Guest Христо6 Добавено Декември 3, 2010 Доклад Share Добавено Декември 3, 2010 А прекаленото искане, не е ли вредно ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 (edited) Скучни ли са безметежното отвъдно щастие, душевната хармония във фините светове, състоянието на слятост с Бога? Редактирано Януари 6, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 Скучни ли са безметежното отвъдно щастие, душевната хармония във фините светове, състоянието на слятост с Бога? Не. Така съм чувал де. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 (edited) Представяш ли си винаги да се стремиш да си праведен, да внимаваш какво говориш, правиш и мислиш, другите около теб да се бъзикат, да се сметя, да правят еди какво си, а ти да си вечния духовен. Не ли мъчително и скучно. Въпреки че след това може да получиш голема награда на небесата. По телевизията лошото и греховното го представят като по - интересно, оригинално, готино. Не казвам, че е правилно. Но като искат да представят един вълнуващ авантюристичен живот е вероятно да покажат живота на някой хитър бандюга. Например филма "Хвани ме ако можеш" с Лео Ди Каприо. Гледал съм част от него и знам за какво става дума. П.п.: Ако се опитваш винаги да следваш високи морални стандарти, дори и да ти се отдава да го правиш е много вероятно ...сам да си ги следваш. Май понякога трябва да се преструваш на по - грешен, отколкото си. За пред хората. Редактирано Януари 6, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 Христо,да изживееш младостта и живота си с всички емоции,не изключва да следваш пътя на доброто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 Трябва да пусна тема. Понякога сякаш се чувстваш длъжен да се смееш на нещо, което не ти е толкова смешно, поне външно да се съгласяваш с нечие мнение, ей така от учтивост. Ако постоянно мислиш кое е по - духовно и пестящо за психичната ти енергия, това значи да си много мълчалив, премерен в думите и мислите, в реакциите. Да се стремиш да избягваш тъпи разговори и ситуации, което означава или да се изложиш на риска да си сам, или пък да трябва съзнателно да си търсиш духовни хора за общуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 Може да е временно,докато настъпи момента наистина да се чувстваш в свои води сред подходящите хора/ имам предвид приятели/.И аз в момента се чувствам малко изолирана,но сама избрах тази позиция,времето ще покаже докога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 6, 2011 Доклад Share Добавено Януари 6, 2011 Имам предвид, че ако се стремиш да си много стриктен и духовен, може много хора да не те харесат. Пък и човек може да си мисли, че еди какво си негово държание ще е по - духовно и подходящо за еволюцията му,но пък всъщност да не е прав. Както и да е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 А прекаленото искане, не е ли вредно ? Зависи от кого си искаш. Ако щенията ти са към някоя надута мома, я маркова/лачена чанта ще отнесеш по глъвъта, я некоя кратка и ясна "благословия". Та в такъв случай е вредно, ако те заболи външно и вътрешно де, което пък после ще ти дойде кат полезно. Също така, ако искаш много от някой кредитор, от тези неофициалните, нали се сещаш, ще требва после и да връщаш, при това с много "приятна" за сърцето лихвица... Пак ще ти е вредно, а в последствие ще ти е от полза. Да си строшиш чутурата е вредно от една страна, а от друга е полезно. Та, щенията, независимо не де са отправени - все същото важи за всички тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
miroSlava18 Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 (edited) Щастието за всеки човек е различно, зависи от гледната точка. Не съм ходила в Индия, макар че с удоволствия бих искала да я посетя , но всеки който е ходил е изумен от смирението, добрината, която излъчват тези хора, които са доволни на една купичка ориз за деня и не обвиняват никой и нищо за това. Благодарни са за това, че са живи, че виждат деня, Светлината, Слънцето, което вероятно е в техните души. На въпроса защо Учителя не е използвал способностите си са собствените си нужди, според мен е ясен. Би било твърде егоистично и вероятно ако го беше правил, тези способности щяха да му бъдат отнети. Нали затова е Учителя, месията, иначе би бил един от нас. Христос е нахранил с риба и хляб НАРОДА, не себе си! Способностите, дарбата, таланта, гениалността е тази, която ни отличава от другите. НО ТЕЗИ КАЧЕСТВА са предимно в полза на МНОЗИНСТВОТО, а личния успех е в това да се чувстваш полезен на другите. След като си бил полезен на обществото, ти си щастлив. А твоята лична финансова , материална награда е един естествен завършек на делата ти. Във всеки един от нас е заложено по нещо ценно и единствено и това ни прави различни. Щастието е много относително понятие и всичко в този живот е просто една суета! Редактирано Януари 7, 2011 от miroSlava18 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 Щастието за всеки човек е различно, зависи от гледната точка. Не съм ходила в Индия, макар че с удоволствия бих искала да я посетя , но всеки който е ходил е изумен от смирението, добрината, която излъчват тези хора, които са доволни на една купичка ориз за деня и не обвиняват никой и нищо за това. Благодарни са за това, че са живи, че виждат деня, Светлината, Слънцето, което вероятно е в техните души. Може би хората, посещаващи свещените места и ашрамите са такива. Но медиите, интернет и особено киното трайно насаждат плевелите на западната цивилизация. Като доказателство за това може да се направи справка относно съвременни филми за Индия и особено да се видят кои са най-касовите им кино филми. Те са по западен образец, с много насилие и убийства, гола плът, груби думи. И са предназначени предимно за младата аудитория. Съвременната индийска младеж масово е прегърнала западния идеал за щастие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 Имам предвид, че ако се стремиш да си много стриктен и духовен, може много хора да не те харесат. Пък и човек може да си мисли, че еди какво си негово държание ще е по - духовно и подходящо за еволюцията му,но пък всъщност да не е прав. Както и да е. Ама ти не го правиш за пред другите хора. Така или иначе не може всички да те харесват, както и ти не може да харесваш всеки. Дали на Айнщайн му е пукало какво мислят за него и дали го харесват...да не говорим за Ван Гог, който е бил напълно отхвърлен и практически е умирал от глад. Но той си следва това, което на него му е интересно и го интересува...а кой какво ще мисли негова си работа. Ако имаш съмишленици и съидейници в средата, в която се движиш, добре. Ако няма такива, най-добре да си мълчиш. Не от страх, че няма да те харесат, но да не се окаже, че хвърляш "светото нещо на псетата". Така казва Учителя: Не говорете пред хората за духовния си живот, нека никой да не знае какво правите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 Сигурно ако човек е достигнал до т.нар."истинско щастие", не би трябвало да е човек за този свят, не би имало нужда да живее в този свят, а в някой друг по - висш свят. Но ако такъв истински щастлив човек живее поради една или друга причина на земята : дали истинското му щастие ще е напълно НЕзависимо /свободно/ от това дали човекът има финансова възможност да преяжда всеки ден /ако поиска/ или пък ще се чуди как да си изкара пари за храна, няма ли да му пука дали е облечен в хубави и чисти дрехи или в миризливи и окъсани дрехи, дали ще му е все тая дали спи на студен под в килия или на голямо и удобно легло в президентски апартамент, ще е безразличен ли към това дали се намира в колиба без топла вода или пък в богаташко имение, ще му бъде ли все тая дали е обграден от хора, които не проявяват разбиране към него или пък от хора, които го обичат и са приятелски настроени към него ? Ще му пука дали има или няма пари за книги, дали има или няма пари за осветление. И ако човек е постигнал истинското щастие, или е в процес на постигане на истинското щастие, това означава ли, че не бива да му пука и не бива да се грижи за тези неща, които изредих и които сигурно са свързани с по - повърхностно щастие ? Ако мислите, че темата би могла да бъде добавена към друга вече съществуваща тема, добавете я. Търсете първом Царството Божие,всичко друго ще ви се приложи. Когато намериш Бога в себе си,ставаш свободен,независим от всичко материално,в света си,но не от него, и си си самодостатъчен.Ставаш помощник в Христовото дело.Помагаш на хората. И тогава имаш всичко,което ти е нужно....Обаче тогава нямаш нужди от преяждане,богаташки имения,мърсотията не се лепи по теб,приятели са ти напреднали същества от светлина и си в общение с тях. Коментарът ми може би няма много общо с темата, но може би е свързан по някакъв начин. В една друга тема, която е по - подходяща, два пъти попитах защо Учитялят е имал нужда от пари за храна и пътуване : нали би трябвало да може да си материализира храна и пари, би трябвало да може да се телепортира в пространството ? Никой ми не отговори. Всичко е можел и го е правел понякога видимо.Но се е стараел да изглежда и да се държи като обикновен човек, за да може да е с хората и да си върши делото.Иначе са щели да гледат на него като на фокусник....сеир,разбираш ли.... Както съм ти казвала,много пишеш,малко четеш. За да добиеш малко представа по питанията си,прочети "Пътя и учението на Учителите от Далечния исток" на Берд Спалдинг и Спомени от учениците на Учителя....................... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 Истинското щастие е енергия и да може да се справяш със нея. Само това.<img> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Няма не истинско щастие. Човек може да е преуспял от всякъде, но да си мисли, че му трябва едно единствено нещо за да бъде щастлив напълно - той изобщо не е щастлив, винаги ще има едно нещо, което не му достига. Човек може да е абсолютен нещастник, според другите, но на него да не му липсва нищо - той е щастлив. Щастието е състояние на завършеност на цялост, състояние което не зависи от това какво имаш и какво нямаш. Всичко около теб да се променя, но това да не влияе на състоянието ти на щастие. Аз като кажа, че съм щастлива, околните ми се чудят - че защо? Нямаш пари, нямаш работа, имаш здравословни проблеми а личният ти живот е хаос. И след като като продължавам да твърдя, че съм щастлива, ме смятат за луда и толкова. Може и щастието да е лудост. Тогава не искам да съм нормална. ))) Всичко дори и здравето ми е личен избор. Е, да в момента би трябвало да съжалявам, че съм избрала да разклатя здравето си, но и в това виждам смисъл. Ако отида в поликлиниката виждам страдащи хора, не тялото им страда, а душата. Аз знам защо съм си причинила някоя болест и че лекувам нещо от душата си, когато лекувам тялото си. Така, че всичко е въпрос на избор. Дори това да си щастлив. Аз съм избрала да съм щастлива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.