Guest valentinus Добавено Март 3, 2006 Доклад Share Добавено Март 3, 2006 ПОСЛЕДНОТО ИЗКУПЛЕНИЕ Първите посветени в Светия Граал разказваха една прекрасна легенда, свързана с Луцифер. Катарите и Розенкройцерите също са възприели този символ и са му придавали особено значение. При падението си от областите на божествената светлина в мрачния кръг на земята, непокорният архангел отчупил една звезда. От този чист небесен камък, lapis ex coelis, е била издълбана чашата, събрала Христовата кръв. Така човешката душа, получила от Луцифер своето себе, в което е заложена неутолимо растящата жажда за индивидуалност, ще се напълни капка по капка, от божествената любов, идваща от Христос. Когато човек достигне предела на саможертвата си и изпълни мисията си, архангелът Луцифер, свободен и бляскав като никога преди, отново ще стане Богът на планетата Венера, отредена му в първоначалния план и по която той не престава да изпитва разкъсваща носталгия. В този момент Христос ще бъде напълно разпознат на земята от човечеството. Черният кръст, символ на греха, на изкуплението и на смъртта, ще стане Белият кръст, „кръстът на Светлината, сияещият символ на обновлението, от който се сипят розите на вечната любов, рози, живи и ароматни като ангелски устни!” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Март 3, 2006 Доклад Share Добавено Март 3, 2006 Човек не би могъл да види и осъзнае себе си в цялост преди физическата смърт. Самореализацията на индивидуалността е след портата на смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Има нещо, или повече, вярно в това. Отноно Люси обаче, да приемем, че го турифме на Венера, но Сатана е малко над архангелите. Като ще споменаваме катарите, значи ще възприемем и тяхното класоопределение - Сатанчо е от началата, него къде ще го пратим в изгнание? Сигурно някъде по краищата?! Че да не си тежи на мястото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Добро утро! Сатана значи противник. В един микрокосмичен аспект Противникът ни е нашето си аурично същество, което трябва да победим по пътя на ендура /изкушенията на Исус в пустинята/. В този контекст той, Сатана, се проявява и като "Пазачът на прага" /символичната битка на арх. Михаил със змея/. В друг аспект Сатана е "Князът на този свят", символ на тъмната страна на "Огледалната сфера", и както пророкува Йоан от о. Патмос "...7. А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си, 8. и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък. 9. Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна; 10. а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков..." /Откр. гл.20/ Удоволствие е да се общува с Вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Има малък и голям пазач на прага и са само ограничени прояви на Сатана, смесни с прояви и на друго, а Той самия е повече от нашето Аурично същество, както казах, е от началата на Катарите. Егоценризма ще го преодоляваме с ендура но пак има дупки... Пък и братството на Шамбала хем е, хем не е част от огледалната сфера. Хем е, хем и не е част от Универсалния гносис. Добре ще видиш отгоре ръката, но няма да знаеш кое е това горе и кой ще те дръпне, особено ако си мислищ, че Сатана е толкова лесно преодолим. Той намира само отражение в Ауричното същество, както и Духът е отразен в Праатома. Не са идентични, иначе щеше да има само един избор без ендура... А до ендура Катарите стигат чрез аскеза, нещо което в сегашните етапи на развитие се пропуска. За да влезеш в пустинята и да си похортуваш с Княза на този Свят трабва да си минал през доста други пустини... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Съгласен съм с детайлизирането, писах ангро, на едро. За ръката отгоре - има една формула - към кого се обръща силата Отгоре, към аза ти, или към другия /каквото и да е обещание на аза е фалшиво/.Това е приложимо и към школите, обществата и др. под. на "духовния пазар" - пробвай, действа безотказно.А многото пустини преди тази от Евангелието са описани перфектно от Аполониус Тиански в "Никтемерон", жалко че никой не ще да пише на тази тема, сигурно неподходящо съм я поставил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Март 4, 2006 Автор Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Бог е Любов Бог е Светлина Бог е Мир Бог е Радост Словото е светлина на човеците. Ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 (edited) импулс за раздвижване на темата за СебеРеализацията СамоНаблюдавам се + СебеОсъзнавам се + СамоАктуализирам се Развивам се + Раста + Реализирам се чрез Познай себе си = Оплоди себе си напр. позна Адам Ева / позна Авраам Сара . При себеосъзнаването + себепреценката/оценката, добре ще е да ми е ясно къде точно / на кой клон / корен от Дървото на Живота съм + в каква форма съм / семка + пъпка + цвят + лист + съчка + плод щом съм на Дървото на Живота здраво закачена няма как да не се случи СебеРеализацията Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Юли 12, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 :thumbsup: Благост! Като наблюдавам себе си и хората до себе си стигам до мисълта, че себепознаването и себереализацията се случват едновременно и хармонично. На пръв поглед изглежда, че е нужно да опозная нещо в себе си първо, после да изградя, после да реализирам, всъщност не става така. Попада човек в ситуация и веднага реагира с отношение и поведение - т.е. реализира себе си в конкретни мисли, емоции, постъпки. Докато се себереализира в тях, той се и самонаблюдава и себепознава (случвало ми се е ситуацията да ми извади на повърхността неща вътре в мен, за които дори не съм подозирала!). По време на себепознаването е възможна и промяна на откритите в себе си неща... понякога с опити и грешки.. и прошки и нови опити. По време на опитите отново реализираме новото и се самонаблюдаваме.... прилича на двойната спирала... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Реализация означавало осъществяване на план. То ест себереализация ще да е себеосъществяване. А какъв план следва да се осъществи? Вероятно първоначалният, заложен в човека от създаването му. Как? Ето една концепция, която скоро срещнах в едно списание: " Себеосъществяване не означава "аз сам самичък правя това", а означава живо взаимодействие. Само чрез него ставаме осъзнати. Себеосъществяването се състои в постигането на проявлението на божественото себе в нас." Интересното е, че до тази идея сравнително лесно се стига. И следва едно доста странно явление: веднаж стигнали до това откритие, започваме да си мислим, че това вече се е случило. А то е още толкова далеч... Колкото по- доволни се чувстваме, че вече сме стигнали, толкова е по- далеч... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.