dr600 Добавено Ноември 25, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2010 Здравейте, понеже мислите ми се блъскат в главата и темата ще е разхвърляна, дано е разбираема. Незнам какъв е проблема, но от две седмици изпитвам страх от много обичайни дейности/ при диалог на не ме увика и обиди събеседника, аз да не го засегна по някакъв начин и да го обидя - незнам от колко време усещам това чуство, но се засили от две седмици/ усещам вътрешно треперене, стряскам се дори от звън на телефон, в главата ми се въртят мисли от рода на " вече 8 месеца не съм правил диагностика на ходовата част на колата и ако сега се скъса шарнитен болт ще стане мазало" , "Ако сега падна и всичко отива по дяволите" или "Пак се изложих" и т.н. Нямам амбиция за деня да свърша каквато и да е работа, невъзможност да засля през ноща и сънливост през деня. Решението което работи /Но не ми харесва тази переспектива/ е среща с доста комерсиален психиатър в моя район, два - три месеца на ривотрил и сероксат и следващите година - две нямам грижи.Но аз искам да се преборя с това, да се променя личностно, да се науча казвам не, да съм по-уравносен и същевременно прям/ да защитя гледната си точка и да изразя мнението си без страх/ в работата, да изтрия от мозъка си идеята, че в момента се боря да оцелея и това е много най-важното. Да мога да отида на почивка без мобилен телефо и да не мисля колко клиенти са ме търсили, че работата/физическата/ е най-важна и единствения начин за финансови постъпления, че има време за почивка. Това е на дневен ред, но историята е много дълга и ще се опитам да я разкажа сбито и обектовно, за да може и съвета да е обективен. Биографията ми е завидна, но четена на хартия. Това което не се вижда е доста неприятно. В училище макар и много добър в профила си, и предизвиквах възхищение и дори завист бях неудачника, но винаги намирах сили да продължа да се боря/ за да не разочаровам хората които очакват нещо от мен, а честно идвало ми е да зарежа всичко/, след като завърших установих, че живота се обръща на 180 градуса, а аз не съм подготвен.Отчужден от семейството си/ учих на 200км./ Те не дойдоха на бала, в казармата влязох сам и сам се уволних/ финансови причини/, след това работих в чужбина по специалноста си ,но за кратко и без някакви финансови резултати/ които ми бяха обещани, от както се помня всеки ми вика нещата ще се оправят.Но те не се оправят, което ме кара да погледна реално, няма да се оправят, а лично трябва да предприема нещо за ги променя АЗ./ И след като се върнах от чужбина и 8 месеца без работа, само лутане и питане по фирми, от там амо обещания и това в един кръг/ А много усилия ми коства да отида и да питам за работа, прекалено срамежлив/. Осъзнавах колко съм зашмоцан и неспособен да се справя с нещо.От личност в професията си, паднах до никой, от постиженията ми останаха само спомени за които не се и сещам сега/ само да спомена, че до 19 години бях обиколил целия бивш соцлагер без Полша и СССР, още съм бил в половин стара Европа. Сега звучи като нещо нормално, но 1997 при шенген е било трудно дори за хора с много пари./ Та тогава се появиха същите симптоми и дори незнаех какво да правя. На мой приятел майка му ми каза какво да направя, след разговор с нея. Дано това помогне да ми дадете съвет.На 32 съм, а се чуствам толкова изморен и изтормозен. незнам оттук как да я карам. Като се спъна ставам, казвам " мамка му" и след седмица не помня, че съм паднал. А сега просто си повтарям, че няма да се предам. Но не трябва да не се предавам, а да променя тенденцията. Креми (късметче) и Орлин Баев 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 30, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2010 Решението което работи /Но не ми харесва тази переспектива/ е среща с доста комерсиален психиатър в моя район, два - три месеца на ривотрил и сероксат и следващите година - две нямам грижи.Но аз искам да се преборя с това, да се променя личностно, да се науча казвам не, да съм по-уравносен и същевременно прям/ да защитя гледната си точка и да изразя мнението си без страх/ в работата, да изтрия от мозъка си идеята, че в момента се боря да оцелея и това е много най-важното. Да мога да отида на почивка без мобилен телефо и да не мисля колко клиенти са ме търсили, че работата/физическата/ е най-важна и единствения начин за финансови постъпления, че има време за почивка. Най-доброто решение би било да промениш нещата с помощта на психотерапевт. Мислиш трезво, сам виждаш проблемите си и сам казваш насоките за работа, при това съвсем резонни! Да промениш какво? Лесното нараняване от малки стимули, това жегване от какво ли не, вярванията че нещо лошо непеременно ще се случи и ще се провалиш, че животът те наранява и мами, че другите са свръхважни и трябва да се стараеш много, за да ги удовлетвориш. Срамежливостта, липсата на здраво заявяване пред другите трупа в теб много пасивна агресия, която те невротизира и поражда повечето от преживяванията ти! Както и сам казваш, смелото себезаявяване на мига и на място, казването на 'НЕ", когато е нужно, себеотстояването, повишаването на самооценката - това е нужно да градиш! Да се довериш повече на Себе си, на живота в себе си, на мъдростта си, да я потърсиш и намериш. Има си методи за това, не един и два. Питаш ли се вече кога и къде започваш работа с психотерапевт?! Ако в града ти няма такъв, има в големите градове и можеш да пътуваш веднъж седмично - България е поразително малка държава, което е добре в случая! винаги намирах сили да продължа да се боря/ за да не разочаровам хората които очакват нещо от мен, а честно идвало ми е да зарежа всичко/ Ето това, струва ми се, е в основата на проблемите ти. Носено прекалено дълго, това нагаждане към мнението на "важния' друг, жертването на собствените желания, решения, изисквания, натрупва много вътрешно напрежение и допълнително залага несъзнавани вярвания (комплекси) за нараняване, силно недоверие в себе си, в другите и живота, вярвания за злоупотреба, лишение от закрила, обич, подкрепа, сила и успех... Твоята реакция на справяне явно е борбена, тоест ти с всички сили се стремиш на характерово и поведенческо ниво да се пребориш, да се докажеш пред "важните' други, които сега са и в теб, като вътрешни интернализирани образи - собствения ти морал, характер. Тази характерова борбена реакция по принцип е по-добра от пасивната. В случая при теб обаче поддържа "късото съединение' на случващото се в теб с пефрекционизма, опитите за свръхконтрол, негативизма и емоционалното себепотискане. От както се помня всеки ми вика нещата ще се оправят.Но те не се оправят, което ме кара да погледна реално, няма да се оправят, а лично трябва да предприема нещо за ги променя АЗ. На мой приятел майка му ми каза какво да направя, след разговор с нея. Но не трябва да не се предавам, а да променя тенденцията. Именно - нужно е ти да промениш нещата, защото вътрешните ти психомеханизми те карат да се държиш по неадаптивни начини и съответно променят съдбата ти в неудача! Какво ти каза приятелят на майка ти? Имаш нужда от много ясно оформяне на целите и приоритетите си в живота си! От ясен план и подпланове, конкретизиране на желаното в реално постижимо, стъпка по стъпка! В работата ти, да, но успоредно с това и във вътрешен план! Във вътрешнопсихиен план имаш нужда от залагане на програми за здраво себеналагане и себеотстояване, приемане на нормалността на грешките, виждане на "провалите' като възможности за учене и растеж, впрягане на борбеността ти в коловозите на самоувереността и оптимизма, на активната работа по промяна и развитие. Има начини, има методи, има си система за това! Можеш и сам, но ще бъде доста по-тегаво и бавно. Моята препоръка е да си избереш психотерапевт, лайф коуч, с когото да започнеш процеса по промяна в живота си действено, структурирано и целенасочено! За някакви си три месеца би имал добри резултати! Успехи! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dr600 Добавено Ноември 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2010 Здравей Орлин, направо съм поразен от точноста с която ме разбра и се радвам на посочените от теб стъпки, които трябва да измина. Докато чаках отговор започнах терапия и макар да няма още резултати сега съм много по-спокоен, и знам, че нещата се променят. Най-важното е,че от няколко дена не се чуствам като изгубено дете. Благодаря за отделеното внимание. Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 1, 2010 Доклад Share Добавено Декември 1, 2010 Радвам се за теб! Сподели как ти действа и как те променя психотерапията след време! Успехи! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts