30. Разбрано добро и неразбрано зло

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало: Утринна молитва

Беседа: Разбрано добро и неразбрано зло

Молитвен наряд за край: Добрата молитва

Прочетете от книгите на Стария Завет следните глави и стихове:

Битие 5:6–7; Изход 9:10; Второзаконие 2:2; Притчи 15:16; Псалом 104:2; Еклисиаст 5:6; Исайя 66:3; Данаил 12:5.

Има еднакви правила в живота, които дават различни резултати. И обратно: има различни правила, които дават еднакви резултати. Как ще си обясните това? Ще кажете, че не го разбирате. Тогава аз ще ви кажа следното: когато не разбираш злото, то си отива; когато разбираш доброто, то си остава. Значи неразбраното зло си отива и казва: „Няма да остана при тези невежи и глупави хора“. И неразбраното добро си отива. И то казва: „Не оставам при хора, които не ме разбират“. Обаче разбраното добро остава при вас. И разбраното зло също остава. Това означава мисълта: Различни неща дават еднакви резултати. Разбраното зло и разбраното добро остават при човека. Неразбраното зло и неразбраното добро го напущат. Ако слушаш злото, то ще остане при тебе, но ще запали къщата ти; ако слушаш доброто, и то ще остане при тебе, но ще съгради къщата ти. Ето как две еднакви неща дават различни резултати.

*

Докато живее в своята личност, човек мъчно може да мисли и решава правилно своите задачи. Тази е причината, където се натъква на неща, които отвличат неговото внимание.

*

Първото нещо, което се изисква от човека, е да има светли мисли и чувства.

*

Процесите на живота трябва да минат през мисълта ни, за да стане и самият живот за нас ясен, разбран. В нашия живот има много произволни процеси, на които не знаем смисъла. Затова, именно, ние се плашим.

*

Някога вие искате едно добро от Господа, но минават години, докато ви го даде. Той ще ви накара да ходите от къща на къща, да хлопате тук-там, докато най-после се реализира това, което искате. В това правило няма изключение. Съществата от невидимия свят не са глупави. Ако им поискаш пет хиляди лева, те ще ти дадат пет лева и ще те накарат да обиколиш хиляда души, докато разбереш каква е идеята. Като слушам хората, а също и вас, какво желаете, виждам, че всичко това се дължи на вашето тщеславие. Един иска да стане виден лекар, да се прочуе между хората; друг иска да стане голям учен, да познава всички закони, да пророчества какво предстои да стане в света. Вие не подозирате, че това голямо знание носи големи нещастия и неприятности. Един от старите пророци – Йеремия, като знаел всичко, което щяло да стане, пожелал да му се вземе тази дарба. Обаче щом пожелал това, той се натъкнал на големи противоречия. Не е лесно да виждаш всичко. Даже и като пророк, ако влезеш между хората и виждаш какви са те в действителност, и ти ще се уплашиш. Помнете: В живота има една последователност. Затова не бързайте да получите нещата преждевременно.

*

Истински търпелив е онзи, който може да издържа и на небето, и на земята. Той се ползва от уважението и почитанието и на невидимите същества, и на хората. Казваш: „Дотегна ми живота на земята, искам да отида на онзи свят“. – Това е детинска работа. Ти мислиш, че на онзи свят ще те разхождат по цели дни, ще ти свирят и пеят, без да работиш. Кой как мине край тебе, ще те погали и ще ти се радва. – Отчасти е така. Онзи свят е рай, но за децата, които имат нужда от забавления. Обаче има един рай за мъдреците, в който ти не си достоен да пристъпиш. И земята е още място на забавления. Когато учените и мъдреците от онзи свят се уморят, те слизат на земята, между хората, да се забавляват и почиват. След това пак се връщат в своя свят. Като видите тези мъдреци, вие искате от тях да ви кажат няколко мъдри, хубави думи. Те задоволяват желанието ви, кажат ви няколко хубави думи, да ви зарадват, и си заминават. Вие мислите, че като отидете на небето, всичко ще научите. – Не, там ще научите само това, което е трябвало да направите на земята. Ще ви кажат: „Това трябваше да направите, онова трябваше да направите“. Щом разберете какво се иска от вас, ще пожелаете да слезете на земята, да свършите това, което не сте изпълнили. Като слезете на земята, ще знаете вече какво се иска от вас и ще продължите работата си.

Сега ще ви дам един съвет. Като дойдеш втори път на земята, не заставяй майка си да се събужда по десет пъти през нощта. Като те сложи в люлката и дойде веднъж през нощта при тебе, благодари ѝ. Ако дойде два–три пъти по своя воля, още повече ще ѝ благодариш. Ако изискваш повече от три пъти да дойде при тебе, и светица да е майка ти, отношенията помежду ви ще се развалят. Баща ти ще вземе пръчицата и ще те нашари. Не зная дали има някой между вас, който да не е бит от майка си и баща си. Аз бих желал да видя поне един, който да не е бит от родителите си. Аз търся такъв човек. Чудо ще бъде, ако срещна човек, който не е бит от майка си и баща си. Който ми покаже такъв човек, ще ми направи голяма услуга. За себе си аз казвам: Не бих искал майка ми да идва повече от три пъти при мене. Сегашните ви страдания се дължат на това, именно, че сте будили майка си и баща си повече от десет пъти през нощта. Затова сега работите ви не вървят добре. Някога майката казва: „Какво иска това дете, защо кряска толкова? Да не е болно? Какво иска от мене?“ Някога майката вдига ръце от такова дете. Когато майките започват да вдигат ръце от своите деца, нека знаят тези деца, че добро не ги очаква в бъдеще. Като забележат поведението му от другия свят, наказват това дете със смъртта на майка му. Щом майката замине за онзи свят, тя започва оттам да прилага правилата върху детето. Тогава идват вече неговите страдания на земята.

Другояче казано: Ако искате да бъдете щастливи, не събуждайте майка си повече от три пъти през нощта. Вашата майка, това е вашето висше съзнание, вашата душа. Ако постоянно си играете с нея, вашето висше съзнание няма да ви посещава на физическия свят. Дълго време ще плачете и страдате, докато омилостивите майка си да ви посети. Тази майка аз наричам свещената майка, която иска да ни научи как да живеем в съгласие с Бога. Днес вие сте нещастни по единствената причина, че живеете, както си искате; мислите, както си искате. – Не, вашето мислене не е право. Вие мислите, че сте прави, а при това страдате. Казвам: Вслушвайте се в гласа на вашето висше съзнание, което ви ръководи. Не искайте това, което не е полезно за вас. – „Кое не е полезно за нас?“ – Онова, което след време ще ви причини страдания, ще внесе тъмнина във вашето съзнание. Ако мислите, че вашият живот е истински, защо сте недоволни тогава? Бог ви е дал толкова блага и пак сте недоволни. Ако невидимият свят ви лишава някога от известни блага и удоволствия, то е по единствената причина, че те не са ви нужни. Искаш да бъдеш богат, да разполагаш с големи средства. – Това не е за тебе. Искаш да бъдеш много учен – и това не е за тебе. В бъдеще можеш да постигнеш това, но засега не ти е нужно. Ако искаш да бъдеш учен, учи; ако искаш да бъдеш богат, работи; ако искаш да бъдеш силен, прави упражнения. Често хората си създават нещастия със силата си. Ако си стар, казваш: „От мене нищо не може да стане“. Ако си млад и силен, казваш: „Аз всичко мога да направя“. Казвам: Нито слабият трябва да се обезсърчава, нито силният да се надценява. Толкова пъти съм ви питал и пак ви питам: Какво сте приложили в живота си? И как ще приложите това, което не знаете?

*

Бог е създал човека по строго определени геометрични мерки и правила. Дълго време Той е правил изчисления и пресмятания, докато най-после създал една разумна форма, отговаряща на геометричните правила. Който си позволи да измени Божиите линии, Божите закони, животът му не може да се развива правилно.

*

Що е правата линия? – Линия с голямо напрежение от двете страни. Който върви по права линия, изпитва голямо съпротивление от двете си страни, поради което не може да се обърне нито към едната, нито към другата страна. – Коя линия е крива? – Която няма никакво съпротивление отстрани. Когато минава през големи мъчнотии, човек върви по права линия. Щом няма мъчнотии и препятствия, той върви по крива линия. Това значи да вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Който няма никакви препятствия, той се отклонява ту надясно, ту наляво. Такъв човек не може да стане нито гений, нито светия. Където са най-големите съпротивления и мъчнотии, там се раждат геният и светията. Под „тесния път“ разбираме пътя на правата линия, където външните условия са крайно неблагоприятни. При правата линия не можеш да кръшкаш на никъде. Ако намериш кривата линия, тогава е лесно. Обаче, ако си в правата линия, можеш да излезеш навън само по радиуса, за което се изисква и най-късото време.

*

Някой може в началото на часа да не разбере нещо, но в края на часа той ще разбере нещо. Следния час се повтаря същото. Този е положителният път. Ако стане обратното: отначало да разбереш, а на края да не разбереш, ти си загазил. Правилно е: в началото да не разбираш, а в края да разбираш. Това е сегашният път. Ако изпаднеш в обратното положение, ти ще се коригираш. – Как? – В началото няма да разбираш, а в края ще разбереш. Без упражнения нищо не се постига. Постоянно ще правим корекция – в един крайно разумен свят и в друг свят, крайно користолюбив.

С други думи казано: Има един свят крайно добър и друг – крайно лош. В единия свят искат да разбират доброто, а да не разбират злото; в другия свят искат да разбират злото, а да не разбират доброто. И ако ти живееш съобразно лошия свят, ще разбираш злото, а няма да разбираш доброто. Ако се водиш по правилата на добрия свят, ще приложиш следното: като ти говорят за злото, няма да го разбираш; като ти говорят за доброто, ще го разбираш. Казваш: „Малко понадзърнах, разбрах нещо, но всичко не съм разбрал“. – Остави неразбирането в началото, а малкото разбиране – на края.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа

носят пълния живот на Бога, на Единния, вечния Бог на живота.

[Ани]

Лъчезарна, интересна беседа. Благодаря за труда, който си положила!

Основното в нея (както аз го разбрах), май е за това което разбираме и не разбираме. Т.е., ако нещо не разбираш – то си отива, ако нещо разбираш – остава. В случая е добре да не разбираш злото и да разбираш доброто.

Ако слушаш злото, то ще остане при тебе, но ще запали къщата ти; ако слушаш доброто, и то ще остане при тебе, но ще съгради къщата ти.

.....

Сега ще се върна към първата мисъл: за разбраното добро и неразбраното зло. Желая да не разбирате злото, а да разбирате доброто. Добре, че не разбирате.

– Кое?

– Злото.

Ако кажете, че малко сте разбрали, желая да разберете доброто.

Като мислиш, че не си разбрал нещо, кажи си: „Не разбрах злото“.

Щом не си разбрал злото, на прав път си.

Щом не си разбрал доброто, на крив път си.

Ако си разбрал нещо, кажи си: „Аз разбрах или доброто, или злото“.

Някой умен не може да разбере нещо и казва: „Радвам се, че не разбрах тази работа“.

– Значи ти не си разбрал злото.

– „Разбрах тази работа, затова се радвам.“

– Значи ти си разбрал доброто.

Ето защо, вие трябва да имате две радости за вашето неразбиране, а една радост за вашето разбиране. Това е практическа философия, която трябва да прилагате всеки ден.

Някой може в началото на часа да не разбере нещо, но в края на часа той ще разбере нещо. Следния час се повтаря същото. Този е положителният път.

Ако стане обратното: отначало да разбереш, а на края да не разбереш, ти си загазил.

Правилно е: в началото да не разбираш, а в края да разбираш. Това е сегашният път.

Ако изпаднеш в обратното положение, ти ще се коригираш. – Как? – В началото няма да разбираш, а в края ще разбереш. Без упражнения нищо не се постига. Постоянно ще правим корекция – в един крайно разумен свят и в друг свят, крайно користолюбив.

С други думи казано: Има един свят крайно добър и друг – крайно лош. В единия свят искат да разбират доброто, а да не разбират злото; в другия свят искат да разбират злото, а да не разбират доброто. И ако ти живееш съобразно лошия свят, ще разбираш злото, а няма да разбираш доброто. Ако се водиш по правилата на добрия свят, ще приложиш следното: като ти говорят за злото, няма да го разбираш; като ти говорят за доброто, ще го разбираш. Казваш: „Малко понадзърнах, разбрах нещо, но всичко не съм разбрал“. – Остави неразбирането в началото, а малкото разбиране – на края.

Разбрано добро и неразбрано зло

Май изречението: „Малко понадзърнах, разбрах нещо, но всичко не съм разбрал“ се отнася за мен. Поне при пръв прочит на тази беседа. Определено е вярно твърдението, че беседите на Учителя не трябва да се четат, а изучават. А когато се изучава нещо, то едно четене понякога не стига. Необходимо е и дълбоко разсъждение върху някои неща. Особено по беседите от категориите Утринни слова (УС), младежки окултен клас (МОК) и общ окултен клас (ООК). Неделните беседи са по-лесни според мен.

Все пак ми се иска да задам някои въпроси. Първо какво означава да разбираш злото/доброто? Второ според мен има разлика в това да слушаш (подчиняваш се, приемаш) и да разбираш. Аз мога да разбирам нещо, но да не го приемам.

Редактирано Ноември 14, 2010 от Ани

[Ася_И]

Все пак ми се иска да задам някои въпроси. Първо какво означава да разбираш злото/доброто? Второ според мен има разлика в това да слушаш (подчиняваш се, приемаш) и да разбираш. Аз мога да разбирам нещо, но да не го приемам.

Ани,

Това е като да можеме да гледаме, но и да можем да виждаме в това, което гледаме .

Когато се научим да виждаме осъзнаваме, че това което вижаме се разминава с това, което усещаме.

Научих се да вярвам на това, което усещам, дори и да се разминава с това, което вижам.

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Ти слушаш и доброто, и злото, но резултатите на това слушане са различни. Какво ще кажете за светията, който се отегчава от живота между хората и отива в гората, където очаква Бог да го нахрани? Какъвто светия да е бил, той ще изгуби светийството си. Истинският светия ще остане между хората, да ги учи и да им помага. В гората и планината, далеч от хората, светия не се става. Който мисли, че само с молитви ще се спаси, той е на крив път. – „Молитвата не спасява ли?“ – Спасява, но трябва да знаеш що е молитва и как да се молиш. Наблюдавайте как се развива човек и как се нареждат работите му. От детинство до 33-годишна възраст човек постепенно се изкачва до зенита на своя живот. До това време, каквото пожелае, става: работите му се нареждат, както той иска. От 33 години нагоре слънцето на неговия живот постепенно слиза надолу и работите му вече не стават, както той иска. – „Ама хората ме приемат добре.“ – Това става по тяхно желание, а не по твое. Ако мислиш, че този добър прием е по твое желание, ти се лъжеш. Защо домакинята храни кокошките си по няколко пъти на ден? Мислите ли, че тя прави това от милосърдие, от любов към животните? – Не, тя има свои съображения за това.

Учим се да устояваме, там, в самия живот. Каквото сме вършили, каквото сме постигнали до 33 г. после му берем плодовете, прилагаме го.

Какво прави духовният човек? – Преди да е станал духовен, той се оглеждал с часове пред огледалото, докарвал се, щом стане духовен, хвърля огледалото настрана, не иска да знае за външността си. Ако светският човек види на лицето си едно петно, взима мерки да го махне. Духовният, обаче, не иска да знае за това петно. Всъщност, и той трябва да се погрижи да го махне. – Защо? – Това петно не е нищо друго, освен резултат на някаква негова погрешка. Ще намери погрешката си, ще я изправи, а с нея заедно ще махне и петното. Срещаш един религиозен човек, облякъл се в черни дрехи, ако е жена – с черна рокля, с кърпа на глава, спусната до очите, не можеш да я видиш, тръгнала на черква. – Това не е израз на истински религиозен човек. То е само външен израз, който няма нищо общо с вътрешното състояние. Външно някои хора се освободили от черните си забрадки, но вътрешно още се държат за тях. Първото нещо, което се изисква от човека, е да има светли мисли и чувства. Ти си неразположен духом – това е една задача; криво ти е – това е една задача; страдаш – това е една задача; тъмно, мрачно ти е – това е една задача. Мъчно ти е нещо, но коя е причината за това, не знаеш...

Разбрано добро и неразбрано зло

Ани, понякога се учим и от злото. Дойде ни до главата някое изпитание и щом сме разбрали защо е, поправяме се. Или някой решил зло да ни направи, но не сме го разбрали, по-добре е. За нас, да не трупаме отрицателни чувства.

"Разбраното зло и разбраното добро остават при човека. Неразбраното зло и неразбраното добро го напущат. Ако слушаш злото, то ще остане при тебе, но ще запали къщата ти; ако слушаш доброто, и то ще остане при тебе, но ще съгради къщата ти. Ето как две еднакви неща дават различни резултати. "

Вътре в нас да пускаме доброто, като отношение към хората. Къщата е нашето тяло и чрез доброто ние променяме и него.

Редактирано Ноември 14, 2010 от Слънчева

[Розалина]

Заинтересуваха ме следните цитати:

Ако искате да познаете, какъв е даден човек, или дадено дете, накарайте го да начертае един триъгълник. Ако детето начертае триъгълник, в който лявата страна е по-голяма от дясната, това показва, че то е повече чувствително, отколкото интелигентно. В него сърцето работи повече от ума. Ако дясната страна на триъгълника е по-голяма, това дете е повече интелигентно, отколкото чувствително. Ако основата е по-голяма, детето е силно развито в физично отношение.

Интересно – не се бях замисляла досега върху това. Болшинството деца и тийнеджъри, които познавам предпочитат да чертаят този триъгълник.:

Като a и c варират, но b си остава най-голямо и стабилно. Възрастни не съм карала да чертаят триъгълник. Не се е налагало. Аз обикновено чертая легнал равнобедрен триъгълник. Приблизително такъв:

Но понякога го обръщам. Е не надолу. Не ми се е случвало някой да начертае триъгълник с върха надолу. Дори при стереометричните чертежи, където се препоръчва. Винаги стремежът е - да е легнал върху основата си.

Всички цитати са от Господ му рече

Ани ,и мен ме впечатлиха цитатите за триъгълника.Какво мислите за правоъгълен триъгълник(30,90,60) или равнобедрен (45,90,45),с основа единия катет и хипотенуза в дясно?

Ако някой реши да прочете сега беседата ,нека първо за опит да начертае един триъгълник и после да чете.Така ще има базов опит върху,който да изследва себе си.

================

Тези два цитата, са от мнения в една неделна беседа,която сме разглеждали тук ,в Портала.Тогава аз и Ани сме се питали и чудили върху задачата да се рисува триъгълник.Спомних си за тази беседа и я прегледах,когато четох утринното слово вчера.

изт. "Разбрано добро и неразбрано зло" :

Иначе ще се натъкнеш на големи противоречия. Ако искаш да се избавиш от тях, ще образуваш един триъгълник, за да се освободиш от тези линии. Това значи да намериш онази опорна точка, от която ще започнеш да се изкачваш нагоре. Щом се издигнеш до известна височина, ти ще бъдеш вън от всякаква опасност.

Докато страните на твоя триъгълник не станат равни на основата му, ти си на опасен път. Щом станат равни на основата, ти си постигнал известно равновесие и си вън от всякаква опасност. Така ще се движиш по перпендикуляра или височината на триъгълника, че страните му да се развиват правилно. Иначе ти ще изпаднеш в крайно тщеславие, суеверие и хитрост. Щом страните на триъгълника ти са равни, ти си в безопасно положение, ти си господар на себе си. Докато е на земята, човек все ще се натъкне на една лукава мисъл, на едно тщеславно чувство, но ще бъде господар и на тях. Ако не се справиш с лукавата мисъл и тщеславното чувство, те ще влязат в дома ти, ще ядат и пият, а ти ще плащаш. Ако си силен, ще се качиш на върха, т.е. ще се справиш с тези мисли и чувства и ще бъдеш свободен

"Разбрано добро и неразбрано зло"

Поздрави и светла седмица на всички.

Редактирано Ноември 15, 2010 от Розалина

[Слънчева]

Момичета, ето нещо допълващо триъгълниците.

Статиите на С. Балтова:

Човекът 1

Човекът 2

[Розалина]

Казвам: Мъчно е човек да се поправи, докато не започне да се наблюдава сам вътрешно. Само така той ще знае как да регулира енергиите си. Често човек се изпитва по този начин. Някой минава за много добър пред себе си – мисли, че се познава. Един ден дойде неговият приятел да му иска пет хиляди лева на заем, с условие, че след няколко дни ще му ги върне. Той веднага му услужва, но минава седмица и приятелят не му връща парите. Той започва да се тревожи и казва: „Излъга ме този човек!“ В него става цял преврат. Той почва да гледа приятеля си накриво, не е вече господар на себе си. Ако му разправят подобен случай, той ще каже: „Простете му!“ Но щом се касае до него, той казва: „Тъй ли, цяла година съм работил за тези пари. Други ли трябва да ги изядат?“ Когато някой дойде да ми иска пет хиляди лева, аз спазвам следното правило – давам му пет лева, на хилядата по един лев. Колкото пъти съм прилагал това правило, никога не съм се смущавал. Когато не съм спазвал правилото и съм давал пет хиляди лева, всякога съм се смущавал. Като съм правил своите математически изчисления, дошъл съм до следното заключение: когато даваш едно на хиляда, дяволът не те изкушава. Ако пък искам да му дам пет хиляди лева, например, трябва да имам на разположение голяма сума, та като давам по един лев на хилядата, да се съберат пет хиляди лева. Значи, ако имам сто хиляди лева, ще дам сто лева. На един милион мога да дам хиляда лева. Следователно, ако на пет милиона дам пет хиляди лева, те няма да ми се отразят. Ако нямаш такъв запас от пари и дадеш пет хиляди лева на заем, цяла нощ няма да спиш, ще се хвърляш като риба и ще кажеш: „Отидоха ми парите!“ Дадеш ли пет хиляди лева при пет милиона, няма да се смущаваш. Човек трябва да мисли в началото. Щом дойде при мене един приятел да ми иска пет хиляди лева, ще му предложа да посети хиляда души приятели и от всеки да вземе по пет лева. На този човек казвам: В миналото ти си бил проповедник, не си изпълнявал волята Божия, както трябва. Сега ще отидеш при хиляда души да им проповядваш. Ще изгубиш цял месец, докато събереш пет хиляди лева. – Човещина ли е това? – Човещина е. Ще посетиш хиляда души и всеки ще ти даде по пет лева. Иначе, ако дам на този човек пет хиляди лева, без да имам пет милиона лева в себе си, невидимият свят ще каже, че не съм постъпил умно, и ще ме държи отговорен. Затова ще му дам само пет лева, ще му напиша препоръчително писмо до свой приятел. Той ще го изпрати до друг някой и така ще обиколи хиляда души, от които ще получи пет хиляди лева. Като посети хилядата души, на всички ще разказва за своите приятели. И невидимият свят спазва това правило. Някога вие искате едно добро от Господа, но минават години, докато ви го даде. Той ще ви накара да ходите от къща на къща, да хлопате тук-там, докато най-после се реализира това, което искате. В това правило няма изключение. Съществата от невидимия свят не са глупави. Ако им поискаш пет хиляди лева, те ще ти дадат пет лева и ще те накарат да обиколиш хиляда души, докато разбереш каква е идеята. Като слушам хората, а също и вас, какво желаете, виждам, че всичко това се дължи на вашето тщеславие. Един иска да стане виден лекар, да се прочуе между хората; друг иска да стане голям учен, да познава всички закони, да пророчества какво предстои да стане в света. Вие не подозирате, че това голямо знание носи големи нещастия и неприятности.

Разбрано добро и неразбрано зло

Много ценен съвет.Дай на заем толкова пари,колкото можеш да си позволиш да изгубиш,винаги,когато се колебаеш.Появи ли се колебание ,по-добре човек да последва този съвет.Ако откаже да услужи на приятел,това ще създаде дисхармония и чувство за вина,ако даде колкото му искат на заем,без това да е съответно на възможнсотите -горната ситуация.

Редактирано Ноември 15, 2010 от Розалина

[Ани]

Ася, Розалина, Слънчева, благодаря за отговорите!

Засега по отношение на неразбраното зло и разбраното добро съм все още в процес на мислене. Например в друга една беседа се казва:

Една от опасните страни в човека е, да вижда отрицателното в живота, в себе си и в окръжаващите. Понеже всеки човек, всяко нещо има две страни – добра и лоша, положителна и отрицателна, той трябва едновременно да вижда и двете, да ги съпоставя, изследва, анализира, претегля и тогава да спре вниманието си на неизменното, на доброто в човека. Всеки човек има нещо добро и възвишено. Следователно бъдете справедливи първо към себе си, а после към окръжаващите. Първо мерете, претегляйте нещата, а после правете заключения.

Казано е в Писанието: „Изпитвайте нещата, но доброто дръжте“.

Сега и на вас казвам: Изучавайте и доброто, и лошото, но доброто дръжте. Нека доброто бъде основа на живота ви, върху която да градите.

Мерки в живота

Изучаването включва и разбиране. Но може би първо трябва да се види дали няма разлика между понятята "зло" и "лошо", използвани от Учителя в различните беседи?

А от разглежданата беседа, много ми хареса това:

Мъчно е човек да се поправи, докато не започне да се наблюдава сам вътрешно.

[KirilChurulingov]

Мъчно е човек да се поправи, докато не започне да се наблюдава сам вътрешно.

Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам.

Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент. Той се нуждаел от нещо, което да се крепи не от друго, а от самото себе си. В мисленето ние имаме един принцип, който съществува от само себе си. Нека оттук се опитаме да разберем света. Мисленето можем да схванем чрез самото него. Пита се само дали чрез него ще можем да разберем и още нещо друго

Рудолф Щайнер

[Ани]

Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент. Той се нуждаел от нещо, което да се крепи не от друго, а от самото себе си. В мисленето ние имаме един принцип, който съществува от само себе си. Нека оттук се опитаме да разберем света. Мисленето можем да схванем чрез самото него. Пита се само дали чрез него ще можем да разберем и още нещо друго

Рудолф Щайнер

Продължението - тук.

[Лъчезарна]

Благодаря на всички вас, които се присъединихте към обсъждането на беседата!

За мен, доброто и злото си остават частни стойности, съотнесени към личното ни отношение. Много пъти, не сме дорасли, за да проумеем смисълът на случващото се. И по-добре да не се намесваме, защото нямаме потенциала за справяне. Въпреки че е възможно да бъдем обвинение в невзимане на страна, позиция. Може би тук е мигът на осъзнаване: "Да бъде Божията Воля!" Но за това е нужно много повече - смирение, кротост, вяра...

Коя част от нас, вътрешно, винаги може да ни помогне да проумеем и осъзнаем кое е "добро" и кое "зло"?! Може би Душата, която носи цялото знание?! Тогава, как да се научим да общуваме с нашата Душа...

Предлагам ви няколко цитата от беседата "Силите в природата".

Там се говори за окултния ученик, но знам, че може да се погледне и от по-широка страна.

Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу като тези течения в растенията и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие. Следователно онзи, който по-често изпраща добри мисли, те не се отделят далеч от него, а остават тясно свързани с него.

Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл.

В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? – Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля живота.

*

В окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? – Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия.

Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо – предпочита добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда – добрите. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време.

Сега аз не говоря за обществения морал тук на земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за ближните; ако аз обера ближния си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако десет души, натоварени с по 20 кг злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? – Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 кг злато и се давя в някое море, а някой ми се притече на помощ и свали товара от гърба ми, той има право на това злато. Така аз примирявам този морал, тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: Ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен.

*

Никой няма право да противодействува и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват нито да ми противодействуват, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и ще постъпвам по същия начин – нито ви противодействувам, нито ви влияя. Аз излагам всички Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не – ще носите последствията. Имайте предвид, че тези закони, тези сили, с които влизате в свръзка, ще започнат да действуват върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен.

[Лъчезарна]

Докато доброто е скрито в шкафа и само аз бутам, то е запазено. Бутне ли го друг някой, непременно ще го разруши.

Аз говоря за външната страна на доброто.

Докато искаш да станеш добър, ти никога не можеш да постигнеш желанието си.

Докато искаш да любиш, непременно ще причиниш зло на някого.

Любовта не принадлежи на човека. Тя има две страни: външна и вътрешна.

Всички лоши неща произтичат от чувствата, по-право, от неразбиране на любовта.

Например, как ще си обясните омразата между две различни общества?

И двете общества обичат Христа и Бога, имат еднакви убеждения, а не могат да се търпят.

Докато обичаш света и материалния живот, докато искаш да бъдеш господар,

ти всякога ще причиняваш зло, всякога ще влизаш в противоречие с хората.

Щом пожелаеш да влееш материалния живот в целокупния, ти ще бъдеш носител на доброто.

Следователно, когато твоят живот влиза в Божествения, доброто взима надмощие.

Обаче речеш ли да отделиш Божественото вън от себе си, ти си причиняваш зло.

Бог е велик, защото иска да вмести своя живот в нашия.

Ако Той измени своето желание и отдели нашия живот от своя, ние сме в областта на злото.

Тази е мистичната страна на живота, която ако не разбирате, ще се натъкнете на противоречия.

Такова е положението на всички хора. Няма човек на земята,

който да е разбрал мистичната страна на живота в нейната пълнота

Правила за приложение

[Розалина]

Беседа: Разбрано добро и неразбрано зло

Разбраното зло и разбраното добро остават при човека. Неразбраното зло и неразбраното добро го напущат.

*

Докато живее в своята личност, човек мъчно може да мисли и решава правилно своите задачи. Тази е причината, където се натъква на неща, които отвличат неговото внимание.

*

Първото нещо, което се изисква от човека, е да има светли мисли и чувства.

*

Процесите на живота трябва да минат през мисълта ни, за да стане и самият живот за нас ясен, разбран. В нашия живот има много произволни процеси, на които не знаем смисъла. Затова, именно, ние се плашим.

Мисъл за деня - 17 ноември

Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съ­временното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една по­грешка. Той и досега още не е употребил тази тояжка.

Вас ви нарекох приятели

Добро утро .Снощи си мислих върху въпроса,който тук Ани повдигна.Според мене въпросът е -Как да разбираме доброто и да не разбираме злото.

Днес сутринта чета мисълта за деня и решавам да срещна двете в тая тема,защото според мен ,в това е отговорът на въпроса как.

Учителят е дал ключа и в самото слово"Разбрано добро и неразбрано зло",но го е извеждал многократно и в другите слова и беседи.Днешната мисъл за деня е потвърждение на това.

Човек може да разбира доброто и да не разбира злото ,ако има в себе си винаги само светли мисли и чисти чувства.Ако съумее да има в себе си ,да дава път за проявление на светлите мисли и на чистите чувства ,то ще може да разбира доброто и веднага искрено да благодари за всичко ,което има и което му се случва.Това е знакът,че доброто е рабрано.Също така при човек ,който храни в себе си само светли,възвишени мисли и чувства злото ще бъде неразбрано.Като не разглежда дадено обстоятелство като зло,човек не го храни мислено,не се занимава с него и злото си отива.

И като завършек на тия ми сутрешни размисли се сетих за един художествен пример за неразбрано зло,който споделям с вас с усмивка,защото става дума за една стара,стара ,но хубава комедия-"Кавказка пленница'.Във филма има много сцени,които могат да илюстрират как злото не хваща чистите хора със светли мисли и тези,които са на пътечката на Любовта,но тук свързах с моите разсъждения момента ,в който злосторника -героя на Ю.Никулин(блестящ комик),замерва Шурик с плода на дървото,за да го елиминира..

Светъл и усмихнат ден на всички.

Редактирано Ноември 17, 2010 от Розалина

[Слънчева]

Малко ще си поразсъждавам.

Когато съм благодарна на условията, на света, когато съм вярна на себе си, на вътрешното си разбиране и вървя, без да мисля за злото, без такива намерения, значи всичко си е ОК.

Няма начин да се харесаме на всички. Няма начин всички да са добре настроени към нас. Важно е ние да не се настройваме злонамерено.

Противоречията са всъщност изпити, чрез тях израстваме. Те ни провокират да мислим, да търсим решения...