Мисли на Учителя за Прошката

[цветна дъга]

"Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете.

Беден човек дължал голяма сума на един богат и не могъл да му я върне. Богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави. Веднага той се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката и го извлякъл на брега. В него той узнал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга.

Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите."

В рова на лъвовете

"Та сега, на първа ръка, вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това, да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Запример, аз бих могъл да накарам всички да се обичате. Знаете ли как? И то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Един ден ви хване с щипците си и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора, музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това.

Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? (– Прошката.) Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих. И ако имате пари, още този момент ще платите. (– Това няма ли да бъде лъжа?) – Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: един наш брат забравил да си плати на гостилницата. Можеш ли да платиш ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще платите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз. Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено.

Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба. Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл."

тук

"Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува."

тук

"Всякога зад прошката трябва да седи Любовта.

Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията.

Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих“. Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като прося, трябва да имам туй самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прощението? По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми. „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи.“

Петър запита Христа: „По толкова ли ??? пъти ли, тъй ли да прощаваме? По 7 пъти ли да прощаваме?“ По 7 пъти, значи да имаме подарък златни часовници. Казва Христос: „Трябва да прощавате 70 пъти по 7, и то без часовници“. Прощението изключва всички тези работи.

Сега ние, съвременните хора, трябва да се пазим от самоизмамата.

Запример, имаш едно малко благородно качество, но ти не си доволен от него, не си благодарен; бъдете уверени, че щом не си доволен от него, голямата добродетел няма да дойде.

В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа“. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел.

Върху тази най-малката добродетел почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на земята, върху тази почва. И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи.

Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай – да изпълним волята Божия – да простим! Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. Ами че така е! Двама души, които се убиват, които са си направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв начин, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества.

Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме?“ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога“. Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил“. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа“. Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на своите длъжници. Някои казват: „Аз прощавам“. Не, не тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както Той прощава. И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца си, веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил“. Всички тия, на които не си простил, те са хроми, клосни, сакати, те си носят раните. Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!“ Отгде иде лъжата? – Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог.

Казвате: „Ама в онзи свят ще има ли виждане?“ – Ще има, братко, ще има. Сега вие не виждате, защото сте с маски, тогава ще бъдете без маски. Този свят сега е бал-маске, не го знаеш отгде е. Не, не, всички тези маски ще се снемат и в онзи свят нещата ще бъдат реални. Сега виждаме колко са неестествени хората!

Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме?“ Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш. Ще седнеш при хляба и ще си кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляно е заради мене, пожертвало е живота си заради мене“. Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще си кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене“. Ще погледнеш дрехите си, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната си заради мене!“ Ако всичко това стана жертва заради мене, аз не мога ли в дадения случай да направя една жертва, да простя на един мой брат? И то не заради него. А заради кого? – Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко. Господ никога няма да ви каже: „Да простиш!“ Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света.

Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. Тъй трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения.

А сега, седнат някои да спорят за много маловажни неща. Някоя сестра ще каже тъй: „Аз живея на небето“. Друга ще каже: „Аз пък живея на земята“. Казвам: Сестри, и двете живеете на земята, и двете живеете на небето, само че и двете не изпълнявате волята Божия. Това е, което аз зная. Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава. Не, не, то е на сцената. Всички трябва да се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами!"

тук

Редактирано Декември 11, 2010 от цветна дъга

[Пламъче]

Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. – Защо е необходимо хората да си прощават? – За да възстановят връзките помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи греховете на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората те днес прощават и заличават дълговете си, на другия ден отново ги изнасят на лице. Какво се ползва човек, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грешките на миналото си, или на младините си. Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях. – Все трябва човек да поплаче за погрешките си. – Няма защо да плаче. Плачът означава слабост. Той не разрешава задачите на човека. Като плаче, човек несъзнателно търси помощ от някого. Въпреки това, и най-силните и велики хора поне един път в живота си са плакали, търсили са помощ от някъде.

Аксиома на живота

Редактирано Декември 12, 2010 от Пламъче

[Ани]

Ще кажете, че сте готови да се примирите, да простите дълговете на вашите длъжници. Готови сте, но само когато неприятелят ви дебне, обикаля къщата ви. Щом се отдалечи от вас, вие веднага се обръщате към длъжниците и казвате: „Ще платите всичко, каквото ми дължите“. Така постъпват някои религиозни. Те се молят на Бога да прости прегрешенията им, разкайват се, обещават, че ще изпълнят волята Му и като им прости, всичко забравят. Те отново се обръщат към своите длъжници и казват: „Платете си дълговете!“ Каква любов е тази, която днес обещава, утре не изпълнява? Съвършена любов ли е това? Любов, която не е в състояние да заличи греховете на хората, не е истинска Любов. Това е първото качество на Любовта. Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма да ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“. Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света.

Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика? – Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил ...

Необятната Любов

[цветна дъга]

"Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон?“ – Да, може да го изпълните.Ако някой ви изгори или продаде къщата, която струва 200,000 лева, в мен ще се зароди голяма борба от това зло, но ако победя себе си и не се отместя ще се нарека велик в Царството Божие. Ако съм виден държавник и ме свалят от поста, който заемам, макар и несправедливо, и аз не отмъстя за това нещо, за в бъдеще ще съм добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото сторено нему зло, той е добър човек."

Малкият закон

[Ани]

...Ако обидата засегне вашите лични чувства, вие веднага ще се настроите срещу този човек и ще кажете: Всичко мога да направя, но никога няма да му простя за обидата, която ми нанесе. Ако не простите, какво ще спечелите? Друг някой пък ще се обиди на вас и няма да ви прости. Трети някой ще се обиди на втория, няма да му прости и т.н. Какво ще спечелите? — Нищо няма да спечелите, но ще се образува редица от обидени хора, на които личните чувства са засегнати. При това положение на нещата ще дойде някой да се хвали, че е благороден човек, че лесно прощава. — Как прощава? — Като плати този човек дълга си с лихвите отгоре. Това не е прощаване. Така всеки прощава! Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава.

Защо човек трябва да прощава? — Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете...

Развитие на мозъчните центрове

[ivail]

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“

Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си.

И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди.

Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди.

Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.

Нашите длъжници

[Розалина]

В разговора стана дума за прощаването.

Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал. Разреши тази малка задача. С пет пари можеш да я разрешиш, а после става трудно, че и с хиляди левове не можеш да я разрешиш. Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия.

Любов към Бога

Редактирано Юни 29, 2012 от Розалина

[Лъчезарна]

Ще кажете, че човек се понижава, когато държи само една мисъл в ума си. Зависи каква е мисълта. Ако дадете път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си, вие туряте основа на своето величие. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете кога ще станете велики. Това е въпрос на времето. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите в живота, които играят роля на паразити. Те изяждат възможностите и добрите условия за проявяване на Божественото Начало в човека.

 

Като ученици, вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това се постига чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, вие трябва да правите опити, да обичате хората. Кого трябва да обичаме? Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено, то е в реда на нещата. Детето да обича майка си и майката да обича детето си, това е естествено.

 

Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, като себе си“. Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как, не е казано. Значи това не е достояние на всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват любов към враговете си. Който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, да си изработи свой специфичен метод. Защо трябва да любите враговете си? – За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби враговете си и да е готов да прощава.

 

Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете.

 

Беден човек дължал голяма сума на един богат и не могъл да му я върне. Богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави. Веднага той се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката и го извлякъл на брега. В него той узнал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга.

 

Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите.

 

И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мислите известно време върху идейното в живота, ще започнете постепенно да го прилагате. 

 

Великите хора, МОК, 11 септември 1927 г.

[Лъчезарна]

Та сега, не съдете никого и себе си не съдете. Или ще кажа: себе си съдете, а другите извинявайте, не ги прощавайте.

Защото ние не можем да прощаваме. Бог казва тъй на онзи който има отношения: Няма да ви обвиня, ще ви направя несъвършени, няма да ви обезвиня.

Прощавай на хората заради себе си, за да не влезеш в същата клопка. Понеже ако не простиш, ще държиш този човек в ума си и той ще те зарази, пък ако му простиш, той ще бъде вън от тебе. Грешният като му простиш, той ще бъде вън от тебе. Ако не прощаваш, той ще бъде вътре в тебе. Та от чисто хигиеническо гледище, прости му. И той и неговата дреха не я дръж в ума си. Нека бъде тя вън от тебе. Приеми го в себе си, прости го и внеси я отвън.

 

Три фази има (Старото отмина), Утринни Слова, 21.03.1937 г. - ИК "Жануа -98"