Интелект и духовност

[Guest Христо6]

В какво се изразява и докъде се простира ролята на интелекта в духовното израстване ? Сигурно по - умен не означава по - духовен. Доколко е тясна връзката между интелектуално развитие и духовно израстване ? Възможно ли е човек да изпитва интелектуална алчност, алчност за знания, за книги ? Ако да, на какво се дължи тази алчност и по какво се различава от лакомията към парите или пък към храната/пиенето ...?

[Станимир]

Интелектът е средство за проявление на духовността. Проблемът е ако на интелектът бъде дадена водещата роля. Иначе духовност без интелект не е много по-добър вариант от интелект без духовност. Поне според мен.

[Креми (късметче)]

Интелектът е инструмент за справяне във физическия свят. Ако той стаои далеч от егото, ще си знае границите.

Той е много по-малък от интуицията например, която също е инструмент, но я получават само заслужилите.

Духовността ... е съвсем друга категория.

Разбира се, че може да има духовност без кой-знае какъв интелект ( Няма никое качество в живия човек, което да е с нулева стойност).

Такива хора са много мили, живеят прост и чист живот, и тук му е мястото да си призная колко много ги обичам!

П.П. Не че не сме от една порода

Редактирано Ноември 23, 2010 от късметче

[Guest Христо6]

В този сайт съм срещал израза "раздуто ментално тяло".

П.П. Не че не сме от една порода

Ти и тези хора, или ние хората по принцип. Може би такива хора като цяло има по селата, по някакви планински райони. Редактирано Ноември 23, 2010 от Христо6

[Роси Б.]

Доколкото съм чела първите раси хора, тези от първата и втората раса, са били много по-духовни, но с неразвит интелект. След това започнал да се развива интелектът, но за сметка на духовността. Сега май сме там, откъдето няма какво повече да загубим в духовно отношение, но затова пък има хора с много голям интелект. Говоря в глобален мащаб, не конкретно за отделни личности. Та е време пак да засилим духовността, но този път обогатени с интелекта. Затова казват, че следващите раси ще са и по-умни и по-добри.

А въпросите ти, Христо, ми звучат така: Ако си по-умен ставаш ли по-добър? И отговорът ми е: Не е задължително.

Редактирано Ноември 23, 2010 от Роси Б.

[Креми (късметче)]

В този сайт съм срещал израза "раздуто ментално тяло".

П.П. Не че не сме от една порода

Ти и тези хора, или ние хората по принцип. Може би такива хора като цяло има по селата, по някакви планински райони.

И двете, Христо.

От една страна всички хора не сме чак толкова различни.

От друга - наличието на интелект явно си го имам в някаква степен, но дали ми е помогнало да избера по-лесно пътя си? Дали ми е помогнало да избегна грешки? Дали ми е посочило правия път или ме е повело по други криволици?

Както казах - интелектът добре се сдружава с егото.

Макар че -

прост и егоцентричен е най-лошата комбинация.

[Мария-София]

В какво се изразява и докъде се простира ролята на интелекта в духовното израстване ? Сигурно по - умен не означава по - духовен. Доколко е тясна връзката между интелектуално развитие и духовно израстване ? Възможно ли е човек да изпитва интелектуална алчност, алчност за знания, за книги ? Ако да, на какво се дължи тази алчност и по какво се различава от лакомията към парите или пък към храната/пиенето ...?

Под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него.

Интелектът подразбира низшия ум на човека, низшия манас, а разумът – висшия ум, висшия манас.

Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум.

Обаче и двамата правят погрешки.

Противоречия в живота,МОК

Връзка между интелектуално развитие и духовно израстване-

има я,когато си насочил интелекта в духовна посока:

Чрез интелекта можеш да достигнеш духовните измерения,правейки верни умозаключения,

които почиват на научни данни,например достиженията на квантовата физика и висшата математика/фракталите/.

/Дао на физиката ,Теория на хаоса/

Можеш да бъдеш духовен и без да си особено интелигентен,факт.

Колкото до лакомията за знания в духовната област-това е начин да достигнеш разбиране

и да се усъвършенстваш,то е силен подтик на духа да търсиш...Става Основна цел в живота.

Другото е лакомия в материята.В едното си повишаваш вибрациите,при другото затъваш още повече в материята.

Посоката е различна.

[Guest Христо6]

Колкото до лакомията за знания в духовната област-това е начин да достигнеш разбиране

и да се усъвършенстваш,то е силен подтик на духа да търсиш...Става Основна цел в живота.

Мислех да попитам, дали поривът към знания, особено духовни е свързан по някакъв начин с менталното тяло ? Има ли някаква връзка между желанието за духовни преживявания и астралното тяло ?

[Станимир]

Колкото до лакомията за знания в духовната област-това е начин да достигнеш разбиране

и да се усъвършенстваш,то е силен подтик на духа да търсиш...Става Основна цел в живота.

Мислех да попитам, дали поривът към знания, особено духовни е свързан по някакъв начин с менталното тяло ? Има ли някаква връзка между желанието за духовни преживявания и астралното тяло ?

Менталното тяло е нужно за асимилиране на знанията. Самия порив за знания идва от по-високо. Астралното желание например може да включва натрупването на знания, но с цел да удовлетвори някаква съществуваща зависимост, като желание за власт например. Само по себе си желанието за знание е желание за разбиране на света, на себе си, на живота в същността и в проявленията му. Тук не може да става въпрос за алчност. Алчността е желание за притежания – пари, информация, власт... Интелектът обаче е способността да боравиш с тези неща, т.е. качество. Да вземем например една притча. Развитият интелект ще извлече от нея повече знание, отколкото неразвитият би извлякъл от една библиотека с книги. Просто способността за разбиране, вникване в същността на нещата, анализ, синтез, различаване, съпоставка и т.н. е различна. Духовността определя посоката, но интелектът е средството чрез което може да бъде следвана избраната посока. Един човек, колкото и да е добронамерен и състрадателен, ако му липсват воля и интелект, няма да е в състояние да реализира нищо от духовността си.

[Мария-София]

Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури.

Който влиза в школата, трябва да има силно желание да учи. За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум. Там се дава истинска преценка на знанието. Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг.

Качества на ученика,ООК

[Guest Христо6]

Ако поривът към знания, не е свързан с окултни знания, а със знания от други области, това също ли е подтик на духа ? Възможно е да има хора, които се фукат с ума си, както други се фукат с парите си. Май Мария е дала цитат за това.

[Станимир]

Възможно е да има хора, които се фукат с ума си, както други се фукат с парите си.

Значи в този случай желанието е егоистично, защото целта е подхранване на собствената гордост, а знанията са само средство. Тук в действителност нямаме порив за знание, а за себеизтъкване.

[KirilChurulingov]

? Възможно ли е човек да изпитва интелектуална алчност, алчност за знания, за книги ? Ако да, на какво се дължи тази алчност и по какво се различава от лакомията към парите или пък към храната/пиенето ...?

"В пътя на развитието си човек минава от областта на чувствата към мисълта, т.е. в умствения свят. Онзи, за когото мисълта става необходимост, живее в умствения свят. За него четенето, ученето е такава храна, както хлябът. Престане ли да чете и да учи, той усеща голяма загуба на енергия, каквато при лишението си от хляб. Да лишиш един човек от умствена храна, това значи да го подложиш на глад и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошъл до умствения живот. Като се нахрани, като задоволи жаждата си и като подиша чист въздух, той казва: „Нищо повече не ми трябва. Достатъчно е да чуя оттук–оттам, какво става по света – повече не се интересувам" Естествена среда

[Мария-София]

Ако поривът към знания, не е свързан с окултни знания, а със знания от други области, това също ли е подтик на духа ?

Обикновено търсенето започваше със знания от материалните области-университет,художествена литература,други сфери,които те привличат.Придобиваше се висока обща култура...Особено вълнуваща беше една поредица книги "Фантастика",за която се изискваше въображение....Но някъде дълбоко тлееше неудовлетвореност,защото много фундаментални въпроси на битието не получаваха отговори,или получените не задоволяваха...Това е моя опит.

Но моето поколение нямаше достъп до духовна литература до около 1990,Сега нещата в тази област стоят по друг начин.

Синът ми например порастна със духовните знания,които намирах за себе си,просто му разказвах това,което съм научила.

Учителя казва,че трябва да се завърши университет.За съжаление в момента не мога да дам цитат.

[KirilChurulingov]

Ако поривът към знания, не е свързан с окултни знания, а със знания от други области, това също ли е подтик на духа ?

"За да спазва разумните правила на живота, човек трябва да изучава окултните науки. В широк смисъл на думата „окултна наука“ разбираме науката, която изучава същината на живота, т.е. неговите дълбоки прояви. Дали ще изучава хиромантия, френология, физиогномия, астрология, това са все окултни науки. Всяка от тях изучава специални прояви на живота, които се отразяват на ръката, на лицето, на главата, на целия организъм. Останалите науки – физика, химия, математика, естествена история, философия, са достъпни за по-голяма част хора и се явяват като съставна част на окултната наука. Който познава тези науки, по-лесно ще изучава окултната." Творец на съдбата си

[Guest Христо6]

Ако един човек се дразни от опитите на друг човек да изпъква с интелекта си, това означава ли, че и дразнещият се също е човек, който се стреми да изпъкне с интелекта си ?

[Станимир]

Не, може да е точно обратното. Човекът който се дразни да не се стреми самият той да изпъкне с интелекта си и да очаква и другите да подхождат по същия начин, а когато не го правят се дразни.

[Диана Илиева]

А моите наблюдения са по-различни.

На въпроса на Христо - да, обикновено означава.

Според мен коментарът на Станимир е валиден само за хора, които съзнават, че интелектът не им е силната страна.

[Aliya]

Интелектът няма нищо общо с духовността, с истинската интелигентност.

Интелектът е от ума, а интелигентността е от Съществото Ви. Интелектът е натрупано в паметта на ума Ви знание, заимствано от другите - учители, родители, общество, от дебели книги. Интелектът Ви помага само дотолкова, доколкото да се справите с познатото.

При среща с непознатото интелектът е безсилен, защото умът е ограничен по своята природа, той е като един био компютър, в който е заложена програмирана информация като Ваша памет.

Интелигентността е тази, която Ви помага да познаете Непознатото и Непознаваемото, защото Съществуванието съдържа и Трите измерения - Познаваемо, Непознато и Непознаваемо.

Интелегентността не е интелект, не е памет, а е Прозрение в нещата, за които нямате информация. Интелигентността е качество на Съществото Ви, свързано с интуицията и съзнанието. Само чрез развиване на Вашето себеосъзнаване чрез медитация и трансцедентиране / надрастване на ума Ви можете да добиете истинската Интелигентност на Духовността.

Редактирано Декември 12, 2010 от Aliya

[erendil]

Интелигентността няма общо с разума. Дори напротив, те са противоположни. Думата произлиза от английски, - INTELLIGENCE - и като се раздели се вижда: IN - TELL - igence. Т.е. това е способноста да слушаме вътрешния си глас, мъдроста или гласа на Бога в нас. Интелигентноста е мерило за интуицията ни, тя е плод на женската енергия в нас. Гледайте Покахонтас 1 и 2 на УолтДисни, там момичето е диво и не особенно разумно, но силно интелигентно и се справя със ситуациите по необичаен начин. Всъщност филма Покахонтас е сториборд на филма Аватар. (Интелигентната Ейва), интелигентноста е да знаеш неща отвъд разума, свръхспособност, да можеш да черпиш от Безкрайното. Затова интелигентноста е толкова ценна. Разум го има всеки, понякога в излишък. Съчетанието между разума и интелигентноста е сливането на мъжкото и женското в нас, експлозия, оргазъм, плодът на тези двете е екстаза. Хората които живеят в екстаз са "разумно - интелигентни", наричаме ги щастливци.

[Станимир]

Мисълта не е ограничена. Ограниченията са в съзнанието. Мисълта е като магнит. Когато човек не знае нещо, може да насочи съзнанието си в тази посока и да привлече мисли и идеи, свързани с това, което не знае. В този процес мисълта участва активно, но по един малко по различен начин от обичайния. Разбира се това, което може да бъде привлечено съответства на възможностите на съзнанието.

Сега са понятието „интелект“. Това е една дума, която се използва в множество значения. Да се каже кое е правилното е трудно и ненужно. В преводите на източната литература с тази дума се изразяват висшите аспекти на човека, надхвърлящи конкретното мислене, т.е. интелекта се отъждествява с будхи, духовните чувства и интуицията. Другаде интелектът се отъждествява с логическото мислене лишено от всякакви чувства. Търсенето на различие между думите „интелект“ и „интелигентност“ според мен е малко изкуствено.

[Илен]

Това не го разбирам-единия се опитва да изпъкне с интелект,другия пък се дразни от това!Тук май става въпрос за хора,които не са дотам израстли духовно ..Първо,човек духовно извисен не се опитва да изпъкне с каквото и да било,пък било и с интелект.Ако случайно това стане,то това би трябвало да е естественно открояване ,а не резултат от някаква амбиция да го забележат.Второ,дори да има подобни демонстрации на изпъкване от даден субект,на духовният човек това не му влеяе.За него това са дребни неща,той стои над. Натрапването и дребнавостта не са качества на духовният човек,това е моето мнение.

[Aliya]

"Мисълта не е ограничена. Ограниченията са в съзнанието"

Не може да виждаш ограничения в безграничното и вечното Съзнание. Освен ако просто не знаеш какво е съзнание

Умът е ограниченият в случая - толкова, колкото може да бъде ограничена една машина, един био компютър. Ето защо и продуктите на ума - мислите и егото, проекциите, илюзиите и идентификациите са също ограничени и ограничаващи те, дотолкова, доколкото се идентифицираш с тях.

[Guest Христо6]

Това не го разбирам-единия се опитва да изпъкне с интелект,другия пък се дразни от това!Тук май става въпрос за хора,които не са дотам израстли духовно ..Първо,човек духовно извисен не се опитва да изпъкне с каквото и да било,пък било и с интелект.Ако случайно това стане,то това би трябвало да е естественно открояване ,а не резултат от някаква амбиция да го забележат.Второ,дори да има подобни демонстрации на изпъкване от даден субект,на духовният човек това не му влеяе.За него това са дребни неща,той стои над. Натрапването и дребнавостта не са качества на духовният човек,това е моето мнение.

Аз не съм казвал " достатъчно духовни хора" или "достатъчно израстнали духовно" или нещо от сорта.

Относно изпъкването, мисля че и Стан и Диана са прави.

[Станимир]

"Мисълта не е ограничена. Ограниченията са в съзнанието"

Не може да виждаш ограничения в безграничното и вечното Съзнание. Освен ако просто не знаеш какво е съзнание

...

Малко ще се отклоня от темата, но какво пък, може да е полезно на някого.

Съзнанието е потенциално безгранично, но реалността е друга. А мисълта е функция от съзнанието и няма как да търсим ограниченията в самата нея. Мисълта е точно толкова ограничане, колкото е ограничено съзнанието на мислещия. Съзнанието от своя страна отразява степента в която човешкия дух може да се прояви в човешкия живот. Както споменах потенциално възможността за проявление е неограничена, но реално всеки дух е ограничен в проявите си според степента на постигнатото от човека духовно развитие. Можем да разгледаме нещата и от друга гледна точка: вечен и безграничен е Духът, не съзнанието. Съзнанието има нужда от ограничени обекти, които да осъзнава.