kashmir Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 ... Ако аз предам престъпник /убиец или крадец/ на полицията,то аз ставам автоматично предател спрямо него,значи ли,че съм се откъснала от Божествената природа,от Бог... Аз като предател ще навредя на предадените от мен...Това може да се случи в реално време.. .??? Предател ставаш дотолкова, доколкото той ти се е доверил по някакъв начин. Освен това връзката и съучастието с престъпника е нещо нежелателно. Такива връзки е добре да бъдат прекъснати. Да възпрепятстваш престъпника (разбира се в границите на разумното) в правенето на престъпления не е вреда, дори и спрямо самия престъпник. Просто съм станала свидел на престъплението и съм повикала полиция??? Ако това е твоя избор - да извикаш полицията, му носиш последствията, ставаш отговорна за избора си. Ако не я извикаш пак е същото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 ... И в двете посоки. Единствено Христос, като същество от най-високо йерархично ниво, е извън кармата,но това автоматично го прави недосегаем за обикновените хора, тоест такова случайно лумпенско предателство просто не е възможно да се състои,освен ако не влиза в Божия план ...В противен случай принизяваме съществото ХРИСТОС до човека Исус,който е бил съсъд на великия Дух... Защо Христос да е извън кармата? Действията му не предизвикват ли последствия и те всъщност не са ли пропорционални по обхват на високото му йерархично ниво? Христос е свободен от необходимостта да се въплъщава на Земята, т.е. свободен е само от тази карма, която го привързва към Земята, но да си изцяло свободен от кармата реално означава да си свободен от необходимостта въобще да съществуваш, да нямаш какво да научиш повече, да си безусловно съвършен, а това е абсурд. Предателството винаги е съразмерно със степента на доверяване. Божият план не изключва предателството, но това не прави предателството запланувано. Този момент изглежда е трудно да се разбере. Същият проблем се наблюдава и в често задавания въпрос: защо Бог след като е безусловно добър е допуснал злото в света? Бог не създава злото, в божествения план няма предателство, а само положително намерение. Всичко негативно идва от хората и несъвършенствата им. Тези несъвършенства проявявайки се всъщност дават възможност да бъдат преодолени. Причината за предателството на Юда е несъвършенството му, и в един момент вече е било съвсем ясно, че Юда ще предаде Христос и Христос му е казал това може би като последно предупреждение за да не направи Юда последната фатална крачка. Да Христос е недостижим от действия подобни на действието на Юда, но именно това малко хора осъзнават: че всъщност не става въпрос за Христос, а за Юда, защото това е трагедия за душата на Юда и цялата история с предателството всъщност е история за нейното падение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Ако това е твоя избор - да извикаш полицията, му носиш последствията, ставаш отговорна за избора си. Ако не я извикаш пак е същото... Сещам се за вица за заека и лъва,дето,ако заека е с шапка го бият,ако е без шапка-пак бой.. .. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Защо Христос да е извън кармата? Действията му не предизвикват ли последствия и те всъщност не са ли пропорционални по обхват на високото му йерархично ниво? Христос е свободен от необходимостта да се въплъщава на Земята, т.е. свободен е само от тази карма, която го привързва към Земята, но да си изцяло свободен от кармата реално означава да си свободен от необходимостта въобще да съществуваш, да нямаш какво да научиш повече, да си безусловно съвършен, а това е абсурд. Към темата за Мистерията на Голгота ще включа и обяснения Кой е всъщност ХРИСТОС,щото обсъждаме неща,влагайки абсолютно различен смисъл в еднакви наглед думи и понятия, което е загуба на време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 (edited) Защо Христос да е извън кармата? Действията му не предизвикват ли последствия и те всъщност не са ли пропорционални по обхват на високото му йерархично ниво? Христос е свободен от необходимостта да се въплъщава на Земята, т.е. свободен е само от тази карма, която го привързва към Земята, но да си изцяло свободен от кармата реално означава да си свободен от необходимостта въобще да съществуваш, да нямаш какво да научиш повече, да си безусловно съвършен, а това е абсурд. Христос е Син Божи ,Той не е обвързан и никога няма да бъде обвързан с кармата ,точно това би било абсурд. Той е въплащение на Бога ,Син на Бога ,Той е Учител и е съвършен ,тъйкато произходът му е Божествен ,а не човешки . Това трябва да се разбере ,Христос не е просто пророк ,Той е Син на Бога ,Негово въплащение,няма място тук карма и тем подобни . Всички останало е принизяване и неразбиране на Божествената природа на Иисус Христос. Бог е слязъл на земята като Исус Христос .Каква карма ? Редактирано Април 16, 2011 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 "Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та година от живота на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло. Обаче силите, които чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлиза в троичната организация. Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество. Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството? И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те? Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели! Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид. В условията на физическия свят всеки човек е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; обаче този Аз е от такова естество, че той непрекъснато работи в астралното тяло чак до мига на смъртта. Обаче Христос Исус застава пред нас като едно такова Същество, което също притежава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло обаче не и човешки Аз, така че през трите години до смъртта в него не действува това, което иначе действува в човешкото същество, а действува именно Христовото Същество. Това, което наричаме човешки Аз, което у всеки човек дори той да е най-великият посветен възприемаме като една нишка, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация, е нещо, за което при Исус от Назарет ние можем да говорим, както видяхме вчера, само за периода от раждането до Йоановото Кръщение в Йордан. После, след Йоановото Кръщение, Христос Исус действително застава пред нас в своето физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, обаче сега вече в тези външни човешки обвивки обитава не един човешки Аз, а едно космическо Същество, което ние наричаме Христово Същество. Но приближавайки се до дълбоката същност на Христос, за нас става напълно самопонятно, че за Христос Исус е немислимо каквото и да е физическо прераждане, и че следва съвсем буквално и сериозно да вземем това, което казвам в моята мистерийна драма „Изпитанието на душата" *44 за еднократното слизане на Христос в едно човешко тяло. И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили. Настъпи това, че този човек, който беше носителят на Христос, мина през една такава смърт, че след три дни онова, което представлява смъртната част на физическото тяло, трябваше да изчезне, а от гроба възкръсна онова тяло, което е енергийният, силовият носител на физическо-материалните части. Но така или иначе, Мистерията на Голгота е един окултен факт. И за ясновидеца, този окултен факт се представя така, сякаш онази духовна яйцеклетка, т.е. тялото, което победи смъртта, тялото на Христос Исус, възкръсва от гроба и се предава на всеки, който в хода на времето съумява да изгради правилното отношение към Христос. Естествено, за този, който по начало отхвърля свръхсетивните процеси, тези неща звучат абсурдно. Обаче този, който поне допуска наличието на свръхсетивни процеси, трябва да си ги представи приблизително така, сякаш това, което възкръсва от гроба, се предава на всички онези човешки същества, които вече са в състояние да го приемат в своите души. " От Исус към Христос,Р.Щайнер Светлина и Хармония и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Сигурен ли си в подчертаното от мен, че го твърдиш така категорично? Ами ако не е подробност? Можел ли е Исус да изпълни мисията си, ако не умре на кръста? И въобще не съм сигурна, че хората могат да унищожат планетата, ако пожелаят. Макар че не подценявам свободната им воля. Дори и съвкупната човешка воля на много хора е незначителна, спрямо Божията воля. А в случая ти съизмерваш волята на един единствен човек Юда, та дори и да е ученик, посветен, с Божията воля За да се отговори на въпроса „Можел ли е Исус да изпълни мисията си, ако не умре на кръста?“ първо трябва да си отговорим на въпроса „В какво точно се е състояла мисията на Христос?“. И може би християнството щеше да е много по-истинско и духовно, ако почиташе живия вместо разпънатия Христос, но това е дълга и отделна тема. Не съизмервам волята на Юда с Божията воля. Даже въобще не съм я споменал. Юда предава Христос, но хората Го осъждат и разпъват на кръста. Е, сега си противоречиш - нали според теб работата тръгва от Юда, ако Юда не беше проявил свободната си воля да предаде Исус, то и хората нямаше да имат възможност да го осъдят и разпънат. Но това са подробности. Както и това, че Исус не се е криел, много хора са го познавали, включително и властите, които са го арестували и просто е твърде театрално и безсмислено това с предателството. Важният въпрос наистина е "В какво точно се е състояла мисията на Исус?" (Исус не е Христос, после става Христос). Нали и аз точно за това настоявах малко по-рано днес - да се замислите над въпросите: "Как, по какъв начин Исус спасява човечеството?" Или направо - "Можел ли е Исус да стане наш спасител, връзка между нас и Отца си, ако не стане Христос?" П.П. Да, Мария-София, добре е да отворим нова тема - Мистерията на Голгота. Тази и без друго, както казва и Донка: Всъщност за мен темата е формулирана малко по-различно - Юда се появява тогава, когато е време да се появи Живата Истина - да възкръсне старата форма, за да запази Духа. Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 ... Е, сега си противоречиш - нали според теб работата тръгва от Юда, ако Юда не беше проявил свободната си воля да предаде Исус, то и хората нямаше да имат възможност да го осъдят и разпънат. ??? Откъде накъде, нямаше да имат такава възможност? Колкото до разликата между Исус и Христос, аз доколкото си спомням в темата никъде не съм споменавал Исус. Освен това не мисля, че някой тук във форума (и аз вкл.) нито Щайнер разбира достатъчно добре тази разлика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 (edited) След като ти не я разбираш,как можеш да оцениш кой колко я разбира? Редактирано Април 16, 2011 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Може да не разбирам всичко, но малкото, което разбирам мога да преценя дали е вярно или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 25, 2012 Доклад Share Добавено Май 25, 2012 Даа, Юда работи за Божията воля. Ако той не беше предал Исус, нямаше да се стигне до Възкресение. Т.е. Христос продължава да работи и върши своите знамения, кано вече контактува с душите, с духовете. Продължава да освобождава... И плаче за мъчителите си, защото знае, на какво са се обрекли с действията си. "Прости им Господи, защото те не знаят, какво правят!" -Още са слепи за реалността, още са далече от Любовта и Истината. И днес, всяка трудност, която ни се дава е, за да укрепва в нас Любовта, да няма съдене... Да простим на враговете си... И тогава отгоре да видим Истината. Учителя за Христос и Христовото учение Щом Юда е работил за Божията воля, може ли да каже същото и за Пилат Понтийски, и за войниците които са мъчили/разпънали Христос, за агресивно настроената към него тълпа ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 25, 2012 Доклад Share Добавено Май 25, 2012 То по тази логика, има ли някой, който да не работи за Божията воля?! Ами тогава какво се притесняваме дали изпълняваме Божията воля или не? Каквото и да правим, излиза, че все изпълняваме Божията воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 25, 2012 Доклад Share Добавено Май 25, 2012 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.