Социално отбягващо поведение в 13г. момче

[Гуля]

На последок забелязвам ,че синът ми много трудно общува с други деца,говорих с него ,той ми каза ,че страхува се ,че каквото и да каже ще му се смеят,ще го помислят за глупав.Не иска да се запознава с нови приятели пак по същата причина и все по-често остава в къщи,не иска да излиза.И той страда от самотата и аз притеснена за него.Аз настоявам да излиза,говоря му ,убеждавам го,че не така,че трябва да се пребори с това,той излиза и се прибира огорче,че никой не иска да играе с него и него забелязват исе затваря още повече.Как да му помогна, трябва ли да настоявам да излиза и пробва пак,как да повиша самоотценката му,как да се бори той с комплексите си.Наблюдавах го на детска площадка,от далече,той не ме виждаше,когато някой го заговаря от децата ,той се вкаменява, пребледнява и неможе да продума нито думичка .Какво да правиме,трябва ли да правиме нещо?

[Станимир]

Разбирам притесненията ви, но ситуацията изисква търпение. Не притискайте прекалено много детето да търси контакти с други деца. Такъв подход е прекалено директен и е необходима психическа сила за да бъде реализиран. Не е желателно да се повтаря често на детето, че е срамежливо, че трябва да се промени, че трябва да общува по-често с другите деца и др. под. Така само понижавате самооценката му и чувството, че не може да се справи със ситуацията. Давайте му дребни задачки според възможностите му. Нека да добие сила и увереност в справянето с наглед незначителни неща. Когато допусне някаква грешка или ако използвайте случая когато друг е допуснал грешка да му обясните, че всички грешат (вкл. и другите деца), че грешките не са хубаво нещо, но не са и нещо фатално, защото грешката винаги може да бъде поправена.

Използвайте само положително внушение, че може да постигне това, което иска. Обяснете му, че всяко ново нещо в началото винаги е трудно, но после винаги става лесно. Запишете го (според интересите му) на някакъв кръжок или спорт, но да е нещо, с което действително иска да се занимава. Ако каже, че не иска да ходи на занятията, защото го е страх, че другите деца няма да го харесат, му обяснете, че другите деца са там също заради занятията и защото там им е интересно, а не заради него. На детските площадки е същото: децата не ходят там за да го харесат и той не трябва да ходи там за да им се хареса, а всички ходят за да играят. Обяснете му, че винаги ще има деца, които да го харесват и такива, които да не го харесват, каквото и да прави. Обяснете му, че това е така просто защото хората са различни, а не защото някой е по-добър или по-лош от останалите. Обяснете му, че не трябва да се чувства обиден, защото някой не го харесва и че има достатъчно деца, които го харесват или ще го харесат след като се запознаят.

[д-р Тодор Първанов]

Майката и бащата имат различни роли в отглеждането и възпитанието на децата. Да,, даде'' сила и увереност на момчето е задача на бащата.

Имате ли съпруг?

Ако имате, трябва той да се заинтересува и поеме ангажимент спрямо детето ви. Погледнете в темата за следването и депресията.Не познавам жената, но от написаното мога да съдя ,че тя се е опитвала да прави точно това -тя лично, не съпруга и, да дава сила и увереност на сънът им . От там му идват и проблемите.

Ако нямате съпруг, нещата са малко по-различни, за това и е важно разграничението.

[Гуля]

Здравейте,много ви благадаря за съветите ви .Аз имам съпруг,бащата на синът ми ,той много зает човек, много работи.Говорих с него по този проблем,той смята ,че прекалено много обгрижвам детето,той е мъж и трябва да го оставя сам да се справя със ситуатциите.Согласна съм и с това ,но смятам,че все пак някаква подкрепа трябва да му дадем.Всичко започна след първата операция на синът ми,имахме 10 дена в реанимация,всичко мина благополучно ,като физическо состояние,но след болницата близо три месяца -сълзи,страхове,преодляхме ги с него заедно,тогава е бил на 9 години.Казваха ми ,че това последствие на упойка и някои по чувствителни хора така го преживяват.Миналата година чупи ръката,пак операция,преживя я по спокойно,но 6 месяца бил в страни от игрите и така и остана.С баща си имат общия интерес-музика -рок,по цели вечери с китара,на компьютера,даже баща му изтегли займ за да му купи електрическа гитара.Съгласна съм че баща му трябва да отделя повече внимание,но и той израсна в сложни взаимоотношения в семейсвото си,оставен от майката си на 4г и въспитаван от баща си,в живота си се е справял сам ,без ничая подкрепа.Сега той- на 42г,виждам как търси внимание от мен,което не получил от майката си.

[д-р Тодор Първанов]

Mного ми е трудно в случая да дам съвет-може би съпругът ви е прав и много го обгрижвате.От друга страна ако това е истина ;,той ми каза ,че страхува се ,че каквото и да каже ще му се смеят,ще го помислят за глупав.Не иска да се запознава с нови приятели пак по същата причина и все по-често остава в къщи,не иска да излиза.И той страда от самотата и аз притеснена за него ‘’ -, а аз нямам съмнение в думите ви трябва да се вземат мерки.

Като идея –използвайте увлечението му по музиката.Стимулирайте го да си намери клуб или банда и да свири там.Поговорете и с баща му, да му съдейства в тази насока. Когато човек стане добър в нещо самочувствието му се повишава.Съветите и на Станимир също са добри.Обмислете ги.В много градове има групи водени било от училищни психолози или други колеги които работят за повишаване на социалните умения.Поинтересувайте се във вашият град има ли такава група.Училищният психолог също може да е алтернатива, потърсете го. Но и вие трябва да се отдръпнете малко.Много често майчината загриженост води до несигурност в синовете.

Казуса е важен, защото моите пациенти бяха главно от следващата възрастова група и знам какво е един 20 годишен младеж да бъде с ниско самочувствие и лоши умения за комуникация. Ако имат предложения, нека и колегите ми да дадат идеи.