Учителя и Щайнер

[borislavil]

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна

летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.

Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.

Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много

малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.

Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и

към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"

една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.

Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи

в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат

преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха

предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше

неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние

нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,

когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме

Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много

прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и

говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След

Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и

Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за

образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф

Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са

учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф

Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете

неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На

"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило

и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф

Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата

се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на

български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо

продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на

пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като

най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от

нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата

на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.

Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич

в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва

и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,

през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на

философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на

теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на

антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо

до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в

науката, природата и религията.

Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф

Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко

особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то

Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.

Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една

велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото

славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в

присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към

българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и

уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян

Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам

да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма

защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се

завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се

завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един

разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на

Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.

Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което

Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."

След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията

на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите

развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф

Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели

започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на

гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и

случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него

Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви

европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в

света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на

Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да

допуснат това в умовете си.

Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха

Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.

Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,

усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради

нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на

същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също

заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да

търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази

жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как

се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.

Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,

френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая

приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от

времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни

кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от

времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При

кардинални прераждания тези души вървят заедно."

Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил

за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал

ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при

египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една

единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като

"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора

от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,

което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата

теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят

разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на

човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -

мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай

питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно

знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е

равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са

двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските

жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на

квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на

квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.

След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите

последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни

блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива

снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние

такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и

без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.

Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за

клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от

ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и

старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за

клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били

дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на

Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала

жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само

нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че

зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това

клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го

видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за

отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.

Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли

тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия

свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от

заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за

вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,

чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен

човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му

отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният

език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.

Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият

окултен народ на земята."

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

[Guest devashaktika]

Преводът ли беше

неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние

нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,

когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме

Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо.

Интересно, но и в днешно време чувам същото

Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф

Щайнер казва това, което го е казал и Учителят."

Да си призная честно и аз като започнах да позачитам някои неща на Щайнер възклинах по същия начин. Поразително много неща си съвпадат, като най-интересно е, че не просто съдържанието, но и терминологията, която се използва е много близка. Не смятам, че това е притеснително. В крайна сметка Истината е една.

От чутото досега си правя изводи, че Щайнер е имал духовна мисия сред западните народи, неговата мисъл е по-научно изложена за по-лесно възприемане от западния ум и начин на мислене.

Едва ли е случайно, че по едно и също време и то точно това време, идват Рудолф Щайнер и Учителя Беинса Дуно.

[Мария-София]

За мен Учителя и Рудолф Щайнер са като двете страни на една монета,може би е по-точно да се каже Истина.

Рудолф Щайнер изнася окултните и езотерични знания като Духовната наука в беседи много години.

Той е от великите посветени,които имат директен достъп до Акаша.

Четейки Щайнер,започнах да разбирам много по-добре Учителя и в дълбочина.

Чела съм,че когато Учителя си заминава от този свят,в стаята му са намерени само няколко книги на Р.Щайнер.

Има няколко антропософи,които правят жив мост между двамата като Част от Христовия импулс.

Единият е Димитър Мангуров.

Беинса Дуно е Христов езотеричен пратеник и като такъв е категоричен: "Вашият път е Архангел Михаил-Христос-Отец". И дава Пътя на Ученика. Защо в началото на ХХ-ти век бе необходимо даването на НОВ ПЪТ НА УЧЕНИКА, след като на изток хилядолетия са давани толкова други и Беинса Дуно заявява, че източните пътища вече не вършат работа? Отговорът опира до разрешаването на два главни въпроса пред човека за бъдещето - Етерния Христос и трансформацията на злото, и свързания с тях най важен въпрос за Земния еон - преодоляването на Низшия Аз (егото) със силите на Висшия Аз (Духът-Себе, Светия Дух, Христос). За да пристъпим към тях, е необходимо да научим езика, на който можем да се обръщаме към Христос и неговия Слънчев Лик - Архангел Михаил. Това е Антропософията! Само чрез нея можем да станем съзнателни съработници на Михаил и да тръгнем по Пътя, посочен от Беинса Дуно. Само в Антропософията Мистерията на Голгота се открива пред нас в истинския си мащаб и смисъл, когато Христос победи силите на смъртта, показвайки как и ние можем да го направим. А без разбирането и приемането на Голгота, е абсурд да вървим правилно в духовния си път, който ще бъде неминуемо съпътстван с големи залитания. Руският философ Владимир Соловьов изстрада тази истина, формулирайки я по следния начин: "Когато човешката Душа се напрегне да гарантира собственото си битие, тя неминуемо се обръща към историческия Христос. "А Голгота е кулминацията на "историческия" Христос, ако изобщо можем да говорим за Христос като минало - Той е бил, е и ще бъде наше настояще.

В края на Земния Еон трябва да сме стопили с Любовта физическото си тяло, което крие действащия в него Дух с три обвивки и затова работата по трансформацията му е най-трудна. За промяната в астралното тяло се нуждаем от помощта на Светия Дух, за работата върху етерното тяло ни трябва Синът (Христос), а за изменението на физическото тяло ни е нужен самият Отец. Но никой не може да се ползва от помощта на Христос, ако не се е отворил за Вечната Истина, която носи Духът на Истината. Никой не ще може да стопи физическото си тяло с помощта на Отец, ако не е приел Христос в Аз-а си. "Не Аз, а Христос в мен" - ТОВА Е КЛЮЧЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА! С Него ще достигаме в следващите Еони и до по-висшите степени на съзнание - Имагинация, Инспирация и Интуиция.

[

Беинса Дуно дойде да ни посочи Пътя на Ученика и покаже чрез земния си живот как от "разпъната" на кръст Душа можем да се превърнем в Пентаграм, а в бъдеще - и в Триъгълник. Силите на Златния Триъгълник ще притежаваме изцяло чак на Вулкан, но още сега можем да тръгнем натам и усетим могъщия им полъх. Велико благодеяние за нас, българите, е, че втората кардинална инкарнация на Бодхисатвата бе в България и то през преломния Двадесети век. Бодхисатвата се изявява на ниво Архангел на народа и импулсът е насочен повече към етерното тяло (сърцето), а както бе споменато по-напред, Етерния Космичен Поток тече през главата по Пентаграма.

Нашата епоха е на етерното тяло. Христос ще се яви в етерно тяло. Ето защо точно Учителя ни разкри за пръв път дълбокото окултно значение на Пентаграма. Но казва и друго: "Трябват ми хора, които да могат да мислят" - хора, които да улавят Мировите мисли. Духовната година в Бялото Братство започва от края на август. Тогава и през септември са големите звездопади в небето. Тези звездопади са Мировите мисли, носени от Духа на времето - Михаил, които, след Неговия празник на 29 септември, трябва да се трансформират в живи духовни човешки мисли, за разлика от всички мисли на външното знание, които са мъртви - породени от миналата, материализираната Мъдрост на Боговете, видима за нас в заобикалящия ни свят. Мъртвите мисли изобщо не интересуват Боговете. Хора, улавящи неговите мисли, християнизират Душата си в СЪВРЕМЕНЕН смисъл и извършват волеви актове, като резултат от породени в тях морални импулси за действие. Споменатите звездопади всъщност са "космическото желязо", от което вътре в нас "изковаваме огнения меч" на Михаил. С този "меч" нашите волеви актове ще бъдат ПРАВИЛНИ. Така изпълняваме Волята Божия за Времето, в което живеем. Учителя казва: "В изпълнение Волята Божия се крие Силата (Свободата) на Човешката Душа". Щайнер е по-конкретен: "Най-голямата Свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световно-исторически необходимо".

Духът на Истината е носител на Истина и Добро. Беинса Дуно е Вестител на Истината и ни демонстрира само сянката на онова Добро, което ще се лее от Него след три хиляди години, когато ще се превърне в Буда на Доброто. Защо в заглавието на лекцията Учителя е определен като Духът на Истината? След завръщането от Америка, човекът Петър Дънов е в дълбоко вътрешно уединение. Тогава е тридесетгодишен - възрастта, в която се изгражда Разсъдъчната Душа. Но за да приеме Аз-а на Бодхисатвата, трябва да има изградена Съзнателна Душа - да се ПОЗНАЕ като безсмъртен Аз, което и прави до момента на Вселяването. След като Аз-ът на Бодхисатвата слиза, е необходим известен период на "адаптация" между Него и Душата на Петър Дънов. Тогава са и Разговорите с Духа на Истината (Духът от Петдесетница - Светият Дух), "Хио-Ели-Мели-Месаил" и т.н. Душата на Петър Дънов постепенно се "отваря" и Аз-ът му започва да "приема" Силата на Аз-а на Бодхисатвата. Тази Сила е Христовата Сила, изявена чрез Светия Дух! Тя пронизва астралното тяло на Петър Дънов, което е в достатъчна степен изчистено, за да може Духът от Петдесетница да проговори чрез него след 1900-та година. Именно затова твърдя, че Учителя се явява Вестоносец на Духа на Истината и Христос, т.е. самият той може да бъде наречен Дух на Истината. Бодхисатвата - като човешко същество, си има също като нас Ангел-хранител, който го съпровожда, докато се издигне до Буда и престане да идва на Земята в плът. След три хиляди години астралното му тяло ще се превърне в СЪЩЕСТВО (Дух-Себе), както е станало с Буда (Нирманакайя). Дотогава Беинса Дуно (Бодхисатвата) НАПЪЛНО СЪЗНАТЕЛНО ще работи заедно със своя Ангел за споменатата трансформация, получавайки за тази цел Инспирация от Архангелско Същество. Разбира се, това не му пречи чрез него да действат и Същества чак до Йерархията Сили. Например, "Призвание към народа ми…", според мен, идва от един Елохим, който говори чрез Аз-а на Бодхисатвата. Когато толкова напреднал Аз се въплъти, съвсем естествено е чрез него да се изявяват най-различни Духове. Както бе споменато в по-предни лекции, до 1912 година етерното тяло, а до 1922 година и физическото тяло на Петър Дънов са в достатъчна степен пронизани от Христос, че да може Учителя да открие Школа на Земята. Но нас най-пряко ни засяга изявата на Учителя като Дух на Истината, насочена индивидуално към всеки (астралното тяло "индивидуализира" човека) и особено "Архангелската" му изява, насочена към българския народ и етерните ни тела.

Виждаме как Бодхисатвата и Рудолф Щайнер действат в пълен синхрон. Третата изява на Бодхисатвата е най-сложна за разбиране, защото е насочена към човечеството. Преди това всеки един от нас трябва да го усети и разбере ЛИЧНО, след това като БЪЛГАРИН, а чак накрая да го представи на света като "най-великия Учител на Христовия Импулс". Без антропософско познание е изключено да стане! "Българите са длъжни да предадат това Учение на света" и тогава "ще се ползват от Божието Благоволение" - заявява Учителя. Нашата главна задача е собственото ни духовно усъвършенстване на всички нива, но като българи имаме още една: Христовият Импулс, изявен чрез Бодхисатвата в България, да бъде разбран в светлината на Антропософията и предаден ТАКЪВ на света!

Още в началото на 20-ти век Рудолф Щайнер ни осветли как да стане глобализацията: БРАТСТВО в икономиката, РАВЕНСТВО пред закона, пълна СВОБОДА в духовния живот. Когато и трите сфери на социалния живот бъдат пронизани от Христос, Шестата култура ще започне да се изявява. Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, като представители на двата основни езотерични Християнски Импулса, дойдоха да ни предупредят за всички опасности и да посочат Пътя към Духа. В днешната епоха на Съзнателната Душа, този път е "Архангел Михаил - Христос - Отец"! Това е седемстепенното Християно-Розенкройцерско Посвещение и първата стъпка изисква изучаване на Духовната наука и улавяне на Импулса, дошъл чрез Бодхисатвата в 20-ти век. Човек е най-силен и върви най-напряко, когато изпълнява Волята Божия. Левски го каза: "Времето е в нас и ние сме във Времето. То нас обръща и ние него обръщаме". За да "обърнем" Времето трябва да изпълняваме Волята Божия за Времето! Човек ще гради Храм от себе си и този Храм ще бъде по мерките на Душата. Човек е безсмъртен, ако го иска! След Голгота Аз-ът не е извън физическото, етерно и астрално тяло, а ги пронизва открай докрай. Обръщайки се към Духа, Духът ще храни изобилно Душата и ще прави Аз-а силен, за да можем и ние като Беинса Дуно да кажем за себе си: "Аз Съм Духът на Истината!" Развивайки се, приближаваме към изпълнение на ИСТИНСКАТА СИ МИСИЯ. Божественият Миров План е да направи Аз-а толкова самостоятелен, че в пълна свобода да поднесе Любовта си на Самия Бог! Като ХРИСТОС!

/quote]

http://liternet.bg/publish5/dmangurov/index.html

[Слънчева]

Мария-София, благодаря ти.

Всички Учения, всички Велики Учители работят за Христовото съзнание. За идване на етерния Христос. С идването на Учителя Б. Дуно се отбелязва еволюцията на човека. Да, Той Е Духът на Истината!

По вътрешно разбиране всички учения ни водят към Любовта. Те не са антагонистични помежду си. Просто някои са били за други епохи. Има остарели методи. За това са променени и поднесени по нов начин.

Ние хората, с нашите недозрели съзнания се делим на такива, онакива. Всички сме Божии чеда и е време да се обединим от Любовта и Истината. Да дадем свобода на ближните и себе си, да започнем да се отнасяме помежду си като братя и сестри. Да се учим и израстваме.

Блага дума

Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата,

мили поглед на очите, туй език е на душите.

Нежно чувство проявено, всяко зло е разтопено.

Силна воля увенчава всяко дело и проява.

Любовта със тях съгражда,

тоз живот, що тук се ражда.

[Илен]

Мария-София,това,което си публикувала беше много полезно за мен,благодаря ти! Просто ми беше нужно,като на човек, току-що стъпил на пътя!

[Florestan]

Мисля, че досега не съм откривал противоречия между Учителя и Щайнер, но трябва да призная, че те много често се концентрират и върху различни неща, а когато говорят за едни и същи, често ги разглеждат от различни ъгли. Направи ми впечатление един цитат от текста, който е копирала Мария-София:

Преди това всеки един от нас трябва да го усети и разбере ЛИЧНО, след това като БЪЛГАРИН, а чак накрая да го представи на света като "най-великия Учител на Христовия Импулс". Без антропософско познание е изключено да стане! "Българите са длъжни да предадат това Учение на света" и тогава "ще се ползват от Божието Благоволение" - заявява Учителя. Нашата главна задача е собственото ни духовно усъвършенстване на всички нива, но като българи имаме още една: Христовият Импулс, изявен чрез Бодхисатвата в България, да бъде разбран в светлината на Антропософията и предаден ТАКЪВ на света!

По-скоро ми се струва, че учението на Учителя може да бъде подкрепено от едно разбиране от гледна точка на антропософията. Как точно то може да бъде разбрано в нейната светлина и какво произлиза от това е по-труден въпрос, може би. И още нещо - мисля, че ние можем да го "усетим" и без антропософско познание, а като усетим и разберем учението в неговата собствена светлина с помощта на познанието, което то само носи за себе си. Може би трябва да пиша на автора за тази оригинална "нова" идея, за която той не се е сетил. Шегичка.

Досега не съм чел нищо от този автор. Логично е да се предположи, че някой би правил някакви връзки именно между Щайнер и Учителя, след като първи Влад Пашов и Боян Боев са правили това. Във всеки случай, не мога да дам мнение, имайки предвид, че не го познавам.

Редактирано Януари 6, 2011 от Florestan

[KirilChurulingov]

[

Виждаме как Бодхисатвата и Рудолф Щайнер действат в пълен синхрон. Третата изява на Бодхисатвата е най-сложна за разбиране, защото е насочена към човечеството. Преди това всеки един от нас трябва да го усети и разбере ЛИЧНО, след това като БЪЛГАРИН, а чак накрая да го представи на света като "най-великия Учител на Христовия Импулс". Без антропософско познание е изключено да стане! "Българите са длъжни да предадат това Учение на света" и тогава "ще се ползват от Божието Благоволение" - заявява Учителя. Нашата главна задача е собственото ни духовно усъвършенстване на всички нива, но като българи имаме още една: Христовият Импулс, изявен чрез Бодхисатвата в България, да бъде разбран в светлината на Антропософията и предаден ТАКЪВ на света!

/quote]

http://liternet.bg/p...urov/index.html

"Българите са длъжни да предадат това Учение на света". Задачата да се предаде на света Учението на Учителя изисква усилена работа от нас,българите.Важния въпрос е в какво направление да бъдат насочени усилията ни. Отвътре-навън,т. е. издишване(чрез ума) или отвън-навътре,т. е. вдишване(чрез сърцето).Правилния процес на дишане изисква съвместна работа на ума и сърцето при това за да има хармония между тях те трябва да са напълно изчистени от всички наслагвания идващи от личноста и да черпят чиста енергия от Божествения човешки Дух. Придобитото от всеки от нас поотделно Христово съзнание ше отваря вратата все повече за да мохе през нея новото Учение на Учителя да достигне до съзнанието на непробудените още наши братя и сестри. Външният Христов Импулс е вече даден от Учителя и Той не се нуждае от допълнителен огън- него никой не може вече да загаси. От нас се иска много вътрешна работа.

[Мария-София]

Ще направя няколко уточнения за тези,които не са чели Щайнер.За което да ме извинят тези,дето го четат.

Щайнер има сложен интелектуален изказ,и при него информацията е толкова сгъстена,че понякога се четат само по няколко страници наведнъж,защото има нужда от асимилиране.Определено е необходимо да си достигнал до някакъв обем от Знания,за да можеш да го разбираш.Също е добре да се спази определена последователност в началото,иначе скачаш в дълбокото както се случи с мен.Започнах от "Апокалипсисът на Йоан",но пък после бях в час.

Щайнер дава директно окултните истини и езотеричните знания

//вътрешните знания на християнството,църквата набляга на външните неща//

Това Знание Учителят го е имал,но го е изнасял завоалирано,когато обяснява нещата,

тъй като църквата го е дебнела и мисията му би била застрашена.

Освен това, основното в Учението е да подготви и научи хората как да живеят

поновому,с оглед на идващата Нова Епоха на Водолея и Нова Шеста раса,

а не да им разкрива тайните знания,пазени от Ордените/последен пазител е О.на Розенкройцерите/

до идването на Учителя и Р.Щайнер.

след което знанието се изнася на показ,за който има очи да види и уши да чуе,

защото започва подготовката и навлизането в Новата епоха...

А който е трябвало да научи мировите тайни на Битието и истината за човешката история

и развитие, просто е чел Щайнер.Няма нужда от дублаж.

Аз четейки Щайнер започнах да разбирам това,което говори Учителя.Преди това имах много въпроси,на които

никой не можеше да ми отговори.Това е моя опит.

[Мария-София]

Сайта на Антропософско общество:

http://www.aobg.org/

Библиотека онлайн:

http://www.aobg.org/lectures.php?ln=1&id=14

Книгите са много,могат да се намерят в Езотерична книжарница ЕЛРИД в София.

[Guest devashaktika]

Също е добре да се спази определена последователност в началото,иначе скачаш в дълбокото както се случи с мен.Започнах от "Апокалипсисът на Йоан",но пък после бях в час.

И аз имам подобен опит , после ме насочиха, че за начало е добре човек да започне от "Теософия", "Въведение в Тайната наука" и "Как се постигат познания за висшите светове".

[Илен]

На мен Р.Щайнер ми е малко сух,макар да хващам посоката на разсъжденията му.Учителят и Блаватска са ми по-достъпни.Най-вероятно обема от Знания при мен е недостатъчен.

[Florestan]

В действителност, изказът на Щайнер може да е малко по-сложен, но за сметка на това ми се струва, че ако този изказ се разбере, той може след това да бъде четен сравнително гладко. При Учителя, за сметка на това, може би се набляга повече на вътрешните преживявания. Много често, едно изречение може да бъде разбрано на едно по-лично ниво само след като човек придобие известна опитност. Естествено, това не отсъства при Щайнер, но като че ли съотношенията между информация и вътрешната работа върху себе си са различни.

Щайнер е бил философ, като дори има няколко текста в областта на философията. Най-интересният е може би "Философия на Свободата", в който изразява мнения относно свободата, различаващи се от тези на Сартр и които могат да обогатят разбирането по въпроса. Но също така на Щайнер е присъщ начина на изразяване, характерен за някои немски философи - макар че не стига чак там, където отива Кант в областта на езика. Самият Щайнер в една лекция говори за това как различните езици са приспособени за различни неща и при немския език може да се отдели напълно мисълта от думите, т.е. немският език дава самостоятелност на мисълта. Но от тук идва и фактът, че някои идеи се разбират най-добре на оригиналния немски - дори Щайнер казва, че например хегелианският термин "самосъзнанието на мисълта" може да бъде разбран само на немски език. Това сигурно не е от главно значение при изказванията на Щайнер - той не използва толкова много подобни изрази, но също е ясно, че някои усложнения в речта идват и от това, че той е говорил на немски - и там изреченията са по-дълги, а също редът на мисълта е различен. Във всеки случай, не много отдавна попаднах на един такъв "бисер":

И аз още днес смея да изрека: Ако в нашето Антропософско общество би трябвало да продължи съществуването на някои течения, които поради човешка суетност в частност си позволяват даизползват за собствена угода онова, което временно се пази в определени кръгове абсолютно по същата причина, по каквато например в университетите към посещаване на тори курс се приканват не кои да е, а само прослушалите първи курс, тогава вече няма да има нищо езотерично. Ако човек не приема нещата в този разбиращ се от само себе си смисъл, а продължава да се изправя пред хората, заявявайки: Това е тайна, това е напълно езотерично, това е окултно, не бива да го казвам! - ако в някои течения на нашето общество продължи да се преследва тази политика, ако не се разиве усет за това, че трябва да престане всякакъв вид суетност, тогава на всеослушание ще трябва да бъде обсъждано всичко, което днес е наложително да се съобщи на човечеството.

Забележително е, че това са само две изречения - и не е много лесно да се разбере какво той иска да каже без следващите три и пояняването на контекста, което те правят възможно.

После потребностите ще покажат дали някои неща могат да бъдат съобщени. Но Антропософското общество има смисъл само тогава, когато то е "общество", ще рече, когато всеки индивид действително се стреми да се опълчи срещу всякакви суетности, срещу всичко, което от глупост и суета се обвива във фалшиво мистично було и което не подхожда за нищо друго, освен да стъписва и озлобява останалите хора. Не тайнственото - както при някои окултни братства - трябва да бъде цел на нашето общество, а единствено вършенето на онова, което е необходимо за благото на човечеството.

Цитатът е от "Карма на неистината". Той е във връзка с факта, че в миналия век някои окултни истини са били извадени от посветените, за да може да се продължи развитието на човечеството, макар че това са били може би дори крайни мерки. За сметка на това, някои общества са предпочитали да пазят тези истини, но това не е трябвало да се прави от чисто егоистични цели. Също така, хората са достигнали до ниво на развитие, при което те вече имат нужда от ново знание. Това определя известна посока за това знанието да започне да се разпространява извън тайните общества, когато хората са вече готови да го приемат.

Добавих това, защото има отношение към последния пост на Мария-София.

Редактирано Януари 6, 2011 от Florestan

[Guest devashaktika]

На мен Р.Щайнер ми е малко сух,макар да хващам посоката на разсъжденията му.Учителят и Блаватска са ми по-достъпни.Най-вероятно обема от Знания при мен е недостатъчен.

Чувала съм, че стилът му нарочно е такъв, тъй като има за цел да поддържа висока концентрация у слушателите/читателите. Превръща четенето/слушането на лекциите му в своебразно упражнение на ума Като цяло от това, което съм прочела ми е направило впечатление, че той много залага на развитието на ума и смята, че подходът към духовната наука (забележете наука) е именно чрез разума и дейността на ума. Мисля, че Учителя се стреми към нещо подобно, когато дава множество притчи и разкази в беседите си, но това си е мое лично мнение.

[Мария-София]

[Чувала съм, че стилът му нарочно е такъв, тъй като има за цел да поддържа висока концентрация у слушателите/читателите. Превръща четенето/слушането на лекциите му в своебразно упражнение на ума Като цяло от това, което съм прочела ми е направило впечатление, че той много залага на развитието на ума и смята, че подходът към духовната наука (забележете наука) е именно чрез разума и дейността на ума. Мисля, че Учителя се стреми към нещо подобно, когато дава множество притчи и разкази в беседите си, но това си е мое лично мнение.

http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=6

Биография,дейност

Роден 1861г.

1900г-Начало на лекциите,които изнася до смъртта си през 1925г

Периодът е началото на големия бум на техниката и техническите нововъведения...

Може би неслучайно я нарича Духовната наука и я предава в научен стил.

Щайнер дава Евритмията,която вероятно е послужила за създаване на Паневритмията....

Защо има слизащ и възлизащ процес в еволюцията? Каква е целта на злото? Това се тежки въпроси, които никога не са били разрешени от науката или религията. Въпреки това целият проблем на възпитанието зависи от тяхното разрешаване.

Не можем да говорим за зло в абсолютен смисъл. Злото всъщност играе роля в развитието на съществата и на разгръщането на свободата.

Материалистът няма да допусне, че мислите, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество. Той си представя, че ние вливаме своите мисли в Природата.

През Средновековието розенкройцерите имаха навика да поставят чаша с вода пред новопослушника и да му казват: "Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там". Така е и по отношение на идеите, които намираме изразени в Природата. Те трябва да се били вложени там от божествените Интелигенции, от служителите на Логоса.

Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там. Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.

Да се подценява стойността на физическото тяло е погрешна идея от страна на някои мистици. То има толкова голяма стойност, колкото и астралното тяло; неговата мисия е да стане храм на душата.

Помислете за удивителната структура на бедрото, за костта, която носи цялото тяло. Нейната конструкция е такава, че се поражда максимум сила с минимално количество субстанция. Никой инженер не може да създаде такава чудесна сруктура. В сравнение с физическото тяло астралното тяло - седалище на страсти и желания - е грубо и недоразвито.

Физическият свят е израз на въплътената мъдрост, на божествената мъдрост.

Розенкройцерите учеха, че Земята, в първични времена, е била Земя на Мъдростта. Днес можем да я наречем Земя на Любовта. Мисията на човека е да постигне за несъвършената част на своето същество онова, което божествената мъдрост някога постигна за неговото физическо тяло. Той трябва да облагороди своето астрално тяло и след това света около себе си.

Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна воля под влиянието на божествената мъдрост - това е Инволюция. Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната воля - това е Еволюция.

В хода на столетията пирамидите ще изчезнат, но идеите, които ги родиха, ще се развиват нататък. Днешната катедрала ще приеме друга форма. Картините на Рафаел ще се разпаднат в прах, но душата на Рафаел и идеите, които представят неговите творения, завинаги ще бъдат живи сили. Днешното изкуство ще бъде утрешната природа и в нея то ще разцъфти отново. Така Инволюцията става Еволюция.

Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.

Съзнанието на съвременния човек е пробудено само защото е била установена връзка с неговото физическо или минерално тяло. Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество - в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.

Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално. Той не познава същностните закони, лежащи в основата на животинския живот на инстинкта и усещането, и на израстването на растенията. Той просто наблюдава техните физически проявления. Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция - то би било невидимо за нашето физическо око.

Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете. Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в началото бе дело на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.

В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.

Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила. Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция. На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот. Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.

Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.

И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване. Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.

Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.

Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.

Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.

Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.

Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни".

Пътят на еволюцията води към свободата. Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество. Защото ако необходимостта е законът на материалния свят, свободата е законът на духовния свят. Свободата се постига само стъпка по стъпка и няма да бъде напълно проявена в човека преди края на неговата еволюция, когато естеството му ще бъде истински одухотворено.

[Слънчева]

Благодаря на всички за мненията.

И аз ще споделя опита си с Щайнер. Дълго четях само Учителя. Правех си някакви малки опити, приложения, толкоз. В някакъв момент просто "случайно" попаднах на сайта на антропософите и макар да не знаех нищо за Щайнер при първия прочит си казах-я, нещо от Учителя. Оказа се, че не е така. Но много са близки идеите. И наистина Щайнер развива ума, типичното западно мислене, докато при Учителя имаме и отваряне на душата. Сякаш има дълбочина. И май съм споменавала някъде, че Словото на Б. Дуно помага да се образуват специфични връзки в ума ни. В смисъл, че се получава синхрон между сърцето и ума. Макар и на пръв поглед да е объркано с течение на времето се натрупват опитности и разширяваме съзнанието си. Разбира се нужно е да имаме стремеж и постоянство, за всяка наука е така всъщност.

След това малко надникнах при Блаватска и източните школи, розенкройцерите и дори за масоните, но само като запознаване и за да се убедя, че знанието е едно и също, разказвано по различни начини и използвано за различни цели.... И всяко за своето време, всеки на своето място...

Не може да се отрече нищо, което е дало своя принос в миналото, но пък и не бива да се спира, а да се търси винаги нещо ново. Това Ново е Словото на Учителя. И това, че има множество школи, братства и др. такива, които са опазили, изучавали окултната наука е чудесно. Но пак ще кажа нека човешкото в нас се смири и да разберем, че Божественото знание е Едно. Да не се караме доказваме кое е По-! Нека всеки да е воден от Духа по неговия си Път. Все пак всички пътища водят до Бога...

Не ангажирам никого с моето мнение, може и да не съм права, това са си мои наблюдения.

Редактирано Януари 6, 2011 от Слънчева

[Мария-София]

Мисля, че досега не съм откривал противоречия между Учителя и Щайнер, но трябва да призная, че те много често се концентрират и върху различни неща, а когато говорят за едни и същи, често ги разглеждат от различни ъгли.

По-скоро ми се струва, че учението на Учителя може да бъде подкрепено от едно разбиране от гледна точка на антропософията. Как точно то може да бъде разбрано в нейната светлина и какво произлиза от това е по-труден въпрос, може би. И още нещо - мисля, че ние можем да го "усетим" и без антропософско познание, а като усетим и разберем учението в неговата собствена светлина с помощта на познанието, което то само носи за себе си. Може би трябва да пиша на автора за тази оригинална "нова" идея, за която той не се е сетил. Шегичка.

Досега не съм чел нищо от този автор. Логично е да се предположи, че някой би правил някакви връзки именно между Щайнер и Учителя, след като първи Влад Пашов и Боян Боев са правили това. Във всеки случай, не мога да дам мнение, имайки предвид, че не го познавам.

Абсолютно си прав.За мен нещата се допълват перфектно.

Това,което е казано за разбирането в антропософска светлина ще го тълкувам без да претендирам за абсолютизъм.

В антропософията Центърът е Христос и централното събитие е Мистерията на Голгота,чрез която Христос

остава свързан със Земята на етерен план.Христос е тук и сега,той не си е отивал.Цялата история на Земята

е подготвка за него като ключов момент.

Мисля,че това има впредвид автора,изхождане от тази гледна точка....

Щайнер непрекъснато говори в лекциите си,че Бодхисатвата е въплатен и работи на земен план./Става дума за Учителя/

[Илен]

"Всеки е воден от Духа по своя път,а всички пътища водят до Бога"-Слънчева,това ми хареса.

[Guest devashaktika]

Ето и една интересна статия по темата - "Значението на българската духовност за подготовката на новата култура", Хари Салман

[Диляна Колева]

Ще направя няколко уточнения за тези,които не са чели Щайнер.За което да ме извинят тези,дето го четат.

Щайнер има сложен интелектуален изказ,и при него информацията е толкова сгъстена,че понякога се четат само по няколко страници наведнъж,защото има нужда от асимилиране.Определено е необходимо да си достигнал до някакъв обем от Знания,за да можеш да го разбираш.Също е добре да се спази определена последователност в началото,иначе скачаш в дълбокото както се случи с мен.Започнах от "Апокалипсисът на Йоан",но пък после бях в час.

Щайнер дава директно окултните истини и езотеричните знания

//вътрешните знания на християнството,църквата набляга на външните неща//

Това Знание Учителят го е имал,но го е изнасял завоалирано,когато обяснява нещата,

тъй като църквата го е дебнела и мисията му би била застрашена.

Освен това, основното в Учението е да подготви и научи хората как да живеят

поновому,с оглед на идващата Нова Епоха на Водолея и Нова Шеста раса,

а не да им разкрива тайните знания,пазени от Ордените/последен пазител е О.на Розенкройцерите/

до идването на Учителя и Р.Щайнер.

след което знанието се изнася на показ,за който има очи да види и уши да чуе,

защото започва подготовката и навлизането в Новата епоха...

А който е трябвало да научи мировите тайни на Битието и истината за човешката история

и развитие, просто е чел Щайнер.Няма нужда от дублаж.

Аз четейки Щайнер започнах да разбирам това,което говори Учителя.Преди това имах много въпроси,на които

никой не можеше да ми отговори.Това е моя опит.

Абсолютно единомислие

Само бих добавила: Ако си представим, че учението е път към планински връх, с Дънов ще вървим през полегати поляни, под много слънце, ще преминаваме през ниски хълмове и пътя ще е приятен, но по- дълъг и често ще се отклоняваме по някоя от страничните пътеки, защото вариантите за интерпретация са многобройни. С Щайнер върхът се вижда в небето, пътеката е една, много стръмна, на няколко крачки човек се задъхва и трябва да спре, но няма много варианти за странични пътеки, маршрута е строго определен и много добре обозначен.

Вероятно съвременниците на Дънов са имали нужда от това предпланинско въведение и той го е направил по перфектния начин. Все още информацията като в " Книга за здравето" на Дънов не съм я намерила представено по по- добър начин и с този очарователен и мек изказ.

Редактирано Януари 6, 2011 от didi_ts

[Ани]

Аз също като Слънчева започнах с Учителя, но съм чела и Щайнер, Блаватска, „Космогонията на Розенкройцерите” на Макс Хайндл... Не мога да кажа, че всичко съм разбрала. Има много общо в тези учения, но и големи различия. Както между теософията и антропософията, така и между антропософията и учението на Петър Дънов. Слънчева е права като казва, че при Щайнер се развива предимно ума, докато при Учителя се отваря душата, има дълбочина. Когато искам да се ориентирам за духовните йерархии, за езотеричната космогония и за много други неща от този род, посягам към книгите на Рудолф Щайнер. Но за мен те са повече като ориентир, дават ми някаква информация. Истината я откривам предимно в думите на Учителя.

Виждам, че във форума има хора много по-добре запознати от мен както с учението на Учителя, така и с идеите на атропософията, заложени от Р. Щайнер и доразвити от много други след него. Затова ще си позволя да задам един въпрос, който преди няколко години зададох във форума на антропософите (вече няма такъв форум – не знам защо), но отговора така и не разбрах. А въпросът е – какво се разбира в антропсофията под Бог?

Има ли според вас разлика между това което Учителя разбира под Бог и разбирането на антропсофите?

Редактирано Януари 7, 2011 от Ани

[Ради]

Само бих добавила: Ако си представим, че учението е път към планински връх, с Дънов ще вървим през полегати поляни, под много слънце, ще преминаваме през ниски хълмове и пътя ще е приятен, но по- дълъг и често ще се отклоняваме по някоя от страничните пътеки, защото вариантите за интерпретация са многобройни. С Щайнер върхът се вижда в небето, пътеката е една, много стръмна, на няколко крачки човек се задъхва и трябва да спре, но няма много варианти за странични пътеки, маршрута е строго определен и много добре обозначен.

Привет Диди и Мариа-София, аз определено не смятам, че това е така. Учението, което ни е дал Учителя е от изключителна висота, крие в себе си много тайни, но има много дълбоки причини, то

да бъде представено по този начин. Както има съответните причини Антропософията да бъде представена по друг начин. Пътят на Ученика в Школата на Учителя Беинса Дуно изобщо не е лек, има много изпити за издържане и върхове за покоряване. Човек трябва да се ползва от всички окултни знания, които му помагат в развитието и за всички търсещи е благословение, че имат достъп до някои от тайните на различните клонове на Бялото Братство.

Всички Учители, Бели Братя и Посветени работят следвайки Божествения план, в единство и хармония, затова не бива да ни учудва, че нещо, научено от един, ни помага да разберем по-добре нещо, дадено от друг.

[Мария-София]

Абсолютно единомислие

Само бих добавила: Ако си представим, че учението е път към планински връх, с Дънов ще вървим през полегати поляни, под много слънце, ще преминаваме през ниски хълмове и пътя ще е приятен, но по- дълъг и често ще се отклоняваме по някоя от страничните пътеки, защото вариантите за интерпретация са многобройни. С Щайнер върхът се вижда в небето, пътеката е една, много стръмна, на няколко крачки човек се задъхва и трябва да спре, но няма много варианти за странични пътеки, маршрута е строго определен и много добре обозначен.

Вероятно съвременниците на Дънов са имали нужда от това предпланинско въведение и той го е направил по перфектния начин. Все още информацията като в " Книга за здравето" на Дънов не съм я намерила представено по по- добър начин и с този очарователен и мек изказ.

Диди,прекрасна имагинация

[Станимир]

П. Дънов дава това, което е необходимо за духовното израстване. Щайнер засяга подробности с доста съмнителна необходимост. Отделно от това не се знае и доколко са точни. Например една беседа за осмата сфера, която прочетох (до средата) наскоро. Защо е нужно да се дава толкова излишна информация, дори и ако допуснем, че е вярна (а тя в една голяма част според мен не е)? С какво може да допринесе тази информация в полза на четящия? Кое е важното: да се даде знание наготово (което със сигурност четящият няма да разбере и ще изопачи) или да се подготви първо самият човек за да вмести висшето познание в себе си, след което той до голяма степен сам ще започне да го открива? Лошото е, че хората дори и в лекциите на Дънов търсят готовото знание. Това правят и много теософи лутащи се в лабиринта от цикли, раси, класове същества и термини, неосъзнавайки всъщност, че Блаватска е казала може би едвам една-стотна от цялата истина, колкото да предизвика духовното любопитство в света, а останалото скоро няма да бъде дадено на човечеството. На хората търсещи готово знание им е била дадена частичка готово знание, но който иска да получи повече неминуемо трябва да започне работа преди всичко върху себе си и целта всъщност е била да се провокира именно това. По-късно акцентът в даваните на човечеството учения вече е в посока на разгръщане на индивидуалните духовни качества , а не върху външните знания. Може би малко се отклоних от темата, но това беше за да стане ясно, че предоставянето на повече готова информация не означава по-голяма ценност на представеното. Всъщност висшето познание е абстрактно, универсално, широкообхватно и не може да се даде в готов вид, а единствено да бъде представено в най-общи линии в символичен вид.

[Донка]

Благодаря ви за споделеното, приятели - доста неща си изясних за себе си докато ви четях!

Мога само да добавя, че докато чета Щайнер, имам усещането, че повече работят ума и логиката. При Учителя някак ми просветва - може би докосва и събужда интуицията....

[Guest alma9]

Поздрави !

http://www.youtube.com/watch?v=A_nhtaXhuuM&feature=related

Редактирано Януари 7, 2011 от alma9