Все нещо не достига, за да станат нещата по-добре.

[Guest Христо6]

Все нещо не достига, за да направя нещата по - добре : все нещо пропускам, изпускам.

От малък съм забелязъл, че много много често като направя или кажа нещо, много често, да не кажа почти винаги се сещам, че нещата е можело да станат поне по - малко по - добър начин, поне по малко по - правилен начин или направо да станат по много по - добър начин.Често съм се дразнел, че не съм успял да направя/кажа нещата още по - добре или много по - добре или че нещата не са се развили по - добре. Видях че няма смисъл да се вживявам толкова и постепенно запознах да приемам работите все по - леко. Обаче пак ми се случва да си казвам : "ееее, защо не съобрази да го направиш/кажеш еди как си, тогава щеше да стане еди как си, щеше да си спестиш еди какво си, щеше да ти е по - добре/приятно." Нали човек се учел от грешките си. Това недоизкусуряване на нещата, това несъвършенство, цял живот ли ще продължи ? Може би животи ? Има ли край, или винаги ще има какво да доизправяме ? На вас случвало ли ви се е да си казвате и дори да се дразните поне малко, че не сте съумели да бъдете по - предвидливи и досетливи ? Понякога уж съм се мобилизирал/амбицирал да бъда по - внимателен, бавномислещ и бавнодействащ, по - разсъдлив и предвидлив, за да може да върша/казвам някои неща по - правилно/спокойно, обаче съм изпускал юздите и пак се е случвало да правя/нещата по - емоционално и бързо, следователно и не толкова идеално/правилно/целесъобразно, което не ми е било приятно.

Редактирано Декември 3, 2010 от Христо6

[Креми (късметче)]

С всички хора се случва, с някои повече. Ако смяташ, че си от тях, опитай се да си планираш ситуациите, така че да нямаш много изненади. Научи се да отлагаш решения и отговори за следващия ден, когато ще си премислил всичко добре. Не винаги е нужно да реагираш на момента.

Не виждат пропуснати възможности само тези, които не си анализират действията.

[Guest Христо6]

Ами например, понякога се сещам, че не е било нужно да бързам толкова, за да свърша дадена работа, обаче съм бързал от липса на търпение, от желание да свърша по - бързо и съм пропускал някакви дребни неща, които след това съм се дразнил, че съм допуснал и съм си казвал, че е можело по - бавно и обмислено да действам.

П.п.: хубавото е, че не се самообиждам постоянно, както правят други хора, защото съзнавам, че няма смисъл и че дори нещата може да станат по - зле.

Редактирано Декември 3, 2010 от Христо6

[Пламъче]

Когато човек бърза да каже или направи нещо в повечето случаи греши и после се ядосва защо не е постъпил по друг начин.Това важи за всички без изключение.

За да стават нещата така,както ги искаме е нужно търпение,а то се придобива.

Някои събития могат да се планират и тогава не е толкова трудно да получим желания резултат.Но често в живота ни възникват проблеми за които дори не сме си помисляли.За доброто им разрешаване е нужно време за осмисляне и вземане на решение.Най-добре е да отложим решаването на тези проблеми,ако това е възможно.В случай,че проблемът не търпи отлагане - действаме така както усещаме нещата в момента.

Ненужно и вредно е непрекъснато да се самообвиняваме,че нещо не се е получило според желанията и очакванията ни.Ако вместо това анализираме случая и видим причината за грешката си(а тя най-често е прибързаност!),ще можем следващия път да проявим повече търпение и резултатът от действията ни ще ни задоволи.

С годините човек се научава на търпение,както и да не позволява на емоциите си да ръководят действията му.

Редактирано Декември 4, 2010 от Пламъче

[Guest Христо6]

Аз имам предвид и случаите, в които съм постигнал желания резултат, но е можело да го постигна с по - малък разход на време и емоции, понякога и на пари. Освен това : все изникват ситуации нови, от които си извличам някаква поука, някакъв опит и си мисля, че ако се случи пак бих се проявил по - добре, обаче работата е там че винаги изниква нещо ново и неочаквано и ти не успяваш да се справиш толкова лесно, толкова добре, колкото ако това го беше преживял няколко пъти поне.

[L_i_a]

Аз се стремя да не се натоварвам с подобни "упреци" към себе си. Не защото не анализирам действията си, а защото смятам, че след като съм го направила по определен начин, значи така е трябвало. Не че никога не съм се упреквала, но с годините се научих, че не трябва да се тормозя за дреболии и че повечето неща наистина са дреболии (не всички разбира се)! Определено когато има възможност да се изчака е добре. Но пък е ценност човек да се научи и да реагира на момента (понякога се налага).

Христо6, нормално е при всяка следваща ситуация да има нови "изненади". Такъв е животът... шарен, непредвидим и интересен! Но не забравяй - никак не е малко това, че си взимаш поуки, много хора не го умеят и не го правят. Действай така, както сметнеш за добре и не го мисли толкова след това. Важното е да се получават нещата...