122. Възкресение на Любовта

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Изгрява Слънцето (песен)

Добрата молитва

Аз вярвам в Един Бог на Любовта...-формула

Беседа:

Възкресение на Любовта

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

„Казва им Исус: „Не бойте се; идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят.““ (Матей 28:10)

Още преди исторически времена, някъде в сегашна Азия, живял един беден човек, който се отличавал със своята доброта. По-добър човек от него нямало. Понеже Бог бил много доволен от него, един ден изпратил двама ангели да му турят венец на главата. Целия си живот тоя човек прекарал при корените на едно дърво в плач и молитва. – Защо трябвало да седи при това дърво? Какво било самото дърво? Това дърво било необикновено; то имало особена история. Още в далечното минало, когато се развивала културата на ангелите и архангелите, Бог изпратил един от тях на земята да помага на хората. Като слязъл на земята, ангелът срещнал една красива мома, за която се оженил. Така той забравил своето предназначение. За наказание Бог превърнал ангела в буково дърво, с глава заровена в земята, да прекара така хиляди години, докато научи урока си. Бедният човек знаел историята на тоя ангел и за да изкупи грешката му, прекарал целия си живот при корените на тоя бук, в плач и молитва. Като гледал усилията на тоя слаб човек, Бог решил да го възнагради. За тая цел Той изпратил ангелите да турят венец на главата му. По пътя те срещнали една красива мома и започнали да спорят помежду си, на кого да турят венеца: на бедния човек, или на красивата мома. Най-после, решили да разделят венеца на две части: едната половина да турят на момата, а другата – на бедния и свят човек.

Какво представя тоя венец? – Венецът на Любовта. И до днес тоя венец е разделен на две части, затова работите на хората не вървят добре. Всъщност кой заслужава венеца: красивата мома, или бедният, който плаче и се моли цял живот при корените на дървото, за да повдигне падналия. Всички хора трябва да работят като бедния, който плакал и се молил цял живот, за да обърне Бог умовете и сърцата на хората към себе си. Разумните, възвишени същества, ангелите, като слязат на земята, все ще направят някаква грешка. След това трябва да се намери някой беден човек, еретик, да плаче и да се моли за тях, за да ги повдигне. И до днес още църквата чете Василиевите молитви, за да прогони лошите духове от земята. Обаче, молитвите им не помагат.

И днес два ангела слизат на земята и носят венец. Понеже църквата се счита невеста на Христа, те искат да разделят венеца, всички църкви да вземат дял от него. Това няма да им се даде. Ако разделят венеца, ще създадат нов спор, нови недоразумения. Питате: „На коя църква се пада венецът?“ – На никоя. Единственият, който заслужава целия венец, е Христос. Той е жив. И сега живее на земята, но не можете да Го познаете. Да видите и познаете Христа, това значи да се проникнете от Неговата Любов. Който носи Любовта в себе си, той дава право на всеки свой по-малък брат да се развива правилно. Когото срещне, той го запитва: „Градиш ли?“

Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта.

Тя включва едно правило – никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има само един път – пътят на Мъдростта.

Любовта носи само едно благо – добродетелта.

Любовта си служи само с едно право – Божията правда.

„Възкресение на Любовта” - Беседа от Учителя, държана на 1 май, Великден, 1921 г. в София.

[Розалина]

Днес се чествува православния празник -Ден на християнското семейство.Чудесен повод именно на този ден, да разглеждаме беседа свързана с Любовта.И не просто свързана,а с основна идея -възкресение на Любовта.Беседата е произнесена на Великден -1 май 1921 година.

Учителят казва в беседата:

За нас е важна основната идея вложена във възкресението.

и малко по-долу намираме отговора на този въпрос за основната идея вложена във въскресението-да се приложи закона на живата любов:

– Защо Христос дойде на земята? Каква беше Неговата задача? – Да приложи закона на живата любов, която разрешава всички въпроси: умствени, сърдечни и социални. Като приложиш живата любов, ще видиш, че всички хора чувстват като тебе. Те се радват и страдат като тебе. Всички хора имат такива нужди, каквито имаш и ти. Като разбереш това, ще влизаш в положението на всеки човек и ще можеш да му помагаш, както на себе си. Това е наука, която ще се приложи в бъдеще. Това изисква човещината.

Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата !“ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята!

Това са максимите, които човек може да приложи. За оня, който има Любов, никаква сила не може да му противодейства. Това е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.

„Възкресение на Любовта”- Беседа от Учителя, държана на 1 май, Великден, 1921 г. в София.

Редактирано Ноември 21, 2010 от Розалина

[Слънчева]

Прекрасна беседа, благодаря!

..."Казва им Исус.“ Думата Исус е символична. Тя съдържа три велики основни принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени истини, които поставят всичко в ред и порядък. Вторият принцип е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко, или, както я наричат още, „закон на Любовта“.

Третият принцип е „законът на равновесието“, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. Защо се явяват споровете, това вие знаете по-добре от мене. Те са естествено последствие на човешкия живот. В България, в едно малко градче, направили баня. Когато трябвало да постилат банята, гражданите се разделили на две партии: едните поддържали възгледа, че дъските трябва да бъдат гладки, рендосани; другите поддържали обратния възглед: дъските да не бъдат рендосани. От осем хиляди години хората спорят, какви трябва да бъдат дъските, с които ще постилат баните – рендосани, или нерендосани. Най-после изпратили един инспектор да разреши тоя въпрос. Той казал, че банята трябва да се постели с една рендосана и с една нерендосана дъска. Така се задоволили и двата възгледа. Тогава, който поддържа възгледа, че банята трябва да бъде постлана с рендосани дъски, ще стъпва по рендосаните; който поддържа другия възглед, ще стъпва по нерендосаните дъски. Важно е да има мир!

От осем хиляди години ние сме пленници на Майя, на външния свят. Важно е да имаме мир, но вътре в себе си. Това значи, че сме разбрали себе си, а оттам и света.

Христос казва: „Не бойте се!“ – Защо да не се страхуват? – Защото Той носи новия елемент на Любовта. – За кого? – За своите братя, а не за външните хора. Днес и аз говоря за своите братя, а не за външните хора. Които признават Братството, те са хора на новата култура. Които не Го признават, те са хора на старата култура. Ако искате да намерите името си някъде, написано с едри букви, ще го намерите в поменика на старата култура. Там е написано името на еди-кой си граф, княз, владика, министър, проповедник и други. Обаче, човека там не можеш да намериш.

-

Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човека"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим...

...Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други....

Из Ето Човека

И тъй, като се говори за братство и сестринство, подразбираме субстанцията на нещата, изявени в две красиви форми. На физичния свят по-красиви форми от тях не съществуват. Който иска да стане красив като ангел, трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон. Аз още не виждам на вашите лица братство и сестринство. Знаете ли какво е лицето на брата и какво – на сестрата? В областта, дето живеят братът и сестрата, няма тръни; в областта, дето живеят братът и сестрата, и празнини няма. В думите, с които си служат братът и сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл, или едно значение. В братството и сестринството думите не се доказват. Те са строго определени математически величини.

Какво правят хората в света? – Спорят. Ако са религиозни, те спорят кой е истински християнин. Като дойде нов човек между тях, те го подлагат на изпитания, да видят може ли да издържи. – По какво познават, че той е готов и може да издържа? Според евангелистите той първо плаче, кае се за греховете си и после казва, че е готов да се жертва за благото на човечеството. Мине ли през тия фази, те го приемат за член на своята църква. Православният казва, че се е родил православен. Какъвто е баща му, такъв е и той. Това е по-близо до истината. Юрдечката юрдечета излюпва. Православният трябва да вярва в църквата, във владиците, в Евангелието, във вселенските събори и други. На православните не им върви. Не ги упреквам, нито ги осмивам. В Братството няма деление на наши и ваши, всички са наши. В Братството няма вдовици. В който народ има вдовици, там не се говори за братство. И в която църква се говори за вдовици, там няма братство и сестринство. – На какво се дължи вдовството? – На убийствата. Мъжете отиват на война, дето ги убиват. Едно време мъжете са били вдовци. – Защо? – Защото тогава жените са воювали. Значи, когато мъжете воюват, има вдовици; когато жените воюват, има вдовци. В такива общества няма братя и сестри. Това е от гледището на християнската култура. Там няма помен от умрели. Там всички са светии: светии по отношение на земята, а братя и сестри по отношение на небето.

Хората са обърнали света с главата надолу и се чудят защо работите им не вървят. Те сложили светиите на небето, дето няма нужда от тях, а братята и сестрите на земята. Братята и сестрите трябва да бъдат горе, да вадят хората от кладенеца. Светиите трябва да бъдат на земята, да светят на хората, да им показват пътя. Де са българските светии? Мъртви светии не искам. Живи трябва да са те, да носят своите запалени фенерчета. Сега искат да ме убеждават, че имало светии на земята. По какво се познават светиите? – Те живеят според закона на Божията Любов.

Питала съм се какви са отношенията между братя и сестри? И моето усещане е първо-да не се съдим! Второ-да работим вътре в себе си и да споделяме...Да си помагаме, но и да имаме усет да не влияем на решението и живота на другите. Т. е да има е свобода и да дадем свобода.

Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта. Тя включва едно правило – никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има само един път – пътят на Мъдростта.

Любовта носи само едно благо – добродетелта.

Любовта си служи само с едно право – Божията правда.

Пожелавам си го и се стремя да спазвам тези закони. Трудно ми е, за сега, защото хората не разбират и не търсят истината.

Христос казва: „Идете в Галилея, там ще ме видите“. – Какво представя Галилея? – Мястото на Любовта. Там ще я видите. Значи Любовта може да се види, да се реализира. Когато видите Любовта, т.е. когато видите Христа, ще носите други имена. Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици. Явява се въпрос кой ще възкръсне, и кой няма да възкръсне. Възкресението трябва да дойде общо. Някои искат да ме убедят, че са възкръснали вече. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът казва: „Напуснах жена си“. – Не си възкръснал още. Възкръсналият никога не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя възлюбен и споделя истината с нея. Достатъчно е само по една дума да си кажат, за да се разберат. Само ония души си служат с истината, които се обичат. Да се разговаряме на Божествен език, да си говорим истината, това значи да живеем в закона на Любовта. Днес жената се разговаря с мъжа си, нарича го миличък, а вътре в себе си иска по-скоро той да излезе, за да остане сама вкъщи. Каквато е нейната искреност, такава е и на мъжа. Това са двамата индийски герои, които плачат без да кажат причината за плача. Жената казва: „Моят брак излезе нещастен“. И мъжът казва същото. – Нещастието ти не е в брака, но в греховете, които правиш. Жената се оплаква, че родила много деца. – И в това не е нещастието. Нещастието се крие в това, че не познавате Господа. Той хлопа всяка сутрин на вратата, да ви събуди, но вие не искате да станете. Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим, ще ме познае ли?“ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда. И той не познава Господа. След всичко това хората минават за вярващи; те се произнасят кой е свят човек и кой не е; кой е праведен, кой има Любов. Това не е тяхно право. Само Господ знае кой е вярващ, кой е светия, и кой има Любов.

Ако виждаме Божието проявление у всеки, независимо какво ни е причинил, то ще сме благодарни и ще учим, ще напредваме в Пътя си.

Иде Любовта в света. Голямо течение иде! Който не е герой, да не ходи по бреговете, защото водата ще го отнесе.

Казано е в Писанието: „Гняв Божи иде!“ – За кого? – За тия, които нямат Любов. Това учение е за днес, за днешната култура. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа. Разрешаването на всички трудни въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма и ще помете всичко старо.

Сега говоря на ваш език: Който е готов, ще възкръсне; който не е готов, ще стане на вода, т.е. ще умре. Обаче, за оня, който познава Любовта, смъртта не го хваща.

Желая на всички още днес да срещнете Христа. Вие Го очаквате в бъдеще, но желая още днес да Го срещнете. Да срещнете Христа, това е велика истина, която мъчно може да разберете. От среща до среща има разлика. Някога възлюбеният среща своята възлюбена и казва: „Не е тя!“ – Защо? – Не е разположена, не я познава такава. Ето защо, когато срещнете Христа, бъдете разположени. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Само така Христос ще ви познае, и вие – Него.

Възкресение на Любовта

Редактирано Ноември 21, 2010 от Слънчева

[Надеждна]

– Защо Христос дойде на земята? Каква беше Неговата задача? – Да приложи закона на живата любов, която разрешава всички въпроси: умствени, сърдечни и социални. Като приложиш живата любов, ще видиш, че всички хора чувстват като тебе. Те се радват и страдат като тебе. Всички хора имат такива нужди, каквито имаш и ти. Като разбереш това, ще влизаш в положението на всеки човек и ще можеш да му помагаш, както на себе си.Това е наука, която ще се приложи в бъдеще. Това изисква човещината.

Помагайки на другите, помагаш и на себе си, и обратно. Ако искаш свобода - давай свобода.

Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце, да види какъв извор се крие там. Той запушил сърцето й, а иска от нея любов. Любовта не се изисква. Закон е: Който иска, той няма Любов в себе си.

Да признаеш и дадеш правото на всеки да бъде себе си и да продължаваш да го обичаш.

Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът казва: „Напуснах жена си“. – Не си възкръснал още. Възкръсналият никога не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя възлюбен и споделя истината с нея. Достатъчно е само по една дума да си кажат, за да се разберат. Само ония души си служат с истината, които се обичат. Да се разговаряме на Божествен език, да си говорим истината, това значи да живеем в закона на Любовта. Днес жената се разговаря с мъжа си, нарича го миличък, а вътре в себе си иска по-скоро той да излезе, за да остане сама вкъщи.

Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята!

Възкресение на любовта

Благодаря за представянето на хубавата беседа, Ани и за споделеното от Слънчева и Розалина!

Редактирано Ноември 21, 2010 от Надеждна

[Ани]

Благодаря на споделилите мислите си в беседата.

Днес се чествува православния празник -Ден на християнското семейство.Чудесен повод именно на този ден, да разглеждаме беседа свързана с Любовта.И не просто свързана,а с основна идея -възкресение на Любовта.Беседата е произнесена на Великден -1 май 1921 година.

Да, беседата е произнесена на Великден. Затова са толкова актуални дори и сега думите на Учителя, цитирани от Розалина.

За съжаление много често този ден разединява християните, вместо да ги събира. Дори християните от екзотеричните църкви трудно се приемат помежду си. Прави ми впечатление, че икуменизмът не се одобрява. Да не говорим какво е отношението към езотериците...?

От осем хиляди години ние сме пленници на Майя, на външния свят. Важно е да имаме мир, но вътре в себе си. Това значи, че сме разбрали себе си, а оттам и света.

Питала съм се какви са отношенията между братя и сестри? И моето усещане е първо-да не се съдим! Второ-да работим вътре в себе си и да споделяме... Да си помагаме, но и да имаме усет да не влияем на решението и живота на другите. Т. е да има е свобода и да дадем свобода.

Ако виждаме Божието проявление у всеки, независимо какво ни е причинил, то ще сме благодарни и ще учим, ще напредваме в Пътя си.

Помагайки на другите, помагаш и на себе си, и обратно. Ако искаш свобода - давай свобода.

Да признаеш и дадеш правото на всеки да бъде себе си и да продължаваш да го обичаш.

Редактирано Ноември 23, 2010 от Ани

[Розалина]

Ани,тази беседа, беше за мен ,от беседите,които текат плавно и се усвояват много леко и приятно.Изчетох я на един дъх и при много приятно разположние .

Това,което ме спечели категорично, за идеята ,да се уча от беседите на Учителя преди време,беше лекотата,искреността на посланията..Чела съм в спомени на ученици от школата на Изгрева,че Учителят се е отличавал с много хубаво чувство за хумор.Точно за тези техни спомени се сетих,когато четях въведението в беседата.Освен,че се сетих за това,установих,че тези думи,с които започва беседата много елегантно ме потопиха в нейната идея и наистина я изчетох на един дъх.

Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините. Лекарите знаят какво е влиянието на мазнините върху организма. – Защо бедните празнуват Великден? – За да се нахранят добре. Всичко става все за ядене! Великден има отношение към възкресението. Всеки иска да се освободи от нещо, да възкръсне. Бедните искат да се освободят от материалното робство.

Другото,което си казах след прочита на беседата ,беше,че ми е интересно и полезно, да чуя тази различна гледна точка към един от най-големите християнски празници:

Сега, за да разберете двата Великдена, трябва да живеете и с богати, и с бедни. Изкуство е да можеш да живееш и с богати, и с бедни. Ние не се интересуваме от въпроса как е възкръснал Христос; не се интересуваме от гробове. За нас е важна основната идея вложена във възкресението. И да е разпнат Христос, и да е в гроба, това не ни интересува. Когато иска да се жени, момъкът не се интересува от това, де се е родила момата и в коя къща живее. Той се интересува от момата и от любовта й към него. Къщата е второстепенно нещо. Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите хора. Според бедните това има своите икономически съображения. – Защо хората служат на Христа? – Защото им дава пари, житце, хлебец. Ако Христос не предвижда никакъв бюджет за свещениците, ще видите как никой няма да Му служи. Съкрати ли малко хляба, хората ще престанат да посещават църквите. И бедните, които имат някакви идеали, също мислят само за ядене. Това, което обединява всички хора, е общата идея за хляба. Че Христос слязъл от небето, че живял на земята, че бил разпнат и възкръснал, това са второстепенни въпроси. Разликата между хората е в това, че едни търсят Христа, а други – не Го търсят. – Въпрос е това. „И да е вярно, пак е лъжа“ – казват турците. Ще кажете, че думите ми са силни. Обиколете целия свят, навсякъде ще се натъкнете на тая гола истина. Не критикувам, но констатирам факта

Не виждам в тези думи богохулство,а обяснение на нещата на прост,ясен и достъпен език.

Не знам дали би могла да се реализира идеята на -т.нар.икуменизъм.(Каква дума само.Сгреших я 5 пъти)Докато хората служат на формата и отказват да видят съдържимото,няма как да стане .Всеки ще дърпа чергата към себе си и ще иска нещата да стават по неговия начин.А това е по-скоро разделяне ,отколкото обединение .И все пак има надежда .Тя е-да възкръсне Любовта в душите ни.

Поздрави

Редактирано Ноември 23, 2010 от Розалина

[Ани]

Розалина, благодаря за отговора. Неделните беседи по принцип са по-леки и приятни, разбираеми за четене. И за мен е така. Може би защото са отворени към всички хора, не само към учениците. Чрез тях Учителя се е стремял да направи учението по-достъпно за все още незапознатите с него. До неделните беседи са имали достъп всички желаещи да слушат.

Защо ми хрумна това за икуменизма? Не съм толкова наясно с това явление, а и сега като гледам – в Уикипедията, статията на български към която съм дала линк, май е доста тенденциозно написана? Мисля, че тази статия от нета дава по-ясна представа. Също така и руската статия в Уикипедията.

Идеята за обединение на християнските църкви ми хареса. Все пак може и да имат някакви съображения тези които са против...?

Между другото и в този форум не веднъж е възниквал въпросът – може ли човек да върви едновременно и по пътя на Учителя, и по пътя на други близки учения, като антропософията на Рудолф Щайнер например. Преди година и нещо аз доста ги смесвах. От всякъде си взимах това което ми харесва. Но сега съм на мнение, че човек трябва да се утвърди в едно учение, ако ще върви по неговия път. А другите да само в помощ.

Но това няма нищо общо с деление от рода – „ние сме прави, а вие – не”, както доста често се получава...Затова и ми хареса примера с венеца. Ето още нещо във връзка с това разделение:

- Защо Христос дойде на земята? Каква беше Неговата задача? – Да приложи закона на живата любов, която разрешава всички въпроси: умствени, сърдечни и социални. Като приложиш живата любов, ще видиш, че всички хора чувстват като тебе.

Те се радват и страдат като тебе. Всички хора имат такива нужди, каквито имаш и ти. Като разбереш това, ще влизаш в положението на всеки човек и ще можеш да му помагаш, както на себе си. Това е наука, която ще се приложи в бъдеще. Това изисква човещината.

Възкресение на Любовта

но...

Какво правят хората в света? – Спорят. Ако са религиозни, те спорят кой е истински християнин. Като дойде нов човек между тях, те го подлагат на изпитания, да видят може ли да издържи. – По какво познават, че той е готов и може да издържа? Според евангелистите той първо плаче, кае се за греховете си и после казва, че е готов да се жертва за благото на човечеството. Мине ли през тия фази, те го приемат за член на своята църква. Православният казва, че се е родил православен. Какъвто е баща му, такъв е и той. Това е по-близо до истината. Юрдечката юрдечета излюпва. Православният трябва да вярва в църквата, във владиците, в Евангелието, във вселенските събори и други. На православните не им върви. Не ги упреквам, нито ги осмивам.

Възкресение на Любовта

Учителя се спира по-подробно на евангелистите и православните по разбираеми причини. Роден е в семейство на православен свещеник, завършил е евангелистко образование в Свищов и Америка. Но истината е другаде:

В Братството няма деление на наши и ваши, всички са наши. В Братството няма вдовици. В който народ има вдовици, там не се говори за братство. И в която църква се говори за вдовици, там няма братство и сестринство.

Възкресение на Любовта