Опит за самоубийство

[koni]

моля обяснете ми какво кара чобек да мисли че няма смисъл. да живее,когато в деиствителност не е така-не е грозен ,лош,няма проблеми,които не могат да се решат,млад е здрав,защо става така

[Guest Христо6]

Ами има някакви причини, явно...Едва ли с такова кратко обяснение, ще можеш да получиш адекватна помощ от хората в сайта. Трябва да обясниш за кого става въпрос, да обясниш защо мислиш че не му се живее и в какво мислиш, че се корени причината за нежеланието му за живот, каква би могла да е причината/причините да не иска да живее и да желае самоубийство - някакви предположения поне? И ти говориш за "опит" ? Този опит извършен ли е, ще се извършва ли, ти ли искаш да го правиш, други ли, какви са причините. Желание за самоубийство ли има, или вече е направен опит ? Всяко нещо си има причини ...

Редактирано Декември 9, 2010 от Христо6

[Alexander]

моля обяснете ми какво кара чобек да мисли че няма смисъл. да живее,когато в деиствителност не е така-не е грозен ,лош,няма проблеми,които не могат да се решат,млад е здрав,защо става така

Така ги виждате ВИЕ, това е Вашето собствено изживяване и затова на Вас не ви минават такива мисли. А неговото?... Неговото ще си го каже тай, на 4 очи дали при психотерапевта, дали при хомеопата, или друг специалист.

[Диляна Колева]

моля обяснете ми какво кара чобек да мисли че няма смисъл. да живее,когато в деиствителност не е така-не е грозен ,лош,няма проблеми,които не могат да се решат,млад е здрав,защо става така

Мисълта за самоубийство не е свързана с това което човек има, а с това което няма.

Самоубийствата са най- различни, при жените често са показни, "несполучливи", при мъжете са добре обмислени, рядко импулсивни.

Причините може да са най- различни и често несвързани и нямащи нищо общо с обявеното. Често може просто да няма причини.

Временна депресия, меланхоличен характер са достатъчни, за да направят и от една малка несполука дълбока трагедия.

Статистиките показват, че самоубийствата стават главно около рождени дни, Коледа, Нова Година или големи лични празници. Причините - равносметка, липса на внимание, привидна самотност и куп други неща, които съвсем не са неразрешими, но са следствие на натрупани проблеми не разрешавани навреме.

Защо човек стига до суицидни мисли, страничен човек ( било то и най- близкия) трудно може да разбере. Ако човекът сподели това е добре да бъде насочен към професионален терапевт по възможност занимаващ се със суициди.

Има 6 степени на потенциалния суицид, в първата степен е почти всеки един от нас, дори на несъзнавано ниво. След подходяща анкета и разговор може да се определи, човекът с реални суицидни мисли ли е и е плод на временно настроение, импулс, следствие от определена ситуация.

[Guest Христо6]

Самоубийството ми се струва все по - тъпо нещо. Даже по - тъпо от убийството... Ако ще се самоубиваш заради лошото отношение на някои хора, по - добре е или да живееш и да се развиваш напук на тези хора, или да ги вземеш със себе си като се самоубиваш ... Естествено че се шегувам.Насилието е лошо нещо и се връща, оммм.

П.п.: Откъдето и да се погледне, няма смисъл от самоубийството: ако се самоубиеш,отвъд ще ти е по - зле, отколкото на земята. Освен това ще трябва да погълнеш помията в следващия си живот и даже може да е повече, отколкото е сега. А и нещата не винаги са толкова гадни, колкото изглеждат, както е споменала кака Дидка по - горе. Уроците и изпитанията ще трябва да се научат и преминат рано или късно, а колкото по - късно, толкова по - трудно може да бъде. На всичкото отгоре може да доставиш удоволствие на някои хора, на които не си бил приятен и те да се радват на смъртта ти. Бъди гад, живей дълго, не се предавай.

П.п.: Да не говорим, че опитът за самоубийство може да е неуспешен и човек да остане инвалид ...А и близките ще страдат много. А ако самоубиецът избере да се хвърли под някое превозно средство, може да причини психотравма на шофьора. Въобще самоубийството може да нарани други хора, което го прави егоистична постъпка. Така че по - добре е човек да си решава проблемите, а не да си мисли, че ще избяга от тях като си свали физическата дреха. Поне според книжките, единственият реален изход от страданията е про(ОМММ)светлението.

Редактирано Декември 9, 2010 от Христо6

[omen]

Казвате всичко това..че е глупаво..лесно..безсмислено.. не се решава нищо..и т.н. само защото не сте били от другата страна..и ви казвам и ви моля..ако се сблъскате с такъв човек,който реално има такива мисли и има склонност към тези действия..не му ги казвайте в този момент..в този момент..този човек има нужда от подкрепа..от рабиране..от съчуствие..от това да останеш до него..от това да го попиташ директно защо го мисли..защо иска да го направи..а не да заобикаляш проблема.. да го разубеждаваш и убеждаваш..колко е глупаво това..защото в този момент това негово решение не е глупаво..това е важно и всяко такова отношение е вид неразбиране и омаловажаване..е още една причина да си каже ето защо да го направя..Може в твоите очи проблема му да е глупав..и разрешим..но в неговите очи не е такъв..всеки си има проблем..в който очите на всеки един изглежда различен от своите собствени..и трябва да се уважават чувствата на този някой..да се проявява разбиране..да се опита да се погледне от неговата гледна точка..а не да гледаш от своята..Човек се решава на такава страшна стъпка..когато вече е изгубил всичко..когато е вече толкова отчаян..когато не вижда смисъла..когато няма никой около себе си..когато не чувства подкрепата или никога не я е имал..когато болката е толкова непоносима и няма силите да се бори..защото се чувства толкова сам и неразбран..и много,много още причини и фактори могат да доведат до това решение..до този избор..Но това..че го правят не означава,че реално го искат..не го искат..но просто не им се живее по този начин..просто не виждат как ще се справят..обаче в техните глави в този момент..те не си казват..аз не искам да умирам..просто не искам да живея по този начин..и мисля..че ако в такъв момент се каже точно това на такъв човек..мисля..че може да му се въздейства..да го накара да се замисли и да се спре..но и пак зависи от доста неща..колко сериозни са му намеренията..дали категорично е взел това решение..колко е афектиран..защото в такъв момент няма да може да го разубедиш..и е важно и задължително да се потърси професионална помощ навреме..

Редактирано Декември 9, 2010 от omen

[Guest Христо6]

Казвам аргументи, заради които си мисля, че не си струва. Освен това, струва ми се, че жената пита за някой друг,а не за себе си.Обясних защо ми се струва, че няма смисъл. Тъкмо аргументите може да са от полза, може човекът да е забравил за тези аргументи или пък да не ги е знаел преди. Шегуването е с цел ободряване, пък и както казах жената май не пита за себе си.

Редактирано Декември 9, 2010 от Христо6

[omen]

Е да..знам..но човек може да погледне и замисли върху тези аргументи..чак когато се е отърсил от тези мисли..в такъв момент и да му се кажат.. съзнанието му е стеснено..и няма да те чуе..затова аз казвам как един човек при подобни сериозни мисли и намерения..как точно гледа и разсъждава в тези моменти..

Разбрах..че жената не пита за себе си..

[suffer]

Ето едно от нещата, с които се лекувам аз например

http://vbox7.com/play:16299c84&r=emb

[Пламъче]

Недоволен си от живота и не знаеш защо си недоволен. Като не намираш причината на недоволството си, казваш: Идва ми да се самоубия! – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10-20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството.

Отношение към природата

Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.

Господар на съботата

Редактирано Декември 16, 2010 от Пламъче

[smehy]

Казвате всичко това..че е глупаво..лесно..безсмислено.. не се решава нищо..и т.н. само защото не сте били от другата страна..

Човек се решава на такава страшна стъпка..когато вече е изгубил всичко..когато е вече толкова отчаян..когато не вижда смисъла..когато няма никой около себе си..когато не чувства подкрепата или никога не я е имал..когато болката е толкова непоносима и няма силите да се бори..защото се чувства толкова сам и неразбран..и много,много още причини и фактори могат да доведат до това решение..до този избор..

Невероятно точно пресъздадено!

[lionheart1966]

omen е описал много точно това което чувства човек когато има мисли за самообииство,отнася се за мои много скъп и близък човек ,тои има всичко ,но е много самотен ,изпаднал в депресия страхува се да започне нешо да върши да се среща с приятели,има обичта и подкрепата само на семеиството,моля кажете ми какво да говоря с него

Редактирано Декември 25, 2010 от lionheart1966

[Илен]

Вижте,аз мисля,че в тази тема е крайно време отношение да вземе психотерепевт.Професионалният съвет в такава ситуация е много важен.В темата"Загуба на близък човек" също нямаше мнение на професионалист,при положение,че Зарче търсеше точно такова-съвет от психолог.Ние всички бихме искали да бъдем полезни,но тези ситуации са деликатни,все пак човек се опасява да не би да сбърка някъде.Психолозите в сайта нека помислят.

[цветна дъга]

моля обяснете ми какво кара чобек да мисли че няма смисъл. да живее,когато в деиствителност не е така-не е грозен ,лош,няма проблеми,които не могат да се решат,млад е здрав,защо става така

omen е описал много точно това което чувства човек когато има мисли за самообииство,отнася се за мои много скъп и близък човек ,тои има всичко ,но е много самотен ,изпаднал в депресия страхува се да започне нешо да върши да се среща с приятели,има обичта и подкрепата само на семеиството,моля кажете ми какво да говоря с него

Ние се "самоубиваме" и "убиваме" всеки ден с негативните си мисли и чувства, постъпки и думи, с нашата грубост, неосъзнатост и неразумност. Когато нараняваме другите, всъщност нараняваме себе си и когато нараняваме себе си, нараняваме другите около нас. Голям егоизъм е човек да мисли само за себе си - самоубийството и убийството са форми на егоизма, на слабостта и безлюбието и алчността в човека, който иска внимание само към себе си - и колкото и да му дават околните, той е вечно неудовлетворен и недоволен. Така низшите духове черпят силите ни.

Когато човек е изгубил смисъла на живота, значи не е бил истински "смисълът" на този живот - самоубийството, и което и да е насилие, не само не решават нищо, а водят до още по-тежки следствия. Тежко е, когато човек няма вяра в Живота, в себе си, в Доброто под различни форми.

Понякога ние трябва много да страдаме, за да оценим какво имаме, а не постоянно да изброяваме какво ни липсва.

Ето нещо от беседите на Учителя, които са за реалните ситуации в ежедневието ни:

"Неразположение значи следното: например ти кажеш – не искам да уча – не съм разположен – не искам да ходя – не искам да ям – нямам разположение. От горните товари кое е по-силно? Неразположението по-силно ли е от пукването? (Пукването е по-силно). Добре. Сега, ако се пукне, ще изчезне неразположението. Докато не се е пукнал човек, неразположението остава, но щом се пукне, неразположението остава ли там? (Няма го). Като се пукне той може ли да се самоубие? (Не е ли самоубийството следствие на пукването?) Не. Той като не може да се пукне, ще се самоубива. Закон е: Дойде ти едно неразположение, ти може да имаш вяра, може да си следвал университет, дойде ти едно неразположение, ти не можеш да се справиш с него. Ти как ще се справиш със своето неразположение? Ти трябва да изучаваш тежестите. Неразположението е известна тежест. (Чрез музика може да се смени неразположението, казва Цеко). Колкото и да знаете, човек, който не може да употреби науката, той прилича на едно натоварено животно."

" Знанието сега е потребно да можете да ходите свободно. Мнозина от вас казвате: Крайно съм неразположен, ще се пукна. Щом искаш да се пукнеш, много пари имаш. Пусни малко пари. Казва някой: Искам да се самоубия. Защо ще се самоубива? Най-големите престъпници в света са самоубийците. Няма по-големи престъпници от самоубийците. Един човек, който се самоубива, той може да отреже главите на хората от целия свят. Той казва: Дето ще отида да режа главите на всички, по-добре е да отрежа главата си. И човек, който дръзне да убие себе си, няма да дръзне да убие и другите. И като убие 10 души, най-после убива и себе си. Каква работа е свършил той? Самоубийството, пукването и неразположението, това са чужди идеи останали от далечното ваше минало. Сега си неразположен, сега се пукате, сега се самоубивате. Защо човек ще се самоубива? Трябва да намерите равни сили, а друга на неразположение. Какво нещо е неразположението? Коя е равна сила друга на пукването? Да цъфнеш."

Знание и приложение, МОК, 1931 г.

"Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. "

"Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари."

" Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него."

Отношение към природата

"Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. "

Ти си!

[Диляна Колева]

omen е описал много точно това което чувства човек когато има мисли за самообииство,отнася се за мои много скъп и близък човек ,тои има всичко ,но е много самотен ,изпаднал в депресия страхува се да започне нешо да върши да се среща с приятели,има обичта и подкрепата само на семеиството,моля кажете ми какво да говоря с него

Това което виждаме на повърхноста, можем да опишем добре, защото общата характеристика за поведението на суицидите(самоубийците) е много сходна. Същността на проблема им обаче, може да е коренно различен от това което е на повърхността. Често той се разбира доста късно, кога се прочете предсмъртното писмо или изобщо не се разбира, ако няма такова.

Не претендирам за професионализам,защото съм в период на обучение, но преминах през обучителни семинари и работа с казуси точно на суициди. Подходът за всеки е много, много индивидуален, затова тук и така зададени въпросите няма много какво да се даде като съвет. Ако има проблем човекът трябва да бъде убеден да посети специалист и да работи над него. Доста често правилите опит за самоубийство правят рецидив, дори и след терапия. Затова е добре да посещават терапевт с опит в работата със суициди както той, така и някой от близките му.. В критичния момент се работи главно с мотивацията, по скоро се манипулира с нея. Но това не може да го напарави всеки, а най- малко близките, защото често точно при взаимоотношенията с тях излиза проблема.

Много хора трудно откриват центъра на собствената си мотивация и да попаднат на чужда такава е почти невъзможно, затова казвам всичко по- горе. С всеки всичко не може да се говори, трябва да се порови в желанията му, в поведението в отношението му към живото и хората, за да има качествена работа. През втори и трети човек, да се постигне резултат особено със суициди е почти невъзможно. Затова най- добрия вариянт е да се мотивира човекът да посети терапевт.

[гост-3]

Когато условията на живот са тежки , когато човек не може да издържи тежестта на възложените му задачи , когато е отритнат от близките си , когато го боли силно , а няма лечение на болката - това са по-основни примери за решение към самоубийство .

Е , как със даден съвет ще ти променят условията на живот или хора , които никога не са изпадали в подобно положение могат да дават съвети на кандидат самоубиеца .

Пробвала съм с пасивно самоубийство , но явно състоянието ми не е било толкова критично и е било обратимо .

И какво като съм останала жива ? За мен живота никога не е имал смисъл . Нито ми се е променило мисленето след като съм чела и чета духовна литература , беседи от Учителя , източни философии.

Тъпото е , че не са ме убили още като бебе. Родените в работнически семейства са обречени на мизерия (с много малки изключения ) до края на живота си . Какво би ме научила мизерията , до този момент на нищо добро , но затова причиняваща още по-голяма апатия и нежелание за живот .

[Guest Мона]

Когато условията на живот са тежки , когато човек не може да издържи тежестта на възложените му задачи , когато е отритнат от близките си , когато го боли силно , а няма лечение на болката - това са по-основни примери за решение към самоубийство .

Е , как със даден съвет ще ти променят условията на живот или хора , които никога не са изпадали в подобно положение могат да дават съвети на кандидат самоубиеца .

Пробвала съм с пасивно самоубийство , но явно състоянието ми не е било толкова критично и е било обратимо .

И какво като съм останала жива ? За мен живота никога не е имал смисъл . Нито ми се е променило мисленето след като съм чела и чета духовна литература , беседи от Учителя , източни философии.

Тъпото е , че не са ме убили още като бебе. Родените в работнически семейства са обречени на мизерия (с много малки изключения ) до края на живота си . Какво би ме научила мизерията , до този момент на нищо добро , но затова причиняваща още по-голяма апатия и нежелание за живот .

Я ми кажи, има ли леки житейски условия?

Пробвала си с пасивно самоубийство - ами то е по-жестоко от непасивното

Кой ти е казал, че животът има някакъв грандиозен смисъл, - и аз не го намирам също, но какво от това.

Кой ти е обещавал нещо изобщо?

Защо някой си мсили, че някой нещо му обещава и като прочете някаква компенсаторна литература, то тя ще излекува душата му - няма такова нещо.

Приеми се такава, каквато си.

Другият вариант го знаеш кой е, отговорността си е твоя.

Но в подобни ситуации, отново човекът е тотален егоист. Помисли за страданието, което ще причиниш.

АКо не ти пука - ок.

[Станимир]

...

Това е твоя поглед върху нещата. Никога не забравяй, че това е само твоя поглед. И ако други могат да бъдат щастливи в далеч по-лоши условия, тогава какво? С какви очи гледат те на света? Не и с твоите.

Редактирано Януари 14, 2011 от Станимир

[Канел]

А как стои въпроса със самоубиството като отговорност?

Един самурай, който си прави харакири например? Или архитект, чиято сграда толкова е раздразнила обществото, че се самоубива? Или генералът, който изпраща на заколение цял батальон? Или шофьорът, чийто автобус пада в реката и дави дузина дечица? Или кораб с пенсионери, който потъва в Охридското езеро? Или... примери мога да ви измисля колкото искате. И то от реалния живот, не от филмите.

[гост-3]

Това е твоя поглед върху нещата. Никога не забравяй, че това е само твоя поглед. И ако други могат да бъдат щастливи в далеч по-лоши условия, тогава какво? С какви очи гледат те на света? Не и с твоите.

това не е само поглед върху нещата , а и усещане , както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

Колкото до егоизмът , не е добре да се причинява болка на никое същество . познавам болката , тя се усеща до една определена степен , след този максимален праг на търпимост , повече няма болка , а изключване на сетивата .

[гост-3]

А как стои въпроса със самоубиството като отговорност?

Един самурай, който си прави харакири например? Или архитект, чиято сграда толкова е раздразнила обществото, че се самоубива? Или генералът, който изпраща на заколение цял батальон? Или шофьорът, чийто автобус пада в реката и дави дузина дечица? Или кораб с пенсионери, който потъва в Охридското езеро? Или... примери мога да ви измисля колкото искате. И то от реалния живот, не от филмите.

чувството за вина е причина да се самоубият (дори да не са виновни , когато са нарочени от обществото , не могат да понесат този товар) , но защо е тази пародия , вместо на потъващия кораб да пътуват кандидат-самоубийци , там се намират радостни хора , отишли да се забавляват ?

[Станимир]

това не е само поглед върху нещата , а и усещане , както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

Да, твоето усещане и твоя копнеж, и нищо повече от това.

... но въпросът не е как ги възприемам аз, а дали ти можеш да ги възприемеш по друг начин.

Редактирано Януари 14, 2011 от Станимир

[Guest Мона]

както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

Ми, тогава всичко е ясно, след като е такава е схемата и няма изход

Хората, които се самоубиват го правят, не обясняват; ти имаш нужда от помощ. И вземи да я намериш.

We enjoy DEATH alot but we don't know it … we want peacе, silencе, we want to just relax… we want minimum movements, we enjoy lazyness … Нали така.

Всъщност, в една книга на Юнг има нещо интересно: който иска да се самоубива - не му пречете, той е решил

На същото мнение съм. Блаженството на поднос не се поднася, пък и то е илюзия. Колкото и да си зле, бъди наясно със себе си, кой си поне.

[гост-3]

имах в предвид копнеж по нещо , което никога няма да преживея на земята , сякаш за засилване на липсата на смисъл във всяко едно мое действие .

като дете не исках да играя с играчките ,които ни раздаваха , като възрастна не искам да играя в "игрите" , които постоянно ни се налагат. не мога да си отговоря , докога ще се преструвам на нещо , което не съм , а същността ми е повредена с идването ми в живота .Може и да ви е смешно , но така е при някои

[Guest Мона]

имах в предвид копнеж по нещо , което никога няма да преживея на земята , сякаш за засилване на липсата на смисъл във всяко едно мое действие .

като дете не исках да играя с играчките ,които ни раздаваха , като възрастна не искам да играя в "игрите" , които постоянно ни се налагат. не мога да си отговоря , докога ще се преструвам на нещо , което не съм , а същността ми е повредена с идването ми в живота .Може и да ви е смешно , но така е при някои

Нищо не е смешно, просто иди при специалист.

Редактирано Януари 14, 2011 от Мона