Guest Христо6 Добавено Август 1, 2010 Доклад Share Добавено Август 1, 2010 Вчера станах случаен свидетел на разговор между майка и малкото и момиченце, което сигурно беше на 4-5 години. Не чух добре въпроса на детето ( може и въобще да не съм го чул), но схванах че става дума за дърветата и старостта ...Малката май е попитала : " Защо дърветата са толкова големи ?" Майката : Защото остаряват. Момиченцето : Защо остаряват ? Майката : Защото всички остаряваме. Момичето : Защо остаряваме ? Майката : Защото така. И ти ще остарееш някой ден. Разговорът беше горе долу такъв ...Това е смисълът му.Разбрах че явно детето не знае, че остаряваме, от това следва, че сигурно не знае, че умираме ...Според вас на каква възраст и по какъв начин родителите трябва да почнат да говорят на децата си за тази временна раздяла ( смъртта) ? Трябва ли въобще да има специален разговор по въпроса ? Забелязъх че момиченцето искаше това и онова, без да се съобразява дали ще и го позволят или не, без да се съобразява с някаква логика, просто искаше ...И явно е вярвала, че ще получи каквото иска, без да мисли за обстоятелства. Държеше се така сякаш като поиска нещо и то трябва да стане моментално, без да и пука възможно ли е ...Нещо такова ли се има предвид като се казва, че трябва да станем като децата ? --------------------------------- П.п. По времето на баща ми децата по - късно са научавали за смъртта. Веднъж той ми каза, че не е знаел за смъртта докато не е починал някакъв човек от квартала. Мисля че баща ми е бил седемгодишен тогава, но не съм сигурен ...Да не разказвам още по случая, че току виж без да искам съм написал разказ в стил фантастика ( понеже отдавна ми е казвал и не помня добре ...). _edno_momi4e_, Пламъче и Иво 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_edno_momi4e_ Добавено Август 7, 2010 Доклад Share Добавено Август 7, 2010 Ами според мен трябва да се намери най-подходящият момент за да се обясни на едно дете за смъртта.Аз мисля,че то само като подхване някъква тема свързата с това и да ми се обясни.Както в случая с момиченцето и майката,тя ако е искала е можела да обясни и за смъртта.Също и както баща ти е разбрал,много деца разбират по подобен начин.Аз не помня как точно разбрах,че хората рано или късно умират,но доколкото си спомням с моите родители не съм говорила на тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zarche Добавено Декември 9, 2010 Доклад Share Добавено Декември 9, 2010 Здравейте отново! Почти 2 месеца по-късно мога да кажа, че нещата са доста по-улегнали и съм по-спокойна. Това се отразява добре на поведението на дъщеря ми, тъй като емоциите ни са като "скачени съдове". Имам следния въпрос: вчера говорехме за баща й и тя ми каза, че не иска да умре, защото няма да може да си гушка любимото розово одеялце и агънцето. Не бях подготвена да й отговоря, само казах да не се страхува и че съм винаги до нея, но това не е добър отговор. Не знам как да опиша светът, в който отива душата на достъпен за нея език, без да го правя прекалено привлекателен, защото ще последва въпрос "защо не отидем при тати още сега?" Та въпросът ми е: как говорите на 4-5 год. дете за смъртта и какво правим на земята. Ако има вече такава тема, моля препратете ме. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 9, 2010 Доклад Share Добавено Декември 9, 2010 (edited) Тук има тема за раздялата и децата - би могла ако искаш да и дадеш насока, свързана със смъртта като вид раздяла : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8459&st=0 В тази тема има два коментара, които са в тази насока, но не се е стигнало до още коментари от същия вид. Ето ги : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8459&view=findpost&p=121284 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8459&view=findpost&p=121809 Ако пуснеш нова тема, би могла да копираш тези две мнения там или пък да поискаш да бъдат преместени там, може и пък да се опиташ да дадеш на онази тема, насоката за която споменах. А може направо да си пуснеш нова тема, без да използваш онези два поста. Желая ти успех в обясняването на въпросите, за които спомена в коментара си. Аз като бях малък, още в детската градина - още тогава бях разбрал, че съществува живот след смъртта от филмите, от дочути разговори. Но мисля, че в по - късен етап срещнах за първи път идеите, че отвъд е по - хубаво и че имаме мисия на земята. За първи път идеята за това, че отвъд може да е по - хубаво, смятам че съм я срещнал в християнската догма за рая. Заедно с тази догма, съм срещнал и догмата за страшния ад, те вървят ръка за ръка. ------------------------------------------------- П.П.: Като стана въпрос за смъртта и децата. Преди време в предаването на Гала "Имаш поща", даваха за един мъж моторист, който е катастрофирал и е загинал. В студиото беше съпругата му ( за детенцето му не помня). Казаха че синът му е на пет години и че по негови думи, като си е бил в стаята му се е явил ангел, който му е казал, че баща му се намира на хубаво място и е добре. Гала и майката отнесоха тези детски думи в графа фантазии. Обаче, детето може наистина да е видяло ангел ? Все пак петгодишно дете, не знам дали би могло да си измисли подобно нещо, макар че в днешно време по телевизията дават какво ли не. Има вероятност да е казало истина. Пък и нали се раждат все по - често деца индиго. Редактирано Декември 9, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zarche Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 (edited) Христо, благодаря! Виждам, че въпросът ми е преместен в подходящата тема. В отговор на твоя въпрос кога да започнат родителите да говорят за смъртта - мисля, че трябва да се изчака детето само да попита. Дъщеря ми е точно на възрастта на детето, което си наблюдавал и реагира по подобен начин, това е етап от израстването. Пита и иска отговор на момента, често не изчаква отговора и вече задава нов въпрос. Съпругът ми почина на 41 години, тоест остаряване нямаше. Стана внезапно, без да е боледувал, детето спеше и изобщо не разбра какво стана. Просто единият ден го имаше, на другия - не. Живеем в чужбина и се наложи да кремираме тялото, така че няма и гроб, за да й кажа, че тялото му е погребано там. А тя вече пораства и въпросите напират. Питаше откъде да вземе космически кораб, за да отиде да поправи тялото му (бях й казала, че тялото на тати е спряло да работи и той е станал звездичка на небето). Казах й за кремирането, защото четох, че не бива да се лъжат децата по тези въпроси, само да се представят нещата с прости думи и без стерсиране. Въпросът ми е по-скоро как говорите на малките деца за света, където отива душата? Ще съм благодарна да споделите опит, или мнения. Редактирано Декември 10, 2010 от zarche Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 Христо, благодаря ти за отговора! Виждам, че въпросът ми е преместен в подходящата тема. Само едно уточнение - съпругът ми почина на 41 години, тоест остаряване нямаше. Стана внезапно, без да е боледувал, детето спеше и изобщо не разбра какво стана. Просто единият ден го имаше, на другия - не. Живеем в чужбина и се наложи да кремираме тялото, така че няма и гроб, за да й кажа, че тялото му е погребано там. А тя вече пораства и въпросите напират. Питаше откъде да вземе космически кораб, за да отиде да поправи тялото му (бях й казала, че тялото на тати е спряло да работи и той е станал звездичка на небето). Казах й за кремирането, защото четох, че не бива да се лъжат децата по тези въпроси, само да се представят нещата с прости думи и без стерсиране. Въпросът ми е по-скоро как говорите на малките деца за света, където отива душата? Ще съм благодарна да споделите опит, или мнения. И аз имам такъв опит, нашия баща почина, когато дъщеря ми беше 5-годишна. Нищо не съм и говорила, докато един ден ме попита: Защо умират хората. Бяхме на разходка и аз и казах, че така е в природата - всяко нещо се ражда, живее, умира и пак се ражда. Тя дълго мълча, после каза: аха... Не ме е питала къде е баща и, дали е на небето...нищо друго не ме е питала, и не се е налагало да и казвам такива неща. Вероятно защото не разреших да ходи по гробища и на погребението, и не е ходила. Реших, че е по-добре да го помни като жив. По-късно вече почти в пубертета, попитала баща ми дали може да му вика татко. Видях го, че много му стана мъчно, то за всички беше така... и той и отговори: не, мила, аз не съм ти татко, и не мога да бъда. Аз съм ти дядо. Ти имаш само един баща... Тя каза: да, знам. Но тъй като него го няма, помислих си все пак да те питам... Бяхме и тримата в стаята, и изведнъж се умълчахме. Казват, ангела прелитал в такъв момент. А как и какво да кажем на детето - ами всеки преценява това за себе си. Лично моето мнение е да се говори само ако детето зададе въпрос, и разбира се, да му кажем истината. По възможност по-кратичко и ясно. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 Преди две седмици камбаната би на починал.Очите на дъщеря ми се насълзиха.И тя ми ми каза-мамо никога не искам да умираш.Въпроса със смърта се коментира ,често около нея ,защото имаме много баби.Не зная как от вътре ми дойде,не бих казала ,че е лъжа,защото вярвам, макар че нямам основания да го твърдя,че всички умират и когато умрем, отиваме на едно място и там ни чакат нашите близки и дори това да стане,ще сме разделени за малко.След като тя умре ,аз ще я чакам на това място, за да я посрещтна и във всичко това няма нищо страшно.Явно бях много убедителна,защото на нея и стана интересно и дри се усмихна докато ме прегръщаше.След това се замислих,до колко съм я излъгала...Не зная дали постъпих правилно.Но това си беше някакъва история, която сама изникваше във въображението ми.В самия момент не осмислях нещата.Дори се замислих дали не съм патологичен лъжец,но когато се опитвам да лъжа ми е много трудно,а този път.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 Дори да не се видите в отвъдното, тя едва ли ще ти се сърди. Аз като бях малък ( 4-5 годишен), попитах баба ми :"Бабо, нали вие с дядо няма да умрете ?". Тя ми каза, че няма да умрат, а ще се превърнат в птици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Сблъсках се със смъртта на обичан от мен човек малко след като навърших 7 години - моята прабаба която заедно с баба ми ме беше гледала от 10 месечна възраст до към 6 години. Една сутрин получихме телеграма.Родителите ми направо ми казаха какво се е случило и новината много ме натъжи.После не знам откъде ми хрумна,че тя не е съвсем умряла... Бях на погребението,даже оставих кокиченце в ковчега - тя винаги ми носеше първото кокиче и аз много му се радвах. Никой не ми беше обяснявал какво е смърт,пък и аз не бях питала.Приех нещата нормално. Децата са различни и подхода към тях трябва да е различен.Кога и как да им кажат за остаряването и смъртта,решават родителите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Всяко едно дете вярва, че неговите родители ще живеят вечно, по този начин то получава сигурността, от която се нуждае. В детските мечти смъртта е в образа на лош герой, зъл магьосник, буря. Но след това, отново идва радостта от вечността. Децата могат да говорят за смъртта, но не очаквайте да я разбират. След време те порастват и с ужас осъзнават, че всички са смъртни, дори и родителите им, дори и те самите. Така е устроен света. Според мен, колкото и да се говори за смъртта - тя няма как да се обясни с прости думи. Тя се случва и обикновено ни сварва неподготвени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 (edited) Вчера станах случаен свидетел на разговор между майка и малкото и момиченце, което сигурно беше на 4-5 години. Не чух добре въпроса на детето ( може и въобще да не съм го чул), но схванах че става дума за дърветата и старостта ...Малката май е попитала : " Защо дърветата са толкова големи ?" Майката : Защото остаряват. Момиченцето : Защо остаряват ? Майката : Защото всички остаряваме. Момичето : Защо остаряваме ? Майката : Защото така. И ти ще остарееш някой ден. Разговорът беше горе долу такъв ...Това е смисълът му.Разбрах че явно детето не знае, че остаряваме, от това следва, че сигурно не знае, че умираме ...Според вас на каква възраст и по какъв начин родителите трябва да почнат да говорят на децата си за тази временна раздяла ( смъртта) ?...... Някой не знае, че нещо не може да се направи и го прави ....... Виж колко показателен разговор. Той демонстрира основната причина за остаряването на хората. Основната причина за остаряването е, че сме убедени, че ще остареем и още повече сме убедени как точно ще остареем. Още повече сме убедени, че животът ни ще се развие като този на родителите ни, вместо да се оставим на процесите на Природата. Това е и основната причина за остаряване: липсата на гъвкавост, придържане към стереотипи, липса на доверие в собствените преценки и усещания. Ако добавим към това тотално пропилата съвременноста липса на отговорност за себе си, се получават и тежки болести съпровождащи старостта, деменция, неподвижност, безпомощност. Няма какво да се говори на децата за смъртта. Обяснява се при нужда. На тях трябва да се говори за живота, за красотата, за гъвкавостта, за свободата на възприятията, за доверето в себе си, за отговорността към себе си. П.С. А сещате ли се паразитните самозаблуди "ще остареем така или иначе, дай да запалим по една цигара, да пием по една водка, да хапнем по един свински бут и т.н." И остаряваме чрез този избор. Учителя: "...Човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него постепенно да върви към духовното...."...и пак от него "....за човека няма пенсиониране...". П.П.С. А като се има предвид, че човек започва да дава духовните си плодове на тази земя след като навърши 50 години, се сещате какво ще стане ако е решил да остарява и да си докара болести.....особено, ако има да върши нещо в продължение на 20-30 години..... П.П.П.С. Всъщност повечето хора през повечето време сме мъртви: не осъзнаваме какво правим и си нямаме и понятие защо го вършим..... Редактирано Май 31, 2012 от БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Възможно по-рано. Вероятно в началото ще е добре да се поднесе в по-мек стил - "отива на небето", "вечен сън" и т.н. Смъртта не бива да се описва като нещо страшно, а като естествен завършек на живота, така както и старостта не е присъда, а период от човешкото битие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.