Необикновените способности на Учителя

[borislavil]

Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация – дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега.

А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.

Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона,който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител?" Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и

казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?" Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български.

Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят,те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като

вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е

малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата,

застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справители се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене,Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам

лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: "Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"

С треперещи ръце бях стенографирал всичко това. Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай. Някои успяваха, а други не сполучваха. Но всеки, комуто съм разказвал това, по различен начин го е тълкувал и по различен начин го е препредавал. Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал. Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл! А аз бях само един представител на това човечество. И съм длъжен да ви го предам.

Спомен на Галилей Величков от “Изгревът” том 1

Редактирано Януари 9, 2012 от Розалина

[borislavil]

Кой бе Учителят?

Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук,на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи,защото Той управлява Вселената".

През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето".В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели.Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo".Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата."Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици."Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя.Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на коит отговоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на"Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет-четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие стб още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите,Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме,особено, след като Той си замина от този свят.Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше,навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там.Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше,пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници,музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога,защото българският народ е най-древният народ на земята".В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво.В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за ъзможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.

„Изгревът” том 1, спомени на Ангел Вълков

Редактирано Декември 5, 2010 от Розалина

[borislavil]

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

[borislavil]

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след

като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от

сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на

Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го

предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова

отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен

случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че

имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се

отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и

разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много

здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря

онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е

похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на

стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен

десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я

възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал:

"От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти

трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".

Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой

нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере

нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя

трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с

десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва

пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите

там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува

това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за

работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще

одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята

на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който

краде от десятъка на Господа!" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да

възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш,

когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа,

той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му

предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на

дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона

на земята, разделя се с "Дървото на живота".

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

[borislavil]

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Редактирано Януари 9, 2012 от Розалина

[solej]

Мисля ,че съвременните последователи на Учителя трябва често да препрочитат последния спомен.Понякога духовната гордост на някои от тях е прекалено голяма.

[B__]

.....

Този гост клати глава,

недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами

тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да

играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на

"Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз

съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света.

Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще

напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки

може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в

тази Школа."

....

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

това мяза на теорията за гладните духове

[ISTORIK]

"Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си.

Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята".

„Изгревът” том 1, спомени на Ангел Вълков

Редактирано Юли 22, 2012 от ISTORIK