Хем да даваме най - доброто, хем да не прилепваме ?

[Guest Христо6]

Как може човек хем да дава най - доброто от себе си в дадена област, хем да не прилепва към крайния резултат ? А трябва ли да се стремим на всяка цена да дадем максимума от себе си ! Да речем, че се проявяваш в дадена област в която по принцип си слаб, не се занимаваш с нея, нямаш никакъв талант, но в определени моменти вършиш съответната дейност : например играеш някаква игра. Обаче не си добър и за да компенсираш поне донякъде слабостта си, се стремиш да действаш с повече хъс, повече себераздаване, искаш да се изявиш на 110%. Трябва ли да се прави така и ако се прави, как човек да не прилепва към крайния резултат, как човек да не се огорчава ако свръхусилията му не дадат кой знае какви разултати ?

[Вятър*]

възможно е да си за темата -психотерапия Не поради споделянето, а поради тревожността, която имаш към перфектното случване.

Случвало ми се е да влагам усилия и желание в нещо дълго време и то да е далеч от моите приоритети. Вложението погледнато в по- широк план може би е имало смисъл, но личностно за мен не бих казала. Научих се да се отказвам.

Има хора, които обичат процеса и други, които се наслаждават на резултата и ти явно си от вторите. Радвам се, че има такива, защото да умееш да завършваш нещата е понякога по- ценно от това да ги практикуваш.

Редактирано Ноември 26, 2010 от Вятър*

[Пламъче]

Христо,когато човек се стреми към победа на всяка цена,това означава че той е прилепнал към крайния резултат и едва ли ще спечели,но със сигурност ще бъде огорчен.

Според мен когато човек върши каквото и да е или просто играе някаква игра трябва да дава това което може и да не мисли за крайния резултат.Тогава и работата ще бъде добре свършена и играта добре изиграна.

Колкото по-силно желаеш нещо,толкова повече се отдалечаваш от него.

[Guest Христо6]

Нямам предвид толкова област, с която човек се занимава постоянно, има добри качества в нея или направо си е талантлив в тази област, полагам постоянни усилия, стреми се да постигне нещо. Нямам предвид толкова усилията и резултатите в тази област. Макар че имам предвид и това. Имах предвид по - скоро области, с които човек по принцип не се занимава, отделя много малко време за тях, не са области, в които се стреми да се развива, не е талантлив, дори няма добри качества в тези области, но просто понякога участва в тях и му се ще да се представи по - добре и дава най - доброто от себе си, което обаче не се оказва достатъчно добро на фона на другите. Но дори и да се окаже достатъчно добро, дори да получи съответните резултати, как човекът да не прилепва към резултатите. Как хем да се старае на 100-110% за да се представи по - добре, максимално добре, но в същото време пък да не прилепва към резултатите и да не се отчайва от несполуките в съответните области, които не са му приоритет в живота и не са за него.

[Guest Христо6]

Христо,когато човек се стреми към победа на всяка цена,това означава че той е прилепнал към крайния резултат и едва ли ще спечели,но със сигурност ще бъде огорчен.

Понякога старанието дава такива резултати, че да надскочиш себе си, да получиш похвали, а забележките да бъдат премълчани. А друг път може да си скъсаш седалището, но усилията ти да са по - скоро напразни, и да получиш заслужени неодобрения, което не е приятно. Явно или трябва да не обръщаш внимание, или напълно да се откажеш от съответното нещо. Как да се постигне първия вариант ?

[Пламъче]

Христо,когато човек се стреми към победа на всяка цена,това означава че той е прилепнал към крайния резултат и едва ли ще спечели,но със сигурност ще бъде огорчен.

Понякога старанието дава такива резултати, че да надскочиш себе си, да получиш похвали, а забележките да бъдат премълчани. А друг път може да си скъсаш седалището, но усилията ти да са по - скоро напразни, и да получиш заслужени неодобрения, което не е приятно. Явно или трябва да не обръщаш внимание, или напълно да се откажеш от съответното нещо. Как да се постигне първия вариант ?

Според мен първия вариант може да се постигне с положително мислене.

Човек трябва да си каже,че дава всичко каквото може,но понякога крайния резултат не зависи само от даденото и каквото и да е постигнал все пак е по-добро от това което щеше да постигне,ако въобще не беше дал нищо.Човек при всички случаи се учи дори когато губи.

Редактирано Ноември 26, 2010 от Пламъче

[Мария-София]

Крис,при теб духовното развитие тече бурно,не можем да ти насмогнем

По темата може да се пише безкрайно....аспектите са много.

Личната ми препоръка е да започнеш да четеш повече Учителя или друго духовно учение,

което ти допада.Ще намериш отговорите сам.Всеки друг ще ти отговори през призмата

на собствения си опит и духовно развитие.Ти обаче имаш личен път...

Седни си на седалището и започни да четеш,а не чакай готови отговори

Иначе бих ти отговорила така:Ако правиш нещо с любов и изпитваш удоволствие от самото правене,

овациите накрая няма да са толкова важни за теб.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Как хем да се старае на 100-110% за да се представи по - добре, максимално добре, но в същото време пък да не прилепва към резултатите и да не се отчайва от несполуките в съответните области, които не са му приоритет в живота и не са за него.

Ти сам го каза – ключовата дума тук е именно "приоритет”. Тоест, човек трябва да е наясно преди всичко със себе си - кои неща са действително важни за него и доколко реално може да даде от себе си в съответната ситуация. Дали по-важен е за него начинът, по който ще го видят и оценят другите в конкретната ситуация, или това как той възприема себе си и нещата, които прави. Дали начинът, по който се представя в собствените си и чуждите очи е по-важен от това, което прави. И т.н., и т.н..

Като е много важно да се има предвид, че определение като "най-доброто от себе си”, не е константна величина, а променлива. В даден момент или ситуация, за различни неща – ние имаме определен капацитет и възможности да проявим себе си по различен начин. И категорията "най-доброто” е относително понятие, спрямо всеки един индивидуално в конкретната ситуация.

Например: На мен ми се налага често да се изява на сцена. Справям се перфектно като конферансие, водещ или аниматор. Но, ако ми се наложи да пея в даден момент – предполагам, че публиката също ще очаква да се справя добре. И най-доброто, което мога да направя в този момент – не е да се опитам да засенча примадоната на вечерта , а да се опитам да пея поносимо-приятно, дотолкова, че да не изгоня публиката И това ще е най-доброто, на което съм способна в дадения момент. Ако, обаче, преценя, че пеенето е приоритетна величина в моя живот по пътя ми на развитие – тогава ще вложа енергия, работа и старание да се усъвършенствам. Така най-доброто, на което ще бъда способна вбъдеще, ще е различно във всеки един момент отново.

Дали е задължително човек да "прилепва” към резултата и успеха? Зависи. Това не е въпрос толкова на патологичен перфекционизъм, а по-скоро на разбирането на конкретния човек за перфекционизма. Ако той разглежда перфекционизма като константна величина, максималистично раздута до недостижимост – това вече е патология, манийно вкопчване в нещо нереално. Но, ако го разглежда като стремеж да покаже най-доброто от себе си в дадения момент, но с ясното осъзнаване, че никой не е безгрешен и няма как да бъде съвършен – това е нещо нормално. И в този случай, просто ще бъдем усърдни и старателни, приемайки собствената си несъвършеност и различност, и ще осъзнаем факта, че крайният резултат от добре свършената работа трябва да е удоволствие само по себе си, а не повод за състезание.

[Орлин Баев]

Някъде в Бхагават Гита се казваше нещо от сорта: "Да действаш фокусиран не в плодовете от действията си, а в самото действие!" Да не ни интересуват толкова резултатите, колкото правенето на нещата със сърце, с желание и обич! Тогава и резултатите са о'к каквито и да са. Пак в същата книга се казваше, перифразирам: "по-добре е да правиш дори неперфектно твоята си дейност, отколкото перфектно да изпълняваш дейността на другия!". Има се предвид призванието, знанието за това какво правим, защо го правим и как го правим. А за загубите и победите, пак в тази книга се казва (по памет пиша): "Еднакво отношение и към победите и към загубите, нито стремеж към приятното, нито отбягване на неприятното!". Аз току що осъзнах, че съм загубил четири години от живота си - а не съм на 19...

[Guest Христо6]

Имам предвид, ако човек знае че не става за дадена игра /качествата му са под средните аматьорски/ и въпреки големите си старания сваля общото ниво на отборите, в които играе, излиза ли от това, че човекът трябва напълно да се откаже от този спорт, макар че и така го практикува рядко и да речем да се насочи към някой друг спорт, който може и да не е отборен. Става дума за това дадената игра да ти е приятна, да ти се играе, но да не можеш да си на нивото на другите : трябва ли да избягваш играта, за да си спестяваш самокритики и евентуално гласни или негласни критики от другите, или пък не бива да ти пука и трябва да си играеш, въпреки че си по - слаб. Но ако играеш, въпросът е как да не се трогваш и как да не ти пука, ако даваш всичко от себе си, но нещата просто не стават така, както на теб ти се иска, колкото и да се напъваш. В крайна сметка, това е за удоволствие де, не е професия. Но все пак, ако не се представяш толкова дсобре, колкото другите, това е предпоставка да ти бъде ударено самочувствието. Трябва ли да избягваш дадената дейност, или да играеш колкото можеш и същевременно да полагаш вътрешни усилия да не ти пука. Вторият вариант може би е по - добър за духовното развитие, ако съумееш да се отнасяш към нещата спокойно, да не ти влияят отрицателно в дългосрочен план /защото ми се струва нормално в конкретната ситуация да съжалиш за дадена грешка или пропуск, и после да ти мине/. Лазарев казва в една своя книга, че трябва от време на време да правим неща, в които не ни бива особено, за да се приземяваме. Понякога се чудя защо ако човек има над спредните качества в дадена област или области, то в други области има под средните качества. А на мен ми се струва, че поне в една сфера може да съм по - добър ако не от всички, то от почти всичките ми съперници в съответната игра, в която те са по - добри от мен. И тази друга сфера ми е приоритетна, занимавал съм се и се занимавам много повече с нея, обаче на човек му се ще навсякъде да се представя или по - добре от другите, или наравно с тях. За момента ми се струва много трудно, хем човек да се раздаде докрай, хем да не се огорчава поне малко от неуспехите. Ще ми се да мога да не завися от крайния резултат, без значение в коя област се проявявам, без значение дали в тази област съм слабак, добър или направо талант. Може би духовните практики, помагат в тази насока ? Но за да е пълен непукист човек, да не зависи от външните успехи и неуспехи, радости и нещастия, сигурно трябва да е доста напред в училището на живота.

П.п. :Трябва ли човек да допуска несполуките в една житейска област,в която няма особени качества, да водят до по - големи усилия в друга област, която му се отдава повече, тоест да проявява компенсаторни усилия за утвърждаване на егото му, самочувствието му ? По принцип ми се струва, че не би трябвало да има такива напъни компенсаторни, понеже нали ако човек е в хармония с истинското си аз, щастието му няма да зависи от справянето му или несправянето му с едно или друго нещо в живота. Може би недоволството трябва да е стимул за действия водещи до душевен мир, а не стимул за по - добри прояви в друга сфера на живота ? Трябва ли недоволството да бъде използвано по някакъв начин като гориво, въобще трябва ли да се допуска недоволство. Ако човек трябва да развие някакви качества в живота си, може ли жегването на егото да е добър стимул за развитието на съответните качества, за проявлението на съответните способности, и ако може да бъде - трябва ли дса бъде ?

Редактирано Ноември 27, 2010 от Христо6

[Мария-София]

Крис,много хубаво си го описал.И сам си си отговорил.

Може би духовните практики, помагат в тази насока ? Но за да е пълен непукист човек, да не зависи от външните успехи и неуспехи, радости и нещастия, сигурно трябва да е доста напред в училището на живота.

Може би недоволството трябва да е стимул за действия водещи до душевен мир

И най-дългият път започва с първата крачка....

Една от целите на духовния път е да се разделим с егото,което е животинската проява в човека,

тя те кара да се състезаваш на материален план,но това води в пътя на самсара/страданието/ -

път на създаване и отработване на карма.

Намирането на Бога в себе си,Духовния Път, носи хармония и самодостатъчност,което е независимост от

материалните условия.

Нещата са такива,каквито са.Емоциите,с които ги оцветяваме-нашето отношение към тях ги прави

"добри" или "лоши",вкарва ни в страдание.

На мен много ми помогна да осъзная нещата в тази насока "Тибетската книга за живота и смъртта"

Може би тази тема ще ти даде отговори:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10673&st=0&p=130540&fromsearch=1&#entry130540

Редактирано Ноември 29, 2010 от Мария-София

[Guest Христо6]

Като имам време ще я погледна. Ако се сещате за теми свързани с желанията, амбициите и стремежите, дайте линкове. Може би тази тема би могла да се отнесе и към духовната еволюция : на човек може да му се иска да е много добър, свят и духовен, но да не му се отдава в такава степен, в каквато му се иска. И да трябва търпеливо да чака.

[Диляна Колева]

Как може човек хем да дава най - доброто от себе си в дадена област, хем да не прилепва към крайния резултат ? А трябва ли да се стремим на всяка цена да дадем максимума от себе си ! Да речем, че се проявяваш в дадена област в която по принцип си слаб, не се занимаваш с нея, нямаш никакъв талант, но в определени моменти вършиш съответната дейност : например играеш някаква игра. Обаче не си добър и за да компенсираш поне донякъде слабостта си, се стремиш да действаш с повече хъс, повече себераздаване, искаш да се изявиш на 110%. Трябва ли да се прави така и ако се прави, как човек да не прилепва към крайния резултат, как човек да не се огорчава ако свръхусилията му не дадат кой знае какви разултати ?

Ако човек влага много в нещо и това му коства свръхусилия, няма как да не се разочарова, дори и временно, ако нещата не се получат. Това все пак е вложена лична енергия.

А дали тази работа е слабото му място или не, няма как да разбере от пръв поглед човек.

Понякога обаче, не е особено хубаво, ако съзнавайки, че нещото не е твоето, да се хабиш за него.

[Мария-София]

Може би тази тема би могла да се отнесе и към духовната еволюция : на човек може да му се иска да е много добър, свят и духовен, но да не му се отдава в такава степен, в каквато му се иска. И да трябва търпеливо да чака.

Не става с чакане ,а с работа върху себе си.

[Guest Христо6]

Знам че не става само с чакане, имах предвид да има търпение да чака резултатите от работата си. А относно егото : защо казваш животинско ? То не е ли свързано с интелекта, с развития интелект. Някак си в съзнанието ми има силна връзка между его и интелект.

[Guest Христо6]

Как може човек хем да дава най - доброто от себе си в дадена област, хем да не прилепва към крайния резултат ? А трябва ли да се стремим на всяка цена да дадем максимума от себе си ! Да речем, че се проявяваш в дадена област в която по принцип си слаб, не се занимаваш с нея, нямаш никакъв талант, но в определени моменти вършиш съответната дейност : например играеш някаква игра. Обаче не си добър и за да компенсираш поне донякъде слабостта си, се стремиш да действаш с повече хъс, повече себераздаване, искаш да се изявиш на 110%. Трябва ли да се прави така и ако се прави, как човек да не прилепва към крайния резултат, как човек да не се огорчава ако свръхусилията му не дадат кой знае какви разултати ?

Ако човек влага много в нещо и това му коства свръхусилия, няма как да не се разочарова, дори и временно, ако нещата не се получат. Това все пак е вложена лична енергия.

А дали тази работа е слабото му място или не, няма как да разбере от пръв поглед човек.

Понякога обаче, не е особено хубаво, ако съзнавайки, че нещото не е твоето, да се хабиш за него.

Имах предвид участието в някаква дейност от време на време за удоволствие : без това да е свързано с професията на човека, без да има талант в тази област, просто за удоволствие, здраве, раздвижване. Имах предвид и другите неща, които посочих, но най - вече това. Дори да знаеш, че нямаш талант, че не си положил нужните усилия за по - добри резултати, някак си ти се ще да се представяш по на ниво и ако вложиш много усилия, а не успееш да се представиш толкова добре, колкото ти се ще, има моменти на разочарование. Е, има и положителни моменти де.

[Мария-София]

Знам че не става само с чакане, имах предвид да има търпение да чака резултатите от работата си. А относно егото : защо казваш животинско ? То не е ли свързано с интелекта, с развития интелект. Някак си в съзнанието ми има силна връзка между его и интелект.

Егото е това,което иска да доминира и има много желания.

А интелекта е човешка характеристика,най-общо казано на базата на познания, свързвайки ги , да измислиш нещо ново-например нов тип механизъм,технология...

[Guest Христо6]

От гледна точка на егото е проява на върховна гавра да се изисква от човека да обича врага си и да е смирен като агънце. Да не му отмъщаваш - ок, айде, както и да е ...\ съвест, божи закони, човешки закони, страх, някакво великодушие/, обаче да се иска да си много смирен вътрешно и да го обичаш чак : това на този етап ми е трудно.

[Guest Христо]

Тази тема може би има общо с темата за бързането по духовния път - от темата за бързането излиза, че човек може да ускори духовната си еволюция, но не прекалено, не може да направи някакъв огромен скок и от това следва, че във всеки момент от миналото ние сме давали най - доброто, или почти най - доброто на което сме били способни тогава. Толкова сме си можели, или почти толкова. Но ако сме се старали да направим нещо по - добре, но не сме успели, явно такова ни е било моментното ниво, въпреки че в себе си носим заложен голям потенциал.

[KIQRA]

Здравей,Христо!

Чел ли си Лазарев?Ако не си препоръчвам ти го-ще си обясниш много от въпросите които задаваш тук.

1 и 2 книга-Диагностика на кармата.Ще ми бъде любопитно да изкажеш мнение след това.

Редактирано Ноември 3, 2011 от KIQRA

[Креми (късметче)]

Как може човек хем да дава най - доброто от себе си в дадена област, хем да не прилепва към крайния резултат ?

Като станеш учител. Никога не можеш да изучиш всички за отличници, но все пак ако не даваш най-доброто, въобще няма да има отличници.

И не прилепваш към резултата, зашото твоите "резултати" отлитат къде ли не по света.

Ако въпреки свръхусилията нямаш добри резултати, смени областта на изява.

Или прояви постоянство. Понякога е нужно узряване и търпение да го изчакаш.

Например дъщеря ми на 3 години се ядосваше, че никак не може да рисува хубаво ... защото се сравняваше с 10-годишни деца. За тригодишна си рисуваше чудесно, но как да я убедя пред явния резултат? Времето я убеди.

Редактирано Ноември 3, 2011 от късметче

[Мария-София]

Как може човек хем да дава най - доброто от себе си в дадена област, хем да не прилепва към крайния резултат ? А трябва ли да се стремим на всяка цена да дадем максимума от себе си ! Да речем, че се проявяваш в дадена област в която по принцип си слаб, не се занимаваш с нея, нямаш никакъв талант, но в определени моменти вършиш съответната дейност : например играеш някаква игра. Обаче не си добър и за да компенсираш поне донякъде слабостта си, се стремиш да действаш с повече хъс, повече себераздаване, искаш да се изявиш на 110%. Трябва ли да се прави така и ако се прави, как човек да не прилепва към крайния резултат, как човек да не се огорчава ако свръхусилията му не дадат кой знае какви разултати ?

Важно е да се забавляваш и да ти е достатъчно интересно.

[Guest Христо]

Публикувано: Вчера, 18:15 Здравей,Христо!

Чел ли си Лазарев?Ако не си препоръчвам ти го-ще си обясниш много от въпросите които задаваш тук.

1 и 2 книга-Диагностика на кармата.Ще ми бъде любопитно да изкажеш мнение след това.

Благодаря за препоръката, Киара. Първите четири книги съм ги чел по няколко пъти, пета и шеста по веднъж.

но все пак ако не даваш най-доброто, въобще няма да има отличници.

Да, учителстването е вариант. Но ми се ще да не се занимавам с разни диването. Пък и в България поне засега не се дава адекватно възнаграждение на учителите. Та първо може да стана политик и да им направя заплатите 3000 лв., а после да стана учител в някое училище с хубави, умни, приятни, мили млади хора. Всъщност, ако ще е за учителстване - по - вероятно е да се главя във ВУЗ, ще ми е по - приятно да си върша работата ( там са по - големи хора учениците, по - отсяти, пък и наказанията са по - тежки). Тези дни стана дума за професионалната ни реализация след завършването, че работодателите искали стаж по специалността, което е нелепо - та една професорка ни предложи като вариант продължаване на следването, което значи да станем преподаватели. Макар че, що се касае тези дето ни преподават, за повечкото от тях съм чувал, че И практикуват професиите си, освен че преподават ( като естествено, едва ли единственият им мотив да работят извън вуза са парите, но сигурно и парите са фактор за това да си практикуват професията - особено в тези кризисни времена).

Важно е да се забавляваш и да ти е достатъчно интересно.

Това е много важно. Обаче ми се струва много трудно да дадеш максимума от себе си и ако се провалиш (особено ако се провалиш неочаквано) да не се затюхкаш поне за минута. Но сигурно има ниво, при което дори да се провалиш, хич няма да трепнеш вътрешно - макар че ако си на такова ниво, не знам дали въобще ще се проваляш, а ако се провалиш сигурно предварително ще си видял провала. Редактирано Ноември 4, 2011 от Христо