Методи на Учителя за трансформиране на състоянията

[borislavil]

Човек трябва да се кали в Живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на Живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, за да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой, той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето, свържете се с онзи свят над вас и помислете за Разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, Луната, за да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина – там да изпитате величието на Природата. Правете различни опити, различни упражнения, за да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с Живата Природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в Живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, Природата ги поставя пред големи изненади: на сън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен, обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват, той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта, окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си – той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на Живота, той влиза в правия път, в пътя на Доброто.

Упражнение. Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас – не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време далеч някъде виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ - МОК, година втора