Идеите

[Станимир]

Но хубаво, вземи докажи, че поне една идея е продукт на "човешко творчество", а не е дошла от висшите светове. С конкретен пример.

Защо трябва да го правя? За мен творчеството не се заключава единствено в създаването на нови идеи, а и в прилагането на вече съществуващите. Детето правещо само къща от кубчетата си за игра също твори. Не може да ограничаваме творчеството само до творение от нищото - това и Бог не го може. За да направиш стъкло ще използваш пясък. Пясъкът също е съставен  от определени по-фини елементи. Така и идеите - ами и те си имат някаква основа непонятна за нас, която висшите същества създаващи идеята вземат наготово. Тази логика, която се опитвате да прокарате признава за творчество само това ex nihilo. Аз от своя страна мога да поискам поне един пример за такова творчество, и тъй като такъв няма да ми се даде, мога да направя заключението, че творчество в смисъла, който ти и Дао влагате изобщо е невъзможно.

[Станимир]

Всеки ще ти каже, че ти е крива логиката тука. 

Какво гарантира, че като имам собствено мнение, това е творчество?!

Ако си го съставил сам (дори и не изцяло, но само в една част) то е творчество. Защото ти създаваш нещо ново, уникално за теб. Няма две еднакви съзнания и съответно няма два еднакви светогледа. Едни ще се отличават от други повече, от трети по-малко, но винаги ще има някакви разлики внесени от индивидуалното съзнание. Човек събира информация чрез сетивата си, но също я интерпретира по определен специфичен единствено за него начин и в крайна сметка общият светоглед, който си изгражда не е нещо, което получава наготово, а негово индивидуално творение (поне в една своя част, но това е достатъчно).

[B__]

Ти така и избяга от доказателството....Ясно

[Станимир]

Ти искаш от мен да доказвам нещо, което никога не съм твърдял и освен това въпросното доказване или недоказване няма отношение към това дали човек може или не може да твори.

[АлександърТ.А.]

Всяка трансформация е творчество , матереализирането на идеите .... Подреждането на думите в изречение ; подострянето на молив . Всяко първо и последно движение в живота ти може да е творчество , ако си буден .

[Кон Круз]

Има ли нови идеи или всичко вече е "измислено" на някакво ниво.

[kipenzov]

В 5.09.2013 г. at 9:52, B__ каза:

Какво гарантира, че като имам собствено мнение, това е творчество?!

Самият факт, че имаш собствено мнение!

А продуктът на личното творчество си самият Ти. Себепредставата.

Идеята за общото и идеята за единичното понякога се проектират в "неповторими" форми като продукт на индивидуалното творчество! Толкова неповторими, че направо разумен човек да не може да ги повтори

В 26.11.2018 г. at 21:28, Кон Круз каза:

Има ли нови идеи

Ами няма. Има Идеи. А новото, старото са продукт на усещането ни за Време. Определянето на "стари" или "нови" идеи, дори и на колективно, обществено, цивилизационно ниво, е продукт на оценката на местоположението във времето, в което идея се е проявила под някаква форма. Това, което не отчитаме, е че често една и съща идея се е проявила под различна форма, но ние говорим за "различни идеи", пък с оглед на времето и ги съпоставяме като "стари"-"нови".

[Станимир]

В 26.11.2018 г. at 21:28, Кон Круз каза:

Има ли нови идеи или всичко вече е "измислено" на някакво ниво.

Често казано - не знам. Ясно е, че много идеи, които за нас са нови, за други хора не са. Идеи, които за човечеството са нови, може да са съществували отдавна в други светове. Всичко се свежда до осъзнаването им. Но така, както го разбирам, въпросът е дали има идеи, които никога досега не са се проявявали някъде в цялата вселена. Т.е. те са нови за всички съществуващи йерархии от по-висши същества. Колко високо трябва да стои евентуален клас същества, които са способни да проявят нещо съвсем за първи път? Както споменах - нямам си представа.

[kipenzov]

В 10.05.2020 г. at 14:57, kipenzov каза:

А новото, старото са продукт на усещането ни за Време

В този аспект мога да споделя изумяването ми от нещо много просто, но същевременно сложно като последващо "вътрешно пренареждане".

Често в Езика ни използваме граматическо време. Но това е "отражение" на вътрешното ни усещане за Време, което пък в обществото "споделяме" като Момент от Времето и така ежемоментно всеки човек съгражда "консеснсусното усещане за реалност". Нещо като колективно възприемане на Време. 

Въпрос на Локалност е!

Същата неточност се вижда много изразено и при Астрологията. Не за друго, а защото всичко в тази наука е базирано на Наблюдение от Земята. Как ли ще се "отрази на живота" на някое същество - жител на Юпитер, местоположението на Земята(като небесно тяло) в "наталната му карта", изчислена спрямо Наблюдение от Юпитер?

Редактирано Май 12, 2020 от kipenzov
вмъкване на линк

[Донка]

Да отговоря за астрологията и неточността. Въпросната локалност създава уникалността в астрологическата карта. В Астрологията всичко е базирано НЕ САМО от Земята, но и се променя в зависимост КЪДЕ ТОЧНО на Земята е събитието. Никак не е все едно да си поел първи дъх в 14:30 в Бурас или в София. И в двата града часовникът сочи едно и също число, но всъщност времето се коригира според отдалечеността от Цариградския меридиан. И тази корекция се отразява в асцендента - основен диригент на картата, както и в границите на домовете, които ще определят сферата на действие на светилата. Това е само за меридианите. Отделно има и за паралелите... 

Колкото до спекулацията за астрологията на Юпитерианските жители - може би е добре да си я направят те, а ние нашата си да изучим за няколко живота, ще е добре. 

Изобщо тази идея за размиване на локалността като мислене и съществуване и заместването и с глобалността (умишлено използвам този термин вместо планетарността) отначало звучеше примамливо, интелигентно, дори християнско... докато не си даде плодовете. А "по плодовете им ще ги познаете" ни съветваше самият Той. 

Всъщност в зрял момент на живота си вече определено смятам, че идеите като произход са вселенски, или навсякъде и никъде конкретно, но като реализация са максимално локални. 

[kipenzov]

Току-що, Донка каза:

НЕ САМО от Земята, но и се променя в зависимост КЪДЕ ТОЧНО на Земята е събитието

Т.е. е с локално значение, защото отправната точка за наблюдение и анализ е Земята и касае наблюдавано, анализирано и описано въздействие, което оказват небесните тела на база изучаваното им местоположение СПРЯМО Земята. Също и отношенията им в пространството, които наблюдаваме ОТ ЗЕМЯТА. Дали наблюдавано от Венера, по същото време, когато се наблюдава и от Земята, местоположението на Марс спрямо Сатурн ще е в същата стереометрична конфигурация, както би се виждало като наблюдение ОТ Земята?! И това е просто констатация, а не спекулация за Локалността на наблюдението!

 

Току-що, Донка каза:

Колкото до спекулацията за астрологията на Юпитерианските жители - може би е добре да си я направят те, а ние нашата си да изучим за няколко живота, ще е добре. 

Ето това е измислен мотив, какъвто не фигурира в примера ми с евентуално наблюдение от Юпитер!!! Вероятно има желание за изучаване и на "Юпитерианска астрология"?!, но то не е мое...а и не говоря за астрология на Юпитер, а за нещо просто като пример.

 Всеки си гледа от неговата камбанария. Дон Кихот е търсил противници, а се е биел с мелници.

 

П.П В последното изречение на предния пост, колкото и "мистично" да звучи, всъщност е описана трансцендентната същност на Идеите. Има и по-широко приети определения за "трансцендентно", които могат да се ползват. Мое мнение! Да не се приема като съвет, еле пък опит за "размиване". 

 

[kipenzov]

В 10.05.2020 г. at 14:57, kipenzov каза:

Определянето на "стари" или "нови" идеи, дори и на колективно, обществено, цивилизационно ниво, е продукт на оценката на местоположението във времето, в което идея се е проявила под някаква форма.

В контекста на това ми твърдение, бих цитирал изследване за аналогията на образи и съответно различната форма на идеята  "Един централен вътрепсихичен образ, около който е заложено оптималното движение по пътя на индивидуалното развитие".

Двата "образа" са на "Цялостната личност" по К.Г.Юнг и "Христос" като религиозна фигура в съзнанието ни. Аз поне между двата образа виждам пълно съответствие, независимо от езиковия подход за описването им. (за това дадох пример за Езика, който използваме и че често се говори за едно и също нещо, но описано по различни начини чрез Езика)   

В самия цитат от изследването  "ЕОН. Изследвания върху символиката на цялостната личност" на К.Г.ЮНГ, може да се проследи как една основна ИДЕЯ - "Че вътрешният ни свят има структура" се е проявявала в различни форми в трактати на различни мислители или племенни общества през вековете. А пък комбинацията на предната ИДЕЯ с ИДЕЯТА за "Сътворен свят" е дала различни нюанси(форми), отразени в различни писани тестове от мислители или поверия.

“Сред обективните символи на цялостната личност споменах понятието на наасените за ameristos stigme, неделимата точка. Това понятие напълно съвпада с Монадата и Човешкия Син у Моноймос. Иполит казва: „(Моноймос)… е на мнение, че има такъв човек като Океан, за който поетът казва приблизително следното: „Океан, източникът на боговете и хората”. С други думи, той казва, че този човек е Всемирът, източникът на Вселената, незаченат, нетленен, вечен; и че споменатият човек има Син, който е заченат и способен да страда, и чието раждане е извън време- то, нежелано и непредопределено… Този човек е една монада, единна (и) неделима и (Все пак) съставна и делима, любеща и в мир с всички неща (и все пак) във война с всички неща и със себе си във всичко; приличаща и неприличаща (на себе си), подобно музикална хармония, съдържаща всичко в себе си… която прави всичко видимо и създава всичко. Тя сама си е майка, сама си е баща, двете безсмъртни имена. Символът на съвършения човек, казва Моноймос, е „йота”.
 Йота е единната, проста, несмесена с нищо монада, чийто състав изцяло произлиза от Нищото и която при все това е съставна, многообразна, делима на много части. Тази единствена, неделима „йота” е многоликата, хилядоока и с хиляда имена чертица. Тя е образът на съвършения, невидим човек… Синът на човека е единствената „йота”, чертицата, спускаща се отгоре надолу, пълна, изпълваща всичко, съдържаща всичко, което е в Човека, Бащата на Сина човешки”.
Парадоксалната представа за монадата у Моноймос описва психологическата природа на цялостната личност така, както я вижда един мислител от II век под влияние на християнското послание.
Аналогично схващане се открива и у Плотин, живял малко пo-късно (ок. 205-270). В своите „Енеади” той казва: „Ако една душа се познава във всеки момент, тя знае, че естественото й движение не е по права линия (освен ако не е била отклонена), а че то е кръгово движение около един вътрешен принцип, един център. А центърът е това, от което произлиза кръгът. Така че душата ще се движи около своя център, т. е. около принципа, от който изхожда; тя ще се придържа към него, ще се движи към него, както би трябвало да правят всички души. Но само душите на боговете се движат към центъра и затова те са богове; защото божествеността се състои във връз- ката с центъра… А отдалеченият от центъра е човек, лишен от цялост и на животинско ниво”
Тук точката е център на кръг, който, тъй да се каже, се създава от кръговото движение на душата. Но тази точка е „център на всички неща”, образ на Бога. Този образ и до днес е в основата на мандала – символите в сънищата
Същото значение има и представата на гностиците за искрата spinther⁵⁰⁶. Тя съответства на „scintilla vitae”, душевна искрица” у Майстер Екхарт⁵⁰⁷, която срещаме още в учението на Saturninus⁵⁰⁸. За Хераклит, „физика”, също се твърди, че схващал душата като „искра от звездната есенция”⁵⁰⁹. Според Иполит в учението на сетианите мракът „държи в подчинение блясъка и искрата на светлината”⁵¹⁰ и тази „най-малка искрица” по фин начин е „примесена” долу в тъмните води⁵¹¹. Симон Маг⁵¹² също учи, че в семето и млякото се съдържа една съвсем малка искра, която „расте и става безгранична и неизменна сила” (Elenchos, VI, 17, 1)⁵¹³.
Точката като символ се открива и в. алхимията, където представлява чудотворната субстанция; така у Michael Maier⁵¹⁴ точката означава „чистотата или хомогенността на есенцията”. В жълтъка това е „punctum solis” (слънчева точка)⁵¹⁵, която се превръща в пиленце. У Henricus Khunrath тя представлява sapientia, под формата на „солна точка”⁵¹⁶; у Maier тя символизира златото⁵¹⁷. За тълкувателя на „Tractatus aureus” тя е центърът, „circulus exiguus” (минималният кръг) и „медиаторът”, който примирява враждуващите елементи и „чрез продължителна ротация превръща ъгловатата форма на квадрата в кръгла, като своята собствена”⁵¹⁸. У Dorneus „punctulum vix intelligibile” (едва различимата точка) е изходната точка на Творението⁵¹⁹. Също така и John Dee казва, че всички неща са произлезли от точката и монадата⁵²⁰. Сам Бог е едновременно центърът и периферията. У Myliiis точката е наречена „птицата на Хермес”⁵²¹. В Novum lumen тя е дух и огън, животът на чудотворната субстанция, подобно на искрата⁵²². Това разбиране за точката повече или по-малко съответства на гностическото.
От тези примери можем да видим как Христос е възприеман в символи, които означават също и Божието царство, например синапеното зърно, скритото съкровище и скъпоценната перла. Той и неговото царство са равнозначни. Естествено, това разтваряне на Христовата личност открай време е будело недоволство, като не се е разбирало, че в същото време то представлява аси милация и интеграция на Христос в човешката душа⁵²³. Резултатът е израстването на човешката личност и развитието на съзнанието. Затова в днешната антихристиянска епоха тези специфични постижения са най-силно застрашени не само от социалнополитическите безумия, а преди всичко от рационалистическия hybris (дързост), който откъсва съзнанието от трансцендентните му корени и поставя пред него иманентни цели.
—————————————————————————————————————————–
506 Bousset (Hauptprobleme der Gnosis, 1907, p. 321) казва: „(Гностиците вярват), че хората или поне някои хора от самото начало носят в себе си един по-висш елемент, произлизащ от света на светлината, който им дава Възможност да се издигнат над света на Седемте в по-висшия свят на светлината, на непознатия Баща и небесната Майка.”

507 Fr. Meerpohl, Meister Eckharts Lehre vom Seelenfuenklein, Abhandl. zur Phil, und Psych, der Relig. H. 10, 1926.

508 Irenaeus, Adv. haer., I, 24. Pneumatikoi съдържат малка част от плеромата (II, 29). Вж. учението на Satorneilos y Hippolytos, Elenchos, VII, 28, 3

509 Macrobius, Commentarium in Somnium Scipionis, XIV, 19

510 Elenchos, V, 19, 7

511 Тази представа се среща отново в алхимията в най-различни варианти. Вж. Michael Maier, Symbola aureae mensae, 1616, p. 380, и Scrutinium chymicum, 1687, Emblema XXI: „Царят, плуващ в морето и викащ със силен глас: „Който ме извади, ще получи голяма награда.” Вж. също Aurora consurgens I (Hrsg. Von Franz), p. 57: „Затова виках нощ след нощ, докато гласът ми прегракна: кой е човекът, живял, знаещ и разбиращ, който ще освободи пленената ми в пъкъла душа?”

512 Elenchos, V, 21, 2.

513 Вж. видението, описано от F. G. Wickes, The Inner World of Man, 1933, p. 245. Това е типична символика на индивидуацията: „Тогава видях, че на стълба виси човешка фигура, съдържаща в себе си цялата самота на света и пространствата. Сам и безнадежден, този човек висеше, вперил поглед надолу в празнотата. Дълго време той вися с вперен поглед, събирайки цялата самота в себе си. Тогава в неизмеримо дълбоката бездна се появи безкрайно малка искрица. Постепенно тя се издигна от бездната, като, издигайки се, растеше, докато се превърна в звезда. И звездата увисна в пространството, точно срещу фигурата, и бялата светлина обля Самотника.”

Обратно, за Зороастър се разказва, че примамил искрици от една звезда, които го изгорили (Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 146).

514 M. Maier, De circulo physico quadrato, 1616, p. 27.

515 Или „punctus solis”. „В яйцето има четири неща: пръст, вода, въздух и огън; но „punctum solis” е отделно от тях, в средата на жълтъка, (който) е пилето” (Turba, Sermo IV). Ruska (Turba philosophorum, 1931, p, 51) замества „solis” със „saliens” (m. е. „същност” Вместо „слънчева точка”), смятайки, че всички преписвачи са допуснали една и съща грешка. Аз не съм толкова сигурен в това.

516 Vom Hylealischen Chaos, 1597, p. 195.

517 De circulo quadrate, p. 27

518 Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 691

519 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 382

520 Monas hieroglyphica (първо издание 1564). Също и в: Theatr. chem., 1602, II, p. 218.

521 Philosophia reformata, 1622, p. 131

522 Musaeum hermeticum, 1678, p. 559

523 Тук искам да цитирам едно теологическо мнение: „Исус е синтез и растеж, а крайната форма говори за стотици сили, участвали В нейното създаване. Но интересното е, че процесът не завършва с края на канона. Исус все още се създава.” Rev. R. Roberts, Jesus or Christ? – A Reply. The Quest., II, 1911, p. 124"

 

С този цитат искам да покажа, че ИДЕИТЕ, които битуват в цивилизацията ни не са нови, но проявата им в обществата ни определя и хода на общественото развитие. А това, че една и съща ИДЕЯ може да се прояви в множество форми е възможно поради Творчеството, което реализира обществото за времевия период, през който съществува като такова.

А пък творческия потенциал на обществото се формира от индивидуалните творчески потенциали на индивидите, които формират това общество. Съответно, за да се поддържа този творчески потенциал е добре да подхождаме с уважение към всяка творческа проява на хората, защото така се поддържа разнообразието от форми, с които идеите да се манифестират в обществото.

Разнообразието е условие за устойчивост. А такова се поддържа с уважение, а не отричане.

 

[Станимир]

преди 17 часа, kipenzov каза:

Т.е. е с локално значение, защото отправната точка за наблюдение и анализ е Земята и касае наблюдавано, анализирано и описано въздействие, което оказват небесните тела на база изучаваното им местоположение СПРЯМО Земята. Също и отношенията им в пространството, които наблюдаваме ОТ ЗЕМЯТА. Дали наблюдавано от Венера, по същото време, когато се наблюдава и от Земята, местоположението на Марс спрямо Сатурн ще е в същата стереометрична конфигурация, както би се виждало като наблюдение ОТ Земята?! И това е просто констатация, а не спекулация за Локалността на наблюдението!

В какво според теб се изразява астрологическото въздействие? Не самото разположение на небесните тела е важно, а тяхното излъчване. Всяко тяло, не само небесните, излъчва лъчи с определени характеристики. При раждане например са важни лъчите, които достигат до новороденото точно в този момент, точно на това място. Ясно е, че самите планети и съзвездия са променили местоположението си на небосклона. Това обаче като че ли няма особено практическо значение. Имаме наслагване на различни излъчвания, които могат да са хармонични или не помежду си, взаимно да се усилват или пресичат под различни ъгли.

На Венера влиянието на Венера вече няма да е астрологическо. Влиянието на Земята ще е такова. Не знам с какъв характер е, тъй като просто няма наблюдения на базата на които да се правят изводи.

Редактирано Май 13, 2020 от Станимир

[kipenzov]

Току-що, Станимир каза:

На Венера влиянието на Венера вече няма да е астрологическо. Влиянието на Земята ще е такова. Не знам с какъв характер е, тъй като просто няма наблюдения на базата на които да се правят изводи.

Точно това исках да подчертая с примера за наблюдение от Юпитер! 

Даже представи си за нас на Земята Марс е с определено въздействие върху агресията, ами Земята как ли ще влияе като астрологическо проявление на Марсианеца, хихи, ноо як циклаж.... Да, няма как да знаем, но пък като почивка от сериозни мисли, този циклаж е весел... 

Току-що, Станимир каза:

В какво според теб се изразява астрологическото въздействие? Не самото разположение на небесните тела е важно, а тяхното излъчване.

Аз си представям планетите не само като "планети", но и като материални обекти, разположени във време-пространството, които съответно по формулата Е=m.с² , би следвало да са концентрирана енергия съобразно масата им. Е няма как една такава голяма концентрация на енергия да не излъчва в някакъв спектър.

Съответно за мен Астрологията е прекрасен инструмент за разбираемо описание на въздействието от излъчването на небесните тела. А пък фактът, че не съм специалист определя, че изпитвам голяма доза доверие към астрологическите методи. Но пък и запазвам здравословна доза скептицизъм! Съвсем както повечето хора.

Току-що, Станимир каза:

Ясно е, че самите планети и съзвездия са променили местоположението си на небосклона. Това обаче като че ли няма особено практическо значение.

Виж те тука може би има е нещо друго! Практическото значение е голямо, но зависи тези "секстили", "противостояния" и други планиметрични диспозиции в каква координатна система се разглеждат. Ако е Декартова и точка 0,0,0(центъра на координатната система) е на Земята, то действа Локалността при резултатите. Но ако тези диспозиции са определяни спрямо точка 0,0,0, находяща се на Слънцето, то би имало универсално значение за цялата Слънчева система.

Т.Е. не знам как се определят взаимните местоположения между небесните тела в Астрологията. Но ако са абсолютни, т.е. примерно Марс, Юпитер и Сатурн образуват правоъгълен триъгълник помежду си, но погледнато "отгоре", "над плоскостта" на Слънчевата система, то от Земята това не би се виждало като "правоъгълен триъгълник", нали?

А и все пак темата е за Идеите! И малко кривнахме....

[Донка]

Цитат

 как се определят взаимните местоположения между небесните тела в Астрологията. Но ако са абсолютни, т.е. примерно Марс, Юпитер и Сатурн образуват правоъгълен триъгълник помежду си, но погледнато "отгоре", "над плоскостта" на Слънчевата система, то от Земята това не би се виждало като "правоъгълен триъгълник", нали?

Не са абсолютни, разбира се. Аспектите между тях представляват ъглите, които сключват двете планети с връх точката на наблюдение от Земята. Градусното разстояние между планетите се измерва с дъгата от окръжността с център Земята. Има няколко различни системи, но в западната астрология основно се ползват тропикалните карти. Тук може да се прочете нещичко.

[kipenzov]

Т.е. все пак Локалността на наблюдението е налична!

А има ли такива подходи, при които се ползва установено астрономически разстояние и съответно изчислено взаимно местоположение между небесни тела и така да се определя в каква планиметрична конфигурация са планетите.

Т.е. както е примера с "триъгълника между Марс, Юпитер и Сатурн", но гледано над плоскосттта на Сл.с-ма.

Даже предлагам последните три поста да "се озоват" в някоя тема във подфорум Астрология - примерно за начинаещи, какъвто съм аз. Че наистина темата е за идеите все пак!

П.П ако може все пак да получа отговор в темата за Уран, бих бил радостен!