Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина

[B__]

......Да, Христос се е жертвал за нас, не Юда. С Христос мога да почувствам връзка, да го имам за пример, но защо трябва да намесвам и Юда в отношението си към Христос?

Юнг цитиращ Сведенборг: "...в един от аспектите си психиката не е индивидуална, а произлиза от нацията, от колективността, даже от човечеството. По един или друг начин ние сме част от всеобхватния психичен живот, от един отделен "най-велик" човек, ако цитираме Сведенборг...."

Символично Юда живее във всеки човек. Както казва Учителя "И днес много християни се отказват от Христа. Те казват: Не искаме вече да следваме Христовото учение. – Това е животът на Юда".

И още "...И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите."

Най-яркото качество и заблуда на Юда или на множеството юди е да не вижда, че е юда. Затова юда не иска да прости на Юда, защото ще види Юда в себе си, а той не иска да престане да бъде юда.

Човек може да пие от извора, само ако коленичи и се наведе. Човек може да стигне до живия Христос, само ако се откаже от гордостта си, смири се и прости всичко, което има да се прости.

[Слънчева]

Божидар

Ако ние сме затворени още в дуалния си ум - добро/лошо, т. е. не сме се поповдигнали малко пане в съзнанието си, то все ще осъждаме, а няма да благодарим на юди-те. Не става въпрос нито да оправдаем Юда, нито да го съдим или да му прощаваме, а да го разберем. А от там и цялостната картина на мисията Христова да разберем.

Христосъ е ималъ 12 ученика. Сега ти ще кажешъ: „Е, да бѣхъ единъ отъ неговитѣ ученици. Каква привилегия за мене! Щѣхъ да бѫда или Иоанъ или Матей и въ свѣта моето име щѣше да бѫде ознаменовано.“ Да, но можеше да бѫдешъ и Юда. Тогава Христосъ имаше единъ Юда, а сега има съ милиони. Не само другитѣ ученици се умножили, но и Юда се е намножилъ. Вземете дванадесетьтѣ колко сѫ родили, тъй че пропорционално и Юда и той е родилъ. Ако вземете цѣлиятъ християнски свѣтъ, имаме 500 милиона християни, раздѣлете ги на 12, по колко ще се паднатъ на всѣкиго? По 40 милиона. Значи, въ свѣта днесъ има 40 милиона прѣдатели. И то въ християнския свѣтъ само.

И тъй, трѣбва разбиране сѫщината на сегашния животъ. Тази сѫщина се развива по единъ послѣдователенъ начинъ, методъ, въ който е скритъ сѫщинския животъ. Дѣтето не може да прѣскочи първитѣ години и да стане веднага юноша; и юношата не може да прѣскочи фазата на юношескитѣ години и да стане старъ. И стариятъ има градация, прѣзъ която той има да мине. Имаме дѣтинство, юношество, пълна възрасть и старость има и промеждутъчно състояние. И въ другитѣ области на живота царува сѫщиятъ законъ. Вие, за да разберете извѣстна висока истина, трѣбва да имате чувство и способности. Способности вие имате, но трѣбва да сте ги събудили, да се развиятъ и трѣбва да имате тѣзи органи, съ които да възприемате онѣзи възприятия и тогава да почнете, послѣдователно, да изучавате тѣзи нѣща. Слѣдователно, първата стѫпка въ окултното училище е първо ученикътъ да развие необходимитѣ органи, които сѫ въ мозъка, да развие тия чувства и способности. А за да може да ги развие, трѣбва да отстрани всички отрицателни мисли, които спѫватъ развитието му. А това сѫ гнѣвътъ, страхътъ, злобата, умразата. Като казвамъ, че не трѣбва да мразишъ, то е защото ще спѫнешъ своето развитие. На другитѣ хора нѣма да направишъ зло, но на себе си. Ние, като говоримъ за нѣкой моралъ, този моралъ засѣга най-първо насъ. Изисква се добъръ животъ, а да може правилно да развивате вашитѣ чувства, сили и да образувате органитѣ, вашитѣ органи на душата. Ако не живѣешъ добрѣ, ти ще се деформирашъ и тогава ще дойдатъ всички страдания, които ти не си сънувалъ. И като питашъ: „Защо страдамъ“, азъ ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.

Поздравътъ на Любовьта

Аз ще обясня стремежа на съвременното човечество. Когато Христос бил на земята, с Него на трапезата седели много митари и грешници. Това са две категории хора от стария завет. Тези старозаветници още заемат видно място в съвременното общество, макар че са ги кръстили с нови имена. Държава, в която хората се колят, бесят, в която има затвори, тя е старозаветна. В Царството Божие няма никакви бесилки, затвори и застрелвания. Това е Христовото учение. Но ще кажете: „Какво да се прави с тези грешници, с тези престъпници, които са така много на земята?“ – Дайте всекиму да си вземе това, което му е необходимо.

За всяко явление в живота има едновременно три причини. Ето защо ние не може да кажем, че сме много учени, защото не знаем и трите причини, които предизвикват известно действие. Ние казваме, че знаем как е станало известно политическо събитие, че лицата, които са взели участие, са подкупени и т.н. Обаче, причината, по която тези лица са били подкупени, стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на този психологически момент. Как е възможно, човек, който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христос за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа.

Трапезата на Новия Завет

Сещам се и за нещо друго пак от беседа-ние за един ден само колко пъти предаваме Исус. Дойде ни добра мисъл, и отложим, хайде може и да не стане... Дойде ни импулс за добра посъпка, пошушне ни сатанчо, че е безмислено, глупаво. Ставаме юди, предали сме любовта в себе си...

Редактирано Март 3, 2011 от Слънчева

[braman]

Много добри постове на Божидар и Кирил, а и деликатноста на Диана е за отбелязване.

Духът на едно Учение се запазва, колкото и редакции да са правени след това. Невидимия свят не допуска заличаване на абсолюнто всички знаци. Поне няколко остават, създават се противоречия, но точно те са които бутат каруцата на развитието ни напред. По-добре е да се разбере нещото по вътрешен път, защото доказателствата и позоваването на авторитети, въобще не е най-добрия начин за убеждаване. Защото често стават непредвидимо лоши резултати. Учителите не парадират със своите възможности. Не им трябват последователи, които са впечатлени от външни неща. Тяхната отправна точка е много по-дълбоко - човешката душа. Там трябва да светне нещо, да се размърда.

N.B. Тези, които мислят като Станимир или прсто приемат становището на ортодоксалната църква, по-добре да не четат по на татък поста ми. Нека спрат до тук. Не се шегувам въобще! Нека да помислят още, нека се помолят и след време да го прочетат. Нали е по-добре човек да има цвете, което е пораснало от мъничко семенце, бавно е покарало навън и накрая е цъфнало. Нали е по-добре едно малко, но истинско цветенце,от колкото голям, но изкуствен букет.

Та ето закакво иде реч. Ама Стан, ти още ли четеш?! Било си твоя работа? Както искаш.

Та който чете беседите няма как да не му е направило впечатление какво отношение има Учителя към хората, растенията, животните. Колко държи на това да се вижда само доброто, да се вижда само доброто не само в хората, но и в събитията, които се случват по света. И колко на дълго и на широко обяснява, че това не е слагане на розови очила, а опит да свалим тези, с които сме родени - черните. Тогава ще можем да видим Истината.

Ето малко от думите на Учителя:

"Казват, че Юда е предал Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство."

Изт.

[Диана Илиева]

Защо ми се струва, че май се прескочи границата между прошката и оправданието на греха. Като, че ли се получава едно залитане в апологетика на Юда. Аз не го осъждам, но и не го въздигам на пиедестал.

21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

Евангелие на Марко, гл. 14

Тук ясно се прави разликата между това което е предопределено да става и този чрез който то става.

Ами Ани, то в този текст и Марко по-скоро съчувства на предателя, отколкото да го осъжда, защото той, предателя, действително си навлича сериозна карма (забелязваш ли, че казва "добре щеше да бъде за тоя човек", а не "добре щеше да бъде за Син Человечески" или "добре щеше да бъде за хората").

Както и в прав текст пише, че на Исус Христос му се случва това, което е писано и то именно чрез човек, който ще го предаде (което Станимир отричаше, че фигурира в Библията, като предварителен план за събитието имам предвид).

[Ани]

Защо ми се струва, че май се прескочи границата между прошката и оправданието на греха. Като, че ли се получава едно залитане в апологетика на Юда. Аз не го осъждам, но и не го въздигам на пиедестал.

21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

Евангелие на Марко, гл. 14

Тук ясно се прави разликата между това което е предопределено да става и този чрез който то става.

Ами Ани, то в този текст и Марко по-скоро съчувства на предателя, отколкото да го осъжда, защото той, предателя, действително си навлича сериозна карма (забелязваш ли, че казва "добре щеше да бъде за тоя човек", а не "добре щеше да бъде за Син Человечески" или "добре щеше да бъде за хората").

Както и в прав текст пише, че на Исус Христос му се случва това, което е писано и то именно чрез човек, който ще го предаде (което Станимир отричаше, че фигурира в Библията, като предварителен план за събитието имам предвид).

Диана, всъщност това са думи на Христос. А съчувствие наистина има. Исус Христос съчувства не само на Юда. На всички хора. Но дали ние си съчувстваме и прощаваме помежду си? План е имало не само за предаването и Възкресението. Планирани са и нашите обикновени ежедневни действия. Но до къде се простира нашата воля и отговорност за това което се случва? И защо сме склонни да простим и издигнем едва ли не на пиедестал Юда, но не можем да простим на човек който познаваме и най-дребната погрешка? Това се запитах, четейки тази тема днес и колкото и да не ми се искаше да се включа - ето, че го направих.

[Станимир]

...

Да, Христос се е жертвал за нас, не Юда. С Христос мога да почувствам връзка, да го имам за пример, но защо трябва да намесвам и Юда в отношението си към Христос?

Добре, продължаваме значи

Ами да допуснем, че някой е извършил предателство спрямо твой приятел, ужасно предателство, което е коствало живота му примерно. Ти ще имаш ли отношение към този, който е предал твоя приятел?

А се предполага, че усещаме Христос дори по-важен от нашия приятел.

Тогава?

Какво отношение според теб би трябвало да имам? Омраза, съжаление, осъждане? Да тръгна да отмъщавам или да прощавам – не виждам смисъл нито в едното, нито в другото. Всичко случващо се трябва да ни служи за урок и после да потъне в миналото. Към Юда нямам никакво лично отношение. Разбира се той е човек и отношението ми, което имам към хората по принцип се отнася и за Юда. Същността на всеки човек е божествена и Юда не прави изключение, но нищо по-специално от това.

Сега по другата линия:

Нека да разгледаме откъде идват идеите, че Юда в действителност не предава Христос, а е действал според предварително начертан план. Кои са източниците на подобни теории? Положително няма нищо подобно застъпено нито в Библията, нито в беседите на П. Дънов.

Щом Христос е Божи пратеник, появил се е планомерно, по Божия воля, за да спомогне за издигането/спасението на човечеството, то тогава дали има резон предположението, че един обикновен човек, проявявайки скромната си свободна воля, ще бъде допуснат да смути този така важен Божествен план? Дори и на някой да му хрумне, ей така, случайно, да извърши предателство спрямо Христос, ако това щеше да обърка нещата, щеше своевременно да бъде неутрализиран (дали от самия Христос, дали по друг начин).

От Учителя не съм срещала до момента в прав текст да коментира събитията от Голгота (но като знам, колко много има още да чета от него ), затова пък от Щайнер се натъкнах именно на описание за мистерията на Голгота и как е било много важно именно така да стане.

Божествения план е нещо гъвкаво. Има си съществени елементи и подробности. Това дали Христос ще бъде предаден или няма да бъде предаден е само една подробност. Толкова ли неоткриваем е бил Христос? Нима без Юда нямаше да го заловят и осъдят? Не. Предателството на Юда се състои не в това, че разкрива Христос. Само по себе си предателството е прекъсване на връзката с този, който ти е гласувал доверие. Предателството е избор. В случая с Юда, то е да застане на страната на възпрепятстващите новото сили. Решението и последствията са си за Юда. Нищо чак толкова лошо не е сторил Юда на Христос. И без него нещата вероятно нямаше да се развият по много по-различен начин. Всъщност основното е да се види как един доверен на Христос човек може да падне и да го осъзнае твърде късно. Големината на предателството винаги е пропорционално на гласуваното доверие. Враговете не могат да предадат, а само приятелите.

[Станимир]

Символично Юда живее във всеки човек. Както казва Учителя "И днес много християни се отказват от Христа. Те казват: Не искаме вече да следваме Христовото учение. – Това е животът на Юда".

И още "...И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите."

Да, Юда може да се разглежда като част от всеки човек. Това вече беше застъпено в темата. Старото срещу новото. Юда е старото, което на думи лесно приема новото, но само на думи.

[Станимир]

N.B. Тези, които мислят като Станимир или прсто приемат становището на ортодоксалната църква, ...

Много бързо ме категоризира. Досега в темата съм споменал поне три различни гледни точки към проблема с Юда и само едната донякъде се припокрива с църковната позиция.

Та който чете беседите няма как да не му е направило впечатление какво отношение има Учителя към хората, растенията, животните. Колко държи на това да се вижда само доброто, да се вижда само доброто не само в хората, но и в събитията, които се случват по света. И колко на дълго и на широко обяснява, че това не е слагане на розови очила, а опит да свалим тези, с които сме родени - черните. Тогава ще можем да видим Истината.

Истината не е нито розова, нито черна. Всичко може да бъде превърнато в добро, но това не става без познание и усилия. Човешки усилия.

Ето малко от думите на Учителя:

"Казват, че Юда е предал Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство."

Изт.

Ами, ако ще караме с цитати:

„Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?“ (...)

„Питам: Какво се ползуваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползуваме. Ето, Юда предаде Христа. Какво спечели от това? Юда продаде Христа само за тридесет и три сребърника. Аз се чудя как е възможно Юда, който беше един банкер на времето си, можа да се съгласи да продаде своя Учител за такава малка сума. Какво намерение имаше той? Всички банкери се намират под влиянието на Луната. Те са добри хора. Но интересно, кое застави Юда да продаде Христа за тридесет и три сребърника? Числото 33 е подобно на числото 66, което е число на илюзии. Евреите казваха на Юда: „Ако ти продадеш соя Учител и можеш да ни освободиш от Него, ние ще те направим пръв човек в света. Ние ще те направим цар.“ В ума на Юда седеше идеята: „Защо наистина да не стана цар?“ Но след като предаде Христа на разпятие, Юда отиде и се обеси.

Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли същото и вие? Понякога вие сте готови да предадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за тридесет и три сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: „Откак съм тръгнал по пътя на тия нови идеи, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях.““ (...)

„Някой от вас иска да знае причината, защо Юда предаде Христа. Много просто. Защо продавате скъпоценния си камък? – Защото струва скъпо. Юда знаеше, че Христос е скъпоценен камък, и го продаде. Ако синът ви намери два пръстена вкъщи, единият струва сто лева, а другият – сто хиляди, кой от двата ще предпочетете? – Разбира се, че ще вземете втория. Синът е умен, знае, че като продаде втория пръстен, ще може с тия пари да отиде в странство да учи. Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо и като го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах“. Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино. Той трябваше да бъде честен, да каже на Христа: „Учителю, вместо да те продам за 30 сребърника, по-добре ти сам се откупи“. Христос беше богат, сам можеше да се откупи. Питате се: „Как е възможно за 30 сребърника да продадеш Учителя си?““ (...)

„Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?“ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството.“ (...)

„Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно решение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? – Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го предаде той? Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени, аз съм ви говорим толкова пъти. Туй е по свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа.“ (...)

[Inatari]

Аз мисля ,че заради природата на Универсума ,винаги един човек,цивилизация,религия тръгнат да се развиват винаги срещат Юда.

Неизбежен е опитът за покушение над дадена идея,религия,човек,когато той/тя стига до Апогея си . Понякога са и цяла плеяда хора или събития ,които носят характера на Юда.

Но съществуването на Юда или една Юда тенденция се ръководи априори от същността на Вселената ,от определени космически закони на еволюцията ,на всемирното развитие.

Някакси Юда е проверка за устойчивост на един план,човек ,религия или даден обект/субект. Повратна точка на развитие в една кауза.

Дори на микрониво в един човешки живот явлението "Юда" се проявява в най- неочаквания за човек момент ,когато най- малко очакваме ,сме предадени от приятели,общество и институции. Аз съдя по себе си ,когато раста в някакво отношение неизбежно се разделям с някакви хора ,определени кръгове/влизам в други по- подходящи за моята духовна настройка / това става естествено и също толкова естествено е и отричнато и предателството на определени хора от мен. Може и аз да съм Юда отказвайки се от техните идеи и проповядвайки в замяна други.

Разбира се не искам да опростя образа на библейския Юда/предателят на Христос/,нито да го оневиня ,нито да го съдя.

Редактирано Март 4, 2011 от Inatari

[braman]

И защо сме склонни да простим и издигнем едва ли не на пиедестал Юда, но не можем да простим на човек който познаваме и най-дребната погрешка?

Никой не го издига на пиедестал, но те цитирам най-вече за втората част от твоето изречение.

Именно ние ако можем да простим и да обичаме и най-отвратителните същества, ще можем да простим и на хората около нас. Това е пробния камък. Любовта или я имаш, или я нямаш.

Ето един откъс от срещата на Исус с Варнава.

http://vbox7.com/play:2789b7b3

[Ани]

И защо сме склонни да простим и издигнем едва ли не на пиедестал Юда, но не можем да простим на човек който познаваме и най-дребната погрешка?

Никой не го издига на пиедестал, но те цитирам най-вече за втората част от твоето изречение.

Именно ние ако можем да простим и да обичаме и най-отвратителните същества, ще можем да простим и на хората около нас. Това е пробния камък. Любовта или я имаш, или я нямаш.

Това означава ли, че ако не мога да се кача на Еверест, да не се качвам и на Витоша ...? Думи като „любовта или я имаш, или я нямаш” автоматически водят до разделяне на хората. Този има любов, този – няма. Този е добър, този – е лош.

Любовта за мен започва от малките неща, от обикновените. Не мога да си представя, че трябва да се изпълня с любов към Юда или Луцифер и след това да изпитвам към любов към хората които са край мен, които познавам.

Ето един откъс от срещата на Исус с Варнава.

Благодаря за откъса от филма „Исус от Назарет”. Прекрасен филм! Между другото – неделя, 6 март, е Сирни заговезни, неделя на Всеопрощението. На този ден в ортодоксалната църква се четат думите на Христос: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.

[B__]

....Любовта за мен започва от малките неща, от обикновените. Не мога да си представя, че трябва да се изпълня с любов към Юда или Луцифер и след това да изпитвам към любов към хората които са край мен, които познавам.

......

Ами Ани, точно това означава гордостта:

- да си мислиш, че трябва да обичаш един преди друг човек. Да мислиш, че един заслушава по-малко обич от другите

- ти да решаваш кой заслужава обич, след като Той това вече го е решил отдавна по друг начин

- да отказваш да обичаш "враговете" си, защото са ти врагове на тази земя.

По същия начин Юда прояви безмерна гордост: реши, че е толкова велик, че да заслужи 30 сребърника като предаде Исус.

Той бе решил, че 30 сребърника са преди Христос.

P.S.

Както казва Инатари, Юда е покушение върху една идея, идеята на Христос, идеята на любовта.

По същия начин приоритизацията на любовта, невъзможността да се даде прошка са покушение пак върху идеята на Христос, идеята на любовта, защото любовта без прошка не е възможна.

P.P.S.

Станимир, всичко в твоите цитати е допълващо и обясняващо.

Последно подчертаваш: "Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите"

Та аз питам имаме ли ние единнния принцип на прошката или сме се отрекли от него?!?!

Редактирано Март 4, 2011 от БожидарЗим

[Ани]

....Любовта за мен започва от малките неща, от обикновените. Не мога да си представя, че трябва да се изпълня с любов към Юда или Луцифер и след това да изпитвам към любов към хората които са край мен, които познавам.

......

Ами Ани, точно това означава гордостта:

- да си мислиш, че трябва да обичаш един преди друг човек. Да мислиш, че един заслушава по-малко обич от другите

- ти да решаваш кой заслужава обич, след като Той това вече го е решил отдавна по друг начин

- да отказваш да обичаш "враговете" си, защото са ти врагове на тази земя.

По същия начин Юда прояви безмерна гордост: реши, че е толкова велик, че да заслужи 30 сребърника като предаде Исус.

Той бе решил, че 30 сребърника са преди Христос.

P.S.

Както казва Инатари, Юда е покушение върху една идея, идеята на Христос, идеята на любовта.

По същия начин приоритизацията на любовта, невъзможността да се даде прошка са покушение пак върху идеята на Христос, идеята на любовта, защото любовта без прошка не е възможна.

P.P.S.

Станимир, всичко в твоите цитати е допълващо и обясняващо.

Последно подчертаваш: "Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите"

Та аз питам имаме ли ние единнния принцип на прошката или сме се отрекли от него?!?!

Божидаре, точно твоят пост е изпълнен с гордост. Ти до толкова си се проникнал от мисълта, че можеш да обичаш Юда, до толкова си се изпълнил с "възвишени" чувства, че не си разбрал какво съм написала. А си извадил едно изречение и вече обвиняваш. Слагаш етикет. Не можеш да видиш обикновеното, човешкото. Главата ти е в небесата. И не само твоята. Не знам какво ви става? Без да ме познаваш, ме категоризираш вече като горда. Само защото не мога да кажа, че обичам Юда!!! Или, че не обичам всички хора! Казала съм, че обичам тези които познавам и за това ме обвиняваш. Спрете най-после да дъвчете хората за глупости. Едно е да се говори за принципа на предателството и дали го приемаме, както е направила Инатари, а съвсем друго за конкретен човек. Пък бил той и Юда.

Задай първо тези въпроси на себе си. И помисли дали наистина си готов да ги изпълниш. Защото от самия факт, че се занимаваш с това да търсиш погрешките на другите хора, означава че не си изпълнен с единният принцип на прошката. Точно ти в случая решаваш кой заслужава обич и кой не!

Аз се опитах да проитегна ръка за разбирателство към някои хора в този форум, но срещам нещо което ми е трудно за обяснение. Нещо различно, студено. Една абстрактна любов. Ако това е учението на Дънов...? Но не ми се вярва. Поне достатъчно беседи съм прочела от него за да приема, че той би призовавал първо да приемем Юда, а после да обикнем и другите. Преди да се изпълним с Абсолютната Любов, да отсвирим обикновената?!?

Затова спрете да изваждате от контекста разни цитати и да удряте хората с тях. Не си ли задавате въпроса, че авторите им може и да не са съгласни с тази употреба.

Повече нямам намерение да участвам в тази тема тъй като според мен някои хора я използват просто за изливане на негативната си енергия. Или и аз не знам за какво...? Явно заяждането по форумите за някои хора е вид спорт доставящ им удоволствие? Няма никаква вяра, любов и прошка в думите ви. Само обикновена, средновековна схоластика.

[Станимир]

...

Станимир, всичко в твоите цитати е допълващо и обясняващо.

Последно подчертаваш: "Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите"

Та аз питам имаме ли ние единнния принцип на прошката или сме се отрекли от него?!?!

Стига с тази прошка. Как мога да простя, когато никого не съм осъдил? Аз не обвинявам Юда. Да отчитам действието му като погрешно, но това е съвсем различно – всички грешат, някои по-малко, други повече. Бих му простил, ако се чувствах засегнат. Който се чувства засегнат, той да прощава.

[Станимир]

Аз мисля ,че заради природата на Универсума ,винаги един човек,цивилизация,религия тръгнат да се развиват винаги срещат Юда.

...

Точно така. Самата природа на нещата е такава. Всичко в случая става естествено, а не по нечия воля. Всяко движение поражда съпротивление в средата в която се осъществява. Това е основно физическо правило. Всеки стремеж към новото поражда сили, които се стремят да запазят старото състояние. С колкото по-активно извикаш към проявление единия полюс, със същата сила се проявява и неговия противоположен. Това са закони на Битието. Така се дава възможност на положителния полюс да преодолее изцяло отрицателния, а това може да стане само когато последният се прояви с пълна сила. Не е нужно някой да планира тези неща. Планира се положителната цел, а съпротивлението, предателството се случват съвсем естествено като следствия.

[Диана Илиева]

Стан, цитатите, които си дал, действително не защитават твоята гледна точка. В няколко само има неща, които подкрепят твоята теза, но забележи, в тях Учителя разглежда предателството по принцип и дава Юда като един пример, но няма предвид това конкретно предателство, което е по-особено. А Учителя, в цитата на braman и в някои от твоите също, дава много съществени обяснения, които подкрепят това, което се опитваме да обясним.

А може би не се справяме особено добре ... с обясненията имам предвид.

Защото виждам, че и Ани се е засегнала. А ние на практика не издигаме Юда на пиедестал, но ... аз поне не мога и да не отбележа тежката мисия, с която се е нагърбил.

Аз мисля ,че заради природата на Универсума ,винаги един човек,цивилизация,религия тръгнат да се развиват винаги срещат Юда.

...

Точно така. Самата природа на нещата е такава. Всичко в случая става естествено, а не по нечия воля. Всяко движение поражда съпротивление в средата в която се осъществява. Това е основно физическо правило. Всеки стремеж към новото поражда сили, които се стремят да запазят старото състояние. С колкото по-активно извикаш към проявление единия полюс, със същата сила се проявява и неговия противоположен. Това са закони на Битието. Така се дава възможност на положителния полюс да преодолее изцяло отрицателния, а това може да стане само когато последният се прояви с пълна сила. Не е нужно някой да планира тези неща. Планира се положителната цел, а съпротивлението, предателството се случват съвсем естествено като следствия.

Сега доколко е естествен процес съпротивлението ... Аз не бих казала, че е естествен за Битието въобще. За материалните условия тук на Земята - да, съгласна съм.

Но, приемам твоите горни разсъждения, обаче ти не отговори на най-важния въпрос - защо е допуснато да се извърши предателството, защо не е било предотвратено? Възможно ли е било да бъде предотвратено?

Значи имаме Божестен план, приемаме, че в него са планирани само положителни цели, но явно прябва да приемем, че Божествения план е и доста глупав, защото дори ние, като едни съвсем обикновени и посредствени интелекти, сме достигнали до разбирането, че съпротивлението е естествен процес, особено тук на Земята, обаче в този Божествен план не е предвидено, не е помислено за проява на това съпротивление - възможно ли е?

И друг важен въпрос - как именно, по какъв начин според теб Исус Христос спасява човечеството?

Редактирано Март 4, 2011 от Диана Илиева

[B__]

Аз безусловно съзнавам своята гордост, но не мога да я потисна, тъй като виждам, че най-голямата гордост е човек да се смята за член на едно духовно общество и да смята целия останал свят за нещо извън него, което не го засяга.

И тъй като вече съм преодолял гордостта да се притеснявам от това какво точно другите мислят за мен, да ме мислят за еди-какъв си и дори за черен, то мога да продължа

....Повече нямам намерение да участвам в тази тема тъй като според мен някои хора я използват просто за изливане на негативната си енергия. Или и аз не знам за какво...? Явно заяждането по форумите за някои хора е вид спорт доставящ им удоволствие? Няма никаква вяра, любов и прошка в думите ви. Само обикновена, средновековна схоластика.

Ани, не ме изненадваш. На десетките теми, които не ти изнасят, ти реагираш по абсолютно същия един и същ начин. Демонстративно заявяваш, че повече няма да участваш в темата.

Ясно, щом е под твоето достойнство и ниво, не участвай

...Стига с тази прошка. Как мога да простя, когато никого не съм осъдил? Аз не обвинявам Юда. Да отчитам действието му като погрешно, но това е съвсем различно – всички грешат, някои по-малко, други повече. Бих му простил, ако се чувствах засегнат. Който се чувства засегнат, той да прощава.

Ами Стан, сега си мисля, че НЕ мога да разбера какво всъщност мислиш по въпроса.

Да кажем ,че просто нямаш мнение за Юда? Така ли да разбирам?

От друга страна видах твой израз :" Слепият и Юда са привлечени към Христос не по някаква Божия Воля, по някакъв предварително начертан още преди слизането им на земята план, а просто поради сходство в аурите им."

Тоест Христос и Юда имат сходство в аурите?!

Редактирано Март 4, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Стан, цитатите, които си дал, действително не защитават твоята гледна точка. В няколко само има неща, които подкрепят твоята теза, но забележи, в тях Учителя разглежда предателството по принцип и дава Юда като един пример, но няма предвид това конкретно предателство, което е по-особено. А Учителя, в цитата на braman и в някои от твоите също, дава много съществени обяснения, които подкрепят това, което се опитваме да обясним.

А може би не се справяме особено добре ... с обясненията имам предвид.

Защото виждам, че и Ани се е засегнала. А ние на практика не издигаме Юда на пиедестал, но ... аз поне не мога и да не отбележа тежката мисия, с която се е нагърбил.

Написаното в Библията има множество нива на тълкуване. Обикновено се говори, че са седем. Учителя говори за предателството по принцип, но Юда в Библията в едно от тълкуванията олицетворява именно това. Какво означава „по-особено предателство“? Имаме предателство. Толкова ясно е казано в Библията. Предателството винаги е вътрешно. Може да няма външни действия срещу този, който бива предаден, но щом в себе си се отречеш от някого, който ти е гласувал доверие и ти си приел гласуваното доверие, вече имаме предателство. Външните действия не са показател. Но в Библията пише, че Юда е предал Христос. Това означава, че има и нещо вътрешно, което в Библията не е обяснено, а външните действия са само следствия.

... обаче ти не отговори на най-важния въпрос - защо е допуснато да се извърши предателството, защо не е било предотвратено? Възможно ли е било да бъде предотвратено?

Това е все едно да накараш някого да те обича или да престане да те мрази. Предателството е следствие от индивидуално отношение. Предателството е и индивидуален избор. Това което е възможно е да упражни въздействие върху последствията, да се извлече полза от тях, каквито и да са те (обърни внимание на последните пет думи), но не и да се повлияе отношението на някого и волята му. Последното е недопустимо.

Значи имаме Божестен план, приемаме, че в него са планирани само положителни цели, но явно прябва да приемем, че Божествения план е и доста глупав, защото дори ние, като едни съвсем обикновени и посредствени интелекти, сме достигнали до разбирането, че съпротивлението е естествен процес, особено тук на Земята, обаче в този Божествен план не е предвидено, не е помислено за проява на това съпротивление - възможно ли е?

Защо да не е помислено за проявата на съпротивлението? Напротив. Планът е така създаден, че да се реализира и в единия, и в другия случай (с или без Юда). Съпротивлението не е нужно да се планира. То е следствие от материалността на света в който живеем. Когато бягаш, знаеш, че въздухът оказва съпротивление. Не е нужно някакво планиране. Но ти имаш положителна цел: бягаш за да достигнеш до някъде или пък за здраве, а не да преодоляваш съпротивлението на въздуха. Това последното не е част от плана ти, а просто нещо съпровождащо бягането ти.

И друг важен въпрос - как именно, по какъв начин според теб Исус Христос спасява човечеството?

За реалната функция на Христос едва ли можем да се имаме достатъчно ясна представа.

[Станимир]

...

От друга страна видах твой израз :" Слепият и Юда са привлечени към Христос не по някаква Божия Воля, по някакъв предварително начертан още преди слизането им на земята план, а просто поради сходство в аурите им."

Тоест Христос и Юда имат сходство в аурите?!

Изтърва следващото изречение, където се казваше приблизително следното: В единият случай привличането е на принципа на подобието, а в другия на противоположностите. В последните си мнения от снощи и днес мисля, че достатъчно застъпих този въпрос. Новото поражда съпротивление от страна на старото. Проявата на светлите сили, поражда съпротивление от страна на тъмните. Юда се е оказал слабо звено и е допуснал последните да се проявят чрез него, т.е. съзнателно или не, той става техен сътрудник.

[Диана Илиева]

...

... обаче ти не отговори на най-важния въпрос - защо е допуснато да се извърши предателството, защо не е било предотвратено? Възможно ли е било да бъде предотвратено?

Това е все едно да накараш някого да те обича или да престане да те мрази. Предателството е следствие от индивидуално отношение. Предателството е и индивидуален избор. Това което е възможно е да упражни въздействие върху последствията, да се извлече полза от тях, каквито и да са те (обърни внимание на последните пет думи), но не и да се повлияе отношението на някого и волята му. Последното е недопустимо.

...

Пак ще попитам - възможно ли е било да се неутрализира предателството или, както казваш ти, на последиците от него, без да се извърши давление върху когото и да било, както и върху волята му?

В смисъл предателство пак има, но Исус бива спасен. По силите ли е било това на един Божествен план? И ако да - защо не е бил спасен?

[Inatari]

Защо ли се появява Юда наистина ,защо Бог е допуснал това да се случи в Божествения си план? Защо не е спасил Сина си ?

Отговорът е много прост ,Юда не се е появил ,защото съпротивлението е естествен процес за материалния свят на Земята ,а както вече по- горе казах ,за да се провери устойчивостта на една идея ,на една религия ,на един план.

И другата основна причина е ,че в Християнството чрез страданието става духовното издигане.

Само и единствено чрез личното страдание. Бог е изискал от Божествения Си Син - Христос да се пожертва ,за хората ,да принесе Себе си в дар на Бога и на хората.

[B__]

...

От друга страна видах твой израз :" Слепият и Юда са привлечени към Христос не по някаква Божия Воля, по някакъв предварително начертан още преди слизането им на земята план, а просто поради сходство в аурите им."

Тоест Христос и Юда имат сходство в аурите?!

Изтърва следващото изречение, където се казваше приблизително следното: В единият случай привличането е на принципа на подобието, а в другия на противоположностите. В последните си мнения от снощи и днес мисля, че достатъчно застъпих този въпрос. Новото поражда съпротивление от страна на старото. Проявата на светлите сили, поражда съпротивление от страна на тъмните. Юда се е оказал слабо звено и е допуснал последните да се проявят чрез него, т.е. съзнателно или не, той става техен сътрудник.

Абе важното е, че Христос и Юда се привличат. Иначе не биха се срещнали.

[KirilChurulingov]

Поразрових се и намерих преведен текст от Евангелието на Юда.

От Евангелието на Юда. Редактирано от Рудолф Кесер, Марвин Майер и Грегор Вурст.

Публикувано в книжна форма с коментар от Националното Географско Дружество.

Въведеие: Начало

Секретния разговор за откровението което Исус разкри в разговор с Юда Искариот по време на седмицата три дни преди празнуването на Пасха.

Ранното служение на Исус

Когато Исус се появи на земята, той направи чудеса и невероятни неща за спасението на човечеството. И откакто някои (вървяха) по пътя на праведността, докато други въвряха в тяхното прегрешение, дванадесет последователи бяха призовани.

Той започна да говори с тях за тайнствата отвъд света и какво ще бъде накрая. Често той не се появяваше пред учениците в образа си, но

бе откриван сред тях като дете.

Сцена1: Исус разговаря със своите ученици: Молитвата за благодарност или покръстването

Един ден той бе с неговите ученици в Юдея, и ги намери събрани заедно и седящи в благочестиво почитание. Когато той (се доближи) до своите ученици, (34) събрани заедно, седящи и отправящи благодарствена молитва върху хляба, (той) се засмя.

Учениците (му) казаха, "Учителю, защо се смееш на (нашата) благодарствена молитва? Ние правим каквото трябва."

Той отговори и им казва, "Не се смея на вас. не правите това, по ваша собствена воля, но защото ви е казано, че вашият бог (ще го) оцени."

Те казаха, "Учителю, ти си (...) синът на нашия бог."

Исус им каза, " Как ме познахте? Воистина (аз) ви казвам, никой човешки род, който е сред вас не ще ме познае."

Учениците се разгневиха

Когато учениците му чуха това, те започнаха да се гневят и разяряват и

да богохулстват срещу него в сърцата си.

Когато Исус долови тяхната липса на (разбиране, той им каза), " Защо тази мисъл ви гневи? Вашият бог, който е във вас и (...) (35) ви подбужда към гняв (в) душите ви. (Нека) всеки от вас, който е (достатъчно силен) сред човешките същества да разкрие безгрешния човек и да се изправи пред лицето ми."

Всички те казаха, "Ние имаме силата."

Но техния дух не посмя да се изправи пред (него), освен Юда Искариот. Той се осмели да се изправи пред него, но не можа да го погледне в очите, и обърна лицето си.

Юда му (каза), " Аз зная кой си и от къде идваш. Ти си от божествената страна на Барбело. И аз не съм достоен да изричам името на този, който те праща."

Исус говори на Юда насаме

Знаейки, че Юда размисля за нещо възвишено, Исус му каза, "Отдели се от другите и ще ти разкрия тайните на царството. За теб е възможно да го достигнеш , но ти ще се огорчиш твърде много. (36) Някой друг ще те замести, в случай, че дванадесетте (ученици) могат отново да дойдат до съгласие с техния бог."

Юда му каза."Кога ще ми кажеш тези неща, и (кога) великият ден на светлина ще се съмне за поколенията?"

Но когато той каза това, Исус го напусна.

Сцена 2: Исус се появява на учениците си отново

Следващата утрин, след като това се случи, Исус (се появи) на своите ученици отново.

Те му казаха, "Учителю, къде ходи и какво прави когато ни напусна?"

Исус им каза, "Ходих при друг велик и свят род."

Учениците му казаха, "Господарю, кой е великият род, който е по-висш от нас и по-свят от нас, който не е сега в това царство?"

Когато Исус чу това, се засмя и им каза, "Защо мислите в сърцата си за силното и свято поколение? (37) Наистина (аз) ви казах, че никой роден (в) тази вечност не ще види този (род), и никое ангелско войнство от звездите не ще управлява този род, и никой смъртен не може да се сравни с него, защото този род не произлиза от(...) който произлезе(...). Човешкото потомство сред (вас) е от родът човешки (...) сила, която (...) другите сили (...) от (които) сте управлявани."

Когато (неговите) ученици чуха това, те всички бяха с объркани духове. Не можаха да кажат и дума.

Друг ден Исус дойде при (тях). Те (му) казаха, "Учителю, ние те видяхме във (видение), имахме велики (сънища...)нощи (...)."

(Той каза), "Защо (вие...когато) се скрихте?" (38)

Учениците Виждат храма и говорят за него

Те (казаха, "Видяхме) велика (къща с голям) олтар (в нея, и) дванадесет мъже - те са свещеници, бихме казали - и едно име; и тълпа от хора чакащи пред олтара, (докато) свещениците (... и получават) жертвоприношението. (Но) продължихме да чакаме."

(Исус каза), "Как изглеждаха (свещениците)?"

Те (казаха, "Някои...) две седмици; (някои) принасят в жертва собствените си деца, други - жените си, във възхвала (и) смиреност с всички други; някои спят с мъже; Някои са въвлечени в (клане): някои са се поддали на множество грехове и безчестни дела. И мъжете, които стоят (пред) олтара призовават (името) ти, (39) и във всичките им дела на техния недостиг, жертвите са принесени в изпълнение (...)."

След като казаха това, притихнаха, защото бяха угрижени.

Исус дава алегорично обяснение за видението на Храма

Исус им каза, "Защо сте угрижени?Наистина ви казвам, всички свещеници, които стоят пред този олтар призовават името ми. Отново ви казвам, Името ми е било написано на този (...) на родовете от звездите през човешките поколения. (И те) са посадили дървета без плодове, в моето име, по един срамен начин."

Исус им каза, "Тези които сте видели да приемат жертви на олтара - това сте вие. Това е богът на който служите, и вие сте тези дванадесет мъже, които сте видели. Телетата, които сте видели принесени в жертва са многото хора , които водите в заблуда (40) пред този олтар. (...) ще стане и ще направи употребата на моето име по този начин, и родът на благочестивите ще остане предан нему. След него друг мъж ще стане там от ( идолопоклонникът), и друг (ще) стане там от убийците на деца, и друг от онези които спят с мъже, и онези които се въздържат, и останалите омърсени, безчестни и грешни хора и онези които казват, "Ние сме като ангелите"; те са звездите, които носят всичко към неговият завършек. За човешкия род е било казано, "Вижте, Бог прие вашата жертва от ръцете на свещениците" - това е служение на грешката. Но то е Господарят, господарят на вселената, който повелява, "В последния ден те ще бъдат посрамени."(41)

Исус (им) каза, "Спрете да принасяте в (жертва...) което вие имате (...) около олтара, докато те са около вашите звезди и вашите ангели и вече са дошли там до техния завършек. Така, че им позволете да бъдат (примамени) преди вас, и нека те да идат (-липсват около 15 реда-) родове (...). Един пекар не може да нахрани всички същества (42) под (небесата). И (...) на тях (...) на нас и (...).

Исус им каза, "Спрете да ми се противопоставяте. Всеки от вас има собствена звезда, и всяко (тяло - липсват около 17 реда-) (43) в (...) който стана (...извор) за дърветата (...) на тази вечност (...) за време (...) но той дойде до водата на Божия рай, и (родът) който ще остане, защото (той) не ще оскверни (пътеката на живота на) този род, но (...) за всички времена."

Юда пита Исус за този род и човешките потомства

Юда (му) каза, (Рабб)и, какъв плод ражда този род?"

Исус каза, "Душите на всеки човешки род ще умрат. Когато тези хора , все пак, завършат времето на царството и духът ги напусне, техните тела ще умрат, но душите им ще живеят, и те ще бъдат приети."

Юда каза, "И какво ще правят останалите от човешкия род?"

Исус каза, "Не е възможно (44) да посееш семе на (скала) и да пожънеш плодове. (Това) е също начинът (... оскверненият) род (...) и подкупният Софиа (...) ръката, която създаде смъртните хора, така, че техните души се възнасят към вечните царства свише. (Воистина) аз ви казвам, (...) ангел(...) сила ще може да види този (...) тези на които (...) свети родове (...)."

След като Исус каза това, той се успокои.

Сцена 3: Юда разказва откровение и Исус отговаря

Юда каза, "Учителю, като чу всичко това, сега също ме чуй. За това, че видях велико откровение."

Когато Исус чу това, той се засмя и му каза, "Ти тринадесети дух, защо се мъчиш? Но говори и аз ще те изслушам."

Юда му каза, "В откровението се видях как дванадесетте ученици ме замеряха с камъни и (45) (ме) преследват (строго). И аз също идвам до мястото, където (...) след теб. Видях (къща...), и очите ми не можаха (да обхванат) нейната големина. Велики хора я бяха обкръжили, и тази къща покрив от зеленина, и в средата на къщата имаше ( тълпа - две линии липсват-), казвайки, 'Учителю, вземи ме заедно с тези хора.'"

(Исус) отговори и каза, "Юда, твоята звезда те води в заблуда." Той продължи, "Никой смъртен не е достоен да влезе в къщата, която си видял, защото това място е запазено за светостта. Нито слънцето, ни луната ще управляват тук, нито денят, но светостта ще остане тук завинаги, във вечното царство със светите ангели. Виж, обясних ти тайнствата на царството (46) и те научих за грешките на звездите; и (...) ги изпрати (...) на дванадесетте вечности."

Юда пита за своята съдба

Юда каза, "Учителю, би ли могло моето потомство да бъде под господството на владетелите?"

Исус му отговаря, " Ела, и аз (-липсват два реда-), но това ще те наскърби много когато видиш царството и целият му род."

Когато той чу това, Юда му каза, "Какво е това добро, което получих? За това, че ти ме отдели на страна от този род."

Исус отговори, "Ти ще станеш тринадесетият, и ще бъдеш прокълнат от другите поколения - и ти ще ги управляваш. В последните дни те ще прокълнат твоето издигане (47) към светия (род).

Исус разкрива на Юда Вселената: Духът и Самозараждането

Исус каза, "(Ела), тъй като мога да ти разкрия (тайните) която никой не е видял. За това, че съществува велико и безгранично царство, което никой ангелски род не може да обхване, (в което) има велик невидим (дух),

което никое ангелско око никога не е виждало,

никоя мисъл на сърцето не е разбрала,

и не е наречено никога с някое име.

"И там се появи светъл облак . Той каза, 'Нека ангел се роди за живот като мой служител.'

"Велик ангел, просветен божествен самороден, се появи от облака. Заради него четири други ангела се родиха за живот от друг облак, и те станаха служители на самородния ангел. Самородният каза, (48) 'Нека (...) да се роди (...),' и той се роди (...). И той (създаде) първото светило да властва над тях. Той каза 'Нека ангели се родят да (му) служат,' и милиарди безчетни се родиха за живот. Той каза, "(Нека) една свята вечност се роди за живот, ' и тя се роди за живот. Той създаде второто светило (да) властва над тях, заедно със милиарди безчетни ангели да му служат. Това е начинът по който той създаде останалите вечности. Той ги направи да властват над тях, и създаде за тях милиарди безбройни ангели, да им служат.

Адамас и светилата

"Адамас беше в първия светъл облак който никой ангел не е виждал сред всичките онези дето се зовеха 'Бог.' Той (49) (...) че (...) видът (...) и след сходството с (този) ангел. Той създаде непоквареният (род) на Сет явил се(...) дванадесетте (...) двадесет и четирите (...) . Той направи седемдесет и две светила явяващи се в непоквареният род, в съгласие със волята на Духа. От своя страна седемдесет и двете светила създадоха триста и шестдесет светила явяващи се в непоквареният род, в съгласие с волята на Духа, като техният брой трябва да бъде пет за всеки.

"Дванадесетте вечности от дванадесетте светила са техния баща, със шест небеса за всяка вечност, така че има седемдесет и две небеса за седемдесетте и две светила, и за всеки (50) (от тези пет) небесни твърдини, (за всички от) триста и шестдесет (небесни твърдини ...). Беше им дадена власт и (велико)(безбройно) ангелско войнство, за слава и обожание, (и също след това) неопетнения дух, за слава и (обожание) на всички вечности и небеса и техните небесни твърдини.

Вселената, Хаосът и Адът

"Множеството от тези безсмъртни е наречено Вселена - това е, проклятие - от Бащата и седемдесетте и две светила които са със самородните и техните седемдесет и две вечности. В тях първият човек появил се с техните непокварени сили. И вечността която се появи с техния род, вечността в която е облакът на познанието и ангелът, който е назован (51) Ел. (...) вечност (...) след която (...) казва, "Нека дванадесет ангела се родят за живот (да) управляват над хаосът и (адът).' И виж, от облакът се появи един (ангел) чието лице искри от огън и чието появяване беше опетнено с кръв. Неговото име беше Небро, което значи 'бунтовник'; други го наричат Ялдабаот. Друг ангел, Саклас, също се появи от облака. Така Небро създаде шест ангела - така умело, както Саклас - да бъдат служители, А те породиха дванадесет ангела в небесата, всеки един получил част от небесата.

Властелините и ангелите

Дванадесетте властелини говориха с дванадесетте ангела: 'Нека всеки от вас (52) (...) и нека те(...) род ( - липсва една линия - ) ангели':

Първият е (С)ет, наречен Христ.

(Вторият) е Харматот, който е(...).

(Третият) е Галила.

Четвъртият е Йобел.

Петият (е) Адонайос.

Има петима които управляват Ада, и първи от всички - хаоса.

Човешкият род

Саклас каза на ангелите, 'Нека създадем човешко същество по подобие и образ.' Те оформиха Адам и неговата жена Ева, който е наречен, в облакът, Зое. От това име всички родове търсят мъжът, и всички те наричат жената с тези имена. Сега, Саклас не (53) зап(овяда...) освен (...) родът този (...). И (властелинът) каза на Адам, 'Ти ще живееш дълго, с твоите деца.'"

Юда пита за съдбата на Адам и човечеството

Юда каза на Исус, "(Каква) е продължителността на времето което ще живеят хората?"

Исус каза, "Защо се чудиш на това, че Адам с неговият род ще живеят техния период от време в мястото където той получи неговото царство, с дълголетието с неговият властелин?"

Юда каза на Исус, "Умира ли човешкият дух?"

Исус каза. "Това е което Бог нареди на Михаил да даде назаем духът на хората, тъй че те да могат да му служат, но Великият нареди на Гавраил да даде духове на великият род без властелин над него - което е, духът и душата. Ето защо (останалите) от душите (54) ( - липсва една линия - ).

Исус говори за унищожението на грешните с Юда и другите

"(...) светлина (-приблизително две линии липсват-) около (...) нека (...) духът (дето е) във вас временно в тази (плът) измежду ангелските родове. Но Бог направи така, че познанието да бъде (дадено) на Адам и тези с него, така, че царят на хаоса и ада да не може да властва над тях."

Юда каза на Исус, "Та какво ще правят тези родове?"

Исус каза, "Воистина казвам ти, за всички тях звездите носят завършени дела. Когато Саклас завърши времето отредено за тях, тяхната първа звезда ще се появи с родовете, и те ще завършат онова което казаха. Тогава те ще развратничат в моето име и убиват техните деца (55) и те ще (...) и (- липсват около шест реда и половина -) моето име, и те ще (...) твоята звезда над (три)надесетата вечност."

След това Исус (се засмя).

(Юда каза), "Учителю, (защо ни се смееш)?"

(Исус) отговори (и каза), " Не се смея (над вас) но над грешката на звездите, защото тези шест звезди се безпокоят за тези шест бойци, и те всички ще бъдат унищожени заедно със техните създания."

Исус говори за тези, които са Кръстени, и предателството на Юда

Юда каза на Исус, "Виж, какво ще правят тези, които са кръстени в твоето име?"

Исус каза. "Воистина (ти) казвам, това кръщение(56)(...) моето име(- липсват около девет реда -) не мен. Воистина ти казва(м), Юда, (тези които) принасят в жертва на Саклас(...) Бог (- три реда липсват -) всичко което е пагубно.

"Но ти ще надминеш всички тях. Ти ще принесеш в жертва тялото, което ме облича.

Твоята тръба вече се извиси,

твоят гняв се разпали

твоята звезда се показа светла,

и твоето сърце (...).(57)

"Воистина (...) твоят последен (...) стана (...) (- липсват около два реда и половина -), огорчен (- липсват около два реда -) властелинът, откакто той бъде унищожен. И тогава образът на великият род на Адам ще бъде възвеличен, за период на небето, земята, и ангелите, този род, който е от вечните царства, съществува. Виж, казано ти беше всичко. Повдигни очите си и виж облакът и светлината в него и звездите около него. Челната звезда е твоята звезда."

Юда вдигна очите си и видя светъл облак, и влезе в него. Онези, които останаха на земята чуха глас идващ от облака, който казваше, (58)(...) велик род(...) ... вид(...)(- липсват около пет реда -).

Заключение: Юда предава Исус

(...) Техните първосвещенници мърмореха защото (той) отиде в стаята за гости за неговата молитва. Но някои писачи бяха там и гледаха внимателно за да го задържат по време на молитвата, защото се бояха от хората, откакто беше считан от всички за пророк.

Те се обърнаха към Юда и му казаха, "Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус."

Юда им отговори както искаха. И той получи малко пари и им го предаде.

Евангелието на Юда

© Лео Бедросян - превод от английски, 2006

[braman]

Какво направиха с Христос евреите и римските воиници, ето една малка част:

А какво правихме ние и целия християнски свят две хиляди години на Юда, дори и малка част от това не знаем.

[Донка]

21. Чули сте че е речено на старовременните: Не убивай, и който убие, ще бъде повинен на съд.

22. А пък аз ви казвам, че всякой, който ся гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений.

23. И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе;

24. остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си.

25. Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница.

26. Истина ти казвам: Няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант.

38. Чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб.

39. А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата.

40. И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха.

41. И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две.

42. Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

43. Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си.

44. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят:

45. за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните.

46. Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите?

47. И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите?

48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ - глава 5

Цитатът представлява осъвременен вариант на текста от Цариградската библия

В момента екипът на Уикибиблиотеката обмисля проект за качване на текста на Цариградската библия по глави. Моля всички, които се интересуват от проекта и биха искали да сътрудничат, да ми пишат лично съобщение или меил на адрес: donkag@abv.bg

Благодаря ви!

Редактирано Март 5, 2011 от Донка