Човек_88 Добавено Март 20, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2011 Орлин, дал си прекрасни техники. Вече са в процес на изпълнение и успешно прилагане. Благодаря ти много. Аз ще навестявам темата, за да информирам четящите и теб как се развиват обстоятелствата около мен и ако възникне някакъв въпрос или проблем, да можем да го обсъдим. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 21, 2011 Доклад Share Добавено Март 21, 2011 (edited) Радвам се, че растеш и трансформираш чудесното гориво на страха си в радостна и смела сила!Обикни страха си! Редактирано Март 21, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравейте, реших да споделя как се развиват нещата около мен. Още чакам резултат за работата. А относно техниките на Орлин, мога да кажа че определено работят. Най-мощната и могъща от всички е съзерцанието, а след него нареждам реструктурирането. И другите действат, но тези две направо са могъщи. Когато усетиш даден симптом, или паническа атака и "превключиш" в режим на съзерцание, това гарантира нейното безпроблемно преминаване. Не се плашиш, защото страхът е в ума и в мислите. Когато усетиш симптома, веднага стартират негативните мисли, които качват адреналина и подхранват още повече страха и симптома. Получава се затворен кръг. Но не и когато си в режим на съзерцание. Тогава просто не обозначаваш ставащото като катастрофално, лошо или добро - просто го наблюдаваш от страни и нищо повече. Няма какво да го подхранва и да качва адреналина и след известно време то преминава. Трудно е да се постигне, но с повече тренировки става. Когнитивното реструктуриране пък е велико. Случвало ли ви се е 1-2 часа преди дадена среща да се тресете от страх, че ще паднете, ще се изложите и т.н? Да, но веднага се замисляте и си казвате - това е само мисъл, а тя винаги може да бъде променена и заместена с друга. В тази мисъл има куп когнитивни изкривявания - откривате ги, давате рационален отговор (напр. как ще припадна, от повишен адреналин не се припада) и забелязвате как емоцията спада. Не казвам че другите методи не са добри и не действат. Напротив. Но горните два са толкова силни, че според мен са напълно достатъчни за самостоятелно справяне. Какъв обаче е проблемът при мен? Успявам да включвам съзерцанието и когнитивтото реструктуриране само в умерено плашещи ме ситуации, придружени с умерено изразена симптоматика (напр. по скалата от 0 до 10 - на около 6-7). Когато обаче съм в ситуация, която провокира усещания на ниво 10, все още не мога да се справя. Усещанията са толкова силни, че не се поддават на никакви логически разсъждения и обяснения. Адреналинът толкова се е качил че те е страх да включиш съзерцанието, защото ако пуснеш контрола, може да паднеш или припаднеш. Другият проблем е, че понякога дори в такава ситуация съзерцанието и реструктурирането работят, но ефектът е за около 3-4 минути. Въпросът е как да направим така, че колкото и плашеща да е ситуацията (дори на ниво 10), да се справим успешно, както когато е на ниво 5? При мен основният и най-силен симптом е световъртежът. Когато е на ниво 5-6-7, се справям успешно с техниките. Но когато отиде на 10, когато подът се люлее, потъваш със стола надолу, всичко около теб се завърта за 1-2 секунди, имаш вибрации и т.н, как тогава да реструктурираш и да съзерцаваш. Как може въобще да си адекватен.Знам, че е възможно, но явно аз още не съм достигнал това ниво на овладяване на ситуацията и много искам да го постигна. Наистина в този момент опитвам да реструктурирам, давам рационални отговори и дори да включа съзерцанието, но той се усилва още повече, защото като се отпусна няма къде да се подпра и един вид опасността от падане е още по-голяма. Та накратко въпросът е какво поведение да предприема, когато симптомите са на ниво 10? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Когато е на ниво 5-6-7, се справям успешно с техниките. Но когато отиде на 10, когато подът се люлее, потъваш със стола надолу, всичко около теб се завърта за 1-2 секунди, имаш вибрации и т.н, как тогава да реструктурираш и да съзерцаваш. Как може въобще да си адекватен.Знам, че е възможно, но явно аз още не съм достигнал това ниво на овладяване на ситуацията и много искам да го постигна. Наистина в този момент опитвам да реструктурирам, давам рационални отговори и дори да включа съзерцанието, но той се усилва още повече, защото като се отпусна няма къде да се подпра и един вид опасността от падане е още по-голяма. Та накратко въпросът е какво поведение да предприема, когато симптомите са на ниво 10? Чисто поведенчески - наведи се или клекни за тези няколко секунди. Винаги можеш да кажеш, че имаш ниско кръвно... Напиши ми десет ситуации, в които имаш страх от авторитети, от излагане и провал (падане) пред тях, като ги градираш по силата им! Едно: най-слабо притесняващата те ситуация, десет, най-силно! 10.) ............ 9.)............. 8.).............. 7.)................ 6.)............... 5.)................ 4.).............. 3.)................ 2.).................. 1.).................... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Напиши ми десет ситуации, в които имаш страх от авторитети, от излагане и провал (падане) пред тях, като ги градираш по силата им! Едно: най-слабо притесняващата те ситуация, десет, най-силно! 10.)посещение в киносалон, излизане на среща с непознат, излизане на среща с авторитет, екскурзия с колеги извън града, 9.)когато съм център на внимание за дълго време - напр. изнасяне на доклад или лекция с продължителност над 10 минути 8.)когато съм в зала с много хора 7.)возене в градски и извънградски транспорт - невъзможност за незабавно напускане, възможност за излагане пред много и непознати авторитети 6.)когато пренощувам на чуждо място далеч от дома. Не мога във всеки момент да се върна на безопасно място (в града ми). 5.)когато управлявам автомобил в присъствието на авторитет. 4.)когато вървя сам сред много хора по улиците............. 3.)когато трябва да се срещна за съвсем кратко време с авторитет - срещата е толкова кратка че няма за кога да ми става лошо а и дори да ми стане, времето в което ще приключи срещата идва всеки момент................ 2.)когато се намирам на място, на което няма как да проличи че ми е лошо или пък залитам - например лека кола. тогава дори да съм в компанията на авторитет, симптомите и страхът са слаби.................. 1.)когато съм на място (без значение къде) в компанията на мои близки и роднини.................... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 (edited) О'к, чудесно! Първите няколко точки са ти лесни и изпълними, а имаш трудност с тези от 4 нагоре! С тях и е нужно да потренираш т.н. поведенчески експерименти! При тях умишлено, целенасочено и с охота се сблъскваш със страховете си, като практикуваш усвоеното отношение на любящо разтворено приемане! Процедурата е следната: 1) Преди експеримента сядаш и визуализираш страхуваната ситуация. Играй си с образа, звука, чувството, миризмата и преживяването по време на визуализацията - пробвай да бъде ярка и жива. Когато визуализираш, влизай асоциирано в образа и чувствай директно емоцията силно, след което лекичко се отдръпвай от образа дисоциирано и наблюдавай ситуацията и себе си от позицията на безпристрастен зрител. Пак и пак. Постепенно направи образа по-далечен, черно бял, завърти го напред и назад бързо, докато усетиш едно прекодиране в мозъка и оттам успокояване на емоциите ти. Визуализирай в продължение на около 5-10 мин. Осъзнай какви автоматични мисли и вярвания се разбунват в теб и от които следва страхът ти. Реструктурирай ги от позицията на любящото съзерцание. Избери адаптивно вярване, което искаш да заложиш - например "моята самооценка зависи единствено от моята самооценка", "вярвам си", "да бъде волята божия", "пет пари не давам за мнението на хората, защото вярата в мен зависи от вярата в мен!" и т.н. ... 2) Отчети очакванията си за реалното случване на страха ти п десетобалната скала - например този от падане. След експеримента ще отчетеш реалното ниво на изпълнение на очакването. 3) Влез в изпълнението на експеримента, като основна настройка на ума ти е тази на любящо разтворено съзерцание, едно голямо ДА. Останалите няколко процента от ума ти, които иначе се "закачат" за вярата си в автоматичните негативни мисли, сега ги впрегни в залагането на адаптивното вярване, което си избрал. Просто си го казваш наум отвреме на време, с вчувстване в посланието му, докато си в състояние на съзерцание и пълно приемане на страха си. 4) Излизаш от експеримента и отчиташ по десетобалната скала степента на изпълнение на негативните очаквания - ще установиш, че е далеч по-малка от първоначално очакваната! ........................................................ Горната последователност е матрицата на поведенческите експерименти, която бих се радвал да следваш! Нека отначало бъдат просто тестване на силат ана очакваното (-) вярване и присъствие в зали с много хора, превозни средства. Постепенно все повече общуване с авторитети, още и още и още! И не след дълго дори умишлено, като поведенчески експеримент по тестване на вярванията ти по негативната обратна връзка от "важните" други - нарочно падане пред хора! Падане като ролева игра, със спокойно съзерцание и залагане на адаптивно смело вярване! Дай ми обратна връзка и планирай експериментите си тук, за да ги структурираме заедно и пояснявам, когато е нужно! Започни работа по щастието си сега или когато сега пожелаеш силата на свободата си! Редактирано Март 29, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 (edited) Ползата от това, което пишете е огромна дори за тези, които само го четат! Благодаря ви! Редактирано Март 29, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Орлин, успях да направя визуализацията много живо. Почувствах същите неприятни симптоми, които чувствам и когато съм навън. Къде обаче е проблемът и кое ме притеснява... 1) когато правя визуализацията вкъщи аз наистина чувствам същите симптоми по сила и вид, както и навън. Разликата обаче е,че когато съм си вкъщи аз знам че един вид имам контрол върху тях. Какво имам впредвид? Когато съм вкъщи, аз по всяко време мога да прекъсна визуализацията и съответно страха и симптомите да спрат. Освен това знам, че дори да припадна от тях или пък да стане нещо друго, вкъщи няма пред кого да се изложа. 2) Когато съм навън обаче, положението е друго. И най-малкото усилване на замайването ме кара да изпитвам ужас че мога да падна от стола, да се свлека на земята и да припадна. Разликата от вкъщи е, че нямам контрол върху ситуацията. Тя е непредвидима. Не мога да спра симптомите когато си поискам, има и много хора пред които мога да се изложа. И най-важното: Когато имам симптоми вкъщи и се отпусна, няма никакъв проблем. Навън обаче, в зала с много хора просто ме е страх да пусна контрола и да се отпусна и оттам идва всичко. Няколко пъти го правих успешно и бях много щастлив, но това са редки случаи. Просто мозъкът ми е убеден че отпусна ли се, пусна ли контрола, облегна ли се спокойно назад на стола, ще се случи нещо ужасно - припадък например. А именно защото ме е страх, симптомите наистина се усилват когато се отпусна, вместо да намаляват. Много съм отчаян, в умерено плашещи ме ситуации (до ниво 5-6) всички техники работят, но започнат ли силните симптоми, не съм адекватен да правя каквото и да е. Изчел съм много литература по проблема ми. Знам че това е просто адреналин, знам че не се припада, не се умира и т.н, но когато ме налегнат симптомите, губя всякаква връзка с главния мозък. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 (edited) Целта ни е да ти е все тая дали ще паднеш и да не те интересува мнението на хората, т.н. излагане... Това обаче засега се явява малко по-голяма цел за една стъпка и затова те питах за десетте последователни по силата си напрягащи те ситуации. Започни от по-долните по номер - от вървенето по улиците с многото хора например. То те напряга относително малко, но все пак е достатъчно, за да работиш по все по-голямо приемане на страха си, приемане на излагането, обикване на излагането, прегръщане на падането като дори желано! Визуализирай асоциирано дисоциирай, поиграй си, осъзнай илюзията и я стопи в съзерцанието си - прави го честичко. Така тренираш мозъка си, а оттам и емоциите и поведението се променят неусетно! Реструктурирай появилите се мисли. Реструктурирането го правиш само преди и след това - не и по време на експеримента - тогава практикуваш само отношението на любящо приемане плюс евентуално залагане на простичко, но силно убеждение. Ако реструктурираш тогава, да е изключително с лекота, безусилно! Скалирай очакванията си за степен на неприятност на ситуацията - например, мислиш си, че по десетобалнат аскала по време на вървенето по улицата би имал 9 страх. Тогава наистина тръгни по улиците, без да се престараваш. Практикувай съзерцанието. Позволи си също така малки "излагания" - клекни няколко пъти нарочно, седни на бордюра някъде, походи за малко със странна походка...Заедно със съзерцанието, залагай избрано от теб вярване - мога всичко, вярвам си и т.н. Като приключиш, отчети, че реалната трудност е била много по-малка от 9, примерно 4. Повтаряш експеримента докато съвсем се обезстрашиш при него. Ходи бавно, релаксирано, като динамична медитация! Тогава увеличаваш нивото на странно държане - на походката, която става по-смешна например и я правиш за по-дълго време и пред повече хора на по-оживени места. Лягане в градинката на тревата за малко и т.н. Ще видиш, че 99% от страха ти от другите е само в главата ти и те пет пари не дават за теб дори да се търкаляш на кълбета... Но, започни от малките трудности! След време премини на по-трудните за теб ситуации, на по-високо ниво от горните, дадени от теб десет ситуации, например пътуване в градския транспорт, в метрото и т.н. Стъпка по стъпка - малките стъпки водят до големи резултати! Тренирай усилено, но с радост и вдъхновение, защото тези малки и простички стъпки градят съдбата ти! Редактирано Март 29, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Април 11, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Здравейте, читатели и терапевти. Включвам се за да ви уведомя как се развиват нещата около мен. Вече започнах работата. Нещата що-годе са под контрол. Имам си симптоми, но искам, не искам се справям с тях. Обстоятелствата ме принуждават. Най-силни са при присъствието в зала с много хора, при разговори с авторитети и непознати, озоваване на място, което не може да се напусне веднага. Тук държа да уточня че не ме е страх от самото затворено пространство. Например - затворете ме в асансьор в който няма хора или автомобил - ще си седя дни наред без никакви симптоми. Въобще не искам да го напускам, защото там ще съм сам и няма да има пред кого да се изложа. Но ако в автомобила или асансора, самолета, подводницата има и други, особено пък авторитети или непознати, силните симптоми са гарантирани. Какво ми помага да се справям? 1) съзерцанието - много е трудно, но някак си просто се научих докато преживявам силните симптоми в различните ситуации, да изключвам мислите си. Това много помага, защото в противен случай захранвам още повече симптомите. Давам пример - усещам най-редовно присъстващия симптом - замайването. Когато съм навън, веднага започвам да си представям как всеки момент в залата ще ми стане зле, ще получа вестибуларна криза, ще ме закарат в болницата, ще се случи нещо ужасно и т.н. Ясно е колко когнитивни изкривявания има в тези мисли. Когато изключа мислите, аз пак преживявам силния симптом, но той не само че не се усилва още повече, а и се превръща в едно.......нищо. Не знам и аз как да го опиша точно - просто го има и това е. Не се обозначава като добър,лош,приятен,неприятен и т.н. Сами виждате колко силен е умът и неговата оценка на случващото се. 2) реструктуриране - когато симптомите са по-слаби, то много помага.Веднага се вижда ясно и отчетливо как емоцията спада и оттам също и замайването Това са двете техники, които ползвам и благодарение на които що-годе се справям с работата. Но ако нямах никакви симптоми щях да се справям още по-добре. Не, това не ми служи като оправдание. Няма как всичко около теб да се люлее на моменти и да си силно замаян и да си във стопроцентова форма.Но силните хора могат да се справят въпреки симптомите. Успоредно с всичко изброено, вече умишлено търся и правя експерименти с малки излагания. Например пред много хора си изпускам ключовете от колата. Разбира се, за тях това е нещо нормално, но аз веднага го интерпретирам все едно съм несръчен, нескопосан, разсеян и те веднага ще си съставят лошо мнение за мен. Но виждам че това си е в моята глава и те въобще не реагират по накакъв отрицателен начин. Друг експеримент който правя е да си тананикам някаква мелодия. Правейки го, си мисля че хората ще решат че съм луд и си пея сам, но всъщност те го тълкуват в смисъл че ми е весело и си тананикам. Отново виждаме, че мисълта си е само в моята глава. Третият експеримент, който вчера правих е нарочно спъване както си вървя. Виждам някой,който определям като авторитет и се препъвам нарочно от някоя тротоарна плочка. Емоциите не закъсняват, но аз вече практикувам промененото отношение на приемане на излагането и страха. Ефект има. Днес отново бях в зала сред много хора. Още с влизането, замайването не закъсня. Беше доста силно. В един момент реших да пробвам различни начини да го спра. Тъй като нищо не даде резултат, започнах да си казвам как съм съгласен хей сега да падна и да се строполя пред всички, да се изложа като свиня, да се гърча и повръщам, да извикат цялата Бърза помощ и да става каквото ще в крайна сметка. То ако е писано ще стане, без значение дали го искам и дали се страхувам. Вследствие на това няколко минути нямах никакви симптоми. Дори непосилното замайване изчезна. Лошото обаче е че изведнъж от нищото се появи няколкосекундна световъртежна криза, която върна нещата в изходна позиция. Но въпреки това аз съм горд, че все пак успях, дори за няколко минути. Сега и още една информация. Тъй като вече познавам всичките колеги, успях да се сближа с едно момче, бащата на което е отоневролог. Каза че ще ме прегледа безплатно, защото съм познат на неговия син. Прегледа ме и установи че наистина имам леко нарушение на вестибуларния апарат, но нямам основание за притеснение, тъй като е леко и тъй като причините за провокирането му са тревожност, стрес, нервно напрежение и т.н. Използва термин, който успях да запомня - психогененно замайване или нещо подобно. Това обяснява защо имам замайване и световъртеж дори когато не съм в плашещи ситуации, а в напълно безопасна среда - напр.вкъщи пред компютъра. Но това не е оправдание, тъй като за да се оправи вестибуларния апарат, трябва да се успокоя. Освен това дори вкъщи да си имам замайване, то не е толкова силно, колкото навън. Ако и навън е толкова силно, колкото вкъщи, няма да има никакъв проблем. Освен това и по-голямата част от световъртежа е фобиен, т.е страх ме е от зала с много хора (да не припадна там) и съответно като реакция на страха се появява психогенен световъртеж. Пиша всичко това, за да подчертая, че откритата диагноза не отменя поставените ми задачи и психотерапевтичната работа, която трябва да свърша. Хората с напълно здрав вестибуларен апарат, които получават панически атаки, пак имат замайване. Освен това когато постигна състояние, в което да не ми пука дали ще припадна и какво ще стане навън, тогава замайването ще стане точно толкова силно, колкото е и вкъщи (т.е съвсем поносимо и нормално). тогава ще се успокоя, тревожността ще спадне, оттам и вестибуларния ще се успокои. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 12, 2011 Доклад Share Добавено Април 12, 2011 (edited) Искам и аз да споделя нещо. Когато съм се справял със собствената си тревожност преди време, го правех изцяло на принципа на пробата и грешката, но воден от интуицията, разума и свободната си воля - сам. Тогава си нямах много много представа от психология. Аз самия имах силна социална тревожност със ситуативни панически атаки, когато ми се налагаше да говоря пред хора (логофобия). Дори пред един човек. Когато трябваше да говоря пред двама или трима човека, страхът ми експлоадираше до плюс безкрайност, което пък караше неврогенното ми хередитарно заекване да ескалира до там, че с минути да не мога да кажа и дума или да си казвам името по една минута. А всяка друга дума да излиза от бездната на личния ми ад. Сякаш всеки членоразделен звук, за да се изтръгне от вътре и от мисъл да се превърне в дума, раздираше душата ми изключително болезнено. Бях чувал за логопедията и техниките и, но не ми помагаха въобще! Защото зад това стоеше конгломерат от неразрешени психични конфликти. Започнах да се изследвам, да се анализирам - това беше добро начало. Започнах from scratch... Стигнах до известни изводи за себе си, видях психиката си отстранено. В същото време вече доста години имах опит с медитацията. Имах и доста дълбоки преживявания с нея, до загуба на егото си и едно сливане с онзи безкраен живот отвътре... Но някакси не правех директна връзка между съзерцанието и псимеханизмите на егото ми - имаше процеп между свръхсъзнанието, съзнанието и подсъзнанието ми, между горната, средната и долната земя, както ги наричат в приказките. Тогава така разкопал ума си с анализата и вече знаейки какво ства в него и как функционира, започнах да сливам нивата на психиката си. Започнах поведенчески да предизвиквам страха си, да заставам лице в лице с него все по-често и все по-често, ежедневно. Отначало, когато започнах да стапям пасивната си автоагресия чрез себезаявяване на мига и на място, имах ежедневно мощни панически атаки. Със силна дереализация, всичко в мъгла и само една тунелна визия. С деперсонализация - чувах гласа си сякаш от три метра отстрани. Сърцето препускаше с 200, струваше ми се, че ей сегинка ще се строполясям пред "важния' народец и неговото важно мнение ще ме отхвърли, отрече и захвърли обратно в социалната ми изолация. Това не се случваше, разбира се, а хората въобще не им пукаше за моите страхове, а и дори не ги забелязваха. Осъзнах, че сам се въртя в собствения си филм и сам е нужно да изляза от него. Започнах да стапям болестния си перфекционизъм и черно бяло мислене, садистичната си критика към другите и болната мазохистична автокритика към себе си все повече - да раждам толерантността си, прошката си, приемането си, обичта и щастието си! И все повече, целенасочено и ежедневно предизвиквах страховете си. Всеки ден имах паник атаки, мускулните ми брони ме сковаваха силно, а от мен се лееше пот като от ниагара... Обаче продължавах да се заявявам, да говоря, да предизвиквам страха си - ежедневно! Продължавах и да се анализирам, да осъзнавам псимеханизмите си, да отговарям на въпроса защо се случва това с мен. Затова и сега не мога да се съглася с мнението на някои терапевти, че няма смисъл от анализ и отговор на този съдържащ толкова семантика и любознателност въпрос - ЗАЩО?! Но осъзнавах, че отговорът на това ЗАЩО е само добра стъпка към това КАК да променя нещата?! Психиката ми вече беше разкопана от анализа и осъзнаването - познавах себе си повече и по-дълбоко. Тогава някъде в поведенческите ми експерименти (тогава не ги наричах така, разбира се) по релаксирано и приемащо себезаявяване започна да се случва едно... алхимично ЧУДО (е, това е метафора, разбира се - зад това стои чиста биохимия)! Съзерцанието и неговото всеобхватно блаженство и спокойствие се свърза с подсъзнанието ми, със страховете, тъгите и вините ми. Депресивните "дупки" на самообвиняване и самогризане, в които неизбежно влизах след всяка самоизява, започнаха да се стапят. Ако преди и най-малкият "провал" ме държеше за дни в депресивното отбягване и виновна тъга, то тези периоди се превърнаха в часове, а по-късно и в минути! Тогава не боравех с когнитивно реструктуриране, нлп визуализации и т.н., а само с поведенческо предизвикване на страха си и съзерцание. Съзерцанието се свърза със страха, вината, тъгата ми плътно, обхвана ги, обгърна ги като любяща майка детето си. И всичко се стапяше все по-бързо в това любящо разтворено приемане на сърдечния разум, между тази и другата мисъл! Про това установих, че приемането на все нови и нови предизвикателства от зверска трудност, се превръща в радостна тренировка. Страхът се превърна в добре дошъл приятел, гориво за свързаността ми с Вселената. Тогава бях за пет години в чужбина. Три като моряк в тропическите морета и курорти и две в скалистите планини, в Канада, в много скъпо на сърцето ми място (ето тази и тази статии за това). В мен все повече зрееше нещо и търсеше излаз. Направих един 21 дневен глад на вода - на палатка, до една река в планината. И мислих, съзерцавах и се питах, търсех и пусках душата си да насочи стъпките ми... Тогава се върнах в България и започнах да уча психология... Но, теориите на този или онзи чичко бяха и досега си остават само една систематизация на личния ми опит... ............... Хубавото е, че и съвременната научно базирана психотерапия по свой си път стига до съзерцанието като инструмент по промяна - mindfulness based cognitive psychotherapy: тук, тук, туки тук , тук, тук, тук и тук ... В интернет има и цели книги по въпроса: например тук и много други... Тези линкове ги намерих току що през гугъл и в интерес на истината, не съм ги чел. Когато обаче сега минавам диагонално погледа си през тях, не мога да не се удивя доколко съвпадат със собствения ми опит! Редактирано Април 12, 2011 от Орлин Баев Стоянка-таня и _Маги_ 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Април 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2011 (edited) Наистина историята, описана от Орлин е много интересна. Този пост трябва да служи като пример за всички примирили се и отчаяли се и приели тезата че изход от това състояние няма. Обещавам и аз като се справя напълно, да напиша моята. Дотогава ще питам в темата и се надявам да продължим да разискваме случая ми. Методите, които са дали д-р Първанов и Орлин са златни мини, които наистина работят. Просто трябва малко време, докато мозъкът се научи да ги прилага. после малко по малко всичко си идва на мястото. Редактирано Април 15, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 (edited) Напълно е леко перфекционистично понятие! Страхът е нормален еволюционен импулс и докато сме живи, го имаме! Въпросът е да се сприятелим с него и се научим да го канализираме. Да обикнем и яхнем дракона на страха си - тогава се превръща в силата на смелата ни мотивация, която ни носи към простора на безкрая ни от възможности! Да се превърнем в алхимици, които ползват оловото на страха като чудесен материал за превръщането му в златото на радостната смелост! Алхимици, чиито колби и епруветки са жлезите ни с вътрешна секреция, а философският камък на трансформацията - разтвореното приемащо отношение на Любовта! Радвам се, че се чувстваш все по-добре и това канализиране се случва! Ето в този линк е визуализирана простичко и ясно работата на мозъка при страхова реакция. Виждат се ясно двата пътя на задействане на страха - прекогнитивния, без участие на префронталната кора и втория, през съзнателната когнитивна обработка на неокортекса. Когато амигдалата предаде импулсите си на хипоталамуса, оттам на хипофизата и надбъбречните жлези и информацията се върне аферентно обратно в мозъка, в соматосензорната кора и оттам се интерпретира негативно в челните дялове, се получава затвореният кръг, за който сме говорили! Когато се научим да интерпретираме телесните реакции на адреналина като неутрални и дори положителни чрез когнитивното реструктуриране, прекъсваме този кръг! Това, както се вижда и от визуализацията на мозъчното процесиране (линкът) на информацията, помага и е част от цялата работа! Но, остава директният път таламус-амигдала и телесни реакции! Въздействието върху него се осъществява чрез събуждане на паметови следи, свързани с позитивност, радост и щастие и "преноса" им върху реакцията на амигдалата, както и чрез постепенното или по-бързо обезстрашаване (десензитизация и наводняване) при излагане (exposure) на страхови стимули. На практика това се получава чрез разнообразните визуализации от поведенческата, нлп и хипнотерапията. Могат да се нарекат и водени медитации - но, думичката не е важната, а принципите. А те са, че хипокампусът е умишлено стимулиран да събужда позитивни паметови следи, извличани от окципиталния лоб, които се асоциират с позитивна емоционална памет - успоредно се събужда страховата реакция и самият мозък на човека се научава да реагира на нея с позитивно отношение, зад всякакво съзнателно мислене! На още по-висше ниво на работа е достатъчно единствено съзерцанието - говоря вече не за образни визуализации, а за чистото съзерцание, свободният широк интуитивен ум! Съзерцанието прекъсва негативната мисловна интерпретация, а човек приема ставащата телесна реакция такава, каквато е, без определянето и за добра или лоша. С това дългият път на страхово процесиране се прекъсва директно, а в краткият се застава с вече придобитото от визуализациите (чрез хипнотерапията, нлп, поведенческата терапия) емоционална неутрална до позитивна настройка. Получава се едно естествено обезстрашаване при излагането на страха - но тук стигаме и до трансперсоналните нива на съзерцанието... И, разбира се, всичко се прилага в живота - т.н. поведенчески експерименти прерастват в цялостна настройка и поведение по посрещане на страха с радост и готовност! Горните думи обрисуват ядрената работа по справяне със страха! Но, разбира се, по-индиректната работа по проследяване на семейните, социални фактори, психоаналитичната символна работа и т.н. също имат някакво, макар и доста индиректно място! Ако се чака само на психоаналитична/ психодинамична работа, то горкият пациент... Но, ако е част от цялостната работа по промяна, такъв подход е част от терапевтичната мозайка на щастието и също има мястото си в една по-цялостна промяна на човека! А още по-мащабно погледнато, за каквито и психотерапевтични интервенции да си говорим, над всичко това стои една цялостна промяна в начина на живот, мислене, мироглед, хранене, оптимистично възприятие и духовност, които живени и прилагани, поставят човека в истинската му роля на жител на Космоса! :) Редактирано Април 15, 2011 от Орлин Баев Картинка Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Октомври 10, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 10, 2011 Здравейте отново, скъпи приятели. Днес е една от малкото ми свободни вечери и реших отново да невестя форума. Прегледах повторно всички мнения и отговори, споделените техники. Най-искрено и от дъното на душата си се възхищавам на Орлин и на д-р Първанов, на готовността им да помогнат на страдащите от различни тревожни разстройства, да им дадат насоки за справяне и да им покажат правилния път. Не си мислете че това са напразни ласкателства.....Напротив! Гореописаното наистина струи от душата ми. Всички тук трябва да сме щастливи, че имаме тези двама терапевти във форума, на които съм толкова признателен, че не намирам подходящо сравнение с което да опиша.....Благодаря ви че ви има! Като преглеждах пак темата се замислих, че Орлин е дал прекрасни техники, но за съжаление с него стигнахме само до реструктурирането. ОРлин, какви техники следват след него? Задавам този въпрос, защото забелязах, че единственото моята тема е с означение "HOT" и има рекордните над 7000 прочита - видно е че буди интерес и е в помощ на много хора със сходен проблем на моя. Ако публикуваме пълния набор от техники, за които говореше, напълно възможно е всеки по-мотивиран читател да се справи и сам (нещо като публикувания от теб наръчник за справяне с ПР) В тази връзка мисля че би било от полза за всички, ако споделим и следващите техники, след реструктурирането. Колкото до мен, аз вече съм категоричен, че съм преборил огромна част от проблема си. Много от плашещите ме ситуации преди вече ми се струват смешни и нелогични. Чувствам се чудесно, чувствам се жив отново. Защото едно е да съществуваш, друго да живееш. Съвсем скоро ще публикувам в темата си подробно описание на възстановяването ми. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 11, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2011 (edited) Здравей! Благодаря ти за хубавите думи - докосват ме, радват ме и ги оценявам! Питаш за техники. Да, но дадена техника е подходяща за даден контекст. Когнитивното реструктуриране е чудесна техника при социална тревожност, която евентуално поражда ситуативни п.а., но доста "околовръстна" и слаба техника при пароксизмални (неочаквани) п.а., възникващи "от нищото"... Та, за какви техники питаш - за социална тревожност или за типичните пароксизмални п.а.? Редактирано Октомври 11, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Октомври 11, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2011 За техники при социална тревожност Така ще допълним старите и ще завършим темата, която ще се превърне в един чудесен наръчник и учител за справяне с това чудесно изпитание социална тревожност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 О'к - а готов ли си да работиш активно и отдадено по методите, които ти дам?! Или просто питаш... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Октомври 12, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Аз лично не виждам смисъл да работя активно по техниките, защото поне според моите критерии, проблемът ми е решен. Разбира се, никога не е излишно човек да се самоусъвършенства и да стане още по-самоуверен и с по-висока самооценка, така че не пречи, ако ми е необходимо, да опитам някоя от тях с цел още по-голямо надграждане на вече постигнатото и още по-висока любов към себе си и самооценка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Тогава и аз не виждам смисъл да пиша тук в твоята тема! Когато имам време и желание, ще напиша статия или книга... Но, за твоето справяне наистина се радвам! От сърце ти пожелавам смирено спокойствие! Смирение на егото и все по-голям разцвет на Духа ти! Бъди здрав и щастлив! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dushevno_ravnovesie Добавено Октомври 18, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2011 Поздравления Student_21!Радвам се,че с много усилия от твоя страна,мотивация и воля провървя толкова дълъг възстановителен период! Редовно чета форума ,а тази тема най-често и найстина много се радвам,че има добри хора,терапевти като Орлин Баев д-р Първанов и всички други прекрасни професионалисти които чистосърдечно и безвъзмездно помагат на нас нужадаещите се!Благодаря Ви! А на студент_21 пълен напред много радости и успехи ти желая! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
underbeneath2 Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 Малко хакнах акаунта на този потребител . Извинявам се за което, но не ми давате да се регистрирам. Ако все пак решите да позволите, искам да разкажа. 35-годишна съм, имам социална фобия. 7 години ходих на терапевт с частичен успех. От половин година ходя на друг терапевт, но започнаха да ме терзаят съмнения. Първо, защото на консултацията ми каза, че ще ми трябват 10-12 сесии, за да си стъпя на краката, а продължава по-дълго. И второ, защото през цялото време имам усещането, че не ме харесва. ('Има защо', ще кажете. След хакването на акаунта, сигурна съм и вие не ми симпатизирате.) Това достатъчни причини ли са, за да потърся алтернатива? Искам вече много да се справя с тази тревожност, а не се получава. И другото, което ми прави впечатление е, че почти не работим върху самооценката ми. По-скоро работим върху невъзможността ми да се отпускам. Благодаря и отново се извинявам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2013 Доклад Share Добавено Май 19, 2013 Миналата седмица приключихме терапията с жената писала този пост-http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13627&hl= Основна насока в нея беше повишаване на самооценката и. Знаейки това, може сама да си отговориш на въпросите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2013 Доклад Share Добавено Май 19, 2013 Миналата седмица приключихме терапията с жената писала този пост-http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13627&hl= Той този пост е отпреди година и пловина, хехе Браво, доста "кратка " терапия..все пак сте я приключили..ама то кой знае Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2013 Доклад Share Добавено Май 19, 2013 (edited) Година и половина?! Не предполагах,че между септември 2012 г. и май 2013 г. е минала цяла година и половина. Редактирано Май 19, 2013 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2013 Доклад Share Добавено Май 19, 2013 апропо, между септември и май това са 8-9 месеца, на тебе малко ли ти се вижда? да беше помотал още терапията Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts