Съществува ли чужда вина?

[Guest Христо6]

Според закона за кармата, човек търпи последствията от своите мисли, чувства и дела, и той е отговорен за нещата от живота му, той е строител на съдбата му. Тоест, той си е виновен за нещата, които са му неприятни, както и нещата които са му приятни са негова заслуга. Означава ли това, че човек не може да изпита/изживее нещо по чужда вина, по чужда заслуга ? Може ли един човек да е виновен за нещо в живота на друг човек, винаги ли отговорността е лична, винаги ли хората са си виновни за нещата от животите им ? Абсолютно всички събития в живота на човека са причинени от него, има ми чужда вина/заслуга в живота на даден човек ? Всичко ли в живота на даден човек е заслужено от него ?

[Креми (късметче)]

Действията на другите хора създават обстоятелства, при които жувеем.

Това е обективното мислене.

А дали ще наречеш обстоятелството "вина" или "заслуга", зависи от твоето субективно отношение.

Например ( само пример, без адресат !!! ) :

родителите ти те карат да учиш някаква професия, финансират те, осигуряват те, но и изискват от тебе.

Ако си доволен от избора на професия, казваш - те имат заслуга.

Ако не си доволен - те имат вина, че ме спряха да уча това, ккоето аз исках.

Но и ти можеш да създадеш обстоятелства в техния живот, като определиш личното си желание, обосновеш го добре и държиш на него.

Или като премълчиш, живуркаш 5 години , а после им мрънкаш цял живот.

Редактирано Ноември 22, 2010 от късметче

[franceska]

Моето лично мнение е,че всяко действие си има противодействие,в смисал ние сме виновни сами за всичко,което ни се случва в живота.Давам подобен пример,като на Късметче :

Повечето хора в днешно време се впускам да записват висше образование,без да са се замислили какво искат всъщност.Записват примерно специалност "Мениджмънт" , а те се интересуват от "Психология".Защо го правят?! Не знаят какво искат - това е тяхна вина,че не са го осъзнали и са се впуснали в "учението",което всъщност по абсолютно никакъв начин не ги влече или интересува.След време съжаляват и осъзнават,че сами са виновни за действията си - и ето го тук противодействието - Правиш нещо против собствената си воля. И стигаме до извода : "Човек е виновен сам за всичко,което му се случва"

Друго нещо,което искам да поясня е ,че няма виновни хора,които да присъстват в нашия живот.Щом те присъстват там,значи ние сме ги допуснали,а щом сме ги допуснали значи ние така сме решили.Щом са предприели някакво действие свързан с нашия живот,значи ние сме им позволили да се намесят.И ето пак стигам до същия извод :

Всяко действие си има противодействие.

Човек е виновен сам за всичко,което му се случва.

[Brilliance]

Според мен не съществува вина...Когато човек не поеме отговорност, тогава търси виновни. За да не поеме отговорност вероятно има причина- или не осъзнава нещата, или се страхува, или се съмнява в себе си и възможностите си, или е много доверчив и наивен. Но виновен , не мисля, че трябва да се чувства човек. Чувството за вина действа много убийствено и сриващо човека. Понякога един живот не стига, за да излезе човек от тази илюзия...вината.