Опит за самоубийство

[Диляна Колева]

Виждам че ако някой наистина отчаян човек търси помощ в тази тема, надали ще я отвори пак.

Ще си позволя да споделя няколко неща от краткия ми допир с тази материя и влизането ми в "света на самоубийците".

Първото и най- важно нещо, за да се разбере този тип хора е да се придобие умението да се погледне през техните очи. но не през техните очи с нашия опит, а през техните очи с техния опит. Тук не виждам подобно нещо, всеки казва "АЗ". Да аз, но аз не съм ти и не знам какво е в твоята глава.

Когато разговарях с приятелката на дъщеря ми след опита за самоубийство, какви бяха последните и мисли, преди да скочи от балкона, отговора и беше - " Вече беше късно да се откажа" всеки ще каже -това е глупаво, да , глупаво е в нашите очи, но не и в нейните, за нея това е въпрос на смелост, на дадена дума и на много други неща. въпросът тук е защо е дала тази дума, а не дали е глупаво или не.

Подобно нещо се случи и с един от казусите по които работих- Млада циганка от калайджийски род, изнасилена, неомъжена, прави опит за самоубийство. Спасяват я. какво ще и кажете? - чети това , мъдрости и поговорки? А отвън чакат 20 циганина готови да я убият, ако оживее, защото вече е непродаваема. През нейните очи света е страх. Тя има два избора или да бяга или да се самоубие успешно. В тези случаи помоща е съдействие за бягство.

Какво ще кажете на наркомана в последен стадии с изгнили вени? Който е спасен и е ядосан на целия свят че са го спасили, който се засилва от средата на коридора, разбива стъклата в клиниката и се разбива в решетките на третия прозорец, защото иска просто да скочи.

Света не е черно- бял, да се погледне през очите и опита на другия е изключително трудно.

Изненадах се, когато разбрах позицията на суицидолозите, които рязко се разграничават от психолозите. Те казват, аз не съм тук да давам съвети, а да инжектирам спасителната доза мотивация, която да достигне до онези мозъчни клетки, които могат да бъдат раздвижени.

На хората се говори според хората. когато насреща е един преподавател по философия на 55 год с неуспешен опит, който може да ме сложи в малкия си джоб със знанията си, ще му говоря ли за мъдрости? Не. На него са му ясни и въпреки всичко е тук, значи на него му е нужно нещо друго. нещо което няма общо с философията на живота.

Средно в токсикология Варна влизат по2-3 опита на ден. ....???.

Опита за самоубийство не е вик за помощ, това е взето решение. Вик за помощ е това което се случва в тази тема.

Няма ясно изразено желание за помощ, да така е, а дали всеки знае как точно иска да му се помогне?

Това е изказване, говорене, в същото време премисляне, отсяване, .......... вземане на решение.

По въпроса за шоковата терапия. това беше един от основните разисквани моменти, Работихме по виртуален случай жена прави опит за самоубийство, всичко и е наред, работа, пари, семейство, но има нещо друго( няма да го споменавам) След неуспешен опит я вкарват в клиника и психиатъра решава да направи експеримент, казва и че е неизлечимо болна, метод с който да събуди живеца в нея. Няма да навлизам в подробности. Суицидолозите казват- никога, ама никога не можем да си позволим подобно нещо с човек, който не познаваме. рецидивите са на лице.

Затова моля, нека не се отнасяме с пренебрежението на знаещи и не изхождаме от собствения си опит в такива ситуации.

В подобно положение, когато човек е пред прага на такова решение, той няма нужда от нашия опит, няма нужда от перспективи, нито от съвети, нито от характеристики. той има нужда преди всичко да заяви присъствие. Това е от изключителна важност.

А като изключим факта, че става въпрос за темата "опит за самоубийство" споделям всички по- остри мнения казани по- горе, напълно верни са, но не за тази тема.

Целият ми пост разбира се е изцяло лично мнение, без претенции за истинност.

[Илен]

Не бива да забравяме,че всеки човек е една отделна вселена.Всеки по свой собствен начин изживява болката,по свой начин гледа на света,живее в своя свят,който ние надали познаваме,по свой начин изразява нещастието си,начина по който търси помощ може да бъде коренно различен от начина по който бихме го направили ние.Това означава ли,че ние мислим и реагираме правилно,а другия не?

[Botio]

Съгласен съм с мненията на Диана Илиева и Пламъче.Хареса ми и ви разбрах didi_ts.Не съм специалист,но също съм разбрал от срещата си с подобни хора,че и оплакването си е вид заболяване.Нима ,когато човек поиска помощ,то трябва да му обръщаме гръб и да не искаме да го изслушаме,макар и да знаем,че постоянно се оплаква?Все пак нали сме хора и трябва да си помагаме.Каква по-голяма помощ от това да го изслушаш и да му кажеш една добра дума.

[гост-3]

исках да напиша само някои от причините , които довеждат до самоубийство , защото такъв беше въпроса в началото на темата .

Didi_ts , абсолютно си точна в последния си постинг

Да започна да пиша за нещата , които не мога да преодолея , означава да покажа колко съм слаба и отново да ме " освиркат " , а не това ми е целта .

Всички знаем , че когато имаме проблем , то трябва да се премахне причината довела до проблема . Не се ли премахне , можем да си говорим каквото си искаме .

В случай , че не може да се премахне причината , трябва да променим себе си . Когато не може да променим себе си , тогава какво правим ? Да се радваме , казват ни мъдрите хора . Но радостта е чувство , не мисловна нагласа . На думи може 1000 пъти да твърдим , че се радваме , когато ни е най-тежко , но в същност , радостта отсъства . Това е една маска , която си слагаме , за да се покажем колко сме силни и духовни .Но това , което е скрито от маската , излиза скоро наяве и ефекта е никакъв. И отново сме на прага . И когато дълго време си стискал зъби и си се правил на герой си мислиш , дали има смисъл да продължаваш още напред изморен и съсипан или да приключваш. Каква полза от живот , в които непрекъснато си се борил с болката , когато всеки живот завършва със смърт? Няма начин , физическото е преходно , но когато то изчезне изчезва и болката .

Остава само съмнението , дали има възмездие след това . Някои казват да , други не , но как да бъдем сигурни , когато нямаме личен опит в това отношение ? това е в общи линии , което ме вълнува и не случайно пиша тук , защото сред вас има и хора с по- широки разбирания и опитности. та нали сме за малко на земята , защо да нямаме и избор , кога да си ходим ?

Колкото до службата , това е безумен съвет към отчаяни хора . Човек който няма любов към себе си , как ще я изяви към околните ?

[д-р Тодор Първанов]

Колкото до службата , това е безумен съвет към отчаяни хора . Човек който няма любов към себе си , как ще я изяви към околните ?

Мислите пораждат нашите чувства, чувствата пораждат нашето поведение. За да променим дадена ситуация ние имаме 3 (три) възможни интервенции:

1. Интервенция за промяна на мислите- отнема месеци до години

2. Интервенция върху чувствата - с помощта на психотерапевт може да стане бързо, но самостоятелно отнема месеци

3 Интервенция върху поведението - най-лесната е и е под наш контрол. Така че когато искаме да направим нещо самостоятелно ,променяме първо поведението си (което може да стане на секундата) а повтарящото се поведение променя нашите мисловни нагласи и чувства. Затова когато излезеш и служиш и помагаш на хората, правейки го достатъчно дълго време, неминуемо от тяхната радост, задоволство и благодарност, ще започнат да се появяват и положителни чувства. Ще си казваш: да, аз правя нещо важно и ще се промениш.

Поне от 10 години аз самият следвам собствения си съвет и помагам на определена група хора напълно бевъзмездно. Правя го за собствено удоволствие.

Колкото до другите коментари по темата ще кажа следното:

Няма специалист в страната, който да е работил с повече хора, които са заявявали ,,Аз искам да се самоубия’’от мен.Става дума за няколко хиляди човека.

Ще поясня за какво става дума - през тези 14 години, в които работих в армията, съм изследвал с теста за ,,Общо психично здраве ‘’ на Голдбърг над 100 000 войника.Колегите психолози, които пишат в сайта знаят, че теста съдържа 4 въпроса, касаещи намерението за самоубийство. При положителен скрининг веднага на другия ден се провеждаше психологично интервю и при нужда се започваше психотерапевтична работа със съответният войник.

Без да влизам в подробности, но да кажем сме работили системно/ за 14 години/ с няколко хиляди души със суицидни намерения. Като казвам системно разбирайте, че имаше специална програма за профилактика на суицидното поведение, която обхващаше поне 10 мероприятия. Така че, когато писах предният си пост, нямаше как да игнорирам опита си с реални хора, правили опит за самоубийство или искащи да се самоубият.

Ще ви кажа, че за този период се самоубиха трима души. Нито един от тях обаче не беше казвал или споделял за намерението си. Не беше и правил опит преди това да си отнеме живота.

Първият се гръмна в 11 часа в неделя, точно в този час майка му сключваше втория си брак. Уби се, за да я накаже. Вторият се самоуби по същият повод, само че за да накаже приятелката си, която беше скъсала с него./Чел съм писмата им и го знам от там./

Третият разви шизофрения и по налудни мотиви се самоуби.

Пускам този пост искайки да подчертая, че това, което се пише по темата, няма много общо с реалната психологична работа, която осъществявахме и която не позволи никой от тези няколко хиляди човека със суицидни намерения да се самоубие.

Накратко ще поясня за какво става дума, но първо искам да си представите, че за всеки човек, който е заявил, че иска да се самоубие, средното време за преглед е било не повече от един час. В този час трябваше да се намерят отговори на няколко важни въпроса:

- наистина ли има сериозни суицидни намерения

- ако това е така, зад тях седи ли някакво психотично състояние- шизофрения или друго. В този случай нещата бяха много лесни-настаняване в болница и уволняване

- какво да направим, когато човекът е здрав, но е в ситуативно обусловени депресия или стрс, които го карат да иска да се самоубие. Тук се прави психологична интервенция, която да доведе ако не до отказване от тези намерения, то поне до отказване във времето. И всичко това за час- час и половина. За да поясня по-общо какво правехме, искам да си представите в какво състояние идваше този човек. Той беше в състояние на свръхсъсредоточено внимание в проблема, което не му позволяваше да види каквото и да е решение освен самоубийство. Преведено на обикновен език, този човек беше в състояние на негативна автохипноза. Ясно е, че трябваше да го извадим от това състояние-да го дехипнотизираме. Така той щеше да разбере, че проблема има решение и се откаже от суицидното намерение. Щяхме ли ние да успеем да го извадим от състоянието, ако подхождахме емпатично /така както пишат тук голяма част от хората/? Човекът, който решава да се самоубие, вече е претеглил всички „за” и „против”, т. е. всичко това, което ние бихме му казали, вече е обмислено от него и първоначално би го отхвърлил. Разбира се съчувствието ни, вниманието към него може би биха го отказали от намерението му, но реалния срок това да подейства е 20, 30 или повече дни/нямахме толкова време/. Затова използвахме най-логичният и достъпен метод, който вади човека от самохипноза /сън/ Предизвиквахме в него нов, по-силен стрес. Това го вадеше от съсътоянието и тогава можехме да му изложим всички логични доводи за решаване на проблема. Звучи просто на теория, но е много сложна психологична интервенция. От тази гледна точка ако един човек каже, че утре иска да се самоубие, подходът демонстриран от Мона би бил по-ефективен за да го извади от състоянието му или отложи намерението. За въздействието на емпатия и съчувствие няма време. Друг е въпросът, ако човекът каже, че иска да се самоубие след 3, 4 или 5 месеца. Тогава емпатията и съчувствието имат смисъл.

- Но тъй като авторката не е заявила, че ще се самоубие, мисля, че няма нужда от дискусия повече по темата. За мен тази тема е изчерпана и не смятам да вземам повече отношение. Въпросът е доколко този, който дава тази емпатия и внимание, ще издържи да го прави? Опитът ми сочи, че на хората им писва да го правят и имат право. Резултатъ е, че въпросният човек отново заплашва, че ще се самоубие и започва да търси нов хора, които да бъдат внимателни и емпатични към него. И за да не продължи този цикъл през целия живот, аз написах първия си пост.

Редактирано Януари 17, 2011 от hip

[Канел]

Когато не може да променим себе си , тогава какво правим ? Да се радваме , казват ни мъдрите хора . Но радостта е чувство , не мисловна нагласа .

Значи първо трябва да се промени мисловната нагласа и евентуално радостта да дойде после. Но трябва да се спазва и закона за справедливостта, а не само да си тунинговаш мозъка. Ако преживееш нещо като Максим Стависки за какви мисловни нагласи си говорим? Може би хората не напразно не помнят преражданията си, за да не се обременяват с история и вина.

А иначе, да , всички ще ритнем бакърчето един ден, от туй отърване няма. И старците изнемощяват накрая докато най-накрая предадат Богу дух. Късметлиите умират бързо и внезапно, а други по-бавно. Едната ми баба, мир на праха и, няколко години се мъчи на легло преди да си замине. Много се оплакваше от тежката си съдба, като тебе предполагам, но в същото време имаше и някаква воля за живот, живееше и се, искаше пак да ходи въпреки че тялото и вече беше повредено. Май това беше причината да страда толкова време.

Пак казвам, ако толкова искаш, моли се горещо да те приберат, може да успееш. В крайна сметка си зависи от теб, а не ние ще те съдим, а Горния.

И накрая мога да ти препоръчам тази дискусия за смъртта от предаването "Професорско каре". Може би там ще намериш интересни идеи. Или пък за старостта.

Поздрави!

[Пламъче]

гост-3,според мен е грешка да крием че сме слаби,слагайки си маските на силни.За съжаление при повечето хора е така,но малцина имат смелостта да го признаят поради страха от "освиркване".Всички сме хора,всички сме слаби в определени моменти от живота си,всички имаме нужда от любов,блага дума и приятелска подкрепа.Какво лошо има в това да ги потърсим?!

Човек не е създаден да живее и оцелява сам и тези които казват че са свикнали да живеят така и се чувстват добре,крият истината за да не изглеждат жалки и нещастни в очите на околните,от чието мнение те всъщност се страхуват.Мисълта за самоубийство при самотните хора не е рядкост.

Живота е непрекъсната борба и понякога се уморяваме от нея.Борбата с болката(независимо дали е физическа или душевна) понякога е непосилна и води до отчаяние и мисли за самоубийство.

Според мен самоубийството е бягство от самия себе си и човек трябва да се бори докрай с мисълта за него.Щом е дошъл на земята значи е нужен и трябва да изпълни своята мисия.В Природата нищо не е създадено просто така - всяко нещо си има смисъл и ние не бива да се намесваме в работите на Бог.

Човек трябва да намери сили да се изправи лице в лице със себе си и да види причините които са го довели до отчаянието - те са в самия него.Откриването на тези причини е крачка напред при справянето с проблема.Ако човек не е в състояние да се справи сам или с помощта на близки и приятели е целесъобразно да се обърне за помощ към психотерапевт.

[Ани]

Резултатъ е, че въпросният човек отново заплашва, че ще се самоубие и започва да търси нов хора, които да бъдат внимателни и емпатични към него. И за да не продължи този цикъл през целия живот, аз написах първия си пост.

Hip, благодаря за втория пост. Сега ми стана по-ясно. Все пак не забравяйте, че пишейки в един форум вашите мнения се четат не само от човека, към който са предназначени, а и от много други. И ако за гост-3(?) цитатът от Ошо (предполагам) да е полезен, на мен ми дойде в повече. Като се добавят и някои предишни мнения, то последва съответната емоционална реакция.

От описанието което сте дал в последното си мнение поне на мен нещата ми се изясниха и донякъде разбрах необходимостта от „шамар” за вадене на човек от самохипноза, която може да го доведе до най-лошото – да посегне на собствения си живот.

Но ако този „шамар” случайно го отнесе и човек, който не е в такова състояние? Няма ли опасност след прочитане на трудносмилаемите думи от този пост, да бъде тласнат някой малко по-лабилен към желание за самоубийство. Не всички четящи в този форум са на ниво, в което да се разберат подобни думи. Голяма част от обикновените хора ще си кажат това е бездушие и жестокост (нямам предвид само вашия пост). Както си го казах и аз в първия момент, макар че поне с Екхарт Толе и Мигел Руис съм донякъде запозната и ги приемам. Колкото до Ошо – трудно ми е на този етап да го приема и разбера. Просто това ми е развитието в момента.

[zilevw]

Здравейте,

Не мога да взема отношение като психотерапевт. В случая Диана е права - няма заявка за помощ. Първото и най - важно нещо в психотерапията е точна, ясна, конкретна заявка, или цел, към която да се стреми терапевта, работейки с пациента. По тази причина никой от нас не е писал до момента по темата. Като обикновен човек ,аз имам дадено мнение по въпроса, което ще изразя използвайки готови цитати.

Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция.

Уважавай тези, които са щастливи, недей да уважаваш хората, които живеят в мизерия и си я създават сами. Те са болни, патологични. Това и за тях ще бъде от голяма помощ, ще бъде истинско състрадание за тях. Ако не ходите при тях, те ще се върнат към живота. Но вие продължавате да ги уважавате, да удов­летворявате егото им. Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция.

Ако си нещастен, излез и служи

Как тогава би могъл да бъдеш нещастен? Невъзможно.

Ако си нещастен, излез и служи. Ще бъдеш щастлив. Направи малко служба. Нещастието идва, когато седиш и мислиш за себе си, притесняваш се за себе си. Свещта гори за теб, не е нужно да правиш каквото и да е. Слънцето грее за теб, няма нищо което да направиш. Трябва да бъдеш благодарен, седни удобно, наслаждавай се и служи, бъди влюбен. Просто е.

„Ако имаш, още ще ти се даде.’’

Исус е казал една от най-мистериозните сентенции: „Ако имаш, още ще ти се даде. А ако нямаш, дори и това ще ти се вземе." Никой друг не го е казвал по такъв начин. Исус е просто несравним: „Ако нямаш нищо, дори и това ще ти се отнеме. А ако наистина имаш нещо, още ще ти се даде."

Но пък е невероят­но вярно, абсолютно вярно. Когато си щастлив, дава ти се повече щастие; когато си нещастен, получаваш повече нещастие. Когато си щастлив, получаваш още: нови врати се отварят. Божията милост слиза върху теб. Той обича тези, ко­ито танцуват, които идват при него пеейки. Но онези, които идват при него с оплаквания - с тъжни лица, кървящи, - те не могат да бъдат обичани. Те не са били способни дори себе си да обичат - как би могъл да ги обича Бог? Те не са успели. Като не могат да обичат себе си, как ще ги обикне Бог? Помни това: ако не можеш да обичаш себе си, никой не може да те обича. Забрави за Бога - дори обикновените човешки същества няма да те обичат.

Първо трябва да обичаш себе си. Само тогава и другите ще те обичат. И ти трябва да обичаш себе си така безгранично, така цялостно, че в теб да не остане дори и най-малка частица на омраза към самия себе си. Едва тогава Божията любов и милост ще станат достъпни за теб.

Той безкрайно обича тези, които обичат себе си. Той е лю­бовникът на любещите. Милостта му слиза върху теб, когато танцуваш, а не когато си застанал в позата на мъченик. Тази поза е една от най-грозните, които човек може да заеме.

Аз мога да кажа съваршен отговор.

[koni]

боже колко е изписано по темата - не знаех. След като изчетох всичко разбрах едно много хора както и аз самата не знаят изобщо как се чувстват желаещите да сложат краи на живота си и се опитват да ги съдят ,но аз лично виждам мъката която изпитва този млад човек ,които повярваите ми все още не е толкова покварен .има много идеали ,почти невъзможни и наистина искам да му помогна .благодаря на диди

[наранена.до.болка]

Не прочетох цялата тема, но се регистрирах за да отговоря на първия пост.... какво би накарало един човек, да направи опит за самоубийство.

Когато мислиш, че всичко ти е наред и се сгромоляса от един път, въпреки, че си вложил всичко от себе си за постигането на дадена цел, ето ти пример - аз:

Най-накрая, след много години търсене, намерих човека, който да обичам истински, човека, който поставям дори пред себе си, човека заради който бих поела куршум в сърцето, човека.....който твърдеше, че и той чувства същото към мен...след година връзка, която е била и прекрасна и тежка на моменти, връзка в която вложих цялото си същество, връзка, която коренно ме промени, той изведнъж, без видима за мен причина охладня жестоко, каза, че никога не е бил щастлив с мен, изтри снимките ни заедно, изтри моите снимки..... По мои лични подозрения е, че всичко идва от друга жена, с която е имал флирт преди мен, жена, която в момента в който разбра че сме заедно започна с флиртовете си и закачките, лека жена.... Въпреки, че той отрича да има тези неща от нейна страна, аз ги виждам, виждам и неговото отношение, в един момент, той започна да се държи с нея много по добре отколкото с мен.

Същия този човек твърди, че ме обича, но не можел да си докаже любовта.

До сега, знаех че мога да разчитам на него, знаех, че е до мен...сега се чувствам сама, сам самичка в целия свят и никой и нищо не може да промени това.

Да имаш тежко детство, ужасни моменти в живота, много близки, които вече да не са сред нас и да си едва на 23...повярвайте ми не е лесно и това са все неща, които не могат да бъдат поправени, неща които няма как да се върнат....

Същия този човек, за който говоря, час преди да ми наговори всички тези неща ми казваше че ме обича по най романтичния начин...........

И сега живея заради родителите ми, но и да си отида.....рано или късно и те ще ме прежалят нали?

[Светлина и Хармония]

И сега живея заради родителите ми, но и да си отида.....рано или късно и те ще ме прежалят нали?

Слушай, я се стегни!....На 23г. не се умира!....Някога точно на твоите години едно момиче ми направи същото, което ти се е случило, точно така и аз се бях цял раздал....но уви!... Трябва да знаеш че съдбата си прави лоши шегички докато човек няма опит, някои млади хора се раждат без вътрешен опит,други напротив...Този човек просто не е бил за теб... Заблуждение,....нищо повече. При мен, този срив(сякаш целият свят беше бесмислен, и ужасяващо чувство на самота, точно до самоубийственост) ,точно този ужас и безизходица ме накара да потърся Бога. Останах с впечатлението че хората са предатели, и сега много внимавам, наистина рядко се намират истински приятели. Но непознатият Бог, незнайният Бог, стана за мен единствен най-верен приятел. От няма накъде, се обърнах, разбираш ли?...Когато човекът в когото си вярвал, и си му подарил всичката си любов те предаде, това го наричам "убийство на любовта". .... Кой, може след това да ти върне радоста, смисъла...вярата в живота?

Казвам ти, единствено Бог, но трябва да го потърсиш....Не отвън , ...Отвътре.....дълбоко в себе си.....И може би ще чуеш тихия му глас....Думи на спасение...

Вярвай има такова нещо,....Има такъв човек, който ще те обича, и когото ти ще обичаш, няма да си сама....Но първо, трябва да намериш вътрешният Бог, дълбоко в душата си...И след това едва ще намериш, онова което ти е "писано", не по рано.....

Редактирано Март 10, 2011 от Светлина и Хармония

[Диляна Колева]

Когато мислиш, че всичко ти е наред и се сгромоляса от един път, въпреки, че си вложил всичко от себе си за постигането на дадена цел, ето ти пример - аз:

Най-накрая, след много години търсене, намерих човека, който да обичам истински, човека, който поставям дори пред себе си, човека заради който бих поела куршум в сърцето, човека.....

Многото години търсене са много само в твоите очи, - 2,3,5 не са много години, а няколко.

Ако целта е била да намериш човек, който да те обича, какво е станало с другата част от живота ти?

Сега е време да промениш целта, живота си всеки живее сам, просто го споделя с някой от време на време.

А относно любовта в която ти се е вричал, ще споделя една от любимите суфи : "

“Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.” Джалал ад-дин Руми

Как може някой да ти опише нещо, което само се чувства?

Живота се живее заради самия живот, а не заради живота на някой друг.

Да поставиш живота на някой друг пред своя в името на Любовта не е цел на човешкото същество.

Как ще развиеш себе си ако го направиш? Кога ще изживееш Своя живот? Нима можеш да поставиш живота, любовта и чувствата си на равна везна с променливото настроение и поведение на някой?

Често поведението на хората отразява вътрешния им свят и противоречия и няма нищо общо с нас.

Това че приятеля ти за 1 година е променял коренно поведението и чувствата си означава, че той води своя вътрешна борба, която изразява в отношението си към две жени, но това няма нищо общо с тях. Така че не приемай нещата лично, защото те не са насочени към теб.

Редактирано Март 10, 2011 от didi_ts

[Vespertine]

И сега живея заради родителите ми, но и да си отида.....рано или късно и те ще ме прежалят нали?

Слушай, я се стегни!....На 23г. не се умира!....Някога точно на твоите години едно момиче ми направи същото, което ти се е случило, точно така и аз се бях цял раздал....но уви!... Трябва да знаеш че съдбата си прави лоши шегички докато човек няма опит, някои млади хора се раждат без вътрешен опит,други напротив...Този човек просто не е бил за теб... Заблуждение,....нищо повече. При мен, този срив(сякаш целият свят беше бесмислен, и ужасяващо чувство на самота, точно до самоубийственост) ,точно този ужас и безизходица ме накара да потърся Бога. Останах с впечатлението че хората са предатели, и сега много внимавам, наистина рядко се намират истински приятели. Но непознатият Бог, незнайният Бог, стана за мен единствен най-верен приятел. От няма накъде, се обърнах, разбираш ли?...Когато човекът в когото си вярвал, и си му подарил всичката си любов те предаде, това го наричам "убийство на любовта". .... Кой, може след това да ти върне радоста, смисъла...вярата в живота?

Казвам ти, единствено Бог, но трябва да го потърсиш....Не отвън , ...Отвътре.....дълбоко в себе си.....И може би ще чуеш тихия му глас....Думи на спасение...

Вярвай има такова нещо,....Има такъв човек, който ще те обича, и когото ти ще обичаш, няма да си сама....Но първо, трябва да намериш вътрешният Бог, дълбоко в душата си...И след това едва ще намериш, онова което ти е "писано", не по рано.....

Благодаря!