Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина

[Диана Илиева]

...

Да, Юда се е разкаял. Въпросът е не е ли било твърде късно. Както споменах, счупената ваза, дори и да бъде залепена, ще си остане счупена. Колкото до прошката – тя е една от най-големите заблуди на Християнството. Никой никога нищо не може да прости – нито хората, нито Бог. Правилно е да няма обвинения, защото никой не може да съди човека, освен той сам себе си и съвсем естествено, правилно е да няма прошка. Прошката е самозаблуда, че можем да заличим негативните последствия от действията си. Не, можем да създадем нови, положителни, но не и да изтрием старите негативни. Можем да спрем да се осъждаме (или да осъждаме другите), за това, което сме (са) извършили в миналото, но в такъв случай прошката е нещо абсолютно излишно. Последствията обаче ще бъдат налице, независимо от всичко, и това, което човек може да направи е да подходи към тях по правилния начин.

...

Хм, странно ... най-голямата заблуда

Провокираш ме да потърся една доста голяма тема тук, посветена именно на прошката.

И един въпрос - променя ли се миналото?

Една от най-големите – да. Миналото не може да се промени. Може да се промени единствено разбирането ни за и отношението ни към него, а по този начин и влиянието (като тип, интензивност и обем), което ни оказва.

Разбираш ли, прошката е нищо без осъждането/самоосъждането, а то самото е заблуда. Ние (или Бог) не можем нито да осъдим, нито да накажем някого, т.е. да направим така, че да го настигнат следствия различни от тези, които сам е привлякъл към себе си през живота си. Както споменах променяйки отношението си към постъпките си в миналото и към последствията от тях, можем така да се каже „да изпреварим кармата“, но това не е заличаване на последствията, а просто правилно отношение към тях. Например аз може да съм извършил нещо през изминал живот и да съм причинил тежка вреда на някого, и като резултат в този живот да бъда поставен в условия, които да ми причинят страдание. Но страданието в действителност е изцяло субективно отношение към събитията и аз от своя страна може въобще да не изпитам страдание, а осъзнавайки причината за случващото се да го приема. Миналото е такова, каквото е, неизменно и по отношение на него всякакви прошки и осъждания са абсолютно несъстоятелни.

...

Имам различно становище относно миналото, но няма да споделя вижданията си по този въпрос, че ще стане дълга и широка.

Ще приема твоята теза - миналото е неизменно.

В такъв случай да, по отношение на него, всякакви прошки и осъждания са безсмислени и ненужни.

Обаче по отношение на настоящето и бъдещето? С това за "изпреварването на кармата" съм съгласна, но това е само единия аспект на нещата. Има смисъл от прошката. Изглеждат ти илюзорни съденето и самоосъждането - защо? Ти може би разглеждаш всичко спрямо т.нар. природни сили/закони, спрямо които всеки човек може би ти се струва незначителен. Не е така. Ние, като същества/субекти не само сме подвластни, но и фукционираме според същите тези сили/закони. Нашето негативно излъчване при едно състояние на осъждане/самоосъждане е не по-малко мощно и разрушително, вкл. и на чисто физически/материален план, макар че е невидимо (все още) за болшинството хора.

...

А на моя въпрос, не е ли могъл Бог да предпази Исус от предателството, да му съхрани живота, ти ми отговаряш единствено с аргумента за свободната воля:

Това е интересен въпрос. Но защо Бог трябва да предпазва Исус от каквото и да било. Че то ако е трябвало да се предпази, Исус е достатъчно силен и сам да се предпази.

...

Да, и това също мога да отнеса към въпроса си към Aliya - Исус е можел много неща, спокойно е можел да се предпази/защитии, но не го е направил. Защо?

[Латина]

Благодаря, Мария-София! Внесе нови идеи не само по темата, но и лично за мене, а това е голям подарък!

Ако Събитието на Голгота

не беше станало, Земята никога не би могла отново да се съедини със

Слънцето. Защото чрез Събитието на Голгота, силата на Елохимите или

Слънчевата сила на Логоса се свърза със Земята. Едната сила на Логоса се

устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете - Слънце и Земя

- отново да станат едно цяло. След Събитието на Голгота, когато

обгръщаме Земята с духовен поглед, виждаме как нашата планета носи в

себе си силата, която отново ще я съедини със Слънцето. Ето защо ние

твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на

Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън -

силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която

идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея

оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята.

Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в

тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по

което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези

сили, този Дух на Земята, е Христос. Христос е Духът на Земята.

Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става

дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който

ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато

пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на

Земята, Моята кръв!

Не само че Тайната вечеря не губи от своята

свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се

освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват,

когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия

на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земя та,

когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само

човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата

да напредва по-нататък в своето развитие.

[Мария-София]

За изключителната им дълбочина можем да посочим например едно изречение от Учителя: “Причината за падението на Луцифер, за вечни времена ще остане една от великите тайни!” Но последната е скрита най-дълбоко и може да бъде разбрана единствено чрез Словото, което излезе от нея- от Любовта, за да я донесе на човечеството. Любовта е истинската родина на човешката душа и тя се постига единствено по ПЪТЯТ НА ЖЕРТВАТА, чийто най-висок връх виждаме на Голгота. Учителят поясни: “Ако Христос не беше пил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо”. А Владимир Соловьов ни откри пътя натам: “Когато човешката душа се напрегне да гарантира собственото си битие, тя неминуемо се обръща към историческия Христос”. Първият БЕЛЕГ , по който може да се разпознае дали някой наистина е тръгнал да става Човек, е доколко погледът му е насочен към Голгота. Постепенно този поглед ще се превърне в постоянна вътрешна мярка за еволюцията на собствената му душа.

Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във ВАС. И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. “ За какво ни са тези познания? Учителят продължава: “Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем, да се освободим от голямото налягане- от налягането на света.” ^{“Налягането на света” нараства с такива темпове, че само апокалиптична нагласа за живеене може да ни освободи от него и станем ВЪТРЕШНО свободни. Щайнер казва: “Ако човек изпитва склонност, интерес към Мистерията на Голгота, в неговото етерно тяло влиза съдържанието на Апокалипсиса. Събитията, за които се говори в Апокалипсиса на Йоан, ще дойдат. Но друго нещо е КАК ще протекат- в смисъла на замислената от Боговете еволюция, или противоположно на нея”.}

Щайнер отговаря: “Христос-Исус – това е Живото Слово. Всички същества на природата се сливат в човека и образуват в него Слово. Такъв е Аза в човека- Исус Христос. Човек става едно с Христос , ако вътрешно е преживял, че целият свят се слива в Него”. Учителят го потвърди: “Христос обединява нещата в Себе Си”. Но поясни: “В Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, ОТВЪТРЕ. Тук са само символи, при буквално разбиране на текста, какво ще разбереш?” А за своите беседи каза: “Всичко, което се дава в беседите, не е само в думите. Много работи остават запечатани. Само който ги е ПРЕЖИВЯЛ, възприема тези работи”.Да, всяка епоха трябва да преживява Христос по РАЗЛИЧЕН начин и особено Мистерията на Голгота.

Пътят на жертвата

Автор:Димитър Мангуров

лекция,изнесена във Варна на 3.4.2005

http://mangurov.dir.bg/_wm/library/item.php?did=274973&df=8&dflid=3&GDirId=e4640b1e01b71aea363544a3c3ffa935

[Диана Илиева]

"Aliya, Исус и Христос едно и също нещо ли са?"

А Диана и Илиева едно и също нещо ли са?

Aliya, затова те и попитах. От това, което пишеш до момента, подозирах, че ще отговориш нещо подобно. Исус е бил просто Исус, Исус Йосифов. Макар и тогава да не е бил обикновен човек, все пак в детето Исус се е родила натановата (чистата, непреродена дотогава и непреживяла падението) душа. И много по-късно става Христос. Мария-София е дала хубав линк към нещо по въпроса от Р.Щайнер.

"А на моя въпрос, не е ли могъл Бог да предпази Исус от предателството, да му съхрани живота, ти ми отговаряш единствено с аргумента за свободната воля"

А нима на света има по-силен аргумент от свободата?

А какво е свобода? И според теб примерно Бог по-силен ли е от свободата или не?

"И едни толкова императивни описания на действителността в древна Юдея, в още по-древна Индия, направо да си помисли човек, че си била там. Откъде си сигурна, че "не са смеели да убиват различните от тях", какви са били хората в древна Юдея, а Буда в коя органзирана религия е участвал?"

Съжалявам, че не ти харесват. Истината е такава, каквато е, независимо дали ни харесва.

И не, Буда не е бил Будист!

Откъде реши, че не ми харесват? И защо да вярвам точно на теб, че това именно е истината, при това за неща ставали преди няколко хилядолетия? Ти си убедена, че положението в древна Юдея и древна Индия е било такова - добре. А как ще убедиш нас, че е така?

Именно - Буда не е Будист, затова и те попитах, защото беше изтъкнала това като довод - да не сме забравяли, че Исус не бил участвал в нито една органзирана религия, че Христос не бил християнин, нито Мохамед - мохамеданин.

Струва ми се, силно подценяваш нивото на форума и на участниците в него.

"И нима наистина считаш, че Бог не се намесва в живота тук на Земята?"

Не по начина, по който ти смяташ, а чрез свободната воля и неизменните закони на Съществуванието!!!

Дали знаеш какво аз смятам? Сигурна ли си, че има 100% свободна воля?

"Не отговаряш нищо и на въпроса на Мона - Исус е бил публична личност, проповядвал, изцелявал, правил дори чудеса, много хора са го познавали, той никога не се е крил, не е бил в нелегалност, защо е било нужно в такъв случай някой специално да го предаде на властите?"

Нима смяташ,че властите ще слязат от техния пиедестал на недосегаемост и ще тръгнат между бедните и болните, отритнатите от тях самите, за да ги питат кой от тях точно е Христос. Защо да си цапат ръцете с такава досадна работа, като е имало някой друг твърдо решен да извади от огъня горещите кестени вместо тях. Това е ролята на предателя - и тогава, и сега. Машата, която се пари в огъня, вместо някой друг!

Помисли - властите нямали ли са слуги, нямали ли са прости войници, за какъв пиедестал си говорим?!? Исус не е ли проповядвал на площадите, в църквите, за какво издирване си говрим, за какви горещи кестени?

Редактирано Декември 16, 2010 от Диана Илиева

[Aliya]

Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си направил?

Ето едно ясно доказателство, че Пилат Понтийски не е искал смъртта на Исус - нито е познавал този човек, нито се е чувствал заплашен от него. Дори тъкмо обратното, когато му докарали Исус пред него, самият той не могъл да разбере как един толкова благ и смирен човек, излъчващ любов и кротост може да бъде обявен от юдейските фарисеи, свещениците, за престъпник. Ето защо като върховен губернатор на тази римска губерния, той се произнася -

Аз не намирам никаква вина у Него.

Самият Пилат Понтийски прави опит да спаси този светъл и благ младеж, като предлага да се възползва от правото си да помилва един човешки живот на Пасхата и да го освободи.

Но за еврейските свещеници и най-върлият разбойник и убиец, какъвто е бил Варава, е бил по-малко опасен отколкото Пратеникът на Истината и Любовта. Ето защо те сами посочили Варава за помилване, но не и Исус.

Да се вини Пилат Понтийски за агресията и жестокостта на еврейските свещеници, е абсолютно непознаване на историческите факти. Свещениците са осъдили Исус на кръстна смърт, а Пилат е трябвало да се съобрази с тях по силата на римския закон , действащ по онова време. И тъй като Пилат не е разбирал тази жестокост на свещениците към един невинен и благ младеж, той е направил ритуала с демонстративното измиване на ръцете си, за да покаже, че тази смърт не е негово дело.

Исус е бил осъден всъщност от лицемерните свещеници, които, тъй като не са притежавали власт да убиват и съдят, е трябвало да използват двуличие и лицемерие, както и да влязат в съзаклятие с Юда, който да им помогне да го разобличат, като човек близък до Исус и неговото дело.

А що се отнася до отричането на Петър, то в никакъв случай не може да се сравнява с предателството на Юда. Юда е предал Учителя си, за да получи награда и признание от еврейските свещеници. Докато Петър се е отрекъл да се идентифицира като ученик на Христос в момент, в който това идентифициране означавало сигурна смърт. Мъртъв той едва ли би могъл да помогне на Учителя си, но жив сигурно се е надявал да му се отдаде възможност, така, както се е опитал да го спаси при залавянето му от войниците.

Тук има един много съществен момент, който трябва да се разбере: когато се появяват просветлени същества, хората на Истината, то най-заплашени от тях се оказват хората на Лъжата, на Статуквото, които без да са самите те носители на Истината и Любовта, се кичат със славата на Бога и извличат облагите от своето посредничество между хората и Бога. За такива хора Исус е смъртна заплаха, защото той учи, че Бог е във всеки един от своито чеда, като божествената искра на Любовта, като Царството Божие. Достатъчно е само да го разбереш и да погледнеш дълбоко в себе си, в най-дълбоката си същност, за да се реализираш като дете на Бога, така, както го е направил Исус и се е превърнал в Син Божи.

Историята познава още един такъв трагичен случай на жестоко убийство, когато мохамеданите са рязали парче по парче и са убили с камъни един светъл човек Мансур Ал Халадж, само защото той е казал "Аз съм Истината!" Така, както аз съм истината, така и у Вас е истината на Бога и тя е Вашата истинска същност.

Редактирано Декември 16, 2010 от Aliya

[Aliya]

Да, и това също мога да отнеса към въпроса си към Aliya - Исус е можел много неща, спокойно е можел да се предпази/защитии, но не го е направил. Защо?

Какво значи Исус е можел много неща, Диана? И кой може да се защити от раждането и от смъртта? Исус е човешко същество с Божия Любов в душата, а не железен робот от електронна игра на ужасите!

Много добре трябва да се разбере едно същество на Просветлението като Исус - това е човек с невероятна уязвимост, защото той е напълно отворен към света, пръскащ любов и светлина. Той е като розата, която много лесно можеш да смачкаш и унищожиш за разлика от скалата. Защото скалата е мъртва, а розата е жива.

[Aliya]

Благодаря, Мария-София! Внесе нови идеи не само по темата, но и лично за мене, а това е голям подарък!

Ако Събитието на Голгота....

Нека не забравяме, Куки, че този цитат не е на просветлен човек.

[Aliya]

Исус е бил просто Исус, Исус Йосифов. Макар и тогава да не е бил обикновен човек, все пак в детето Исус се е родила натановата (чистата, непреродена дотогава и непреживяла падението) душа. И много по-късно става Христос. Мария-София е дала хубав линк към нещо по въпроса от Р.Щайнер.

Има ли значение името на един човек? Дали си Диана, или Илиева, или Пенка, дали Исус е Исус или Йосиф, или Пенко, с какво променя едно име цяло едно човешко същество? Името е мъртво, а човек е жив. Името е определящо, затварящо, а живото същество е неопределяемо, безкрайно, свободно. Ти не се името, не си това и онова определение, ти си Безкраят. Всяко едно човешко същество е една безкрайна и непознаваема докрай вселена, то е една мистерия.

А що се отнася до Щайнер, то той не е просветлен. Просто още един интелектуалец, човек на интелекта, не на интелигентността.

А какво е свобода? И според теб примерно Бог по-силен ли е от свободата или не?

Бог е Свобода. Бог е Истина. Бог е Любов. Бог е Блаженство.

защо да вярвам точно на теб, че това именно е истината, при това за неща ставали преди няколко хилядолетия? Ти си убедена, че положението в древна Юдея и древна Индия е било такова - добре. А как ще убедиш нас, че е така?

Нямам никакво намерение да убеждавам когото и да било в каквото и да е било. Аз не пиша тук за да прокарвам свои интереси и убеждения. Аз не съм част от никаква структура със завоалирани интереси. Просто споделям себе си, съществото си. Ако не искаш да ми вярваш, твоя работа. Чети Щайнер

Струва ми се, силно подценяваш нивото на форума и на участниците в него.

Досега не съм дала никаква оценка на никого и няма да го направя. Това са твои проекции. Уважавам хората в този форум и за това вече писах.

Дали знаеш какво аз смятам? Сигурна ли си, че има 100% свободна воля?

Знам какво НЕ смяташ. Бог е Свобода.

Помисли - властите нямали ли са слуги, нямали ли са прости войници, за какъв пиедестал си говорим?!? Исус не е ли проповядвал на площадите, в църквите, за какво издирване си говрим, за какви горещи кестени?

Подробно пиша за това в един по-предишен пост от този.

[Станимир]

...

Имам различно становище относно миналото, но няма да споделя вижданията си по този въпрос, че ще стане дълга и широка.

Ще приема твоята теза - миналото е неизменно.

В такъв случай да, по отношение на него, всякакви прошки и осъждания са безсмислени и ненужни.

Обаче по отношение на настоящето и бъдещето? С това за "изпреварването на кармата" съм съгласна, но това е само единия аспект на нещата. Има смисъл от прошката. Изглеждат ти илюзорни съденето и самоосъждането - защо? Ти може би разглеждаш всичко спрямо т.нар. природни сили/закони, спрямо които всеки човек може би ти се струва незначителен. Не е така. Ние, като същества/субекти не само сме подвластни, но и фукционираме според същите тези сили/закони. Нашето негативно излъчване при едно състояние на осъждане/самоосъждане е не по-малко мощно и разрушително, вкл. и на чисто физически/материален план, макар че е невидимо (все още) за болшинството хора.

Да, съгласен съм, че нашето негативно излъчване осъждайки е съвсем реално и оказва влияние върху хората. Но то е плод на една илюзия. Да, съгласен съм също, че за човека търсещ прошка от някой спрямо който е съгрешил, получаването на тази прошка може да изглежда важно. Но само да изглежда. И за пияницата е важно да се напие и това си има своите последствия, но все пак е резултат от една заблуда, от една неправилна преценка на ценностите. Да търсиш прошка и някой да ти я осигури е една заблуда даваща на човека представата, че е получил нещо, но в действителност всичко е една самоизмама. Всъщност цялата работа с осъждането и прошката прилича на рекет. Хората осъждат някого и после изискват от него разкаяние за да спрат да го осъждат или човекът сам решава да потърси прошка, пак за да спрат да го осъждат. Не, погрешното поведение е необходимо преди всичко да бъде изправено и то не насилствено, а чрез осъзнат стремеж от страна на сгрешилия – това е реалното. Прошката сама по себе си не допринася нищо, а единствено представите на хората, че тя може да им донесе нещо (то разбира се няма духовна стойност и ги прави зависими от нещо нереално).

[Мария-София]

Да, и това също мога да отнеса към въпроса си към Aliya - Исус е можел много неща, спокойно е можел да се предпази/защитии, но не го е направил. Защо?

Какво значи Исус е можел много неща, Диана? И кой може да се защити от раждането и от смъртта? Исус е човешко същество с Божия Любов в душата, а не железен робот от електронна игра на ужасите!

Много добре трябва да се разбере едно същество на Просветлението като Исус - това е човек с невероятна уязвимост, защото той е напълно отворен към света, пръскащ любов и светлина. Той е като розата, която много лесно можеш да смачкаш и унищожиш за разлика от скалата. Защото скалата е мъртва, а розата е жива.

В тялото на човека Исус при кръщението от Йоан в река Йордан влиза Божествения Дух Христос.

Въпрос на нова тема обаче е кое тяло е било толкова чисто, че да може най-великият

Слънчев Дух ХРИСТОС да влезе в него...............

ПП Учителят е бил в директна връзка със Р.Щайнер.След като си отива от този свят,в стаята му са намерени само няколко книги на Щайнер........

Редактирано Декември 16, 2010 от Мария-София

[braman]

Много светлина видях в някои постове и това ме радва, въпреки, че срещам в други, дълбоко неразбиране на християнството. Но:

"Моите овце познават Гласът Ми."

Така че:

Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...

[Вятър*]

Много светлина видях в някои постове и това ме радва, въпреки, че срещам в други, дълбоко неразбиране на християнството. Но:

"Моите овце познават Гласът Ми."

Така че:

Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...

[Йордан Анов]

По презумция ще пречупя темата от моето гледище, за да отбележа, а може би и изтъкна, това което е отблясък от собствения мироглед. Подобен хиперболичен слог, предполагам, прилага всеки откликващ на емоционално натоварени, за него, теми. Визирайки „хиперболичен”, правя препратки към асоциативния тест на Юнг, и реакцията на Изследвания, към думи-индикатори, действащи като лакмус, за емоционални обременени, в широк смисъл, и съвестно-ангажиращи, в строг смисъл, реакции.

Поднесена по подобен начин, темата, засяга основното незнание, на една глава от човешката история, но именно този „плюс” дава благодатна почва, за индикиране на също толкова непознати вътрешни, лично душевни, преживявания. Ако вземем предателството на Юда, само по себе си, като основна сюжетна линия, без да е задължително тя да има историческа адекватност, защото символичната е много по-ценна, то истината за самите нас, може да е много по-плашеща, а резултатите трагични. В образа на тази емоционален дразнител, повечето четящи, пишещи и тълкуващи, виждат повода за собствената си неосъщественост, Юда се явява събирателен образ на всичко онова в живота, което ни е попречило, предало, не в онзи буквален смисъл на думата, а по-скоро, не е оправдало очакванията ни. Така погледнат Юда, поема в себе си, тежестта на един свят, който не се е развил по наше желание и план. Но от тук плашещото едва започва. Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

[Aliya]

В тялото на човека Исус при кръщението от Йоан в река Йордан влиза Божествения Дух Христос.

Божественият Дух не може да бъде определен с име, не може да бъде затворен в каквито и да е определения изобщо. Той е Неопределяемото, Безформеното, Безпространственото, Безкрайното и Вечното присъствие. Но както вече говорих за това, човешкият ум обича да наименова, категоризира и подрежда в папки всичко, дори и Непознаваемото. Това е резултат от неговата ограниченост и неспособност да обхване Божественото.

ПП Учителят е бил в директна връзка със Р.Щайнер.След като си отива от този свят,в стаята му са намерени само няколко книги на Щайнер

За разлика от Щайнер Учителят е бил Просветлен и е имал директно изживяване на Бога. Такова, каквото Щайнер никога не е имал. Всеки би искал да бъде във връзка с Учителя, не само Щайнер.

Безкрайно съм благодарна на Бог, че светло същество като Учителя е живяло по нашите земи.

[braman]

Безкрайно съм благодарна на Бог, че светло същество като Учителя е живяло по нашите земи.

[Aliya]

Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

Не можеш да наричаш безпътни хората, нито едно човешко същество не заслужава това определение, още по -малко го заслужават хората, които са тръгнали на дългото и непрестижно в днешно време пътуване в търсене на Бога, на Любовта, на Истината, на Свободата и Блаженството на Душата. Не в търсене на материалните придобивки на всяка цена, не в полиране и доказване на фалшивото его, а в жертването на престиж, репутация, пари в името на Него, Любимия, Единствения, Абсолютната наша реалност.

Това са хората не на безпътицата, а на абсолютната свобода да бъдеш себе си, истинската си същност и да следваш вътрещния глас на душата си, каквото и да ти коства това във външен план. Аз наричам такива хора истински и автентични, а не безпътни.

[Слънчева]

Ще прочета част от първата глава от Евангелието на Иоана. „Духът Божи“

Ще взема само стиха: „И Словото бе у Бога.“ Една стара форма. Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават, са нещастни. Онези, които го съзнават, са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.

Когато аз върша едно добро, каква нужда има да ме разбират хората? Туй е едно добро. Ако аз правя добро, каква нужда има да ме разбират децата, че аз правя добро или не? Или каква нужда има една река, която тече някъде, да я разбират хората дали тече право или не? Чудни сме хората, когато искаме да ни разбират. Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране. Аз говоря сега за Словото като един вътрешен подтик, не като един външен повърхностен подтик. Не смесвайте онзи външен подтик с подтика на Словото.Тогава де ще турите мъжа и де ще турите жената? В човешкия организъм де ще турите жената? Не ми цитирайте. Вие може да ми цитирате отде Господ е вземал реброто и от какво я е направил. Вие може да ми цитирате от какво е направен мъжът и жената. Тогава положението на мъжа съвсем не е завидно. Мъжът е направен от кал. Ако кажете, че жената е направена от реброто, земята не е по-високо положение, а пък мъжът е направен от кал. Ако така разсъждавате, вие ще извадите една философия. Това не е разумното Слово. Това е механически процес, от който човек е направен, външната обвивка на човека, но разумното дихание, разумното Слово, което Бог е вложил в тази форма, в тази кал, не е вътрешна кал. Калта е само една възможност, едно условие.

Вътрешното дихание, разумното начало, което е вложено в тази форма, това е човекът. Не е двете ребра, които Бог е вземал. Това е материята. И като взел двете ребра, какво направил Бог, я ми кажете? Замълча се въпросът за жената. Защо? Защото жената спада към творението на втория ден, за който Бог не си е дал мнението. Единственото нещо, за което Бог не си е дал мнението, е жената. Тя е без Неговото мнение. И затова казват: „Това е жена.“ Господ не си дал мнението, а хората се мъчат да дадат някакво мнение. Обаче, като дойде ден да се определи какво нещо е жената, Царството Божие трябва да бъде на Земята и само тогава ще се определи какво нещо е жената. Ако Царството Божие не дойде на Земята, жената ще остане без мнение, няма да има мнение за нея.

Сега Словото е у мъжа. Но краката не заповядват, главата заповядва. Главата не носи, краката носят главата. Когато главата заповядва на краката, идват движенията. Следователно жената е в краката, а мъжът е в главата. Тъй щото, когато мъжът заповядва на краката, идват движенията. Движението е най-същественото. А що е движението? Това е любовта в света. Първият подтик, стремежът в света, в какъвто и да е размер, туй е вече любовта. Любовта е движение. Настава един процес на Словото. Женският елемент е краката. А краката представят човешката добродетел. Краката, това са основата на живота.

Та, Словото, туй Разумното, трябва да имаме един възглед за [Него]. Казваме: „Ние имаме различни разбирания.“ Ние може да имаме каквито разбирания искаме, но нашите разбирания не може да изменят нашия живот. Ако искаме да имаме правилно разбиране за живота, туй разбиране трябва да служи за сегашния градеж. Едно разбиране, което не може да обясни твоето бъдеще, едно разбиране на Словото, което в тебе не може да даде нов подтик на подмладяване, едно разбиране, което не може да премахне смъртта, това е неразбиране на Словото. В началото бе Словото, смъртта дойде отпосле.

Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да влезете във връзка с разумното Слово в света, което сега иде в света.

„Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“ И казва Христос, че Словото стана плът. Казвате някой път, че плътта е Словото. Значи, когато Словото стане плът, то вече видоизменя и самата човешка плът. Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват.

Словото

Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото. Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота.

Бъдещото верую на човечеството

/препоръчвам целите беседи да се прочетат/

[Vespertine]

Realizing the Christ Consciousness within You

by Paramhansa Yogananda,

Inner Culture, 1936 (външна връзка)

...."You must remember what Jesus was in reality. He was created a human being and went through all the struggles and suffering of a human being –but He came through victoriously. That is why He can be an example for us, an ideal toward which we may strive. If He could succeed, we may also."

..."We must live life unselfishly as He lived it and must continually practice the one method for realizing the presence of that Almighty Grace within – the method of persistent meditation. You must go so deep within the great silence that you feel the one life which pervades all Creation. Then you will find the Christ Presence. Christ must come in the cathedral of silence. Christ must be born in the cradle of each loving heart. So, instead of enjoying just the material aspects of this Christmas celebration, make your heart a cradle where Christ can be born again. You must prepare your consciousness."

[Латина]

Не зная дали Щайнер е бил просветлен, но със сигурност е бил много по-знаещ от мене, с оригинални идеи. Аз не се привързвам към идеи или личности. Не си затварям сама пътя, допускайки че някой или нещо е недостоен за вниманието ми. Оглеждам се за различни възможности и избирам. Често при това не виждам очевидното и спасителното...

Въпросът на темата е доста неочакван сам по себе си и не зная дали е правилен, но със сигурност предизвиква много емоции. Погледът и на Вендор върху темата чисто психологически много ми допадна. Да, ние може и да не отговорим адекватно на зададения въпрос, но разкрихме много от себе си. Няма значение колко знаем и колко сме умни, ако се провалим в доброто и уважително отношение един към друг.

Юда може би идва, за да се изпита истината, да се утвърди тя и да изпълни своето предназначение. Истината, ако не е приложена и доказана в живота, няма стойност. Когато истината се приложи в живота и даде плод, тогава тя става жива истина. Значи Юда е необходим.

Искаше ми се да напиша и нещо за Сатана. В едно от евангелията се казва, че Сатана влезе в Юда и тогава той отиде да предаде Христос. На друго място се казва, че Сатана иска от Бог разрешение да изкушава Йов и едва след Божието позволение това се допуска. Сатана има дадена власт, Сатана има предназначение, Сатана също служи. Казват, че Сатана е дух на злото, лъжата и смъртта. Чрез греха на Адам човечеството само е избрало да живее в дуалния свят на доброто и злото. Ей така, от любопитство, от желание да играе с играчките, с които си играят Боговете. Не, това последното е елементарно казано.

Написах всичко това не да дам отговори на тези толкова важни и мистериозни за мене въпроси, а да покажа, че е добре човек да разчупва стереотипите си и начина си на мислене и да е благодарен за всяка качествено нова идея, която би могла да бъде ценна по някакъв начин.

[Диана Илиева]

...

Написах всичко това не да дам отговори на тези толкова важни и мистериозни за мене въпроси, а да покажа, че е добре човек да разчупва стереотипите си и начина си на мислене и да е благодарен за всяка качествено нова идея, която би могла да бъде ценна по някакъв начин.

Да, Kuki, разбирам те! И аз исках да кажа нещо подобно - много ми е приятно, когато разговарям (макар и задочно) с хора, които не само слушат, но и чуват. Само когато се научим да чуваме, да се вслушваме във всеки и всичко, само тогава можем да се доближим до истината. Иначе живеем в своя си филм и не спираме да убеждаваме себе си и другите, че той е обективната реалност, че той е, както е формулирано в тази тема, живата истина.

[Aliya]

...Аз не се привързвам към идеи или личности. Не си затварям сама пътя, допускайки че някой или нещо е недостоен за вниманието ми. Оглеждам се за различни възможности и избирам. Често при това не виждам очевидното и спасителното...

Да се привързва към идеи и личности може само Умът. Ето защо Исус ни напомня да не се привързваме към никого и нищо. Да прави избори е свойство на ума. Умът е фабрика за избори.

Единственият начин човек да намери покой в себе си от безкрайните колебания и избори на ума, е да намери своя вътрешен център, да слезе в сърцето си и от там в най-вътрешния храм на Душата си. Там отговорът вече се знае, там дори няма въпроси вече, нито пък отговори, нито избори. Там Истината е. Там е Съзнанието, което осъзнава и знае с Висшето разбиране на истинската интелигентност, която е присъщата за човека от самото му раждане. Човек се ражда с тази интелигентност, тя е неговото рождено право. Интелигентността е това вътрешно знаене на съществото ти, а не натрупаната и заемана отвън, от другите, информация на интелекта. Когато един човек е с корени в своя център, той е интегриран и цялостен и неговото знаене е истинското и автентичното, то не се състои от идеи, а е израз на собственото му същество. Само такъв човек е проводник на Истината.

[Aliya]

... Иначе живеем в своя си филм ...

Благодаря за точния израз, Диана, той най-ясно отразява състоянието на човек, който е изцяло идентифициран с ума си и не вижда нищо друго, освен проекциите на филма, произвеждан от ума му. Такъв човек не слуша другите със сърцето си, а само с ума си и чува това, което собственият ум му интерпретира, а не истината. Умът е като воал, който замъглява реалността.

Ето защо, за да може човек да слуша, то той трябва първо да е намерил своя вътрешен център, където Истината е една и се знае. Само такъв човек може да общува автентично и непосредствено с хората.

В противен случай, когато две човешки същества контактуват помежду си, те всъщност винаги са четирима най-малко - - между тях винаги застават и техните умове като посредници.

[Vespertine]

Интелигентността е това вътрешно знаене на съществото ти, а не натрупаната и заемана отвън, от другите, информация на интелекта. Когато един човек е с корени в своя център, той е интегриран и цялостен и неговото знаене е истинското и автентичното, то не се състои от идеи, а е израз на собственото му същество. Само такъв човек е проводник на Истината.

[Диан Георгиев]

И емоциите, и интелекта спадат към категориите на ума. Ето защо за истинската духовност е необходимо повече от емоции и интелект - необходимо е осъзнаване, съзнание, което е качество на Съществото. Това осъзнаване е пътят и към Божествената Любов, която не е в категорията на емоциите и интелекта, а е много по-дълбока, в центъра на съществото ти.

Ако смяташ така, то защо губиш своето и нашето време да обсъждаме тази тема? Първото ти изречение в тази тема е:

Когато си мисля за преследването на Христа преди 2000 години, чувствам, че не се е променило много в отношението на хората към живата истина. Навсякъде наоколо, както и преди , има подозрение, цинизъм и недоверие.

Остави на Божествената Любов да се изяви по начина който явно е извън мислите и чувствата на хората и вътре в съществото ни. С дискусии ли ще пробудим или изявим тази любов? Ако дискусиите вършеха някаква работа, България отдавна щеше да е райска градина, положението обаче е тъкмо обратното. Евангелските истории също се дискутират вече две хиляди години и така ще си бъде до Второто пришествие. Причината за дискусиите е желанието за произнасяне на мислите в главите и чувствата в сърцата, не Божествената Любов.

Според мен най-важно не е че човекът има низша и висша природа, това е само един факт.

А кой ти каза, че е факт, Диан? Природата е една и единна - Нисшето е Висше и Висшето е Нисше и всичко е от Бога.

Обяснил съм това:

...нисшата природа, която най-общо е базирана на сетивата и материалния свят към който са насочени, вкл. менталното сетиво.

Ако природата е една и единна, Нисшето е Висше и Висшето е Нисше и всичко е от Бога, то как може Христос да бъде предаден и защо въобще обсъждаме такава теза? Излиза че Бога (Юда) предал себе (Христос) не е дотам божествен, в състояние на амнезия, илюзия и т.н. и го предал на Бога (първосвещениците), който хептен не бил божествен. Ала-бала-портокала.

Редактирано Декември 17, 2010 от Диан Георгиев

[Латина]

Колко от нас имат постоянен достъп до вътрешното съвършено знание и нормално ли е да се очаква при това да се откажем от ума и чувствата си? Те може да са отражение на много неща, прави или неправи, но все пак са някакъв ориентир. С това разполагаме обикновено в ежедневието си.

Различните видове информация, идващи отвън, предизвикват различни реакции вътре в нас. Това, което е неправо, ще ме притесни, ще предизвика дискомфорт, а това, което е право, ще ме просветли и успокои, ще ме вдъхнови и зарадва... Как е възможно изобщо в този свят, където всичко е свързано, да търсим връзките само навътре в себе си, а не и навън?! Подобен подход при дори най-малка грешка би имал ужасни последици... Богът не живее само вътре в нас, Той е и всичко, което определяме извън нас. Ето тази свързаност ни е нужна, но тя е възможна единствено, ако я преживяваме с Любов и без никакво отхвърляне, без осъждение, без каквото и да било отрицателно отношение.

Нищо не става без Божията воля. Юда не е направил нищо, което не е било предначертано и допуснато. Аз не страдам без Бог да е допуснал това, а зная, че Той ме обича - доказано ми е много пъти. Има смисъл във всичко, което се случва - има смисъл в това да се изпита и пречисти златото, което е вътре в нас, с огън.