Донка Добавено Декември 16, 2010 Доклад Share Добавено Декември 16, 2010 Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват... Човек трябва да се стреми към разбиране кое е добро и кое е зло, за да може самия той да избере кое да проявява в живота си. Тези реплики в друга тема ме провокираха да си задам доста въпроси... Да, ние сме свободни да избираме какви сили да се проявят чрез нас. Но дали можем да сведем тези сили до полярността Добро - Зло? Дали няма друга - по-адекватна полярност, в която биха се включили вече всички процеси в нашия свят? Да, затова сме хора на земята - за да се стремим към все повече осъзнаване - но на какво? Досега човешката история гъмжи от примери, в които стремежът към утвърждаване на доброто и заклеймяване на злото е водил точно до най-големите злини и най-големите манипулации... А и кой съзнателно избира злото? Никой - всеки избира винаги доброто - но своето разбиране за доброто. В този ред на мисли преди време аз стигнах до пълен отказ от дуалността добро - зло. Свързах ги в едно и се отказах да ям плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Сега съм на етапа на избор - Любов - не-Любов. Честно казано - по-трудно е. Само аз мога да преценя кое съм избрала - няма помощ отвън. Има само един критерий и човек трябва съвсем да притихне, за да го чуе. С Любовта нямам особени проблеми за разпознаване - винаги се усеща. Не-Любовта, обаче винаги е с различни лица - но като че ли винаги е някакъв род осъждане и недоволство. А как е при вас? Как избирате вие? Слънчева, Рассвет и цветна дъга 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 16, 2010 Доклад Share Добавено Декември 16, 2010 Досега човешката история гъмжи от примери, в които стремежът към утвърждаване на доброто и заклеймяване на злото е водил точно до най-големите злини и най-големите манипулации... Всичко това произтича именно от неразбирането на доброто и на злото. Хората смесват своите представи с действителността и се опитват да наложат своите си представи. А и кой съзнателно избира злото? Никой - всеки избира винаги доброто - но своето разбиране за доброто. Няма нищо лошо в това човек да има свое разбиране за доброто и злото, да вярваш в него, да действаш според него, но то трябва да търпи развитие и самия човек да се развива чрез него. Това, че човек смята действията си за добри, не ги прави добри. Пак стигаме до разбирането и преценката на това кое е добро и кое е зло. А злото съществува. Ако не съществуваше щеше да е все едно дали ще поздравя продавача в магазина или ще го убия. Да, в едно далечно бъдеще, независимо от постъпката ми аз ще съм много по-напред в духовното си развитие отколкото съм сега, но това, което ще избера като действие не само, че има значение, но и ще остави една незаличима следа в пространството. Разбира се, че преценката кое е добро и кое е зло (или ако сме по-точни: до каква степен едно нещо е добро и до каква не е) е трудна и предоставя множество възможности за грешка и самозаблуди. Необходим е постоянен стремеж за надрастване на себе си, на способностите си за разбиране, на широтата на погледа ни. Причините за нещастията отдавна е казано, са в човешкото неразбиране. Дори и любовта има нужда от разбиране (дори и това разбиране да не се поддава на конкретно определяне) иначе бихме я усетили като нещо чуждо, далечно и несъвместимо с нас самите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Декември 16, 2010 Доклад Share Добавено Декември 16, 2010 (edited) Идваме в поредната инкарнация с качествата си-това,което сме отработили и това, което предстои да отработваме. За тези,които съзнателно вървят в Духовния път,задачите са ясни и те се стараят да се усъвършенстват, виждат погрешките си,опитват се да ги изправят.Те правят будния избор да работят върху себе си. Не е лесно,не става от един път,най-трудното нещо е да промениш себе си, но осъзнаването на Пътя е вече част от Промяната. В какво седи страданието на Земята? Всяко страдание е събличане; да се облечеш, то е най-мъчната работа. По-мъчна работа от това няма. Най-мъчната работа е да се съблечеш и да се облечеш. Мислите ли, че онази змия, която седи и съблича своята кожа, че това събличане е лесна работа? Докато съблече тази кожа и облече друга, ще мине през големи страдания. Всякога, когато се минава от едно състояние в друго, то е голям огън. Всеки един от вас минава през този Божествен огън, който отнема това, което не трябва на човека, това, което е станало вече непотребно. Има нещо добро, което Бог е вложил в човека, и това добро е изостанало, занемарено. И сега Божественият Дух туря човека под големи изпитания, за да се махнат препятствията и да се събуди това, което е било отдолу притиснато, да почне то да расте. Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. За Божествената Любов ще ви дам едно определение, което не е пълно: Божествената Любов, това са всички придобивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето. Коя е четвъртинката? В тази четвъртинка ти трябва да почувствуваш Божията Любов. Като почувствуваш тази четвъртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях, всичко ще стане по Божественому. Слугуване,УБ Редактирано Декември 16, 2010 от Мария-София Донка, Слънчева, Лъчезарна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 18, 2010 Доклад Share Добавено Декември 18, 2010 Явно е, че не сме съвършени. НО е важен вътрешният стремеж към съвършенство, към идеала, към Бога. Първата стъпка е осъзнаването, че нещо ще променим. Честност пред себе си, когато сме сгрешили и внимание ако в някой следващ момент попаднем в аналогична ситуация. Винаги ни се дава възможност да се поправим. Нужно е просто да сме будни. Знаем за огледалото. Лично на мен много ми помага и ако започна да недоволствам нещо от някого се сещам, че и аз явно имам някои подобни качества, прояви... Когато аз върша едно добро, каква нужда има да ме разбират хората? Туй е едно добро. Ако аз правя добро, каква нужда има да ме разбират децата, че аз правя добро или не? Или каква нужда има една река, която тече някъде, да я разбират хората дали тече право или не? Чудни сме хората, когато искаме да ни разбират. Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране. Аз говоря сега за Словото като един вътрешен подтик, не като един външен повърхностен подтик... Вътрешното дихание, разумното начало, което е вложено в тази форма, това е човекът. Не е двете ребра, които Бог е вземал. Това е материята...Словото Не е точно по темата този цитат, но все пак помага. Рассвет, Донка, цветна дъга и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Декември 18, 2010 Доклад Share Добавено Декември 18, 2010 "С Любовта нямам особени проблеми за разпознаване - винаги се усеща. Не-Любовта, обаче винаги е с различни лица - но като че ли винаги е някакъв род осъждане и недоволство." Много точно, Донка! И в моите прояви, и в чуждите, и в себе си, и извън мен - всяко съдене и недоволство, всяка критика, всяка грубост, всяко нетърпение и хапливост, както и да го усуква човек, си е чисто безлюбие. Апостол Павел го е казал в 13 гл. в Първо Послание към коринтяните: "1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2. И ако имам прорроческа дърба, и зная всичкитайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3. и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако продам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. 4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6. не се радва на неправдата, а се рава заедно с истината, 7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се наява, всичко търпи, 8. Любовта никога не отпада; другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати." Донка, Пламъче и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 19, 2010 Автор Доклад Share Добавено Декември 19, 2010 Благодаря ви, приятели! Ето на какво попаднах преди малко в малката си книжка Окултният ученик! Искрено ви я препоръчвам - винаги ми дава отговорите в най-подходящия момент за мен.: "Ученикът трябва да бъде учител само на себе си, няма защо да учи другите хора." Има моменти, в които наистина не се усещаме, че см избрали да се проявяваме като учители, а не като ученици... на самите себе си и на Бог. Може би когато някой се опитва да ни учителства за наше добро, най-добре го виждаме - както казва Илиянчето - в огледалото.... А как се проявява ученичеството? Слънчева, Пламъче и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 19, 2010 Доклад Share Добавено Декември 19, 2010 Какво е ученичество? Най-общо, като начало поне-да бъдем верни на себе си. Да търсим доброто навсякъде и да следваме пътя си Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 19, 2010 Автор Доклад Share Добавено Декември 19, 2010 Може би да избере човек да проявява ученичество, означава да "изпразни чашата" си и да отвори ума и душата си за нещо, което е ново за него. Струва ми се, че по този начин избираме да проявяваме и любовта си към Великото Разумно Начало... Другият избор - да бъдем проводници на някаква сила, която се опитва да подреди и подстриже мислите и вярванията и поведението ни ( и това на другите хора около нас - посредством нас) по определен начин... Замислям се дали по този начин се проявява Великото Разумно Начало ... или други сили.... Напоследък все по-често се връщам назад в живота си и си давам сметка, че истинските постижения съм ги направила докато съм се опитвала да науча нещо. Когато съм влизала в ролята на "учителка", после се е налагало да коригирам себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.