Донка Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Смехи - аз също знам какво говоря, защото съм била в такова състояние доста време.... Сега, след като го преодолях - но не благодарение на съчувствието. Не! - мога да споделя, че колкото повече те разубеждават, колкото поече те съветват и те убеждават колко е хубав света и как не си струва да го напускаш, толкова повече се загнездва мисълта... Как го преодолях? Ами с плесница. Яка. Жестока. Започнах да чета Лазарев и Учителя и за мой ужас осъзнавах ден след ден, че всичко, което до този момент бях считала за свои благородни черти, всъщност са били висша форма на агресия. Докато накрая познах себе си и състянието си в една от най-тежките диагнози - зависимост от любовта. Обаче това тогава, което съм смятала за любов, беше едно чудовище, което съм смятала за духовност, беше гордост. А решението да напусна този свят и живот - висша форма на агресия към Бог и Вселената. Няколко месеца чак ушите ми звъняха от плесниците, но бях честна - Лазарев беше прав, Учителя говореше Истината. И тогава осъзнах, че не със света и живота трябва да се разделя, а с онази виртуална Донка, която беше стигнала до тази мисъл и това състояние... Не е лесно - беше като ново раждане. Сега не ме познават по старите ми снимки. от тях гледа друг човек... Какво да кажа повече - сега съм щастлива и семейството ми също... Иначе животът си ми е фактически същия - почти. Пламъче, Рассвет и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Смехи - аз също знам какво говоря, защото съм била в такова състояние доста време.... Сега, след като го преодолях - но не благодарение на съчувствието. Не! - мога да споделя, че колкото повече те разубеждават, колкото поече те съветват и те убеждават колко е хубав света и как не си струва да го напускаш, толкова повече се загнездва мисълта... Как го преодолях? Ами с плесница. Яка. Жестока. Съгласна съм, че съчувствието или съжалението в такова състояние е ужасно! Но човек понякога има нужда да изкаже нещата, а за това също е нужна смелост, особено ако намеренията ти са истински и осъзнавайки стигмата на обществото. И понякога човек се нуждае от разбиране и слушател. Нищо повече. Разубеждаването наистина има обратен ефект, но и плесницата понякога не притежава лечебната сила. Поне при мен беше така (когато само намекнах с поведението си за намеренията си, без да говоря директно за това)- шамара не свърши работа, а даже влоши положението. Съжалението ме отвращаваше, а разубеждаването - не го чувах, минаваше покрай ушите ми. Човек трябва сам да се осъзнае, но понякога се нуждае и от приятел (слушател, разбиращ човек). Умение е не само да говорим (вербално и невербално), а и да слушаме. omen, Пламъче и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 (edited) Именно! Да умеем да различим дали човекът търси съжаление или наистина се опитва да се промени. Ако е второто, той обикновено не се опитва да убеди другия колко е безмислен живота... В този случай да се даде съжалението, за което човекът настоява (не разбиране търси, а внимание) - това да дадем поредната доза наркотик. Редактирано Януари 15, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
гост-3 Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Ще сведа ситуацията на едно тотално земно ниво, а именно: Хора, които не са излезли от къщите си, искат да имат целия свят. Е, няма как да стане това - нито метафорично, нито никак. Не се нуждая от целия свят - прекалено е необятен ,нито пък от всички къщи , с едно физическо тяло можеш да живееш само в една къща . Не ви искам вашите къщи , колкото и красиви да са , нито одобрението или неодобрението . но когато излезеш от къщата си и навън е буря , как да остане свеща ти запалена ? Тогава става тъмно и се усеща още повече от твърдостта на заобикалящия свят . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Я да се присъединя и аз към жестоките Абсолютно съм съгласна с Мона - прекрасно казано: Ще сведа ситуацията на едно тотално земно ниво, а именно: Хора, които не са излезли от къщите си, искат да имат целия свят. Е, няма как да стане това - нито метафорично, нито никак. Често срещам такива хора - непрекъснато се оплакват, колко са ощетени от живота и респективно как не виждат смисъл в него, а същевременно не предприемат нищо в живота си. Дори елементарни неща - примерно на някой празник, да кажем Нова година, те дори не се събират с приятели или нещо подобно, ами си седят у дома и гледат как другите се веселят по телевизията. Мили хора, подобно отношение няма как да ви помогне, за нищо. Вие по този начин и без друго не участвате в живота, не живеете просто, а гледате другите как живеят. Докато не промените това в себе си, все така ще се чувствате. Ще сведа ситуацията на едно тотално земно ниво, а именно: Хора, които не са излезли от къщите си, искат да имат целия свят. Е, няма как да стане това - нито метафорично, нито никак. И аз си помислих така първо, но се оказва че дамата не си мечтае за земни неща, просто иска да слезе от въртележката, писнало и е. ... Не, Канел, пропуснал си нещо, на няколко места дамата подчертава именно материалните си стремежи и неблагополучия: ... Колко лесно се дават съвети от рода "смени си средата" , работата , отиди при специалист . Преди всичко живеем в материалния свят и без да имаш достатъчно средства не можеш да си позволиш да искаш никаква помощ . ... ... Ако си оправя материалното положение , ще потъся и мнението на специалист .Сега се надявам да имам повече знаци , пък каквото ще да става , но щом съм още на земята със сигурност съм доста грешна ... Родените в работнически семейства са обречени на мизерия (с много малки изключения ) до края на живота си . Какво би ме научила мизерията , до този момент на нищо добро , но затова причиняваща още по-голяма апатия и нежелание за живот . гост-3, аз също не съм от някакво богато или аристократично семейство (но знам, че имаш готов отговор - явно съм от малкото изключения). Направи ми впечатление частицата "ако", един по-мотивиран човек, щеше да каже: "Когато си оправя материалното положение ...", а не "Ако си оправя ...". Също така, за да поискаш помощ от специалист, никак не е задължително да имаш супер материално положение; ето тук в Портала си има подфорум Психотерапия онлайн, в който отговарят доброволно и безплатно цял екип от специалисти. Значи по-скоро пак опираме до това имаш ли желание да предприемеш нещо. П.П. Искам да добавя и нещо по принцип, а не към гост-3: Виждала съм и много хора, които някак успяват да имат по 5 лв всеки ден (например за цигари и кафета, или за алкохол, или за шоколад, или за такси, защото все закъсняват), а се оказва, че нямат 20 лв веднъж на седмица за посещение при специалист - странно, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
гост-3 Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Първо за консултацията онлайн , за разлика от много хора ценя уменията и способностите , на професионалистите и знам , че те все пак имат потребности , които задоволяват именно чрез квалифицираната си платена дейност . Освен това , в много случай онлайн консултациите се свеждат до това да се убеди търсещия помощ да проведе личен контакт с лекуващия и причините за това ще ги обяснят по-добре психолозите /психиатрите . Това е проблем , които не се решава с 2-3 посещения . не съм опитвала такава консултация , но съм чела някои такива . Колкото до цигарите , кафето , те са отдавна в миналото ми .Алкохол също не обичам , пия понякога от необходимост да променя съзнанието си . Който няма постоянен доход , ще се замисли дали да си хване такси или да се вози в градския транспорт. Алкохола си го позволявам на празници , с една единствена цел , да забравя за всичко , което ме задушава и да мога да празнувам с другите .Проблема идва след това , когато свърши празника и защото не искам пак да се напивам , не мога да излеза от "тъмницата " си (да , защото не сте я виждали всички , за да твърдите , че не съществува). Казах "ако си оправя....." , не "когато си оправя ....." , защото мина доста време , без да се случи промяната , та и усилия се опитах да включа за този промяна . Както и да е , може да ми светне , може и да не светне , времето ще покаже Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Както и да е , може да ми светне , може и да не светне , времето ще покаже Както и да е, нали Можеше да спестиш подсъзнателното си бъбрене и поне да благодариш на всички онези, които ти обърнаха внимание. Ала не - ти си вторачена у себе си. И знаеш ли - Bitte schön, каквото ти хрумне, това прави, успех!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Гост-3, от все сърце ти пожелавам здраве и късмет!Знам за тъмнината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
гост-3 Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 и аз ви пожелавам Здраве и късмет ! Няма да пиша повече по темата , защото ми става много зле , когато си бъркам из раните . не издържам повече да пиша за това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Гост-3,когато съм попадала в тежки житейски ситуации винаги се е случвало така,че съм оставала съвсем сама и дори не е имало на чие рамо да поплача.Може би така е трябвало? Не рови повече в раните си,защото няма смисъл.Знам го от личен опит.Ще се справиш,защото в теб има сила която ще ти помогне - потърси я! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Botio Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Браво на всички,които писаха до сега.Независимо от всичко,жената има нужда от някаква помощ и я търси,и би трябвало да и се помогне,но упреците не всички ги възприемат като помощ.Пламъче ,вие се изказахте най-добре от всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 (edited) Можеше да спестиш подсъзнателното си бъбрене и поне да благодариш на всички онези, които ти обърнаха внимание. Ала не - ти си вторачена у себе си. И знаеш ли - Bitte schön, каквото ти хрумне, това прави, успех!!! Мона, това е гадно... Когато ти задаваш някакви въпроси и се опитваш да насочиш вниманието на хората към нещата, които теб те вълнуват – значи това е в реда на нещата. А когато друг търси внимание и разбиране – трябва да му се подиграваме, така ли? От думите ти излиза, че едва ли не мотивът, за да изказваме мнение трябва да е не е за да помогнем, а за да получим благодарност!? Съмнявам се, че наистина ги мислиш така нещата и пак си реагирала прибързано емоционално. Поне аз имах други впечатления за теб – като за състрадателен човек, .. който сега разбирам и че е на настроения. Няма начин всеки един да не е изпадал в някаква такава ситуация, когато да не са му минавали мисли за безсмислие и безнадеждност. При всеки причината може да е била различна – материална, емоционална и така нататък. И е съвсем човешко в такъв момент да се опитаме да изразим самотата и отчаянието си, търсейки малко топлинка навън у хората. Всички сме имали такива периоди, но явно като ги надживеем и забравяме колко сме били смачкани, а помним само, че сме излезли от тях и после когато срещнем такъв човек в подобна ситуация – го изкарваме какъв ли не („мазохист, ревльо, слабак, досадник и т.н.”), въпреки, че и ние сме били някога такива. Това, че някой търси съвет и помощ - разбира се, не задължава никого да дава оценка, мнение или съчувствие. Но е меко казано жестоко да вадим нож на умряло куче. Ако не можем или не искаме да помогнем – по-добре да замълчим, отколкото да обвиняваме отсрещния и да наливаме отрова в раните му като го акълосваме и охарактеризираме с психопрофили (най-често грешни). Защото като гледам доста мнения са се изписали, изразяващи критика и обвинения, отколкото за сметка на малкото, изразяващи разбиране и помощ. В такива теми е по-добре да се изказват психолозите упълномощени от сайта, които да подхождат сериозно и професионално. Редактирано Януари 16, 2011 от Ирина - Horus - Чебурашка smehy и omen 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Мона, това е гадно... Когато ти задаваш някакви въпроси и се опитваш да насочиш вниманието на хората към нещата, които теб те вълнуват – значи това е в реда на нещата. А когато друг търси внимание и разбиране – трябва да му се подиграваме, така ли? От думите ти излиза, че едва ли не мотивът, за да изказваме мнение трябва да е не е за да помогнем, а за да получим благодарност!? Съмнявам се, че наистина ги мислиш така нещата и пак си реагирала прибързано емоционално. Поне аз имах други впечатления за теб – като за състрадателен човек, .. който сега разбирам и че е на настроения. Няма начин всеки един да не е изпадал в някаква такава ситуация, когато да не са му минавали мисли за безсмислие и безнадеждност. При всеки причината може да е била различна – материална, емоционална и така нататък. И е съвсем човешко в такъв момент да се опитаме да изразим самотата и отчаянието си, търсейки малко топлинка навън у хората. Всички сме имали такива периоди, но явно като ги надживеем и забравяме колко сме били смачкани, а помним само, че сме излезли от тях и после когато срещнем такъв човек в подобна ситуация – го изкарваме какъв ли не („мазохист, ревльо, слабак, досадник и т.н.”), въпреки, че и ние сме били някога такива. В такива теми е по-добре да се изказват психолозите упълномощени от сайта, които да подхождат сериозно и професионално. Така, уважавам мнението ти, подбудите и всичко останало, свързано с него. Обаче аз отново мисля различно и това няма общо с настроенията ми, често емоционални - така е Убедена съм, че в много случаи, здравословният шамар е полезен и градивен, дори и шокиращ (било като думи, било като действия),той посъбужда човека и го изважда от драматичния му депресивен унес. За психолозите - да, нека да се намесят и те с професионалните си мнения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 (edited) Хубаво е, когато човек го боли като си бърка в раните. Много е хубаво да го боли достатъчно силно, за да не забрави да ги почисти и излекува. То е като зъбите... Снощи си мислех - мисълта за самоубийство никак не е случайна и наистина човек трябва много сериозно да осъзнае и изреже от себе си САМ това, което е гангренясало. Проблемът е, че ние веднага търсим гангрената в нещо физическо в себе си и в средата си. А те са последното място, на което трябва да търсим. В моя случай аз наистина самоубих всички онези ценности и мерки за света и себе си, които ме бяха довели до мисълта да убия физическото тяло. ВсичкиОще проверявам от време на време дали не е останало някаква малка макар разсейка и внимателно я лекувам. Бих препоръчала на всеки, който изпитва подобна болка да прочете Екхарт Тол и помисли дали не си е завъдил болково тяло или Дон Мигел Руис - дали не си отглежда Съдника и Жертвата. Тях наистина е жизнено важно да самоубием. Редактирано Януари 17, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Браво на всички,които писаха до сега.Независимо от всичко,жената има нужда от някаква помощ и я търси,и би трябвало да и се помогне,но упреците не всички ги възприемат като помощ.Пламъче ,вие се изказахте най-добре от всички. Знаеш ли, Botio, по принцип си прав, ако нещата стояха така, както ги представяш ти. Те обаче не са такива - аз например от нищо написано до сега не разбрах, че жената търси помощ. В постовете си тя се оплаква, жалва, описва възгледите си (много от които способстват за състоянието, в което е в момента), но ... не и да търси помощ, под каквато и да е форма. За съжаление съм се сблъсквала и с други подобни хора - не говоря за гост-3 конкретно. Наблюденията и опитът ми доказва неоспоримо, че те не само, че не търсят помощ, ами и по някакви причини (често силно имагинерни, поне за мен, а понякога несъзнателни) не желаят да им се промени положението. Това, което търсят и искат, е да им се даде нещо, ей така, наготово: като се започне от съчувствие и внимание и се стигне до пари/материални придобивки. И обикновено все намират хора, от които да си го получат, обикновено по много нездравословни и за двете страни начини. Друг характерен признак е, че каквото и да им се предложи, от една страна все не е подходящо (особено ако предполага някаква активност и промяна от тяхна страна), от друга - все не е достатъчно. Казват: А, (ти ми даваш това), то хубаво, ама то колко и докога ли ще ми помогне, щото моето положение е толкова тежко ... Забеляза ли, че гост-3 отхвърли всякакви предложения да предприеме нещо, под всевъзможни предлози. Нещо повече, прочете ли следната нейна фраза: ... Казах "ако си оправя....." , не "когато си оправя ....." , защото мина доста време , без да се случи промяната , та и усилия се опитах да включа за този промяна . ... Представяш ли си, чак усилия . Интересно, другите хора явно не полагат никакви усилия и всичко в живота им пада като манна небесна. Ама и тези усилия нейните дори не са били истински, а само опит за такива; поне тя самата така казва. А да си чувал поговорката "Удавник и за сламката се хваща.". А този нашия удавник тук не само че не се хваща за сламка, ами дори и спасителните пояси отхвърля, като недостатъчно подходящи. Е, при това положение Мона е права - каквото й хрумне това да прави, ние можем само да й пожелаем успех, да намери достоен за нея спасителен пояс. Като забележа на хоризонта истински удавник, аз първа ще му се притека на помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Интересно ми е как ей така от няколко мнения се правят генерални заключения. Някой търсил помощ, не търсил помощ – то си е негов проблем. Винаги съм готов да дам съвет на някого и никога не съжалявам за усилията, които съм изразходил, ако този съвет бъде отхвърлен. Щом такъв е избора на човека отсреща, оставям го да си го следва. Шоковата терапия възприемам като нарушаване правото на избор. Ако някой търси единствено съжаление, просто няма да му го предоставя, но не бих настоявал да го събуждам с викове и плесници. Иво, Ани, Mindfield и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Ето в такива моменти разбирам защо само Бог може да съди. Не се габаркайте с жената, не знаете каква част от историята ви казва. И не знаете дали един ден няма да ви сполети и как бихте реагирали. Не знаете дали отговорността няма да ви смачка. Mindfield, smehy и Ани 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 Здравейте, Не мога да взема отношение като психотерапевт. В случая Диана е права - няма заявка за помощ. Първото и най - важно нещо в психотерапията е точна, ясна, конкретна заявка, или цел, към която да се стреми терапевта, работейки с пациента. По тази причина никой от нас не е писал до момента по темата. Като обикновен човек ,аз имам дадено мнение по въпроса, което ще изразя използвайки готови цитати. Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция. Уважавай тези, които са щастливи, недей да уважаваш хората, които живеят в мизерия и си я създават сами. Те са болни, патологични. Това и за тях ще бъде от голяма помощ, ще бъде истинско състрадание за тях. Ако не ходите при тях, те ще се върнат към живота. Но вие продължавате да ги уважавате, да удов­летворявате егото им. Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция. Ако си нещастен, излез и служи Как тогава би могъл да бъдеш нещастен? Невъзможно. Ако си нещастен, излез и служи. Ще бъдеш щастлив. Направи малко служба. Нещастието идва, когато седиш и мислиш за себе си, притесняваш се за себе си. Свещта гори за теб, не е нужно да правиш каквото и да е. Слънцето грее за теб, няма нищо което да направиш. Трябва да бъдеш благодарен, седни удобно, наслаждавай се и служи, бъди влюбен. Просто е. „Ако имаш, още ще ти се даде.’’ Исус е казал една от най-мистериозните сентенции: „Ако имаш, още ще ти се даде. А ако нямаш, дори и това ще ти се вземе." Никой друг не го е казвал по такъв начин. Исус е просто несравним: „Ако нямаш нищо, дори и това ще ти се отнеме. А ако наистина имаш нещо, още ще ти се даде." Но пък е невероят­но вярно, абсолютно вярно. Когато си щастлив, дава ти се повече щастие; когато си нещастен, получаваш повече нещастие. Когато си щастлив, получаваш още: нови врати се отварят. Божията милост слиза върху теб. Той обича тези, ко­ито танцуват, които идват при него пеейки. Но онези, които идват при него с оплаквания - с тъжни лица, кървящи, - те не могат да бъдат обичани. Те не са били способни дори себе си да обичат - как би могъл да ги обича Бог? Те не са успели. Като не могат да обичат себе си, как ще ги обикне Бог? Помни това: ако не можеш да обичаш себе си, никой не може да те обича. Забрави за Бога - дори обикновените човешки същества няма да те обичат. Първо трябва да обичаш себе си. Само тогава и другите ще те обичат. И ти трябва да обичаш себе си така безгранично, така цялостно, че в теб да не остане дори и най-малка частица на омраза към самия себе си. Едва тогава Божията любов и милост ще станат достъпни за теб. Той безкрайно обича тези, които обичат себе си. Той е лю­бовникът на любещите. Милостта му слиза върху теб, когато танцуваш, а не когато си застанал в позата на мъченик. Тази поза е една от най-грозните, които човек може да заеме. Донка, Пламъче, Лъчезарна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 16, 2011 Доклад Share Добавено Януари 16, 2011 (edited) Помни това: ако не можеш да обичаш себе си, никой не може да те обича. Забрави за Бога - дори обикновените човешки същества няма да те обичат. Първо трябва да обичаш себе си. Само тогава и другите ще те обичат. И ти трябва да обичаш себе си така безгранично, така цялостно, че в теб да не остане дори и най-малка частица на омраза към самия себе си. Едва тогава Божията любов и милост ще станат достъпни за теб. Той безкрайно обича тези, които обичат себе си. Той е любовникът на любещите. Милостта му слиза върху теб, когато танцуваш, а не когато си застанал в позата на мъченик. Тази поза е една от най-грозните, които човек може да заеме. А така! И какво му остава на човек, който не обича себе си и не може да се възлюби? Добре, ще забрави за престъпленията (греховете), отговорностите и провалите си и ще се възлюби. А ако някой друг умник като писалия този цитат го обвини в себелюбие вместо в безлюбие? Да споменавам ли, че думата "трябва" има манипулативен характер? Редактирано Януари 16, 2011 от Канел Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 Не знам защо,но около мен винаги е имало мрънкащи и оплакващи съдбата си хора.Случвало ми се е часове наред да утешавам и да търся начин за излизането им от положението в което са попаднали.След подобни "разговори" съм се чувствала изчерпана физически и психически,често и материално. Някои хора търсят съчувствие,други съжаление,трети просто няма с кого да споделят. Ако човек има нужда от помощ той поставя конкретно въпроса и иска да получи конкретен съвет.Не бих отказала да го дам ако е по силите ми. Може би гост-3 просто е в процес на осъзнаване и има нужда да сподели своите разочарования като по този начин се освобождава от тях? Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 Чета ви и нищо не мога да разбера. Ако не можете да помогнете на тази жена (гост-3), то поне не я блъскайте надолу. Тя наистина не задава конкретни въпроси - просто се жалва. В началото и на мен не ми харесаха жалбите й, особено тези свързани с работническата среда в която живее. Казах си - ами ако се е родила в Судан, Хаити, Индия... където наистина има нещастие и ужас, но никой не иска да се самоубива. Не ми харесаха и затова и не взех отношение по темата. Обаче от вашите коментари нещо започна да се надига в мен. Трудно е да го обясня. С много от писалите по тази темата често съм говорила по скайпа, писала съм си на ЛС. Но май се оказва, че не съм ви познавала добре. Или не ви разбирам. Та ние живеем сред хора. Може и да ни додяват понякога. Но трябва ли да сме като ледени блокове? Да виждаме във всеки оплакващ се агресор към безценната ни личност? Вчера случайно имах три разговора - съседи и познати (по скайпа). Три нещастия, които ми е трудно да приема като досада... Не мога да ги категоризирам към мрънкащите. Чудех се как да им помогна с думи. Те не искаха нещо конкретно. Просто споделяха - загуба на близък човек, при съседите и тежка болест при познатите по скайпа. Трябваше ли да ги пратя да четат Толе, Руис или Ошо (цитатът на hip май е от него)? Или на едната съседка - 78г., чиято дъщеря почина преди година и която ходи като сянка, и често споменава за самоубийство - да й кажа -" мисълта за самоубийство никак не е случайна и наистина човек трябва да я реализира и много сериозно да осъзнае и изреже от себе си САМ това, което е гангренясало. " - думите на Донка. ??? Не знам. Не разбирам от психология. Но просто си мисля, че бездушието настъпва с пълна сила в човешките души. smehy и omen 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 (edited) Аничка, разбирам те отлично. И аз имам съседи. Преди много години - бяха още млади - загубиха Живко, сина си, само на 15 години. Свиреше на китара, прекрасно момче, нямаше някой да не го обича. Бяха съсипани, то им личеше. Но не се предадоха именно заради Живко. Леля Ц. каза (те са близки с майка ми)- Живко не иска да ни гледа такива - иска да живеем и за него. Но им беше тежко на хората да се прибират у дома без него и заминаха да работят в друга страна - цялото семейство, заедно със сестрата на Живко. И досега работят непрекъснато, макар и двамата да са на повече години от твоята съседка. Посрещат и изпращат всички с усмивка, радват се на дъщеря си и на внуците си. Леля Ц. веднъж ми пошепна "Той така иска и ни се радва". Имаме наскоро и друг случай - на моя позната. Почина майка и лятото. Баща и беше много привързан към нея и явно това му се отрази зле. Затвори се в себе си. Една седмица преди рождения и ден само казал, че много му се иска да го празнуват заедно. Е, два дни преди рождения и ден - инфаркт и ... го празнували заедно. От оплакване до оплакване има огромна разлика. Затова писах - да слушаме, да четем внимателно думите на хората, които споделят болката, мъката си. Ако вътре съзрем протегната ръка за помощ, ако търси светлината, изхода от болката, протягаме и ние. Но ако вместо да поеме ръката, започне да ни убеждава колко е лош светът и как не си струва да се живее, всяко утешаване е същото като да даваме дозата на наркоман - с всеки следващ път той ще иска нов и нова и по-голяма и... ще става все по-безнадежден наркоман. Хип! Благодаря за написаното! Редактирано Януари 17, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 (edited) Ани,едно е да разговаряш с хора които познаваш в реалността,друго е да го правиш с непознати във виртуалното пространство. Ако човекът не излага точно проблемите си и не иска помощ как можеш да му помогнеш? Колкото до мрънкащите и оплакващите се постоянно хора - щастлива си че не си попадала на такива.Едно е да ти споделят болката и мъката си от реално събитие в живота,съвсем друго е от мухата да направят слон или да си измислят нещо само за да предизвикат съжаление.При някои хора това си е стил на поведение.Така оцеляват.Това се отнася за хора които познавам лично. Бездушието настъпва,но за щастие не покорява всички. Редактирано Януари 17, 2011 от Пламъче Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 От оплакване до оплакване има огромна разлика. Затова писах - да слушаме, да четем внимателно думите на хората, които споделят болката, мъката си. Ако вътре съзрем протегната ръка за помощ, ако търси светлината, изхода от болката, протягаме и ние. Но ако вместо да поеме ръката, започне да ни убеждава колко е лош светът и как не си струва да се живее, всяко утешаване е същото като да даваме дозата на наркоман - с всеки следващ път той ще иска нов и нова и по-голяма и... ще става все по-безнадежден наркоман. Сигурни ли сме, че сме разбрали добре човека срещу нас? Особено когато говори за нещо много страшно? Не става дума за обикновените жалващи се – тук съм съгласна с Пламъче. Такива ги отсвирвам веднага. Но има ситуации които са между двата крайни примера дадени от Донка. Първият пример е просто на силни и здрави хора, които са се измъкнали сами или с помощта на близките си – останали живи. Другият пример е също ясен – има такива случаи когато с нищо не може да се помогне. Човекът е решил да си ходи. Но има много други ... Има хора за които добрата дума е обезболяващо лекарство, не наркотик. А как да ги различаваме? Поетесата Станка Пенчева го казва в стихотворението си „Цената на доверието” Ето част от него: .... Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами Веднъж да не повярвам само На очите, които наистина Са били искрени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 Да,Ани! Добрата дума е един от "вълшебните" лекове.Много често една добра дума казана навреме повдига този който се нуждае от нея. Мисля,че трябва да върнем в речника си всички позабравени или изхвърлени добри думи и да си служим с тях по-често.Това едва ли би променило света около нас,но със сигурност би ни помогнало да го приемем такъв какъвто е и да се почувстваме по-добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.