На Коледа се роди Любовта

[Aliya]

Магията на Коледа отново е наоколо – във въздуха, в пъстрите привличащи витрини на магазините, в светналите от вълнение и надежда за любими подаръци детски очи, в предвкусването на богати семейни вечери, богати с присъствието на най-любими същества...

Да, магична е Коледа, вълшебна с усещането за любов и човешка топлота, което разпалва в сърцата ни като жив огън. Напомня ни за тази божествена любов, която всички носим в душите си, тлееща, понякога почти загасваща, пренебрегвана, затрупана с пепелта на горчиви мисли, страстни желания и още по – страстни и погубващи амбиции и илюзии.

Коледа идва и отново ни напомня за Раждането на Любовта в едно човешко сърце - сърцето на Исус Христос, изпълнило се с божествената любов и състрадание и превърнало се в светлина по пътя ни, в надежда за спасение на нас, слепите и сънуващите илюзии.

Всяка Коледа, съзнателно или не, ние всъщност почитаме Любовта, Свещеният Закон, за който ни говорят през вековете на човешката история всички мистици и просветлени същества, за който живя и Христос.

И тук отново се връщаме на вечния въпрос, вълнувал човечеството от край време – въпросът за любовта. Любовта е тази светлина вътре в нас, която ни дава криле да полетим нависоко, която е истинската храна за душата и съществото ни. Защото душата ни, човешката, също се нуждае от храна, за да живее, така както тялото ни се храни. И именно любовта е тази, която подхранва душата ни, най-вътрешния храм на нашето същество.

Само човек, който обича себе си, може да уважава себе си; и само човек, който обича и уважава себе си, съществото си, е способен да обича и уважава другите. Такъв човек знае: „Така, както аз СЪМ, другите СА. Така, както аз се радвам на любовта, уважението, благородството, така и другите се радват.” Само такъв човек осъзнава, че ние не сме различни, че в основната си същност ние сме едно. Ние всички сме подчинени на един основен закон: Аеs dhammo sanantano.

Такъв човек се изпълва с духовната енергия на любовта и сам излъчва любов към съществуванието, към всяко същество. Неговата любов достига до другите, защото едно нещо е сигурно: ако ти си се превърнал в любов, ти не можеш да не я споделиш с другите. Не можеш да продължиш да обичаш себе си до безкрай, тъй като едно нещо ще ти стане абсолютно ясно – ако да обичаш едно божие същество, себе си, толкова много те изпълва с екстаз и радост, то колко много повече екстаз и радост те очакват, ако ти започнеш да споделяш своята любов с много, много други хора!

Скоро вълните на твоята любов ще започнат да стигат все по-далеч и по-далеч. Ти обичаш другите хора, след това започваш да обичаш животните, птиците, дърветата, скалите. Можеш да изпълниш цялата вселена със своята любов. Един човек е достатъчен да изпълни цялата вселена с любов, така както едно малко камъче, хвърлено по повърхността на водата, може де изпълни цялото езеро с концентрични вълни – едно дребно камъче.

Исус казва: „Чистата любов е като могъщ поток, който залива всички неща. Нищо не може да се изправи насреща му, защото той води началото си от Вечното море.”

Но защо тогава ни е толкова трудно да обичаме себе си, да се приемем такива, каквито сме? Нима има по-голямо чудо на света от това че ти си, че другите са? Защо ни е толкова трудно да останем със себе си и да се вгледаме в истинската си същност, в душата си, в най-вътрешното си същество, където е центърът на жизнената ни енергия? Вместо това предпочитаме постоянно да си търсим компания, каквато и да е компания, само и само да избегнем собствената си компания. Готови сме да седим в киносалона цели три часа, за да видим един глупав филм, при това пълен с насилие, агресия и омраза. Готови сме с часове да четем криминален роман, който ни губи времето. Готови сме да четем един и същи вестник отново и отново, само и само да сме ангажирани с нещо. Ще играем карти или шах, за да убием времето… като че ли имаме твърде много време!

Какво всъщност има предвид Исус, когато казва: „Човек, който застава сам, ще бъде с Бог (Eloheim); човек, който е с Бог, застава сам."? И не е ли това още едно напомняне за нашата божествена същност като деца на Бога?

В такъв случай, Сократ е абсолютно прав, когато казва: „Познай себе си!”, а Буда а дори още по-прав, когато ни учи: „Обичай себе си!”, защото докато не обикнеш себе си, ти никога не ще можеш да се познаеш — познанието идва едва по-късно, когато любовта е подготвила почвата за това.

„Любовта е правилният начин да познаеш себе си.” Напомня Ошо, съвременен индийски мистик.

Създай енергията на любовта около себе си. Обичай своето тяло и своя ум, обичай целия свой механизъм, своя организъм. И под „обичай” се подразбира: приеми ги такива, каквито са, не се опитвай да се подтискаш. Защото ако се подтискаш, как ще погледнеш в собствената си сърцевина; ако не се обичаш, как ще се погледнеш в очите, в собствената си реалност?

Да се погледнеш, да се наблюдаваш (по думите на Буда), означава да се осъзнаеш, да не бъдеш повече несъзнателен, да не функционираш повече като машина, като робот. Да осъзнаваш всяко свое действие и мисъл, както и света наоколо.

Исус също ни напомня да живеем в постоянно осъзнаване, защото: "Учи значението на сътвореното, което те заобикаля и ти ще видиш скритите от погледа ти мистерии, защото вечната истина е записана във всичко, което съществува.”

„Истината не е вяра, тя е интелигентност. Тя е ароматът на скритите ти жизнени източници, тя е опитът от просветлението на твоето съзнание.

Но ти ще трябва да освободиш пространство за истината да се случи.

И истинското пространство за това е да приемеш себе си такъв, какъвто си.” – Ошо

Защото ако не успеем да намерим силата в себе си, да се доверим на тихия, но безкрайно силен глас на божествената искра в себе си, която ние всички носим и от която сме създадени като „чеда Божии”, ние не бихме могли да намерим силата си никъде другаде навън.

А дали изобщо можем да направим друг избор, освен да бъдем себе си?

Да, можем. Можем да опитаме да избягаме от себе си, да забравим за съществото вътре в нас и да се прехласнем по света навън. Медиите са пълни с добре излъскани образи на супер герои и героини, с точните размери и добре обработените усмивки, богати и дръзки. Можем да изберем да живеем с техните измислени проблеми по многобройните „реалити шоу” на телевизиите, или да обичаме с техните любови, или да плачем с техните сълзи.

А можем да направим и друг алтернативен избор на това да бъдем себе си – да се скрием в тълпата и да се слеем с мнозинството, да следваме другите, „лидерите” и да прехвърлим на техните рамене отговорността за това кои сме ние всъщност. Защото да си част от мнозинството, брънка в една по-голяма машина, по-могъща структура, те освобождава от лична отговорност и ти дава измамното усещане за закрила и дори безнаказаност (всички си спомняме за поведението на тълпите по време на бунтове и размирици – скрити зад гърба на другите, хората често вършат това, което сами никога не биха извършили или биха се срамували да извършат).

Изобщо, възможностите да не бъдем себе си изобилстват в днешния глобализиращ се свят на все по-силните и обсебващи институции, структури и корпорации, където въпросът за личната отговорност и волята на индивида като че ли се размива и губи автентичната си сила, а дори и понякога се смята за нездравословно проявление на характер и собствено мнение.

Тогава естествено е да се обърнем към религията и да потърсим там отговор на въпроса: Какво всъщност означава да бъдеш себе си и има ли друг начин на битие освен да бъдеш себе си?

Защото Исус сам казва: „Знай, че божественият свят е едновременно вътре в теб и извън теб, и ти ще познаеш това, което е извън теб чрез това, което е вътре в теб. Когато намериш Светлината вътре в себе си, ти ще познаеш, така както ти си познат… Търси тази Светлина вътре в себе си, защото тя е твоята доброта и силата на твоето спасение”.

Нека запалим светлините на Коледната елха и тази година, и да си спомним, че истинската светлина е вътре в душата ни, в най-съкровената ни и вечна същност, там, където е Олтарът на Любовта, Истината, Блаженството, наричано Бог.

[Guest Мона]

Времето е влак, който не спира по гарите и няма нито минутка престой, но гонитбата с него се раждат много рекорди. Новогодишните празници идват, за да ни напомнят, че и мечтите, и самочувствието ни следва да бъдат обновявани като разписанието на влаковете. Защото човек е склонен да постига толкова, колкото очаква от себе си.

Умението да мечтаем и да си пожелаваме е като Дядо Коледа – безработно е през по-голямата част от годината. Добре е, че в края й имаме повод да се качим етаж по-нагоре от финансовата си омърлушеност и радостта и надеждата да опънат своите пъстри шатри съвсем под звездите. Няма човек, който да може да порасне дотолкова, че да не му се играе. Все пак, в живота съществуват не приключения, а търсачи на приключения. Във всеки един от нас дреме по един Питър Пан и ако не е изпаднал в будна кома, поне по Нова година може да го събудим, за да се завърне в Невърленд. Трудностите не спират живота, те са част от него. Ударите на съдбата всъщност са уроци по защита.

Каквото и да ни е поднесла отминалата година, ние решаваме какво ще вземем от нея – огъня или пепелта. А понякога натрупаният горчив опит само засилва апетита ни към сладките неща. Ето защо, нека запалим свещите и нека грейнат празничните лампички по елхата, нека изобилието е на празничната ни трапеза. Цената няма значение – за направата на всеки сладкиш трябва да се счупят няколко яйца. Такъв е животът! Приказка за щастие и нещастие.

Така, че нека животът да продължава да бие своя празничен барабан и под сипещи се новогодишни конфети да си пожелаем да сме живи и здрави. А защо не и още сто години суета.

(вдъхновено от Harper's Bazar)

P.S. Не мисля, че тази тема е за форум Философия. Лично на мен не ми звучи адекватно на форума.

[Aliya]

Да, определено сте права, Мона,

Форум Философия не е за "Дядо Коледа", както Вие неправилно интерпретирате християнския празник Коледа, нито е за "желанията и мечтите", за които Вие апелирате в отговор на темата ми "На Коледа се ражда Любовта".

В темата си аз определено не пиша за тези повърхностни неща, с които Вие заменяте истинския празник на Любовта - Коледа /Рождество Христово/.

В написанот от мен аз не приканвам никого да мечтае и желае по определен начин, за да се сбъднат пожеланията му /така, както Вие го правите/. Аз изобщо не пиша за желания и мечти, а тъкмо обратното - за освобождаването от техния илюзорен свят и постоянните човешки заблуди, за да се върнат хората към вечната и неизменна реалност на сегашния момент, в който се корени Божествената Истина, Любов и Блаженство.

[Guest Мона]

Да, определено сте права, Мона,

Форум Философия не е за "Дядо Коледа", както Вие неправилно интерпретирате християнския празник Коледа, нито е за "желанията и мечтите", за които Вие апелирате в отговор на темата ми "На Коледа се ражда Любовта".

В темата си аз определено не пиша за тези повърхностни неща, с които Вие заменяте истинския празник на Любовта - Коледа /Рождество Христово/.

В написанот от мен аз не приканвам никого да мечтае и желае по определен начин, за да се сбъднат пожеланията му /така, както Вие го правите/. Аз изобщо не пиша за желания и мечти, а тъкмо обратното - за освобождаването от техния илюзорен свят и постоянните човешки заблуди, за да се върнат хората към вечната и неизменна реалност на сегашния момент, в който се корени Божествената Истина, Любов и Блаженство.

Мислим различно, в което няма нищо особено, нито смущаващо. Уважавам твоята позиция и "интепретация на Коледа", но уважавам и своята.

За да се аргументирам защо казвам, че темата не е подходяща, ще напиша следното: божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката. Още повече, че не са разглеждани от гледна точка на критическия ум, и в този смисъл фислософка рефлексия, за да бъдат атрибутивни към форума. Просто разминаване.

Както е видно не анализирам и не поставям под съмнение твоето отношение към написаното от теб, а конотацията му - за какво или по-скоро закъде е предназначено. Само толкова

Редактирано Декември 11, 2010 от Мона

[Aliya]

"божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката. "

Скъпа Мона,

Божествената истина и любов не са нито философски понятия, нито теология или езотерика - те са част от твоята същност, от твоето най-вътрешно същество, където е техният храм. "Мислейки" за тях в понятия, независимо дали ще ги наречеш философски или теологически или езотерични, не ще те отведе по-далеч от мисловните категории, разделения и категоризации на повърхностния ум, който е ограничен по своята природа и не може да обхване Божествената Истина и Любов, тъй като те са безкрайни и вечни. Само сърцето ти знае пътя към най-вътрешния храм на душата ти, където Божествената Истина и Любов вече те очакват.

А Коледа е едно напомняне за това, че имаш Сърце, така, както го е имал и Христос, сърце, способно да побере Любовта на Цялото Съществувание в себе си.

Божествената Любов, Истина и Блаженство не са понятия, а лична опитност на най-дълбоката човешка същност, където сам Бог е запалил Божествената искра на своите чеда, хората.

[Guest Мона]

Да кажа честно не ми напомняй за божествената любов, нито за друго.

Коледа не ми напомня за нищо по-особено от миналия понеделник или вторник, когато казах на някого - имаш душа и ще си добре ...

Затова, нека спестим напразните божии послания ...

Винаги съм се стремяла да помагам както знам и както мога и тук божественото няма нищо общо, само човешкото.

Вярвам в човека, не в Бога.

Надявам се да приключим този задочен диалог. Днес имам сили затова, но утре, едва ли.

[Aliya]

"Винаги съм се стремяла да помагам както знам и както мога и тук божественото няма нищо общо, само човешкото."

А как ще помагаш на другите, Мона, ако не помогнеш първо на себе си? Ако ти не си щастлива, в мир и покой със себе си, с душата си, как ще направиш другите щастливи?

"Вярвам в човека, не в Бога."

Да вярваш, значи да не знаеш - и затова се налага да вярваш. А истинското знаене няма нищо общо с вярата - то е резултат на твоята лична опитност и изживяване. Тогава ти просто знаеш и Любовта, Истината и Блаженството не са просто изтъркани и изхабени понятия от дебели мъртви книги, а твоята жива и възраждаща те опитност.

[Guest Мона]

Да вярваш, значи да не знаеш - и затова се налага да вярваш. А истинското знаене няма нищо общо с вярата - то е резултат на твоята лична опитност и изживяване. Тогава ти просто знаеш и Любовта, Истината и Блаженството не са просто изтъркани и изхабени понятия от дебели мъртви книги, а твоята жива и възраждаща те опитност.

Всуе, подобни хора като тебе, и послания в какво да вярвям - а аз ще им кажа мерси.

По-остра намеса няма и по-злочеста - някой да ми вменява вери. Ехо, къде живееш ти и в кой свят си?

Ще останеш нечута от моя свят и оборугана, ала не като мъченица, а като неверница - малцина успяха да запазят достойнството си, без да поменават името на Бога.

Писна ми от неведоми мъченици и от пороповедници от ефира. И от проповядващи.

И много моля, който се е насочил спрямо мен с оръжието на измислен Господ, там ще си остане - познанието за човека е в самия човек и тук Господ или братовечед му място, няма.

Просто няма пробив.

Пожелавам ти успех, макар отново да твърдя, че тази тема няма нищо общо с философията.

Редактирано Декември 11, 2010 от Мона

[Aliya]

Мона,

Съвсем явно е,че не четеш това, което ти пиша, а вместо това създаваш своите си интерпретации, на които бързаш в допълнение да се разгневиш.

Ако наистина четеше, преди да отговаряш, щеше да видиш очевидното - в никакъв случай "не вменявам вери" - точно обратното - казвам ти, че да вярваш е безсмислено и не води до знаене. Истинското знаене няма нищо общо с вярата!

Освен това, "измислен Господ" се привижда само на теб, иначе аз говоря точна за "познанието за човека", което започва с познаването на себе си, на вътрешния си център. И като начало на Пътуването навътре към себе си, можеш да се запиташ, кое е това нещо, което те кара да не слушаш /четеш/ освен собствените си мисли, които проектираш най-безотговорно и арогантно върху другите!

[Vespertine]

Нека поне в тази тема няма провокации и хвърчащи стрели...

Благодаря ти, Aliya

[Aliya]

Единствено за Лъжата Истината изглежда като провокация.

"Гласът на истината дразни слуха" - Лао Дзъ

[Ани]

И аз смятам, че Коледа е символ на зараждащата се Любов.

Да, магична е Коледа, вълшебна с усещането за любов и човешка топлота, което разпалва в сърцата ни като жив огън. Напомня ни за тази божествена любов, която всички носим в душите си, тлееща, понякога почти загасваща, пренебрегвана, затрупана с пепелта на горчиви мисли, страстни желания и още по – страстни и погубващи амбиции и илюзии.

Всеки човек има миг в който се събужда за нея, но не бива да бъде буден принудително. Преди да му е дошло времето.

А колкото до думите: "божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката." - то ми се струва, че това не е вярно напълно. Метафизиката е дял от философията и в нея тези понятия намират място.

[Guest Мона]

И аз смятам, че Коледа е символ на зараждащата се Любов.

Да, магична е Коледа, вълшебна с усещането за любов и човешка топлота, което разпалва в сърцата ни като жив огън. Напомня ни за тази божествена любов, която всички носим в душите си, тлееща, понякога почти загасваща, пренебрегвана, затрупана с пепелта на горчиви мисли, страстни желания и още по – страстни и погубващи амбиции и илюзии.

Всеки човек има миг в който се събужда за нея, но не бива да бъде буден принудително. Преди да му е дошло времето.

А колкото до думите: "божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката." - то ми се струва, че това не е вярно напълно. Метафизиката е дял от философията и в нея тези понятия намират място.

Метафизика на Коледата-та няма, нито пък това може да бъде философски дискурс, просто анализ. Разсъждение или инвенция - да, но не и философски анализ.

Би могло, може би да бъде, ако Дядо Коледа влезе в ролята на нравствен символ, на търсещ герой, намиращ мандалата на своето битие в лицето на някоя снежанка - или анима или дори в Рудолф - и намерил своя пристан на завършеността, да уповава и други търсения в хоризонта на очаквания.

Ала в противен случай, не.

Дори и това да е компромис с философската нагласа: макар, да има бели нощи, там откъдето идва дядо коледа, все пак няма философска амнезия

Редактирано Декември 11, 2010 от Мона

[Диана Илиева]

Хехе, чудно е това - дори "радио Ереван" може да завиди

Но тъй като темата не е Забавно, нито Хумор и сатира в един друг подфорум, то ще се опитам да помогна - вижте, ако употребявате думата Рождество вместо Коледа (която и без друго си е чуждица), дали няма да се разберете по-добре?

[Guest Мона]

Хехе, не виждам кой и за какво може завиди.

Досега никой не каза нищо съществено (по отношение на философския дискурс), може би заради това трябва да ни се завиди

Е, все пак това е форум философия, нали така.

Добре дошли са елени и феи от всякакъв род и вид, стига да са добре облечени

Редактирано Декември 11, 2010 от Мона

[Ани]

А колкото до думите: "божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката." - то ми се струва, че това не е вярно напълно. Метафизиката е дял от философията и в нея тези понятия намират място.

Метафизика на Коледата-та няма, нито пък това може да бъде философски дискурс, просто анализ. Разсъждение или инвенция - да, но не и философски анализ.

Би могло, може би да бъде, ако Дядо Коледа влезе в ролята на нравствен символ, на търсещ герой, намиращ мандалата на своето битие в лицето на някоя снежанка - или анима или дори в Рудолф - и намерил своя пристан на завършеността, да уповава и други търсения в хоризонта на очаквания.

Ала в противен случай, не.

Дори и това да е компромис с философската нагласа: макар, да има бели нощи, там откъдето идва дядо коледа, все пак няма философска амнезия

Мона, да виждаш в моя пост някъде думата Коледа? Всъщност аз цитирах написаното от теб:

За да се аргументирам защо казвам, че темата не е подходяща, ще напиша следното: божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката. Още повече, че не са разглеждани от гледна точка на критическия ум, и в този смисъл фислософка рефлексия, за да бъдат атрибутивни към форума. Просто разминаване.

Както е видно не анализирам и не поставям под съмнение твоето отношение към написаното от теб, а конотацията му - за какво или по-скоро закъде е предназначено. Само толкова

Тук не става дума за Коледа или Рождество, а за божествената истина и любов, разглеждани като философски понятия.

Не смятам, че между религията и философията трябва да има конфликт. Те са просто различни пътища за достигане до истината. Понякога доста се преплитат.

А е интересно да се погледне философски и на Рождество/Коледа. Този ден не е свързан само с елените и елфите. Има много по-дълбоко значение.

[Станимир]

Диана, всъщност и „рождество“ и „коледа“ са думи от славянски произход.

Също така мисля, че е неправилно празника да се свързва единствено с християнството християнските ценности, тъй като съществуването му далеч го предхожда. Коледа изразява преди всичко новото начало. Това е така дори и ако го разгледаме чисто астрономически. И нали никой не мисли, че Христос се е родил точно на тази дата? Тя е символична, бележеща повратната точка в движението на слънцето. Да, последното символизира духовността и коледа може да символизира възхода на човешката духовност. Но като цяло коледа е празник на надеждата, на бъдещето, на новото начало, когато може да започне една промяна в човека и в неговото движение.

[Guest Мона]

Диана, всъщност и „рождество“ и „коледа“ са думи от славянски произход.

Също така мисля, че е неправилно празника да се свързва единствено с християнството християнските ценности, тъй като съществуването му далеч го предхожда. Коледа изразява преди всичко новото начало. Това е така дори и ако го разгледаме чисто астрономически. И нали никой не мисли, че Христос се е родил точно на тази дата? Тя е символична, бележеща повратната точка в движението на слънцето. Да, последното символизира духовността и коледа може да символизира възхода на човешката духовност. Но като цяло коледа е празник на надеждата, на бъдещето, на новото начало, когато може да започне една промяна в човека и в неговото движение.

Благодаря ти, че внасяш свеж философски полъх в темата

Не си спомням има ли подобна тема, специално за Коледа-та, но този празник е по своя произход малоазийски. Всички знаем култа към Митра, чиято ритуалност Християнството като религиозна обредност, заимства и компилира с гръко-римски сюжети. Раждащото се и умиращо Слънце, раждащият се и умиращият Бог ... Всъщност и Митра, и Аполон и други, са били чествани точно по това време.

За щастие хора като Мирча Елиаде, Джоузеф Кембъл (за когото направих специална тема), дори и Юнг, обширно пишат.

П.С. названието или името Коледа идва от латински календи (Kalendae), първият ден от месеца по римския календар. Думата календи е била възприета от древните славяни-езичници, които празнували дните в края на декември във връзка със зимното слънцестоене и култа си към Слънцето. По григорианският календар това се пада на 21 или 22 декември.

Редактирано Декември 12, 2010 от Мона

[Станимир]

Ами аз съм по-склонен да приема произхода на думата „коледа“ от богинята Лада, която изразява женското начало, майката, раждаща сина, Дева Мария. Не че в търсенето на произхода от думата „календи“ няма логика, въпреки че при нея от своя страна може да се търси връзка със санскритското )а мисля, че и в древногръцкия думата за време е подобна) „кала“.

[Aliya]

Едно нещо е ясно - Коледа или Рождество в никакъв случай не е празник на думите!

Коледа е празникът на Живота, не на Думите! На Коледа празнуваме Живата, Обновяваща, Вечна Любов, без която и нас нямаше да ни има, както и Сътворението нямаше да го има!

[Guest Мона]

Ами аз съм по-склонен да приема произхода на думата „коледа“ от богинята Лада, която изразява женското начало, майката, раждаща сина, Дева Мария. Не че в търсенето на произхода от думата „календи“ няма логика, въпреки че при нея от своя страна може да се търси връзка със санскритското )а мисля, че и в древногръцкия думата за време е подобна) „кала“.

Кала е с индоевропейски корен и затова е възприета в езиците на повечето европейски народи под различни форми, но по презумпция предимно от санскритския език. Но думата календар е с латински произход, отчитане на времето - calendae. χρόνος обаче е време на гръцки. Калос значи красив, красиво - да си спомним термина калокагатия . .

А по отношение на Лада, тя е богиня, предимно свързана с пролетта и с пролетните празници.

Редактирано Декември 12, 2010 от Мона