31.Топли чувства и светли мисли

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Бог е Любов (албум Песента на Ангелите)-събота

Добрата молитва

" Топли чувства и светли мисли"

(Утринно Слово от Учителя, държано на 1 януари 1933 г., София, Изгрев.)

Молитвен наряд за край:

Молитва на Братството,

Кажи ми Ти Истината ,Благата песен (песен 5,6 албум Духът Божий),

Господнята молитва

Размишление

Ще прочета 15-та глава от Матея.

Винаги чета утринните слова с едно специално настроение и чувство на респект.Изнасяни много рано сутринта , те са били слушани на живо, от най-преданите ученици.От онези,които ,независимо от времето, са изминавали понякога пеша големи разстояния ,за да бъдат в 5 часа сутринта на Изгрева.

Често ,в тях, намирам отговори на различни въпроси,най-неочаквани ракурси към теми,които са ме занимавали или такива,които се провокират от прочита. Ключ, към разбиране на посланията от това утринно слово, ми даде прочита на глава 15 от Евангелие на Матея и по точно следното

17. Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?

18. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;

19. защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:

20. това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.

А ето и някои мотиви над,които разсъждавах и които съм отбелязала за себе си,както и теми,от размишлението:

· За страданието ,като един метод за повдигане на човека:

Всички хора, на общо основание, минават през страдания. И праведният, и грешният също страдат. Всъщност, истински праведни няма. Външно всички хора изглеждат праведни. Затова Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“.

При живота на сегашните хора нищо друго не ги очаква, освен страдания и нещастия. Светът е изложен на разрушение. Казано е в Битието: „И разкая се Бог, че е създал човека“. – Какво ни очаква тогава? – Да разруши Бог света така, както го е създал. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане спомен от тях.

Докато човек не оголее, никога няма да се оправи.

Често хората страдат по причина на това, че бутат, където не трябва. Следователно спазвайте правилото: Не бутайте там, където не трябва. – Защо? – Опасно е.

Както има забранени зони на земята, така има забранени зони и в света на мислите и на чувствата. Има също забранени зони в Любовта, Мъдростта и Истината.

· За карма

Където е неразбирането на Божия закон, там е кармата.Това, което говоря, е принципиално. Като не можеш да разрешиш един въпрос, ти се омъчняваш и казваш: „Кармата ми е такава“. – Не мисли за кармата. Водата никак не мисли. Каквото и да правиш с нея, тя си тече, не иска да знае. Можеш ли да раниш или оскърбиш водата? И на въздуха нищо не можеш да направиш. Също и на огъня нищо не можеш да направиш

· За психоанализата

· За Истината

Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината. Докато си натоварен, ти си далеч от нея.

· За новото учение

Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. Тщеславен си, искаш всички хора да те славят. И това може да стане, но временно. Днес ще те славят, утре ще те развенчаят. – „Какво ще остане от нас, като се освободим от всичко това?“ – Щом се освободите от отрицателните мисли и чувства, на тяхното място ще сложите положителни.

· За относителната и абсолютната реалност

Хората живеят в относителната реалност на нещата, а не в абсолютната. В природата не съществува никаква относителност. Щом е така, аз съм свободен, няма да ставам вратар, да отключвам и заключвам вратите. Като си дошъл на земята, ти живееш в една къща. Под „къща“ разбирам и физическото тяло на човека, и къщата за живеене. В тази къща ще живееш временно, а не вечно. Значи ти си в света на относителната реалност; относително живееш и относително напущаш къщата. Все ще спреш някъде, няма вечно да живееш на едно място. По отношение на абсолютната реалност влизането и излизането от къщите е подобно на процесите на мисълта. Имаш къща, легнеш да спиш; сутринта станеш, нямаш и къща, тя изчезнала. Къщата ти може да бъде голяма или малка – това е относително. Обаче в един момент тя изчезва. – Как става това? – С думи не се обяснява. Всеки може да го опита, да види как къщата се намалява или увеличава. Аз си обяснявам това с мисълта. Каквото помислиш, става, важно е да имаш знания. Абсолютно реално е само това, което ти знаеш. Това, което знаят другите хора, не е реално за тебе. Реалността не принадлежи на всички. Тя принадлежи само на Един. Реален е само Бог. Има само една реална идея. – Защо? – Защото няма причина, която да я измени. Ние не знаем какво мисли Бог. Ако можем да мислим като Бога, ще бъдем едно с Него.

· Съветите на Учителя

Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко. Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено. В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея. Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата.

За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Едно трябва да се знае: Нищо в света не е произволно. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да не понесеш последствията на своите постъпки. Една муха да стъпчеш, ще понесеш последствията за това. Ако изсичаш произволно дърветата, и за това ще носиш последствията. Ако причиняваш страдания на хората, и на тебе ще причиняват страдания. Каквито страдания причиняваш на другите, такива ще причиняват и на тебе. Ето защо, за да не носиш тежките последствия на твоите неразумни постъпки, каквото правиш, прави го за Господа. И тогава, като вършиш добро, ще ти се въздаде с добро. Каквото добро направиш на едно същество, включено в Божествения свят, това добро ще се върне върху тебе. Носете тази мисъл в ума си. „Тогава трябва да живеем добре.“ – Не само това, но вършете волята на Бога. Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място.

Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. – „Как ще се оправи светът?“ – Не мислете за това. Сам по себе си, светът е оправен.

„Как да се справяме с мъчнотиите и страданията на живота?“ – Те са временни, преходни неща. Това са задачи, чрез които се изпитва и калява вашият характер.

· За Нова година - 1933 година (пример за номерологичен анализ)

Тази сутрин не мислех да ви говоря. Казах си: Щом направим молитвата, ще си изляза. Нека годината говори сама за себе си. Какво ще ви говоря аз? Но както виждате, изкусих се и пак ви говорих. В годината 1933 единицата е на първо място, след това иде числото девет – големият брат, след него идат две тройки, по-малките братя. Тук отсъствува майката – числото две. Тя е заминала. Бащата – единицата, е вдовец с трима синове. Единият е по-голям и по-умен от другите двама. Обаче и тримата са идеалисти – фантазьори. Никой от тях не работи. Големият брат само мечтае и си казва: „Дано баща ми остави нещо“. Той мечтае за хубави работи и каквото получи, готов е да го раздава. И по-малките братя приличат на него, затова джобовете им са празни. Питате: „Защо числото 13 е опасно?“ – Опасността е в тройката, която всичко раздава.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Редактирано Декември 11, 2010 от Розалина

[Розалина]

Топли чувства и светли мисли -

Прочетох днешното утринно слово за пръв път преди няколко дни.Много силно ме впечатли и се улових,че в свободното си време се връщам мислено към определени моменти от него.

Едно от нещата,които приковаха вниманието ми ,беше факта,че словото е изнесено рано сутринта на 01 януари 1933 година.Нормално е ,когато това се прави в началото на една Нова година,хората да имат очаквания,да чуят нещо за годината и какво им предстои през нея.Сигурно това желание е витаело в атмосферата ,защото на две места в това утринно слово Учителят прави коментар за Новата година.Както конкретен коментар за въпросната предстоящата тогава 1933 година,така и по принцип за посрещането на Нова година.За конкретната 1933 година,прогнозата не е от най-добрите и аз силно изкушена да си припомня събитията от историята,направих бърза справка в Гугъл.

Какво прочетох там ,можете да видите сами,но е ясно че вълната на надигащия се нацизъм,вече е била съвсем реална и заплахата за Европа също.Преди да се случат на физическо ниво,нещата се случват на друго ниво.Ето какво казва в беседата Учителят за предстоящите събития:

Сега, вие искате да ви кажа нещо за новата година. Каква нова година очаквате? Хиляди хора се избиват, хиляди хора умират. И това било нова година! Както виждате, досега годината беше суха. Ще видите каква ще бъде новата духовна година. За новата година няма да говоря нищо. Като изгрее слънцето, тогава ще видя какво ще стане. За новата година вечер не се говори. Трябва да видите как е облечена тя. Защо хората посрещат новата година вечер, среднощ? По това време идат само разбойници. Какво очаквате от една година, която иде среднощ? Тя иде да подкопава: ще задигне 40 милиона хора, 200 милиона говеда, един милиард овце, два милиона кокошки и нищо няма да донесе. Това е външната, физическата страна.

Казвате: „Искаме да чуем нещо утешително“. Отговарям: Когато водят 100 души да ги екзекутират, какво утешително мога да ви кажа? В този случай, ще ви кажа да четете Господнята молитва, та като отидат тези хора при Бога, да намерят спокойствие и мир. Смъртта им да бъде по-лека. Какво ще утешаваш един човек, който няма нищо? Какво ще му проповядваш? Ще приличаш на онзи, когото раняват с няколко куршума. Други се бият, а той плаща. Питате: „Кармата ли му е такава?“

Този, втория цитат ,за мен лично .съдържа съвет,указание,какво можем да правим ние хората ,пред лицето на бедствия и събития ,над които реално нямаме физическа възможност да въздействуваме-то е да се чете Господнята молитва.

Редактирано Декември 11, 2010 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за хубавата беседа. Много размисли събуди.

Защо е нужно злато на човека: да се товари ли с него? Ако носиш на гърба си товар от сто килограма злато, непременно ще ти го вземат. Ти казваш: „Добре, че свалиха този товар от гърба ми. Иначе или щяха да ме нападнат разбойници, или щях да се намеря с това злато на дъното на морето“. – В такъв случай казвам: По-добре, че те освободиха от златото. Двама светии се подвизавали в един манастир. Веднъж, като си правели разходката, единият вървял замислен напред. Изведнъж той видял нещо на земята, което го накарало да отскочи настрана. Другият, който забелязал това, си казал: „Коя е причината, където другарят ми отскочи уплашено настрана?“ Като дошъл до мястото, видял едно гърне със злато. – „Чудно нещо! Колко е глупав моя събрат. Защо трябва да бяга от златото? Отдава му се възможност да направи толкова много добрини с това богатство.“ Той решил да вземе златото и да го използва за благотворителни цели: построил болници, училища, църкви. Приютил много бедни, старци, сирачета, създал им добри условия, сносен живот. Като изразходвал всичкото злато, той се обърнал в молитвата си към Господа с думите: „Господи, изпълних твоята воля. Сложих парите в работа. Какво мислиш за добрините, които направих със златото?“ Явил му се един ангел, който му казал: „Всички добрини, които направи, не струват толкова, колкото отскачането на твоя брат“. Сега и вие, като отидете при Бога, Той ще ви каже, че и най-великите работи, които сте направили, не струват колкото отскачането на светията.

Ще разкажа един куриозен случай с един наш брат. Той си купил един петел. Защо го купил? – Видял му се евтин. Купил го за 30 лева. От друга страна искал да спаси петела, да не го колят. И какво направил после? Занесъл го пак в село и го върнал на жената, от която го купил. Тя гледала и се чудела как е възможно да купиш един петел и да го върнеш с молба да не го колят. Сега, желая ви през тази година и вие да постъпвате като този наш приятел: да купите петел и да го върнете на жената, от която сте го купили, с молба да не го коли. След това обърнете се към Господа – Господарят на света – и кажете: „Господарю, уредих сметките си с Тебе“. Ето един добър пример. Първо, аз помислих, че той купил петела за мене, да ми кукурига, и ми стана малко неприятно. Аз имам вече един петел. Като разбрах, че той купил петела, за да го спаси, и пак го върнал на жената, останах доволен. Значи той внесъл 30 лева в банката на петела. Това е единствен случай, да внесе човек капитала си в една жива банка. Знаете ли в каква сума ще се обърнат тези 30 лева след две хиляди години, особено ако се дадат под сложна лихва? Един математик прави следното изчисление: в каква сума ще се превърнат 25 стотинки, дадени под сложна лихва, от времето на Христа досега? Той казва: „Ако всеки ден на всеки девет минути падаше по една златна земя, като нашата в гишето на банката, цели девет хиляди години трябваше да падат такива земи, за да се изплати този дълг“. Представете си тогава в каква сума ще се превърнат тези 30 лева след две хиляди години. Като знаете това, нека всеки от вас вложи по 30 лева в една жива банка, за да получи след две хиляди години несметно богатство. Само така ще ликвидирате с вашата сиромашия. И спомен няма да остане от нея. Новата година още не е дошла. Тя е далеч от нас. Като изгрее слънцето, тогава ще дойде. Трябва да отидем на Витоша, там да я посрещнем. Иначе в мъглата не можем да я видим. Тя иде да обира чуждите каси. Понеже никой не иска да я види, затова времето е мъгливо. Повече няма какво да ви говоря за новата година. Според мене, когато ви посети едно топло чувство в сърцето, една светла мисъл в ума и един благороден подтик във волята, това е новата година. Щом не ви посети едно топло чувство и една светла мисъл, никаква нова година няма да дойде. Досега сте имали твърди, течни и въздухообразни чувства. Тази година обърнете внимание на топлите чувства и на светлите мисли. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Топли чувства и светли мисли

[Розалина]

Слънчева .

Като четох примера за двамата светии,си казах,колко ли човека днес биха постъпили като първия,който отскочил от делвата със злато.Все още болшинството от нас може би ще постъпят /постъпим ,като втория.Дори във форума имаме тема -Какво ще направя ,ако имам 1 млн лева или 10 млн?.И аз съм вихрила въображение в тази тема.

За да стигне човек до позицията на първия светия е нужно може би да мине по дългия път ,като първо се нагърби да оправя света на цената на делва злато употребена за правене на добрини.Чак след една такава опитност да разбере ,че всъщност пътя е друг-единственото ,което си струва е да променяме себе си,да работим върху себе си....Да се откажем от делва злато, без съжаление ,е признак за извървян път ...

Има и по-кратък път..И той е в последователно изучаване и прилагане на Словото оставено ни от Учителя ,точно с цел да ни се обърне внимание ,да се научим ..

Много важен за мен беше коментара за това ,как да подхождаме към сиромашията ,болките на другите .Намесата,от наша страна, в пътя на друг човек не е добре за човека.Щом нещо е допуснато,значи е необходимо.Така разбрах аз тези послания,които съм публикувала в първото си мнение по темата.

Що се отнася до брата ,който купил петел,за да го спаси,примерът ,също ми хареса много.Налудничаво може да си помисли някой.Но пък вариант да приложи човек новото учение,както го разбира .

Редактирано Декември 11, 2010 от Розалина

[Ани]

Розалина, благодаря за положения труд. Беседата не е лека за четене и има много застъпени теми. Като четях дискусиите в темата за самооценката, се сетих за тези думи от разглежданата беседа:

Не ограничавай висшето съзнание в себе си.

– „Искам да стана по-добър.“

– Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър.

– Защо?

– Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш.

Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие. Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам.

Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар.

– „Но аз искам да угодя на своя господар.“

– Как ще му угодиш? Той иска много работи от тебе. Готов ли си да чистиш стаята му, да го переш, да чистиш дрехите, обувките му? Може да вършиш и външната му работа. Готов ли си и на това? Като слуга, ти ще вършиш и долната, и горната му работа. Ще го задоволиш само тогава, когато имаш предвид неговите интереси и неговото благо. Ако изпълняваш всичко добросъвестно, той ще бъде доволен от тебе.

В който ден започнеш да мислиш повече за себе си, господарят ще ти каже: „Не ми харесва вече моят слуга“. Следователно спорът и неразбирането на хората се дължи на факта, че всеки мисли повече за себе си, отколкото за другите. Децата употребяват повече време за себе си, отколкото за родителите си. И родителите мислят повече за себе си, отколкото за децата си.

Това „себе“ объркало света. Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя първичен живот и престанат да мислят за себе си.

Топли чувства и светли мисли

Как тълкувате тези думи? Може би не трябва понякога да се вглеждаме прекалено в себе си, в нашата личност, его? Това ограничава нашата истинска същност - висшия аз.

Редактирано Декември 11, 2010 от Ани

[Лъчезарна]

Не ограничавай висшето съзнание в себе си.

– „Искам да стана по-добър.“

– Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър.

– Защо?

– Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш.

Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие. Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам.

Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар.

– „Но аз искам да угодя на своя господар.“

– Как ще му угодиш? Той иска много работи от тебе. Готов ли си да чистиш стаята му, да го переш, да чистиш дрехите, обувките му? Може да вършиш и външната му работа. Готов ли си и на това? Като слуга, ти ще вършиш и долната, и горната му работа. Ще го задоволиш само тогава, когато имаш предвид неговите интереси и неговото благо. Ако изпълняваш всичко добросъвестно, той ще бъде доволен от тебе.

В който ден започнеш да мислиш повече за себе си, господарят ще ти каже: „Не ми харесва вече моят слуга“. Следователно спорът и неразбирането на хората се дължи на факта, че всеки мисли повече за себе си, отколкото за другите. Децата употребяват повече време за себе си, отколкото за родителите си. И родителите мислят повече за себе си, отколкото за децата си.

Това „себе“ объркало света. Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя първичен живот и престанат да мислят за себе си.

Топли чувства и светли мисли

Как тълкувате тези думи? Може би не трябва понякога да се вглеждаме прекалено в себе си, в нашата личност, его? Това ограничава нашата истинска същност - висшия аз.

"Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква.

Ще кажете, че не знаете какво изисква Бог от вас. Това не е вярно.

Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си,

това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния?

Вие знаете това, но мислите и за себе си.

Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля.

Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон.

– Кой се грижи за малкото дете? – Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него.

В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя.

Тя казва: „Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си“.

Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни.

Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят.

На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.

Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: „Защо Бог ме изостави?“

Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.

*

Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля.

Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него.

В умствения свят този закон се превежда с думите: „Словото да бъде във вас и вие – в Него“.

На физическия свят пак казваме: „Хлябът да бъде всякога в човека и човек – в хляба“.

Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него.

Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота.

Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване.

Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност.

Това означават думите, които Христос е казал:

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил“. "

Човек и природа

Когато много се вглеждаме в себе си, изместваме центъра си извън Бога.

Тогава губим връзката, която ни държи будни, съзнаващи възприемащи...

Тогава губим и топлите си чувства и светлите си мисли.

Частта, ако се опита да бъде цялото, се превръща в ракова клетка.

Но ако се осъзнае като една от многото, работещи дружно,

тогава смисълът на съществуването й се изявява чрез Божията Любов, чрез Проявената Божия Любов.

[Ани]

Лъчезарна, благодаря за отговора.

След като помислих малко повече и прочетох и други беседи на Учителя, стигнах до заключението, че той не е против това човек да обича себе си, да работи върху себе си. В много беседи се разглежда работата на ученика в това отношение. Например в беседата „Самовъзпитание”:

Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си.

Самовъзпитание

Но не бива да се акцентира прекалено на собственото аз:

Животът започва с човешкия стремеж – „обич към себе си“ се нарича. Но това е първият подтик, който трябва да се видоизмени. Животът започва с малкото, но ако този живот не влезе във великото, в света, тогава малкото само по себе си няма смисъл.

„Като себе си! Трите идеи”

Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре.

Самовъзпитание

Думите на Учителя: „Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно” от разглежданата в тази тема беседа могат да бъдат погледнати и под друг ъгъл. Мисля, че има тънка разлика между това да се опознаем и в това да се вглеждаме постоянно в своята личност. Някъде бях прочела, че едно посято семе не бива да се рови постоянно и да се гледа как расте. Това ще попречи на развитието му. Понякога е май по-добре да оставим някои свои качества – духовни или други (няма значение) за известен период без наблюдение...

Много често някои прочетени думи от беседа ме карат дълго време да се замислям върху тях. Предполагам, че на всеки се случва? В тази беседа можете да намерите още интересни теми.

[Розалина]

Животът започва с човешкия стремеж – „обич към себе си“ се нарича. Но това е първият подтик, който трябва да се видоизмени. Животът започва с малкото, но ако този живот не влезе във великото, в света, тогава малкото само по себе си няма смисъл.

„Като себе си! Трите идеи”

Ани,въпросите ,които поставяш определено ме карат да се размислям, ако съм пропуснала да "видя'" акцента или темата на въпроса ти.

Тези разсъждения,които са в основата на твоя въпрос ,спряха и моето внимание.Особено следната мисъл,която и ти си цитирала:

]Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Благодаря за днешните публикации.Наистина ,осъзнатия живот започва с насочване на погледа навътре към себе си.Следващият етап е ,да се начуим да изпитваме обич към себе си.Въпроса е да не оставаме на това ниво.Идва един момент ,в който човек, ако не излезе от самовглъбяването,колкото и да е нужно то на първия етап,това означава отново потъване в сън,макар и нов ,различен ,но все пак сън.

Поздрави

Редактирано Декември 13, 2010 от Розалина

[Дъгата]

Сега практически вие искате хората да бъдат добри с вас.

Помнете един закон:

Човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло,

със своите ръце, със своите крака,

със своите очи, със своя нос, със своята уста,

със своите гърди, със своя стомах,

и хората не може да имат уважение към него.

С благодат и истина, Неделни Беседи, 24.01.1943 г., София

[Ани]

Още интересни мисли до които се докоснах в тази беседа:

Докато носиш в ума си една мисъл, която нарушава твоето равновесие и те безпокои, какви са твоите дрехи: топли, или студени? И тъй, всяка неустойчива мисъл и всяко неустойчиво чувство, които безпокоят човека, са скъсани, парцаливи дрехи. Те са чужди и трябва да се съблекат. Човек трябва да се освободи от тях, като от нещо чуждо, макар и да остане гол.

Греховете на човека не са нищо друго, освен чужди дрехи, които той задигнал отнякъде.

Както виждам, вие сте много лековерни и суеверни. Кой каквото ви каже, вярвате.

Преди няколко дни дойдоха при мене две сестри, от напредналите, и ми казват: „Вчера ходихме при един голям гадател, да ни каже какво ни предстои да преживеем“. – Какъв беше този гадател? – „Той водеше със себе си един медиум, който падаше в транс и говореше. Гадателят тълкуваше думите му.“ – Какво ви каза? – „Нищо особено. Каза ни, че трябва да му дадем 500 лева, да се свърже с Братството. Тогава щял да ни каже много неща.“ – Дадохте ли му тези пари? – Решихме да си помислим. Казвам: Този гадател е мошеник. Само онзи може да каже истината, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. Докато съзнанието на човека не е свободно, той не може да възприеме истината. Горко на онзи, който мисли, че трябва да заспи, за да възприеме истината.

Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината. Докато си натоварен, ти си далеч от нея.

Ако и вие, в даден случай, не влезете в положението на грешния, ако не проникнете дълбоко в неговото естество, никога не можете да му помогнете. – „Е, Бог ще му помогне.“ – Бог помага чрез хората. Ако ние не можем да бъде проводници на Божията Любов, какво друго ще направим?

Мнозина идват при мене, хлопат усилено на вратата, искат на всяка цена да ги приема. Казвам: Днес разрешавам важен въпрос, не мога да ви приема. Обаче той чака. След него идва втори, трети. И на тях казвам, че не мога да ги приема. Но отговарям и на двамата: „Почакайте няколко минути“. Защо реших да ги приема? – Защото си помислих: Както Бог приема мене, така и аз трябва да ги приема. Те си казват за мене: „Добър човек!“ – Не съм толкова добър. Благодари на Онзи в мене, от Когото и аз завися. Мисля си: Тези хора станаха причина, Бог да ме приеме, и аз да се разговарям с Него.

Топли чувства и светли мисли

[Донка]

Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко.

Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено.

В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея.

Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата.

Това означава ли, че можем да се научим (сами) на нещо добро само като наблюдаваме щастливите мирни и свободни хора?

[Розалина]

Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко.

Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено.

В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея.

Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата.

Това означава ли, че можем да се научим (сами) на нещо добро само като наблюдаваме щастливите мирни и свободни хора?

Много хубава е тази мисъл на Учителя ,Донка..

А на въпроса ти ,моят отговор е ,че всичко зависи от това ,което си мислим ,докато наблюдаваме ,мирните, щастливи и свободни хора.

Ако им завиждаме ,не ще научим сами нищо добро........В това слово Учителят казва ,че искаме или не, ние ще се развиваме.Т.е и завист да изпитваме,пак ще има урок за нас,но различен и по-трудничък.Но ако се радваме,ако сме благодарни ,че сме ги срещнали,то ще приемем от тях ,мира и спокойствието.Със сигурност ви се е случвало да преживеете заразително общуване с позитивни хора.Самата Донка(да кажа за тези които не я познават) спада към категорията на усмихнатите и жизнерадостни хора.

Редактирано Декември 29, 2010 от Розалина