Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина

[Мария-София]

Мистерията на Голгота е връзката между Микрокосмоса-човек и Макрокосмическия човек Адам Кадмон, създаден от дейността на Деветте Йерархии Богове. Голгота се състоя на физически план, но е достъпна само за интуитивното познание, което обхваща сферата на Звездния Мир. Христос дойде от Слънцето като Космически Човек и на Голгота бе слязъл до Син Човешки - Земен човек. "Словото стана плът" е първото Откровение на Михаил. По-късно "плътта стана Дух" и това трябва да стане за нас второто Откровение на Михаил, който през хилядолетията носи на човечеството Слънчевото познание за Христа. Най-важното учение на Спасителя към хората бе дадено в 40-дневните Му беседи с Апостолите между Пасха и Възнесението, които осветяват съвършенно новото съотношение между микро - и макрокосмоса, настъпило след централното събитие в човешката еволюция. Тези беседи разкриват пред апостолите, как до Голгота Космоса стана човек, а след нея целта е човека да стане Космос и се превърне в Десетата Божествена Йерархия.

На Възнесение пред съзнанието на Апостолите бе снето и последното покривало, за да видят Имагинацията на Рая - света на първообразите. Всичко казано до тук те узнаха и видяха през 40-те дни, но в понижено сънно-имагинативно състояние на съзнанието. Могъщите тайни на духовните светове, потопени в техните души, все още не бяха встъпили в тяхното ясно, дневно съзнание. Те преживяха Христос като носител на цялата пълнота на Макрокосмическите Сили в Земната сфера, но самите Сили не се бяха излели още в тях - дори при Възнесението. Те достигнаха познание за новото съотношение между Микро- и Макрокосмоса, но не се сляха още с последния. Христос бе все още вън от света на хората - не бе надарил индивидуалното им Аз-ово съзнание със Силите, които чрез Голгота внесе в Земното битие. За да се случи всичко това, трябваше да дойде Петдесятница - празника, в който Духът на Вселенската Любов слезе над Апостолите и те осъзнаха целия процес. Вместо да се върне в Девакана, Христос се пренесе в жертва, като простря Своето небе на Земята и ОТТОГАВА пребивава в човешките души.

Когато на Голгота бе издигнат кръста и кръвта потече от раните на Спасителя, там бе създаден нов Космически център. Ние стоим пред изходния пункт за новообразуващото се слънце - бъдещият духовен Юпитер. ТАКА ВЪЗНИКВАТ НОВИТЕ СВЕТОВЕ! Смъртта се превърна в зародиш на ново слънце във Вселената. Колко измамен е образът на смъртта! След като Земата бе пронизана с нова Сила, тя започна да се излива в етерното тяло на човека, приел Христовия Импулс в себе си. Тази част от етерното тяло, която е пронизана от Светлината (Любовта) на Христос, след смъртта става безсмъртна, "диша Живот". Тя се устремява в мировото пространство и образува около Земята сфера, от която ще произлезе бъдещото Слънце. А пък астралната Светлина на Христос, излъчена от Земята, се отразява в тази сфера и в това отражение се явява Светият Дух. Ето ги трите степени на описания процес:

1. Мистерията на Голгота - начало за превръщането на Земята в Слънце и спасяване на човешкото физическо тяло чрез възкръсналия фантом.

2. Оживяване на нашите етерни тела, които след смъртта постепенно се включват в етерния кръг около Земята, който е част от Христовото Царство (Небесната Шамбала), свързано с Възнесението.

3. Отражение в етерния кръг на астралната Христова Светлина и явяването в това отражение на Светия Дух, свързано с Петдесятница и спасяването на астралното тяло и Аз-а на човека.

Нашето познание ще остане мъртво, ако ние не пробудим така Христос, че от цялата природа, от цялото космическо битие към нас да говори Живият Дух. Тогава ще разберем словата Христови: "Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат"!

Д.Мангуров

http://liternet.bg/publish5/dmangurov/krygooborot.htm

[Aliya]

Мария - София,

На твоя цитат ще отговоря с цитат от Учителя за Христос:

"Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие.

Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят.

Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

… За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било "писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.

Едно обаче може да се каже с увереност - Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии...

[Станимир]

"Нищо, наблягам абсолютно нищо не може да се осъществи без мисълта."

Нека да видим, Станимир, какво е всъщност мисълта:

...

Изброеното не отхвърля верността на твърдението ми.

- Нито една мисъл не е наша - всяка една мисъл идва отвън, тя е продукт на паметта, заложена от другите в ума ни, в нашия биологичен компютър. Друг е въпросът обаче, че ние се привързваме към тези мисли или идеи и пропиляваме живота си, за да ги преследнваме;

Все пак човек носи отговорност за мислите си и всяка мисъл предизвиква последствия за самия човек. Мисълта може и да не е наша в смисъл на авторство, но между мисълта и мислещия човек има строго съответствие. Един честен човек няма дори да си представи възможността да излъже някого, т.е. подобна мисъл не би съответствала на характера му и по никакъв начин няма да бъде привлечена към него. Да, няма собственост върху мислите, но има вибрационно сходство и докато то съществува човекът и мисълта са свързани. Та какво всъщност е собствеността? Да не би да сме собственици на материалните си вещи в по-голяма степен от изложената връзка между човек и мислите му.

- 99% от нашето мислене е повторяемо. Много рядко мислим нещо ново.

Все пак този един процент съществува. Това, че рядко мислим извън областта на обичайното си рефлекторно мислене не отхвърля възможността да мислим преобладаващо по този начин. Възможността е налице, нещо повече – тя е бъдещето. Именно това е важното да се разбере: има мислене, което не ограничава човека. Самото съществуване на възможността мисълта (в смисъл на инструмент чрез който мислим, а не отделна мисъл) да отразява егоистичните емоции и желания в човека е гаранция за съществуването и на възможността мисълта да действа независимо от тях. Въпросът е до сходство във вибрациите.

- Мисленето не може да бъде спряно, но осъзнаването на мислите, наблюдаването им /медитация/ е начин да надраснем мисловното състояние.

Не, не го надрастваме. Просто използваме по-различни аспекти на мисълта. Така както когато преминем от виолетовия към ултравиолетовия спектър на светлината, ние излизаме само от една условна област, която сме нарекли „видим спектър на светлината“, изразяващ просто нашите моментни зрителни способности, така е и с ума. Можем да наричаме ултравиолетовите лъчи по какъвто си искаме друг начин, освен „светлина“, но факта, че същностна разлика с видимите слънчеви лъчи няма, ще си остане непроменен. Така можем да говорим и за надхвърляне на ума, но това, което ще надхвърлим е само представата ни за ума, това, което е било обичайно да наричаме ум, но всъщност просто ще се предвижим по-дълбоко в неговите възможности.

- Мислите се хранят с нашата енергия и я източват. Колкото по-малко мисли човек, толкова по-смирен, спокоен и пълен с енергия е той.

Смесваш мисли и емоции. Не мисълта източва енергията, а емоцията, която евентуално поражда у нас. Ако мисълта е носител на висше духовно чувство, тогава не само, че не източва енергията ни, но ни вдъхновява.

- Сегашният момент е толкова кратък, че в него не остава пространство за мисли. Ти можеш да бъдеш в него, но не и мислите ти. Как можеш да мислиш? Ако мислиш за него, това значи, че той вече е минало, моментът е отминал. Или ти можеш да мислиш, ако той още не е дошъл, в бъдещето е.

Единственото, което можем да променим е бъдещето, т.е. това, което ни изглежда като бъдеще. Да, съществува само настояще, но дали то е това настояще, което познаваме? Тъй или иначе мисълта е отвъд времето и пространството; за нея няма нито разстояния, нито продължителност. Ние, нашето ниво на съзнание има нужда от тези неща.

- Мисълта е направена от същата материя, от която са направени и сънищата. Няма нужда да се бориш с тях - достатъчно е просто да ги осъзнаваш, да ги наблюдаваш мълчаливо. Колкото повече ги наблюдаваш, толкова по-малко стават те и толкова повече са празните пространства на мълчанието, на Не-Ума между тях. В тези празни пространства между преминаващите мисли за първи път получаваш прозрение за безкрайното и вечното небе, по което мислите и чувствата ти са само преминаващи облаци.

Ти си това вечно небе, а мислите ти са това, което ти решиш те да бъдат и когато решиш да ги използваш, а не обратното - те да използват и обсебват теб. Само тогава умът ти ще се превърне в добре развит инструмент, а не в развалена грамофонна плоча, която от прекалена употреба се е износила и зациклила.

Няма празно пространство. Това, че не можеш да определиш какво има в това, което ти изглежда като празно пространство, не означава, че това е действително празно пространство. Лесно е да кажеш: между мислите има не-ум. Доколко е вярно обаче? В действителност се получава доста интересно явление: ние, разсъждавайки с ума си (т.е. дотолкова, доколкото сегашното му развитие ни позволява) правим заключения за същия този ум; а моментните му несъвършенства, съществуващи само в нас, проектираме върху ума по принцип. Да, това, че се опитваме да надхвърлим обичайното си мислене е правилната посока, но е погрешно да смятаме, че ще попаднем в нещо, което можем да наречем немислене. Не, то ще е мислене, което обхваща обичайното ни, но и го надхвърля.

"Дори и любовта (която толкова често споменаваме, но едва ли толкова разбираме) – та нали първото нещо, което любовта предизвиква е мисъл?"

Ако имаш пред вид любовта към друго човешко същество, към обект извън теб, да - тя поражда и мисли, освен чувство. Но Любовта, която аз имам пред вид и за която пиша тук, е онази Любов, качество на Съществото ти, на най-съкровената ти същност, която е твоя природа. Свързвайки се със своя вътрешен център, тази любов е твоят аромат, като парфюмът, който се отделя от розите, като магията, която обгръща съществото на Исус Христос.

Тази любов за която говориш, дори и да съществува сама по себе си би останала вечно непроявена без ума. Би останала вечно неназовима, вечно непозната, вечно неразбрана. Да, умът не може да я изрази цялата, защото безкрайното не може да приеме крайна форма, но по-добре така, отколкото безкрайното да си остане само една вечно-непроявена потенция. Единственият вариант е безкрайното да се прояви чрез крайното, но в крайното от своя страна да съществува възможността за постоянно развитие.

"Юда не е разсъдлив и практичен човек, а по-скоро разсъждава като дете."

- А тогава за него ли казва Исус "Докато не станете като деца, не ще влезете в Царството Божие"!?!?!? Нима искаш да кажеш, че всички деца са предатели и убийци на Любовта!?!?!?

Не, защо трябва да свързваш думите ми с думите на Исус, да бъдем като децата? Думите на Исус се отнасят до свободата на мисленето, до гъвкавостта на мисълта, до възможността за възприемане, но не и до нелогичността и повърхностното мислене.

[Aliya]

Благодаря, Станимир, за това, че предостави чудесен пример за това, как мисленето на човешкия ум не е в състояние да обозре необозримото, да разбере духовното и вечните истини, защото е много ограничено и самозаблуждаващо се.

Дори думите на Исус Христос за децата, повтаряни вече две хиляди години, са неразгадаема тайна за ума и неговите мисли, и си готов да ги захвърляш като ненужен парцал, ако не обслужват твоето мислене и идеи. .

Дори наличието на Бог в пространството извън мислите и ума отричаш, а може би смяташ че Бог е в самото мислене /след като според теб няма друго освен мисли!!!/ !? А защо не мисленето е самия Бог, след като нищо освен мислене няма за теб!? Мисля, следователно съм Бог

Мир и Любов

[Станимир]

Самозаблуждава се мислещият. Мисленето е само инструмент. Ако инструментът е несъвършен, това означава, че и създателят му е несъвършен. Ако инструментът е съвършен, но ако имаме несъвършени резултати, това означава, че боравещият не го е овладял до степен, че да може да се възползва от съвършенството му. Значи имаме два варианта за избор: или умът е потенциално несъвършен инструмент, което означава, че създателят му е несъвършен, или умът е съвършен инструмент, но нашите възможности да го използваме са несъвършени. Като добавка ще напомня, че за да бъде създадено нещо, то трябва да стане от по-висок план от който се намира въпросното нещо, или с други думи това, което създава ума, трябва да надвишава ума.

Дори наличието на Бог в пространството извън мислите и ума отричаш, а може би смяташ че Бог е в самото мислене /след като според теб няма друго освен мисли!!!

Няма нищо друго проявено освен мисли – с Хермес сме единодушни. Отвъд мислите са мислещият и вечно-наблюдаващият, т.е. истинският човек. Мисля си, че и на двамата без мислите би им било доста скучно, защото мислителят няма да е мислител, а вечно-наблюдаващият няма да има какво да наблюдава. (Това последното разбира се го казвам полунашега.) Човек за да види себе си, т.е. за да се познае външно, има нужда от огледало в което да се огледа. По същият начин и безкрайното има нужда от проявен свят, т.е. един вид ограничено негово копие, в което да добие някаква представа за себе си. Извън този проявен свят това не може да се случи, както човек има нужда от огледало или някаква отразяваща повърхност за да види своята външна форма. Вече обясних за невъзможността ограниченото да отрази безграничното и като резултат от това наличието на вечно развитие. Проявеното е развиващо се отражение на непроявеното. Само по себе си непроявеното е безгранично, съвършено и неизменно и няма нужда от развитие, но проявения свят и съзнанието като резултат от взаимодействието между проявеното и непроявеното се усъвършенстват и нарастват.

[Aliya]

"Самозаблуждава се мислещият."

- Благодаря ти, че сам го каза

"Мисленето е само инструмент. Ако инструментът е несъвършен, това означава, че и създателят му е несъвършен. Ако инструментът е съвършен, но ако имаме несъвършени резултати, това означава, че боравещият не го е овладял до степен, че да може да се възползва от съвършенството му. Значи имаме два варианта за избор: или умът е потенциално несъвършен инструмент, което означава, че създателят му е несъвършен, или умът е съвършен инструмент, но нашите възможности да го използваме са несъвършени."

- Пропусна третия вариант - Инструментът като инструмент си е съвършен, за Създателят не ще и дума - Той е Абсолютът. Грешката е в твоята интерпретация на инструмента Ум, като забравяш неговата помощна функция като твой слуга. Превръщаш ума в свой господар и се идентифицираш с инструмента си /;)/

"Няма нищо друго проявено освен мисли"

- я гледай ти!? А какво ще кажеш за звездите, за слънцето, за птичките и тревичките?! Не знаех, че са проявените ти мисли

"По същият начин и безкрайното има нужда от проявен свят, т.е. един вид ограничено негово копие, в което да добие някаква представа за себе си."

- А кой си ти, че да решаваш от какво има нужда Безкрайния Бог?!?!? Или това е поредния опит на егото на ума ти да проектира върху Бог нарцистичните си наклонности към заставане пред огледалото?

"Вече обясних за невъзможността ограниченото да отрази безграничното" - е тук си абсолютно прав и даваш личен пример дори.

А що се отнася до наблюдаващия, и след като си чел източни книжки, сигурно разбираш, че той не е мислещият, а е неговият наблюдател, т.е наблюдателят е истинската ти същност, а не мислещият /надявам се, че няма да те разочаровам с това заключение/

[Донка]

Мисли, право мисли!

Свещени мисли за Живота ти крепи!

[Aliya]

Много пъти Учителят говори: "Право мисли!"

А какво значи Правото мислене? - Право е това мислене, което си осъзнал чрез наблюдение и медитация. Правото мислене е осъзнатото мислене, на правото мислене Съзнанието ти е Господарят. Това мислене служи за проводник на Вътрешното ти същество, на Храма на душата ти и е израз на Неизразимия и Вечен център вътре в теб, който е и Вечният център на Вселената, на Съществуванието.

Когато мислите са само слуга, средство, използвани от истинския Господар, Вътрешното ти същество, то тези мисли са Свещени, защото през тях преминава Духът.

Докато не си се осъзнал в Центъра на съществото си, докато не си станал интегриран и цялостен, твоите мисли и умът ти ще останат повърхностни и неконтролируеми, като досадни маймунки, които скачат все повече и все по-уморително в главата ти.

[Guest pavletA]

Наистина провокираща тема за размисъл Aliya, Исус  е знаел, че негов ученик ще го предаде.Той е усещал, че Юда е този, който ще го  извиси и спаси от страданията на земен план.Нещо повече Христос приема нещата с ясното съзнание, че това  ще се случи.На физическо ниво  до последно приема присъствието на своя предател,защото един мъдър Учител е доволен, когато Ученикът го надминава.Може в нашите представи постъпката на Юда да е античовешка, неприемлива.Не всичко, което се случва е обяснимо за нашата логика, но то води  до  качествени изменения.Свързани с промяна в мисленето на хората във векове напред, с проява на светлината на Христовото съзнание.Нещата, които на земен план приемаме за престъпления в духовен план са съзидателни и обратно това, което ние приемаме като хора за добро за нас не винаги е качествено- значимо за духовните светове.Така, че проявяването  на егото на Юда е съзидателно.Истината е нещо изменчиво, няма край.Мисля, че ако не проявяваме егото си не може да развиваме себе си.Това е естеството, предизвикателството на живота, смисъла на нашето съществуване.

[Станимир]

"Самозаблуждава се мислещият."

- Благодаря ти, че сам го каза

Никога не съм изключвал възможността човек да се самозаблуждава. Та нали именно тази възможност прави човека свободен?! Ако отречем тази възможност, това означава да приравним човека до машина. В това е смисъла на избора, да избираш между алтернативни решения. Някои могат да се окажат погрешни, но и така човек се учи. Та непогрешими са единствено космическите закони. Това ли искаме да бъдем – слепи природни сили, без свобода, индивидуалност и избор?

"Мисленето е само инструмент. Ако инструментът е несъвършен, това означава, че и създателят му е несъвършен. Ако инструментът е съвършен, но ако имаме несъвършени резултати, това означава, че боравещият не го е овладял до степен, че да може да се възползва от съвършенството му. Значи имаме два варианта за избор: или умът е потенциално несъвършен инструмент, което означава, че създателят му е несъвършен, или умът е съвършен инструмент, но нашите възможности да го използваме са несъвършени."

- Пропусна третия вариант - Инструментът като инструмент си е съвършен, за Създателят не ще и дума - Той е Абсолютът. Грешката е в твоята интерпретация на инструмента Ум, като забравяш неговата помощна функция като твой слуга. Превръщаш ума в свой господар и се идентифицираш с инструмента си //

Ами това е повторение на втория, а не трети вариант. И защо ми вменяваш отъждествяване с ума? Съществуват две възможности.

"Няма нищо друго проявено освен мисли"

- я гледай ти!? А какво ще кажеш за звездите, за слънцето, за птичките и тревичките?! Не знаех, че са проявените ти мисли

Защо изменяш думите ми? Написах достатъчно ясно: няма нищо проявено освен мисли. Направих намек и за думите на Хермес, че вселената е ментална...

"По същият начин и безкрайното има нужда от проявен свят, т.е. един вид ограничено негово копие, в което да добие някаква представа за себе си."

- А кой си ти, че да решаваш от какво има нужда Безкрайния Бог?!?!? Или това е поредния опит на егото на ума ти да проектира върху Бог нарцистичните си наклонности към заставане пред огледалото?

Дадох аналогия. Това е предположение, основано на знанията и разбиранията ми. Ако можеш да посочиш алтернативна възможност, ще се радвам да я споделиш. Вместо това обаче ти упорито продължаваш да омаловажаваш ума изопачавайки думите ми и правейки безпочвени заключения.

"Вече обясних за невъзможността ограниченото да отрази безграничното" - е тук си абсолютно прав и даваш личен пример дори.

А що се отнася до наблюдаващия, и след като си чел източни книжки, сигурно разбираш, че той не е мислещият, а е неговият наблюдател, т.е наблюдателят е истинската ти същност, а не мислещият /надявам се, че няма да те разочаровам с това заключение/

Ще продължа с примера с огледалото. Когато човек застане пред огледалото, инициативата е в самия човек. Той е този, който се оглежда. Духът, безграничното е това, което е инициатор на проявлението. Не мога да разбера защо се опитваш да изкараш едва ли не, че инициативата е в отразения образ. А оглеждането в огледалото в случая не е признак на суета, а е следствие на подтика за себеопознаване. По същия начин човек трябва да се прояви по някакъв начин, за да може да се опознае – чрез думи, чрез мисли, чрез дела. Чрез немислене, човек може да се докосне до неизразимото, но не и да го разбере. Всяка нирвана рано или късно бива прекратена и човек се връща към развитието си, но вече на един по-висок етап от това развитие. „Надхвърлянето“ на мисълта всъщност не е нищо повече от етап в процеса на овладяване на мисълта. Т.е. човек се учи да се свързва с едни и да отхвърля други мисли, да контролира движението им, да ги възприема, да ги насочва, да борави свободно с тях.

[Станимир]

Сега за предателствата. Предателство може да извърши само близък човек. Врагът никога не може да те предаде. Ако Христос е знаел, че Юда ще го предаде, е нямало да му се довери. Иначе нямаше да можем да говорим за предателство. Какво предателство бихме имали ако предадения го е очаквал. Да, предателството е било неизбежно и Христос е знаел, че ще бъде предаден. Но това, как конкретно се е проявило предателството, дали Христос е знаел това? И защо се е доверил, и дали въобще се е доверил на Юда, ако е знаел?

[Vespertine]

Познавам хора, които с цялото си сърце обичат Христос и мисля рядко се запитват и разсъждават над такива въпроси защо и как се е случило предателството, не защото са повърхностни или глупави, а защото вярват изцяло в Доброто и усещат правото мислене като процес, свързващ в линия сърцето с ума и го правят несъзнателно, без да са изчели много езотерични и окултни книги, които да им разкриват "тайните". Така мисълта се отправя наистина в права линия нагоре...

[Aliya]

"Наистина провокираща тема за размисъл Aliya",

- След като смяташ, че темата е провокираща към повече размисъл, защо не го правиш, Павлета, защо не четеш с повече разбиране Учителя, който смята, че Исус е дошъл на Земята да предаде посланието на Любовта, а не на смъртта, не, за да бъде предаден и разпнат, както някои фалшиви проповедници вменяват на хората!!!

"Исус е знаел, че негов ученик ще го предаде".

- Дори и да е предусещал, до последно се е молел "тази чаша да го отмине". Исус е МЕСИЯ НА ЛЮБОВТА, А НЕ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО!!!

"Не всичко, което се случва е обяснимо за нашата логика, но то води до качествени изменения.Свързани с промяна в мисленето на хората във векове напред"

- Кое наричаш качествени изменения, Павлета? Проповядването на предателството и липсата на любов, превъзнасянето на един предател и извисяването му до самата Любов, до Христос? За това ли живя и умря Христос, за да обръщате неговата "наука за душата" нагоре с краката и да величаете предателския и пресметлив ум вместо Любовта!?!? Сама виждаш как едно повърхностно и безпочвено размишление на ума ти, което няма своите корени в душата ти, в сърцето ти, те води до абсурдни мисловни и логически заключения, които нямат нищо общо и са в пълна противоречие с Христос, с Учителя и с всички светли и просветлени същества, ходили някога по тази красива Земя!!!

"Нещата, които на земен план приемаме за престъпления в духовен план са съзидателни"

- На това абсурдно твърдение има само един отговор - "Боже упази сляпо да прогледне"

Не забравяй, че Духовният свят е тук и сега, най-основната тъкан, от която този видим свят е изтъкан и тази тъкан се нарича Божествена Любов.

И още нещо, Исус е бил разпнат от много логично и аналитично разсъждаващи хора, от чудесни интерпретатори на "духовността", фарисеите - хората на мъртвото религиозно знание, на дебелите книги, забравили за това, че имат сърце, че Любовта е основният закон и на този, и на онзи свят / а не предателството!!!/ !!!

"Всяка нирвана рано или късно бива прекратена и човек се връща към развитието си, но вече на един по-висок етап от това развитие. „Надхвърлянето“ на мисълта всъщност не е нищо повече от етап в процеса на овладяване на мисълта."

- Ще говориш за нирвана и надхвърлянето на мисълта когато стигнеш дотам, преди това каквото и да кажеш, ще е от ограничения ти човешки ум!!!

Сега за предателствата. Предателство може да извърши само близък човек. Врагът никога не може да те предаде. Ако Христос е знаел, че Юда ще го предаде, е нямало да му се довери. Иначе нямаше да можем да говорим за предателство. Какво предателство бихме имали ако предадения го е очаквал. Да, предателството е било неизбежно и Христос е знаел, че ще бъде предаден. Но това, как конкретно се е проявило предателството, дали Христос е знаел това? И защо се е доверил, и дали въобще се е доверил на Юда, ако е знаел?

Тоест...???

[Aliya]

Познавам хора, които с цялото си сърце обичат Христос и мисля рядко се запитват и разсъждават над такива въпроси защо и как се е случило предателството, не защото са повърхностни или глупави, а защото вярват изцяло в Доброто и усещат правото мислене като процес, свързващ в линия сърцето с ума и го правят несъзнателно, без да са изчели много езотерични и окултни книги, които да им разкриват "тайните". Така мисълта се отправя наистина в права линия нагоре...

[Aliya]

Браво, Vespertine, най-сетне един човек със сърце! Благодаря ти

[Станимир]

"Всяка нирвана рано или късно бива прекратена и човек се връща към развитието си, но вече на един по-висок етап от това развитие. „Надхвърлянето“ на мисълта всъщност не е нищо повече от етап в процеса на овладяване на мисълта."

- Ще говориш за нирвана и надхвърлянето на мисълта когато стигнеш дотам, преди това каквото и да кажеш, ще е от ограничения ти човешки ум!!!

Ами, не твърдя, че е от някъде другаде. Пиша за мисълта използвайки мисълта си. Ти пишеш срещу мисълта, отново използвайки мисълта си. Това, което съм написал, съм написал в емоционално спокойствие. За мен, това че изказваш различно мнение от моето не е проблем. Аз от своя страна обаче изказвам нещата така, както ги разбирам.

[Станимир]

Сега за предателствата. Предателство може да извърши само близък човек. Врагът никога не може да те предаде. Ако Христос е знаел, че Юда ще го предаде, е нямало да му се довери. Иначе нямаше да можем да говорим за предателство. Какво предателство бихме имали ако предадения го е очаквал. Да, предателството е било неизбежно и Христос е знаел, че ще бъде предаден. Но това, как конкретно се е проявило предателството, дали Христос е знаел това? И защо се е доверил, и дали въобще се е доверил на Юда, ако е знаел?

Тоест...???

Нищо. Представям една гледна точка за размисъл. Отговори нямам, поне не и достатъчно сигурни за да мога да ги споделя.

[Vespertine]

истинската вяра не може да се обхване с думи, те са ограничение..тя извира отвътре и има само един канал, през който да се осъществи нагоре, макар и не в този свят материално, така разумът не може да си я обясни и обхване, да я докосне...но правата мисъл може да се изрази с думи и тогава всички други съмнения, разсъждения и скептицизъм отстъпват място, просто защото са непълни..

[Aliya]

"Ти пишеш срещу мисълта, отново използвайки мисълта си. "

- Не, не пиша срещу мисълта, а срещу твоето идентифициране с нея!!! Срещу твоята невъзможност да се отдръпнеш от мисленето и да го наблюдаваш, за да можеш да го контролираш и използваш правилно. Светът е пълен с историите на хора, не успели да сложат юзди на ума си и завършили в лудницата!

"Аз от своя страна обаче изказвам нещата така, както ги разбирам." -

Работата е там, че не ги разбираш. За да разбереш едно нещо правилно, не е достатъчно да го предъвкваш в мислите си, а трябва да го изживееш, да стане част от твоята опитност. Ето защо за духовното разбиране умът е твърде ограничен; за духовното разбиране дълбочината на твоето същество е необходима, сърцето и душата ти.

[Лъчезарна]

"Всеки предмет, попаднал в добра или лоша ръка, ще може да изпълни едно или друго предназначение. Например, с една сабя или нож може да се направи операция на един болен и с това да се подобри положението му, но може и да се отреже главата на някой човек на бойното поле. С перото може да се напише някоя отлична книга, но може да се напише и някоя толкова лоша книга, че отровата и да се разнася с векове, а може да се подпише и смъртна присъда.

*

Не осъждам човека, който си е взел корона и я е поставил на главата си да управлява. Нека опита и тези си стремления. Ако Бог е допуснал вълци, мечки, разни буболечки, които носят пакости, то защо и ние да не допуснем всеки да се прояви в живота така, както са неговите подтици. Ако Бог изпраща и на пакостните животни своята светлина и храна, то какво може да имаме ние против? Затова и ние трябва да търпим всички, да бъдем толерантни към всички и да не се отвращаваме от никого.

*

Как е възможно, човек, който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христос за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството.

Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа.

*

В Божествения свят разрушенията не се допускат. Всичко в света трябва да твори. Защото злото и грехът са само ребуси за хората. Казват за някого, че бил голям грешник. Това показва, че този човек е майстор на големите грехове, затова аз бих желал да имам някои от неговите ребуси. Такива хора са много изобретателни.

Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко то дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола. Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките нямаше да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н.

А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всички казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!“ – Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата – все дяволът е виновен. А пък аз ви казвам: този дявол е отличен учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: „Къде си ходил?“ – „Живея между тези културни хора, които само се бият, избиват се; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки.“

*

...Любов без Мъдрост не значи нищо и Мъдрост без Любов – също. Тези две велики сили – Любовта и Мъдростта – трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете в цялата им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят."

Трапезата на Новия Завет, Неделни Беседи, 25.05.1919 г.

[Донка]

A според моите опитности - веднъж пуснала ли съм думата само "предателство в ума и сърцето си, вече съм затворила и него, и ума и душата си за Христовата светлина и Любов.

[Aliya]

На всички, които все още мислят, че в предателството на Юда има духовен смисъл и необходимост, ще кажа следното:

- Ако Юда не беше предал Христос в ръцете на "начетените глави" фарисеите, за да го разпнат и унижат, то Западният свят щеше да е много по-напред в духовното си развитие от сега и щеше да се съизмерва с Изтока по духовното си богатство!

Ако на светло същество като Исус бе позволено да ходи по Юдейската земя и да пръска своята божествена мъдрост, ако Исус не бе убит жестоко толкова млад, то той щеше в зрелите си години неимоверно много да обогати Западния свят със своята изживяна и все по-задълбочаваща се мъдрост, Бог Отец щеше да продължи да излива в чистото и невинно сърце на Исус своето Висше познание, Истина и Любов и хората щяха да продължат да пият от живия Източник още много години.

Така както на Изток Буда пръскаше Божествената светлина цели 40 години, така както Бодхидхарма, Махавира, Лао Тзу завършиха спокойно земния си път, без да бъдат жестоко спрени от хората на пресметливия и алчен ум, от хората без Любов и Вяра.

[Aliya]

A според моите опитности - веднъж пуснала ли съм думата само "предателство в ума и сърцето си, вече съм затворила и него, и ума и душата си за Христовата светлина и Любов.

Донка,

Нима има сърце на света, което може да се затвори за Христовата светлина и любов, и при това толкова лесно?!?!?

[Лъчезарна]

На всички, които все още мислят, че в предателството на Юда има духовен смисъл и необходимост, ще кажа следното:

- Ако Юда не беше предал Христос в ръцете на "начетените глави" фарисеите, за да го разпнат и унижат, то Западният свят щеше да е много по-напред в духовното си развитие от сега и щеше да се съизмерва с Изтока по духовното си богатство!

Ако на светло същество като Исус бе позволено да ходи по Юдейската земя и да пръска своята божествена мъдрост, ако Исус не бе убит жестоко толкова млад, то той щеше в зрелите си години неимоверно много да обогати Западния свят със своята изживяна и все по-задълбочаваща се мъдрост, Бог Отец щеше да продължи да излива в чистото и невинно сърце на Исус своето Висше познание, Истина и Любов и хората щяха да продължат да пият от живия Източник още много години.

Така както на Изток Буда пръскаше Божествената светлина цели 40 години, така както Бодхидхарма, Махавира, Лао Тзу завършиха спокойно земния си път, без да бъдат жестоко спрени от хората на пресметливия и алчен ум, от хората без Любов и Вяра.

" "И когато бе седнал на трапезата вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и учениците Негови."

Ето един обикновен стих, „без смисъл“ и „без съдържание“, подобен на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вътре. Аз взимам думата митар в съвременния език в смисъл на прости хора. Бедният и грешникът са двама братя. Бедният е лишен от пари, от злато, следователно, няма средства, а богатият използва всякога бедният за работа. Грешният е човек, лишен от Мъдрост, от знания, затова и греши. Простите хора аз наричам банкери. А съвременните банкери наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците. И бирниците днес събират даждията.

Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христос. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да седят заедно с него на трапезата?“ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, Стария завет на Мойсей, а новата школа на Христос. Христовите ученици представляват първите ученици на новото училище, на Новия завет. Митарите и грешниците представляват старата култура, старото учение, Мойсеевия закон.

Нима всички деца, които влизат в училището, са все учени? – Повечето са прости и невежи. Колко деца има в училището със скъсани дрешки и панталонки, но се учат много по-прилежно от синовете на богатите хора. Следователно, тези митари и грешници са ученици, които са дошли да учат Новото учение."

Трапезата на Новия Завет, Неделни Беседи, 25.05.1919 г.

[Донка]

Ако не бяхме толкова лесни, щяхме ли да сме на училище тук? И какво да научим първо? Да не съдим... да любим.