Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина


Aliya

Recommended Posts

Благодаря, Лъчезарна, за хубавия подбор от цитати на Учителя.

Учителят много ясно ни оставя своето послание - "Не осъждам никого".

Защото когато осъждаш, ти го правиш чрез повърхностния си ум, който е дуалистичен при това и дели хората и нещата според своите категории и оценки. Така, както не осъждаш, така също и не възхваляваш, не поставяш никакви оценки, а виждаш и приемаш нещата такива, каквито са - това е посланието на Учителя. Нито осъждаш, нито възхваляваш, не интерпретираш Истината на Бог със своето ограничено мислене /със специално подбрани и за целта на твоята кауза части от цитати/, а осъзнаваш и разбираш Истината директно, отразяваш я с Вътрешното си същество, с душата си.

Защото тогава, когато отразяваш Истината със съзнанието си, а не с ума си, ти си като чисто огледало, което отразява правилно, това, което е пред него. Не можеш да виниш огледалото, че образът пред него е на Предател и Убиец на Любовта, или че образът пред него е на Месията на Любовта. Огледалото, Твоето съзнание, отразява това, което Е.

От друга страна, ако замъглиш огледалото си с нечисти мисли, желания, амбиции и проекциите на нараненото ти его, то ти изкривяваш огледалото на вътрешния си взор и това огледало може да отрази дори Предателят като Месия на Нещо си.

Ето защо Учителят настоява за "право мислене", за чисто осъзнато мислене, където нещата и хората се отразяват, такива, каквито са, а не се интерпретират с идеи. Истината е една и няма нужда от интерпретиране, а от чисти очи! Истината Е!!!

Редактирано от Aliya
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 237
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

"Ти пишеш срещу мисълта, отново използвайки мисълта си. "

- Не, не пиша срещу мисълта, а срещу твоето идентифициране с нея!!! Срещу твоята невъзможност да се отдръпнеш от мисленето и да го наблюдаваш, за да можеш да го контролираш и използваш правилно. Светът е пълен с историите на хора, не успели да сложат юзди на ума си и завършили в лудницата!

"Аз от своя страна обаче изказвам нещата така, както ги разбирам." -

Работата е там, че не ги разбираш. За да разбереш едно нещо правилно, не е достатъчно да го предъвкваш в мислите си, а трябва да го изживееш, да стане част от твоята опитност. Ето защо за духовното разбиране умът е твърде ограничен; за духовното разбиране дълбочината на твоето същество е необходима, сърцето и душата ти.

Темата, поне според подзаглавието, което си задала има за цел да разгледа отношението на интелекта и духовността по принцип. Задай си въпросът, защо изместваш фокуса конкретно върху мене, правиш изводи за моето мислене и т.н. Моето мислене ли разглеждаме, или мисленето по принцип?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако не бяхме толкова лесни, щяхме ли да сме на училище тук? И какво да научим първо? Да не съдим... да любим.

Точно така, Донка,

Да не съдим, да любим Истината на Бога, а не лъжата на Собствените ни Заблуди и Фалшификации!

Линк към коментар
Share on other sites

[ Моето мислене ли разглеждаме, или мисленето по принцип?

А нима твоето мислене не е мислене?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако не бяхме толкова лесни, щяхме ли да сме на училище тук? И какво да научим първо? Да не съдим... да любим.

Точно така, Донка,

Да не съдим, да любим Истината на Бога, а не лъжата на Собствените ни Заблуди и Фалшификации!

Като казваме "заблуди, фалшификации", като казваме тоя предал оня... това дали не е същото съдене? И дали най-голямата самозаблуда не е , че знаем кой кога и как се заблуждава? И предава? И знае иистината?

За мен монопол над това има само Той.

Линк към коментар
Share on other sites

На всички, които все още мислят, че в предателството на Юда има духовен смисъл и необходимост, ще кажа следното:

- Ако Юда не беше предал Христос в ръцете на "начетените глави" фарисеите, за да го разпнат и унижат, то Западният свят щеше да е много по-напред в духовното си развитие от сега и щеше да се съизмерва с Изтока по духовното си богатство!

Ако на светло същество като Исус бе позволено да ходи по Юдейската земя и да пръска своята божествена мъдрост, ако Исус не бе убит жестоко толкова млад, то той щеше в зрелите си години неимоверно много да обогати Западния свят със своята изживяна и все по-задълбочаваща се мъдрост, Бог Отец щеше да продължи да излива в чистото и невинно сърце на Исус своето Висше познание, Истина и Любов и хората щяха да продължат да пият от живия Източник още много години.

Така както на Изток Буда пръскаше Божествената светлина цели 40 години, така както Бодхидхарма, Махавира, Лао Тзу завършиха спокойно земния си път, без да бъдат жестоко спрени от хората на пресметливия и алчен ум, от хората без Любов и Вяра.

Aliya, а би ли ми обяснила в такъв случай защо Бог е допуснал да бъде предаден и убит Исус? Не е ли по силите на Бог да го предпази от - по твои думи - "хората на пресметливия и алчен ум"? По времето на Буда не е ли имало такива хора също?

Линк към коментар
Share on other sites

[ Моето мислене ли разглеждаме, или мисленето по принцип?

А нима твоето мислене не е мислене?

Да, но то е валидно само за мене и може да не е валидно за друг човек. Ако аз съм слаб шахматист, това не означава, че всички хора играят слабо шах и на база на моите умения не можеш да правиш изводи за уменията на един гросмайстор. А ако самата ти си слаб шахматен играч, то тогава нещата стават още по невъзможни.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето защо егото е Злото и няма друго зло освен него. И то е зло не за друго, а за това, че е Небитие, че се отклонява от Бититето на Създателя, от Истината на живия живот, за да потъне в мрака на илюзиите си.

Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави

Да, точно така, Розалина, и точно за това пиша и аз - за извеждането от зоната на мрака и смъртта чрез светлината на осъзнаването и висшето разбиране. Тази светлина е единственото Битие на Бога, единствената реалност, ТОВА, КОЕТО Е!. А не това, което си измисляме, че е!.

И какво според тебе си измисляме ,ние хората ,в този сайт,Aliya?

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Сега относно цитатите от Учителя и това дали е необходимо предателството на Юда. Моето мнение е, че предателството на Юда е всичко друго, но не и необходимо за самия него. Нещо повече за самия него то е грешка. То не е било това поведение, което се е изисквало от него за духовното му развитие. Разбира се такава постъпка сама по себе си няма как да окаже влияние на общото духовно развитие на човечеството и на мисията на Христос. Когато началото на нещо е поставено във висшите светове, всички земни събития, дори и тези, които са насочени срещу това нещо, в крайна сметка се обръщат в негова полза. Причината най-общо казано е, че построеното във висшите светове е в пълно съответствие с космичните принципи и закони, и постигането на заложения резултат е неминуемо. Както вече споменах, ако го нямаше Юда, вероятно някой друг щеше да предаде Христос, но и да не го беше направил, това нямаше да промени много. В крайна сметка ако се замислим, това че Христос е бил предаден не е оказало някакво положително влияние на последователите му, не ги е направило повече Християни. Колко са тези, които следват Христос (ако въобще ги следват) защото е бил предаден? Не, хората следват Христос или заради догмите внушени от църквата, или заради индивидуалните духовни качества, които е притежавал. За едните той е кумир, за другите идеал. Това, с което предателството реално спомага за каузата на Христос е, че му осигурява възможността да възкръсне, т.е. да покаже нагледно превъзходството на духа над материята. Ако Христос не е бил предаден, той нямаше да бъде убит и нямаше да възкръсне с което да покаже, че всяко изпитание може да бъде преодоляно в духа и в същност, че дори и самото предателство е безсилно срещу последния и може да бъде използвано от него.

Линк към коментар
Share on other sites

ЦИТАТ ОТ ИВО

Публикувано: 11 април 2006 - 12:14

В Неделя (09.04.2006) към 10 вечерта случайно или не превключих на канала National Geographic. По него се оказа че дават примиерата на дългоочаквния филм за изгубеното евангелие на Юда. Бях много впечетлен. Според това евангелие Юда е бил положителен герой в мистерийната драма разиграна преди две хиледолетия. Христос е помолил някой от апостолите да изпълни тази тежка мисия и Юда е поел този товар.

Естествено в езотеричните школи се знае, че всичко в света се развива по един Божествен план. Зад всяко явление се крият дълбоки причини. Не случайно мъдрецът преди повече от 70 години казва:

"За всяко явление в живота има едновременно три причини. Ето защо ние не може да кажем, че сме много учени, защото не знаем и трите причини, които предизвикват известно действие... Казват, че Юда е предал Христос за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: "Ето един човек, който не говори логически." Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бъде посадено?... Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. " (източник: НБ, Трапезата на Новия Завет, 25.05.1919г) (бележка на публикуващия: курсивът мой)

Ето малко линкове по темата:

"Евангелието на Юда" излезе на английски език

Превод на единственото копие на Евангелието от Юда

Евангелие на Юда

Евангелие на Юда - из блог

още линкове на български

Изгубеното евангелие - (англ) – в National Geographic

Евангелие на Юда – (англ) в National Geographic

И Темата за Юда във Форума:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1166

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко, което Иисус прави, е толкова публично, толкова открито, толкова показно (в което е и смисълът му най-сетне), че не разбирам кой е бил онзи, който да не е познавал Христос, та му се е налагало да му го посочват по такъв театрален начин. Не е задължително да си чел евангелията, за да знаеш, че цялата дейност на Иисус е била публична по дефиниция: върши чудеса (осигурява например допълнително вино на едни сватбари, дето не са си направили добре сметката, превръща също и едни камъни в хляб, нахранва народа с пет - или седем след малко - хляба и две-три риби), после пак проповядва и се кара свирепо на ония, които не Му вярват, и всичко това става пред очите на всички, разбира се. И непрекъснато говори. Общо взето - все за себе си. И че ако не Го слушат - лошо! Много лошо. Пък те наместо да Го слушат, молят го за различни лечителски услуги и полезни чудеса. Слепци да излекува, прокажен да излекува, на един му изсъхнала ръката - и него да излекува.

А никой не Го познава! Те чакат Юда да им Го посочи. Юда пък, подлецът, лично си предлага услугите и им представя офертата си: трийсет сребърника и им Го предава.

Кого предава Юда?

Било ли е необходимо обаче това предателство?

Иисус според Йоан им говори още дълго, като между другото казва и една от най-фаталните реплики: "Който Мене мрази, мрази и Отца Ми." (Йоан, 15:23) - след което идва и началото на края. Иисус отвежда учениците си в една градина отвъд Кедрон, а това място "...знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си." И затова взема една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите и отива с фенерите му, със светилата му и, естествено, с оръжие. Иисус излиза и ги пита: Кого търсите? Викат му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. (Тук Йоан още повече засилва напрежението: веднага след "Аз съм" - в същия стих той добавя: "С тях стоеше Иуда, който Го предаваше." Христос "...пак ги попита: кого търсите?

Те рекоха: Иисуса Назорея. Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат..." - и така нататък.

Така според Йоан не само че няма никаква Юдина целувка; според Йоан Юда въобще не са го оставили да посочва когото и да било и каквото и да било. Христос не го оставя да го направи, Христос! Лично! Малко по-късно той ще каже на Каиафа: "Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил..." (Йоан, 18:20). Александър Демандт, един явно голям познавач на историята на християнството и във всеки случай много остроумен и увлекателен автор, миролюбиво и дипломатично допуска, че предателството се състои само в посочване на мястото за нощуване. Ето: "На традиционната теза за предателството би могло да се възрази, че Исус действа съвсем открито. За да се избегне обаче излишен шум, е разумно той да бъде арестуван през нощта, а това изисква да се знае къде нощува." (Александър Демандт, Невинни ръце: Понтий Пилат в историята; Страданията на Исус). Съвсем не толкова дипломатично обаче той продължава: "Наградата на Юда в размер на трийсет сребърника (argyria), впрочем, е заемка от Стария завет. Пророкът Захария (11:12) взема трийсетте сребърника и ги захвърля, както прави и Юда според Матей (27:5)."

Името му (на Юда) се превръща в ужасна заплаха и в най-главното основание за страх. Предателството се наказва с ужасна смърт, а ако е предателство срещу Църквата - задължително със смърт и вечен позор. А Църквата обича да плаши. И най-голямото предателство за нея е усъмняването. Пак Александър Демандт обобщава нещо важно. "За християнската традиция - казва той - Юда е ПРАзлодеят." Юда, разбира се, е и необходимият злодей, без когото историята на човечеството нямаше да е същата. През всичките тези векове и хилядолетия християнската църква си отмъщава за предателството на Юда Искариот. Руши с кръст, огън и меч стари цивилизации и непрекъснато плаши хората с Апокалипсис (издиктуван на Йоана пак от Иисус).

И, което е най-ужасното, за предателството няма прошка. Много неща могат да бъдат опростени, случва се дори страшни престъпления да бъдат възнаградени с вечна почит към извършителите им, но предателството - никога.

Извинявам се за дългия пост, но темата го налага.

П.С. (Александър Демандт е професор по стара история в Берлинския свободен университет ); използвах материали от Христо Карастоянов

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1166&st=20

От същата тази тема извънредно интересно тълкувание на Кристиян,

много уважаван съфорумец.60.gif

Цитат от дългия му пост:

И така, Христос е 8, а Юда-5, а като ги сберем заедно, се получава 13- това число отвежда в новата октава, и това е единствено възможния Път...

Линк към коментар
Share on other sites

Целият текст на Евангелие от Юда

http://star05.net/e-books/duhovna.lit/religia/evangelie.ot.uda.pdf

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност същността на предателството е в откъсването от водещото начало (Учителя), от най-близкото звено във веригата на Духовната Йерархия. Това е звеното с което сме пряко свързани, от което сме пряко зависими, без значение дали го осъзнаваме или не, както листото е зависимо от клона към който е прикрепено. Предателството неизбежно има жестоки последствия за извършителя не защото той наврежда на някой друг с действията си, а именно защото предателството означава прекъсване на връзката с духовното начало. Както е казано: и да залепиш счупената ваза, тя ще си остане счупена и ще е изгубила стойността си. Да, казват, че някъде в бъдещето за предателя ще се открие нова възможност, но вече при съвсем други условия и връзката няма да е със същото звено в йерархията, защото то ще се е отдалечило твърде много. Разбира се, че предателството така, както е представено в Библията е символ, но това не пречи то наистина да се е случило, за което освен това има немалко свидетелства от заслужаващи доверие (поне според мен) източници.

Линк към коментар
Share on other sites

Целият текст на Евангелие от Юда

http://star05.net/e-...elie.ot.uda.pdf

[Исус към Юда] Но ти ще надминеш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва човека,

който ме е обвил като дреха.

Ако се допусне, че човек може да има някаква заслуга жертвайки нещо друго, освен самия себе си, то тогава с приписаните на Исус думи можем да оневиним абсолютно всеки убиец. Да оставим настрана, че Исус говори сякаш става въпрос за някакво състезание, кои ще стигне първи до рая – Юда или останалите апостоли.

Линк към коментар
Share on other sites

Като казваме "заблуди, фалшификации", като казваме тоя предал оня... това дали не е същото съдене?

Донка,

Откога да наричаш предателството предателство, убийството убийство, бялото бяло и черното черно е съдене? Откога познаването и отразяването на истината, голата истина такава, каквато Е, е съдене???:thumb down:

Откога да предадеш и осъдиш на скверна смърт млад живот има друго значение, освен това, което е самият акт - предателство и убийство? И каквото и да говориш за този акт, колкото и вода да носиш от минали и бъдещи кладенци, колкото и напреднала духовност и древна мъдрост да се опитваш да вмениш в един скверен акт, то този акт си остава скверен. Истината е такава, каквато е. Юда предаде Исус и по този начин го уби!!!

И кой има право на този свят да казва, че насилственото отнемане на човешки живот имало дълбок смисъл, кой дръзва да оправдае убийствата и предателствата? Нима имаме право да отнемем живот ние хората, след като не ние сме създали живота и човеците? Никой няма право да разрушава и убива това, което не е сам сътворил. В противен случай той се превръща в слуга на Дявола и в адвокат на тъмнината!

Aliya, а би ли ми обяснила в такъв случай защо Бог е допуснал да бъде предаден и убит Исус? Не е ли по силите на Бог да го предпази от - по твои думи - "хората на пресметливия и алчен ум"? По времето на Буда не е ли имало такива хора също?

Бог ти е дал свободна воля и не се меси в твоите решения и действия, иначе що за свободна воля би било това?! И що за Бог би бил този, който ограничава свободата, най-ценното съкровище на този свят?!

Бог ти е дал свободата да грешиш дори, ако това е, което искаш ти. В същото време Съществуванието, създадено от Твореца Бог е подчинено на строги и неизменни закони - в момента, в който ти сгрешиш, твоята грешка се стоварва с цялата си тежест върху теб и ти ще трябва да я носиш като непосилен товар за вечни времена, дотогава, докато не я изкупиш.

А що се отнася до хората, заобикаляли Буда, те са били индийци, страната на Ведите и Упанишадите, на хилядолетната толерантност и учението за ненасилие. Естествено и там е имало завоалирани интереси и хора на статуквото, но те не смеели да убиват различните от тях.

Юдея по времето на Христос е бедна и заграбена страна, населена с агресивни и уплашени бедни хора, които поради това лесно са манипулирани от организираните структури - църква и правителство. Юдея е създала монотеистичните религии на юдаизма, християнството и исляма, като и трите религиозни структури се отличават с много завоевателни войни и войнстваща нетолерантност. И това няма нищо общо с техните пророци и месии. Не забравяйте, че Христос не е участвал в нито една организирана религия, че самият Христос не е християнин. Както и Мохамед не е мохамеданин.

И какво според тебе си измисляме ,ние хората ,в този сайт,Aliya?

Надявам се, че не се опитваш да вмениш, че имам отрицателно отношение към хората в този сайт, Розалина!!!

Напротив, харесвам хората в този сайт и тяхната свързаност в по-голяма или по-малка степен с Учителя. Ето защо отделям толкова много от своето време, за да общувам с хората, посещаващи този сайт.

Мария - София,

Тъй като използваш почти същия цитат, като Павлета, моля те да прочетеш моя отговор до нея. Хубаво е да се цитират думите на Учителя, но и правилно да се разбират, а не да виждаш в тях това, което ти се иска и обслужва твоите предварителни идеи и предразсъдъци.

И така, Христос е 8, а Юда-5, а като ги сберем заедно, се получава 13- това число отвежда в новата октава, и това е единствено възможния Път...

Мария - София,

Хората са живи същества, а не мъртви числа и аритметически сборове! И Слава Богу! Защото в противен случай ти щеше да бъдеш някоя незначителна цифричка от дебел прашясал математически сборник. :3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Много често ние не знаем и не разбираме дълбоките причини за извършване на определен акт, действие. Когато ни се даде да погледнем на Живота от Божествено гледище, да видим Истинската реалност, не простата човешка ще разберем и Юда.

До тогава лично бих приела в себе си-"Прости им Господи, защото не знаят, какво правят" Прости и на мен, защото не винаги постъпвам според Твоята Воля! И не винаги я разбирам...

Т. е. ние, които вървим по духовния път /или поне се стремим към него/ е редно да разбираме, прощаваме. Да не съдим /за жалост и аз още има, какво да искам от себе си:feel happy:/. Но само така ще съумеем да обикнем враговете си и да се издигнем.

Любовта е Единствената Реалност, но тя не съдържа съдене, а разбиране на причините. Високото, извисено съзнание предполага приемане на всичко случващо се. И благодарност към "юди-те":yinyang:

3.

Да обичате Истината, т.е. Духа Божи, който се влива в нас. Духът ще ви даде вътрешна светлина и ще ви изясни нещата. Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил, на когото Учителят е говорил. Говорят ли тримата в душата ви, вие сте Ученик.

Истински Ученик е този, който каже на своя Учител: „Прави, каквото щеш, но ми дай знание".

А истински Учител е този, който постъпва напълно безкористно с учениците си и със света, не иска от тях никаква заплата.

Като живеете в Любовта, няма да виждате никакви погрешки. А това е необходимо, за да запазите своята идейна чистота.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качества и на ученика."

Д-р Методи Константинов НОВАТА КУЛТУРА ПРЕЗ

ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЙ

от тук

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

"Любовта е Единствената Реалност, но тя не съдържа съдене, а разбиране на причините.

Високото, извисено съзнание предполага приемане на всичко случващо се."

Да, Слънчева, но нали, за да разбереш причините и да приемеш всичко случващо се, е необходимо първо да видиш ясно това, което се случва, т.е. да видиш предателството като предателство и убийството като убийство, а не като висша добродетел, например, както някои тук се опитват да ни вменят. Висшето съзнание е лишено от способността да се самозаблуждава и да вижда проекции като ума, висшето и извисено съзнание е като лазерен лъч, който осветява истината без да я интерпретира, такава, каквато е, а не такава, каквато на ума му се иска да бъде.

Редактирано от Aliya
Линк към коментар
Share on other sites

В една много дълбока книга - "Последното изкушение на Христос" се описва Юда като герой. Никой друг от апостолите не е бил способен за тази роля и Христос натоварва именно него. Разбира се Никос Казандзакис е много голяма тема, но като се има предвид, че, Учителя също не осъжда Юда, вече би трябвало да се замислим.

Как може Висшето Същество да бъде предадено? Кой може да му скрои някакъв номер? Та нали от Горе се дирижира всичко.

Предаден или даден? Даден без Той да Го е искал, т.е. предаен или даден по Негово желание, т.е. ... изпратен?

Ама тоя Юда какво направи? Нищо особено, изпълни си ролята. Но се обеси защото не осъзна, че нищо лошо не е направил, а после репродуцираха собственото му чувство за вина в драмата за невинния страдалец.

Линк към коментар
Share on other sites

... но като се има предвид, че, Учителя също не осъжда Юда, вече би трябвало да се замислим.

Сигурен ли си? Защото на мен ми трябваха съвсем малко време и усилия да открия това примерно:

„Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ.“

Който иска славата

„Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.“

Божествен и човешки порядък

„Та казвам: В съвременния християнски свят, днес имаме християнски народи, които се бият. Защо? Ако в един дом се бият братята и сестрите, как ще се оправдае. Не може да се оправдае. Едно от двете: или че бащата и майката не са ги възпитали, както трябва, или че не са родени както трябва. Християнството като влезе, направи една погрешка. Понеже християните възприеха всичките форми на езическия свят и се смеси съдържанието на езическия свят с новото. Старото и новото се смесиха. Развалиха християнството. Християнството като влезе, имаше един предател. Юда внесе лошото в християнството.“

Послушни и непослушни

Това са три от първите четири линка, които ми излязоха, но единият вече е цитиран в темата.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се думата „осъждане“ е неподходяща. Но когато някъде има грешка или слабост, тя трябва да бъде отчетена. Ще повторя последния цитат от предходния ми пост, защото мисля, че някои моменти в него са интересни:

„Та казвам: В съвременния християнски свят, днес имаме християнски народи, които се бият. Защо? Ако в един дом се бият братята и сестрите, как ще се оправдае. Не може да се оправдае. Едно от двете: или че бащата и майката не са ги възпитали, както трябва, или че не са родени както трябва. Християнството като влезе, направи една погрешка. Понеже християните възприеха всичките форми на езическия свят и се смеси съдържанието на езическия свят с новото. Старото и новото се смесиха. Развалиха християнството. Християнството като влезе, имаше един предател. Юда внесе лошото в християнството.“

Послушни и непослушни

Значи Юда е старото, което не иска да отстъпи своето място. Това е нещо, валидно не само в случая с Юда и Христос, но винаги. Причината за предателството винаги е там. Сега аз лично не съм много съгласен на това разделение езичество-християнство, освен ако не го приемаме единствено като символ. Християнството по времето на Христос може да е изразявало новото, а езическите религии да са съдържали много закостенели елементи, но ако погледнем от гледна точка на настоящето, закостенялостта в последните не е повече отколкото при християнството. Но основната идея тъй или иначе не са самите религии, а сблъсъкът между новото и старото. Това всъщност е борба за оцеляване от страна на последното.

Линк към коментар
Share on other sites

"... Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. "

Благодаря, Станимир за чудесните цитати от един изключителен и божествено прозорлив човек като Учителя! Бог е с него.

А въпросът, зададен ни от Учителя още виси във въздуха:

Какво ще правите с Юда???

Ще го величаете ли или ще осъзнаете истинския му образ на предател и богоубиец?

"И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи"

А как да се обърне днешният Юда, като той дори не се е осъзнал като предател на Бога!? И твърди, че делото му е богоугодно и с висш бжествен замисъл!?!?!?

Редактирано от Aliya
Линк към коментар
Share on other sites

Човек според нрава си, си избира верою. На някои много им харесва образът на Христос с бич в ръка да гони търговците от храма. На други пък сърцето им проговаря, когато четат за момента на кръста: Прости им Отче, те не знаят какво вършат.

Има двама Юда: Единият е историческата личност, чиято мисия и съдба едва ли знаем дори в малки подробности. Другият - това е литературния герой, т.е. евангелския - едно кошче за боклук, в което почти всички са плюли в него. За кого от двамата говори Учителя като ни казва да се освободим от Юда? От Юдата в нас, от този окарикатурения, известния. А колко малко са мислили за истинската историческа личност! И няма как да е друго - много по-лесно е да се усъди, от колкото да се прости. Да не говорим, че трябва да се види и доброто.:) Колко невъзможно става вече... Но не и за любовта. Любовта пита: Юда имал ли е майка? Тя плакала ли е за него? Ако беше толкова лош защо пък се разкая до такава степен, че стигна до крайност? Защо първо не изпи парите и тогава да се обеси?

Учителя това, Учителя онова. Какво знаем ние за възвишената му Природа?

И Стан, ако беше вникнал във втората част от поста ми нямаше да ги вадиш тези цитати, защото аз мога да извадя пък други. Но нали идеята е в разсъждаването.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се появява Юда винаги, когато се яви истината?

Защото мракът е нужен, за да видим светлината, нямаше да разберем силата и значението на доброто, ако го нямаше "злото". Юда - е относителното в живота, а Христос - Абсолютното. Юда е преходното, а Христос - вечното. И щом Небето е допуснало "Юда", То знае, че има своето място и роля в света.

Ако го нямаше "Юда" - в този форум нямаше, предполагам, да се разговаря, спори и прочие; и в целия свят нямаше да има наранени и обиждани хора. А само раняващи и убиващи. Защо ли? Защото нямаше да го има Христос, Който да ни покаже другото лице - на Прошката, която съдържа в себе си Любовта, Мъдростта, Истината, Вярата, цялата Библия.

Много точно, braman

"Любовта пита: Юда имал ли е майка? Тя плака ли е за него?"

Любовта казва: "Прости им, Отче! Те не знаят какво правят"

Само Любовта може да бъде майка. Безлюбието е нашата мащеха.

Само Любовта, т.е. Христос в нас, може да пита за Христа.

Само Любовта прощава.Юда знае да хвърля камъни по Юда, защото вижда само Юда. Още спи и не вижда, че в Юда е спящият Христос.

Юда държи камъка.

Христа държи Любовта.

За жалост, трябва да си призная, че аз виждам често пъти себе си повече "Юда", отколкото Христос - всеки път, когато цитирам Слово и името на обичния Учител, и не мога да приложа това Слово, аз съм Юда - предател на Словото, на Мъдростта, в която вярвам, на Любовта, към която се стремя, на Истината, която ми шепне: "Прощавай, както Бог на теб прощава. Виж Бог в другия - сега ти е трудно да го видиш, но Той е в него/нея".

И в този шепот се събуждам, и разбирам, че тук вече е Той, а не предателят... Дошло е времето на Христос. Времето на Любовта.

Редактирано от цветна дъга
Линк към коментар
Share on other sites

В евангелските истории е доре да се различава това което е казал Христос от това какво са казали другите, които както се вижда от въпросите им към Христос не са били особено наясно какво се говори и какво предстои да става. Христос никъде не е говорил за врагове, това другите около него са го направили после, даже предостатъчно. Да се свързва интелектуалния подход към духовността с предателството на Йуда не е сериозно, Петър като не е бил интелектуален пак се отрекъл три пъти от Христос защото искал да го оставят да се топли на огъня, докато Христос бил настрани окован. Другите ученици пък съвсем избягали, само Йоан все пак после се върнал и отишъл на Разпятието. Петър в неделя пак си отишъл за риба както преди. В тяхното съзнание тези събития са били изненадващи и доста неясни, така че трите години не са били достатъчни и са били учени-недоучени. Йуда също не е разбирал защо искат да арестуват Христос посред нощ и като е разбрал се е разкаял, така че явно не е бил осъдил Христос предварително в себе си, това са направили тези които са го арестували и техните подръжници на другия ден. Въобще единствен Христос е разбирал какво става и първосвеществениците, за тях разгонването на обменителите на пари за пожертвуванията в храма (монетите с цезаря на тях не ставали за това) е било последната капка дето препълнила чашата.

Развихрянето на излишни емоции около тази история причиниха сума страдания за тези 2000г, не интелектуализирането около нея. А ако сте намерили истината за нея по емоционален или интелектуален път, тя направи ли свободни по някакъв начин? Защото именно освобождението е дал Христос като критерий за истината.

А и отговорите на Христос на отправените въпросите към него съвсем не са нелогични и изискват сериозно мислене за да бъдат разбрани. Това започнало още откакто посетил храма за пръв път като дете, където говорил с мъдреците. През цялото му проповядване интелекруалците на времето му са го разбирали, разбирали са го и простите, т.е. тези с предимно емоционално нагласа, на които предстои да работят по интелекта. Така че противпоставянето на емоционалността и интелекта като път към духовността е несериозно, най-малкото защото няма такова нещо като една единна духовност. Има различни духовности, също както в един свят има много места на които можеш да бъдеш, но не и едновременно.

Според мен най-важно не е че човекът има низша и висша природа, това е само един факт. Най-важно е че човек може да бъде щастлив и посредством низшата, и посредством висшата си природа. Това го прави специален и мост между световете. Така че борбата не е между низшата и висша природа, както и да драматизираме и описваме тази борба използвайки духовни персонажи, а между желанията на човека да търси дадено щастие с едната и друго с другата, ако е възможно. Единия или другия избор е логичен, но траданието е крайния резултат от постигането на щастие посредством нисшата природа, която най-общо е базирана на сетивата и материалния свят към който са насочени, вкл. менталното сетиво. В този смисъл страданието е повратна точка, понеже насочва ума (съзнанието) към търсене на щастие по друг начин. Това е показано от Христос, но ясно е описано от Буда, за съжаление в Евангелията от много емоции се губи смисъла.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...