Станимир Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Светът не е илюзорен сам по себе си. Той е илюзорен за нас хората (въпреки убедеността ни, че е реален), които не можем да проникнем "под повърхността". Един ученик след медитация отишъл при учителя си и го попитал: - Учителю, вие също ли сте илюзия? Вместо отговор получил удар по главата. "Авторитетите" могат да дадат някои много важни насоки за развиване и разширяване на съзнанието (само с развиващо се съзнание можем да вървим към Истината). Те ни показват следващата крачка. Също ни разкриват някои "вечни" принципи, проявяващи се навсякъде, които като прилагаме в живота, ние се учим да разпознаваме илюзорното от реалното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 (edited) "получил удар" показват ...принципи ...които като прилагаме ... разпознаваме илюзорното от реалното "всеки сам решава ... въпрос на вътрешно усещане" Истината ... центъра на сферата... тръгни към нея ...Да, причинното тяло Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи. Защо умира човек? – За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Проява на любовта "Умри приживе!" Коранът сферата отвътре е покрита с криви огледала и ние хората сме с гръб към Истината Добра аналогия на сетивно-ориентираните ум и интелект. Все пак огледалата могат да се просветлят и изправят, да се използват за обратно виждане и т.н. Слава Богу, Божият Дух E Свободeн навсякъде. N-мерна сфера и теоретически не може да обхване обект с повече размерности. Обръщането към центъра изисква време ...[за]осъзнаването на илюзията. понякога това време ->0. Зависи от човека. Редактирано Април 11, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 ... Но обичаят прави човека обикновен. Затова Моля, погледнете Небето сякаш за първи път. Моля, ужасете се от мръсотията на градовете сякаш за първи път. Моля, помислете за Христа и Буда сякаш за първи път. Моля, погледнете на себе си сякаш за първи път. Моля, представете си Новия Свят сякаш за първи път. Агни Йога - Озарение 3-ІV-8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Може и да има друга тема за илюзиите някъде из форума, но не успях да я намеря и затова ще споделя някои мисли тук. Хората, и особенно тези докоснали се до ученията на изтока, започнаха все по-често да говорят за илюзорността на света, превръщайки го едва ли не в нещо несъществуващо. Всъщност в основата на концепцията за Майя стои изменчивостта на формите, на външното; преходността на събитията в живота ни. Но промяната е движение, а движението е живот - това никога не бива да забравяме. Каквото и да се случи с нас, то не може да окаже влияние на нашата духовна същност, освен ако ние не позволим това. Каквито и нещастия или радости да ни споходят в живота, нашият дух не може да бъде засегнат от тях. И единствено в зависимост от нашето отношение към дадените ситуации зависи бъдещата ни карма. Светът именно затова е илюзорен, защото той не може да окаже влияние върху същността ни. Но светът съществува. Всяко събитие е напълно реално в дадения пространствен и времеви отрязък в който се осъществява. Поради тази причина то може да бъде регистрирано от наблюдаващите го хора по един и същ начин (разбира се това възприемане е повече или по-силно модифицирано от съзнанията на наблюдаващите). На изток често се прави предположение ученикът да си представи себе си седящ на брега на течаща река. В случая реката представя живота с всичките му изменящи се форми и събития, а човекът стоящ на брега е човешката вечна и неизменна духовна същност. Реката е илюзията от която човек следва да се разграничи, да осъзнае нейната преходност, но в същото време той трябва внимателно да наблюдава събитията и да се учи от тях. Това състояние, да бъдеш в света, но не от света, всъщност показва победата над илюзията. Реката няма да престане да тече - тя е там, съществува си независимо дали ще я наблюдаваме или не. Никъде не се говори за нейното несъщесвуване, а само за разграничаването на вечната ни същност от променящите се събития в живота. Всъщност става въпрос за независимост. Илюзията е именно в нашата зависимост от случващото се с нас в света. Да, живеейки в света действията ни в него са зависими от законите и условията на обкръжението, но не и нашия дух. Мерките на духа са други. Той е извън времето и пространството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Може и да има друга тема за илюзиите някъде из форума, но не успях да я намеря и затова ще споделя някои мисли тук. Хората, и особенно тези докоснали се до ученията на изтока, започнаха все по-често да говорят за илюзорността на света, превръщайки го едва ли не в нещо несъществуващо. Всъщност в основата на концепцията за Майя стои изменчивостта на формите, на външното; преходността на събитията в живота ни. Но промяната е движение, а движението е живот - това никога не бива да забравяме. .... Станимир, пак се опитваш да постулираш аксиоми, за да стигнеш нужния логически извод. Това как го измисли?! Че Майа означавала преходността на събитията в живота ни?! И навъзваш занитени изводи за промяната, движението и т.н.?! Предполагам, че всеки запознат що-годе с източно учение, ще ти обясни какво е Майа и ще се види, че не е това, което се опитваш да посулираш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Нека да го направи - ще се радвам. Но ти защо пишеш след като очевидно нямаш какво да кажеш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 Здравейте, За мен духовният път е преоткриването на Истината. Забелязала съм,че възниква една трудноста- свързана с това, че човешкият ум подхранва много илюзии или неистини. Пример: аз съм слаб , аз не мога, имам ограничения, и т.н. Преодоляването им разкрива истинската природа на Духа и ни приближава до Божественото. Една истина може да е относителна- да е вярна само в съответното време и пространство. Това прави ли я илюзия? Следва ли от това, че единствената Реалност, единствената абсолютна Истина е Любовта? Моля, споделете мислите си по въпроса. Сърдечни поздрави, Елица Някъде срещнах мисъл на Алберт Айнщайн,за физическия свят,,Реалността е просто илюзия,макар и много упорита илюзия" Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 Защо хората обичат да слушат (и виждат) лоши новини - убийства, наводнения, земетресения... - не разбирам? Ами може би, защото на фона на тези ужаси изглеждат добри и не се налага да се вглеждат в себе си. Убедих се, че от това хората най-много се страхуват. Страхуват се и не разбират че точно тези неща( страх,гняв,безпокойство,насилие),дълбоко спотаени вътре в нас,са причината да ги сочим в другите(лошите).Саморазрушителната страна на човешката природа ,е и причина за огромната популярност на изпълнените с отмъщение ,екшън драми.Изхода е да търсим дълбоко в себе си.И там да разберем защо и как.Щото е илюзия ,гордото триумфиране над поваления враг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 животът на хората представя театър, дето всеки играе някаква роля. Каквато и да е ролята на хората, тя не е реална. Реалният живот е вътрешен, а нереалният — външен. Онзи, който представя на сцената цар, в същност цар ли е? На сцената виждате царе, съдии, учители, учени, но всъщност такива ли са? Щом слязат от сцената, те събличат костюмите, с които са били облечени, и вие ги виждате като обикновени хора, каквито са в действителния живот. Актьорът играе чужда роля, каквато някой автор е писал в своята драма. Например, някой актьор трябва да изиграе ролята на виден учен-астроном. За да изиграе добре ролята си, той се е упражнявал три-четири седмици да насочва телескопа към небето. В деня на представлението той излиза на сцената сериозен, с поглед отправен към небето, и започва да насочва телескопа към една или друга звезда. Като го гледате, представяте си, че пред вас стои същински астроном, но като слезе от сцената и заговорите с него, виждате, че няма понятие от астрономия. Друг актьор играе роля на съдия, съди хората, раздава правосъдие по известни закони. В действителния живот той не е никакъв съдия. Докато е бил на сцената, осъдил е няколко души, но като слезе оттам, никой не зачита присъдата му, никой не я прилага. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той се намира в нереалността на нещата. Той е на сцената. Сценичният живот е живот на забавления. Авторът на някоя пиеса, за да въздейства върху чувствата на хората, написал някаква драма, от която публиката се трогва, възхищава, плаче. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии. Един свещеник казал на един актьор: Вие проповядвате на хората лъжата, и те вярват в нея. Като ви слушат, те плачат, страдат. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил: Причината седи в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Какво печели човек, ако по цели дни работи нещо, а не вярва в това, което е изработил? Като работи нещо, човек трябва да вярва в това, което е изработил. Закон е: човек се ползва само от това, което е могъл да приложи. Каквото човек сам приложи, това остава за вечни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагат. Кой каквото приложи, остава за него. В бъдеще, кой каквото е приложил, остава като капитал на целокупния живот. Дръжте в ума си мисълта: всички блага, които хората са придобили в миналото и които днес придобиват, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Днес всяко благо се отнася повече за онзи, който го е придобил. Ценни придобивки - днешната Рилска беседа Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Както знаем,всичко е Енергия.С различни вибрации.При повишаване на собствените вибрации действителността,в която пребиваваме, се променя съответно.Това не означава,че ниските честоти не съществуват,просто ние не сме в тях.Това е ситуацията да сме в този свят,но не от него.За материалните хора духовните светове са илюзия,а за духовните хора-обратно....Така че ,за всеки действителността и понятията са в зависимост от Духовния Път,който е извървял. Inseparabile и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Според мен светът на илюзиите са буквално границите на съзнанието. Там, където не ни стига смелост, не ни стига грамотност, нямаме опита, нямаме обширния поглед, там започват илюзиите. Голямото се превръща в малко, малкото в голямо, бурята е само в чаша вода, а нямаме очи да видим действителната ситуация, как пропускаме живота си, докато кроим планове и сме устремени в материалното. Светът на илюзиите е гротеска, някаква карикатура на истинския свят, на реалността. Някой може би ще се зададе въпроса на коя реалност? На духовната реалност или физическата реалност? Според мен реалността е една.Там където се пресичат духовния път с материалното физическо съществуване.Животът е единство между небето и земята, не бива да се разделят, не бива да се живеят паралелно и откъслечно.Точно в единството се корени истински големият успех на човека, тогава той владее съдбата си и осъществява потенциала си. Inseparabile, Донка и Диана Илиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 В тези, твърдящите, че светът е илюзия, сън... явно съществува известна доза нихилизъм. Да носят в себе си безопасна игла, та да се боцкат наложи ли се, да се сещат за лошото и доброто, че иначе рискуват да загубят качества, които използвани адекватно, биха само допринесли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Реалност - аз знам, че съм актьор и си играя ролите по възможно най-добрия начин, но помня, че не съм ролите си, а съм този, който ги играе. Сигурно задължително се включва и условието да осъзнавам защо играя точно тези роли и защо съм се качила на сцената изобщо... Както и всички около мен... са като мен. Слънчева и smehy 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Реалността и илюзията зависят от възприемащия ги човек. Ако аз изпитвам болка тя е реална за мен, въпреки че за другите не съществува. Това, което не зависи от съзнанието на човека е действителността. Има само една действителност и безброй реалностти отразяващи индивидуалното възприемане на тази действителност от различните хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Те излизат с номера, че ако няма възприятие, което да отчете събитие, такова не съществува! Въпросът е как значи да не съществува нещо? Да предположим, че смъртта е край. Няма никакъв живот след нея. Астероид се разбива в Земята и хората загиват! Как въобще е възможно да си представим, че след нашия край ще изчезне и Земята? И това, че няма да има възприятие, върху което обектите да оказват натиск, значи ли, че обектите са съществували само за нас, ако-да, какво ще се случи с тях? Какво ще се случи с дървото, ако няма кой да го оцени като такова? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Каква е разликата между 1000 лв. и 0 лв. Някой знае ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 дървото е дърво защото са ме обучили да го различавам като дърво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Toва е ясно и на малките деца, но ясно ли е, че то няма изчезне? Могат ли възприятията да съществуват, без наличието на обекти? И може ли да има предмет, без наличието на възприятие, което да го идентифицира като такива? Казва се, че светът съществува заради взаимодейстивието между сетивата и заобикалящата ни действителност. Че съществуванието не би било възможно, ако няма спойка между нас и обектите, но това основание ли е да приемем, че света няма да го има, ако нас ни няма? Ходил съм в Кипър. Посещавал съм призрачния град - Фамагуста. Гледката е невероятна, а чувството, което те обзема неописуемо. Град забравен от света и от Бога. Град-призрак, където по просторите висят дрехи, които са били прилежно изпрани, но не са били събрани! Дрехи, изоставени дрехи, които висят по въжета от 1974г, та до днес! Избуяли, прокъсани, но чисти! Град, където времето е спряло. Но той е там, съществуващ и реален независимо, че е отдавна "изчезнал". Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Сподели за Фамагуста,явно си имал мистично преживяване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Могат ли възприятията да съществуват, без наличието на обекти? Не. Разбира се не ангажирам никого с мнението си. И може ли да има предмет, без наличието на възприятие, което да го идентифицира като такива? Тук отговорът е по-сложен. Съзнанието и съответно възприятията съществуват. Един обект не зависи конкретно от моето възприятие и съзнание за да съществува. Но ако въобще навсякъде във вселената няма нито едно съзнание, което да го възприеме, то обектът не би могъл да съществува. Самият обект, форамата се образува като резултат от въздействието на съзнанието върху материята. Обектът няма как да се появи, ако липсва съзнание, което да го прояви или пък самото съзнание да се прояви чрез него. Казва се, че светът съществува заради взаимодейстивието между сетивата и заобикалящата ни действителност. Че съществуванието не би било възможно, ако няма спойка между нас и обектите, но това основание ли е да приемем, че света няма да го има, ако нас ни няма? Проявеният свят, светът на формите съществува защото духът може да се прояви единствено по този начин. Съзнанието може да съществува единствено по този начин. И формите, и сетивата (възприятията) са следствие на съзнанието. Тук ми се иска да добавя нещо по втория въпрос. Разглеждайки един обект като нереален, само защото той според нас съществува само за определен кратък период, то следва да отчетем паметта на пространството - акаша. Всичко, което някога се е случвало, случва се и ще се случва, оставя своя вечен и неизличим отпечатък в пространството. Така че разглеждайки дори и най мимолетното явление като нереално, ние следва да знаем, че всъщност това явление е запазено завинаги и всъщност то съществува във вечността също така, както и всяко друго явление. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) "Двама монаси спорели за флага пред един храм. Първият казвал: - Флагът се движи. Вторият казвал: - Вятърът се движи. В този момент оттам минавал Шестият патриарх. - Не е вятърът, който се движи, не е флагът, който се движи – казал им той. - Умът се движи. Вятърът, флагът, съзнанието – всичко се движи. Смисълът един и същ е. Но щом устата се отвори – всичко става невярно. Шестият патриарх утвърждава недвойствеността на събитията. Няма флаг, който да се движи, отделно от вятъра, който го движи. Движението на вятъра и флага е едно и също. Единствено погрешното възприятие на монасите за „едно” и „друго” е повод за такъв безсмислен спор. Това е все едно човек да се чуди дали той е този, който диша своето дишане или то диша него. Затова Хуей-нън казва, че съзнанието се движи, защото тази истина не е въпрос на изследване на „обективната” реалност и разграничаване на явления, а на разбиране за природата на нещата, както те се разкриват в сатори. Той извежда монасите отвъд езика, защото в границите на езика и на дискурсивния разум явленията са отделени , фрагментирани и съотносими едно към друго. Посочвайки съзнанието, той поставя пречка за спора, обединявайки двете явления в едно, без да казва нищо повече по въпроса." Редактирано Август 13, 2012 от no_self ivail 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Станимир, смислени отговори и не виждам какво мога да питам повече или добавя. Тоест мога, но рискувам да навлезна в света на догадките. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Toва е ясно и на малките деца, но ясно ли е, че то няма изчезне? Могат ли възприятията да съществуват, без наличието на обекти? И може ли да има предмет, без наличието на възприятие, което да го идентифицира като такива? Казва се, че светът съществува заради взаимодейстивието между сетивата и заобикалящата ни действителност. Че съществуванието не би било възможно, ако няма спойка между нас и обектите, но това основание ли е да приемем, че света няма да го има, ако нас ни няма? Ходил съм в Кипър. Посещавал съм призрачния град - Фамагуста. Гледката е невероятна, а чувството, което те обзема неописуемо. Град забравен от света и от Бога. Град-призрак, където по просторите висят дрехи, които са били прилежно изпрани, но не са били събрани! Дрехи, изоставени дрехи, които висят по въжета от 1974г, та до днес! Избуяли, прокъсани, но чисти! Град, където времето е спряло. Но той е там, съществуващ и реален независимо, че е отдавна "изчезнал". Приел съм за истина че нищо не може да изчезне или да се появи.В ежедневния смисъл на тези думи.Всичко .Минало.Бъдеще.Съществува сега.Промените са в съзнанието...А,иначе за физическото поле на реалността .Много учени са на мнение че няма обект до като не се появи наблюдател.Виж публикациите на Божидар Палюшев за ,,Физика на торсионните полета" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 Toва е ясно и на малките деца, но ясно ли е, че то няма изчезне? Могат ли възприятията да съществуват, без наличието на обекти? И може ли да има предмет, без наличието на възприятие, което да го идентифицира като такива? Казва се, че светът съществува заради взаимодейстивието между сетивата и заобикалящата ни действителност. Че съществуванието не би било възможно, ако няма спойка между нас и обектите, но това основание ли е да приемем, че света няма да го има, ако нас ни няма? Ходил съм в Кипър. Посещавал съм призрачния град - Фамагуста. Гледката е невероятна, а чувството, което те обзема неописуемо. Град забравен от света и от Бога. Град-призрак, където по просторите висят дрехи, които са били прилежно изпрани, но не са били събрани! Дрехи, изоставени дрехи, които висят по въжета от 1974г, та до днес! Избуяли, прокъсани, но чисти! Град, където времето е спряло. Но той е там, съществуващ и реален независимо, че е отдавна "изчезнал". Ако мен ме няма.Светът няма да го има по начина ,по който аз го възприемам...Има два вида познание,които можем да назовем символно,дуалистично и вътрешно знание.По ,обичайните форми на разсъждение са приложими единствено към символното знание.Реалността за да се опознае.Се разделя най малко на две,наблюдател и обект.Тези двете са свързани, неделими...виж,,Спектър на съзнанието" от Кен Уилбър издателство Аратрон 2001 г.Там са цитирани редица квантови физици.Втория начин на познание,вътрешния е познат от векове.Всяка духовна традиция има метод за постигането му.За това духовно познание може да се каже че не е ограничено от времето и пространството.То е цялостно,за разлика от дуалистичното.Където при разделянето реалността на обект и субект ,се губи част от нея.Тъй като наблюдаващия може да опознае обекта а не себе си.И за това ----цитат,,да си послужим с нагледната метафора на Едингтън:В света на физиката наблюдаваме рентгенова снимка на познатия живот.Сянката на моя лакът се обляга върху сянката на масата,докато от сянката на писалката тече сянка на мастило...Ясното осъзнаване че физиката се занимава със света на сенките,е едно от най значимите модерни постижения." Донка, Ники_ и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Всъщност това е един от въпросите с лесни отговори или поне такива, чийто отговор е познаваем. "Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Как определяш "реалното"? Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава "реалното" е серия електро-импулси, познати на мозъка ти. Това е светът, който познаваш." Това е цитат от Матрицата. Приемаме, че нещо се е случило, ако е имало земно проявление - някой го е видял, отразило се е по някакъв начин. Излиза, че понятието за реалност е погрешно подменяне на понятието за добро или правилно. Добротата е правилността изискват колективно съзнание, това е доктрина, която без да е подкрепена от мнозинство, просто се оказва... лъжа, измама. Излиза, че не случилото се, а отношението към случилото се го определя като вярно или погрешно. И тук стигаме до същината за съществуването. Когато аз изпитвам болка, това няма как автоматично да се отрази на всички. Ако попитам някой от вас, четящите, изпитват ли моята болка в момента, просто ще отречете. Оказва се, че болката която изпитвам не съществува. Това е така защото изхождаме от онези изкуствени убеждения с които не сме родени, а са ни принадени - морала и т.н. Всъщност всеки има своя реалност и няма нужда от потвърждение за да съществува. Когато сънуваме нещо хубаво и се събудим щастливи съня реалност ли е бил или не? Всъщност въпроса е щастливи ли сме докато сме го сънували. След събуждането може да осъзнаем, че това не се е отразило по начина по който бихме предпочели, но нима това не е ежедневие? Известни са случаи в които волята на пациента го излекува от болести за които медицината няма лек. Нима това не е отражение върху земната реалност? И всъщност тези електро-импулси са единствения показател, че нещо някога е съществувало - видяно, усетено, изпитано. Наричаме миража, съня, мечтите нереалност, защото техните последствия не се подчиняват на модел с който сме свикнали да разчитаме заобикалящия ни свят, но те са част от нашият емоционален архив, който ни определя и като личности в поведенчески план и прочие. Още един пример: Когато гледаме по телевизията човек, той съществува ли или не? Ако съществува, защо ако хвърли топка по нас тя няма да ни удари? А какво е образа в огледалото? Реалност или заблуда? Илюзия е термин ползван при фокусниците. Това е нарушаване на предвидимия модел, за който говорех. Объркването на сетивата е насладата от гледане на фокуси. Във фокусите няма магия, а сръчност, прозрачни въжета, огледала... А думите реалност ли са? Когато кажа стол, защо изниква представа на нещо, което реално не ви показвам? Този стол съществува ли? Мисля, че общото в изброените случаи е реакцията на тялото - ментално и физически на някакви дразнители. И това трябва да е света на всеки един от нас - индивидуалния. Колективната реалност е изкуствена реалност и не е нищо повече от кворум. Далтонистите не са част от този кворум, но догмата кои цветове какви са остава. Синастезията е смесено сетивно възприемане. Примерно всяка буква да виждате с отделен цвят или да определяте музикалните тонове с усещането за студено и топло. Тази реалност не е възприета, просто защото е малцинство. Та така, колективната реалност е най-голямата заблуда в която сме приели доброволно да вярваме. Съжалявам за дългия пост, наложи ми се да преосмисля някой свои идеи ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.