Кога човек се превръща в търсеща душа ?

[val68z]

"...Неизброими са инкарнациите на човешките души. Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат. Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа. Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж, колкото по-внимателно се вглежда в своята болка, толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре.

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход от абсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини…."

Джуал Кхуул

Огледалото на ученика- ч. 1

"...И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

слушайте: ето, излезе сеяч да сее; и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

Сеячът сее словото.

Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

Посеяното в тръни означава слушащите словото, но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. "

Притчата за сеяча

Кога според вас човек се превръща в търсеща душа?

[Креми (късметче)]

Аз бих попитала по-скоро кога човек се превръща от търсеща душа в служеща душа. Но няма смисъл от питане - то само се получава.

А търсеща душа ... лично аз не си спомням да съм била нещо друго. Е, без драматизма на белетристиката.

Редактирано Ноември 24, 2010 от късметче

[Роси Б.]

"...Неизброими са инкарнациите на човешките души. Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат. Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа. Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж, колкото по-внимателно се вглежда в своята болка, толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре.

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход от абсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини…."

Джуал Кхуул

Огледалото на ученика- ч. 1

............................................................................................................................

Кога според вас човек се превръща в търсеща душа?

Когато обърне огледалото към себе си. "Познай себе си" е казано, повторено, осъзнато... от доста мъдри хора.

[Мария-София]

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.

Седем Разговора със Светия Дух

http://triangle.bg/books/seven-talks.1998/index-all.html

Аз бих попитала по-скоро кога човек се превръща от търсеща душа в служеща душа. Но няма смисъл от питане - то само се получава.

Късметче,

След едно от поредните посвещения по Пътя,когато си преминал успешно изпитанията на предишните...

[Станимир]

Кога според вас човек се превръща в търсеща душа?

Всеки се стреми към нещо. Всъщност, всички се стремят към щастието. Едни го търсят навън, други го намират вътре в себе си. Едни го търсят в лукса, във властта, в доминирането, в удовлетворяване на навиците и зависимостите, във воденето на живот без трудности и препятствия, в отстояване на убежденията на някоя кауза или религия, и в хиляди други неща; други търсят щастието в любовта, в състраданието, в себеотдаването за другите, в службата за общото благо, във воденето на чист живот, пък дори и това да е свързано с болки и затруднения.

Когато не успява да намери това, което го прави щастлив, човек търси. Когато го намери – човек започва да се стреми. Когато след време човек разбере, че въпросното нещо не му носи истинско щастие, той отново започва да търси, след което отново да се стреми... докато не открие, че всичко е в него самия – и възможностите, и ограниченията. Тогава човек започва да опознава и проявява отговорно и съзнателно безкрайния океан в него самия. Той осъзнава, че е преди всичко творец – че твори с всяка своя мисъл, дума или действие. Тогава с всяка своя мисъл, дума или действие човек се стреми да даде израз на вътрешната безпределност, красота и щастие, които е намерил в себе си, за да може по този начин да се прояви, да бъде себе си и да сподели намереното с другите.

[Креми (късметче)]

Понякога има нещо повече от търсене на щастието. То е след тази фаза с желанията.

Тогава човек постъпва по определен начин, просто защото не може иначе. Това не е мисъл, не е желание, не е стремеж, ... то е ... случване. Както цветето расте към светлината, както водата тече надолу, ... не знам кой ще ме разбере, но при мен е така.

[Мария-София]

Щастие не съм търсила,защото идвайки в тази инкарнация знаех,че то не е тук.

Е, опитвала съм се да минавам по-леко през препятствията,обаче лесно няма...

Единствения ми щастлив миг беше в медитация преди няколко години,в която преживях вълнуваща среща.

През целия ми живот ме води един мистичен копнеж.И мисълта,че някой ден ще го достигна, ми дава сила.

И нещата просто се случват.

Редактирано Ноември 25, 2010 от Мария-София

[val68z]

Излиза, че някои по рождение са били предразположени към подобен вид търсения.

Имали са всичко това ,което за мнозинството е било -така нареченото щастие , но въпреки това нещо дълбоко в тях ,им е липсвало.

Когато пристигаме някъде, за да започнем или завършим нещо ,нашите спомени биват изтривани включително и зрънцата истина събирани векове наред , с грешки и опитности .

…Дълбоко в нас има глас, който желае други измерения и истини , не тези тривиалните ,на които биваме обучавани в учебните заведения.

Понякога това познание е укривано, преследвано, потъпквано.

Но енергията и вибрациите, които то излъчва ,

не могат да се скрият

Послания от него могат да се открият дори в хармонията на съзвездията на нощното небе.

Повечето системи имат за цел да формират питомци , послушни и стандартни , тези питомци често харесват моделът- да си вземат храна от ръката на стопанина.

Той е този ,които ги възпитава и изгражда като с-ма от убеждения и модели на поведение.

Ако разширим кръгът на методиките на преподаване в учебните заведения,

със средствата за масова информация- телевизия, радио ,вестници.

може би представата за този, които поръчва музиката би могла да стане малко по- ясна.

Та от тези питомци се очаква да бъдат звено от една машина .

За съжаление олицетворяваща се единствено с материята и материалните тела.

Но явно правилата…. допускат отклонения, понякога.

Докоснали се до масовите стандарти за щастие и не намерили удовлетворение в тях, някои индивиди насочват търсенията си другаде .

А който търси намира…

Често редят своят пъзел от информация и знание. И го подреждат по свой усет, като изобщо не е нужно, винаги да откриват топлата вода наново.

Тогава разбират, че има друг свят и други измерения.

Като обикновено това става с цената на доста опити и грешки , от които често биват извличани поуки ,и когато търсещият се запознае със страданието ,той започва да изгражда своята воля , ако тя не е била на нужното за целта ниво.

Може би стимул за движение е щастието, но с други по- съвършени и чисти измерения.

А може би …е просто красотата на проблясващите други светове, иззад материалната завеса.

Може би стимул е целта на хоризонта , а тя може да бъде и просто освобождението от страданието ,или просто “да се завърнеш у дома”.

Но поемайки по този път ,търсещият вече има възможност да гледа и на света, в които пребивава с други очи и да съзира красоти тук, за които по- рано едва ли е подозирал че съществуват.

Как човек възпитаван в атеистичен дух може да смени посоките / не твърдя че пътечките са само няколко, най- вероятно са много повече /та може би една от пътечките са ОИТ.

А какво дава сила да се измъкнеш от стандартният поток – “така правят всички “

ами може би просто – волята и желанието да избягаш от страданието, да промениш живота си към по- добро, стремежът към красотата, хармонията , съвършенството на нещата създадени от БОГ.

И стремежът някои ден и ти да се завърнеш при своят първоизточник- ГОЛЯМАТА Светлина….

А какво всъщност е щастието в нашият материален свят – мисля че една доста мимолетна категория, докато стремежът към пълнота ,цялостност, хармония е доста по силен.

За всеки от нас в този свят има и от доброто, и от неговият антипод.

Та когато човек си заработи достатъчно ,съдбата понякога му поднася подарък.

…любимият ….

А коя е повратната точка в смяната на посоките , най – вероятно при всички е различна.

Може би тя е точно тогава ,когато си на дъното и оценяваш стремежът заложен във всеки един от нас – стремежът към СВЕТЛИНАТА.

И ПЪТЯТ КОЙТО ТЯ РАЗКРИВА ПРЕД НАС с всичките му трудности, изпитания , понякога с криволичения и падинки.

Понякога със падания и ставания.

Но и с наградите и подаръците, които тя ни прави .

С промененото светоусещане , и с възприятието, че ти си част от Вселената и тя винаги ще намери сили да се погрижи за теб, ако и ти следваш нейните пътища.

[Диана Илиева]

val68z, знаеш ли, според мен има много повече търсещи души, отклокото изглежда на пръв поглед.

Проблемът е, че да се стремиш към нещо различно от материалното не е модерно; нещо повече - считано е за някаква фантасмагория, нещо леко откачено дори

Ииии ... хората не само, че ги е срам да кажат/покажат, че ги вълнуват разни такива странни, според обществото неща, ами дори и пред себе си се чувстват някак неловко и подтискат в себе си тези интереси и стремежи като нещо нередно.

Сега, това положение на нещата хич не е спонтанно според мен, то се подклажда и поддържа от определени сили. Но ... все повече надделяват естествените стремежи на хората, както беше отбелязано и по-напред в темата, да опознаят себе си, да вникнат в тайните/истината за Света ... И тази тенденция ще се засилва. Това си личи и по организираното противодействие.

[Ани]

Кога според вас човек се превръща в търсеща душа?

Ами...

когато се събуди

и реши да намери пътя към дома...

[Мария-София]

Пътят към Дома

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/pentagram/pentagram.html

[Слънчева]

Аз бих попитала по-скоро кога човек се превръща от търсеща душа в служеща душа. Но няма смисъл от питане - то само се получава.

А търсеща душа ... лично аз не си спомням да съм била нещо друго. Е, без драматизма на белетристиката.

Когато слънцето грее

Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли.

Тая книга е за ученика!

Тая книга е за всички!

Защото всеки ученик е дошъл на земята, за да се учи.

Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик.

Тая книга е за всекиго!

Животното се е научило да чувствува.

А човек е дошъл на земята, за да мисли.

Вселената е предметно учение заради него. Той е призван да се учи.

„Направил го е малко по-долу от ангелите.“

Човек се учи, а ангелите служат.

Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.

Служенето е по-високо от обикновеното учене.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

Ученикът се учи, а Учителят служи!

Свещени думи на Учителя