Социална тревожност с панически атаки

[Човек_88]

Здравейте. Първо искам да ви поздравя за прекрасния форум, който помага на толкова много хора като мен. Накратко - моят проблем е че страдам от ПР. Въпросите, които искам да задам тук са следните:

1) Достатъчно ли е за да се справим с ПР и симптомите му, просто да ги приемем, да ги заобичаме, да свикнем с тях и да не се страхуваме от тях?

2) Нужно ли е на всяка цена да ровим надълбоко и да откриваме други проблеми, маска на които е ПР?

3) Кога може да очакваме да изчезнат симптомите?

Разговарял съм с много излекувани от ПР. Всички споделят, че когато приемеш ПР и симптомите, те постепенно стават по-слаби и накрая си отиват. Като най-важни стъпки към своето излекуване те посочват сприятеляването със симптомите и приемането им. Доколкото съм запознат това е основна концепция и при когнитивно-поведенческата терапия.

Може ли да постигнем излекуване при следната ситуация:

Периодично получаваме панически атаки, но вече си ги обичаме, не се страхуваме от тях и се чувстваме по-силни от тях. При всяко излизане от вкъщи продължаваме да имаме лек страх и симптоми, но ги приемаме и обичаме, защото колкото повече им се съпротивляваме, толкова повече се усилват. Въобще възможно ли е след като приемем ПР, то да изчезне?

[Орлин Баев]

Не знам дали това, което описваш, е концепция на когнитивно поведенческата терапия, но определено е моя концепция! В хода на работата си опитът ме доведе до ключа за справяне - обикването, приемането на страха! Погледнато през такъв ъгъл, справянето с п.а. зависи от промяната на отношението в любящо разтворено приемане! За всеки човек тук се подбират методи според личностовата му структура! Чрез този подход имам висока успеваемост. Но, както писах, не работя само това, а интегрално. И преди всичко, лично. Има общи насоки, но всеки случай е уникален!

Относно символиката на симптомите, вторичната им полза, дефицитите в определени области на живота, работата с психодинамиката и т.н. - това е другият подход, който третира цялата личност. Аз ползвам и двата. Имам успешно разрешени случаи и с двата подхода, по-често с първия, по-рядко с втория, а най-често в комбинация от двата! Ползването на психодинамиката обаче изисква опит, усет, знания и е изкуство, индивидуален подход и стъпки при всеки. Знам, че примерно Тодор Първанов не би се съгласил с мен, но аз работя интегрално. Ето, скоро приключих работа с момиче с п.а., с която работих изцяло аналитично. Разкрихме, че симптомите се явяват само външна соматизация на изтласкани творчески импулси под влиянието на емоционално свръхпотискане. Когато пациентката си разреши да даде път на творчеството, на сърцето си, на ИСКАМ (първичните способности), паниката изчезна яко дим! При други пациенти п.а. се явяваха резултат на семейната динамика, при трети сексуални дефицити, при четвърти далеч по-дълбоки психоемоционални движения. Понякога, рядко, дори при една много хармонична психика, прекалено натоварващите външни фактори могат да породят паническа симптоматика. Когато обаче успоредно с индивидуалната и уникална работа по психодинамиката, системното функциониране, междуличностовите отношения и т.н. се работи и директно през симптомите, процесът на справяне се ускорява многократно.

Начинът, който описваш, е най-подходящият за самостоятелно справяне! Продължавай така и скоро преживяваното ще стане по-леко и по-леко, ще те зарежда и дори харесва! Би могъл да промениш целта си. Вместо да искаш да ги няма симптомите, приеми, че могат да идват когато си искат и колкото си искат, обикни ги, приветствай ги! Тогава те ще се стопят - но не това стапяне да бъде целта ти, а спокойното отношение на приемане!

Редактирано Ноември 24, 2010 от Орлин Баев

[Човек_88]

Сърдечно ти благодаря, Орлин. Ще направя всичко възможно да обикна симптомите, което за момента ми е малко трудно, защото картината протича по следния начин: Няма час от деня, в която да нямам никакви симптоми. Те са толкова много и така се редуват, че не си представям как ще обикна всеки един от тях, тъй като ми внасят сериозен дискомфорт. Няма значение къде съм - на лекции, вкъщи, на кафене, дискотека, в автомобил - навсякъде си имам букет от симптоми. Разликата е, че на места са по-силни, на други - по-слаби. Вечер пък преди заспиване получавам някакъв огромен прилив на енергия и едвам заспивам.

Подкрепям напълно мнението ти за приемането им, тъй като когато не им се съпротивлявам, те са много по-слаби. Освен това почти всички така са се излекували - с приемането на симптомите и страха.

Имам още един въпрос - ако например и аз имам някакъв несъзнаван проблем, който предизвиква генерализирана тревожност (както при примера с пациентката ти), това означава ли че с приемането на симптомите, те пак ще изчезнат с времето? Няма ли тогава този проблем да произведе нови симптоми или пък да не е възможно старите да изчезнат, въпреки че съм ги приел?

[Орлин Баев]

В преобладаващия процент от случаите, самата работа по приемането сама по себе си произвежда промените в несъзнаваното, които всъщност продуцират симптомите. Казваш, странно ти е как да обикнеш всеки един от симптомите. Ами, обикни ядрото им - самия страх зад тях! За да се случи това, си има визуализации, утвърждения, дишания, съзерцание (майндфулнес). Така сам работейки върху себе си, можеш да направиш доста! Все пак, за да видиш ясно отстранено собствената си психика, ще е хубаво да отидеш няколко пъти при психотерапевт. Да осъзнаеш наличностите в ума си, ясно да видиш страховете си и реакцията си на тях, дефицитите си в дадени области и компенсациите си. Тогава вече няма да работиш "на сляпо", а с ясното съзнание какво правиш,какво променяш и в какво го превръщаш!Защото, да - ако наистина имаш нещо наболяло и неразрешено, то може да се разклони в други симптоми. Паническото разстройство лесно се "обогатява" и разклонява до хипохондрия, окр, различни фобии, социална тревожност, сексуални проблеми и т.н. Или пък тези последните сами по себе си пораждат п.а. ... Вероятно при теб всичко ще отшуми, личи си, че имаш добър ум и смело сърце!

Редактирано Ноември 25, 2010 от Орлин Баев

[Човек_88]

Съгласен съм с теб, Орлин. Радвам се че отново ми отговори. Ще поработя и върху промяна на мисленето си и ще опитам да го направя по-положително. Прочетох че когато през съзнанието ни мине някоя негативна мисъл, тя е причината за завишеното производство на адреналина от който идват повечето от неприятните усещания.

Искам да се похваля, че откакто започнах да спазвам метода ти за приемането и обичането на симптомите се чувствам много добре. За съжаление засега се справям само на места, където симптомите са по-слаби и без проблем ги приемам, след което изчезват и има яко дим Обаче когато са много силни, не мога да се справя с тях засега. Напр. в определени ситуации замайването е толкова силно, че залитам като вървя и имам чувство че всеки момент ще падна. Опитах приемане и несъпротивление, но не се получи. Но предполагам че с тренировки ще стане, затова ще продължавам да опитвам.

[Орлин Баев]

Въплъти приемането и в тялото си, освен в ума и чувствата! Когато преживяваш симптомите, сканирай цялото тяло за миг, осъзнай къде имаш напрягания и ги отпусни. Нека стане навик! Ако понякога не се получава така директно, отпусни ума и чувствата си в напрежението, заплавай с него, казвайки му "ДА", несъпротивляващо се! Тогава и отпускането се случва.

[Aliya]

Според мен паническото разстройство и въобще страхът в човека е нещо, с което не можеш директно да работиш - т.е. да се опитваш да го анализираш, да се вглеждаш в него непрекъснато и да се опитваш при това да го заобичаш.

И страхът, и паническото разстройство са като тъмнината, те имат това основно качество на тъмнината - с нея не можеш да се бориш директно. Никой не е в състояние да се бори с тъмнината и да я надвиеТъмнината е отрицание, а с отрицанието не можеш да се справиш, защото то е липса, отрицанието е липсата на нещо, на положителното. Така както тъмнината е липсата на светлина, и за да се справиш с тъмнината, трябва да внесеш в нея светлината, положителното, така и с всяко отрицателно борбата не е директна, а чрез привнасяне на положителното.

Страхът означава липсата на любов в живота ни, липсата на любов и вяра в Съществуванието, в това, което ни заобикаля и това, което е вътре в нас, в душата ни. Ето защо при проблеми като страх, тревожност, паническо разстройство, трябва да засилим любовта в живота си, като започнем първо от себе си и след това я раздаваме и на другите. Да се обичаме повече, да си обръщаме повече внимание, по-често да се вглеждаме в себе си, по-често да се уединяваме и медитираме. Като работим само върху засилването на положителното, на Любовта, без да обръщаме прекалено много внимание на пристъпите на тревожност - не да ги пренебрегваме, не да ги осъждаме, а просто да отбележим че, да, те са тук, и да отминем нататък, към диалога със сърцето си, към любими занимания, любима музика, любими хора. И никога да не забравяме да започнем най-напред с обич към себе си.

[Човек_88]

Орлин, искам да попитам и още нещо.

По време на паническата атака адреналинът се покачва. Дори да нямаме ПА, когато започнем да мислим за нещо, което ни плаши, адреналинът пак се покачва. Той въздейства на различни органи. Конкретният ми въпрос е насочен към замайването, провокирано от завишеното ниво на адреналина. Възможно ли е ако адреналинът се завиши много, да въздейства по някакъв начин на вестибуларния апарат и човек да падне?

Ще приведа и следния пример:

Представете си човек със социална фобия. Същият трябва да изнася доклад пред аудитория от 200 души. След като стартира изнасянето на доклада, адреналинът осезаемо се завишава, започват неприятните усещания и симптоми и много силно замайване и световъртеж. Възможно ли е вследствие на световъртежа от замайването, човекът да падне на земята, изнасяйки доклада, или пък да започне да се олюлява сериозно? Или пък вървейки по площад и т.н. Въобще възможно ли де се загуби равновесие, защото усещането е че всеки момент ще паднеш на земята.

Доколко и в каква степен може да се покачва адреналина. Къде е неговият връх и край на покачване? С какво завършва? (припадък, падане на земята) ? Има ли степен, която е негов максимум и повече от това не може да се покачва? Как се чувства човек, когато е достигнал своя пик на адреналина и вече няма накъде да се покачва?

Напр. какво ще се случи с посочения по-горе индивид със социална фобия? Може ли от силният страх, притеснение, симптоми да припадне наистина и ккаво може да се случи в най-лошия случай?

[Орлин Баев]

Орлин, искам да попитам и още нещо.

По време на паническата атака адреналинът се покачва. Дори да нямаме ПА, когато започнем да мислим за нещо, което ни плаши, адреналинът пак се покачва. Той въздейства на различни органи. Конкретният ми въпрос е насочен към замайването, провокирано от завишеното ниво на адреналина. Възможно ли е ако адреналинът се завиши много, да въздейства по някакъв начин на вестибуларния апарат и човек да падне?

Ще приведа и следния пример:

Представете си човек със социална фобия. Същият трябва да изнася доклад пред аудитория от 200 души. След като стартира изнасянето на доклада, адреналинът осезаемо се завишава, започват неприятните усещания и симптоми и много силно замайване и световъртеж. Възможно ли е вследствие на световъртежа от замайването, човекът да падне на земята, изнасяйки доклада, или пък да започне да се олюлява сериозно? Или пък вървейки по площад и т.н. Въобще възможно ли де се загуби равновесие, защото усещането е че всеки момент ще паднеш на земята.

Доколко и в каква степен може да се покачва адреналина. Къде е неговият връх и край на покачване? С какво завършва? (припадък, падане на земята) ? Има ли степен, която е негов максимум и повече от това не може да се покачва? Как се чувства човек, когато е достигнал своя пик на адреналина и вече няма накъде да се покачва?

Напр. какво ще се случи с посочения по-горе индивид със социална фобия? Може ли от силният страх, притеснение, симптоми да припадне наистина и ккаво може да се случи в най-лошия случай?

В най-лошия случай може да се случи това, което се случва с човек, когото го е страх от страха, страх го е от падането, страх го е от "важното" мнение на хората наоколо, страх го е да допусне, че може да бъде обикновен и слаб! Това може да се случи, нищо друго! Точно докато те е страх, че можеш да имаш вид на обикновен и слаб, силно се бориш със страха си и слагаш маски, излъчваш послание на слаб и провален! Когато приемеш "провала", страхът от който стои зад страха ти от падане, когато го приемеш като абсолюно нормална възможност за учене, развитие и като част от пътя си към успеха, тогава идва силата! Но не някаква изнасилена сила на постоянна битка със сянката си, а силата на непринудеността, свободното творчество, толерантност към себе си и другите! Тези неща предполагам, че си ги чувал много пъти! Въпросът е, че подсъзнанието ти силно иска страха и силно вярва, че поддържането му е жизнено важно за теб. Осъзнай тези илюзорни вярвания. Какви са те? Например: "Преструвам се на силен и в никакъв случай няма да позволя да падна, защото така ще се покажа слаб, ще се проваля и мнението на хорицата наоколо е много важно за мен!" Отиди някъде и наистина падни! Направи го като психотренинг! Направи го в автобуса, в метрото, на Витошка... Бъди добър актьор! Така събудил страховете си, но свалил фалшивата маска на твърдост, ще осъзнаеш, че в теб се ражда една друга сила, различна сила! Силата да бъдеш истински мъжествен, без преструвки и маски! Да си позволиш да си слаб понякога, естествен и непринуден - да прегърнеш страха си и усетиш как така обиквайки го, се превръща в сила! Истинска сила! Докато не приемеш загубата, докато не се научиш да губиш, не можеш истински и да печелиш! Това не са само истини от психотерапията, но отдавна известни житейски факти! Докато умишлено оттренирваш падането, залагай нови вярвания: "Пет пари не давам за мнението на хората! Обичам страха си! Обичам срама! Самочувствието ми зависи само от мен, от връзката ми с Бога в мен!....."

За адреналина: когато се бориш със страха си с отхвърлянето му, тогава го потискаш (освен физиологичния механизъм има и психоаналитичен) и той има само два изхода: единият е бавничко да се процежда през невротична симптоматика: при теб замайване, чувство за падане (идва от притока на глюкоза в големите мускули на краката, резултат от борба./ бягство механизма), емоционално като завишена обща тревожност, ментално като логични сривове и т.н - това носено дълго време с епревръща в тревожна депресия. Другият му изход е когато се натрупа поради отхвърлянето на задръжните процеси на префронталната ти кора (борбата с него), да експлоадира от време на време в паник атаки. Или да се разклони в други тревожни прояви. Разбираш ли - най-страшното е не някакво страхувано, но все неслучващо се падане, а самият страх от това!

Адреналинът е нужно съзнателно да бъде пуснат навън, а не потискан. Външните начини са спорт, свещена сексуалност, активен живот. Вътрешният начин е съзнателно да бъде освободен, изживяван с любов към него, с приемащ ум и свободно с радост "плаване" в случването му! Да бъде очакван като добър гост, с винаги разтворена за него врата на ума ни! Адреналинът си има депа в надбъбречните жлези, които не са безкрайни! Когато се бориш против страховата му проява с менталната си настройка на отбягване на провала, потискаш естественото му освобождаване и трансформация, което всъщност гарантира продължаването на случването на състоянието ти! Когато го обикнеш, обикнеш разумния риск и приемеш, че имаш право да грешиш понякога, ти му даваш излаз и той се трансформира в смелост, превръща се в други хормони - например задейства покачване на допамина ти. А той е трансмитерът на мотивацията... Разбираш ли - точно стремежът ти да бъдеш силен те прави слаб! А приемането на слабостта те прави силен!

Ако не съм бил ясен, питай пак!

Орлин

Редактирано Декември 18, 2010 от Орлин Баев

[Човек_88]

Отговорът ти ми даде много теми за размисъл, Орлин. Искам само да споделя че миналата седмица направих следния експеримент. Толкова ми беше писнало, че отидох на кафене и си казах: "този път вече наистина не ме интересува дали ще припадна, дали ще падна, дали ще се олюлея и дали ще се изложа пред някой". Даже исках точно това да се случи - най-после да взема и да падна. И познай - за пръв път престоят в кафенето мина без никаква симптоматика. Всичко си беше като преди ПР. Това е поредното доказателство, че спре ли да ми пука от тези неща, изчезват и симптомите. Така беше няколко дни. Но на следващият ден отидох на лекции, там имаше много нови и непознати хора, пред които ме е страх да не е изложа.. и симптомите и страхът се появиха с пълна сила, защото се появиха и мислите, които ги провокират. Симптомите се появиха отново, а запомних и мислите, които залагах в момента - Ще се изложа, какво ще ме правят другите като падна, ще ме видят слаб, ще си направят заключение че съм болнав, защото съм паднал и мн други такива.. Много ми е трудно да съумея да не е страхувам от мнението на другите, много. А знам, че спре ли да ми пука за него, ще изчезнат всичките ми симптоми и тревоги. Затова няма да се откажа и ще се боря докрай това да се случи.

[Орлин Баев]

Да, но не да се бориш, а да се стремиш с мекота и смирение! Както се казва в английската поговорка, "Да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост" - не става!

Работи с мислите си за излагане по следните стъпки:

1) Ситуация

2) Автоматична мисъл и следваща я емоция - скалирай вярата си в актуалността на мисълта от 0 до 10, като десет е максимума, а нула е минимума.

3) Неутрализиране на мисълта чрез:

- здрав разум, логика, връзка с обективната реалност - в подобни мисли има много логически сривове: свръхобобщаване, филтриране,. скачане към заключения, катастрофизиране, селективно внимание и т.н. Логиката неутрализира мислите, а оттам и страха, защото "чувстваш това, което мислиш!"

- парадоксално намерение плюс визуален рефрейминг - това само го споменавам, защото изисква повече обяснения.

4) Намаляване вярата в мисълта и оттам намаляване на страха. Скалирай до колко е спаднала вярата и страха по десетобалната скала.

5)активно поведение по приемащо "плаване" в страхуваните преживявания - прави точно това, от което те е страх, но с настройка на прегръщаща страха обич, от сърце. Можеш да конкретизираш тези експерименти в следните стъпки: I) очаквано ниво на страх и очаквано ниво на удоволствие по време на действието, II) действие и III) реално ниво на удоволствие по време и след действието - скалирай от нула до десет страха и удоволствието. Ще видиш, че страхът е силно преувеличаван, удоволствието от посрещането на страха е повече, а и самото му посрещане с подходящата ментална настройка автоматично води до трансформирането му до удоволствие/ радост!

Редактирано Декември 20, 2010 от Орлин Баев

[Човек_88]

Отново хиляди благодарности, Орлин. Просто се чудя как може да има такива хора на земята като теб, които да помагат на другите абсолютно безвъзмездно, влагайки толкова усилия и професионализъм.

Бързам да споделя за резултатите.

Тъй като не мога да направя всичко наведнъж, започнах да осъществявам съветите ти един по един.

В момента се сприятелявам със страха. Днес отново отидох на кафене. Още със сядането започнах да изпитвам изключително силен страх. От скалата от 0 до 10 бих го определил като 9, защото при 10 вече получавам паническа атака. За разлика от друг път, вместо да започна битка срещу него и да се паникьосвам още повече, просто се оставих на страха да ме погълне, прегърнах го, внуших си че това ми харесва, спрях всякаква битка с него и изчаках да видя какво ще стане. Не минаха по-малко от 30 секунди и се случи нещо чудесно - страхът изчезна! На негово място почувствах прилив на енергия и радост и гордост че съм се справил. Бях много щастлив. Дотук всичко е прекрасно. Страхът изчезна и до края на престоя ми в кафенето не се появи повече. 5 минути след като страхът изчезна, започна непоносимо силно замайване и световъртеж, подът на кафето се люлееше, трудно фокусирах събеседника си, имах усещането че всеки момент ще изгубя равновесие, чувствах се много неустойчив (макар че бях седнал) и отново се уплаших. Това, което ме озадачи е,че този път замайването не беше провокирано от някаква мисъл, която да ме стресне и то да се появи. Както си говорехме за това как е минал денят ни, изведнъж ме заля световъртежът. Започна хей така изневиделица и беше много силно. Например като съм с и вкъщи аз пак имам замайване, но то е съвсем слабо и поносимо. Излезна ли навън, става страшно. Замайването е най-страшният симптом за мен, защото от никой друг симптом нямаш чувство, че всеки момент падаш. То се появява постоянно като умерено слаб симптом при мен, но страхът ми от излагане и от падане в кафето го подхранва и то се усилва многократно.

Радвам се и че разкрих следния механизъм:

Според мен се получава следния порочен кръг. Отивам в кафене и замайването в началото е точно толкова силно, колкото и вкъщи (т.е поносимо и съвмем необезпокояващо). След малко обаче, ако леко се засили за секунди, веднага минават мислите, които го насищат със страх и те са: ще падна, ще се изложа, ще изглеждам слаб и други познати механизми. Те го насищат със страх и в резултат на това получавам силен световъртеж или паническа атака. Аз не мога да отреагирам веднага, защото като получа световъртеж и тези мисли са толкова надълбоко програмирани, че връхлитат една по една като гръм от ясно небе и аз нямам време да ги неутрализирам и заменя с положителни. Паниката е вече факт и ме е обзела.

Горд съм че знам как да се справям със страха, че разкрих порочния кръг, че вече съм приятел със страха и даже ми липсва като го няма. Лошото обаче е че той се трансформира в други симптоми, които са безкрайни. Ако всеки ден приемам и обичам по един от тях, това означава 5 години да се занимавам само с това. Моля за съвет и мнение какво мислиш за постижението ми днес, Орлине. Надявам се да действам в правилна посока.

[Орлин Баев]

Радвам се за теб!

Замайването е конверзия на автоматизарания навик за свръхконтролиране... Можеш да правиш за него няколко простички неща:

Чисто практически:

- отпусни тялото си - раменния пояс, стомаха и диафрагмата

- дишай със стомаха, като издишването е два пъти по-дълго от вдишването и правиш пауза за няколко мига, без дъх. Да бъде комфортно, без кой знае какво усилие. И при вдишване и при издишване стомахът да е напълно отпуснат, без да го всмукваш навътре при издишване както обикновено при диафр. дишане.

- фокусирай вниманието си в долната част на стомаха, заедно с отпускането и дишането. Мислено изпрати енергията си надолу. Можеш да си представиш рубиненочервен огън, който гори в стомаха ти - ярко, как пламъците му се движат, да усетиш топлината, да чуеш пукането му, аромата на съчките...

- ако е много силно и си седнал през това време, наведи се малко напред, например легни на лакътя си на масата, сякаш си изморен и се отпускаш. Когато си наведен напред и отпуснат, замайването ще намалее. Дори и така приведен, продължавай с дишането, отпускането и визуализацията на огъня.

Поведенчески: направи ли упражнението по умишлено падане пред хора? Започни с места, където не те познават. Ако ти е трудно да го правиш, ела на групата ми сега в четвъртък, за да го оттренираш пред групата и след това навън с мен! Облечи си стари дънки

Ментално: парадоксален рефрейминг със смирение, хумор и абсурд - прави го във вас като практика, а след това и "он лайн", тоест на живо. Представи си, че падаш пред 'важните" хорица. Виж го ярко, осезаемо, мислено докосни нещата наоколо, усети миризмите на хората, на въздуха, на цигарите и т.н. Виж се паднал и клатещ се, а другите ти се смеят и те сочат с пръст, а ти безпомощен - приеми ставащото. Отпусни се смирено и си кажи: "Господи, да бъде твоята воля, а не моята! Ако това е твоята воля за мен, така да бъде, оставям се в твоите ръце!". "Раздуй" визуализацията си до абсурд - как ти почваш да лазиш през краката на хората, да говориш с тъничък гласец, да цивриш като бебе пред всички, как се излагаш, как се превръщаш в шут. Смири се в гледката, засмей и се, виж абсурда на визуализацията и и се смей лекичко със смирено приемане!

Преди време, когато четях Тодор Първанов (hip), че психотерапията е преди всичко правене на неща, не бях съвсем съгласен... Сега осъзнавам, че правенето на определени систематично изпълнявани методи е основното, което реално придвижва промяната в психотерапията! На фона на разбирането, осъзнаването, емпатията и т.н., разбира се! Като казвам правене, имам предвид поведенчески експерименти, но и определени визуализации, автотранс, когнитивни техники, дишания и т.н. В този дух, нещо простичко на пръв поглед, но имащо директна връзка със замайването:

- походка - когато имаш замайване, без да осъзнаваш, тялото ти е стегнато на много места - стомаха, раменете и врата, ръцете и др. Дишането е плитко гръдно и учестено, а цялото ти същество е нащрек в битката да предотврати страхуваното падане. Осъзнай стяганията и ги отпусни. Те пак ще се появят автоматично - пак ги отпусни. Заедно с това отпускане на тялото отпусни и това "нащрек" в ума си, което причинява всичко. нека походката стане лежерна, свободна, отпусната, доста забавена. Отпускай специално стомаха. Релаксирана походка.

- тай чи - пусни си клипове на youtube.com и практикувай тай чи. Без да се стремиш да повтаряш движенията точно. По-скоро ползвай принципа: пълно отпускане на тялото и съзнанието, динамична медитация в състояние на спрян вътрешен диалог, с много бавни движения и дишане от стомаха. При протягане на крайниците се издишва, при свиването им се вдишва.

- Когато правиш няколко седмици интуитивно тай чи, усети принципа и пренеси спокойното отпуснато чувство на динамична медитация в ежедневните си дейности!

Орлин

Редактирано Декември 27, 2010 от Орлин Баев

[Човек_88]

Здравейте. Ще съм ви много благодарен ако ми препоръчате всякакви методи и техники за предизвикване на паническа атака. Целта ми е умишлено да си предизвиквам панически атаки, за да мога да се "обезчувствя" към тях и вече да се справям с тях по нов начин, а не чрез битка и контрол.

[Орлин Баев]

- Живо въображение, досег със спомени за п.а.

- Публично говорене и изяви

- Телесно имитиране на дишането, мускулните напрежения, умишлено вживяване в психоемоционалното състояние при п.а.

- Преднамерено търсене на страхувани ситуации и места

- Дихателни практики - умишлено не пиша за тях, защото се практикуват само под ръководство

- Въртене

- Интензивно физическо натоварване

При всички методи за предизвикване се практикува вече усвоеното отношение на любящо приемане!

Редактирано Декември 30, 2010 от Орлин Баев

[Човек_88]

За много години, Орлин. Включвам се с още един въпрос по темата, но с уточнението че той се отнася конкретно за мен а не за ПР като цяло. Питам се щом моят проблем е свързан с хората и по-конкретно с тяхното мнение, не мислиш ли че освен всички други неща, трябва да променя и отношението си към самите хора. Не да ги приемам като някакви страшни субекти, пред които трябва да се доказвам и да пазя поведение, а напротив - като добри хора със сърца, със своите проблеми, с помощта която ще ми окажат ако ми стане нещо пред тях (а не с излагането пред тях). Забелязал съм, че щом съм в среда на близки хора, на такива които знаят за състоянието ми, на такива които са драстично под моето интелектуално равнище, тям няма страх и симптоматика. Моето мнение че трябва да работя и по този въпрос: Какво са хората за мен? - някакви машини и компютри, които във всеки един момент ме оценяват, враждебни са или хора със сърца, които ще ме приемат такъв какъвто съм и няма да приемат за излагане моето прилошаване?

[Орлин Баев]

Хей, много се радвам на разсъжденията ти! В точната посока си! Разреши си да бъдеш обикновен и слаб, тогава си истински силен и уникален! Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората! В древните учения се казва: "Обичам будата в теб!". Обикни неизменно човешкото във всеки, зад външните роли и маски! Обективната реалност показва, че хората са далеч по-приемащи и човечни, отколкото си мислиш. За да го осъзнаеш, се научи ти да ги приемаш, разбираш и обичаш!

Сега разбираш ли колко силно трябва да благодариш на този твой най-добър приятел, П.Р., който така чудесно те бута към щастие и мъдрост?!?! Хайде отивам да терапевтирам натрапчивости .

За много години!

Редактирано Януари 4, 2011 от Орлин Баев

[Човек_88]

Да, с удоволствие ще съм му признателен до живот, стига само любовта към хората да е изходът ми от него (а аз мисля че там е ключът).

Орлин, ти също си знаел къде е проблемът ми и не ми казваш, аа Можех да си спестя доста черни дни, ако знаех в коя посока да действам, а именно - да заобичам хората . Може би вече щях да съм забравил за ПР, но както и да е. Явно е било за добро. Не съжалявам.

[Орлин Баев]

В психотерапията много важно е воденето на собственото осъзнаване на човека. Когато решенията се "изсипят" наготово, най-често не биват разбирани и преминават без да докоснат истински съзнанието! Когато си готов, разбирането идва, а терапевтът само те побутва в правилната посока!

Още нещо: нека целта ти да бъде не преодоляването на П.Р., а личностовата ти промяна! Когато личността ти стане по-блага, толерантна, приемаща и любяща, когато си разрешиш да правиш грешки, когато се научиш да губиш понякога, когато си разрешиш да си по-разкрит и естествен, тогава и паниката ще изчезне! Но не това е целта ти! Нека целта ти е именно личностовата промяна!

Поздрави: Орлин

Редактирано Януари 5, 2011 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Четейки постовете на хората, които задават въпросите, няма как да не си представя, че човекът, който пита, е реален мой клиент. Правейки го, започвам да мисля какво би било най-добре да направя, за да може той да реши проблема си. Много пъти съм казвал,че психотерапията при мен е работа и аз непрекъснато карам хората да правят някакви неща, понякога дори странни, които да ги водят към спасението.

Разглеждайки постовете на Студент си представих, как ако е мой клиент му давам примерно следната странна задача:

,, В сайта Беинса Дуно пише една жена, /тя може да е реална или не, това не ни интересува/.http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=377

Твоята задача е да отговориш на следният въпрос ,,Възможно ли е тази жена, днес или в бъдеще да има твоят проблем/ уточнявам - под ,,проблем’’ разбирам нещата, описани в постовете ти, възможно е да имаш и други проблеми те не касаят отговора/?Искам отговорът да бъде категоричен и обоснован. Ако той е ,,да’’ трябва логически да ме убедиш в него, ако е ,,не’’- също. Разбира се, той трябва да бъде подплатен и със съответните цитати от постовете на Донка. Тъй като за отговора ти ще е необходимо да почетеш доста нейни постове и съответно ти е нужно време за обмисляне, смятам, че един срок от 4 дни е разумен да си готов. Предварително казвам, че не познавам жената, но четейки някои от постовете и, имам някакъв предварителен отговор на въпроса, който ти задавам. Това в никакъв случай не означава, че ти не би могъл с твоето аргументирано мнение да ме коригираш и промениш мнението ми’’.

Разбира се Студент не ми е клиент и не е длъжен да изпълни задачата, но никой няма да му се разсърди ако той самият си представи, че е такъв и я изпълни. Може би ще трябва да се прочетат много постове, което е трудно, времемко и не всеки би го направил. Но в това е разликата между един високомотивиран клиент и другия вид клиенти, много подходящо наречени от Орлин „туристи.”

Редактирано Февруари 20, 2012 от д-р Тодор Първанов
дребен шрифт

[Човек_88]

Д-р Първанов, потребителят към който ме насочвате до момента има 4100 поста. Не бих си направил труда да прочета тези постове дори да съм на смъртно легло и от това да зависи живота ми. Това не означава че не съм високомотивиран да се справя, поради факта че смятам че има много други алтернативи за справяне, освен предложената ми от Вас. Оценявам Вашият строго индивидуален подход и желанието Ви да помогнете, но смятам че поставената ми от Вас задача е напълно излишна.

Дори упоменатата жена днес да има моят проблем, това далеч не означава че щом имаме един и същ проблем, алтернативата за справяне ще е еднаква и при двамата. Както казвате Вие, Всеки човек е строго индивидуален и подходите към него са строго индивидуални.

Проследете внимателно отговорите на Орлин Баев към мен в темата ми. Той не ми поставя подобни задачи, а отгововаря конкретно на въпросите ми и благодарение на неговите съвети аз се считам за 70 % излекуван от ПР. Това го дължа само и единствено на него.

Мога да изпиша още много по въпроса, но ще спра дотук, защото не е нужно. Отстъпвам правото на друг потребител на форума да се възползва от предложението Ви.

[Орлин Баев]

Тодор просто иска да ти каже, че когато световъзприятието е балансирано и пълно с обич, не можеш да имаш паническо разстройство! Виж тук за позитивното преформулиране! Благодаря ти за отделеното време за четене и за работата по себе си!

[Човек_88]

Тодор просто иска да ти каже, че когато световъзприятието е балансирано и пълно с обич, не можеш да имаш паническо разстройство! Виж тук за позитивното преформулиране! Благодаря ти за отделеното време за четене и за работата по себе си!

Благодаря ти за "превода" на посланието на д-р Първанов, Орлине, наистина ми беше много полезен. Аз също забелязвам че не познавам усмихнат, ведър, оптимистичен и лъчезарен човек, който да страта от ПР. Общо-взето от контакта си с всички, страдащи от ПР съм си направил нещо като профил на характерите им, който профил е в пълен противовес с оптимизма

[д-р Тодор Първанов]

Донка няма проблема, който е описал Студент. Не е възможно и да го има колкото и дълго да живее. Казано на медицински език – тя е имунизирана.

Как се е имунизирала?

Мисля, че прочитането на не повече от 20 -25 нейни поста щяха да са достатъчни за да се разбере това. От тук нататък става лесно - щом един е изградил имунитет, всеки го може. И тук индивидуалността на човека няма значение, все пак ваксините, които ни правят са еднакви за всички. Това важи и за психологичният имунитет, определени неща ни имунизират към конкретен проблем.

ПП. В поста си аз не използвах диагнозата Паническо разстройство.За да се постави такава диагноза се изискват строги медицински критерии, описани в Международна класификация на болестите - 10 ревизия/МКБ-10/. Нарочно отбелязах в скоби - под ,,проблем’’ разбирам нещата, описани в постовете ти, възможно е да имаш и други проблеми, те не касаят отговора - защото това което Студент описва според МКБ-10

не е паническо разстройство. Ако беше, не бих го карал да чете постове. Аз не вярвам, че четенето на каквото и да е, дори Библията, може да реши проблема със страха при ПР. За трайното и окончателно справяне с ПР има други средства и ваксини и те няма как да бъдат описани в нета или дадена психологична книга.

Редактирано Февруари 20, 2012 от д-р Тодор Първанов
Дребен шрифт

[Човек_88]

Благодаря Ви за внесените разяснения, д-р Първанов. Оценявам ги високо. Искам да Ви помоля ако е възможно да споделите в каква диагноза е облечен моят проблем, щом не е паническо разстройство. Предварително Ви благодаря.