Проблемът за злото

[Aliya]

От его-то има смисъл. То също заслужава Любов. Ако го намразиш, значи да воюваш с него.

А кой тук говори за омраза, освен теб? И как може да мразиш нещо, което не е на първо място?! Егото е неекзистенциално, то няма Битие. Егото е илюзия на ума ти и като такава, то не е част от Битието на Бога. Егото е Заблуда, Фалшификация на Истината, а заблудите и фалшификациите са част от Небитието. Така че тук и дума не може да става за омраза или любов към нещо нереално - достатъчно е само да разбереш каква е истинската природа на егото и самото разбиране ще те освободи от неговата илюзия. Егото е като тъмнината - не можеш да се бориш директно с тъмнината, защото тогава просто ще бъдеш победен. Как да се бориш с нещо, което не е реално? С тъмнината можеш да се бориш само, ако внесеш светлината в нея. Така е с всяко негативно състояние в живота ти - със страха, тревожнастта, не можеш да се бориш директно, защото ще бъдеш победен. Достатъчно е да внесеш положителното, за да изчезне негативното.

Разбирането е това положително, което ще ти помогне да се отърсиш от идентификацията ти с егото.

Не си мисля, че съм Бог. Аз Съм. Не е до мислене.

Когато Бог Е, Теб вече няма да те има

[Ники_]

От его-то има смисъл. То също заслужава Любов. Ако го намразиш, значи да воюваш с него.

А кой тук говори за омраза, освен теб? И как може да мразиш нещо, което не е на първо място?! Егото е неекзистенциално, то няма Битие. Егото е илюзия на ума ти и като такава, то не е част от Битието на Бога. Егото е Заблуда, Фалшификация на Истината, а заблудите и фалшификациите са част от Небитието. Така че тук и дума не може да става за омраза или любов към нещо нереално - достатъчно е само да разбереш каква е истинската природа на егото и самото разбиране ще те освободи от неговата илюзия. Егото е като тъмнината - не можеш да се бориш директно с тъмнината, защото тогава просто ще бъдеш победен. Как да се бориш с нещо, което не е реално? С тъмнината можеш да се бориш само, ако внесеш светлината в нея. Така е с всяко негативно състояние в живота ти - със страха, тревожнастта, не можеш да се бориш директно, защото ще бъдеш победен. Достатъчно е да внесеш положителното, за да изчезне негативното.

Разбирането е това положително, което ще ти помогне да се отърсиш от идентификацията ти с егото.

Да, не е необходима омразата. Да, аз споменах за нея. Нито борбата е необходима. Его-то не е враг.

Его-то е цветовете, рисунката върху белия лист. То може да е красив шедьовър, но може и да е голяма "цапаница". "Цапаницата" също има своята красота.

Спомням си за известен днес художник, който докато бил в академията все го хокал някакъв си там професор, оприличавайки творбите на художника с хаос. Художникът, който е и мой много добър приятел, веднъж не издържал и репликирал: "Хаосът, господин професор, е само във вашите очи. При мен всичко е наред. Всичко е изящно подредено!".

Стига му на "човек" да знае истинската същност на нещата и его-то няма да навреди. Его-то е като дъгата. Също е аналогично на облаците по небето. На небето облаците не му пречат. На Слънчо също не му пречат нито облаците нито дъгата. Облаците пречат на тези, които са под тях, у низините, но пък и низините са илюзия. Илюзия е, че има непросветени. Илюзия е, че има хора въобще... Тогава всички тези думи са излишни.

Не си мисля, че съм Бог. Аз Съм. Не е до мислене.

Когато Бог Е, Теб вече няма да те има

Именно, но и не точно така! Дори тогава продължаваш играта, ролята и филма, с тази проява, от което следва, че малко или повече продължава да те "има", макар и илюзионно. Е, вече не е същото, защото си се себеосъзнал, като Бог, но въпреки това си играеш и ролята в проявата.

Когато Бог Е, тогава не само теб те няма, но ме няма и мен, следователно ще говориш само със Себе Си, навред, ако намираш смисъл обаче. Намериш ли смисъл и мотив за разговор - значи "слязъл" си у разделението. Инак ще виждаш не само природа на его-то, но и истинската същност на всичко останало. Едва ли думи ще са нужни, или опити за поучения, щото нали е илюзия!?! Но ако такава ти е ролята... защо не. Ето, пак излишни думи.Към кого? Монолози.

Редактирано Декември 19, 2010 от Ники_

[Aliya]

Его-то е цветовете, рисунката върху белия лист. То може да е красив шедьовър, но може и да е голяма "цапаница". "Цапаницата" също има своята красота.

Спомням си за известен днес художник, който докато бил в академията все го хокал някакъв си там професор, оприличавайки творбите на художника с хаос. Художникът, който е и мой много добър приятел, веднъж не издържал и репликирал:

Стига му на "човек" да знае истинската същност на нещата и его-то няма да навреди. Илюзия е, че има непросветени. Илюзия е, че има хора въобще

Ето виждаш ли, Ники, празнословието без истинското познание докъде може да те доведе - до пълното заблуждение и абсолютна слепота!!! "Илюзия е, че има хора въобще"!? - ами тогава защо не вземеш да си отвориш затворените очи и просто да ги видиш, ХОРАТА? А може би ти самият си тази "илюзия", която вижда и останалите "илюзионно!?!?!? Там е работата, обаче, че само егото ти е тази илюзия, заблуда, а ти си предпочел да се идентифицираш с една заблуда - с егото си. А егото ти няма как да бъде шедьовър - нито една заблуда, нито една лъжа не е успяла да стане шедьовър в цялата човешка история! Шедьовърът е Творчество, Създаване чрез Бога, а егото е пълен фалшификат, то е сън, небитие, егото е извън божието битие. Егото е продукт единствено на ума ти, а не на Бога.

Дори тогава продължаваш играта, ролята и филма, с тази проява, от което следва, че малко или повече продължава да те "има", макар и илюзионно. Е, вече не е същото, защото си се себеосъзнал, като Бог, но въпреки това си играеш и ролята в проявата.

Когато Бог Е, тогава не само теб те няма, но ме няма и мен, следователно ще говориш само със Себе Си, навред, ако намираш смисъл обаче. Намериш ли смисъл и мотив за разговор - значи "слязъл" си у разделението. Инак ще виждаш не само природа на его-то, но и истинската същност на всичко останало. Едва ли думи ще са нужни, или опити за поучения, щото нали е илюзия!?! Но ако такава ти е ролята... защо не. Ето, пак излишни думи.Към кого? Монолози.

Ето отново, Ники, сам виждаш, че умът ти не е в състояние да обхване и опише Божественото, и не само това, дори да Го разбере. И не само твоя ум, а всеки един човешки ум пред Божественото е като един развален компютър, на когото са му дали задача извън заложения му капацитет - и пред тази задача компютърът се срива и започва да трака и щрака безспир

Не можеш да се самоосъзнаеш като Бог, защото кой е този, който ще се самоосъзнае!? Когато Бог Е, само той Е! Няма нищо или никого другиго! За да дойде Бог в теб, ти трябва да си отидеш завинаги, идването на Бог е твоята смърт, такъв какъвто си сега, смърт на старата ти личност.

Но можеш да се мислиш като Бог, и тогава и Бог самият не може да ти помогне!

[shining_star]

Ники, за фалшивото знание и истинското п о з н а н и е - ДА!

За Аза и Не-аза, ...хмм, това, което казва Aliya, Б о г е тука само когато АЗ не съм...това го виждах при Ошо, който постоянно го повтаря: Трябва ти да у м р е ш, за да дойде Бог. И, не го разбирам. Нямам такъв опит...по-естествено ми изглежда да сме и д в е т е, както каза Ники.

За злото, дали трябва да си с в и д е т е л, и да го наблюдаваш само...или да го приемеш - и двете неща работят. За свидетеля не знам, предполагам, че трябва човека постоянно да пребивава в т о в а състояние, за да е вън от обсега на злото. Аз съм го правила от време на време, в отделни моменти...

А съм забелязала, че като някой човек се проявява негативно към мене, и като р е ш а в момента да не го осъдя /човека/ , а гледам да го приема, той си променя отношението.

Той усеща когато вътрешно го осъждаш, независимо какво показваш външно. Предполагам, в случая с Учителя и Йогананда, нападателя е у с е т и л, че те не са го осъдили, вътрешно не са застанали против него. Като стана дума за Учителя, той това го дава като упражнение: да изпращаш добри мисли към някой, който не те обича, и да гледаш резултата.Това винаги работи...мисълта, както добре знаем, променя и чувството, нагласата.

Зависи си от случая, от човека, от ситуацията...понякога трябва да го игнорираш, да избягаш физически. Както примера с тигъра в гората: ако те гони един тигър, какво ще правиш - бягай, спасявай се.

[Aliya]

„- Знание“ означава непосредствен опит за огъня: ти самият да почувстваш огъня, а не да бърбориш за дима.

- Мисленето е приятел, който ще ти помага да преценяваш какво да казваш и какво да вършиш, но когато се стигне до екстаза този „приятел“ напълно се обърква.

- Когато себичността дойде, Бог си отива!" - РУМИ

[Мария-София]

Доброто и злото, положителните и отрицателните сили в природата са бойни полета, сред които хората воюват.

Ето защо, ако искате да възпитате злото в себе си, работете със силите на доброто.

Едно трябва да имате предвид: природата си служи еднакво и с добрите, и с лошите сили. Понякога тя впряга злото за извършване на някаква добра работа; понякога впряга доброто за извършване на нещо привидно лошо. Като изучавате своите състояния, своите радости и скърби, ще видите, че някои радости се превръщат в скърби, а някои страдания водят към радости. .

Ето защо, не е въпрос да избягвате влиянието на едните сили за сметка на другите, но трябва да ги уравновесявате. Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл. – Защо? – Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване, свиване, в което нещата се разпадат, гният и рушат. Невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябва взаимно да се уравновесяват.

Какво представляват доброто и злото? Те са резултат на сили, по-горни от тях, които работят зад тях. Ето защо, когато искате да изучавате доброто и злото, не се занимавайте с техните външни прояви, но спрете вниманието си върху силите, които се крият зад тях.

Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна. Тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в природата, се дължи културата и вечното развитие. На тия промени, именно, разчита и бъдещата култура и човечеството.

Действия на силите,МОК

Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия.

Човек, който прави добро, се приближава при любовта. Човек, който прави зло, се отдалечава от любовта. Човек, който прави зло, се приближава при злото.

Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при любовта. Зло трябва да направиш, за да се отдалечиш от любовта.

Сега процесът е да се научите да разсъждавате. Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата. Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.

Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта.

Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е? Постъпката е лоша, но резултатът е добър.

Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто. Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото.

В даден случай злото е тъй добро, както и доброто. В даден случай доброто е тъй зло, както злото.

Аз не искам да вярвате, но в живота е така.

Зло и добро,МОК

Човек не е господар на лошите последствия, но може да бъде господар на причините, които ги предизвикват. Всяко последствие, добро или лошо, има свои причини.

Като е дошъл на земята, човек трябва да учи, да различава проявите и последствията на доброто и на злото.

Изобщо, дойдете ли до законите на физическия, на чувствения, или на астралния и на умствения свят, ще знаете следното: това, което е вярно за физическия свят, не е вярно за астралния; и това, което е вярно за астралния свят, не е вярно за умствения. Като знаете това, вие трябва да бъдете разумни и съобразителни, да се нагаждате според условията и законите на света, в който сте попаднали.

Оттук заключението: всеки свят има свои закони. Следователно говорите ли за Любовта, и за нея можете да кажете същото, т.е. Любовта във всички светове има свои методи на приложение. Приложите ли я във всички светове по един и същ начин, вие ще създадете цяла катастрофа.

Като говорим за петте свята – физически, чувствен, умствен, причинен и Божествен, хората се спират пред причинния и Божествения – тях не познават. Първите три свята им са познати, защото се движат повече в тях. Като слушат да им се говори за причинния свят, те се чудят как е възможно там да не може човек да прави зло на другите, освен на себе си. Не само зло не могат да правят на другите, но и добро не могат да правят. Направят ли добро на някого, доброто пак се връща към тях. Доброто и злото, което човек прави в причинния свят, в края на краищата се връща към самия него. Значи в причинния свят няма нито злосторници, нито добродетелни хора.

Истинско добро, което води човека в правия път, е това, което преди всичко е добро за него. Не е ли добро за него, а добро за другите хора, то не е добро. Докато е на земята, човек не може да познае дали доброто, което прави на другите, е добро и за него. Това се познава само в причинния свят.

Човек трябва да държи в ума си мисълта, че никой на никого не може да причини зло или добро, освен той сам на себе си. Това, което Христос е казал за самоотричането, подразбира, че всеки човек може да бъде господар на себе си, на своята съдба.

Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. Там всеки човек сам може да си причини някакво зло; там всичко е неуязвимо. Опита ли се някой да причини зло на другите, той сам ще падне в това зло, т.е. сам ще падне в низките светове. Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят.

И така, разграничавайте добре нещата и поставете всяка работа на своето място: физическата – за физическия свят, астралната – за астралния, умствената – за умствения. След това качете се в причинния свят, да видите причините на всичко, което става на земята. Разберете ли причините на нещата, ще се освободите от всички противоречия. В причинния свят всяко нещо е на мястото си.

Физическият, астралният и умственият свят са относителни светове – светове на доброто и на злото. За да познае себе си като човек, за да познае ближния си и да разбере причините на нещата, човек трябва да напусне тези три свята и да влезе в причинния свят. В причинния свят човек ще разбере защо резултатите на физическия свят не са такива, каквито човек ги очаква.

Като придобие опитностите на трите свята, човек ще влезе да живее в причинния свят. Когато стане жител на причинния свят, човек става вече светия.

Причинният свят,УБ

[shining_star]

[Aliya]

Мария - София,

Хубаво е, че полагаш толкова много усилия да намираш цитати, но още по-хубаво би било, ако сама разбираш какво точно цитираш. Да цитираш Учителя без да си го разбрал, е абсолютно безполезно действие за теб.

Когато един Учител говори, той говори с езика на хората, които го слушат и спрямо тяхното ниво на разбиране. СпоредУчителя за хората, живеещи в неосъзнаване, доброто и злото са категории на ума, а не на Природата, на Съществуванието. Енергията, която прониква всичко, не е нито добра, нито зла. Нима можеш да кажеш за вулкана или земетресението, че са добри или лоши?! Да дели нещата на добро и лошо може само човешкият ум, който е дуалистичен по своята природа. Човешките категории за добро и лошо "са две страни на една и съща реалност". И тази реалност е Божествената, където всичко е Божие битие, т.е. всичко е добро. И когато човек живее спрямо доброто на Божествената реалност, на Царството Божие, или "причинния свят", всеки негов акт е добър и в хармония с Природата. Когато човек живее в неосъзнаване на Божествения свят, на Битието, то той се дръпва от Доброто и влиза в света на Небитието, на Мрака, на Заблудата, т.е. на Злото.

Учителят говори по същия начин и със същото разбиране, с което са и моите думи.

Но Мария - София на всяка цена търси "под вола теле" и се опитва да докаже противоречие между моите думи и думите на Учителя.

Мария - София, такова противоречие няма. Ако наистина противореча на някого, то е на твоето его, което отгоре на всичкото е и твърде страхливо и се крие зад думите на другите!!!

Администраторска бележка: Такъв стил на изказване и отношение към другите участници е в грубо противоречие с правилата за участие. Моля спазвайте дух на уважение и толерантност при участието си в този форум. Това важи за всички теми и мнения! Моля считайте това за официално предупреждение.

Редактирано Декември 20, 2010 от Иво

[shining_star]

Тук в този цитат Учителя казва, че трябва да има баланс. Не може да бъдеш изцяло в областта на доброто, или пък на злото.

Въпроса е да не оставиш да бъдеш изтеглен повече към злото .

[Мария-София]

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10784&pid=132554&st=140&#entry132554

Редактирано Декември 20, 2010 от Мария-София

[Диляна Колева]

„Няма никакво абсолютно зло и никаква абсолютна злина.Възможно е човекът да се предаде и постепенно да стане абсолютно лош –и така малко по малко да създаде едно абсолютно зло – обаче и двете са изкуствени продукти, които човекът трябва да анихилира според законите на моралът и поезията.; не да повярваш, не да приемаш.....Само чрез мнението....чрез идеята.... възниква и се утвърждава лошото и злото.....На една определена по-визша степен на съзнанието сега вече не съществува никакво зло,.....и това съзнание трябва да стане постоянно. Всяко зло и всяка злина са изолирани и изолират – и това е принципът наразделянето ....Разделянето не може да бъде премахнато от едно свързване,обаче злото и лошото като привидно разделяне и свързване могат да бъдат премахнати чрез истинското разделяне исвързване, които съществуват само редувайки се.” Атис Флорид по Щайнер.

Ако трябва да визуализирам написаното в един всекидневен житейски проблем ( ако изобщо може да се нарече така) сексуалността, ще сеполучи нещо горе долу такова :

„Животинската любов е първият израз на най- висша духовна любов.”(Щайнер) този израз се тълкува:

съществува път: природната любов, свързана с физическототяло към духовната любов, която е освободена от това тяло.

Последният етап( духовната любов), често нарича първия(животинската любов) зло. Като забравя, че от там се е родила.

Човекът на последния етап трябва да се научи преди всичко да проявява отношение. Защото разделянето е въпрос на отношение, ако имаме правилно отношение към нещата няма да има разделяне и отричане или приемане, а работа с тях.

В дадения пример ( за сексуалността) има няколко варианта за проява на отношение:

- можем да ги изживеем по един естествен природен начин, да ги търсим за задоволяване на инстинктите си.

- можем да се откажем от тях заради духовното си развитие

- но можем и да ги изживеем като импулс за развитие на инстинктите и по този начин съзнателно да предизвикаме тяхното освобождаване и облагородяване.

Това е един от вариантите за отношение към това което наричаме „зло”.

Има и друг на сляпо да боравим с терми, уроци и определения,да заклеймяваме и да порицаваме и да се объркаме напълно.

Редактирано Декември 20, 2010 от didi_ts

[Aliya]

Тук в този цитат Учителя казва, че трябва да има баланс. Не може да бъдеш изцяло в областта на доброто, или пък на злото.

Въпроса е да не оставиш да бъдеш изтеглен повече към злото .

Не, Учителят не говори за баланс в природата между добро и зло, а говори за това, че в природата НЯМА ДОБРО И ЗЛО. В природата нещата не са нито добри, нито лоши, те просто СА. Нима можеш да наречеш изгрева на слънцето добър, а залезът лош?! В природата нещата са.

Добро и лошо са понятия, измислени от дуалистичния човешки ум, който разделя нещата и явленията в природата, защото непрекъснато проектира своите собствени илюзии, концепции, деления, и т.н. навън.

В Божието царство няма добро и лошо, а трансцедентиране и на двете и преминаване отвъд всякакви деления. Бог е Един и Неделим.

Човешкият ум е този, който се придържа към доброто и смята, че като върши само "добри" действия, ще си уреди заслужено място в Божието царство. Човешкият ум не разбира, че доброто и злото са двете страни на една и съща монета и когато каниш доброто, ти неминуемо след него ще поканиш и злото, защото къде ще се дене злото - то е другият край на доброто. По същия начин, когато обичаш някого, зад гърба на любовта ти вече наднича омразата - тя е другият край на това чувство.

Или казано простичко, зло има само защото човекът измисли доброто.

В Битието на Бога нещата са такива, каквито са. И не нам е дадено да ги осъждаме като добри или лоши.

Но запомнете - само в Битието на Бога всичко е Божие, такова, каквото е.

Лъжата, Заблудата, Измамата, Отричането на Любовта, Предателството, Убийството, не са част от Битието на Бога - те са част от Небитието на Илюзиите на човешкия ум и неговото его, те са тъмата, която не допуска Божията светлина в себе си.

Редактирано Декември 20, 2010 от Aliya

[Латина]

Хм, интересно защо в библията се говори за едно дърво за познаване на добро и зло, защо съществува това дърво, защо е трябвало хората да не вкусват от плодовете му, въпреки, че е съществувало? Сатана е казал: "Ако вкусите, ще станете като боговете." Лъжа...

Съвсем елементарно ще го представя. Искате ли да знаете какво е бой с тояги? Ето ви бой сто тояги по гърбината! Това добро ли е или зло? Зло е, защото боли. Искате ли да знаете що е болест, що е смърт, що е скръб по близък човек, що е глад, що е страдание, що е измръзване, що е преследване?

Аз не искам като един щраус да си забивам главата в пясъка и да се правя, че злото е илюзия. Може ли нещо да съществува в реалността, в материята, ако не съществува в духа? Не, материя и дух са в единство, в неразривна свързаност и духът е над материята. Злото е дух. Ако се вгледаш в материята сама по себе си, няма да видиш зло. "Тук зло, там зло, няма зло!"

Исая 5:20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто - зло;

които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина;

които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

2 Коринтяни 5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло.

Римляни 13:10 Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.

Светците са се смяли, но това ли е урокът, който е трябвало да научим от тях? Не, трябвало е да научим урока на състраданието, на саможертвата, на способността да обичаме другите като себе си.

ПП. Виждам вътрешно противоречие между формулировката на темата и представянето й. От една страна има проблем: "Проблемът за злото", от друга "злото не съществува"... ?!

Редактирано Декември 21, 2010 от kuki

[shining_star]

Аз бих запитала може ли ума да измисли нещо, което не съществува?

Доброто и злото не са илюзии на ума, те са реални течения в природата./Учителя/.

От това, което прочетох в цитата, разбрах, че Учителя казва там, че да, на едно по-високо ниво няма добро и зло. Но на нашето ниво, има.

[Станимир]

В духа няма зло. Злото е следствие от свободата на избора. Когато изборът е в несъответствие с общия ход на развитие във вселената, на реда съблюдаван от духовно-развитите същества и космическите закони, тогава имаме зло. Разбира се то си има градация, нива. От гледна точка на съвършенството, всичко в проявения свят е зло. Има школи разглеждащи нещата дори и от тази гледна точка, която според мен дори и вярна, наблягането на нея не носи полза на хората. Да проявеното не може да бъде съвършено, и от гледна точка на това, че проявените същества бидейки несъвършени, никога не могат да предизвикат съвършени последствия, които да имат само добри резултати (значи в резултатите им винаги ще се появи нещо лошо, пък било то и нежелано от предизвикващите го същества). Това, обаче, както вече казах е доста ненужно отъждествяване на доброто с някакво дори можем да кажем предполагаемо абсолютното добро, тъй като никой никога не го е наблюдавал и няма как да го наблюдава, защото това би означавало нещо проявено да достигне съвършенство. То е като безкрайността – знаем какво не е, но не можем да я определим в положителна словесна форма).

П.П. Ако трябва да бъдем точни, в Библията се споменава змията, а не сатана, като изкушаваща Ева и Адам. Разбира се всеки е свободен да свързва змията със сатана, но в самата Библия това не е направено.

П.П. За това, какво е казал Б. Дуно за доброто и злото има тема тук.

[Станимир]

Аз бих запитала може ли ума да измисли нещо, което не съществува?

Доброто и злото не са илюзии на ума, те са реални течения в природата./Учителя/.

От това, което прочетох в цитата, разбрах, че Учителя казва там, че да, на едно по-високо ниво няма добро и зло. Но на нашето ниво, има.

Да, умът може да измисли нещо, което не съществува. Но творейки умът работи с вече съществуващи елементи (идеи), от които просто съставя различни комбинации. Умът не създава от нищото. Злото, несъвършенството, дисхармонията е именно в неподходящото съчетание от елементи, а не в самите елементи. Ако разглеждаме последните сами за себе си, зло в тях не може да съществува. Наистина в света на идеите, на първопричините, зло не може да съществува. От определена гледна точка може да се каже, че злото въобще не съществува, защото комбинациите от елементи са нещо временно, преходно, т.е. илюзия, докато реални са само съставящите ги първоелементи. Злото е в проявения свят, резултат от ума и волята, т.е. човешкия избор. То няма реално съществуване в същността на нещата.

Въобще е много важно да се обхванат нещата от повече възможни гледни точки и тези гледни точки да се примирят и съвместят, т.е. аналитичното мислене да бъде допълнено от синтетично такова. Ето в предходното си мнение представих гледна точка от която всичко съществуващо е зло, а в това, че злото реално не съществява. И двете твърдения са верни, но е необходимо да бъдат съвместени.

[Aliya]

Исая 5:20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто - зло;

които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина;

които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

2 Коринтяни 5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло.

Римляни 13:10 Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.

Светците са се смяли, но това ли е урокът, който е трябвало да научим от тях? Не, трябвало е да научим урока на състраданието, на саможертвата, на способността да обичаме другите като себе си.

ПП. Виждам вътрешно противоречие между формулировката на темата и представянето й. От една страна има проблем: "Проблемът за злото", от друга "злото не съществува"... ?!

Не, Куки, няма противоречие в темата, ако добре си разбрала написаното, както и цитатите от Библията, които цитираш.

Проблем за злото в Битието на Бога няма, защото злото там не съществува - може ли където най-силната светлина огрява да има тъмнина!?

Проблемът на злото е създаден от човека, поради неговото неразбиране и неследване на Божественото битие. Човекът е избрал, в повечето случаи поради неосъзнатост, да претворява злото в този свят и да му дава от своята енергия. Ако ти ударят сто тояги по гърба, то това е реалност, защото човек ще ти ги удари тези тояги, човекът е този, който ще превърне тъмнината на злото в сила. Човекът претворява злото и го прави реално. Злото е проблем за хората, защото те го правят да съществува. Ако човек не се бе откъснал от Божието битие, той не би станал слуга на Злото, на тъмнината. И в това е красотата на притчата за дървото на доброто и злото. Човекът е заменил светлината с тъмнина и доброто на Бога със злото в момента, в който се е отказал от светлината и доброто на Бога. Всичко, което е по Божиите закони е добро, дори и смъртта, когато е естествена и от Бога дадена, така, както и раждането ни е от Бога дадено.

Злото е липсата на Доброто, на Бога.

[Aliya]

Аз бих запитала може ли ума да измисли нещо, което не съществува?

Доброто и злото не са илюзии на ума, те са реални течения в природата./Учителя/.

От това, което прочетох в цитата, разбрах, че Учителя казва там, че да, на едно по-високо ниво няма добро и зло. Но на нашето ниво, има.

Човекът не измисля злото директно, а го създава, като не следва Доброто на Бога. Затова светът, който човек създава, е свят на злото, на тъмнината. Достатъчно е човек да осъзнае светлината на Бога в себе си, за да се огрее светът ни и да изчезне злото, тъмата.

[Диляна Колева]

Проблем за злото в Битието на Бога няма, защото злото там не съществува - може ли където най-силната светлина огрява да има тъмнина!?

Може. Светлината ражда сенките. където няма светлина няма и сенки. Въпросът е как човек работи със сенките, защото те могат да бъдат благотворна хлад, но могат и да разболеят.

[shining_star]

Аз бих запитала може ли ума да измисли нещо, което не съществува?

Доброто и злото не са илюзии на ума, те са реални течения в природата./Учителя/.

От това, което прочетох в цитата, разбрах, че Учителя казва там, че да, на едно по-високо ниво няма добро и зло. Но на нашето ниво, има.

Да, умът може да измисли нещо, което не съществува. Но творейки умът работи с вече съществуващи елементи (идеи), от които просто съставя различни комбинации. Умът не създава от нищото. Злото, несъвършенството, дисхармонията е именно в неподходящото съчетание от елементи, а не в самите елементи. Ако разглеждаме последните сами за себе си, зло в тях не може да съществува. Наистина в света на идеите, на първопричините, зло не може да съществува. От определена гледна точка може да се каже, че злото въобще не съществува, защото комбинациите от елементи са нещо временно, преходно, т.е. илюзия, докато реални са само съставящите ги първоелементи. Злото е в проявения свят, резултат от ума и волята, т.е. човешкия избор. То няма реално съществуване в същността на нещата.

Въобще е много важно да се обхванат нещата от повече възможни гледни точки и тези гледни точки да се примирят и съвместят, т.е. аналитичното мислене да бъде допълнено от синтетично такова. Ето в предходното си мнение представих гледна точка от която всичко съществуващо е зло, а в това, че злото реално не съществява. И двете твърдения са верни, но е необходимо да бъдат съвместени.

ДА! Точно така, и двете са верни.

А за цитатите от П. Дънов, ето още малко: "Добро за човека е това, което е добро за него."

И: "Вълка изяжда агнето, и от негова гледна точка, това е добро. От гледна точка на агнето, е зло."

[Aliya]

Може. Светлината ражда сенките. където няма светлина няма и сенки. Въпросът е как човек работи със сенките, защото те могат да бъдат благотворна хлад, но могат и да разболеят.

Тогава не говорим за една и съща светлина, скъпа Диди! Защото Божествената светлина е абсолютната светлина, която създава, и живота дори. Но сенките на тъмата, на злото, определено могат да те разболеят и на физическо ниво, ако се съгласиш да изгониш Божията светлина от себе си.

Впрочем, имам един личен въпрос към теб, Диди- снощи ми написа много провокиращи лични съобщения, с които искаше да ме накараш да се почувствам обидена, а тази сутрин някак си като с магическа пръчка ги изтри! Защо, след като ще се срамуваш от писаното от теб и ще го триеш, изобщо трябва да го пишеш!?

[Aliya]

ДА! Точно така, и двете са верни.

А за цитатите от П. Дънов, ето още малко: "Добро за човека е това, което е добро за него."

И: "Вълка изяжда агнето, и от негова гледна точка, това е добро. От гледна точка на агнето, е зло."

Да, точно така, а добро за човека кое е? Учителят отговаря и на този въпрос в "Новото - елемент на бъдещата култура":

"Доброто е основа на Живота. Доброто е почва на Живота и същевременно – негова храна. Само Доброто може да подкрепи Живота, само Доброто може да го подхрани." - т.е. Бог е доброто, Бог е основа на живота.

"Не върши ли човек Добро, злото се ражда" - т.е. откаже ли се човек от Доброто, от Бога, влиза Злото в него.

"Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила." т.е. злото черпи сила от човешката енергия и неосъзнатост.

[shining_star]

[Латина]

Четейки ви, спомних си нещо от времето, когато посещавах протестантска църква. За една идея, че не бива да се сърдим на конкретен човек за нещо грешно, което е извършил, а да се сърдим на дявола, т.е. духа на злото; да воюваме не с човека, а със злото. Кого от нас не са го хващали рогатите понякога? Да, виждам, че сте придобили съкровища, но колко има още да чистим в себе си, за да бъдем достойни съдове за Божия Дух.

Злото се побеждава с Добро, с Любов.

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,

щом любов нямам,

ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,

да имам пълно знание за всички неща

и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -

щом любов нямам,

нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,

да предам и тялото си на изгаряне, -

щом любов нямам,

нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,

пълна с благост,

любовта не завижда,

любовта се не превъзнася,

не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,

не се сърди, зло не мисли,

на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,

на всичко вярва,

на всичко се надява,

всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,

а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,

ако са езици, ще замлъкнат,

ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,

като младенец говорех,

като младенец мислех

и като младенец разсъждавах;

а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,

а тогава - лице с лице;

сега зная донейде, а тогава ще позная,

както и бидох познат.

А сега остават тия три:

вяра,

надежда,

любов;

но по-голяма от тях

е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

И едно напомняне - тук не е мястото да се коментират личните кореспонденции. Някой сбъркал, че писал, друг сбъркал, че го споменал публично. Човещинка, но от чуждата грешка не се оправдават собствените ни.

Отричането на злото може да доведе до заглушаване на съвестта, с ужасни последствия. Щом няма зло, ще правя каквото си искам, не ми пука. Каква е тази съвест, дето се обажда?! Я млък!

Според вас, каква е ролята на съвестта в цялата картинка?

Редактирано Декември 21, 2010 от kuki

[Диана Илиева]

Съвестта е тази, която ни съветва.

Съвестта е онова гласче, което идва отвътре, някъде много издълбоко, но всеки, който поиска може да го чуе.

Тя е вътрешното знание на всеки от нас, в какво стои хармонията на нещата.

Добре е да се вслушваме.

И да прилагаме ...

А ... как сме с прилагането според вас?

Точно това ми се въртеше и на мен в главата от известно време, но тук излизаме от темата - ще потърся друга или ще открия нова.