формулировката на нещата, а по-скоро в самите му идеи, в тяхната основа и убединение и в тяхната съвместна работа и в това, че за него като че ли е естествено, че когато говори за множеството, то е ясно, че в това множество живее и единство. Но това е мое виждане по въпроса. Сега, конкретно за Бог, който е описан в Стария завет, например, при него е валидно едно разбиране, което наистина може да изненада тези, които четат за първи път това. Яхве, според Щайнер, или по-точно това, което евреите са разбирали като Яхве, е един от седем "Елохима". Той е свързан със земята и е била мисията на еврейството да приеме този Яхве за свой единствен Бог за определения период от време, през който е трябвало да се извърши мисията на еврейския народ. Този Яхве, обаче, е само един от седем Елохима. Наскоро ми попадна книга на един антропософ - Ричард Седън - в която той е събрал предсказания на Щайнер за третото хилядолетие. Наред с другите неща, там се прочита, че хората са загубили през 19-ти век връзката с Яхве, която да им помогне в тяхното развитие. Христос след Възкресението е донесъл силата на останалите шест Елохиими, като мое предположение е, че тази връзка с Яхве в бъдеще може би ще се възобнови - но това е само мое предположение, без да го базирам на някаква информация. Предполагам също, че това отношение към Яхве е започнало да се прилага от евреите от един момент нататък, може би не от самото начало, което се описва в Стария Завет. Но от това, което е написал самият Щайнер, може да се има предвид, че когато той говори за Яхве, той има предвид един от седем Елохима.

Толкова по отношение на външната страна на нещата. Опитах се да намеря текст на самия Щайнер относно монотеизма и политеизма и попаднах на следния текст, който преведох от английски:

В човечеството съществуват два духовни потока. Първият трябва да бъде определен, ако искаме да го означим правилно, с това, което произлиза от множеството, което, също така, бихме могли да кажем, че произлиза от Монадологията, която визира източникът на съществуването като съставен от известен брой Същества и сили. Може да погледнете накъдето си поискате в света около вас и ще установите, че по един или друг начин, народите на пост-атлантическата епоха са започнали от няколко Богове. Започнете с трибожието на древна Индия, което по-късно бе изразено като Брахма, Шива и Вишну. Погледнете немската митология, където ще намерите тройката Один, Хонир, Лодур и т.н. Навсякъде ще намерите тройка, която след това се разделя на още божества. Ще намерите тази особеност не само в митологиите и ученията за боговете, но също така и във философии, в които също може да се срещне монадологията. Това е течението, което, тъй като произлиза от определена бройка, може да приеме най-голямо разнообразие във формите си на въппъщение. Може да кажем, че през пост-атлантическата епоха, от далечния Изток в Индия и в широка крива през Азия и Европа, това почитане на определена бройка - което като цяло в нашата Антропософия се изразява в признаването на съществуването на различни Същества, принадлежащи към различни йерархии - е получило много отражения и форми.

Това почитане на множеството трябваше да бъде противопоставено от синтезиращо, синкретично движение, което произлиза единствено от Монона, Монизма. Практическите двигатели, разпространителите на импулса на Монотеизма и Монизма, на почитането на единствено Божество, са Семитските народи. В тяхната природа е да представят един бог, Монон, и ако вие си спомните какво казах в предната лекция, ще знаете, че то е и в тяхната кръв.

Ако човек би искал, обаче, да насочи внимание към великия космос, той не би стигнал много далеч, ако иска да подчертава постоянно, че има само единство, Монон, в основите на света. Монизма или монотеизма, разгледан отделно от всичко останало, може да представя само краен идеал, но не би довел до истинско разбиране за света, за пълна и точна представа за този свят. Въпреки това, в пост-атлантическата епоха, течението на Монотеизма трябваше да бъде представено и на един народ бе дадена задачата да въведе импулса за Монотеизъм. Тази задача бе дадена на семитския народ. От тук може да се разбере как монистичният принцип е представен от този народ с известна абстрактна суровост, с абстрактна неотстъпчивост и как другите народи, доколкото техните Божества са съставени от единство, приеха импулса за това от тях. Монистичният импулс винаги е идвал от този народ. Другите народи имат плуралистични импулси.

Изключително важно е това да се има предвид, и когато някой изследва продължението на стария еврейски импулс, той може да види днес монотеизма в неговата крайност при равините, в техните учения. Задачата на този народ е да даде импулс за това, че световният принцип може да бъде само единност. Затова можем да кажем: Всички други народи, нации и Духове на времената имаха аналитична задача, задачата да представят световния принцип като съставен от различни Същества; например, най-екстремната абстракция на Монона в Индия бързо се разделя на триединство, както Бог в Християнството се разделя на Света Троица. Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и така да запълнят своите пътища с богато съдържание, да се изпълнят с материал за богати концепции, които могат да им помогнат с любов да възприемат явленията. Семитските народи имаха за задача да пренебрегнат всяка множественост и чрез синтез да се посветят на единството; и затова, например, от действието на този импулс, силата на мисловната връзка, на синтезиращата мисъл е възможно най-голяма в кабалистичните науки.

Всичко, което въобще някога би могло да се произведе от синтезиращата, инклузивна дейност на "аз"-а, е постигнато от семитския Дух в течение на хиляди години. Това е голямото противопоставяне на плурализма и монизма и това е значението на семитския импулс за света. Монизмът не е възможен без плурализма и последният не е възможен без първия. Затова, трябва да признаем необходимостта и от двете.

Източник:

http://wn.rsarchive....9100612p01.html

Мисля, че горният текст, стига да е оригинален текст за какъвто претендира, дава добра представа за становището на Щайнер по въпроса и за изходната му точка. Не бих желал много да спекулирам, но все пак може би мога да предположа следното - Учителя е имал мисия в България и сред славянските народи, а те все пак са прероденото еврейство. От тук е логично той да е застъпил достатъчно добре монотеистичния принцип. Щайнер е работил повече на запад, сред немските народи, които са християни, но преди това са имали собствен пантеон. От тук и неговото предпочитание да обяснява повече политеистични идеи. На чисто мисловно ниво това може би се отпечатва и в по-голямата аналитичност, която той споменава по-горе, но изглежда, че там той говори за аналитичност в по-широк смисъл. Това, разбира се, е мое обяснение и съвсем не мисля, че е необходимо някой да го приема за напълно вярно.

Трябва също да отбележа, че горе Щайнер говори за еврейството все още като има предвид еврейската нация, но не споменава духовни прераждания на евреите в други народи и т.н. Освен това, това, което споменах за Яхве и това, което пише за монотеизма са два различни текста, те може да се свържат, но такава връзка не съм направил, защото едното в случая касае въпроса за Яхве като същество, другото за монотеизма като - не съм сигурен как точно да се изразя, но да кажем - като направление въобще. Струва ми се, също така, не е без значение как точно се гледа на горния текст и какво се разбира под някои от неговите идеи, а и с какви други идеи те биха могли да се допълнят.

Мисля също така, че не би било лошо да се видят някои цитати от Учителя по този въпрос.

Редактирано Януари 7, 2011 от Florestan

[Ани]

Благодаря на Мария и Florestan за отговорите и извинявайте за нетърпението което проявих във втория си пост. Наистина за мен е важно това! Явно съм от хората с монотеистична нагласа? Флорестан – прекрасно е, че си положил труд да преведеш този текст на български!

Стигнах до извода, че за Бог май не трябва да се говори много. Всеки сам, по свой си начин Го открива.

Щайнер ми харесва. Много. Но смятам да следвам Учителя – просто такъв ми е импулса. Приемам напълно написаното от Ради:

Учението, което ни е дал Учителя е от изключителна висота, крие в себе си много тайни, но има много дълбоки причини, то да бъде представено по този начин. Както има съответните причини Антропософията да бъде представена по друг начин. Пътят на Ученика в Школата на Учителя Беинса Дуно изобщо не е лек, има много изпити за издържане и върхове за покоряване. Човек трябва да се ползва от всички окултни знания, които му помагат в развитието и за всички търсещи е благословение, че имат достъп до някои от тайните на различните клонове на Бялото Братство.

Всички Учители, Бели Братя и Посветени работят следвайки Божествения план, в единство и хармония, затова не бива да ни учудва, че нещо, научено от един, ни помага да разберем по-добре нещо, дадено от друг.

[Мария-София]

Привет Диди и Мариа-София, аз определено не смятам, че това е така. Учението, което ни е дал Учителя е от изключителна висота, крие в себе си много тайни, но има много дълбоки причини, то

да бъде представено по този начин. Както има съответните причини Антропософията да бъде представена по друг начин. Пътят на Ученика в Школата на Учителя Беинса Дуно изобщо не е лек, има много изпити за издържане и върхове за покоряване. Човек трябва да се ползва от всички окултни знания, които му помагат в развитието и за всички търсещи е благословение, че имат достъп до някои от тайните на различните клонове на Бялото Братство.

Всички Учители, Бели Братя и Посветени работят следвайки Божествения план, в единство и хармония, затова не бива да ни учудва, че нещо, научено от един, ни помага да разберем по-добре нещо, дадено от друг.

Ради,изобщо не оспорвам това.Фактът ,че съм в МОК, 8година/клас , предполагам доказва приоритета ми.

Само споделям опита си,че чрез Щайнер разбирам по-добре Учителя.Преди имах сериозни неясноти.

Когато открих Щайнер за себе си,всичко си дойде на място.

[braman]

Тези, които искат да се докоснат до истинския мистицицъм на Рудолф Щайнер, нека се запознаят с една от основните му книги, а именно: "Как се постигат познания за висшите светове"

Поздрави!

[Диляна Колева]

Честно казано, не обичам да правя сравнения между духовните учители или да ги поставям в класации по-по- най.

Първо, защото не съм в позиция да го правя и второ грехове на душата си нямам желание да слагам.

И Дънов и Щайнер си имат своята нишка към знанията и я пресъздават по начина по който са сметнали за най- правилен.

И от двамата вземам това което ме докосва, Щайнер определя нещата по- ясно и с доста обяснение на всеки елемен, много в дълбочина, което действително е натоварващо като информация, но всеки решава какво да ползва.

При Дънов нещата се предават много по- лежерно и естествено са съобразени с българската народопсихология, затова и за доста българи той е по- достъпен и по- разбираем. До същността на нещата с изказа на Дънов ми е по- трудно да стигам. За сметка на това пък , само с книгите на Дънов ми се е случвало цели пасажи с определена идея да се появяват в главата ми преди да съм чела книгата и да знам точно в коя книга да ги намеря. И идеята да ми е ясна без да се налага да се задълбочавам подробно четене.

Ето защо не чета от авторите всичко на всяка цена , а за различните неща се обръщам към автора, който ме докосва най- дълбоко.

Например за интуицията, здравето, начините за работа със себе си- формули и др. предпочитам Дънов той е успял да пресъздаде нещата по много достъпен начин. Относно библейската символика, етапите на душата, превъплащения, карма предпочитам Щайнер много неща са обяснени много точно.

Като в никакъв случай едното не изключва другото.

Относно кой как пресъздава Бог, не ме е интересувала конкретно дълбочината на нещата и не съм се задълбочавала.

Щайнер обяснява много добре Христовия импулс.

Инкарнациите в тялото на Исус.

Неговата идея най- общо е, че Христовия импулс в момента е на Земята и изгражда своето ново тяло, като изработва в хората четирите елемента важни за човешкото повдигане.

Най- общо : С развитието на състраданието и обичта се изгражда жизненото тяло на Христос, той ще го образува до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.

Астралното си тяло образува от развиването на удивлението и учудването, физическото от съвестта и т.н.

Т.е това което призовават повечето учители да развиваме в себе си Щайнер обяснява като крайна цел оформянето на христовия импулс, как частното ще повдигне общото.

Това е много повърхностно обяснение и не е добре да се коментира, "Изживявания в свръхсетивния свят" обяснява нещата в детайли, там той обяснява, каква е нишката на Блаватска например и защо се е получило така.

Единствено при него срещнах точно обяснение на силите които действат в младото тяло до 3-тата година, много ценно за мен. Кога коя сила се отделя, коя се появява и какво е действието и над човешкото същество........и много други работи. Дънов също има разбира се своята информация, но моето разбиране по въпроса намерих при Щайнер.

[Ради]

Уважавам Рудолф Щайнер и неговото дело, както и на всеки, работил безкористно за Бога и благото на хората. Той за мен, определено, е един много напреднал човек. Бих искал все пак да обърна внимание, че от живота и мисията на Учителя ясно се вижда, че е Същество от изключително висш порядък - нещо, което всички ученици чувстват и знаят.

Учението, което ни е дал, е Божествено. Това изречение няма да го тълкувам, но не бива да се подвеждаме от изказа, не бива да се мисли, че то е по-лесно, по-елементарно, по-разводнено, от което и да е друго. Напротив.

Много хора писаха, че четенето на Щайнер или други духовни водачи им е помагало да разбират по-добре Учителя. Замислете се над този факт. И продължавайте да четете всичко, което ви помага в Пътя.

В този момент на земята по-велико Учение от това на Учителя Беинса Дуно няма, защото това Учение идва от Бога. Това е мое мнение и аз заставам на 100 % зад него.

Мога да продължа да обяснявам защо е така, но няма да го направя. Нарочно.

Не, за да убеждавам, не за да споря или да сравнявам - това е безсмислено. Нека всеки развива и слуша вътрешното си сетиво за Истината, защото без него сме слепи.

И аз не бих искал тази или подобните теми да стават повод за разединения и кавги. Не - бих искал да будят благодарност за милостта на Духа към нас - че ни помага чрез толкова много наши приятели - както, напреднали хора, така и Велики Космически Същества. Това е благословено изобилие.

[Слънчева]

Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум. Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание. Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината. За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на днешната цивилизация, той много трудно ще стигне до познанието за висшите светове. Той може да постигне това само след упорита работа върху себе си. През епохите, когато условията на материалния живот не бяха толкова сложни, духовното извисяване беше по-лесно осъществимо. Достойните за преклонение неща вземаха превес над всички ежедневни подробности от живота. Но в епохата на нашата прекалено критична цивилизация, идеалите изчезват. Вместо преклонение, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства. Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях. Ако някой търси висшето познание, той трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа. А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот. Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение. Навсякъде в своето обкръжение и в своите изживявания, той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение. Ако срещайки един човек, осъждам неговата слабост, аз сам пропилявам моята сила за висшето познание; но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила.

Окултният ученик винаги трябва да прилага този принцип. Опитните окултисти знаят каква сила натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и отказа да се критикува. Но това не трябва да остане само външно правилно в живота. То трябва да проникне в най-дълбоките бездни на нашата душа. Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенствуване и в хода на времето той може да се преобрази напълно. Обаче това преобразяване трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговия мисловен живот. Съвсем не достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение аз трябва да изградя в моите мисли. Така окултният ученик започва да влива смирение в своя мисловен живот. Той трябва да култивира в своите мисли чувството на преклонение. Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят. Сега хората застават пред него под съвсем друга форма...

...Първите наставления, които дават на окултния ученик, се отнасят до преклонението и до развитието на неговия вътрешен живот. Духовната Наука предлага също и практически правила, чието спазване позволява развитието на вътрешните способности. Тези практически правила не са възникнали случайно. Те са плод на опита и знанието от най-древни времена. Навсякъде, където се дават указания за постигане на висшето познание, практическите методи са едни и същи. Всички истински окултни учители са единодушни относно вътрешния смисъл на тези правила, макар и те не винаги да са облечени в еднакви думи. Второстепенните и привидни различия се дължат на факти, които не са предназначени за разглеждане в тази книга.

Нито един окултен учител няма желанието да превърне тези правила в средство за власт над други хора. Той не лишава никого от самостоятелност. Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния учител. Вече споменахме за духовната връзка, която обединява всички Посветени и за двата естествени закона, които осигуряват нейната цялост. Но ако Посветеният излезе от рамките на своята затворена духовна област и застане всред хората, тогава за него влиза в сила един трети закон: Всяко свое действие и всяка своя дума насочвай по такъв начин, че никога да не засегнеш свободната воля на другия човек.

"Как се постигат познания за Висшите светове" - Р. Щайнер

Сега в школата се приемат ученици от различни възрасти, с различна подготовка, поради което се явява известна дисхармония. Едни са по-напреднали, знаят повече; други са останали по-назад, но мислят, че знаят много. От всички се иска работа. Школата не е място за развлечение, но за работа и сериозна мисъл. За да развиете мисълта си, трябва всеки ден, поне по 5–10 минути, да размишлявате върху различни въпроси. Ако страдате от някаква болест, или имате известна мъчнотия, мислете върху тях, да намерите причината на страданията и мъчнотиите. Не е въпрос да търсите причините вън от себе си, в обществото, или в Господа, Който ви е създал. С това въпросите не се разрешават. Лесно е да хвърлите вината за своите нещастия и мъчнотии на другите. Това и животните правят. Като ги нападне някое същество, по-силно от тях, те се крият и си казват: „Лош е светът“. Защо е лош светът, защо ги нападат отвън, те не могат да си обяснят. Заякът бяга от хрътката, лалугерът – от човека и си мислят, че други са виновни за тяхното нещастие...

...Забелязано е, че при отваряне на Божествената школа всякога се явяват външни и вътрешни противодействия, с цел да ограбят духовните сили, които се развиват в учениците. Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества. Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божествените закони, напредва и в умствено, и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони. Днес Бог благоволи към славянството; иска да го сложи на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага и велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тези условия правилно. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план трябва да се реализира. Всеки народ, като един човек, трябва да изпълни своята мисия. Мнозина гледат на Божественото учение като на секта, която ограничава човешкия ум и спъва развитието на сърцето. Според тях, които следват това учение, са изменници на своя народ. Аз казвам тъкмо обратното: Които не приемат Божественото учение, те са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека.

Мисъл и действие -беседа от Учителя

Колкото по-здрава е връзката на човека с Бога, толкова по-далеч са нещастията от него. Тогава той може да направи всичко. Под „всичко“ не разбирам да излезе вън от своите възможности.

Помнете: Бог се проявява в нас чрез най-малкия подтик. Там е Божественото. Значи всеки най-малък подтик към доброто трябва да се изяви навън. Така ще дадете път на Божественото в себе си. Ако дадеш място на този подтик в себе си, ти си умен човек, ти си в правия път. Само по този път можеш да разбереш Божественото.

И най-малкото проявено добро в тебе е в сила да ти донесе повече блага, отколкото най-голямото знание.

Не, истинското щастие е в здравето, в чистото сърце и светлия ум.

Когато човек се запали от Божествената Любов, в него изчезват всякакви спорове и недоразумения, всякакви скърби и страдания. Животът му вече придобива друг смисъл.

Щом дойде Божествената Любов, всичко това изчезва. Ти преставаш да мислиш за противоречията, страданията и мъчнотиите.

Онова, с което хората ни привличат, е Божественото. Човешкото не може да привлича. Където се явява Любовта, там е Божественото. Следователно Любовта е проява на Бога. Когато Божественото се проявява, човек придобива известна цена. Щом Божественото се изгуби, и човек губи цената си и става недоволен. Ето защо, ако си недоволен, ще знаеш, че Бог се е оттеглил от тебе. Докато Божественото е в човека, всяка дарба в него се развива и расте. Щом Божественото се оттегли, и дарбите в човека изчезват. Той губи вдъхновението си и се отчайва. Въодушевлението, вдъхновението говорят за присъствието на Божествен импулс в човека.

Останете със следната мисъл: Да бъдете проводници на Божественото. Дайте ход на малкото, красивото, Божественото в себе си. Дайте място на най-малкия Божествен импулс в себе си, да се развива. Бъдещето е в него. С думите на Христа „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“, Христос имал предвид малките деца, носители на най-малките импулси, които имат условия да се развиват. Всички останали работи са преувеличени.

Ученикът на християнството или на окултната школа трябва да бъде свободен.

Божествен импулс - Утринна беседа

Виждате ли приликата?

Редактирано Март 19, 2011 от Слънчева

[Слънчева]

Питам, де е онова разумното човешко начало? В човешкото разсъждение има единство. Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, не са разумни. Когато мислим, че един човек е по-прав, а друг по-крив, това са относителни неща. По отношение на възрастния човек, детето има много свои недъзи. Възрастният по отношение на стария, също така има много недъзи – това е от наше гледище. Питам: По какво се отличават детето, възрастният, старият и най-младият човек? Малко философски трябва да се погледне на въпроса. Каква разлика има между големия дъб, на сто, до 500 години и между малкото жълъдче? Жълъдчето е непроявен дъб още, но все-таки качества на дъба се съдържат и в него. Сегашната култура, която се отличава по степента на своето съзнание, по големия си успех, все-таки се намира в едно преходно положение. В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо ново. В нашата епоха се създава една нова луна, досега нашата земя е била в една луна само, а сега вече се създава нова луна, с особена светлина. Учените хора намират, че месечината е мъртва. Те не знаят каква служба има, защо се е отделила от земята, защо е умряла.

„Иди повикай мъжа си!“ Този мъж, това е човешкият ум. Когато отиде при Господа, Той ви казва: Иди повикай ума си. Ти не може да отидеш при Господа, ти не може да влезеш в космоса, да разсъждаваш, ако не повикаш мъжа си. Без този ум, без мъжа, човек представя една разпусната жена. Умът го няма там. Тази жена, с която Христос разговарял при кладенеца, имала 5 мъжа – това представя чувствения живот. Това представя жена, която служи на своите чувства. Тя е като животно, което постоянно върти опашката си насам-натам. Сега схващайте право.

„Иди повикай мъжа си!“ Казвам: Тези условия, при които ние сега живеем, ще се изменят. Защо? Защото ние сме влезли в една епоха на промени във всяко отношение. Някой път ще се спра да ви говоря от мое становище какво нещо е държавата. Ще я опиша тъй, както е в същност. Някога трябва да се спра да ви опиша какво нещо е женитбата, какво нещо е семейството, какво представя обществената любов. Ще разгледам тези въпроси от съвсем ново гледище, нова светлина ще хвърля върху тях. Ще кажете, че върху тези въпроси не е времето дошло още. Понеже сегашният живот е преходен, то и хората не са установени. Няма установени възгледи в света.

Сега аз не искам да ви морализирам; какво разбирам под думата морализиране? Аз не искам да ви накарам насила да станете добри. Преди всичко това е невъзможно. Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използува своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода. Свободата, това е великият смисъл. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота. Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш. Ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са твърдения, но нещата трябва да се доказват. За да се докажат някои неща, нужно е най-малко един час. Има неща, които на вас могат да се докажат в няколко секунди. Как ще се докажат: Запример, казвам ви: Не бутайте огъня! Защо да не го бутаме? – Не го бутайте, защото ще се изгорите, ще изгорите пръстите си. – Докажи ни това? Добре, дръж тогава пръстите си нагоре. Запалвам една клечка кибрит и я докосвам до пръстите ви; вие веднага подскачате. Казвам: Ако една клечка кибрит може да ви обгори и да подскочите, колко повече ще се изгорите от огъня. Затова ви казвам: Не туряйте пръстите си на огъня! – Ами какво да правим? Турете един азбест. Следователно, за да мислиш правилно, за да бъдеш неуязвим, ти трябва да намериш едно вещество, подобно на азбеста, което никога да не изгаря. Човешката мисъл трябва да има един матрис, да има нещо пробно, да е като златото, да не се окислява. Човек трябва да има устойчиви възгледи. Човешката мисъл трябва да бъде нанизана като маниста. Човек трябва да се интересува от всичко. Нима от геология не трябва да се интересува? Нима от математика, от геометрия, от социалните науки не трябва да се интересува? Нима от изкуство, от художество, от музика не трябва да се интересува? От всичко трябва човек да се интересува.

Иди повикай мъжа си

И какво духът и целта на антропософската Духовна Наука казва за такива неща? Тя казва: онова, което идеите на Галилей и Коперник са донесли на човечеството, е велико, ала не е една абсолютна истина, в никакъв случай не е една абсолютна истина. Това е едната страна на Вселената, едната страна от една известна гледна точка. Само поради високомерието на съвременния човек хората днес казват: "Птоломеевата световна система е детинска; това бе за хората, когато те все още са били деца. Ние сме направили толкова големи крачки – до самите звезди и това е, което ние сега вземаме за абсолютно". То е толкова малко абсолютно, колкото и Птоломеевата система не беше абсолютна, то е само едната страна. Единствено правилният възглед – според Духовната Наука – е да се осъзнае, че всичко онова, което се приема само като световна математика, само като световна скица на един механичен ред, не дава на човека абсолютната истина за Вселената, а една илюзия. За съвременното образование на нас са необходими тези илюзии за математическото естество на Вселената, ние трябва да ги придобием, ала трябва да знаем, че те са илюзия. И най-много те са илюзия, когато ги прехвърляме в нашата ежедневна заобикаляща ни среда, когато, в унисон с атомната или молекулярната теория, се стараем да създадем един вид астрономия за веществата на Земята. Едно правилно отношение към цялата съвременна наука, дотолкова, доколкото тя мисли в тази насока, ще осъзнае, че нейното знание е една илюзия.

И тъй, за да може неговото въплъщение да стане много успешно, е от голям интерес за Ариман ние хората да се усъвършенстваме във всички наши илюзорни съвременни науки, ала без да знаем, че това е илюзия. Ариман има възможно най-големия интерес да обучава хората в математиката, ала не и да разберат, че математично-механичните понятия за Вселената са само илюзия. Той е крайно заинтересован да достави на хората химия, физика, биология и пр., такива, каквито те са представени днес във всичките им забележителни резултати, но той е най-заинтересуван хората да вярват, че тези неща са абсолютни истини, а не че са само гледни точки, като фотографии само от едната страна. Ако фотографирате едно дърво от едната страна, това може да е правилна фотография, и все пак тя не ни дава представа за цялото дърво. Ако обаче го фотографирате от четирите страни може да си съставите една идея за него. Да прикрие от човечеството, че в модерната интелектуална, рационалистическа наука, с нейната добавка суеверния емпиризъм, човек борави с една велика илюзия, една измама – и хората да не разберат това, е най-големият възможен интерес за Ариман. Ще бъде един истински триумф за него, ако научното суеверие, което е обхванало днес всички кръгове, и чрез което хората дори желаят да организират своята социална наука, би преобладавало и през третото хилядолетие. Той би имал възможно най-големият успех, ако би могъл тогава да дойде като човешко същество в Западната цивилизация и намери валидно това научно суеверие.

Но аз ви моля да не си вадите фалшиви заключения от това, което току що казах. Би било едно фалшиво заключение да се избегне съвременната наука; това е едно от най-фалшивите заключения, които могат да се направят. Ние трябва да опознаем науката; би трябвало да получим точно знание за всичко, което идва от това направление – ала с пълното съзнание, че ние възприемаме една илюзорна страна, една илюзия, необходима за нашето образование като хора. Ние не се предпазваме от Ариман, като избягваме съвременната наука, а само като се научим да познаваме нейния характер. Съвременната наука ни дава една външна илюзия за Вселената и ние се нуждаем от тази илюзия. Не си мислете, че нямате нужда от нея. Ние обаче трябва само да я допълним от една съвсем друга страна с действителната реалност, придобита чрез духовно изследване, трябва да се издигнем от илюзорният характер до истинската реалност. Вие ще откриете много споменати неща в много от моите лекционни цикли за това, което аз говоря днес и ще видите как навсякъде съм търсил да навляза напълно в науката на нашето съвремие, ала да я повдигна до сферата, където може да се види нейната действителна стойност. Вие не може да желаете да се освободите от дъгата за това, че знаете, че тя е илюзия от светлина и цвят! Вие не ще я разберете, ако не осъзнаете нейния илюзорен характер. Същото е с всичко онова, което съвременната наука Ви дава за Вашето въображение за Вселената. Тя дава само илюзии и това трябва да се осъзнае. И само когато човек се самообразова и извън тези илюзии, той достига до реалността. Следователно, това представлява едно от средствата, използвани от Ариман, за да направи своето въплъщение колкото е възможно по-резултатно – това да да държи човекът в обсега на научното суеверие...

...Второто средство, което той използва е да подтиква онези емоции, които разделят хората на малки групи – групи, които взаимно се нападат една друга. Само погледнете всички борещи се партии, които съществуват днес и ако сте непредубедени ще осъзнаете, че обяснението за това не се намира само в човешката природа. Ако хората честно се опитат да си обяснят тази т.н. Световна война чрез човешките дисхармонии, те ще осъзнаят, че с онова, което те намират във физическото човечество, те не могат да я обяснят. (И точно тук са работили “свръхсетивни” сили, Ариманови сили. Тези Ариманови сили всъщност работят винаги, където възникват дисхармонии между група хора. Възниква въпросът на какво основание се базира това, което разглеждаме сега?

Р. Щайнер - "Аримановата измама"

Например, вие можете да миете ръцете си по 5, 6, 10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Водата има свойство, където я сложите, тя пада, нищо не остава от нея. Миете ли лицето си с вода, тя слиза надолу, без да остава върху него. Ето защо, значението на водата в живота е двояко, което се вижда от стиховете, които Христос някога е казал: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Роденият от вода и дух всякога е чист“. Значи, водата е символ на чистота. Може ли рибата да има кал на гърба си? Това е невъзможно. Щом рибата излезе от водата и започне да се търкаля на сушата, тя вече може да се окаля. Следователно, понякога човек допуска неща, в които няма никаква логика. Например, невъзможно е да се спъва онзи човек, който наблюдава изгряването на слънцето, или в душата на когото прониква слънчевата светлина. Защо? – Защото той вижда, очи има този човек. Който има очи, той не може и не трябва при слънчевата светлина да се спъва. Щом се спъва, това показва, че в очите или другаде той има някакъв дефект. Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина.

Денят на Божията работа - беседа от Учителя

Казвам: Религиозните хора се спират и питат – С какво тяло ще възкръсне човек? С какво тяло? – Тялото е резултат. Тялото точно съответствува на стремежа на човешкия дух, на стремежа на човешкия ум, на стремежа на човешкото сърдце. Тези три положения определят тялото. За да имаме тяло, от което да бъдем доволни, това тяло трябва да бъде толкова пластично, да не се подава на никакви болести. Това тяло не трябва да се подава на никакви изгаряния. То трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. То трябва да бъде напълно господар на положението си. Другояче казано: Човек трябва да има такова тяло, с което никога да не остарява. Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто. Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини радост, щастие и блаженство, това е самата истина. Истината е тази светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. Това, което виждаш, е истината, която носи храна за човека. Тя носи храна чрез светлината. Значи, това, което носи истинската храна за човешката душа, това е истината. Тази храна е истинската светлина за душата. Тази светлина ни разкрива света отвън. Сега да дойдем до съществения въпрос, който интересува само онези от вас, които искат да се специализират в тази област. Той не засяга всички. Останалите можете само да слушате. Въпросът е с какво тяло Всеки от вас си носи това тяло, което днес има. Но ако искате да преустройте тялото си, има един начин, по който можете да го преустроите. Казано е в Писанието: „Роденият от плътта, плът е; роденият от Духа, Дух е.“ Когато Христос казва: „Ако се не родите изново“, Той не разбираше да се родите отново от майка и баща. Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита. Докато се раждате от майка и от баща, ще бъдете в процеса на плътта. Такова е сегашното органическо развитие. Ако си човек, ти едновременно можеш да бъдеш и баща, и майка, и дете, ти сам ще се родиш. Как? Няма да ви обяснявам това. За да ви обясня, трябва(т) ред опити. Алхимиците в средните векове се стараеха да разрешат този въпрос. Те много пъти са затваряли някой старец в реторта, но нито един от тях не можаха да възкръсят – всички умират.

С какво тяло? - 2. неделна беседа от Учителя, държана на 7 октомври 1934 г.

Редактирано Март 20, 2011 от Слънчева

[Florestan]

След като мина известно време, реших, че ще е добре да допълня нещо към последния си пост в тази тема, тъй като прегледах някои неща и ми се струва, че това, което съм написал, е непълно, защото тогава, когато го написах, не бях наясно с някои неща. Като за начало, оказа се, че разбирането на много антропософи за Яхве като един от елохимите, което по-често се изтъква на някои места, е само част от казаното от Щайнер по въпроса. От една страна, когато говори за Яхве и за събития в днешно време, то това подразбира именно един от Елохимите, който в момента обитава сферата на луната – т.нар. осма сфера, която се споменава по-горе от Станимир. Това, обаче, е сега, а същевременно Щайнер е говорил по-конкретно и за Битие от Библията в няколко лекции, за които не знаех. Оказва се, че там името “Йехова” или “Яхве” за определен период не се използва само за едно от седемте същества, наречени Елохими, а направо за всички седем едновременно, защото те в определен момент са действали като едно и са били всъщност под въздействието на единна сила. Именно този момент е описан и от Влад Пашов в том 2 на поредицата “Историята на Бялото Братство през Вековете”, като там има цяла глава “Щайнер за Бибието”. Точните цитати са следните:

Ангелската йерархия се състои от девет чина, разделени на три групи по три чина. В първата група влизат серафимите, херувимите и престолите. Под тях се намира втората тройка, образувана от господствата или духовете на интелигентността, сили или духове на движенеито, наречени добродетели; и власти или духове на формата, наречени още могъщества. Най-ниската тройка включва начаствата, наречени още духове на личността или духовена времето, архангели и ангели. Последните са най-близо до човека. Човек е десетата степен в тази йерархическа стълба. Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества Те стоят непосредствено над начаствата или духовете на личността.

Всички тези йерархии, които действуват в природата чрез различни елементи, са взели участие и в създаването на човека, на неговото тяло. Но за да се увенчае делото на йерархията, трябвало още по-горна помощ от тази на йерархията да се намери. Тази помощ е дошла от едно същество, което стои над серафимите.

След като създават цялата земна природа с помощта на всички йерархии, елохимите пристъпват към създаването на човека. Но първоначално той е само като една идея в тяхното съзнание. И дотогава те са действували като единични същества, обединени само в една обща цел. Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те преминали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими. В Библията този факт е оповестен с това, че първоначално се говори само за елохимите, а после започва да се говори за Йехова-Елохим. Йехова-Елохим е израз на обединената дейност на всички елохими.

По отношение на монизма, има две изречения в цитата от Щайнер в предишния ми пост, които и мен ме озадачиха, когато писах цитата. По-точно: "Ако човек би искал, обаче, да насочи внимание към великия космос, той не би стигнал много далеч, ако иска да подчертава постоянно, че има само единство, Монон, в основите на света. Монизма или монотеизма, разгледан отделно от всичко останало, може да представя само краен идеал, но не би довел до истинско разбиране за света, за пълна и точна представа за този свят."

Когато го писах, ми беше ясно, че тези две изречения звучат доста “обезнадеждаващо”. И все пак, така и не става ясно какво има предвид Щайнер точно с тях, а и какво като за начало той има предвид под “монизъм”. Защото монотеизъм е по-скоро почитането на Единния Бог, поне в моите представи, а монизмът, така, както той го описва за кратко, излиза, че е по-скоро концепцията, че основата на света е единна. Може би, по-прецизно бих се изразил, ако кажа – концепцията за това, че основата на света може да бъде изразена с единство, а не с множество. От горния цитат също така не става ясно дали тази основа е постоянна основа, дали се има предвид под монизъм разбирането за това, че светът в миналото е произлязъл от единна основа, доколко въобще такива разграничения имат смисъл и т.н. Така и не съм сигурен как точно трябва прецизно да се формулира, а и не знам има ли смисъл да философствам допълнително върху това какви смисли може да се крият и какви смисли точно може би не се крият в такива две изречения, но за по-добро обяснение ще използвам цитат, който прочетох от самия Щайнер в лекция, която е част от цикъла “Индивидуални духовни същества и единната основа на Вселената” (в някои преводи “постоянната основа”).

Ако човек иска да построи за себе си коцнепция за света, той с право се стреми към хармонизирането на отделните части. Това той прави от известен навик, навик, който е напълно оправдан, защото е свързан с това, което през много векове е било най-скъпоценно съкровище на душата и духа на човечеството, а именно монотеизма. Това, което се среща като изживяване в света, след това човек се опитва да доведе обратно до една единна основа на света. Това е добре оправдано, но не по начина, по който обикновено вярваме, че е оправдано. Оправдано е поради съвсем други причини/ по друг начин, за който ще говорим следващия път. Днес, бих искал да представя пред вас само това, което е от принципно значение.

Човек, който подхожда към света с очакването, че всичко трябва да може да обясни себе си без противоречие, като че ли произхожда от единна основа на света, ще преживее много разочарования, когато се обърне към света и преживяванията в него по един непредубеден начин. Традиционното схващане за човешкото същество е да третира всичко, което той възприема в света според пасторална концепция за света, в която всичко може да се съотнесе към неразделна, висша, първична основа; всичко идва от Бог и затова трябва да бъде възможно да се разбере като единство.

Това, обаче, не е така. Това, което ни заобикаля в света като преживяване не идва от една единна първична основа. Напротив, то е резултат на духовни индивидуални същности, различни една от друга. Различни индивидуалности работят заедно във всичко, което ни заобикаля в света като преживяване. Това, в крайна сметка, е положението. Следващия път ще говорим за други начини, по които може да се оправдае монотеизма, но в крайна сметка, това е положението. Трябва да мислим за индивидуалностите като за независими една от друга в определена степен – всъщност във висока степен – в момента, в който прекосим границата на духовния свят. Тогава човек не може да изисква това, което се появява, да бъде съотнасяно към единен принцип. Представете си, че това, схематично представено, е едно преживяване (например, преживяванията от годините 1913-1918).

(схема)

Преживяванията на човешките същества продължават естествено в двете посоки. Историкът винаги е поставен пред изкушението да приеме единен принцип в целия процес. Това не е така, обаче. Щом пресечем границата на духовния свят – която може да се пресече или отгоре, или отдолу (виж схемата, червено), истината е една и съща – различните индивидуалности работят заедно в повлияването на тези събития и те са относително независими една от друга (виж схемата, стрелки). Ако не приемете това под внимание, ако приемете навсякъде единна основа на света, никога няма да разберете тези събития. Само когато приемете това, което в известна степен е прииждането и отдалечаването на вълните на събитията, различните индивидуалности, които работят един срещу друг, само тогава ще можете да разберете нещата правилно.

Тази материя е свързана в действителност с най-дълбоките мистерии в еволюцията на човечеството. Монотеистичното чувство е завоалирало този факт за векове и хилядолетия, но на него трябва да се обърне внимание. Ако някой иска да прогресира днес в посоката на въпроси, имащи връзка с една концепция за света, преди всичко, той не трябва да обърква логиката с абстрактната липса на противоречия. Абстрактна липса на противоречия не може да съществува в свят, в който индивидуалностите работят заедно и независимо един от друг. Стремежът към конформизъм винаги води до обедняване на концепциите; концепциите не могат след това да обхванат пълната действителност. Само когато тези концепции могат да обхванат този свят, пълен с противоречия, който е истинската действителност, те ще могат да обхванат пълната действителност.

Това, което хората имат пред себе си като царство на природата се материализира по един изумителен начин. Различни индивидуални същности работят заедно във всичко това, което човек нарича природа и включва, от една страна, природни науки и от друга, почитането на природата, естетиката на природата и други. В сегашния еволюционен цикъл на човечеството, обаче, благополучен аранжимент е бил открил за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост напътствие на света: хората могат да обхванат природата чрез концепции, които ги довеждат до единна основа, защото само това, което зависи от едно единно напътствие може да се преживее от човека като преживяване на природата чрез възприятието на сетивата. Зад плетеницата на природата лежи нещо много различно, което се влияе от една съвсем различна посока. Това, обаче, е блокирано, когато човек възприема природата. Това, което той нарича природа, е в резултат на това една единна система, но само защото е минала през едно сито. Когато възприемаме чрез сетивата, природата е за нас отсята, минала през сито. Всичко противоречиво е отсято и природата се предава като една единна система. В момента, когато прекосим границата, обаче, и възприемем реалността, която пояснява природата – елементалните духове или влияния върху човешките души, които могат да се регулират от природата – ние не сме вече в позицията да говорим за природата като за единна система. По-скоро, трябва да ни стане ясно, че имаме работа с влиянията на индивидуалности, които или се борят една срещу друга или взаимно се подкрепят и засилват.

В елементалния свят намираме духове на земята – гномо-подобни същества; духове на водата, ундино-подобни същества; духове на въздуха, силфо-подобни същества; и духове на огъня, саламандеро-подобни същества. Всички те са там. Те не са там, обаче, за да формират една унифицирана среда. Нещата не стоят така. Тези различни среди – на гномите, ундините, силфите, саламандрите – са по известен начин независими. Те не работят заедно само като частите на една система, а също се борят един с друг. Техните намерения нямат нищо общо едно с друго, като за начало, но това, което вследствие се получава, еволюира от най-разнородната обща работа на намерения. Ако човек знае намеренията, той може да види зад това, което се появява пред нас, може би, работа на духове на огъня и на ундини. Той не бива да вярва, обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава команда. Това не е така. Тази идея е широко разпространена днес и философи като Вилхелм Вунд (за когото Фриц Мойтнер неоснователно казва “авторитет по воля на неговия издател”, въпреки че той бе авторитет за почти целия свят преди войната) се опитват да съберат заедно като единство всичко, което живее в човешката душа, живота на мисленето, на чувствата, на волята. Те казват, че душата е единство и затова всичко трябва да принадлежи на едно единство, на обща система. Това не е така, обаче, и тези силни противоречия, имащи толкова важно значение за човешкия живот, които аналитичната психология е открила, не биха се появили, освен ако животът на мисленето отвъд границата не ни отвеждаше обратно до много различни региони, където други индивидуалности влияят на нашия живот на мислите, чувствата и волята.

Това е толкова любопитно! Виждате ли, ако това тук е човешкото същество (виж схемата) и ние имаме в човешкото същество живота на мисълта, живота на чувстването и живота на волята (виж схемата, T, F, W), систематизатор като Вунд не би си представил нищо друго, освен че това е система. Всъщност, животът на мисълта води към един свят (W1), животът на чувствата към друг (W2), а животът на волята към трети различен свят (W3). Човешката душа е налице точно за да може да формира единство от това, което в пра-човешкия, моментарно пра-човешкия свят, е било троичност.

Всички тези неща трябва да се вземат предвид: когато започнем да се занимаваме с импулсите за историческата еволюция на човечеството, тези импулси ще бъдат превъплътени в историческата еволюция.

Надявам се този текст да дава някаква по-добра идея относно това в какъв смисъл Щайнер е искал да каже това, което е казал за монотеизма и монизма. Ето връзка към лекцията, в която са нарисувани схемите и която е цикъл от лекции на малко по-различна тематика. http://wn.rsarchive....9171119p01.html

Редактирано Март 21, 2011 от Florestan

[Florestan]

Реших да добавя няколко цитата, които имат връзка с моя предишен пост. Само че този път са от Учителя и от неговия ученик Георги Томалевски. От Учителя реших да сложа един подходящ цитат, който се свързва с въпроса за монотеизма и политеизма и той е:

Всички учени, писатели, философи говорят и пишат върху въпроса, що е човекът. Всеки мисли, че е човек, а като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това, покрай Единния Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.

"Първо и последно място".

http://www.beinsadou...res.php?id=2523

Могат да се намерят и други, но може би е по-добре да се прочете темата за Бог.

В текста, който съм сложил в предишния си пост, Щайнер разглежда монизма и от гледна точка на въпроса за единството и множеството. Особено интересно ми се стори да сложа тук части от един текст на Георги Томалевски, защото той наистина много добре допълва дискутираното от Щайнер. Ето цитати от “Хармонията на Питагор. Символика на числата". За числото едно:

“Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.”

“В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.”

За числото две:

“В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две. Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.”

“Числото две е първият символ на размножението. То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот.”

“Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.”

За числото три:

“Числото три е първото хармонично и завършено число. Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина. В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите. Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване. Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.”

“Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа. В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила?”

Линк към цялата статия, която наистина си заслужава: http://www.beinsadou...1%82%d0%b0-r285.

Редактирано Март 24, 2011 от Florestan

[Мария-София]

За всички,които се интересуват и от антропософия,тук са лекциите на Димитър Мангуров от сбирките на  група "Духът на Истината" Варна

https://www.youtube.com/channel/UC9MWFmlv0-8t1SPRiKBiHdQ

Горещо препоръчвам.Импулсите са обединени,много са актуални нещата.

Редактирано Октомври 30, 2016 от Мария-София

[АлександърТ.А.]

по Щайнер .   малко за журналистиката

 

Редактирано Юни 20, 2017 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Един добър клип ... Човек за да извлече най много полза от преживяването на подобни клипове . За да не се загуби в многото трудности .Трябва здраво да държи ключа даден ни от великите Учители . То е Любовта и нейното прилагане .

,,Всичко което се прави в интелектуалния живот , без да е изпълнено с топлината на душата и без да е оживено от ентусиазъм . Подпомага работата на Ариман по най изгодния за него начин : хората са тласкани към събливост .

Вече сме в епохата , която ни принуждава да развиваме и ползваме разсъдъчната си способност за неутрализиране на злото ,превръщайки го в добро .

 

[АлександърТ.А.]

Преписах , надявам се почти точно от в-к ,,Минаха години " на тема човекознание .

,,Земното тяло е само леха , на която бурно расте духовното наследство на човечеството . А историята на цялата природа - това е само история на постъпателната победа на духа над материята .И основния смисъл на творението не е в съответствието . за тази цел се сменят цяла поредица поколения и съвременоста се издига по безкрайните степени на миналото" --Карл Ернст фон Баер .   Този цитат е от книга написана в началото на 19 век . Да ли днес 200 г. по късно днешните културни , цивилизовани хора знаят тази истина? Материализмът е характерен за нашата епоха . Той е необходим на човечеството , за да проучи и опознае материалната природа на човека и Земята . Но човек не трябва да се потопя така дълбоко в материалния свят , че да загуби връзката на душата с духовния свят и познанието за него . Повечето хора в нашата епоха са интелигентни , образовани , владеят техниката и ползват новите постижения в естествените науки , касаещи материалния свят . От друга страна , съществува неяснота , повърхностност в духовните стремежи , нежелание да се прониква и опознава духовния свят с ясна мисъл и трезво съзнание .В миналото хората не са били толкова невежи в тайните и съотношенията ни с духовния свят, колкото незнаещи са днес . Можем да си зададем въпроса : Защо сме се родили  от духовния свят и живеем  на Земята ? Защото има неща които се изживяват само тука на Земята , за да се усъвършенства човека . И те не могат да се преживеят в духовния свят .Необходимо е да се потопим във физическия , да придобием опит , способности , умения , за да напредва нашата индивидуалност в своето духовно развитие и достигне съвършенството на своя висш Аз(Дух) .

У нас няма духовно образователни програми и обучение в училища , университети , центрове , клубове , читалища . Не се полагат основи в духовното възпитание на децата в семейството поради атеизъм или материалистичен мироглед на родителите .А това е голяма пречка в развитието на децата , юношите , младежите . Много малко се изнася истинна духовна просвета в медиите --телевизия , радио , вестници , списания и пр. .Често там се пропагандират неистини , заблуждения , откровенни лъжи за духовните светове , от случайни екстрасенси , магове врачки и пр. които задоволяват нездравото любопитство на лековерните хора .А само преди няколко столетия хората са имали познания за духовния свят и взаимоотношенията с Йерархиите Духовни Същества , което са прилагали в ежеданевието си .

Преди повече от 100 г . д-р Рудолф Щайнер пише , че всяка наша мисъл , чувство , дейност , имат значение за живота ни тук на Земята и живота ни след смърта . Цитираме д-р Щайнер :

,,Ако обмислим факта , че това което носим в себе си като живот на мислите и чувствата , още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта , а след това извън  физическата ни обвивка , между смъртта и новото раждане , че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии . Пред душата ни ще се разгърне грандиозна , възвишена картина на мировите космически връзки ... Че това е така , трябва да осъзнае всяка душа . Това не е критика на нашата епоха , това е нейна характеристика . Само от истинските познания за действителноста , обогатили предшестващите епохи израстват силите на понататъшното развитие . Само от тях . "

Днес няма пречки както при комунистическия строй, да се получи свободно духовно познание . Това може да стане чрез самообразование без личен духовен учител . Има преведени множество книги за духовна просвета от голямия духовен работник , в нашата епоха д-р Щайнер . Там се откриват истини за духовното устройство на човека , за духовния свят ,за мистерията на Голгота и за връзката на всеки човешки ,,Аз''(Дух) с импулса на Христос , за мир , братсво и общочовешка любов .

ЗА НАШИТЕ МИСЛИ 

Нашите мисли , нашият мозък са прониканти от невидимите ни духовни тела --етерно(жизнено) , астрално(душа) , и ,,Аз' (Дух) . Когато мислим , мисленето ни изхожда от Духа(Аза) . Мислите преминават през душата . Но основно мислите текат , движат се в движенията на етерното(жизненото) тяло / Мислите , представите , се разиграват в движенията на етерното тяло . А тези движения се отпечатват във физическото тяло , в мозъка , като печат върху восък .В резултат в съзнанието ни се раждат нашите мисли и се запечатват в паметта като спомени . Когато искаме да си спомним . да възстановим някаква представа или мисъл , нашето етерно тяло се привежда в движение съгласувано с физическото тяло . Когато се мъчим да си спомним , нашето етерно тяло отново има съприкосновение с отпечатъците които е направило във физическото тяло (мозъка) .Паметта е свързана с етерното тяло , но за да се появи спомена е нужен и пазителя на движенията му --мозъка . Така протича животът на мислите в будно дневно съзнание . Мисленето е вътрешно , лично, интимно наше преживяване . По този начин мислим , помним , по време на живота ни на Земята . Но в духовния свят животът на нашите мисли не е наша собственост . Нашите мисли се излъчват в света и не са вече наши . Принадлежат на целия свят , където съществуват обективно ... Съществата от най близката ни  Йерархия--Ангели , Архангели и Архаи са изключително дейни и ,,нашите " мисли са невеществен материал над който те работят .Съществата от тези Йерархии използват излъчените от нас мисли , като материал за своята работа ,Тази дейност върху нашите мисли определя постъпателното възходящо равитие на човечеството и света . Йерархиите работят над мислите на отделния човек , след това съединяват тъканта на мислите на отделните хора и създават от човешките мисли новото развитие на човечеството и света . Това което духовните същества създават от мислите , от отделните етерни тела на хората обработени от тях в течение на живота ни на Земята се втъкава във всемирния етер . Този духовен факт ни дава импулс  да се замислим за нашата отговорност --какви мисли излъчваме в околното пространство .

Трябва да управляваме нашата мисловна дейност , да не съдим другите , да не допускаме негативност  , празнота в мисълта . Празнотата , безцелното блуждаене на мисли без насоченост и концентрация . Празнотата и пасивноста в мислите дава възможност за нахлуване на чужди мисли , често обсебващи , изкушаващи , объркващи с лъжи и демагогия на хора обзети от демонични същества . Нашата душа е,  арена на  въздействие на тези , зли същества с които трябва да се борим чрез осъзнати мисли за истина и добро , произхождащи от нашия ,,Аз"(Дух) . Когато човек е насочил мислите си за извършване на нравствена постъпка , той чувства себе си във взаймно общуване с духовните помощници .Но той преживява себе си като свободнна личност . Защото Духовния свят действа в душата не като необходимост , а така , че всеки да може сам да взима решения за духовни откровения . Да заемем мислите си за отношения с другите хора с толерантност , търпение и любов , с позитивно сърдечно мислене . Да се стремим да превърнем душата си в храм на импулса на Христос , като изживяваме мисълта ,,Не Аз , а Христос в мен" .Така допринасяме за възходящата еволюция на цялото човечество и света .

Ето нещо много важно , което трябва да помни всяка човешка душа : Това което ние мислим по време на нашия живот , тук на Земята , има значение не само за нас , но и за цялото човешко и мирово развитие  .

автор доц. д-р Иванка Кирова 

Редактирано Октомври 17, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Прочетох няколко мнения и въпреки десетилетието се осмелявам да спомена . И Учителя е казвал че всяко духовно учение има значение за човечеството . Защото сме много шарени . Много хора , с много и различни нужди .

Редактирано Август 30 от АлександърТ.А.