Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина

[Aliya]

Ако смяташ така, то защо губиш своето и нашето време да обсъждаме тази тема?

Никой не е в състояние да губи времето на друг, Диан! Този друг винаги сам решава какво да прави с времето си. Твоето време си е твое време и ако ти четеш този разговор, значи това е твоят избор, ти си заинтересуван от темата.

Остави на Божествената Любов да се изяви по начина който явно е извън мислите и чувствата на хората и вътре в съществото ни.

А нима Бог не се изявява постоянно, нима си мислиш, че Той чака твоето позволение, за да го направи!?

С дискусии ли ще пробудим или изявим тази любов? Ако дискусиите вършеха някаква работа, България отдавна щеше да е райска градина, положението обаче е тъкмо обратното.

Когато дискусиите са споделяния на искрени и автентични човешки същества, те са магични. А може би, според теб, и Христос, и Учителят е трябвало да мълчат?!

Всъщност ти ако искаш, можеш и да мълчиш, изборът е само твой.

Ако природата е една и единна, Нисшето е Висше и Висшето е Нисше и всичко е от Бога, то как може Христос да бъде предаден и защо въобще обсъждаме такава теза? Излиза че Бога (Юда) предал себе (Христос) не е дотам божествен, в състояние на амнезия, илюзия и т.н. и го предал на Бога (първосвещениците), който хептен не бил божествен. Ала-бала-портокала.

Предателството е излизане от естеството на природата изобщо, то не е в категориите на природата, то е Предаване на Битието чрез Небитие, т.е. предаване на Любовта и от там автоматично навлизане в света на Нелюбов, на Небитие /за това говори и Учителят/.

Редактирано Декември 17, 2010 от Aliya

[Станимир]

...

Искаше ми се да напиша и нещо за Сатана. В едно от евангелията се казва, че Сатана влезе в Юда и тогава той отиде да предаде Христос. На друго място се казва, че Сатана иска от Бог разрешение да изкушава Йов и едва след Божието позволение това се допуска. Сатана има дадена власт, Сатана има предназначение, Сатана също служи. Казват, че Сатана е дух на злото, лъжата и смъртта. Чрез греха на Адам човечеството само е избрало да живее в дуалния свят на доброто и злото. Ей така, от любопитство, от желание да играе с играчките, с които си играят Боговете. Не, това последното е елементарно казано.

...

Всъщност Сатана не иска разрешение от Бог да изкушава Йов. Между Сатана и Бог възниква нещо като спор (това трябва да се разбира символично). В никакъв случай не може да се каже, че Бог позволява на Сатана да изкуши Йов. Още по-малко пък може да се твърди, че Сатана изкушавайки Йов преследва някакви божествени цели, а не своите. Досега в темата се опитвам да прокарам една идея, но явно не успявам: това, че едно действие може да бъде използвано от светлите сили в благотворна посока не означава, че това действие е правилно, т.е. че е добро. Ако от действията на Сатана в притчата за Йов или от действията на Юда резултатът се е оказал положителен причината не е в Юда или в Сатана и е неправилно да се говори за някакво сътрудничество с Христос или с Бог. Та по този начин ние можем да оправдаем абсолютно всяко престъпление и начина на разсъждение на религиозните фанатици взривявайки се в тълпата или на инквизиторите изгарящи хора на кладата има много общо с подобно убеждение, само че доведено до един краен вариант и в резултат на силната религиозна отдаденост някои прегради в човешката психика са свалени. ... Да погледнем играта на шах. Всеки играч се стреми към победата, но това не пречи ходовете на единия играч да бъдат използвани от другия, не защото между двамата играчи има някаква уговорка, а защото играта е динамична.

[Слънчева]

Куки

Богът в мен, поздравява Богът в теб-Намасте!

Бог е всеприемащ и всеобхващащ, Абсолют... И от това следва, че колкото повече приеме и обикне нашето съзнание чрез нашето сърце и душа, толкова по-близо до Първоизточника сме

[Станимир]

... В образа на тази емоционален дразнител, повечето четящи, пишещи и тълкуващи, виждат повода за собствената си неосъщественост, Юда се явява събирателен образ на всичко онова в живота, което ни е попречило, предало, не в онзи буквален смисъл на думата, а по-скоро, не е оправдало очакванията ни. Така погледнат Юда, поема в себе си, тежестта на един свят, който не се е развил по наше желание и план. Но от тук плашещото едва започва. Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

Юда, разглеждан чисто символично, е наистина това, което ни пречи в живота да реализираме Христос в себе си. Но ако позволим Христос да изгуби битката с Юда, то причината не е в Юда, а в нас самите. Всъщност Юда и Сатаната в един момент се оказват тъждествени. И ако смесим символиката с действителността ще трябва да споменем, че първото предателство за което можем да говорим е именно на Сатана и в сравнение с него последствията от действията на Юда са нищожни. Ако отнесем проблема в плоскостта на отделния човек, то той наистина може да се окаже както Юда, така и Христос, предавайки или устремявайки се към божествената си същност.

Редактирано Декември 17, 2010 от Станимир

[Мария-София]

Сега за изяснение на Божествения Промисъл, Който е необходим за вас, ще приведа един разказ, който можете да вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са алегорични. Някои отнасят този разказ към времето на Соломон, но според мене тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога съществувал един учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: той ги събирал всяка година на събор, където ги учил, наставлявал и в края на краищата започвал своята реч с думите: „Никой не може да развали онова, което Господ е направил“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“. Един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, което Господ е направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“, и разпуснал събора. В същата година дъщерята на друг цар се омъжила пак за царски син. Когато се връщали от храма венчани, радвайки се един на друг, един от орлите се спуснал към тях, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я поставил в гнездото си на едно голямо дърво. Останал сам без другарка, младоженецът се отчаял и тръгнал да пътува. Той се качил на един кораб. След неколкомесечно пътуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Той започнал да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че загубих невестата си, ами трябваше да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула да плаче човек; тя слязла и като видяла, че е нейният възлюбен, скрила го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дошли двата орела, вдигнали гнездото с невестата и го занесли на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Никой не може да развали онова, което Бог е направил“. Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи това“, рекъл царят. Орелът разправил историята за сватбата. Царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Какво било учудването на орела, когато с нея заедно излязъл и младоженецът.

Божественият Промисъл,НБ

[Латина]

Право в десятката!

[Латина]

Йов 1:

6. Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник

А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

8. После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

9. А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?

10. Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.

12. Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

20. Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.

21. И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.

22. Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Йов 2:

3. После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4. А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

5. Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

6. Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

9. Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10. А той й отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

Йов 42:

1. Йов се смирява пред Бога

Тогава Йов отговори на Господа:

2. Зная, че всичко можеш

и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.

5. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,

но сега окото ми Те вижда;

6. затова се отричам от думите си

и се кая в пръст и пепел.

8. Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.

10. Господ отново дарява на Йов благополучие

И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Йов двойно повече, отколкото имаше преди.

11. Тогава при него дойдоха всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали отпреди, и ядоха хляб с него в къщата му; и като плакаха за него, го утешиха за цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки даде по един сребърник и всеки - по една златна обица.

12. Така Господ благослови последните дни на Йов повече от първите му; така че той придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

16. След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

17. И така, Йов умря стар и сит на дни.

Да се върна на темата - правени са аналогии между случилото се с Йов и Сатана спрямо случилото се с Исус Христос и Юда. И в двата случая праведният е предаден в ръцете на Сатана, който действа чрез различни хора и природни бедствия да пострада незаслужено невинният и да се постави на изпитание любовта му към Бог. И двата изпита са издържани. След разрушаване на стария живот идва новият, несравнимо по-добър.

Редактирано Декември 17, 2010 от kuki

[Мария-София]

Куки,Историята на Йов ми е днешния подарък... :wub:

При сегашните условия на живота, колкото да се мъчи човек да избегне неправилностите и изопачените работи,

той все ще се натъква на тях. Даже и в християнството, толкова велико учение, са внесени известни изопачавания. Когато започне съзнателна работа върху себе си, да се самовъзпитава, тогава само човек се натъква на свои

слабости и недостатъци. Тогава само той вижда, че пред него стои огромна работа, която трябва да свърши

На всеки човек, на всяко живо същество е дадена толкова работа, колкото може да свърши. На всеки е дадено

според силите – нито повече, нито по-малко

Когато някой човек страда, хората говорят за страданията му. Така се е говорило едно време за страданията на Йов.

И днес още говорят за страданията на Йов. Като чета живота на Йов, аз не се спирам върху неговите страдания, но разглеждам разумните линии, които се чертаят на лицето му от големите страдания и изпитания. На времето Йов

минавал за един от умните и добри хора. В един от съветите на боговете Господ запитал присъстващите:

„Видели ли сте моя верен и добър раб Йов?“ Бог зададе този въпрос на боговете, защото сам Йов имаше такова

мнение за себе си. Йов мислеше, че като него добър и умен човек на земята няма. Тогава сатаната се обърна

към Бога с думите: „Добър и умен е Йов, защото е богат и щастлив, има всичко на разположение. Опитайте се да отнемете богатството, синовете и дъщерите му, да видите какво всъщност представлява той“. Наистина, след като мина през големи страдания и изпитания, Йов научи много нови неща. Съзнанието му се пречисти, мина през огън. Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. Приятелите му идваха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но в края на краищата той издържа. Най-после дойде и последният му приятел,

най-младият от всички, който му говореше, че трябва да издържа, да понася страданията разумно, за да придобие

нещо ново в своите възгледи и убеждения.Много от съвременните хора, преди да са стигали до страданията, казват като Иов, че трябва да бъдат добри, да се обичат,

да бъдат проводници на Божията Любов. Добро е всичко това, но има някои условия, от които човек зависи. За пример,

ако си стъкло, ще зависиш от онзи, който е направил стъклото; ако си инструмент, ще зависиш от онзи, който е направил инструмента, и от онзи, който свири на него. За да бъдеш разумен, това зависи от твоята права мисъл. В какво се състои правата мисъл? Права мисъл е онази, с помощта на която човек може да разрешава мъчнотиите на своя живот.

В църквата на едно малко, забутано селце, попаднал като свещеник един стар човек, без никакво образование и подготовка за свещенослужител. Той служил по своему, без никакъв ред, а обредите извършвал съвсем своеобразно. В дни, когато трябвало да се извършват тържествени служби, той ходил из църквата с кадилница и мърморел нещо. Един ден, в навечерието на Възкресение Христово, той сложил кадилницата на земята и се готвел да я прескочи, както правел това обикновено, и да каже „Христос възкресе“, но в този момент един образован и интелигентен гражданин влязъл в църквата и се спрял близо до свещеника с очакване да чуе думите „Христос възкресе!“ Като го видял, свещеникът вдигнал кадилницата от земята и започнал да се движи с нея из църквата. Един от селяните пошепнал на свещеника: „Дядо попе, Христос възкръсна вече. Ти кога ще кажеш „Христос възкресе“?“ – Остави се, докато този дявол е тук, Христос няма да възкръсне.

Лесно е да сложите кадилницата на земята, да я прескочите три пъти и да кажете „Христос възкресе“, но като влезе някой образован гражданин в църквата, не смеете да прескочите кадилницата и да кажете, че Христос е възкръснал. Казвате: „Докато дяволът е тук, нищо не предприемам“. Какво представлява дяволът в човешкия живот? Дяволът не е нищо друго, освен голямата мъчнотия в живота на човека. Значи докато мъчнотията сее на пътя ви, нищо не можете да направите.

Правият път,УБ

И тъй, вие живеете в относителен свят, който трябва да изучавате. Всички неща, с които си служите на земята, ви са дадени като временни пособия.

Изпитанията не са реални неща, но са необходими. Като те изпитват, ти страдаш, но в тебе страда онова, което може да се пожертва. Чрез страданията човек сам се опитва, но и други го опитват. Йов мина през големи страдания, но и те не бяха реални. Въпреки това той се огъваше, страдаше, мъчеше се. Той изгуби богатството си, нивите, лозята, говедата, овцете, камилите си и всичко това му се върна. Той изгуби синовете и дъщерите си, но му се родиха други, по-добри и по-хубави от първите. Той се разболя, тялото му се покри със струпеи, но не умря. И Христос мина през тежки страдания. И той изгуби всичко. Върнаха ли се овцете му? – Върнаха се. Днес Христос има повече от 500 милиона последователи. Това са Неговите овце, за които Той се пожертва. Дъщерите Му още не са се върнали, не са оформени. Те са седем на брой – число на съвършенство. Страданията на Христа бяха несравнено по-тежки от тия на Йов. Последният имаше приятели, с които се разговаряше. Христос остана сам на кръста. Подиграваха Го, ругаеха Го и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!“ Христос се молеше на Бога, но молитвата Му беше глас в пустиня. Бог проговори на Йов, а Христос не чу никакъв глас. Той се молеше и казваше: „Господи, не разбирам тая работа. В Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля!“ След възкресението Христос разбра каква е била Божията воля. Сега казвам и на вас: И вие ще минете през страданията на Йов, през посвещение. След това ще минете и през страданията на Христа, през великото посвещение на живота.Сега аз говоря на ония от вас, които изучават пътя на ученика. И в останалите работи има неща за изучаване, но те бледнеят пред пътя на ученика. В пътя на ученичеството предстоят сериозни задачи. Сега вие мислите как по-добре да наредите работите си. Не само че няма да ги наредите, но още повече ще ги объркате. Като ученици, ще се държите за Бога и ще благодарите за всичко, което ви се дава. Сега са времена на изпитания. Няма отлагане!

Реалността в живота,УБ

Редактирано Декември 17, 2010 от Мария-София

[Aliya]

Колко от нас имат постоянен достъп до вътрешното съвършено знание и нормално ли е да се очаква при това да се откажем от ума и чувствата си?

А защо трябва да се отказваш от ума и чувствата си, Куки? Дори и да искаш, никога не би могъл /а/! Работата е там, че ти не контролираш чувствата си, нито ума си, а те контролират теб! Затова ти е необходимо вътрешното знание и то се нарича осъзнаване. Само чез осъзнаване човек се свързва с вътрешния си център на вечна мъдрост и истина, и само тогава човек е здраво стъпил на краката си, центриран в себе си. Осъзнатият човек е господар на мислите и чувствата си и на цялата информация, която идва отвън. Каквото и да му поднесе външния свят, такъв интегриран и цялостен, осъзнатият човек не може да бъде разклатен, съборен, отнесен като сухо листо от бурите на живота. За такъв човек се казва, че той е от света, но светът не е в него. За осъзнатия човек другите не са опорна точка, /защото какъв е смисъла слепци да водят слепци/, а самият Бог вътре в съществото му е опорна точка. Нима Бог може да бъде "ужасна грешка" и има ли по-голяма опора от Него, Всемогъщия. Само човек, който е осъзнал истинската си същност е човек с опора в Бога.

Богът не живее само вътре в нас, Той е и всичко, което определяме извън нас.

Точно така, Куки, Бог е и вътре, Бог е и вън, но за да го видиш навън, първо трябва да го откриеш в себе си, в храма на душата си. В противен случай навън ще видиш само собствените си умствени проекции и тези проекции ще ти пречат истински да се свържеш с хората.

Юда не е направил нищо, което не е било предначертано и допуснато.

Да, Юда сам е предначертал и допуснал своя акт на предателство, защото се е отделил от Любовта на Бога, отказал се е от Божията светлина и е попаднал в мрака на греха.

[braman]

" Като чета живота на Йов, аз не се спирам върху неговите страдания, но разглеждам разумните линии, които се чертаят на лицето му от големите страдания и изпитания."

Благодаря и на Куки за великолепните постове!

[Латина]

Осъзнатият човек е господар на мислите и чувствата си и на цялата информация, която идва отвън. Каквото и да му поднесе външния свят, такъв интегриран и цялостен, осъзнатият човек не може да бъде разклатен, съборен, отнесен като сухо листо от бурите на живота. За такъв човек се казва, че той е от света, но светът не е в него.

Бог е и вътре, Бог е и вън, но за да го видиш навън, първо трябва да го откриеш в себе си, в храма на душата си. В противен случай навън ще видиш само собствените си умствени проекции и тези проекции ще ти пречат истински да се свържеш с хората.

Напълно съм съгласна с казаното от тебе и разбирам какво имаш предвид, но аз говоря за времето преди осъзнаването, както го наричаш ти, преди свързването с вътрешния център. Ужасни могат да бъдат последиците, ако човек се самозаблуди и се помисли едва ли не за Господ, ако се възгордее. То е да сложиш центъра вътре в себе си по неправилния начин и много хора са сгрешили в това, дори в името на господ. Колко е трудно да бъдеш смирен, когато по пътя получаваш скъпоценности, когато придобиваш различни дарби. Колко е трудно понякога да не се възгордееш и да не считаш себе си за специален, за нещо повече от някои други хора.

Докато търсим себе си, отвън непрекъснато идва информация, част от която ни помага именно за намерим себе си, божественото в нас, да се осъзнаем, да бъдем просветлени. Такава информация резонира с нещо, което е вписано дълбоко в нас преди време и ни помага то да запее с прекрасен глас и да ни се разкрие, да ни направи радостни и щастливи въпреки всичко, което ни се случва на външен план.

Аз благодаря от сърце и за допълнената аналогия за страданията на Йов и Христос. Имаше моменти, когато и приятелите ми ми бяха обърнали гръб и разбирам, че това е било за добро. Обичам ги от сърце!

Изключително ценя форума тук, защото е източник именно на такава информация за мене, която ми помага да се развивам и да вървя напред, да откривам дълбоката си същност, да се чувствам свързана с всичко и всички.

[Диан Георгиев]

Когато дискусиите са споделяния на искрени и автентични човешки същества, те са магични. А може би, според теб, и Христос, и Учителят е трябвало да мълчат?!

Всъщност ти ако искаш, можеш и да мълчиш, изборът е само твой.

Магията на дискусиите може да се изрази в доста различни направления от положителното, зависи как се водят, това са показали софистите още в древността, а има и множество по-нови примери. Доколкото знам Учителят рядко е избирал дискусиите както средство за предаване на вижданията си, но определено не е мълчал.

Най-важно за съществата е да търсят истината която има отношение към обсъждания въпрос и в това търсене да не избират само доводите на другите които се вписват във вече формираните им собствени разбирания по въпроса, защото "да учиш означава да се променяш" (Буда). А духовните дускусии най-лесно се въвлича "deus ex machina" при нужда, по тази причина в науката от столетия подобно знание не се приема за положително, затова и станаха възможни компютрите на които си пишем сега между многого други неща. А причината за дискусиите е желанието за произнасяне на мислите в главите и чувствата в сърцата, дали те ще го доведат до ново знание или просто до нови думи за обозначаване на това което чувстваме и това което не разбираме, но "наши си" думи с големи букви, които ни звучат проповдигнато, това е въпрос на личностно познание в крайна сметка и всеки избира дали да върви по този път. На мен той не ми е интересен и предпочитам да не участвам щом дискусията тръгне по него.

[Aliya]

... но аз говоря за времето преди осъзнаването, както го наричаш ти, преди свързването с вътрешния център. Ужасни могат да бъдат последиците, ако човек се самозаблуди и се помисли едва ли не за Господ, ако се възгордее. То е да сложиш центъра вътре в себе си по неправилния начин и много хора са сгрешили в това, дори в името на господ. Колко е трудно да бъдеш смирен, когато по пътя получаваш скъпоценности, когато придобиваш различни дарби. Колко е трудно понякога да не се възгордееш и да не считаш себе си за специален, за нещо повече от някои други хора.

Куки,

Много добре трябва да разбереш какво значи осъзнаването, в такъв случай, тъй като ти имаш неправилна представа за това. Осъзнаването не е нещо, при което си поставяш някакъв вътрешен център, на правилното или неправилното място /и от къде ще вземеш, за да го поставиш, твоя собствен център, пак ли отвън, от другите?!:thumb down:/. Твоето неразбиране на осъзнаването е нещо, което е характерно за повечето хора, които са свикнали да живеят единствено с външния свят, т.е. с другите и се страхуват да погледнат в себе си, в душата си. Твоят център на съществото ти е твоята същност, твоята истинска реалност и тя е винаги с теб, просто ти непрекъснато я забравяш, увлечен от проекциите на ума, от пъстротата на външния свят. Всъщност няма нужда "да търсиш себе си", както ти интерпретираш погрешно осъзнаването - трябва просто да спреш да бягаш от себе си, да престанеш да се проектираш навън в мислите и илюзиите, идеите и егото на ума. В момента , в който разбереш, че илюзиите и илюзорното ти его са просто един сън, изфабрикуван от ума ти, със самото разбиране ти ще си вече вън от егото и заблужденията. Всъщност човек, който се е осъзнал, е човек, който е себе си, а не някаква заблуда за себе си. А какво греховно може да има в това да бъдеш себе си, такъв, какъвто Бог те е създал?

Докато търсим себе си, отвън непрекъснато идва информация, част от която ни помага именно за намерим себе си, божественото в нас, да се осъзнаем, да бъдем просветлени.

Единствената "информация", която може да ти помогне по пътя ти към осъзнаването, просветлението, е живата истина - т.е. просветлено човешко същество, което не ще ти даде просто информация, а ще сподели себе си с теб. Само с такова споделяне от сърце на сърце може светлината на запаленото човешко сърце да запали и твоята свещ!

Редактирано Декември 18, 2010 от Aliya

[Латина]

Не се чувствам правилно разбрана, нито съм съгласна с казаното, но и не ми се спори - излишно е.

Просветленият човек не е агресивен.

Не можеш да запалиш камък, всеки с времето си.

Повечето се мислим за мъдри и едва ли не за светци, но кой от нас не е бил Юда за някого в някакъв момент?

Живата Истина не е нито моята истина, нито нечия друга истина. Живата Истина не се нуждае от доказване, Тя си съществува. Нея никой не може да я предаде.

Редактирано Декември 18, 2010 от kuki

[Aliya]

Просветленият човек не е агресивен.

Не, просветленият човек не е агресивен. Когато той започне да говори, всъщност той вече не е, той е човек без его, празен съд, през който истината се излива и говори. И въпреки всичко, мнозина се чувстват заплашени от просветленото човешко същество. Човешкото его винаги се чувства в опасност, агресирано, когато живата истина започне да говори. Ако не беше така, то Христос не би бил предаден и разпнат, нито Сократ отровен....

[braman]

Спомняте ли си във филма Матрицата, Смит колко лесто влизаше в обикновените хора, как веднага ги преобразяваше за собствената си цел - въплътяваше се в тях, имаше контрол до такава степен, че те ставаха самия него. Направете паралела. Казва се: И Сатана влезе в Юда. Срещу черно същество от висша йерархия почти е невъзможно да се противодейства, освен ако за теб не се застъпи Йерархията на светлината. Затова посветените не прекаляват с упреците към сгрешилите, но казват: "И Аз не те осъждам, но повече не греши." Дори една учителка в началното училище е търпелива и избягва осъждането - и щеше да е пълна идиотия, ако беше нещо друго. Колко дълго време детето ще пише ченгелчета, после ще срича, понякога няма да внимава, някои ще се плезят зад гърба на преподавателя. И мили съфоромци, трябва ли за едно плезене или бягане от час, да обвиним едно дете за предател или за враг? А преподавателят с какво може да бъде предаден? Дал е задача на някой за другия път да се подготви и да изнесе урока. Обаче детето нищо не е направило - става и само мълчи. Учителят предаден ли е? Щеше да бъде, ако и той не знае за какво дрябва да се говори, започва да сипе обвинения по адрес на лошия ученик, нарича го какво ли не и т.н. Слава Богу Христос не е такъв, а не са такива и повечето учители в родното ни школо.

А относно прошката, ако не беше толкова важна, в Евангелието нямаше да се говори толкова за нея и Христос на кръста, щеше да каже нещо от рода на: "Копелета мръсни, като сляза, ще ви размажа", а не ...... (няма да цитирам какво каза, нека някои да си го прочетат - явно имат нужда да обърнат повече внимание на тази книга).

Редактирано Декември 19, 2010 от braman

[Guest Мона]

Така поставен този въпрос, може ли Юда да се появи без своята жива истина.

Кой е Юда и коя е живата истина: тази от крясъците, че е ли е или онази безименната и безмълвната.

Онази на жертвата или онази на показните рани и чувството на вина?

Коя е?

Дотук кой е адвокат на Иисус, кой на другото, кой на себе си и на безумията си да бъде различен (ала не съвсем) и скaзването, че има една една уникална истина, а такава няма :

На угнетените от собственото си битие няма начин да противостоиш - самият живот ще окаже съпротива, затова - напразни усилия на мисълта - няма божия мисъл или промисъл без човека, няма път без човешка врата, няма мечта, без усилие ...

Притежаваме само онова, което сме забравили ... И както не можеш да купиш вятъра, така и душата не е разменна монета.

По този начин и словото е обменно спрямо разсъдъка ...

А Юда ще се появява винаги, когато нашите устои в правилността са застрашени - нашите пътища към себе си.

Редактирано Декември 19, 2010 от Мона

[Aliya]

и скaзването, че има една една уникална истина, а такава няма :

Да отричаш истината, Мона, е като да отричаш себе си. Щом "Истината я няма", ти рожба на Лъжата ли си?

[Станимир]

Спомняте ли си във филма Матрицата, Смит колко лесто влизаше в обикновените хора, как веднага ги преобразяваше за собствената си цел - въплътяваше се в тях, имаше контрол до такава степен, че те ставаха самия него. Направете паралела. Казва се: И Сатана влезе в Юда. Срещу черно същество от висша йерархия почти е невъзможно да се противодейства, освен ако за теб не се застъпи Йерархията на светлината.

...

Тука според мен нещата са по-скоро алегорични. Става въпрос за влияние, а не за обсебване. Сатана също може да се разбира алегорично като силите възпрепятстващи новото, което Христос утвърждава, а не да се предполага някакво пряко негово (на сатаната) действие.

Значи Юда и Христос могат да се разглеждат на множество нива. Те могат да се разглеждат като сили в индивидуалното човешко съзнание. Зависимости, материални желания, автоматизъм в мисленето, навици, предразсъдъци от една страна и разумната, свободна мисъл – от друга. Това са Юда и Христос в човека. Юда и Христос могат да се разглеждат и в общопланетарен мащаб. Юда и Христос могат да се разглеждат във връзка с утвърждаването на Учението на Христос. Юда и Христос могат да се разглеждат като космични сили, далеч надхвърлящи ставащото на нашата планета. Тук законът за съответствието действа в пълна сила. Дали Юда действително е предал Христос няма никакво значение. Това, което е представено в Библията е един универсален закон. Там е показана борбата на светлината и тъмнината, без значение на какво ниво ще се прояви. И когато се казва, че Юда е предател, тук въобще не става въпрос за осъждане. Когато в човек има един отрицателен навик, който пречи на свободната проява на неговата духовност, на христовото съзнание в човека, то този навик трябва да се изкорени, а не да се съжалява и да се отделя подходящо място за него. Същото е и със силите работещи съзнателно срещу духа в глобален мащаб. Те нямат място в човешката еволюция. Някой ще каже: да, но светлите сили и от тях могат да извлекат полза. Да, и ще извлекат полза. Но ползата ще е единствено за светлите сили. В индивидуален план човек също израства, когато преодолее някоя своя слабост, някоя своя зависимост, но какво става със самата зависимост?

Въобще, когато говорим за предателството на Юда, ние не трябва да свързваме това с някакво негово действие. Предателството е преди всичко вътрешно. Юда предпочита материалното пред духовното – тук е предателството, а не в това, което Юда е направил. Няма никакво значение, дали Юда е посочил къде се намира Христос, кой е Христос и така нататък. Да, Петър също се отказва, но той не е предател. Това е така, може би защото той се отказва само на думи, но все пак вътрешно е продължавал да бъде с Христос. Петър също може да се разглежда като част от човешката психика. Той е чувството за страх. Петър иска да помогне на Христос, но се страхува, слаб е.

[Aliya]

Злото, Сатаната, няма своя собствена сила - затова е Небитие! Злото е липсата на Добро, Предателството е липсата на Любов, Егото е липсата на Осъзнаване.

[Мария-София]

Наистина, когато човек работи съзнателно върху себе си, най-после идва до организиране на своите сили, които се отправят към общия център, откъдето черпят нови сили. Когато даде предимство на Божественото Начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките на човека се ръководят от гласа на Божественото.

Когато се срещнат положителните сили на доброто и на злото, те се отблъскват взаимно, при което силите на доброто слизат отгоре–надолу и разрушават твърдата материя, в която действа злото.

Следователно, когато се натъкне на положителните сили в себе си, човек трябва да изучава отрицателните сили вън от себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното в себе си, той трябва да изучава положителните сили и тяхното действие.

Като изучавате силите в природата, ще видите, че съществува положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. От една страна положителното и отрицателното добро се привличат, а от друга – положителното добро и отрицателното зло също се привличат. Когато отрицателното добро и положителното зло се привличат, доброто печели. Когато положителното добро и отрицателното зло се привличат, злото печели. Това са закони, които човек изучава в живота си. Остане ли на теория да ги изучава, мъчно може да ги разбере. Отношенията между хората не са нищо друго, освен прилагане на тия закони

Когато говорим за силите на природата, ние имаме предвид разумната природа, която уравновесява действието на своите сили. Не ги ли уравновесява, те произвеждат нежелани резултати: експлозии, взривове, революции и т.н

Ето защо, пазете се от положителните сили, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните, които смразяват и свиват. За да не се пука, човек трябва да се разшири; за да не се смрази и смали, трябва да се издигне над обикновените условия на живота. Тази е причината, където на човека препоръчват разширяване и възвисяване.

Едно трябва да имате предвид: природата си служи еднакво и с добрите, и с лошите сили. Понякога тя впряга злото за извършване на някаква добра работа; понякога впряга доброто за извършване на нещо привидно лошо. Като изучавате своите състояния, своите радости и скърби, ще видите, че някои радости се превръщат в скърби, а някои страдания водят към радости.

Като изучавате силите на природата, виждате, че всички тела се намират под тяхното влияние. Слънцето, земята, както и останалите планети, се намират под действието на същите сили. Със своите мисли, чувства и постъпки, човек също така се намира под влиянието на тия сили. Ето защо, не е въпрос да избягвате влиянието на едните сили за сметка на другите, но трябва да ги уравновесявате. Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл. – Защо? – Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване, свиване, в което нещата се разпадат, гният и рушат. Невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябва взаимно да се уравновесяват.

Какво представляват доброто и злото? Те са резултат на сили, по-горни от тях, които работят зад тях. Ето защо, когато искате да изучавате доброто и злото, не се занимавайте с техните външни прояви, но спрете вниманието си върху силите, които се крият зад тях.

Сиромашията е отвън отрицателна, а отвътре – положителна; богатството е отвън положително, а отвътре – отрицателно.

Обаче както и да мисли човек за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, по начало е добър, богат, силен, разумен. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна. Тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в природата, се дължи културата и вечното развитие. На тия промени, именно, разчита и бъдещата култура и човечеството.

Действия на силите,МОК

http://triangle.bg/books/1931-02-06-06.1998/1931-03-20-06-05.html

Редактирано Декември 20, 2010 от Мария-София

[Aliya]

Наистина, когато човек работи съзнателно върху себе си, най-после идва до организиране на своите сили, които се отправят към общия център, откъдето черпят нови сили. Когато даде предимство на Божественото Начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките на човека се ръководят от гласа на Божественото.

Мария - София,

Хубаво е, че полагаш толкова много усилия да намираш цитати, но още по-хубаво би било, ако сама разбираш какво точно цитираш. Да цитираш Учителя без да си го разбрал, е абсолютно безполезно действие за теб.

Когато един Учител говори, той говори с езика на хората, които го слушат и спрямо тяхното ниво на разбиране. СпоредУчителя за хората, живеещи в неосъзнаване, доброто и злото са категории на ума, а не на Природата, на Съществуванието. Енергията, която прониква всичко, не е нито добра, нито зла. Нима можеш да кажеш за вулкана или земетресението, че са добри или лоши?! Да дели нещата на добро и лошо може само човешкият ум, който е дуалистичен по своята природа. Човешките категории за добро и лошо "са две страни на една и съща реалност". И тази реалност е Божествената, където всичко е Божие битие, т.е. всичко е добро. И когато човек живее спрямо доброто на Божествената реалност, на Царството Божие, или "причинния свят", всеки негов акт е добър и в хармония с Природата. Когато човек живее в неосъзнаване на Божествения свят, на Битието, то той се дръпва от Доброто и влиза в света на Небитието, на Мрака, на Заблудата, т.е. на Злото.

Учителят говори по същия начин и със същото разбиране, с което са и моите думи.

Но Мария - София на всяка цена търси "под вола теле" и се опитва да докаже противоречие между моите думи и думите на Учителя.

Мария - София, такова противоречие няма. Ако наистина противореча на някого, то е на твоето его, което отгоре на всичкото е и твърде страхливо и се крие зад думите на другите!!!

Администраторска бележка: Такъв стил на изказване и отношение към другите участници е в грубо противоречие с правилата за участие. Моля спазвайте дух на уважение и толерантност при участието си в този форум. Това важи за всички теми и мнения! Моля считайте това за официално предупреждение.

Редактирано Декември 20, 2010 от Иво

[Латина]

На път сме толкова да се отклоним от темата, че да влезем в друга тема.

Има нива на разбиране на битието, има "работни" представи, които ни помагат да живеем според определения етап на развитие, на който сме. Нещата обаче са много по-сложни и в цитирания от Мария-София материал това е видно. Признавам, че аз не го разбирам докрай. На ниво съм горе-долу написаното от Aliya, но това е храна за кърмачета - за хора, които тепърва се учат да разбират другите и да прощават. Наистина тези възгледи са ефективни и действат. Когато пораснем обаче, ще трябва да привикнем към по-твърда храна и от началното училище да влезем в средното, а после - във висшето. Бих направила сравнение между алгебрата и висшата математика.

Aliya, интересно ми е, как би изтълкувала смисъла на библейската история за дървото за познаване на добро и зло.

Иска ми се също да допълня, че тъмнината не винаги е липса на светлина, може просто ние да не виждаме тази светлина. Освен това, много бих искала да ми се дава толкова светлина, колкото мога да понеса и да приема - всяко нещо с времето си.

Редактирано Декември 20, 2010 от kuki

[Диана Илиева]

Злото, Сатаната, няма своя собствена сила - затова е Небитие! Злото е липсата на Добро, Предателството е липсата на Любов, Егото е липсата на Осъзнаване.

Учителят друго говори. Освен цитираната беседа от Мария-София, може да се погледнат още "Положителното и отрицателното", "Езикът на природата" и още мн. други; тук или в Триъгълника.

От цитираната вече беседа, за мен много важно е това:

Като изучавате силите в природата, ще видите, че съществува положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. От една страна положителното и отрицателното добро се привличат, а от друга – положителното добро и отрицателното зло също се привличат. Когато отрицателното добро и положителното зло се привличат, доброто печели. Когато положителното добро и отрицателното зло се привличат, злото печели. Това са закони, които човек изучава в живота си. Остане ли на теория да ги изучава, мъчно може да ги разбере. Отношенията между хората не са нищо друго, освен прилагане на тия закони

Когато говорим за силите на природата, ние имаме предвид разумната природа, която уравновесява действието на своите сили. Не ги ли уравновесява, те произвеждат нежелани резултати: експлозии, взривове, революции и т.н

Ето защо, пазете се от положителните сили, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните, които смразяват и свиват.

Този откъс, Aliya, e и една контратеза не само на това, което пишеш в тази тема, но и на другата ти тема - Проблемът за злото.

[Мария-София]

Мария - София,

Хубаво е, че полагаш толкова много усилия да намираш цитати, но още по-хубаво би било, ако сама разбираш какво точно цитираш. Да цитираш Учителя без да си го разбрал, е абсолютно безполезно действие за теб.

Когато един Учител говори, той говори с езика на хората, които го слушат и спрямо тяхното ниво на разбиране. СпоредУчителя за хората, живеещи в неосъзнаване, доброто и злото са категории на ума, а не на Природата, на Съществуванието. Енергията, която прониква всичко, не е нито добра, нито зла. Нима можеш да кажеш за вулкана или земетресението, че са добри или лоши?! Да дели нещата на добро и лошо може само човешкият ум, който е дуалистичен по своята природа. Човешките категории за добро и лошо "са две страни на една и съща реалност". И тази реалност е Божествената, където всичко е Божие битие, т.е. всичко е добро. И когато човек живее спрямо доброто на Божествената реалност, на Царството Божие, или "причинния свят", всеки негов акт е добър и в хармония с Природата. Когато човек живее в неосъзнаване на Божествения свят, на Битието, то той се дръпва от Доброто и влиза в света на Небитието, на Мрака, на Заблудата, т.е. на Злото.

Учителят говори по същия начин и със същото разбиране, с което са и моите думи.

Но Мария - София на всяка цена търси "под вола теле" и се опитва да докаже противоречие между моите думи и думите на Учителя.

Мария - София, такова противоречие няма. Ако наистина противореча на някого, то е на твоето его, което отгоре на всичкото е и твърде страхливо и се крие зад думите на другите!!!

Усилия не полагам,

На такъв етап от Духовния път съм,че нещата ми се дават, щом ги потърся

Винаги правя справки какво е казал Учителя по дадена тема ,защото за мен като ученичка в Школата на Учителя,Той е Авторитет и Учител.

Доколко разбирам думите на Учителя,се вижда от точните цитати и точните места,където ги поставям което, както е видно за всички,много те раздразва.....

Благодаря за темите,отработих за себе си въпросите за Юда,Йов,Доброто и Злото и си взех поуки от Учителя.Нещата се случиха в точния момент,както винаги.