Познанието като Зло

[Станимир]

Тук не става въпрос за това, дали текстовете са верни или не. Всеки да си ги приема както си иска. Но да се пише, че източникът на написаното е Б. Дуно, без да се посочи, че извадката е от текст на Е. Хараш е недопустимо. Всеки е свободен да си вярва дали въпросният първи старец е Б. Дуно или не е и дали действително е казал, това което му се приписва. Когато обаче нещата се представят по прикриващ истината начин, то последствията няма как да са добри. Та почти половината от българите, четейки горния цитат и непознавайки учението на П. Дънов ще решат, че той наистина е казал написаното и оттам ще си съставят изкривено мнение за цялото учение. Не, нещата трябва да се представят безпристрастно такива, каквито са, а именно че Е. Хараш твърди, че казаното е от Б. Дуно, но не и да се налага на незапознатите с учението становището, че това действително е така.

[Станимир]

Друго нещо, което ми прави впечатление е, че масово познанието се отъждествява с предразсъдъците и с илюзиите. Последните обаче и двете произлизат от невежеството, което си е именно незнание. Познанието е осъзнаване на истината, разбирането й. Незнанието е неразбиране на истината. Т.е. незнаещият възприема истината по изопачен и по по-ограничен начин (пълно незнание в действителност е невъзможно), докато знаещия я възприема в по-голяма дълбочина и широчина. Ако аз си мисля, че знам нещо, това не е задължително знание. Знание е само дотолкова, доколкото отразява действителната истина, а не субективното ми възприятие за нея.

[Eлф]

Вярвам, че се изяснихме, от там нататък нещата са в ръцете на Учителя. АУМЪ

Редактирано Август 24, 2011 от Eлф

[summertime]

"Познанието като зло"

За да можем да подкрепим тази теза, ще е нужно да намерим утвърждение на противното,че -"Незнанието е добро".

Да видим какво казва Най-Древният от Старците нашият Учител Беинса Дуно:

" Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух - ето къде е падението на човека."

Първият Старец

Признавам си че текста ми е доста странен като смисъл, може и да съм тъп и да не го разбирам де Ако приемем незнанието, като основен двигател на духовното развитие, то тогава съм склонен да се съглася с посочената теза. Но мисля че незнанието е път, а не цел. Целта е знанието, във форми които още не познаваме, предполагам. Съгласен съм че Духът не е иманентен на знанието, просто защото ако допуснем съществуването на подобна категория, то би следвало Духът да обитава всяко същество без значение на неговия статус по отношение на знанието. Едното няма връзка с другото мисля. В последното изречение съзирам аналогия с една мисъл (не помня на кой беше) за "знанието и нравствеността" Тя гласеше, че " който върви напред в знанието, но изостава в нравствеността, то той върви по-скоро назад отколкото напред" Да склонен съм да окачествя това явление като падение на съвременния човек, макар че да обобщавам по този начин, не е редно.

[Станимир]

Тук е много важно какво се разбира под „познание“. Затова и в последния си пост дадох една моя си дефиниция. Познанието съответства на истината, а не на лъжата. Да, истината също може да бъде използвана погрешно, но това е следствие от неразбирането и (което е незнание). Отношението към незнанието като нещо възвишено ми е крайно непонятно. Подобно отношение от определена гледна точка е обосновано що се отнася до непознатото, т.е. това, което е извън моментните ни способности за познаване. Но е казано: познай себе си. Това идва да ни подскаже, че целта на човека е да превърне непознатото в познато. Разбира се непознато винаги ще има, защото тайните на мирозданието се безчет, но от друга страна тайните за едни винаги са нещо обичайно за други. Всичко е въпрос на вместимост на съзнанието.

[Деанна]

Това е тема, по която размишлявам доста.

В един момент установих, че има неща, които знам и те внасят смут в душата ми. Ако не ги познавах, нямаше да бъда нито щастлива, нито нещастна. Те не ми бяха нужни. Щях да съм в равновесие.

Тогава разбрах, че съм откъснала онзи забранен плод. Разбрах, че се нуждая от много по-малко неща от колкото желая и като посягам към тях да ги позная, аз сама се изгонвам от рая.

Затова вече се съмнявам, че познанието е нещо хубаво. Така, но ако отново заживея невинно, наистина няма ли да съм просто едно глупаво щастливо животно? Може и така да е, но защо ми е да съм умно, нещастно животно, което се мисли за голяма работа? )))

Ето, още се лутам между това, кое е по-добре, значи изобщо не съм на прав път.

Познанието не е количество натрупана информация. Познанието е познаването на нещо, но не отвън, а като се слееш с него, знаеш неговата същност в неговата цялост.

Колкото повече неща иска да познава човек, толкова по-малко може да го опознае в неговата цялост. В момента човешкия живот е затрупан от информация, знание за безброй неща, които никога няма да му трябват, повърхностно знание, просто маркирани неща.

Наблюдавам животните, онези които смятаме за по-нисши от нас. Например домашните любимци. Те не говорят с думи, но така не ги използват за да се нараняват. Те не използват вещи и така не им робуват. Парите изобщо не ги интересуват, не ги ги вълнуват новините, нито прогнозата за времето, те знаят кога какво време предстои. Не знаят и колко часа и колко минути и секунди е, не бързат за делова или друга среща. И когато имат всичко - храна, подслон и любов, не им е скучно и не правят простотии, примерно да се напият или да се надрусат за да им стане забавно, че са задоволени от всякъде. А човека дори когато успее в живота пак е неудовлетворен.

Всичко това е заради откъснатия забранен плод. Откъсвайки го човек е познал алчността/рая не ми е достатъчен/, съмненията и недоверието/Бог не иска да съм като него/, , познал е срама/аз съм гол/, познал е гнева/Бог защо ни позволи да го откъснем?/. Познал е онези неща, които наричат седемте смъртни гряха. Неща, които самите не са нещо лошо, но могат да се превърнат в смъртоносни страсти. Защото страстите объркват човек, хвърлят го в крайности и той не може да намери покой.

Та познанието не е нито лошо нито добро. Просто трябва да познаваме само важните неща. А най-важното познание е да можем да ги различим.

Едно интересно четиво Дневникът на Ева

[ISTORIK]

Познанието не е нито лошо, нито добро. А най-важното познание е да можем да различаваме добро от зло, важно от маловажно, значително от незначително.

Само по себе си знанието е неутрално. То може да спаси, може и да погуби човешкия живот.

Познанието е инструмент като ножа. С един нож можеш да направиш много неща - да отрежеш филия хляб и да я намажеш със сладко, да си подостриш молива, да си издялкаш лодка от кората на дърво, да издялкаш името на любимата си върху някое дърво... Но със същия този нож можеш да убиеш и животно, и човек. А можеш и да се самоубиеш.

Редактирано Септември 2, 2012 от ISTORIK

[B__]

.......

Затова вече се съмнявам, че познанието е нещо хубаво. .....

Познанието не е количество натрупана информация. Познанието е познаването на нещо, но не отвън, а като се слееш с него, знаеш неговата същност в неговата цялост.

.....

Ами мислим познанието за зло, защото си мислим, че познанието става чрез ума.

Чрез ума става познанието на дуалностите, но наистита в ума количеството информация води до по-голямо объркване.

Истинското познание става чрез духа, а както казва Ошо: "духът е в чувствата".

Истинското познание, което ни позволява да вземаме правилните решения не може да се вземе чрез ума (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13548)

[Донка]

Ако познанието остане само през сърцето, пак рано или късно се обръща на зло, защото човекът не може да го интегрира в личността и поведението и без участието на ума си. Учителя много ясно го е формулирал - първо през сърцето, после през ума и оттам към поведението. Троицата.

Редактирано Септември 2, 2012 от Донка

[B__]

Ако познанието остане само през сърцето, пак рано или късно се обръща на зло, защото човекът не може да го интегрира в личността и поведението и без участието на ума си. Учителя много ясно го е формулирал - първо през сърцето, после през ума и оттам към поведението. Троицата.

да, без ума няма как да се реализира в действията.

[Станимир]

Добър или лош може да бъде човекът боравещ с познанието. При всички случаи малкото познание създава проблеми и крие рискове за човека. Когато познанието е достатъчно проблемите стават разрешими, а рисковете предвидими. Котката, която се излежава безгрижно на дивана няма да остане в това състояние вечно и ще и се наложи да опознае някои неща без значение дали иска това или не. Няма как да преминеш от едно ниво на друго, докато не развалиш равновесието си на по-ниското ниво и не го постигнеш на по-високото. Затова, ако познанието ни се струва зло, развалящо равновесието ни, то е за да можем да възстановим това равновесие, но вече на по-високо равнище.

[ivail]

"Познанието като зло"

За да можем да подкрепим тази теза, ще е нужно да намерим утвърждение на противното,че -"Незнанието е добро".

Да видим какво казва Най-Древният от Старците нашият Учител Беинса Дуно:

" Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух - ето къде е падението на човека."

Първият Старец

Това доста се съмнявам да го е казал Учителя, този цитат( или измислица ) представен така самостоятелен е някаква мътилка на загубен контекст.

Този текст или да се изтрие от темата или да се създаде нова тема с примерно заглавие "Изопачени цитати от Учението на Петър Дънов".

[Диан Георгиев]

Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

И Бог каза: „Адам стана един от нас, познавайки доброто и злото”.

Използвана л-ра: Хегел (Философия на историята, Феноменология на духа), Фукуяма (Краят на историята)

Това е интересен цитат на Хегел, но като всеки цитат той има смисъл в контекста на нечие виждане за нещата. Например как дефинира Хегел "невинносттта"? В нея няма страдание според цитата, но какво друго е невинността? Според състава на думата това е липса на вина. Липса на вина за какво? Вината винаги се дефинира в контекста на система от закони или правила за поведение. Адам е нарушил зададени правила за поведение и е станал като "нас"? Кои са "нас", нали уж Бог е единствен и света който е сътворил и съществата в него са отделно от създателя? Това е много труден въпрос с който малцина се заемат.

Това са или нарушителите на забраната или пък тези дето знаят какво е добро и зло без да са нарушили наложени забрани? Явно второто, защото го казва Бог, а той задава правилата. Щом като е така, значи змията не е излъгала въпреки всичко и тя също влиза в "нас", т.е. тези които знаят кое е добро и зло. Те невинни ли са имайки това познание? Явно са невинни защото не е казано че са нарушили зададени правила, а вината винаги се дефинира спрямо правила.

Тази вина на Адам обаче не е самото познание на добро и зло, а защото че това знание е придобито по начин който не е позволен, затова че Адам се е поддал на желанието си да има това познание въпреки че това му е забранено. Следователно не познанието е проблема, е желанието на Адам което не е успял да контролира. В резултат идва страданието на Адам бидейки изгонен от Рая.

Съшото учи и Буда в една от благородните истини: "Причината за страданията са желанията". Знанието само по себе си обаче нито в библейския текст, нито в будизма е зададено като зло или пък като причина за страдание. А Соломон освен с мъдростта си е известен със стотиците си жени и наложници, живот в лукс и т.н. Буда също е започнал с подобен живот, но не го е задоволил и се е отказал от него за да търси просветление.

Редактирано Септември 8, 2012 от Диан Георгиев

[Guest Ивета]

За да осъзная Хегел, не ми е нужна библейска справка.

Нужно е да видя нивото на човеците - все същите борещи се с правата си на грешници на индивиди.

Лошото е, че вече няма нравствено мерило и и най-вече религиозно, че да измери нивото на задлъжнялост спрямо вината и спрямо невинността.

А още по-лошото е, че се търси в дявола тамяна, а в бога - идея за промяна, отново в духа на немските философи.

А в познанието се крие едно изначално зло и то е ясно - ако то, познанието се осъзнае като такова, самите човеци ще станат съзидатели и творци, все едно някой им е отнел това право.

Всеки е творец, разбира се не на ензими и не на първична РНК, но на поне съзнателно необоснована такава. Мисъл.

Надявам се в първичната супа, да няма много заблудени съцветия от карфиол. А от осъзнатости

[Слънчева]

„Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота...

Думата падане, падение, в езика на съвременните хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването са закони на физиката. И Земята пада към Слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението – за Живота. Не казвайте, че като е сгрешил Адам, и вие трябва да грешите. Аз разглеждам падането като метод за въздигане. С този метод си служи Природата, когато иска да повдигне някоя форма или някое живо същество. И в Природата има примеси, чужди неща, вмъкнати отвън, от които тя постоянно се чисти и освобождава. Законът за чистенето в Природата не е нищо друго, освен този, с който старите алхимици са си служили. Чрез този закон те отделяли ценното от безценното, благородното от неблагородното, полезното от безполезното. Полезни неща са тези, с които Природата си служи, а човешките са временни, преходни. Скелята, която се туря около строящата се къща, е временна. Щом се направи къщата, скелята се събаря.

Временни, преходни и безполезни неща има и в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. Някой се гневи често и казва, че гневът е естествено, природно явление. Да се движиш, това е естествено явление, но да се сърдиш и гневиш, е човешко. Гневът, сърденето са изключения в Природата. Кога се гневи човек? Когато среща на пътя си препятствие, което не може да преодолее. Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Изкуство е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи. Пречките и мъчнотиите са създадени за каляване на човешката воля...

Казано е в Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искат да се домогнат до това царство без Знание – това е невъзможно. Казано е още, че Знанието възгордява, Любовта назидава. Кога Знанието възгордява? Когато човек няма Любов. Знание, съединено с Любовта, дава място на Мъдростта. Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание; философът ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа – знание. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Всеки човек се нуждае и от Знание, и от Любов.

Казахме, че Исус е първият принцип на Живота, т.е. първата буква. Коя е втората буква? Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за освобождаването й от греха. Както нечистата кръв може да се пречисти с добра храна, така и душата може да се освободи от греха. Понеже кръвта е носителка на Живота, тя трябва да се пречисти.

Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но те са две различни понятия. Как ще си обясните думите на Христа, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, няма живот в себе си. За коя плът и кръв се говори в стиха? За чистата и праведна плът и кръв, а не за нечистата и грешна. Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно.

Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина?” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене...

„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята.

Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото.

Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си. Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ. Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните. Мъчнотиите, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постъпва всеки учител. Когато ученикът не може да реши задачата си, учителят я решава.

„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравите. Напуснете болниците, за да се ползвате от религията и науката за здравите, която носи правилата за Живота. Болните ще кажат, че не могат да напуснат болниците, защото страдат от сърцебиене, от възпаление на сляпото черво, от ревматизъм и др. Какво представлява ревматизмът? На какво се дължи възпалението на сляпото черво? На голямо гастрономство. Някой обича да си угажда не само в яденето, но навсякъде в живота. Ако влезе в религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бъде виден член на обществото, да се покаже пред хората, че знае много. Такъв човек става отегчителен на хората, а след време и на себе си. Всяко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човека, а понякога и разстройство на организма.

Приложете за една седмица мисълта, че иде Доброто в света. Иде Христос, Когото трябва да посрещнете. Ако сте обременени, натъжени, изоставени, турете всичко зад гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е във вас. Вие сте се обърнали с гръб към Бога. Направете един полукръг и обърнете се с лице към вашия Баща, да се върнете към своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвал и галил. Обърнете лицето си към изток, отдето изгрява Слънцето, и почакайте няколко минути, да изгрее вашето Слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете с жителите извън нашата сфера. Това изисква Христос от всички хора, които Го очакват. Всеки трябва да застане на онова място, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттам да гледа на своя живот, на своите младини и старини. Някои стоят на едно и също място и повтарят едни и същи думи: „Бях дете, станах юноша, възмъжах и днес съм стар. Нищо не направих, нищо не излезе от мене. На какво приличам сега?"

"Излязоха да Го посрещнат”. Исус е вече при вас и вътре във вас. Нищо друго не ви остава, освен да работите. Учението, което днес ви проповядвам, не е ново. Проверявайте го и прилагайте думите ми. Народът, който излезе да посрещне Исуса, представлява вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус и да кажат: "Осана, благословен е този Исус, Който влезе в моя Ерусалим!" Радвайте се, ако вашият Исус е дошъл вече. Ако се задава от планината, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещнал своя Исус, той е цар на себе си, и неговите поданици му се подчиняват доброволно. Онзи, който не е посрещнал своя Исус, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреите Го разпнали. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Бъдете будни в мислите, в чувствата и в действията си, сами да не се осакатявате.

Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бъде разпръснат по четирите краища на света. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано в рая преди осем хиляди години. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш, т.е. ще излезеш от рая и ще бъдеш пръснат по целия свят."

Желая ви да посрещнете вашия Исус, да Му дадете добър прием и да станете здрав народ, силен, крепък по ум, по сърце, по Дух и по душа...

Да Го посрещнат - Неделни Беседи 08.09.1918 10:00 Неделя, София Редактирано Септември 9, 2012 от Слънчева

[aiia]

Слънчева,моите уважения но цитатите,които си подбрала нямат нищо общо с темата.

[Диан Георгиев]

За да осъзная Хегел, не ми е нужна библейска справка.

...

А още по-лошото е, че се търси в дявола тамяна, а в бога - идея за промяна, отново в духа на немските философи.

А в познанието се крие едно изначално зло и то е ясно...

Познанието е едно вечно търсене, от каквито и изходни тези да тръгнем и каквито и етикети да лепим на другите търсещи, истината е че всички хора са осъдени на това вечно търсене щом имат съ-знание което иска да се развива към по-вече съ-знание. В това търсене всички авторитети са временни, защото "Платон ми е скъп, но по-скъпа ми е истината"; на това тъсене не помагат витийните фрази и голите твърдения. На който му трябва той намира, това е важно.

[catch22]

Всеки намира това, което търси

[Guest Ивета]

Всеки намира това, което търси

Аз имам друго познание.

И то е - никой не намира онова, което търси, а онова, което е готов да понесе.

Редактирано Септември 9, 2012 от Ивета

[Диана Илиева]

Да, и аз така смятам - не това, което иска и търси, а онова, което му е нужно и може да понесе.

[Слънчева]

Бих добавила, че може и трябва да иска и да търси, но ще получи, толкова, колкото може да носи или в духа на Учителя-ако си е изпразнил шишето от старата вода, нова ще му сипят...

Всяко нещо с времето си...

Редактирано Септември 10, 2012 от Слънчева

[Станимир]

Хората в упоритостта си понякога достигат до там, че да получат неща, които не могат да понесат. Резултатите са от леки до неизличими болести, от лека психическа неуравновесеност до лудост, от леки наранявания до смърт, от допускането на леки неточности в светогледа като верни до допускането на сериозни такива, от леко отклоняване от пътя на духовното им развитие до сериозно падение...

Редактирано Септември 10, 2012 от Станимир

[Диан Георгиев]

По тази причина не си струва да се занимаваш с търсенията и мненията на хората, включително и в интернет форуми. Донякъде взаимното информиране може да е от полза, но често и то е изгубено време.

[Слънчева]

...По някой път философите говорят, че нямало студ в света. Някои казват, топлина няма. Онези казват, че намалената топлина е студ. Онези, които приемат, че студът е реалното, казват: Увеличеният студ, който се увеличава, е топлината. Намаленият студ е топлина. А пък увеличеният студ е намаление на топлината. Те философите разбират тия работи. Питам го един: Каква е разликата между тебе и мен? Между аз и ти? Един професор се забъркал и не знаел аз ли е, или ти. Отишъл да пита жена си, кой е той – аз или ти. Жена му започнала да му казва: Когато на тебе ти говорят – това си ти; когато ти говориш на другите – това си аз. Хубаво, така ли е? Когато говориш ти, си аз. Когато ти говорят, това си ти. Ти си човекът на когото говорят. Аз съм човекът, който говори. Аз съм човекът, който предавам една реч, или една вещ, а ти си човекът, който приемаш, слушаш или приемаш вещта. Искам да зная психологически по какво се отличават. То е едно състояние. Състои, значи със-той. Като застанеш на едно място, то е състояние. Сега казват: Какво нещо е състоянието, психологическо състояние? Стоиш на едно място, не се движиш. То е състояние. За да те познават хората, ако се движиш с бързината на светлината, срещаш един. За една секунда на 300 хиляди километра ще бъдеш. Кой ще те знае, като се спреш някъде – то е вече състояние. Казвам: Понеже знанието се снема от невидимият свят, думите трябва да станат знайни, или да имат едно съдържание. Когато се говори една дума, ние трябва да я разбираме, да разбираме думите. Думите се опитват, както се опитват плодовете. Ако един, който опитва сливите, знае какво нещо са сливите, какво нещо са черешите. Всичките плодове, които сме ги опитали, ги знаем; които не сме опитвали, нямаме понятие. Както да ти разправят за предмета, предметът е незнаен. Сега аз искам да ви говоря за неща, за които вие имате ясна представа. Има едно състояние в което човек, като се спре, той мисли, че всичко знае. Всичко онова, което си учил, знаеш. Всичко , което си учил, знаеш. Но туй ни най-малко не разбира, че няма какво да учиш. Всичко знаеш, което си учил в първо отделение. След като научиш всичко в първо отделение и няма какво да учиш в първото отделение, турят те във второ и започваш пак да учиш. След като научиш всичко, каквото съдържа второто отделение и там не ти остава друго да учиш, ще излезеш и ще влезеш в трето. Някои питат, като свършиш училището, като научиш всичко, какво ще правиш? Чудни са хората. Какво ще правиш! След като научите всичко, което си учил в първото отделение, ще те турят в първото отделение да служиш. Който завърши всичките отделения като учен човек, като слезе да слугува, ще го турят в първото отделение, да учи онова, което си учил в първото отделение, да знаеш как да служиш в първото отделение. Казвам: Служение трябва. След като служиш като слуга, какво ще бъдеш? Ще станеш като приятел. Ще влезеш в първото отделение. Ще станеш брат, сестра, хиляди работи. Като престане този процес, ти за да се учиш, знаеш колко милиона години са учили ангелите! Няма какво да ви казвам на вас. Само физическата култура на ангелите съдържа два милиарда и половина години. Има култури и повече. Там туй и децата го знаят. В сравнение с тия ангели, ние хората сме малки бръмбарчета. В сравнение с тяхното знание ние сме малки бръмбарчета. Ние се показваме, че знаем, а те казват – мушици. Много са деликатни. Казва, един ангел ще станеш за в бъдеще. Едно време, казва, и ние бяхме като вас мухи. Сега някой ще се обиди: как, аз муха да бъда. Той се обижда как тъй муха да бъде. Че тази муха е създадена от Бога. Господ каза дума и тя излезе от Бога тази форма. Какво се обиждаш? Господ обърнал внимание на мухата, създаде ги за една велика цел в света, а ти се обиждаш, като ти кажат, че си муха. Сега не си муха, човек си. В сравнение с културата на ангелите, ти си в степента на онова разбиране, което мухите имат...

...Знанието е потребно заради нас. Че Господ знае. Както Той е наредил, трябва да изучаваме тези закони, за да не влизаме в едно голямо противоречие с онова, което Той изисква. Често, когато хората говорят за любовта, някои, като говорят за Божията Любов разбират, че няма закон в света. Любовта е единственото нещо, което изпълнява всичките закони. Че никой закон не застава против любовта. Да познаваш Любовта, значи да изпълниш всичките закони. Любовта да ти бъде закон, да знаеш как да изпълниш закона. Законът в света не е нещо лошо. Светлината върви по един закон. Топлината върви по един закон. Човешкия ум върви по един закон. Човешкото сърце върви по един закон. Нашето движение върви по закон. Всичките други прояви, които стават в света, са по причина на тези закони. По образа на тези закони са направени до някъде и земните закони, като едно отражение. Ние казваме, че трябва да се освободим от закона. От закона може да се освободиш чрез Любовта, да изпълним закона. Щом обичаш някого, ще изпълниш закона. Тогава няма да бъдеш в противоречие. Ако отиваш при някой човек и искаш пари на заем без Любов, ти постъпваш по закон. Ако отиваш при някого с Любов, ти без да си му казал нещо, той ще разбере. Аз ще ви приведа един пример. Ако искаш направо някому да кажеш, че се нуждаеш от пари, той като ти види лицето и има тази сума, на твое разположение е, ще ти я даде. Тогава ако ти плащаш без Любов, ти пак нарушаваш закона. Ще платиш, като искаш да изплатиш дълга. Ще платиш дълга с Любов, че да ти е приятно, не да мърмориш: този изядник, че това, че онова. Сега вземам съвременния ред на нещата, който съществува. Туй, което съвременните хора разбираме. Ний искаме да живеем един щастлив живот, без да разбираме, че Бог живее във всички неща. Ние опитваме как разбираме законите, които Той е поставил. Идеш на гости някъде, не яж, ако нямаш Любов. Чакай, спри се. Като те поканят на гости, спри се да ти дойде Любовта. Мене ако ме поканят на гости, ето какво ще направя: Най-първо ще погледна домакина, ще видя лицето какво е, ще се поусмихна малко. После ще погледна домакинята, ще се поусмихна. Ако имат синове и дъщери, и тях ще погледна и ще се поусмихна. Най-после ще се поусмихна и на себе си, и на яденето. То значи по Любовь. Онези, които ме канили на гости ще чакам – сега етикеция – аз ще се усмихна, той ще ме погледне, и той ще се усмихне. Аз ще погледна и ще се усмихна, и те ще се усмихнат. Всички ще се усмихнем. Тогава всичко по свобода ще бъде. Започваме да ядем. Сега вие като наготвите – мъжете усмихвате ли се на вашите жени? Хич не се усмихвате. Тя усмихва ли се? Не се усмихва. Сега, като се върнете дома, мъжът трябва да се усмихне. Защо не, ще каже, ще се смея. Ако ти не знаеш да се смееш – не да се смееш, но да се усмихваш – ти не можеш да изпълниш Оня Велик Закон, ти не можеш да бъдеш проводник на Божията Любов. Вие туряте една преграда, затвориш кепенците, не пущаш светлината да влезе в тебе. Че от невидимия свят този, който те е поканил на гости, явило се е хубаво чувство. Господ му е казал: Нагости го заради мене. Че тъй е заповядал Господ да те нагости, защо да не признаеш. Отиваш там да благодариш, ще кажеш: Предайте моята благодарност на Господа. Предайте му, че съм много благодарен за голямото внимание, което Господ показа към мене, че искате да ме нагостите.

Съвременните хора имат едно понятие за оня свят, за Божествения свят. Само за външната дреха, че ангелите са хубаво облечени с разнообразни дрехи, с колани. Че са хубави, то е външната страна. Ти, като влезеш в ангелския свят, ще започнат всичките ангели да те обикалят. Всеки ден по един ангел ще те кани да те угощава с най-хубавото ядене. След като те угощават, ще дойде ред да те разхождат, да ти покажат къщата. После ще ти покажат библиотеката. Ще ти покажат своята музика, която имат, отношенията, дъщерите, синовете си. Ще кажете, имат ли синове и дъщери? – Имат, разбира се. Чудни сте вие. Хубавите, красиви мисли в нас – това са синове и дъщери на ангелите. Нашите хубави чувства – това са техните слуги. И слуги имат. Нашите чувства са слуги. Нашите хубави постъпки – това са превозните им средства, автомобилите им. Следователно, като постъпваме добре, те си имат автомобили. Като имаме хубави чувства, те имат добри слуги. Като имаме хубави мисли, това са техните синове и дъщери. Образува се една връзка. Който разбира онова, Великото Божествено Начало, което свързва всичките велики същества – от най-възвишените до най-ниските – има една връзка, с която Бог свързва нещата. И най-великите същества и най-малките – всички пред Неговото Лице имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог обръща внимание и на малките неща. Знае, че те могат да станат велики. Знае, че могат да станат големи. Снегът, който се стопява, какво има, кажете ми? Някой път десет, петнадесет хиляди преспи се стопяват, нищо не остава и тия преспи като се стопят, стават на вода за употребление на растенията, животните и най-после за употребление на човека...

Като дойде Христос при учениците, които бяха изплашени, усмихна се. Знаеш каква усмивка! Учениците казват: Като видели Господа, зарадвали се. Той казва: Не бойте се. Те се бяха изплашили, какво ще стане в света. Сега да ви приведа онзи анекдот: Като създал Господ света, за да не страдат хората, на всички дал да живеят само по 30 години. За 30 години могат да си свършат работата добре и да не страдат. Най-първо Господ повикал магарето – маг – ха-харец. Голям адепт било. Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре. Повикал го Господ и му казва: Маг-ха-ха-рец доволен ли си от 30 години? Искаш ли да ти дам още? То казва: Господи, намали ги , много са. Каквото стане, все магарето виновно. Намали ги на 15 години. Като ги намалил, на кого да ги даде? Явил се човекът. Казал: Дайте ми. Човекът не бил започнал да страда и взе още 15 години. Повикал Господ кучето и казва: Доволен ли си от годините си? То казва: Много са тези години. При господаря, при който живея, зимно време постоянно зъзна. Живея в една малка каптурка. Ако не свърша някоя работа – бой. Моля, съкрати наполовина. Човекът взел и тия 15 години. 45 и още 15 – станали 60 години. Викал Господ маймуната, казва: Ти доволна ли си? Тя казва: Господи, много са тия 30 години. Хванат ме, разиграват ме, карат ме да се качвам, да се обличам, да се събличам с дрехи – вземи половината. Човекът взел и тях и станал на 75. То е една арабска приказка, за да обясни живота. До там спира. Най-после повикал Господ и рибата. Рибата много добре облечена, като спретната мома. Казва: Направил си ме много красива, кой как ме срещне, прегръща ме, целува ме, пекат ме на пирустия, изваждат мазнината от мене, дотегна ми. За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплакала на Господа. Казва: Господи, за туй не искам да се оплаквам. Затвори ми устата, че нищо да не казвам. Да ме туриш във водата, да мълча. Затова сега рибите, каквото и да става, все мълчат. Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата: Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш. Казва: Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света. Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдаще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето.

Желая на всинца ви да бъдете като рибите, да цъфнете като цветята и Господ да ви благослови всички. Когато Господ ни говори чрез светлината – да се учим от нея. Когато Господ ни говори чрез вятъра – да се учим от вятъра. Когато ни говори чрез въздуха – да се учим чрез въздуха. Да се учим от растенията, които произвеждат своите цветове. Да се учим от реките, които текат. Да се учим от ония книги, които са писани – от всичко да се учим. Чрез всичко Господ ни говори и тогава трябва да мълчим. Като се научим, тогава ще ни се отворят устата, ще говорим тъй както Господ ни е научил.

Мир вам

[Дао]

По Якоб Бьоме

Когато дървото на доброто израсло в природата, то родило много клонки, които били добрите хора и техните дела.
Хората в природата обаче не виждали дървото, а само клонките и чакали те да паднат, за да ги отнесат със себе си.
Тогава злото поставило свой търговец под дървото на доброто, който да продава неговите клонки. Хората идвали и с радост купували, а търговията се разраствала.
Търговецът хвалел стоката си и всички се стичали при него.
Тогава злото посадило свое дърво и започнало да продава неговите клонки, като ги обявило за клонки да доброто. Всичко било същото – търговецът хвалел стоката си и всички се стичали при него.
А дървото било могъщо и растяло бързо, за сметка на човешкото съзнание.
Сред почти пълния мрак в подножието на доброто дърво израсла една клонка, на която цялото добро дърво дало силата си. Така някои хора намерили тази клонка, а после привклекли и други, и накрая всички осъзнали измамата на търговеца.
Тогава обаче хората започнали да се сетрмят към корена на доброто дърво и забравили да ядат от плодовете му. Доближилите се до корена хора открили своето висикомерие и започнали да се разграничават все повече от другите. Възникнали и конфликтите между онези, които смятали, че именно те познават корените.
И настъпил пълния мрак, в който вече никой човек не можел да види дървото.