Пътят към храма

[val68z]

http://www.vbox7.com/play:41313049

пътят към храма ,

кое ни приближава и кое ни отдалечава,от целта на нашият път / ...завръщането на капчицата вода в океана, завръщането и към първоизточника , голямата Светлина/

/...условно съм приел ,че целта по принцип е една и съща , макар и това да е относително, тъй като на всеки един е дадено правото на свободна воля и избор /

[shining_star]

Пътят, целта и осъществяването си ти.

Докато го разглеждаш като "аз съм тук, а Той е някъде там"...

Нали не можеш да се повдигнеш, като се теглиш за косата? Ние все още живеем в разделението, търсим някакъв "бог" някъде там, вън от самите нас. Няма такъв... Същото казва и П. Дънов, цитирам по памет: Няма бог вън от човека, но няма и човек вън от Бога".

А пътят какво е? - движение в определена посока. Вдигаш десния крак и го местиш, след това левия,пристъпваш и така - десен, ляв, десен, ляв...така, със своето движение, си очертаваш п ъ т я. Няма предварително очертана утъпкана пътека. Човека като се движи очертава пътя си.

Поставяш въпроса за крайната точка, но ...как може да се определи такова нещо, оттук дотук е "тъмнината, непросветлението", а оттам дотам - "просветлението", няма начин.

Осъзнаването, това е един безкраен океан, не можем да кажем: досега бях несъзнателен, от днес вече съм съзнателен!

И все пак как да разберем къде сме ние - ще цитирам Н. Д. Уолш - "...да осъществявам на практика в живота своя най-висш идеал".

[Мария-София]

[Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията.

Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.

Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.

В действителност,

Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия,

когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.

Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.

Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е

личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм,

а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода,

която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.

_{Помощта,която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.}

_{Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”.}

_{Пътят на еволюцията води към свободата. Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество. Защото ако необходимостта е законът на материалния свят, свободата е законът на духовния свят. Свободата се постига само стъпка по стъпка и няма да бъде напълно проявена в човека преди края на неговата еволюция, когато естеството му ще бъде истински одухотворено}.

Делата на любовта, обаче, са такива, че не трябва да търсим за тях компенсация в следващия живот. Всичко, което правим от любов, да се разбира така, сякаш с това ние плащаме своите дългове. Единствените дела, от които няма да получим нищо в бъдеще, са тези, извършени от истинска любов. Тъй като хората знаят толкова малко за подсъзнанието, поради това има толкова малко любов на света. Трябва една душа да бъде вече много напреднала, за да направи нещо, от което няма да има полза за себе си. И от това света печели повече. Любовта е моралното слънце на света. Обаче ползата от създаването на Земята е предпоставка за любовта.

Без сетивната любов не би възникнало нищо сетивно, без духовната любов - нищо духовно. Чрез любовта се разгръщат творческите сили. На делата на любовта от миналото ние дължим нашето съществуване. Затова е мъдро да платим своите дългове чрез делата на любовта. Заедно с любовта има още две сили: властта и мъдростта. За последните две важи понятието големина и степенуване. Любовта не ги познава. Затова всеобхватното качество на божествеността не е всемогъществото или премъдростта, а любовта. Бог е чиста любов, не е най-висшата власт, не е най-висшата мъдрост. Мъдростта и властта се развиват в света, но любовта е един неповторим божествен импулс.Като противовес на импулса на властта и мъдростта стои мистерията на Голгота. Затова, който знае за тайнството на любовта, може да бъде християнин. Духовната наука се нуждае от тази любов, в противен случай тя води до егоизъм.

Мистерията на Голгота е едно божествено дело, една божествена работа. Това дело ние не можем да го схващаме като мъдрост, ние можем да го разбираме само като любов. С егоизма идва злото на света.Това трябваше да се случи, защото доброто нямаше да бъде разбрано без злото. Но чрез победата на човека над самия себе си, е дадена възможност за проявяване на любовта. Светлината става познаваема чрез тъмнината.

Любовта не е дошла на дребно в света, а тя се лее като дар Божи в човечеството, като една завършена цялост се влива любовта вътре в човечеството.

Чрез победите на хората над самите себе си, се даваше възможността те да проявяват любовта. Христос донесе на потъналите в егоизъм хора импулса към себеобладанието и силата, чрез която да победят злото. И ще се съберат чрез Христовото дело онези, които чрез себелюбието бяха разделени. Така стават истина в най-дълбок смисъл думите на Христос, Който говори за делата на любовта казвайки: "Каквото правите за най-простите, правите го за Мен" - всяко божествено дело на любовта се връща обратно на земния свят. То ще протича постепенно през човешкото развитие и въпреки линеещите физически сили, то ще оживява в духа - защото то не е дошло от егоизма, а от духа на любовта: Per Spiritum Sanctum Reviviscimus - Чрез Светия Дух ще възкръснем.

Но човешкото бъдеще ще бъде съставено и от нещо друго освен любовта. Духовното усъвършенстване ще бъде достойна цел за земното човечество. Но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствените си стремежи към усъвършенстване някакви егоистични цели. Той ще каже: нека бъдат тези стремежи безкористни. Усъвършенстването е нещо, чрез което ние искаме да усилим и насърчим нашето същество, нашата личност. Обаче, ние можем да видим нещата за света изключително в делата на любовта, не в делата на самоусъвършенстването. Относно това, ние не трябва да се заблуждаваме. Някой търси да следва Христос по пътя на любовта към мъдростта, това важи за тази мъдрост, която той поставя в служба на света, само тази, която е изпълнена с любов.

Мъдрост, която е потопена в любов, която същевременно подпомага света и довежда Христос, тази любов към мъдрост, изключва лъжата. Защото лъжата е противоположност на фактите, и който се потопява с любов в тях, той не познава лъжата, тя произхожда от егоизма, без изключение. Когато ние чрез любовта сме намерили пътя към мъдростта, тогава ние сме си пробили път чрез порасналите сили на душевното усилие, чрез безкористната любов също към мъдрост. Чрез това човек става свободна личност

Любовта и нейното значение за света,Р.Щайнер

Редактирано Декември 15, 2010 от Мария-София

[Cveta5]

Един човек извървял пътя до храма и потропъл на вратите му.Отвътре попитали:Кой си ти? Той отговорил:Аз.Вратите не се отворили.Върнал се човека.Живял и учил в света,и извън него,и отново и отново....Когато отново стигнал храма и потропал,на въпроса:Кой си ти? човека отговорил:Ти.Вратите се отворили...

[Мария-София]

54 ПРОЯВИ НА ЛЪЖЛИВА ГОРДОСТ, ОПИСАНИ ОТ САНАТ КУМАРА

1. Неоспоримост на факта, че ти си винаги прав, увереност в собствената постоянна правота, непогрешимост.

2. Покровителствено отношение към другите (като на благодетел), високомерно отношение.

3. Чувство за собствена важност. Идва от непрекъснатото говорене, а с него и растящото усещане на човека за собствената му важност.

4. Унижение на себе си и другите. Като правило, отначало унижаваме другите, в отговор получаваме реакция, затова мислим, че сме много лоши, по-лоши, отколкото сме в действителност.

5. Мисълта за това, че ти си по-добър от другите. Самохвалство.

6. Да си приписваш труда и заслугите на други хора.

7. Умение да поставиш съперника в неизгодно положение. Управляване на хората за постигане на желаното.

8. Контрол над ситуацията, но без да се носи отговорност за нея.

9. Надменно отношение. Суетност. Стремеж към често оглеждане в огледалото.

10. Демонстрация на имане, дрехи и т.н.

11. Непозволяване на другите да ти помогнат и липса на готовност да се работи заедно с другите.

12. Привличане на вниманието към себе си.

13. Бъбривост или разговор за своите проблеми.

14. Обидчивост.

15. Излишна чувствителност или безчувственост.

16. Прекалена заетост със собствената си персона.

17. Мисъл за това какво другите говорят или мислят за тебе.

18. Използване на думи, които слушателите не разбират и ти знаеш за това.

19. Да показваш своята непригодност, ненужност.

20. Да не прощаваш нито на себе си, нито на другите.

21. Отказ да се промениш или мисъл за това, че не си струва да се променяш.

22. Разделяне на хората на йерархични нива и след това поведение в съответствие с йерархията.

23. Да си мислиш, че ти си по-важен от другите, когато вършиш конкретна работа.

24. Недоверие към хората, Бога, учителите, преданите.

25. Постоянна загриженост от това какво впечатление правиш на другите.

26. Мислиш си, че си над закона.

27. Да сътвориш кумир от себе си и другите.

28. Работа извън всякакви мерки.

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш.

30. Неблагодарност.

31. Игнориране на "малките хора".

32. Невнимание.

33. Неосъзнаване на гордостта и духовни проблеми.

34. Наличие на раздразнителен тон.

35. Повишаване на гласа от злоба и досада.

36. Мисъл да накажеш някого или говорене за трето лице в унизителен тон.

37. Неподчинение на Божията воля.

38. Недостатъчно самоуважение.

39. Безразсъдство и безумство.

40. Когато гледаме към човека с мисълта: "Какво можеш да направиш ти за мен? Доколко можеш да си ми полезен?"

41. Наличие на отношение "Гарван гарвану око не вади".

42. Нечестност по отношение към себе си и другите.

43. Неспособност за компромис.

44. Желание винаги последната дума да бъде твоя.

45. Нежелание да споделиш знанията си, за да не се промени възможността за контрол.

46. Невнимание към собственото физическо тяло или прекалено внимание към него.

47. Невнимание към своята душа. Липса на потребност от духовни наставления.

48. Мисъл за това какво си длъжен да правиш, тъй като някой друг не може да го

направи по-добре.

49. Посочване грешките на другия с осъдителен тон.

50. Мисъл за необходимост да спасяваш другите от техните проблеми. Мисъл и

действие.

51. Предубеденост към другите в зависимост от външния вид, цвета на кожата и т.н.

52. Гордост от заеманото положение.

53. Прекалено уважение към себе си.

54. Сарказъм.

Тези прояви на лъжливо ЕГО трябва да бъдат заменени с 10 качества: 1. смирение

2. доброта, любов

3. съчувствие

4. скромност

5. доверие към хората

6. честност

7. чест, дхарма

8. дух на сътрудничество

9. прослава на Бога като творец на всичко съществуващо

10. любов към духовния учител

[Мария-София]

За това не бива да се говори

(будистка притча)

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!

Буда го погледнал внимателно и казал:

— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:

— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.

Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?

Буда отговорил:

— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

^{* Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.}

[томи]

Животът е сега...

Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.

С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякаш живота е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безсмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.

Браян Уайс